Subscribe: Опитай с малко нежност...
http://krasivotomomi4e.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Опитай с малко нежност...

Опитай с малко нежност...





Updated: 2016-01-07T22:03:25.035+02:00

 



0 Comments

2011-04-09T23:02:46.780+03:00

Всичко е една голяма лъжа.... Любовта е най-голямата...



Една красива усмивка...

2011-04-01T14:20:33.167+03:00

(image)
Имаш и нямаш. Мислиш и забравяш... но то се случва... бавно... измъчващо... завладяващо...
Един водовъртеж на мислите, едно, отдавна забравено, чувство, и неизбежният полет над реалността.
Напрежение, недостиг на кислород, една лудост и една загадка. Мислите крещят "това е невъзможно, момиче", а сърцето опонира "нима не усещаш енергията?". Една вечна битка... но кой ще надделее?
Мисля си, че този път няма сърце и няма разум, а единствено факти и чиста химия. Това са тези прастари закони, които не можеш да пренебрегнеш... но страхът, да този страх... Той е като отрова, бавно промъкваща се по вените и попиваща в плътта на уязвимата пърхаща пеперуда...

Ех, тази моя романтична душа... колко ли ще страда тя?... не знам и не ме интересува, искам само тази магия да оживее в реалността, поне за ден. Да я усетя физически и да я запечатам в съзнанието и сърцето си... искам тази нежна ласка, искам тази изпиваща целувка, искам това настойчиво докосване, дори да е само един единствен път.
Ех, тази моя разрушителна душа... най-любопитно е този път какво ще остане след края?... но той е все още далеч...

Аз желая, аз желая, аз... въвличам в себе си, аз губя разума си и същността си, но всеотдайността е безкрайна... Думите свършват, остава само музиката и надеждата за красотата на предстоящото... а аз го Желая...

Rachel Portman - Caravan






Мечта

2010-06-23T22:48:09.693+03:00

(image)
Една друга реалност, едно друго усещане за въздуха и водата. Свобода за мен... без правила и граници, без задължения и отговорност - само блаженство и спокойствие. И едно едничко удоволствие... нежна ласка без лукавство и игра. Истината такава каквато е!
Преструвките се наказват със смърт, а естественото се издига на почит.
Едно небесно царство постижимо само в бляновете.
Думата "чест" означава живот.
Мъжът е камък, а жената - хармония.
Ето това е моят свят, в който ще живея, дори и да съм сама в него.



Ами сега?

2010-06-22T19:48:28.559+03:00

(image)
Дали вече съм престанала да го обичам?... не знам.
Не мисля толкова чето за него.
А и не съм сигурна вече, че изобщо някога съм го познавала - като мираж е. Понякога си мисля, че е било сън и сега съм се събудила. И въпреки това май вече съм свободна... не знам. Все по-често мисля за Митко, което също е проблем, но не толкова голям. Хората открай време са казали - "Клин клин избива". Въпросът е кой или какво ще избие втория клин?....



Чевено

2010-06-21T22:22:07.668+03:00

(image)
Пъстри, живи очи.
Наситено кестенява коса.
Устни с цвят на роза.
Бяла като сняг кожа.

И всичко това обвито с червена лента. Мислите са червени. Срахът е червен. Кестенявото бива пронизвано от чрвените нишки. Червено и черно - двете страни на едно цяло.



Можеш ли да устоиш?...

2009-11-20T01:52:04.712+02:00

(image)
Светът много се промени. Аз се промених. Стигнах до много интересен етап в собственото си развитие. Вече съм малко по-сдръжана, малко по-улегнала. Не се чувставам на ръба на истерията всеки път, когато нещо не ми харесва. Благодарение на тази промяна духът ми е по-силен. Първото условие за новия живот, който искам. Аз самата се чувствам силна.

Последната книга, която прочетох е Здрач. Мсля, че тя провокира доста силни емоциив мен. Досега не бях попадала на такава всеобхватна, себеотричаща, всепоглъщаща, безрезервна и всеотдайна любов. Във реални живот тя съществува, стига да и дадеш шанс и да я разпознаеш. Смятам, че мога да го направя...

Полъх на сладост, изкусителен дъх, зашеметяващ аромат... мъгла на опиянение се спуска в съзнанието. Само усещане за любовна сладост...

