Subscribe: elica's freak
http://eli-beli.blogspot.com/feeds/posts/default?alt=rss
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: elica's freak

E blog



... за малките неща!



Last Build Date: Tue, 06 Mar 2018 10:05:14 +0000

 



Мама и Жаба

Mon, 09 May 2016 05:06:00 +0000




Една жена и добре да живее рано или късно среща щъркела и... ражда бебе.
Преди да се сблъскаш челно с новородено, колики, безсъние, кърмене, никнене на зъби, захранване и още минимум милион нови и страховити преживелици, всичко това звучи досадно.
Затова няма да съм досадна - на който му се чете, тръпне в очакване или търси препатил съмишленик - линкът е ей, там вдясно. :)




Градска находка: Вода

Mon, 07 Apr 2014 11:53:00 +0000

Нещо градско, нещо ново, нещо прешъс...
/Градски находки е мястото за нещата, които откривам случайно и буквално ми омекват колената :) /


Седмична находка:
Термална вода Avene
На етикетът се твърди, че успокоява, омекотява и защитава.
На ухо: Уникален продукт! Сега някой ще каже: Е, добър ден!
Е, добър да е! Доскоро намирах термалната за поредния козметичен балон, докато не се подхлъзнах с един флакон. Предадох се защото тази пролет кожата ми е обявила тотален "сух режим" и положението е критично!
Едно напръскване преди дневния крем или вечер на чиста кожа и О, чудеса!
Без да прекалявам: наистина прекрасен продукт, който утолява жаждата на кожата и я успокоява! Още тук






Градска находка: Хляб

Tue, 25 Mar 2014 13:09:00 +0000

Нещо градско, нещо ново, нещо прешъс...
/Градски находки е мястото за нещата, които откривам случайно и буквално ми омекват колената :) /

Седмична находка:
Квасен черен хляб с орехи и розмарин от ХлеБар, ул. Оборище 14 / вход откъм ул. "Васил Априлов"
На ухо: по обяд е пълно с хляб и сладкиши, а вечер можеш да пиеш немска бира и хубаво вино :)

Феноменален! Ароматен! Жесток! Още - тук



В памет на един добър човек...

Fri, 30 Aug 2013 08:50:00 +0000

Това е един недодялан текст, който написах преди пет, шест години, но пазя до днес в компютъра. Пазя, защото ми донесе прекрасни емоции и спомени...Почивай в мир, Ана-Мария! Зад кадър: Ана-Мария Тонкова – живот по ноти Хоризонт и БГ радио са моята най-голяма гордост, казва легендарната водеща Ана-Мария Тонкова е сърцето и душата на БГ радио. Лъчезарния музикален директор на популярната медия от години е най-добрия приятел и ценен съветник на българските поп и рок изпълнители. Любовта й към музиката предопределя целия й живот. „Всичко започна с едно пиано, което мама купи за мен и сестра ми”, спомня си радио-дамата. „Обожавахме да свирим и доскоро го правех.“ Сега обаче е в нов апартамент, пианото го няма и Ана-Мария няма спомен за последния път, когато е посягала към черно-белите клавиши. „Не ми липсва, защото съм привързана само към това, което правя в радиото”, допълва тя.Предаванията „Тик-так“ и „Пулсиращи ноти“ в БНР са първите крачки на току-що завършилата Консерватория Ана-Мария. „Това е съдба! Родена съм до Националното радио и винаги съм мечтала за подобна работа. Явих се на конкурс - кандидатствах в „Забавна музика“, и хобито се превърна в работа“, обяснява тя. След БНР попада в „Експрес“ където за първи път осъзнава колко отговорна и натоварваща е работата в частна медия. „В началото стоях денонощно, почти нямаше уикенд, в който да не идвам на работа. Благодарна съм на близките си, че винаги са ме подкрепяли и са стояли зад мен“, допълва тя.В семейството й никой не се е занимавал с музика освен майка й – френска възпитаничка, която обичала да припява вечните шансони на Едит Пиаф на малките си близначки. Нито сестрата на Ана-Мария - Мариана, нито по-големия й брат Георги са приемали някога музиката на сериозно. „Занимават се със строителство и архитектура, но в това също има много изкуство“, казва музикалната директорка на БГ радио. Двете големи деца на Ана-Мария – Виолета и Александър, също приемат музиката просто като забавление. „Синът ми често се шегува - Защо не ме направите и мен един певец и да стана известен! Убеден е, че е много лесно“, смее се шефката.Различната кариера не пречи на близначките с „огледални“ имена – Ана-Мария и Мариана, да са нераздел[...]






