Subscribe: Георги Николов
http://georginik.blogspot.com/feeds/posts/default?alt=rss
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Георги Николов

Георги Николов



Докторант по политология в СУ"Св.Климент Охридски"



Last Build Date: Fri, 20 May 2016 01:24:59 +0000

 



Масовото пушене е необходимост.

Thu, 12 Dec 2013 13:45:00 +0000

Някои деца слагат очила за даизглеждат по-интелигентни.Аз предлагам правителството и парламента напълно да подкрепят предизборните обещания на БСП към кръчмарите относно тютюнопушенето на закрито. Даже предлагам държавата всячески да започне да насърчава тютюнопушенето. Мярка в тази посока може да е раздаването на безплатни цигари light или mentol на учениците в начален курс в училищата, а в часа на класния да бъдат разяснявани социалноикономическите ползи от масовото и повсеместно пушене. Ето някои опорни точки: Тютюнопушенето е универсална социална мярка с повсеместно позитивно въздействие. Пушенето в заведенията вече няма да разделя приятели - всички ще са в залата за пушачи. В този смисъл ще се спестят доста разходи по поддръжка на зали за непушачи. Ще се разкрият нови 250 000 работни места за млади сервитьорки в къси полички и то далеч преди края на мандата. Ще бъде нанесен съкрушителен удар на младежката безработица! Масовото пушене ще създаде поминък на хиляди сънародници отглеждащи тютюн. Това ще запази народния бит, традиции и робски манталитет от 19в. за столетия напред. Ще бъдат запазени и развити хиляди работни места в сферата на производство на цигари. Нищо че и сега могат да се запазят стига да се пресече контрабандата. Държавата ще събира много по-големи количества акциз от производството и продажбата на цигари с което ще се запълни всяка бюджетна дупка предизвикана от данъчни измами, източвания и всякакви добре познати дупкообразуващи практики. Огромните постъпления от акциз върху тютюневите изделия ще позволят на държавата да инвестира повече средства в здравеопазването и лечението на белодробни заболявания в частност. Позитивите от масовото и повсеместно пушене са безброй, затова тук мисля да спра и да помълча. Георги Николов, страстен пушач от 1993 до 2009г.[...]



Пазарната икономика работи

Wed, 19 Oct 2011 08:25:00 +0000

(image)
Тази сутрин отидох да купя 10кг. чушки от пазара в Младост-1 (до метрото). Чушките са поскъпнали. Нагласата ми беше за по-ниска цена. На 6-7 сергии попитах дали ще ми направят някаква отстъпка при положение, че купувам 10кг. Отказваха ми троснато и с недоумение как ми е хрумнало да задам толкова тъп въпрос. От едната сергия ми казаха че чушките им били много качествени. Аз веднага им посочих две разкапани и отговора беше - "Марш от сергията!" Това са българските търговци. Абсолютно неадекватни, прости и нагли хора. Същите тези хора по цял ден мрънкат, че им е виновна държавата, правителството, общината..., че са им ниски доходите... Предлагам като емигрантска политика общината да задължава продавачите по пазарите в София да са от арабски произход. Така, ние клиентите, най-после ще се почувстваме уважавани граждани, когато харчим изкараните с достоен труд пари.

Чушки днес не купих. Ще си ги поръчам от приятели от селскостопански райони или ще отида в която и да било верига хипермаркети и ще си ги избирам чушка по чушка часове наред.

Хубаво нещо е пазарната икономика.



Лидерът на БСМ Георги Николов: БСП избра послушните млади

Wed, 03 Aug 2011 11:53:00 +0000

Г-н Николов, вчера лидерът на БСП обяви, че в ГЕРБ има само пионки на Бойко Борисов. А според вас има ли пионки в БСП?Говорим за неща, на които не могат да се дадат категорични и ясни отговори. Но за съжаление тези 20 години показват точно това – че лицата в политиката са поставени лица. Че решенията се взимат на тъмно и някой просто после ги изпълнява. И мисля, че това, въпреки че не може да бъде доказано, интуитивно се усеща от хората, които година след година престават да дават доверието си на политиците.Създава ли Станишев подобно впечатление – че е пионка?За мен Станишев е създавал такова впечатление, усещане.Защо?Нали ви казвам – трудно се обосновават тези неща. И трудно се доказват. Но има среди, свързани с Държавна сигурност, които имат сериозни лостове за контрол в целия политически спектър и БСП не прави изключение.Т.е., ДС дърпа конците и на Станишев?Икономическите интереси на определени кръжоци от бившата ДС. Но това не е проблем на Станишев, а на цялата политическа класа.Какво става с БСМ, как ще се включите в изборната есен?За съжаление БСП нанесе доста тежък удар на БСМ, като я лиши от легитимност. БСМ винаги е била младежката организация на БСП. Партията и хората от статуквото в края на 2008-ма година казаха на партиен конгрес, че БСП има нужда от нова младежка организация и това не е БСМ. Оттогава организацията е в доста тежко състояние и не бих казал, че в момента има някакъв организационен живот. При всички случаи ще трябва да се избира нов лидер, тъй като аз вече съм навършил и годините, които не ми позволяват да продължавам да бъда и председател на БСМ. Така че за участие целенасочено в избори по линия на БСМ в момента не може да става дума.Послушните млади ли избраха в БСП?Да. Категорично, защото БСП имаше един много голям проблем с БСМ и това бе прозападната и продемократична ориентация на организацията. И БСМ никога не е участвала в някакви заигравания и хитрувания с близкото минало на страната. Организацията ясно се разграничи от миналото на БСП и на държавата, ясно посочи в каква посока трябва да се развива българското общество, българската левица… И това не беше хитруването на БСП. И оттук следваха и проблемите 15 години подред, които в края на краищата доведоха до създав[...]



Луксът е порок

Thu, 15 Apr 2010 04:42:00 +0000

(image)
Като анти-кризисна мярка правителството предложи въвеждане на данък „Лукс“. Това е повод да споделя някои мисли по тази мярка, но и изобщо по въпроса уместен ли е подобен данък. Според мен данък „Лукс“ трябва да бъде въведен, но не като анти-кризисна мярка, а като логична, липсваща част от данъчната система на страната.
Цялата статия е публикувана на сайта на ФОРУМ ЗА СОЦИАЛНИ АЛТЕРНАТИВИ.