Мммммммм...



Гражданинът е свободен, защото е информиран

2009-05-27T19:07:51.958+03:00

Всеки човек е личност, която участва в образуването на обществото. А обществото формира личността като гражданин, който осъзнава и използва своите права и свободи в пространството на своята държава. Също така националната принадлежност е много важна част за образуването на гражданското общество. Националното съзнание на хората – граждани на своята държава дава облика на това общество. В съвременния свят и във времето на демокрацията хората разполагат със своя живот изцяло и са свободни да изразяват и отстояват своето мнение, но по определен ред. Това от своя страна е възможно поради високата информираност, дължаща се на технологичната глобализация или по-точно съществуването на компютрите и Интернет. „Гражданинът е свободен, защото е информиран” – също можем да говорим за друг вид информираност. Тази, при която всеки знае своите права и законния ред, по който трябва да действа, ако има проблем или мнение, което да изрази. Той трябва да знае пътят, по който да направи това. Институциите в една държава са изключително важни. Те на практика са нейният двигател. Те също участват във формирането на личността като гражданин. Това е така, защото всеки човек има задължения към тези институции, но и също така определени права, които може да използва при нужда. А взаимодействието между институциите и гражданите е двигателят на обществото. Например, правната система на една държава и съдът, като институции, дават възможност на гражданинът да се обърне към тях, при възникнал проблем – (измама, кражба или друго престъпление). Тази институция реализира свободата на човека да защити интересите си по законен ред. Реализацията на това (стигането до съдебен процес) се съпътства с множество административни изисквания. Ако личността като гражданин е информирана и знае тези административни изисквания, то тя би била свободна да защити своята позиция успешно. Човек е свободен и ще продължи да бъде свободен, но само ако спазва „правилата” на свободата, определени от държавните институции и след това от обществото. За това говорим за една свобода, която се подчинява на определени норми. Информиранос[...]



Шибана работа!

2009-05-23T13:07:48.817+03:00




Ново начало

2009-04-07T22:36:42.000+03:00




Краят на една илюзия!

2009-04-04T02:43:56.462+03:00

(image)
Липсват ми разговорите с него. Да мога да си кажа всичко, без да се притеснявам как ще прозвучи. Обичам, когато той ме изслушва, дори за най-големите глупости. Обичам да го гледам пред мен. Във всяко негово действие има красота и чар. Липсва ми спокойствието, което той ми донасяше.
Сега как да му се доверя отново. Това означава отново да си зарежа достойнството, което от своя страна ще доведе до загуба на самоуважение - а това е най-страшното.
Аз не мога да бъда сама. Просто трябва да има някой, на когото да мога да се доверя изцяло и да не се притеснявам, че ще му досадя с моите глупости. Никога не съм могла да си държа емоциите в себе си. Да, хладнокръвна съм и имам голямо самообладание, но трябва да имам един близък, на когото да кажа всичко. а този някой вече не може да бъде той...
Искам си приятеля обратно, искам си сродната душа. Защо ми трябваше да се влюбвам. Ако не се бях влюбила, той сигурно щеше да ми е най-добрият приятел. А сега просто ще остане в историята ми като спомен, хубав и малко горчив....
Как така той не ме разбра, а уж сме еднакви, уж нямаше нужда от думи, за да се разбрем... Минало...
Аз желая!



0 Comments

2009-03-23T22:43:51.706+02:00

"I have too many fantasies to be a housewife. I guess I am a fantasy."



Heartbeat in the stomach

2009-03-08T02:53:34.084+02:00

(image) Искам тези 48 часа да се превърнат в миг, а следващите да бъдат вечни. Животът в мен кипи, адреналинът ми е повишен и се задъхвам при всяка крачка, защото сърцето ми е неспокойно. Трепкам като току-що раззеленило се пролетно дръвче, а листенцата ми танцуват ли, танцуват... в един шеметен танц, преобърнал душите на толкова много. Променям се така изведнъж, както калинката изведнъж разперва, на пръв поглед, малките си крилца, и отлитам, за да мога да се насладя на усещането. Това трепкане е и лек за все по-циничната ми мисъл. Кара ме да забравям за проблемите и да мисля за бъдещето. За това тъй желано бъдеще.