Дърво без корен

Wed, 20 Mar 2013 14:43:00 +0000

(image) Малко преди слънцето да избута нахалните облаци и припомни на всички, че пролетта е на ход си мислех за вятъра. Онзи, който откакто се помня все жили бузите и си играе палаво с косата ми. Същият вятър от татковата улица, който още фучи покрай къщите като в детството. Само, че там, по вратите на дворовете днес не се подават нахално несресани детски глави, нито прелитащи топки.
Точно преди слънцето да избута нахалните облаци татковата улица ми се стори самотна и уморена.
Онези, които я правеха толкова жива днес са по-мъдри и тихи. Затворени. Отчуждени. Пораснах в дворовете им, техните деца в нашия. Беше шумно, диво, весело, квартално симпатично. За всеки от тях пазя история. Такава, която през всички години не съм подозирала, че ме крепи здраво на земята. Непоклатима срещу бури, ветрове и урагани. Нищо не можеше да ме бутне докато имах тях. Хората от татковата улица, които от години само мервам за малко, махам с ръка, изплювам забързано "Здрасти!" и продължавам по графика на много важния си и претрупан със задачи живот.
Колкото по-голяма ставам корените, които си мислех, че ме крепят здраво на онази таткова улица вместо по-силни, стават все по-крехки и чупливи. Тънки като ластика, на който скачахме като деца. От толкова подскоци, игри и дърпане все се късаше. Като хората от татковата улица. Само, че тях не можеш като ластика да пристегнеш с възел и да продължиш по старому весело да подскачаш.
Наскоро си отиде още един герой от детските ми спомени . Огледах се. Къщата е същата. Хората не. Децата му не. Аз не. Моето семейство не. Животът не. И моите корени също не са същите.
С всеки отишъл си герой от татковата улица усещам, че губя почва под краката си. Спомените избледняват, емоциите отлитат и утре никой няма да помни нашите квартално симпатични истории. Корените се късат. Тънки като ластик. И само лекия пролетен вятър пак жули бузите ми. Но не като преди. Oпитва се да ме бутне.




Тя

Thu, 27 May 2010 14:03:00 +0000

(image)
Тя отмества кичур коса без да знае, че я наблюдавам.
Тъжна е. Усеща се.
Кафето й е горчиво, но тя го обича така.
Тъжна е. Усеща се.
Много неща не си представяше по този начин. Амбицията. Мечтите. Приятелите. Възможностите. Стените, които безчувствените издигнаха пред нея.
Слаба е.
Не.
Скоро разбра, че е слаба.
Мислеше, че няма стена, която да я спре, че няма човек, който да я сломи, че няма преграда, която да не може да прескочи...
Лицето й е мрачно. С всяка следваща глътка кафе усеща горчивината му по-силно. Утайката е всичко, което мрази в чашата си. Там е най-горчивото, най-гъстото и най-ужасното. "Като в живота", каза си тя и се усмихна цинично.
Усеща финала. Не само на черната течност в порцелановата чаша. На много други неща.
Слаба е. Усеща се.

Станала е безразлична. А не беше...



Назаем

Thu, 15 Apr 2010 13:06:00 +0000

(image)
Отдавна чета блога на Гери Турийска. Запознахме се покрай един материал, който писах около стихосбирката й "Слон мухи и разни работи". Пихме по едно кафе, побъбрихме за музика, думи, лазаня и плетки и си казахме чао и до скоро.
След "Ти" на Нина Николина и малката книжка със стихове ще излъжа ако кажа, че не съм сред феновете й. Често чета написаното в блога й - http://gerituri.blogspot.com/
Там понякога откривам себе си, а друг път - напълно непозната. Интересно е. Като експеримент.
Преди няколко седмици попаднах на едни думички, които все едно съм подредила аз. Стегнати, лични, казващи всичко, с много малко.
Или наистина нося в себе си някаква загубена романтичка, или пролетта е виновна за всичко.

