Subscribe: reno4
http://reno4.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade C rated
Language: Bulgarian
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: reno4

reno4





Updated: 2014-10-05T00:04:32.929-07:00

 



0 Comments

2007-10-02T06:59:24.729-07:00

(image)



0 Comments

2007-09-25T05:35:54.037-07:00

Този път партито започна по-късно. Беше може би към 7 и 30 , адски кветло, денят 10-ти август, того. В страна, в която всичко е спокойно, неусетно, плавно и едновременно рязко, внезапно, неочаквано, - това очаква всеки, който тръгне нанякъде непредубеден, непрочел, неподготвен и свободен да попива всичко като 5 год. Запетайка до баща си на футболен мач. Не че бащата ще псува на мача, не че ние бяхме толкова неподготвени за пътуването, просто никой от запалянковците не ще обръща внимание на хлапака и ще тегли и на тоя и на оня, а най-вече на мъжа с джобче на тениската. Така изстреляни всякакви отвърстия посяват в съзнанието на малкия, ненавършилия шест и прокарват като шведска трева хслед дъжд и торене. Изпуснах се, издадох и кое е първото, с което запомних Швеция – бели бали из полята – опакована в найлон трева за шведските крави през зимата. “Че вие нямзате толкава много крави! – възкликва Ани “Но имаме толкова много зима! – отвръща Ингето Това двама от действащите лица на партито и в мвоята история. Анна /с 2 н/ - гаджето ми и дъщеря на майка си Изабела, Изабела, гадже на шведа Инге, Инге бивш съпруг на Мари, Мари – съпруга на Матц, Матц – баща на Надя, Надя доведена сестра на Джонас, Джонас – годеник на Линда, Линда, бла –бла.....и Джим. Този последния га запомнете /и го дръжте настрани в компанията на 5 годишния си син. Той /Джим/ ме надруса с легалния в северните квартали на Европа – снус. Тия всичките – горепосочените, бяха на онова парти, барабар с кучето на... /да го наречем за улеснение Брадвамбрехтилдщнуц втори/. Брадвамбрехтилдщнуц втори беше огромна немска овчарка, която поглъщаше наистина достойни за здловещя си ловджийски характер, брилянтни количества сладолед. С пренебрежение оставих на края малък досаден комар, с когото не се ръкувахме, но го почувствах като роден кръвен брат, като товма чувство се засилваше след всяко ухапване. Според Ани съм си създал цяла рода кръвни братя, но намен всички ми се струваха толкова еднакви и мили, дори потупах 5-6 от тях по рамото. Откъде да знам, че били със слаби капиляри. Та дасе върнем на масата. Тя е онзи кръгъл магнит около когото всички кръжат като нощни пеперуди около нощна лампа. Удивително е, че нощните пеперуди не подбират лам[...]



А спомени! Преплитат се, а аз съм си същия

2007-09-25T05:14:27.854-07:00

Спомняте ли си лятото на 1930 г.? Онова лято, онова останало само в спомена. Споменът, останал в някои. Аз не съм всред тях. Аз не си спомням. Сега съм на 25 и ми е простено. Ако си ми набор –ще ти е простено и на теб. Аз специално те опрощавам, защото те разбирам. Не може да помниш онова лято на 1930 г. Затова си представи с мен едно лято, на която година решиш. Аз си харесвам - това на 2003 г. използвам годината като фон и обличам героите ми с дрехи модерни само за 2003 г.Сградите са с архитектурни елементи от 2003 г., колите са от 2003 г. Дори колите от 1973 г. са стари точно толкова, колкото биха могли да бъдат през 2003 г. Година по-късно те няма да присъстват в разказа ми, а само в спомена, наедно с 200-те лева получени за предаването им за скрап. Чудничко и със сигурност неслучайно е сходството между думичките скръб и скрап. Едната от женски, а другата от мъжки род, момченце и момиченце, взаимно допълващи се в разказа и спомена ми. Жалко че дадох запорожеца си за 200 лева за скрап. Само скръб навява празното буренясало място останало след него – Жожо Виелицата, така го наричахме поне петнайсетина години, докато щъкахме с него из България, изневеряваше ни без умисъл, харчеше десетина литра на сто без да му се види много и ни закарваше до Созопол на разкопките само с два-три дребни инцидента, основен ремонт на двигателя и срив в електрическата система. Като изключим тези никому неинтересуващи детайли, той наистина ни служеше вярно. Имаше усмихната емблема и големи влажни очи – във фаровете отнякъде проникваше вода, но ние не си направихме труд да да разберем откъде. Знаехме че идва отвън и това ни беше достатъчно. Бяхме повърхностни както по отношение на колата, така и във всяко друго отношение. Сърфирахме по вълните на живота и въпреки небрежното отношение или тъкмо заради него споменът от 2003-та дълбоко се вкорени в съзнанието. Стана част от самите нас, а някои казват, че и ние сме станали част от спомена за Созопол. Смея да твърдя това по разказите, които се случва да чуеш от напълно непознати, как видяли група интелигенттни простаци /на созополски – бандараци/ да гребат с талпи и лопати на плажа на Харманите. Влезнахме и доста по-осезателно в нечии спомени – вмъквайки образите си във фотоапаратите на летуващите. Не [...]