I can't smile without you

2009-02-17T20:07:33.157+02:00

(image) You know I can't smile without you
I can't smile without you
I can't laugh and I can't sing
I'm finding it hard to do anything
You see I feel sad when you're sad
I feel glad when you're glad
If you only knew what I'm going through
I just can't smile without you

You came along just like a song
And brightened my day
Who would have believed that you were part of a dream
Now it all seems light years away

And now you know I can't smile without you
I can't smile without you
I can't laugh and I can't sing
I'm finding it hard to do anything
You see I feel sad when you're sad
I feel glad when you're glad
If you only knew what I'm going through
I just can't smile

Now some people say happiness takes so very long to find
Well, I'm finding it hard leaving your love behind me

And you see I can't smile without you
I can't smile without you
I can't laugh and I can't sing
I'm finding it hard to do anything
You see I feel glad when you're glad
I feel sad when you're sad
If you only knew what I'm going through
I just can't smile without you

Barry Manilow

(image)



Лирическо отклонение

2009-02-04T00:24:56.880+02:00

(image)















минало, бъдеще, настояще

огън, надежда, безпокойство

Как да изразя чувствата си, та те са толкова объркани. Всеки ден е различен, всяка минута ми предлага нови неща и аз не мога да реша какво да направя. Животът ми е един безкраен низ от неразбрани и объркани последици, на мои глупави действия. Как да стигна до правилното решение, как да поема по правилния път и въобще - кой е той, има ли такъв? Не знам.

Миналото е изпълнено с един невероятен пожар, който изпълваше сърцето и душата ми. Една необяснима и всеобхватна сила. Тя направляваше действията ми, контролираше мислите ми и успокояваше неспокойните ми нощи. Копнежът беше силен и ме тласкаше да вървя напред. Аз бях жива.

Бъдещето е една загадка. В тази загадка се намира моят блян за любов и приятелство. Дълбоко в мен, може би, се избистря едно решение. Искам да споделя всичко, искам щастието да не е само мое, а на целия свят, за да може всички да разберат. Много малко хора оценяват това, което имам по правилния начин, а аз не вярвам на късмета си.

Настоящето е част от мен. То, на практика, е животът ми. Но като че ли ме е обзело безпокойство и несигурност. Правя малки грешки, които са незабележими, но много ме объркват. Трябва да направя тази промяна и тогава всичко ще си дойде на мястото.



Погледът

2009-01-27T00:00:28.962+02:00

(image) Този поглед - неустоим, вълнуващ, игрив, сериозен, провокиращ, неразгадаем, необясним, но преди всичко... неговият поглед...
Защо продължавам да се въртя в този омагьосан кръг?!... не мога да изляза, а не мога и да спра... Толкова е хубав и умен, и забавен. И тези черни, дълбоки очи със невероятния поглед...
Ако помисля логично, въртя се в този кръг, защото е недостъпен - това е отговорът на всичко. Просто както винаги, не искам да си призная, че там нямам шанс. Може би единственият човек, който не ми е свалял звезди и не ми е говорил празни приказки за луната. Та, моят въпрос е: защо точно него искам най-много? Толкова ми е неприятно, че трябва да го призная.... много ми е неприятно. Мислех си, че вече съм го преживяла - за жалост, не съм...



25.12.2008

2009-01-26T22:26:32.357+02:00

(image)
Коледа!

Как се върти колелото на времето. Спомням си Коледата на 2000-ната година, все едно беше вчера, а е било преди 8 години. Един не малък период от време. Сега съм на прага на новия ми живот, още съвсем малко остава и ще съм свободна. Няма да бъда длъжна да се съобразявам с нещо или някого. Само със себе си. Ще направя всичко възможно този блян да се превърне в реалност.