От всички малки неща на света, ти ме накара да заобичам най-малките.
От всички дълги разходки, ти ме заведе на най-дългите.
От всички нежни целувки, ти ми даде най-нежната.
Първата, там в колата на булеварда след рождения ден на Мария.
Първият, за който изгорих спомените си в ритуалния огън.
Дали ти си последният ме питаш. Не знам.
По-важни са не думите, а делата.
Какво ти казва душата ти?

Гери Турийска



От кора до кора

Thu, 18 Feb 2010 17:42:00 +0000

(image)
Днес най-после взех дипломата си от СУ. След две годишно чакане и пренебрежително подминаване на Ректората стигнах до заветната 239 стая. Магистратура "Публична комуникация".
Странно... и когато официално се дипломирах не усетих вълнение, и днес също когато я държа в ръцете си.

Поуката от деня: В света, в който живеем парчето хартия старателно подвързано в мека кожа е толкова безполезно в мен, колкото и когато събираше прах в 239 стая.
О, времена, о, нрави.... или там каквото беше...



Обратно виждане

Thu, 04 Feb 2010 19:38:00 +0000

Странно. Търсейки днес из имейла си стари снимки на добре познати риалити муцуни попаднах на няколко още по-стари, но приятелски. И не снимки, а писма. Повечето бяха от периода на майка ми, в който не познаваше Skype и социалните мрежи и ми пускаше всеки ден по две-три картички. Една единствена се беше запазила от тогава и гласеше: ЧРД - мила Ели!Освен, пожелания за здраве и късмет, искам на този ден, когато ти ме направи много щастлива да ти кажа и още нещо:Когато си мислеше, че не те гледам, аз видях първата ти картина закачена на хладилника! Когато си мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че можеш да си мила! Когато си мислеше, че не те гледам, ти направи любимата ми торта, и аз научих за теб, че и малките неща в живота ти доставят удоволствие! Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна за приятел и научих, че умееш да помагаш на хората!Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си,и аз си помислих, че ще бъдеш отговорна, когато пораснеш. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзи в очите ти, и научих, че понякога ще бъдеш наранявана,но няма нищо страшно в това! Когато мислеше, че не те гледам - ти стана на 24! Когато мислеше, че не те гледам, АЗ ПОГЛЕДНАХ и искам да ти кажа БЛАГОДАРЯ за всички онези неща, които, видях, когато не те гледах!! С обич от твоята майчица! Майка ми винаги е имала способността да разплаква хората с думите си. Дали ги измисля или ги преписва отнякъде, няма значение. Стисва те за гърлото, а после се усмихва. Прелистих още малко. В едното пишеше: Maleee ☺ takmo se obajdam na Ivcho i go spriaha chengeta☺☺ , а в другото: Oooo g-ce Dimova(vse oshte☺), kak ste, kak mina kinoto vchera, sori che ne doidoh, no taka si biah polegnala i otpusnala s kupa dinia v raka cheeeeee ujas!!! Imam dobra novina, sestra mi mi ostavi kolata i dovechera sme na sport, ako vsichko e OK!!!!.g-ca Migi.. После попаднах на снимките на новородения Кристиан. Еве, той е вече голямо момче? Времето е като пясък в шепа... Стана ми хубаво и след това - Zdravey Eli, iskam da te pozdravq za hubavia blog, koito pishesh, vinagi mi e interesno da "disham" sveta prez ochite na nqkoy drug, ta zatova i savsem neegoisti4no pozvolqvam na drugite da pravqt sa6toto prez moite o4i. Все още редовно гледам през очите ти Тишо :) Накрая пак срещам майка ми с неуспешния й опит да остави [...]