Анкета: На какво е празник 8 март в България?

Thu, 11 Mar 2010 13:00:00 +0000

Анкетата ми е провокирана от статия на Илия Марков в www.alternativi.bg



Идва време за ремонт

Fri, 05 Mar 2010 14:46:00 +0000

(image) (image) През последните десетина дни последователно бяха подменени плочките на стълбите на всеки от входовете на метростанция „Младост-1”. Новите плочки са грапави, не са хлъзгави и изглеждат по-добре. Явно причината за смяна на плочките е именно в това, че досегашните бяха много хлъзгави, особенно при мокро и снежно време. Похвално, е че някой (вероятно общината) мисли за нашата безопасност. С хвалбите до тук!

Тази станция на метрото беше открита с много патос само преди 7-8 месеца. Не започнаха ли ремонтите твърде скоро? Това как се отразява на строителната гаранция на обекта? Защото се сменя настилка, която е здрава, а не дефектна или потрошена. Великата строителна и инженерна мисъл у нас не можа ли да предвиди, че плочките, които са поръчани са хлъзгави и това ще предизвиква риск за здравето на хиляди граждани всеки ден. Много ме вълнува въпроса кой плаща? Надявам се да е фирмата изпълнител на метростанцията в Младост-1, всичко друго би било скандално!

Основен, обаче остава въпросът за това как избощо се е стигнало до приемане на строителен обект постлан с очевидно неподходящ и опасен за здравето на хората материал? Много просто! Станцията на метрото е обществен обект, т.е. не е частния дом на главния архитект. Следователно компромиси от подобен характер са в реда на нещата. Плюс това, какво толкова има да му мислим за плочките при положение, че кмета трябва да реже лента. А пък ако има възможност някоя фирма да вземе пари два пъти за една и съща работа е направо чудно!

Доволен съм, че стълбите на метростанция „Младост-1” вече няма да са пързалка. Те обаче са поредното дребно доказателство, че управлението на града реагира на проблемите „на пожар”, а не чрез професионална експертна оценка превантивно недопускаща възникването на проблеми. Особенно по такива елементарни въпроси. Този случай според мен е показателен и за народният ни манталитет. Подценяваме детайлите и малките неща. Затова толкова често ни се обръща каруцата.



Вагон или локомотив?

Tue, 23 Feb 2010 12:17:00 +0000

(image)
Няколко думи за тютюнопушенето на публични места. Аз съм бивш пушач. До колкото може да се говори за такива. Просто от седем месеца не съм слагал цигара в уста. Сигурен съм, че ако запаля ще пропуша отново. Спрях цигарите не поради здравословни причини, а главно заради обществения натиск и цивилизационните принципи, които изповядвам. Правя тези уточнения за да е ясно, че много добре разбирам пушачите и не се изживявав като яростен противник на тютюнопушенето. Обаче рестартирането на дебата за пълната забрана за тютюнопушене на публични места в България ме разочарова.

Безспорно пушенето е вредно и дразнещо действие за пушача и околните. Напълно естествено е да бъде забранено. Докато пушех се дразнех от забраните за пушене, но се стараех да спазвам правилата. В европарламента, например, всяка цигара ми костваше дълъг път през коридори, асансьори и ескалатори, а престоя по летища без място за пушене ме е побърквал. Но такива са правилата и те са справедливи, защото пушенето е един от пороците с най-тежки последици за здравето и работоспособността. Безспорно води до зависимост, но е преодолим проблем. Като бивш пушач знам колко много пушачи искат да откажат цигарите, но не намират физически и психически сили. Понякога е нужен просто повод. Спазването на пълната забрана ще им помогне. Ролятя на обществения натиск е много важна.

Трябва да се разбира другата страна. Пълната невъзможност да се пуши ще води до много нарушения на закона. Затова трябва да се измисли форма на изключение, която хем да позволява ограничено пушене, хем да служи за утвърждаване на пълната му забрана. Звучи невероятно, но е много просто и отдавна е измислено. Местата за пушене трябва да са тесни, мръсни и задушни. Разказваха ми за случай, мисля в Холандия, където в някакъв производствен цех мястото за пушене било стъклена стая като аквариум мотирана до изхода на цеха. Така непушещите работници виждали, че докото те работят, други техни колеги си пушат цигарите и това се случва многократно през деня. Също така, пушачите предизвиквали високомерното съжаление на останалите при гледката на кълбата дим в мръсния аквариум. Пушачите усещат както, обществения натиск на колегите си заради намалената им трудоспособност, така и унижението, на което са подложени. На всичкото отгоре, цигарите струват пари и то не малко. Фокусът на обществен натиск трябва да е насочен към работната среда, а не към ресторантите.

Проблемът с пушенето е в пропушването. А то е социален акт и модел на подражание. Пушенето изглежда приятно и естетично действие в очите на подрастващите. Пушенето трябва да се представя от неговата нелицеприятна социална страна. Имаме закон, който ни върши тази работа. Обаче за съжаление отново имаме дефицит на политици. Случаят е емблематичен, защото политиците трябва да защитават интересите на гражданите, респективно избирателите, а голяма част от тях са пушачи. В същото време именно сега политиците биха могли да влязат в друга своя роля на локомотиви на общественото развитие, като помогнат на колебаещите се да изберат отказа от цигарите и с това да помогнат на цялото общество. Но такава прогресивна роля политиците в България не са играли през последните десетилетия и тя очевидно им е непонятна.




Въпрос

Sat, 30 May 2009 22:37:00 +0000

(image)
Трябва ли да има бюлетина, на която да пише "неодобрявам нито една листа"? Това ще повиши ли интереса към изборите и ще направи ли резултатите по-реални?