Меланхолия

2008-11-28T00:43:02.766+02:00

(image) Кога да мисля, кога да чувствам, всичко се върти и не спира. Аз съм безпомощна да помръдна, а трябва - животът ми зависи от това. Тази скорост, устрем. И нито за миг не спря да каже "Добре ли сте?" - не. Продължи, без да му мигне окото. Вече ме е страх да излизам от нас. Изпитвам ужас. Не знаеш зад кой ъгъл те чака някой луд. Живея във холивудски филм, с тази разлика, че там винаги има happy end, а тук не е ясно какъв ще бъде изходът. Едно спасение ми остава - така желано, така изстрадано и не постижимо. Вечно ще копнея, но едва ли някога ще имам смелостта да прекрача границата, да разтопя завинаги леда. Не, може би е по-добре да не го правя - така поне и малкото топлина, която имам е моя. А ако нещо се промени - може и нея да изгубя.

*Смяна на темата*

Понякога хората могат да е окажат най-големият наркотик. Например аз вече съм пристрастена. Знам, че не бива, че е лошо да се поддавам на манипулацията, която така добре познавам, но съвсем съзнателно, всеки път го правя. Ако дори се опитам да не се поддам, то това трае само миг и после пак започвам да си губя същността и да се превръщам в някой друг или още по-лошо - в нея.... Дали ще го превъзмогна някой ден?... Не знам.



"Записано във времето"

2008-09-07T03:22:13.645+03:00

(image) Каква е мярката за лудост? Може би всички ние сме луди - кой повече, кой по-малко, но така или иначе няма точно определение за лудостта. Може би всичко е въпрос на нагласа. Възприятието на света е много субективно - всеки го вижда в своята светлина и му дава своя смисъл. Но нали точно в това е смисълът. Всеки да живее различно, за да може да има продължение на всичко. Аз лично все още не знам какво искам. В един момент искам да постигна много в живота(и то пак е субективно кое е много) и като се обърна назад да съм удовлетворена. Мотивацията на всеки човек в днешно време, за жалост, са парите. Когато получаваш повече пари, ти си по-мотивиран. Но в никакъв случай не искам да кажа, че те са най-важното, просто всеки трябва да мине през тях, за да стигне до духовното. Едва когато имаш добра професия, човек до себе си и достатъчно пари, че да не се лишаваш от някои дребни удоволствия, с други думи да си надвиеш над масрафа, само тогава вече започваш духовното израстване. В работата вече не гледаш толкова заплащането, колкото отношението на шефа ти и на колегите ти. Може би точно това искам, заедно със свободата да разполагам изцяло с живота си, без да се налага да спазвам чужди правила и да изпълнявам нечии желания по принуда. Но... от друга страна се питам: няма ли да съм по-щастлива, ако просто се хвана на някоя по-обикновена работа в някой малък град, да си намеря мъж и да живея просто един обикновен живот без стрес и изненади(то такъв няма, но все пак). Не знам кой от двата варианта би ме направил по-щастлива. Колкото до любовта... тя е моя и винаги ще е с мен. Дори никога повече да не ми се случи, аз съм доволна и на това, което имам. Всичко ще се реши от самосебеси. Съвет към мен: не си позволявай да имаш свободно време и да мислиш за тези неща, това те демотивира и разколебава. Дано поне веднъж се слушам в себе си.



Ах, любов, любов

2009-01-27T00:06:18.149+02:00

Нека тази еуфория е вечна, нека това желание е вечно... В мен живее друг човек, тя - Другата - ми е превзала душата и сърцето и ме учи да обичам. Тя знае от какво имам нужда и знае къде греша, затова този път се намеси и ми показа правилния път и начин. Аз реших да я послушам и ето, че за първи път усещам нещо силно и към друг...



Живях много, видях много, но никога не получих Нещото. То е скрито за мен. Но нека започна по ред, от самото начало на нашата история. Една септемврийска сутрин на 2007, аз се събудих необяснимо нещастна и объркана. Първата ми мисъл беше:"Какво става с мен?". Станах измих си очите, както всяка сутрин, облякох си домашните дрехи и седнах за малко пред компютъра да си дръпна някой филм, за да мога по-късно да гледам.

...................

Нещо съм искала да кажа, но е било толкова отдавна, че вече не помня. Нищо. Държа все пак да го публикувам. Може някой ден да се сетя какво съм имала предвид и да го довърша. (27.11.2008г.)