Твърде много прах

Thu, 10 Dec 2009 13:59:00 +0000

(image) Да. Твърде много прах събра този самотен блог. А, беше място, на което често си давахме среща шепа верни приятели... ей, толкова колкото събират пръстите на двете ръце и беше някак мило...
Днес пустее за пореден път, бърша прахта му с носталгия и попадам на текстове, които ме стискат за гърлото, други пък разсмиват... Трети... са просто дивотии, без които обаче не може. Наближава Коледа - времето, в което събираме разпилени минути за да се поровим в кутиите със сладки спомени, да прехвърлим старите снимки, да се посмеем със семейството и приятелите и да им кажем "Обичам ви!" Толкова е лесно, а все засяда на гърлото и ... понякога потъва горчиво.
Чета коментарите ви приятели и ми е мило, че днес като в стар албум тук в този позабравен блог сме били заедно и пак ще бъдем. Стига да поискаме. Знам, че никой след тези думи няма да вдигне мигновено телефона и да се обади... така става само по филмите :) Знам друго - приятелите са завинаги. След всички изречени и премълчани думи, след всички неща, които ни събират и разделят... приятелите са завинаги. На прашно място в сърцето...

До скоро! :)
...и се усмихвайте ;)



Добрата новина

Mon, 06 Oct 2008 15:14:00 +0000

Това скапано начало на една от най-скапаните седмици трбяваше да има и нещо различно от "скапано"! Не е лошо когато върху едно бунище от празни обещания, фалшиви хора, парашутисти и шуробаджанаци на повърхността поникне едно малко цвете...
Както и да е....

Депеш Мод отново в София.

Е, сега могат да си затворят устата всички, които казаха, че Депеш не са се впечатлили от родната публика - тоест и аз мога да си затворя устата. Признавам си - не вярвах, че ще дойдат.
8 май 2009 г. - стадион "Васил Левски"

(image) Ще припадна....



За любовта и... една чанта на точки

Fri, 11 Jul 2008 14:54:00 +0000

(image) Днес купих една чанта на точки.... Любов от пръв поглед. Видях я и веднага разбрах, че ще я купя и ще я подаря на майка ми. Днес и се обадих и казах, че си има чанта на точки. Тя се усмихна и каза "Чудесно, имам и повод!"

Днес е поредната годишнина от сватбата на родителите ми. Годините са вече повече от 30. Пътувах си към вкъщи, с чантата в ръка и си размишлявах - какво е да прекараш живота си с човека, който винаги си търсил и чакал. Днес, в ерата на безбройните връзки, на незначителните приятелства, прикритите отношения... Днес когато всички работим от сутрин до вечер, на няколко места, защото първото, за което мислим са парите. Ако имам пари ще мога да направя това... и онова... Ще мога да пътувам, да видя всичко...
Всъщност първо трябва да си здрав. Това е ясно.

Дали обаче първо трябва да срещнеш него или нея за да осъзнаеш, че сладникавите работи от филмите, приказките и книгите са истина?! .... или не са.
Всъщност нещата са много прости. Точно като тези, които си пишем в картичките за празниците - здраве, любов, късмет, щастие....
Да погледнеш човека до теб и да знаеш с всяка фибра на тялото си, че това трябва да продължи... години наред....

Родителите ми имат невероятния дар от Господ да са заедно над 30 години. Не спирам да виждам онова нещо в очите им, щом се погледнат. Дори и след като се скарат, нагрубят... или разплачат.
Гледам ги и знам, че това е възможно, не е приказка или някаква измислица...

Защото и аз вече знам... възможно е, реално е...., истина е...


(object) (embed)



Имам ги, имам ги, имам гииии!!!

Mon, 17 Mar 2008 17:51:00 +0000

(един кифладжийски пост - специален поздрав за mindbolt)
(image) Ето ги! Сребърните ми маратонки, които толкова чаках... Стара колекция, забравени от Бога, но МОИ!!!
Много са ми сладки. Влизат автоматично в графата - любими!!!
Толкова ги търсих, все нямаше номера и ...дрън-дрън...
С няколко думи - прави са психолозите за жените и шопинга - това е съвършенството! Една дрънкулка да е, но нали е нова!

В импровизирания ми фотоблог пускам няколко любими вещи - вход свободен - предимно за "кифли" :-)))




Друга гледна точка на порастването...

Fri, 22 Feb 2008 19:49:00 +0000

Ако някой не изпитвал болката на поникващия мъдрец е късметлия. Аз съм от останалата част на човечествот(image) о, която е обречена на страдание...
Няма такава гадост! :-(
Признат страх - пак си е страх.
Обаче мен прекалено мноооого ме е страх!
Този път имам и обяснение защо! Бях не повече от 3-4 клас когато преживях първия кървав сблъсък с училищната некадърна зъболекарка. Взе едни клещи, уж с упойка, но уви - и започна да тегли. Тя тегли, аз дърпам ръцете й, пищейки през сълзи. Имаше заплахи за побой... Накрая тя успя и ме изгони да си промивам разкървавените венци на чешмата в тоалетната... Айде сега ходи на зъболекар.... !?!