In vivo

Fri, 19 Dec 2008 08:50:00 +0000

Преди няколко дни депутатите от тройната коалиция не можаха да се разберат кой е по-по-най по темата ин витро. Гласуването с "въздържал се" на БСП и ДПС за създаване на специализиран фонд и последвалото напускане на заседанието от НДСВ пък блокира приемането на бюджет 2009. Това е сериозна и неприятна случка. Хубавото е, че тя насочи силно общественото внимание към проблема с репродуктивността на нацията. Вече имах възможността да споделя мисли по този проблем, но все пак да напомня. България е на челно място в света по демографски срив, да не говорим за Европа. Ако това не е проблем - здраве му кажи! Една от причините за това е безплодието на немалка част от нацията. Над 200 000 двойки не могат да имат деца по естествен път. Много е важно да си изясним на какво се дължи това, за да можем като общество и политици да променяме живота си така, че да ограничим проблема за следващите поколения. На този етап обаче реалната възможност да се борим с проблема е чрез ин витро технологията. Сега от политиците и експертите се очаква да осъзнаят проблема, да заделят необходимите средства за преодоляването му и да създадат организация по ефективното им разходване. Точно по този въпрос възникна политически проблем в парламента. На първо място бих похвалил правителството, че при формиране на бюджет 2009 задели повече средства за извършване на ин витро процедури. Колкото и неефективно да се разходват, пак за нуждаещите се двойки ще остане нещо в повече. Въпросът е в това, че неефективното разходване и недостигът на средства до този момент е факт, който не се оспорва от никой в държавата. Не разбирам защо предложението на Антония Първанова за създаване на специален фонд към министъра на здравеопазването срещна такава съпротива сред другарите от БСП и господата от ДПС. Става дума за едни 10 до 20 милиона лева, за които да сме сигурни, че ще се разходват за преодоляване на един от най-значимите ни проблеми - изчезването на българската нация. Имало съмнения, че клиниките които ще ползват средствата, щели да бъдат подбрани с връзки, а създаването на фонда щяло да бъде предпоставка пари[...]



Следконгресно

Sat, 13 Dec 2008 08:05:00 +0000

Повече от седмица се опитвам да открия разумни аргументи, с които да си обясня, защо БСП на своя 47-ми конгрес се разграничи от БСМ. Младежката организация тласкаше БСП към реформи. През 90-те БСМ ясно формулира необходимостта БСП да се развива политически, следвайки модела на западноевропейските социалистически и социалдемократически партии. Тогава в БСП с носталгия и сантимент се гледаше на разпадналия се СССР и опитите за формиране на лява партия върху останките на КПСС. На почит бяха също сръбският и китайският "леви" модели. Това амбицираше партийните елити в БСП да говорят за търсене на собствен път за развитие на партията като уникална българска левица. БСМ се противопостави на тези идеи, окачествявайки ги като мимикрия за прикриване на порочни практики. Разликата е, че тогава в БСП имаше сблъсък на идеи и интереси, а днес има само сблъсък на интереси. БСМ настояваше за европеизиране и осъзната подкрепа на БСП за членство на страната в НАТО и ЕС като гарант, за приобщаване на българското общество към най-демократичната и социално-ориентирана общност на планетата. Днес това е факт, но май партията не го направи с убеждението, че това е единствено правилния път за развитие на обществото, а под напора на общественото мнение и натиска на външни фактори в това число и БСМ. Съдя за това по нестихващите уникални за ЕС проблеми с правителството на страната ни, доминирано от моята партия. Очевидно постоянното тупане в гърдите колко сме европейци, социални и реформирани не върши работа. Трябва манталитет и - естествено - поведение. Както и досега, до ден-днешен БСМ обучава, възпитава и развива структурите и кадрите си така, че да отговарят на тези условия, както и естествено, на нуждите на партията. Оказа се обаче, че това е било излишно, защото очевидно ръководството на БСП няма нужда от ново поколение политици, израсло с ценностите на демокрацията в социална Европа. На конгреса прозвучаха тежки обвинения към БСМ, че не играе ролята, която очаква БСП и че не помага на партията. Ако наистина някой вярва, че това е така, то аз и колегите ми сме шо[...]



След дъжд качулка

Sat, 13 Dec 2008 08:01:00 +0000

Тазгодишният студентски празник мина под сянката на жестоко убийство. След жесток побой в Студентския град второкурсникът Стоян Балтов почина. Последва напълно безсмислена акция на полицията за проверка по столичните нощни заведения за предлагането на алкохол на непълнолетни и спазването на вечерния час. Тези нарушения са масови, това е ясно на всеки. За пореден път видяхме, че когато се случи някаква трагедия, непосредствено след нея започват да се предприемат активни кампанийни мерки. Така е във всяка сфера на държавата. Такъв е и манталитетът ни - след дъжд качулка! Прочистихме коритата на реките, след като станаха наводненията, завишихме контрола над еврофондовете, след като спряха средствата по тях... Примери колкото щеш. Всеки трагичен случай обаче е повод за обществена дискусия и от нас като граждани зависи дали ще я проведем докрай или ще се пуснем по течението на друга наша поговорка - всяко чудо за три дни! От тази трагедия въпросите, които си задавам, са три. Каква е сигурността на гражданите? Кое води младите до крайно необуздана агресия? Какъв е смисълът да си студент в България? На първия въпрос отговорът е, че сигурност няма. Трагедията се е случила заради липсата на солидарност сред хората, защото вероятно други са могли да се намесят и да разтърват мелето. Не е за пренебрегване и криво разбраният професионализъм на охранителите на дискотеката. Те се интересуват да няма проблеми вътре - за това им плащат, а какво става в непосредствена близост до обекта, не ги касае. Това е не само непрофесионално, но е и нечовешко. Що се отнася до агресията на младите - тя е резултат от социалната среда, в която се развиват. Агресията, поръчковите убийства, кражбите и далаверите през последните 18 години са модел за успех в новото българско общество. Те са безнаказани. Ясно трябва да си дадем сметка, че съвременните младежи не познават друг успешен модел за развитие в България. Вина за това носи всеки български гражданин с пасивно отношение към обществения морал и без респект към закона, а също отговорността е и на всеки полит[...]