Миг

2008-12-10T10:50:06.166+02:00

(image) Миг очакван, ти ела
вземи ме и не ме оставай
тук сама
с теб ще бъдем двама на брега
и ще ми покажеш своята магия

Миг незабравим, къде си
без теб е трудно да живея,
смисъла да намеря и сили,
за да продължа

Нека бъдем двама,
за кратко
колкото да поживея
и след това отново да залинея

Миг, ела... очаквам те....
за да мога след теб
поне 1 минута да бъда
щастлива и красива.



A New Wave

2008-12-10T10:50:06.410+02:00

(image) I want to leave all my feelings behind. Just to put them in a box and to trow the box in the dept of my soul. It will be there but it won't cause me any pain. I want a change in my life. I want every single detail to turn into something else. I want the basic to remain but the environment to be different...
Nana - Lonely



0 Comments

2008-12-10T10:50:06.596+02:00

(image) Това, което ще напиша сега е със стара дата(някъде през март е писано):
"Има много различни чувства в мен. От една страна има любов, но вече загубила остротата си, но не и силата.
От друга страна усещам и един необясним патриотизъм, на който не му е мястото тук. Щастлива съм, но може би не е точното определение, просто вече не съм нещастна.
Не мога да намеря мястото си. Винаги съм различна, дори и на пръв поглед да не е така. В сърцето си усещам, че не съм намерила човекът, на когото да открия напълно душата си и той напълно да ме разбере.
Бях писала и в друг пост за това, че искам само един човек, когото да обичам и той мен ---> безусловно. Имах такъв сън и го споделих тук. Няма значение този човек какъв ще ми е на мен: майка, баща, приятел, роднина или човекът, с когото съм. Искам само да бъда разбрана, подкрепяна и обичана. Знам, че сълзите не са изходът, но понякога ми олеква."



Жените могат много повече, отколкото показват

2008-12-10T10:50:06.780+02:00

(image) Една малка къщичка, а пред нея се простират лехите със цветя. Откроява се само чакълестата пътечка, свързваща външната порта с.... о, какво пиша... аз просто искам, искам всичко, а няма кой да ми го даде... Няма никаква логика защо искам толкова много от живота, защо не мога да се задоволя с малко, защо??? И защо искам да живея като няма за какво... всъщност знам - надявам се нещата някога да се променят. Надявам се един ден да се събудя и просто да съм щастлива, само един ден... дано, ако този ден дойде, не бъда прекалено изхабена и вече станала прекалено цинична, за да разбера, че най-накрая се е случило. Но сега трябва да продължа безсмисленото си съществуване с надеждата за промяна.
Unchained Melody - The Righteous Brothers



Момичето

2008-12-10T10:50:06.965+02:00

(image) Леката мъгла през октомври действаше упойващо на сетивата. Тя погледна през прозореца и спомените й я връхлетяха. Образите от миналото се сменяха един след друг и тя нямаше време да си изясни детайлите. Още беше много чувствителна на тази тема и не можеше да премисли нещата трезво.
Ако трябваше да започне още от началото, тя се върна цели три години назад. Но сега не беше моментът да си изяснява станалото. Всъщност това едва ли е от голямо значение. Важното е как ще бъде оттук нататък и още по-важно какво ще прави в настоящето. Имаше си всякакви занимания и задължения. Нямаше да е трудно да не мисли, а просто да живее докато се появи новата цел, която да осмисли съществуването. А дотогава да живее ден за ден и да се наслаждава на красотата на живота си. Още не съществува това нещо, което човек да не може да преживее. Всичко избледнява с времето. Това е вълшебна фраза, която макар и банална е много вярна. Не можеш насила да направиш нищо, но с времето можеш да осъзнаеш неща, които преди не си и да се промениш. А всяка промяна внася в живота нова сила и енергия. Тази енергия се изразява във всякакви творчески проявления. В такива моменти се развиват неподозирани таланти, а те от своя страна дават нов смисъл на живота ни. И по този начин всичко се върти в безкрайни възходи и падения.

Но да се върнем на нашето момиче... Тя в момента е объркана, но скоро отново ще си възвърне мотивацията и отново ще се впусне в безкрайния кръговрат на живота. Все пак младостта дава криле и възможност, когато паднеш да се изправиш и отново да полетиш със същия стремеж. Затова носи се докато можеш, защото след това ще живееш само със спомените... нека бъдат хубави...