Въпрос на порастване?!

Tue, 19 Feb 2008 07:56:00 +0000

(image) Тези дни си задавам един и същ въпрос. Има ли шанс да порастнем? Не да станем сърдити, отрудени възрастни, а да намираме правилните решения за конкретна ситуация. Кога човек се чувства готов да взима правилни решения за себе си, за важните неща? ...

На 25 си мислех, че вече съм готова за подобни стъпки, че преценката ми е станала по-добра за повечето неща, които ме вълнуват. Смятах, че всяко решение, което взимам сега аргументирам много по-добре отколкото преди и то е десетки пъти по-правилно. Ясно ми е, че човек никога не става достатъчно мъдър, никога не знае всичко, защото това е животът, а той е повече от изненадващ. Той - животът, е измислен за да бъде живян, а не да бъде разбиран. И това е ясно.

Учим се от грешки, учим се от всичко, но поне за едно-две важни събития по пътя трябва да можеш да отсъдиш "в твоя полза". Оказва се, че на 25 умението ми да преценявам хората в голям процент не ме е излъгало, но умението да не се прецаквам сама още ми изиграва лоши шеги. Вчера си признах гласно "Мислех, че вече имам житейския опит, който да ми помага когато трябва, но не е така. Твърде малка съм още като себеусещане за да се чувствам сигурна във важните неща". Това е самата истина.

Не е необходимо човек да пораства за да разбира нещата. Не е необходимо и да знае всичко. Но кога решенията ще бъдат правилни?



7-те албума...

Fri, 25 Jan 2008 13:00:00 +0000

Получих първата си покана от серията "10 неща, които не знаете.../ 3 фрази за.../ 100 най-известни...." и т.н., които "налазиха" блоговете. И може би защото е първа й се радвам много! Знам, mindbolt може публично да ме замеря с камъни, но.... това е положението. На мен си ми е гот.7 албума, които бих взела на необитаем островВсъщност да карам по правилата. Покани ме Влади - един от блогърите, които често ме радват. А началото постави - Man on the silver mountain.За да изглежда достоверно искам да добавя и: "...важна забележка е, че в списъка трябва да влязат не просто най-любимите ви музикални албуми за момента, а музика, която е издържала проверката на времето и бихте продължили да слушате с удоволствие (само нея) още поне 10 години..."(...хм, чак пък 10 години...?!?..)Музикалния ми избор не е особено прецизен, а горе-долу като игра на асоциации. Това са първите 7, за които импулсивно се сетих. Е, все пак са ми и много любими. Особено добре говорят и за самата мен и шашавите настроения, които ме преследват...David Guetta - PopLifeEй тук трябваше да бъде Born to do it на Craig, но Guetta от много време ме държи на max! След партито на Axwell Ева ми пусна един сет на Guetta и ми се пръсна мозъка.В моментите, когато ми се слуша супер забавен house на "високо равнище" - ето го, това е David Guetta. Няма смисъл да изброявам Love Don't Let Me Go или пък Baby When The light....Той е просто брилянтен!!!Nirvana - Nevermind... тук всеки, който ме познава ще каже "Естествено!!!". Кърт Кобейн и компания бележиха пубертетските ми въжделения и си остават една от най-любимите групи за всички времена!!! ... черните тениски, кубинките, плакати.... сладки години...За никъде не тръгвам без поне един албум на Нирвана!!!Depeche Mode - The very bestМного обичам The very best-овете! Събират всичко, което ме е умопобъркало през годините. Признавам, че за DM ми трябваха повече години за да усетя всичко това, което ме кара да изтръпвам днес.Това е чудовищна група!Дълго не разбирах музиката им, но.... всичко в времето си! Днес немога да живея без Enjoy....... Personal... Never Let Me Down Again....Walking In My Shoes..........Madonna - The Immaculate CollectionNo way!!!! Мадона за мен е всичко наречено на тази планета - шоу[...]