Новият устав на БСП прави сериозна крачка назад

Thu, 27 Nov 2008 13:30:00 +0000

(image)

Скъпи приятели,

По случай 14-ата годишнина от основаването на Българска социалистическа младеж (26 ноември 1994г.) се обръщаме към всички бивши, настоящи и бъдещи членове, симпатизанти и приятели на БСМ и към българското общество със следното послание.

47-ми конгрес на БСП взе едно много противоречиво решение за създаването на т.нар. "Младежко обединение", по същество нова младежка организация на БСП. Приетият чл. 45 от новия устав на БСП е неприемлив стремеж към централизъм и ограничаване на плурализма и демократичността в левицата.
Като млади хора, демократи и социалисти искаме да изразим разочарованието си от приетата разпоредба в новия устав на БСП, с която се подменя досегашната младежка организация на БСП - Българска социалистическа младеж.
БСМ създаде лидери, изповядващи нов начин на мислене, справящи се достойно с отговорности в управлението на партията, в централната и в местната власт; допринесе за развитието, модернизацията и международното признание на партията.
БСМ през 14-те години от създаването си беше мощен фактор в полза на демократизацията и европеизацията на БСП.
За съжаление през последните 7 години се забелязва сериозно отстъпление от тези принципи във вътрешния живот на БСП. Механичното подменяне на младежката организация с подчинена вътрешнопартийна структура е само един пример в тази посока.

Хората, които създадоха, развиха и отстояваха принципите и целите на Българска социалистическа младеж, ще продължим да се борим за установяването на демократична, свободна и проевропейска левица като основна политическа сила в Република България.

Георги Николов,
председател
на Националния съвет на БСМ

Данаил Георгиев,
главен секретар
на Националния съвет на БСМ

27.11.2008




Неудобните

Fri, 21 Nov 2008 07:33:00 +0000

Използвам повода от предстоящия конгрес на БСП, за да повдигна отново въпроса за младежката организация на партията. На делегатите ще бъде раздаден проект за нов устав. Изразявам категоричното си несъгласие и възмущение от текстовете, касаещи младежката организация. В проекта пише, че се създава вътрешнопартийно младежко обединение на всички членове на БСП до 35-годишна възраст. Това би следвало да е новата младежка организация на партията. Текста е неразумен и оборим във всяка дума и теза, но не това е най-важното.
Защо един тесен възпроизвеждащ се кръжок в партийното ръководство толкова упорито години наред се опитва да подмени младежката организация на партията (БСМ) с друга?
Няколко са уникалните характеристики на БСМ в партийната среда. Организацията винаги е стояла на категорични проевропейски позиции, никога не е позволявала партийното ръководство да кадрува с цел манипулиране политическите позиции на младите и никога БСМ не е правила компромис с левите позиции в политиката си. Тези характеристики позволиха БСМ да бъде възприемана като гарант за проевропейските леви реформи в БСП. Това, което БСМ прави вече 14 години, е да формира свободолюбиво и модерно ново ляво поколение в БСП и левицата. Поколение, неподвластно на шантажи и манипулации от сенчести в политиката кръжоци. Май това е истинската причина за поредния опит БСМ да бъде маргинализирана и преодоляна. Това, което се предлага в новия устав, е нечия воля младите в партията да бъдат вкарани в уютните релси на послушанието и конформизма.
Първата младежка организация на нашата партия е основана 1912 г. в Русе. Оттогава до ден-днешен организацията е била външна, защото това позволява не само по-голяма отвореност към обществото, но и създава естествени предпоставки младите да носят отговорност и да формират характерите си. Дори във времето на Тодор Живков бе така.
Контурите на новата роля за младите в БСП вече са разпознаваеми. Те трябва да основават фен-клубове на партийния председател по примера на Звездичката и да правят клипове в негова чест. Купонът е гарантиран, кариерата на най-преданите също. Колко много пари се похарчиха за глупости. По-важно е обаче кой ще плати политическата цена за превръщане образа на нашия министър-председател в шоумен.

БСП няма нужда от шоу за младите. БСП има нужда от свободолюбиво младо поколение, на което да разчита за формиране на европейска лява политика със сериозно отношение към въпросите, стоящи пред младите българи. Такава организация БСП си има. Тя се казва БСМ. Недолюбвана от малцина ръководители и обичана от левите хора. Вярвам, че делегатите на конгреса ще оценят това.

20.11.2008




Голям сценарий, голям филм

Fri, 21 Nov 2008 07:30:00 +0000

Взех участие в предконгресната младежка среща в Пловдив. Моите впечатления са противоречиви. На първо място ще се спра на положителните страни. Фактът на провеждането на подобен форум сам по себе си е похвален, защото е повод за насочване на внимание към младите в партията. Нещо, на което БСМ държи. Срещата бе отлично и модерно организирана. Явно са хвърлени много усилия и пари. Цялостното ми усещане бе за рекламна акция, целяща да покаже колко много младите подкрепят БСП и правителството.
Оттук насетне следват въпроси, на които не можах да си отговоря задоволително. Например накъде бе насочено посланието - към външна за БСП публика или към конгреса на партията. След акцията "Сергей, обади ми се" и последвалата еднозначна негативна обществена реакция, се изгуби възможността подобна младежка среща да отправи послание към обществото. Българите не обичат идолопоклонничеството в политиката.
Дано в партията тази среща да позволи повече, не просто млади, а хора с качества, да намерят място в органите, вземащи политически решения. Дано сбора на младите в Пловдив не цели просто предконгресна подкрепа за определени дейци от сегашното партийно ръководство. В БСМ знаем, че такива неща се случват на младите и това води до болезнено осъзнаване, че са били използвани в частна полза.
Като споменах БСМ, бих искал да споделя, че младежката организация на БСП бе държана встрани от подготовката на срещата. Младежката организация на БСП получи квота за участие от едва 10 души. Въпреки това голяма част от общо 350-те участници в срещата бяха членове на БСМ. Явно други млади с политически опит трудно се намират дори сред модераторите на форума.