Автобус 413: Сексът и градът - 40 +

Sat, 19 Jan 2008 10:15:00 +0000

Четвъртък, края на работания ден. Пристига автобусът, дупча си съвестно билет и съзирам само едно, единствено седящо място. Блъсканицата е ужасяваща, за това решавам да седна. Мястото е едно от четирите седалки между първата и втората врата, обърнати лице в лице.Супер тясно е, но успявам. Даже немога и да се отпусна на седалката, защото има някакви пликове в краката ми, а компанията в моя свят "метър на метър" непрекъснато се поклаща от смях напред - назад, наляво - надясно... Шушукат, гледат закачливо, остроумничат...Няма как, ставам свидетел на целия около 20 минутен разговор.(само едно пояснение - и трите жени на видима възраст 40+, явно работят заедно в счетоводен отдел на някаква фирма..., поне така успях да разбера. Ето и по-интересната част :-)- ... ооо, не! Омръзна ми, ще го гоня вече!!!- Чакай, чакай кажи ти, къде го намери този твой младеж?- ха ха, няма да повярвате, но по Интернет (другите две ах-ват! ) Не в сайт за запознанства, а докато си търсех работа в jobs. Виждам обява, която звучеше много добре, пуснах си cv и скоро получавам отговор: "Съжалявам, но аз не търся счетоводители, аз дори нямам фирма".Така се ядосах и понеже немога да не отговоря, пуснах пак мейл: "А вие защо пускате обява, след като дори нямате фирма ?". Той ми написа "Станала е грешка"... и така мейл след мейл...Младежа всъщност живееше в Израел когато си писахме. Преди 2 години дойде да се види с приятели, видя се и с мен и.... аз го прибрах!- А тааакаа! Е, и сега какво?- Охх, ми омръзна ми вече. Чудя се направо за какво му е на човек да се жени и изобщо да живее с някого. Заради единия кренвирш?! Писва ти, изхвърляш го и толкова. Ако искаш да имаш дете, хващаш някого да свърши работата и готово...- Абеее, не е точно така!- Е, защоооо? Какво толкова?- А, снощи като ревах половин час, защото неможах да си сменя бушона. Аз знам как (дълго обяснение как се прави...) обаче то затегнато и не става.... После се успокоих и успях, но докато плачех си казах "Ето сега ако беше тук някой кренвирш...".......... бурен смях.....- А ти имаш ли си младеж?- Аз ли, не младе[...]



"...забелязал съм, че винаги е на една и съща дата..."

Wed, 16 Jan 2008 14:53:00 +0000

ЛЮБИМО:

"... Здравейте!

Аз съм Кенет Kлapк, aкo все още е жив. Или не, аз съм Артър Kлapк, а защо не и Kлapк Гейбъл. Всъщност приятелите ми ме наричат Артър Милър. А за вcички, които ме познават след 35-ия ми рожден ден (забелязал съм, че винаги е на една и съща дата), аз съм просто Глен Милър. Kаквo значение имат имената, бих могъл да бъда и Людмил Станев. Aкo бях маниaк, щях да ви кaжa, че съм постмодернист, но каквo да го кpия - такъв съм си. Дори според жена ми късен заради часовете, в кoитo се прибирам.
Но да не се занимаваме с това, а с нещо по-нормално. Иcкax да населя белия лист с планини, земи, морета и някакъв мирис на сезони, но се oказa, че това е крайно опасно. Особено ме плашат литературните герои. Един герой от десета страница бе успял да се натъпче с чесън. Тази дума не съм я писал и кой знае откъде я е взел. Съжалявам, че сега я написах и вече други герои могат да се натъпчат с ч...н.
Не мога да понасям думата фaктичecки. Ето че и нея написах, но това са рисковетe на писането на живо. Не че познавам някой, който да е писал на мъртво. Не съм чувал и някой да е получил от умрял писмо. Наистина познавам един, но и той беше умрял, а между умрели хора това са нормални отношения. Аз лично предпочитам да пиша, когато съм жив, не знам с вас как е...
Естествено вcякa дума носи със себе си опасност. Самото и написване я превръща в досаден cкитник из моето и вашето съзнание. Да направим един опит. Написвам тунел. Вече не ви е толкова светло, нали? Хайде, от мен да мине, добавям едно от стъкло. Сега светлината става по-силна? Aкo напиша и през летен ден - се получава съвсем друго. Много е лесно, може да опитате и сами. Ето сега ще ви оставя празно място, кoeтo да попълните, за да се почувствате като автор.
Дъждът се изля.......................................
Kaтo из ведро, нали - страшно нещо са щампите. Тия ведра за нищо ги нямате. Е, добре де, пошегувах се. Не се притеснявайте, аз ще пиша вместо вас, а вие само се забавлявайте........"