Това е другото усещане, което остави у мен тази среща, че определени личности от сегашното партийно ръководство продължават да търсят начини и форми за подмяна на сегашната младежка организация с нова, която да обслужва частните им политически цели. Въпреки това БСМ помогна за легитимацията на форума, като осигури послание от Джакомо Филибек - президент на младежката организация на ПЕС, член на която е и БСМ. В посланието си той говори за ролята на младите в политиката и за приноса на БСМ. В субтитрите навсякъде споменаването на БСМ бе заменено с безадресното "млади социалисти". Явно свободолюбивият дух на социалистите в БСМ продължава да буди притеснение у някои партийни дейци. На фона на общата напрегната от скандали обстановка в страната именно БСМ е в състояние да даде нов европейски импулс в партийната политика. Надявам се, че предстоящият конгрес на партията ще приеме устав, който ще даде ясна легитимност на БСМ като младежка организация на БСП, за да се преустанови практиката на спекулиране с младите.

13.11.2008




ОБама и БСМ

Mon, 10 Nov 2008 21:41:00 +0000

Мое участие в "Булевард България" на 7-ми ноември - II част - пряк линк не е дастъпен. Намира се в "Архив" на www.retv.bg ;)



Браво, Барак!

Thu, 06 Nov 2008 22:38:00 +0000

(image)
САЩ наистина е страната на неограничените демократични възможности. Американците избират политиците, които ще ги управляват по политическите им качества и платформи, а не по вторични белези, нямащи отношение към конкретната политическа дейност. Анализаторите се вторачиха във факта, че Обама е чернокож. Очевидно това нито помогна, нито попречи на Обама да спечели, защото гражданите гласуваха за политиката, а не за цвета на кожата му. В анализите обаче не намериха достатъчно място други факти около Обама, които според мен са по-впечатляващи от цвета на кожата му.
Баща му е кениец. Няма милионери или политици в семейството. Половината рода на новия президент живее в Кения. Обама е сенатор за първи мандат. При тази фактология политическата система на САЩ позволи харизматичните идеи на политик без респектираща политическа кариера до този момент и без знатен произход от богата или популярна фамилия да бъдат издигнати в президентски ранг. Американците са еманципирани граждани!
Къде сме ние? В българската политика личните качества на един или друг политик не са от първостепенно значение, да не говорим за идеите, които той защитава. По-важно е дали въпросната личност произхожда от партийно семейство. Ако дядо ти или баща ти са били видни активисти с висок морал и позитивен принос към развитието на партията и обществото, по презумпция се приема, че и ти си такъв. Оттам насетне няма гаф, който да е в състояние да засенчи блясъка на знатния ти партиен произход. Важна роля също така играят препоръки от трети лица, които не са пряко на политическия терен. Най-добре да са бивши служители на ДС или бизнесмени, натрупали завидно състояние в годините на преход. Какво тук значи някаква си личност!

Затова сме на този хал, затова постоянно търсим под вола теле, защото съзнаваме, че "еди кой си" е бил посочен от "еди кой си" и не е всъщност точно той виновен за някой скандал, но пък не сме сигурни кой точно е виновен... Пълен демократичен хаос на гражданското ни поведение! Политиката ни е лишена от лична отговорност и не позволява на хората в нея да блестят със светлината на личните си идеи и качества. Моделът за успех в рамките на политическата ни система е с олигархични характеристики. Този модел политиците успешно налагат и в обществото. Тук въпросът вече е на терена на всеки един гражданин, търсещ отговор на въпроса, в какво общество иска да живее. В общество, което дава възможност за изява на личности с идеи и това е от първостепенно значение или общество, което позволява да бъде управлявано от подставени лица. Примерите са пред очите ни - Америка гласува за Обама и новият президент се казва Обама, Русия гласува за Путин, но новият президент се казва Медведев. Тези дилема стои пред гражданите и политиците на България - въпрос на избор!

06.11.2008




Скрито-покрито

Fri, 31 Oct 2008 23:33:00 +0000

(image)
Спомням си думите на Ахмед Доган след последния неуспешен вот на недоверие към правителството. Тогава той предупреди, че ни чака тежка политическа есен. Това не е пророчество, защото излиза от устата на един от най-осведомените политици на България. Помислих, че ни предстои някакъв сериозен политически дебат, в който опозицията ще разгърне управленски алтернативи, а управляващата коалиция ще защитава политиките си. Да, ама не!

Ставаме свидетели на грандиозен скандал, касаещ корупционни схеми, управлявани от знайни и незнайни ченгета. От бивши и настоящи държавни сигурности. Ето защо няма дебат по политиките, няма и участие чрез политически платформи. Задълбочаването на скандалите около ДАНС само потвърждава старата теория, че в България съществуват паралелни светове, които нямат нищо общо с явното политическо разделение. Настоящите скандали касаят целия политически спектър. Защото не касаят настоящето, а най-близкото минало на страната - така наречените години на преход. В основата им все по-ясно се откроява порочната роля на трансформиращата се ДС към условията на демокрация и пазарна икономика.
Аз съм оптимист. Считам, че случващото се ще има оздравителен характер за обществото, защото осветлява тъмните страни от действителността, в която живеем. Народът на България страда твърде много в годините на преход и не е лошо лека-полека да си изясним защо и заради кого. България наистина е член на ЕС и НАТО, а тези факти са несъвместими с политическите обръчи от фирми или кръжоци с лирични имена като "Монтерей" например. Единственото песимистично, което виждам в поредицата от настоящи скандални случки, е това, че държавата не разполага с авторитетни и стабилни тайни служби. Те, както в годините на преход, като че ли продължават да работят в частна полза. Но, както напомних, България е член на големи политически семейства и както друг път се е случвало, ако не се оправим, ще ни оправят.
Оттук насетне е много важно каква нагласа ще имат хората към политиката. Като общество трябва да изминем прехода от кланово-клиентелистко разделение към политическо. Има стойност във всяко голямо политическо течение - социалистическо, либерално, консервативно. Стига човек истински да вярва, че има политици, които искрено споделят дадена идеология, а не я използват само за параван, защото трябва да се намират на политическия терен, без значение къде. Точно сега следва да си припомним веруюто на Левски за чиста и свята република. Защото сегашната не е. Но може и трябва да бъде. Това зависи от политическата активност на всеки един гражданин.
Аз съм социалист. Ще помагам на БСП да се превърне в лява партия, защитаваща интересите на хората на наемния труд. Ще ми се да вярвам, че в страната ще се утвърдят десни партии, които наистина да защитават интереса на едрия бизнес. За да вървим напред, ни трябват два здрави крака. А също честно и открито отношение към политиката. Добре, че запазихме БСМ далеч от вмешателствата на сенчестите кръгове в българската политика.

30.10.2008




Границите на шоуто

Thu, 09 Oct 2008 05:29:00 +0000

(image)

И аз като много мои съграждани хвърлям по едно око на Биг Брадър 4. Като цяло шоуто не е лошо. Психологическите експерименти са интригуващи и показват различни проблеми от общуването в едно мини българско общество. Това, което ме потресе, бе наградата за успешна мисия на един от участниците. Цяла седмица Филип трябваше да се преструва на невменяем, защото продуцентите ще отпуснат средства за инвитро на съпругата му. Разбира се, само ако мисията бъде оценена като успешна. Човечеца се справи. Желая му семейно щастие и много деца! Не мога обаче да приема, че един толкова сериозен семеен проблем може да бъде обект на търговия в развлекателно шоу. Единственото позитивно тук е, че и други граждани изразиха възмущението си от този случай, което може да доведе до реален обществен дебат по темите за демографската криза, безплодието, семейното щастие и ролята на държавата. В случая проблемът не е в решението на Филип да участва в тази мисия. Мисля, че всеки на негово място би участвал, защото от собствен опит знам, че именно децата дават съдържание и смисъл на думата "семейство". Проблемът е в продуцентите и сценаристите на Биг Брадър в България, защото доказаха, че няма морални и етични граници, които да не са способни да прекрачат. Посланието към обществото е - бъди роб и ако АЗ реша, че заслужаваш, ще бъдеш щастлив. Посланието към другите семейства с подобни проблеми е - не мислете, че имате уникален и тежък проблем, той е просто част от развлечението на нас, щастливите родители! Безплодието в България наистина не е уникален проблем. Над 200 000 семейства страдат. Общественият консенсус за необходимостта от преодоляването на този проблем и оказването на всеобхватна помощ е налице. Необходима е само същата по сила политическа воля. Не знам дали е вярно, но чух че част от средствата от държавния излишък ще се инвестират в инвитро опложданията. Ако е така, това е похвално. Големите въпроси обаче остават в периферията. Защо толкова много хора у нас страдат от безплодие? Това в каква степен се дължи на стреса и прекомерната употреба на алкохол и цигари у нас? Ако има превантивни средства за предотвратяване на проблема, то те полагат ли се - всеобхватни разяснителни кампании, лекарски консултации и т.н. Всички се тюхкаме, че нацията ни загива поради демографски срив, който е най-високият в света, но пестим средства за преодоляването му, т.е. великодушни сме, когато има бюджетен излишък. Демографският проблем вероятно е най-сериозният пред нацията ни. Ако го осъзнаваме, то трябва приоритетно да насочваме финансови и експертни средства за преодоляването му. Това не е проблем, който можем да превръщаме в шоу или търговия. Все пак благодаря на Биг Брадър 4, че напомни за човешката драма на толкова много млади българи.

09.10.2008




Нощни птици

Thu, 02 Oct 2008 05:50:00 +0000

Участвах в дискусия на тема "Денонощен градски транспорт в София". Бе организирана от Либерална младежка асамблея (младежката организация на НДСВ). Идеята не е нова. Тя се появи за първи път във формата на организирана кампания благодарение на усилията на блогъра Богомил Шопов (вижте този адрес sofia-transport.wikidot.com). Браво на Борис Вардев, че я постави на политическия терен. Позволих си да се присъединя към инициативата в лично качество и се надявам, че софийската структура на БСМ ще я подкрепи официално.София, пък и всеки голям град в България, има нужда от денонощен градски транспорт. Това безспорно е социална мярка. В XXI век свободата на комуникация и движение безспорно са водещи предимства и те трябва да бъдат подпомагани на всички нива, за да се гарантира всеобщ достъп до тях. Предимствата са много. Тези граждани, които се нуждаят от транспорт, но не могат да си позволят такси, ще осъществят намеренията си. Особено важни са предимствата, касаещи сигурността. Много граждани шофират посред нощ след употреба на алкохол поради удобството да се приберат със собствената си кола, но и поради липсата на алтернатива освен таксито. Безразсъдният компромис с шофирането в тази ситуация е колкото опасен за водача, толкова и за неговите пътници или други невинни жертви по пътя. В края на краищата денонощният градски транспорт е удобство, което всеки би използвал в една или друга ситуация. Неслучайно такава практика съществува в много от големите европейски градове.Представителите на Столичната компания за градски транспорт и на кметството изтъкнаха някои проблеми пред реализиране на идеята. Било скъпо, т.е. нерентабилно, имало голям недостиг на шофьори, нямало да има пътници и т.н. Това е типичен подход на консервативна система. Знаем, че всяка общинска или държавна стопанска структура има пред себе си широко поле за оптимизиране на разходите. Когато говорим за СКГТ, средства могат да се заделят чрез повишаване на събираемостта от билети и оптимизиране на ра[...]