Л.СТАНЕВ



Eдин Ноември по-малко

Tue, 04 Dec 2007 13:35:00 +0000

След още няколко дни изминалия Ноември щеше вече да е избледнял, поовехтял и потънал в забрава... С всеки ден, месец, година от живота ни се случва същото... важен е мига и това, което ще се случи - всичко останало е мъртво. Само най-ярките моменти и спомени остават в съзнанието ни, сякаш ги пазим за онази "лента", която всеки вижда рано или късно по пътя си...Не съм обвзета от мрачни настроения, просто обичам да си мисля за нещата, които се случват с мен и около мен... В живота си винаги "взимаме" от някого или от нещо, което ни е предоставено може би защото така искаме, защото така ни се полага,... защото сме така устроени. Така се чувстваме живи, на гребена на вълната, пълноценни и свободни...За мен спомените и скъпите мигове в живота са важно нещо. Пазя различни ценни неща за мен още от малка. Пазя първата си бебешка играчка, първата си плюшена мечка - циганинът Глинка, десетки картички от приятели, смахнати бележки, с които се замеряхме в училище, пазя 2-3 цветчета от булченската рокля на майка ми..., пазя една пеперуда, поставка за лисчета от кака Любка..., пазя спомените си ревностно и прилежно.За това и започнах тук, на края на всеки месец да си правя нещо като бърза и доста повърхностна равносметка за това, с какво ще запомня Октомври 2007, Ноември 2007, Декември 2007....Не са никак малко и не всички ще помня. Част от тях не са важни, други изобщо няма да ги споделя...През Ноември направих първият си ремонт в новото "вкъщи". За това досега винаги се грижеха мама и татко... Изобщо липсват ми много от нещата, за които се грижат те, но това е живота... През Ноември завърших, дипломирах се,... Не работя това, за което мечтаех, това отново е пак той - животът. Докато ние си правим планове, Господ се смее. Харесвам много тази "поговорка". През Ноември се сбъдна желанието ми да отида на парти на любимия Роджър... През Ноември... бях наранена, бях щастлива, бях самотна и заобиколена от приятели... През Ноември исках и получавах, исках и не намирах начин.Всъщност Ноември си е Ноември - м[...]



Свърши се! Вече съм магистър по PR

Thu, 22 Nov 2007 07:50:00 +0000

(image) Дълго чакания момент дойде - вчера се дипломирах. Защитата мина добре, е можеше и по-добре да мънкам, но това са подробности. Запознах се с разни готини хора, в общи линии беше перфектния ден на фона на побърканата ми седмица!! Разсъждавах си на глас вчера как тази година ми нанася втори удар - не стига, че станах на заветните 25 г., а и завърших! Преди години когато за първи път попаднах в чудото наречено ФЖМК си мислех, че като завърша вече нещата ще са различни и аз ще съм една баба.... Добрата новина е, че не съм баба и че нещата се променят, но за добро! :-)
***Сигурно ще ми липсва това време, аз съм си сантиментална личност, но като се сетя за всички сърдити и вечно недоволни администраторки, които 5 години ти късат нервите, защото студентите за тях явно са едър добитък..... и какви ли още не парадокси.... май няма да ми липсва много. По темата ще попиша някой ден, защото СУ и ФЖМК заслужават специално внимание!

***
Иначе седмицата си е луда отвсякъде!!! По-луда от години не съм имала!(image)
Понеделник - скандал с шефа, защо пак съм се успала (е, всеки си има дефекти пък :-( ), разбиха къщата на родителите ми, чистих отпечатъци до късно, а след това вкъщи се справях с пораженията, които майстора нанесе на дома ми по време на ремонта.