Пазарни отношения

Thu, 25 Sep 2008 21:11:00 +0000

Ще се спра на темата за защита правата на потребителите. Тя бе елемент от провелия се наскоро семинар на БСМ в Чепеларе под наслов "Европа на гражданите". Темата предизвика сериозен интерес. От една страна, защото касае на практика всички граждани, от друга, защото досега не е била обект на целенасочено внимание в организацията.
Животът ни на граждани в демократично общество с пазарна икономика вероятно не е лесен, защото личните възможности за просперитет и комфорт са въпрос на лична отговорност, а не на нещо, което от някъде ще ни помага и напътства във всяка ситуация. Свикнали сме да мрънкаме в приятелски кръг. Темите обикновено са държава, политици, доходи, стоки и услуги. Но по всяка от тях като че ли отказваме да осъзнаем, че носим лична отговорност като граждани за преодоляването на всеки проблем. Така е и с потребителските ни права.
В страната има закон, който ни пази, има държавна комисия, има граждански организации. Както и в други сфери, всички предпоставки за отсъствие на проблем са налице, но такъв съществува. На пазара продължават да се предлагат некачествени стоки и услуги, защото всеки от нас продължава да си ги купува, независимо от цената. После се оплакваме на приятелите си, будейки чувства на съжаление и съпричастност. В най-лошия случай се оплакваме на търговците, а те ни гледат с недоумение, защото вече са ни прибрали парите.
Първата причина, непозволяваща на системата за защита на потребителските ни права да сработи в пълна степен, е у самите потребители. Обичаме да се оплакваме, но го правим не където трябва. А трябва да го правим в гражданските организации или в държавната комисия. Например тук -http://www.kzp.bg/, тел. 0700 111 22. Следва обаче да обърнем внимание и на проблеми, които са извън нас като граждани. Добре би било страницата на КЗП да предлага пълен набор на услугите и дейностите си онлайн. Например приемане и предаване на всички видове формуляри и документи. Това значително би улеснило активните граждани.
Сериозният проблем е свързан със съдебната система - нищо ново. Делата по наглед дребни потребителски казуси се точат с години. Тази практика едва ли ще трогне някой в съда, но със сигурност удовлетворява интереса на недобросъвестните производители и търговци. Тази практика със сигурност кара много граждани да се замислят струва ли си да посветят години на един развален хляб.
Тъй като съм социалист, съм убеден, че с цената на всичко си струва да се защитават правата на всеки гражданин, апелът ми е насочен към народните представители и съдебната власт. Законът за защита на потребителите трябва изрично да посочва, че потребителските дела в съда са обект на бързо съдебно производство в двуседмичен срок. Тази мярка ще позволи на системата за защита на правата ни да проработи в пълна степен. И най-важното - гражданите ще се убедят, че има смисъл да търсят правата си чрез легитимни институции.

25.09.2008




Латинообщество v2.0

Thu, 25 Sep 2008 06:22:00 +0000

(image)

Скорошните престрелки и взривове в публични домове в София дадоха повод да си припомним резултатите от доклада на Центъра за изследване на демокрацията на тема "Организирана престъпност в България: Пазари и тенденции". Данните са впечатляващи. Дали са верни, е друг въпрос, но сглобяването на пъзела много плътно се доближава до неформалната информация, която голяма част от българското общество има по всяко отделно направление на проучването. Най-общо изводите са, че има сливане на черния и сивия пазар с легална дейност. Престъпните босове се занимават с легален бизнес, но пряко контролират протежетата си, които въртят престъпната дейност. Именно те са обект на разстрели. Групировките лесно успяват да достигнат "национална представителност". На мода е контролът върху местната власт - струва сравнително евтино, а осигурява добра възвръщаемост чрез възможностите за усвояване на еврофондове.
Впечатляващи са данните за доходност от различни престъпни дейности. Сред тях изпъкват предполагаемите приходи от проституция, контролирана от български босове - около 2 милиарда лева! Това говори много. Очевидно групировките не срещат трудности от властите за развитие на този бизнес у нас и в чужбина. У нас стартира нещо като обществена дискусия трябва ли да се легализира този бизнес и кое в него трябва да се криминализира - сводничеството, предоставянето на сексуслуга или ползването. Нямам изградено мнение по въпроса. На този етап това не толкова важно.
Следва обаче сериозно да се замислим какво огромно количество български момичета и жени стоят зад тези два милиарда. А това говори, че проблемът не е само в срастването на престъпността с институциите. Има обществена търпимост към организираната престъпност, и в частност към проституцията. В регион като Сливен например желанието за проституиране зад граница е добило мащаби на епидемия. Всички в региона знаят, че е така и май това не притеснява никого. За младите момичета това е престижна реализация, защото им носи сериозни доходи. Говорим не просто за загуба на елементарни ценности, но за липса на мотивация и разбиране, че човек може да се реализира достойно, без да се обвързва с престъпния свят. Сещам се отново за изказванията от типа "в България няма мафия, защото не покриваме критериите за определението мафия". Това не е вярно, защото цели общини и региони отговарят на най-важния критерий за развитието на мафията - хората имат респект към босовете на подземния свят и пазят обществената тайна за престъпната им дейност. Населението търси опора за решаване на битовите си проблеми в тях, а не в държавата. Това е основният проблем. Той в особено голяма степен касае младите. Ще се преодолява бавно.
С цената на всичко държавата и Европейската комисия трябва да докажат на младите чрез закрила над чистия бизнес, че в България може да се живее добре и без неформалната закрила от местния бос.

18.09.2008




Има надежда

Thu, 04 Sep 2008 05:54:00 +0000

На фестивала на БСМ в Русе си пролича, че "гражданско общество" не е поредният термин, изтъркан от прекомерна и неадекватна политическа експлоатация. Отнасял съм се много скептично към активността на българските граждани за решаване на отделни проблеми. Считал съм, че сме изключително пасивни като общество по отношение на въпросите, които ни касаят. Причина за разколебаване на песимизма ми бе участието на Константин Павлов - Комитата и представители на коалиция "За да остане природа". Тяхната активност не се дължи на това, че някой умен началник е казал, че трябва да се протестира или да се организира нещо. Те не са казионни, не участват в йерархии, не изпълняват заповеди и не говорят от последна инстанция. Обществената им популярност се дължи не на структури, а на тях самите, на откровения и непредубеден стил в общуването с аудиторията.Комитата успя да спре разрушаването на Гранд хотел "България" в София чрез кампания на личния си блог. Това му струваше нула лева плюс смела и честна гражданска позиция. Младите еколози от "За да остане природа" чрез протестите си в София, Иракли, Паничище накараха цялото българско общество да се замисли върху безвъзвратните поражения на околната среда, предизвикани от олигархично-мутрафонския капитал в България.Няколко бяха посланията към аудиторията, които аз лично ще помня дълго.Лично от всеки един зависи абсолютно всичко - пример са развитието на блоговете в интернет и лавинообразно нарастващото обществено доверие към личните страници.Удобната и популярна гражданска позиция "от мен нищо не зависи" бе напълно и надявам се трайно, компрометирана. Всеки има лична кауза и трябва смело да я споделя в обществото, защото това е най-лесният начин всеки да осъзнае всъщност колко много привърженици има въпросът, който лично го вълнува.Трябва да бъдем открити и честни в общуването - това бавно, но изключително трайно формира привърженици з[...]



Крушата си има опашка

Thu, 28 Aug 2008 05:31:00 +0000

(image)

Приключилата олимпиада в Пекин отприщи сериозен обществен дебат навсякъде по света. У нас също. По света си задават въпроси като как е възможно да се организира събитие с такива мащаби по толкова перфектен начин? Не се ли изкриви съдържанието и смисълът на олимпийското движение? У нас традиционно за последните години въпросът е на какво се дължи провалът на българските спортисти?
Трябва да гледаме по-ведро на нещата. Достатъчно е да си кажем, че просто толкова си можем. Толкова можем, но кои - ние, народът, спортистите или ръководителите на спорта? Склонни сме да гледаме критично, защото сме свикнали с по-добрите постижения. Пък и на фона на разнообразието от проблеми и изпълненото ни със стрес ежедневие спортните успехи на националните състезатели винаги са имали ефект на масова терапия за обществото. Затова е тъжно - не се състоя терапията.
Но тук е моментът да си признаем, че на фона на провала във всяка една сфера в годините до членството в ЕС спортът нямаше как да направи изключение. Достатъчно е да проследим спортните рубрики и предавания в медиите и положението става ясно. Съдържателната им част е посветена на скандали в ръководствата, сбивания на терена, корупция сред съдиите и източване на средства от федерациите. Нищо по-различно от всяка друга сфера. Куца ни всяка сфера от живота, защото зад всяко действие стои човек, а това е най-големият ни провал в прехода. Неусетно загубихме моралните и етични ценности, без които обществото не може да се саморегулира и да върви в позитивна посока. Ето защо не бива да се смайваме от проваленото ни участие в игрите.
И понеже поводът са олимпийските игри, ми се ще да припомня, че едно от основните послания на олимпийското движение е насочено към развитието на масовия спорт навсякъде по света. С основание се счита, че това е средство, чрез което отделният човек възпитава у себе си характер и качества. Те му помагат по-лесно да осъзнае предимствата на екипната работа и личната отговорност на всеки. Масовият спорт у нас е също толкова символично развит, колкото са символични и успехите ни на игрите. Оттам трябва да започнем промяната. Възможно е обществото, разконцентрирано от многообразието на проблеми, да не оцени достойнствата на масовия спорт, но именно тук е ролята на държавата. Основният ресурс за спорт трябва да се насочи към създаване на предпоставки и условия за спортуване в свободното време. Това е въпрос не на пари, а на политика. Осемте златни медала на Майкъл Фелпс са доста абстрактни и далечни за мен. Удоволствие бе да го гледам. Това, което ми е близо, е разваленият плувен басейн в детската градина на сина ми. Старее си така неизползваем не защото няма пари да се поправи, а защото на никой в общината и държавата не му е до това. Е, няма как синът ми да стане новият Фелпс!

28.08.2008




Нова анкета на блога:

Sun, 24 Aug 2008 19:47:00 +0000

Как определяте геополитическото поведение на БСП?



Свиха ми номера!

Thu, 21 Aug 2008 05:18:00 +0000

(image)

Преди десетина дни ми откраднаха предния регистрационен номер на автомобила. Ще поразсъждавам над тази дреболия, защото ме навежда на размисъл. Предните табели се крадат лесно, защото, за разлика от задните, не са занитени фабрично. А се крадат, за да послужат за извършване на друго престъпление, най-често кражба на бензин от бензиностанция.
Един час след като констатирах дребнавата кражба вече бях подал жалба в съответното РПУ. Служителят, който я прие, ми каза да мина след три дни, за да взема документ, удостоверяващ кражбата, който ще ми послужи пред КАТ за издаване на нов номер и талон. До издаването на новия номер колата ми е спряна от движение. След трите дни се оказа, че това не е сакралният документ, а само входящ номер, с който на друг адрес трябва да издиря районния инспектор. Дадоха ми телефон, на който три дни не можах да го открия. Търпението ми се изчерпа и се разходих до съответния адрес. Инспекторът бе на поста си. Втрещих се от мизерните условия, в които му се налага да работи. Оказа се свестен и отворен за съдействие човек. Също така се оказа, че в РПУ са забравили да ми кажат да внеса такса от 2,50 лв. за разглеждане на жалбата. Трябваше да се върна да я платя, а на другия ден пак успях да стигна до районния и вече получих документ, че ми е откраднат номерът. Получих го срещу подпис, че нямам претенции към МВР да продължава да се занимава със случая.
Сега ми предстои да мина през деветте кръга на ада в столичния КАТ - издаване на номер и талон. Разказвам това, защото се замислих, че не е никак лесно да си изряден гражданин в България. Ще трябва да платя скромна такса около 60 лева за издаване на новите ми документи. Неясно защо. Страните в този случай, които имат материална изгода са две - крадецът на табели, защото най-вероятно е извършил друга кражба чрез номера ми, и КАТ, защото независимо от обстоятелствата събира такси. Къде съм аз тази система? Ами много просто - плащам си данъците и си губя времето. Ако бях излъгал държавата като кажа, че съм си загубил номера, щях да си спестя доста време, а колата ми вече щеше да е в движение. По този начин всички по веригата щяхме да сме доволни. Не мисля това сериозно, но така излиза.
Станах жертва на кражба и на бюрокрация. С второто държавата може да се пребори бързо и лесно. В претоварена с дейност администрация, каквито са ведомствата в София, най-добре се разбира колко ефективни могат да бъдат електронните услуги. Ако бяха налични, щях да попълня всеки документ и да платя всяка такса за броени минути. Дано бъдещите пострадали да имат възможност да ползват поне тези облекчения. Към шофьорите съветът ми е чрез подръчни средства здраво да прикрепят предните табели на колите си, за да спестим поне това облекчение на дребнавите крадци.

21.08.2008