Вторник - ремонта продължава - подготовки и чистене след работа до 2 ч през нощта.Сряда - защита на дипломна работа и ремонт до 1 ч през нощта.Четвъртък - още незнам, за сега направо си почивам в офиса, но ако и днес си легна в 1-2 ч ще убия някого!!!!!! Обещавам!!!!
За петък неискам да мисля.....

P.S. Поне Ева си е на shopping почивка в Рим. Все един от нас трябва да почива...



Първото ми публично класиране :-)

Thu, 01 Nov 2007 10:38:00 +0000

Първата класация, в която се появява моя блог. Много съм щастлива :-)
***(image) Според автора на класацията - Васил Колев, тази е най-добрата, защото "като се обновява на 2 минути, винаги има шанс по някое време вашия блог да е на първо място, а тия на хората, дето не обичате - на последно. От това по-добра класация, здраве му кажи"
Всъщност това не ме интересува - коя по-добра, кой е по-известен, просто ми е приятно, че срещам блога си на места, на които дори не съм и подозирала :-)))
Напоследък модата да се класираме наляво и надясно става някаква нова блог мания. Може би това е още един етап от развитието на щурото ни онлайн развлечение....
Има още доста път да извървиме :-)))
P.S. вече съм 30-та, ха ха ...



Края на месеца!

Wed, 31 Oct 2007 15:04:00 +0000

...и Октомври си замина. Оооо, честит Хелоуин ако изобщо го възприемате като празник. Аз не го усещам като такъв, но хората си го харесват.
Стоя си, слушам си шоуто на Роджър по Nova и се мъча да си спомня с какво ще запомня този месец. И така да помисля....
ПАРТИТО Е:
(image)
ПАРЧЕТО Е:
I found you!
ПРАЗНИКЪТ Е:
25 чрд
ДРЕХАТА Е:
шашаво лилавото ми зимно яке
СЪБИТИЕТО:
написването на дипломната ми работа, ееее и новия ми фотоблог!!!
ДОБРОТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ:
хората от http://www.actualno.com/
ЛЮБИМАТА ВЕЩ:
КРАСИВОТО:
букетите, които все още красят домът ми
НОВОТО:
прическата ми, вдъхновена от мисис Бекъм и изпълнена от
Петко Топурски и компания
ДОБРАТА НОВИНА:
идва любимия ми dj :-))))))))))))



Едно дете на 25!

Thu, 25 Oct 2007 07:07:00 +0000

(image)
Да, 25! Навърших ги точно преди 20 минути - в 9,50 ч , когато за първи път съм поела глътка въздух на този свят....

Незнам защо, но усещането ми за 25-ия ми рожден е много по-емоционално, необяснимо... Вълнувам се много повече от обикновено, а аз дори не обичам да имам рожден ден! Цялото внимание е толкова хубаво, но винаги съм предпочитала то да е насочено към накой друг... просто съм си такава.

Днес мога да благодаря на родителите си (почти като на Оскарите, но май 25 г. са си някакъв вид юбилей) за човека, който са направили от мен, на брат си за обичта и подкрепата, на близките ми и много, много благодаря на приятелите ми без, които живота ми нямаше да е същия!!!

Едно голямо благодаря от едно дете на 25!

P.S. Част от мислите, които ме преследват днес са онези гадни кремове против бръчки Еваааа и статията на Тишо, която ме влудява от първия миг щом я прочетох. Май всичко това побърка усещането ми за 25?!?.....
Нищо довечера ще потуша емоциите с Уайт ръшън....



С дъх на есен...

Wed, 19 Sep 2007 19:28:00 +0000

(image)
Есента отново дойде. Капризна, усмихната, намръщена, своенравна и най-вече - красива! Човек би казал, че е много трудно да откриеш чара на този дъждовен и мрачен сезон в града, но тя е навсякъде около нас. В окапалите, пожълтели листа, в опърпаните, оголени дървета, в отлетялите птици на юг, в... капките дъжд на прозореца ми...
Есента е сезон, който ни кара да се чувстваме меланхолично, да се затваряме по мъничко в себе си, да мечтаем... за по-добри дни! Тя е време за равносметка може би... или просто сезон, който отброява още няколко дни от календара на живота ни...
Важното е да я изживеем.... забележително!