Subscribe: Our Place
http://secret-friends.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
аз  го  да се  да си  да  за  ме  ми  на  не  но  от  по  се  си  това  че  ще 
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Our Place

Our Place



Това си е нашето интернет кътче... светло, спокойно и наше...



Updated: 2014-10-03T07:06:39.444+03:00

 



0 Comments

2007-12-01T00:54:38.506+02:00

ku-ku!



two beer or not two beer?

2007-02-17T20:09:21.530+02:00

(image) (image) (image)

(image) (image)

ei, piqndurnici, aide postvaite:)



4 Comments

2007-01-19T17:53:56.313+02:00

исках да сложа няква усмивка, но попаднах на това..
айде усмивка!:)

How Will I Die Quiz

(image)

You will die at the age of 86

You will die in a nude hang gliding accident

Find out how you will die at Quizopolis.com

(image)



foolosophy

2007-01-09T23:41:30.740+02:00

Ще разваля черната си серия откъм публикации тук и ще напиша най-якия пост на всички времена! А пък вие ще ме направите световен шампион, нали? :)

Абе сутрин съм като надрусан - първите минути правя някакви неща по навик. Събуждам се, ставам, отивам да си измия зъбите, обличам се... и чак като изляза от входа усещам, че съм буден. И всеки път предвидливо си закопчавам якето с идеята да го затопля малко преди да изляза от входа, където очаквам да е студено... и като излизам се усещам, че всъщност е доста приятно времето, и го разкопчавам. Топла зима е. Дори и след седмица да стане -10 градуса пак ще си остане топла зимата, защото досега не я помня да е била толкова мека... Аз като че ли си преодолях климатичните капризи - преди все исках времето да е някакво - дали топло, дали да не вали, дали да не духа вятър... а сега не ми влияе изобщо. Това ме радва, защото си спестявам някакви неприятни емоции от типа "сега няма да мога да изляза, защото вали".

Иначе си мисля да започна да си правя повечко клипчета с апарата. Имам чувството, че почти не го използвам. А не е така, в смисъл такъв, че си го нося на училище често - доказателство за това са многото снимки, които имам на компютъра, правени през ноември и декември. Но... Но все пак ми се струва незадоволително. Клипчета ми се гледат. И то някакви естествени - нали знаете как повечето хора се нагласят, когато знаят, че ги снимат. Искам някакви непринудени клипчета... Ако бях невидим щях да ги направя, ама не съм! :) Но ми се иска след време да имам какво да гледам, пък ми се струва, че засега нямам нищо. Разглеждам си всичко, което имам като материал, за около 10 минути. Малко са... 10 минути са малко...



спомени

2007-01-07T01:29:26.540+02:00

Mary Boys Band - ОгледалоТя отвори стар албум и отново го видя - все така неотразим, както си го спомня тя. Той дори не подозира, че след толкова лета и сред толкова жени още го обича тя. Пр: Спомените захвърли и купи си огледало. Знай, че времето лети. Вашето е отлетяло. Няма даже нейна снимка, няма спомен от нощта, а в сънищата често в нея се завръща тя. Толкова добри неща мислено му пожела, а после както всеки ден снимката целуна тя. Пр: Спомените захвърли и купи си огледало. Знай, че времето лети. Вашето е отлетяло. Тя отвори стар албум и отново го видя - все така неповторим, както си го спомня тя. Той дори не подозира, че след толкова лета и сред толкова жени още го обича тя. Пр: Спомените захвърли и купи си огледало. Знай, че времето лети. Вашето е отлетяло. Спомените захвърли и купи си огледало. Знай, че времето лети. Вашето е отлетяло.Бях с мама извън града.. преди малко на връщане в колата тя пусна любимата си група, а аз просто се заслушах в текста... Въпреки тъгата, която лъха от всяка дума, песничката наистина ме зареди. Казвам ви лека нощ с нея и ви пожелавам да черпите енергия от всичко негативно, да се надсмивате над трудностите и да бъдете лекомислени към тях :D, така както ние сме лекомислени един към друг. [...]



3 Comments

2007-01-01T19:46:43.966+02:00

ами честит ни рожден ден ( ако не се лъжа де ) , но мисля, че беше днес :) парти няма да има, защото няма да се съберат хора, така че всеки да духне по една свещичка и да си намисли желние



38 Comments

2006-11-23T23:50:48.873+02:00

Хей.. наред ли е всичко?
Не вярвах на Ил преди.. сега и вярвам и ми е мъчно.
Дано всеки от това "наше място" е намерил своето, или поне докато го търси се чувства щастлив...
Поздрави и усмивки по коридорите!



Hope

2006-10-14T11:34:12.403+03:00

някои умират, други се разждат; някои идват, други си отиват; едни са тук, а други- просто ги няма ... ние ли?! ние сме някъде там, някъде по средата на дългия път, защото не един, а всички трябва да оцелеят и затова ще продължаваме да вървим... ние караме хората да се усмихват и дори да плачат, защото ги обичаме, защото искаме, когато същия този път се раздели, да оставим част от себе си при тях, да ни помнят и понякога да се сещат за нас... защото ние ... ги обичаме... аз ли ... аз знам само едно- аз също ще си отида, но ще бъда в червено.. :)
The morning light comes stealing
To start a new day
Out there the world is waiting
To take us far away
And it's time to make
The final break
But the memory will linger forever

If I never see you again
And think of me now and then
Though it hurts so sweetly
They say all good things come to an end Y
ou've changed my life completely
I'm touched by your love
Even if I never see you again

The night is so unforgiving, yeah
And I'm on my own
I realise what I'm missing
And now that you've gone
So I say a prayer
Are you out there
Are you feeling what I'm feeling now, yeah

If I never see you again
And think of me now and then
Though it hurts so deeply
They say all good things come to an end
You've changed my life completely
I'm touched by your love
Even if I never see you
If I never see you again

And if I never see you again
No one can tell you how the story ends
Where the road will lead
When love begins, yeah

You've changed my life completely
I'm touched by your love
Even if I never see you
If I never see you
Even if I never see you again
And If I never see you
Yeah, yeah, yeah, yeah, yeah



безименен

2006-10-07T13:38:11.866+03:00

хух ... до ся четох някви стари постове и коментари и ми стана хубаво ( може би в крайна сметка това е смисъла на иначе тъй безсмислените блогове, а? ) хаха някво на "Честита Баба Марта" 11 коментара разбираш ли :))) баааму кво се промени искам пак така и ще продължавам да си пиша пък който иска да чете или да счита каузата за загубена ... на моменти тва е единсвената сигурна връзка, която остава между нас и аз не искам да я губим ... даже ако имате време и желание отделете малко от вниманието си и прочетете като мен предните постове, защото мисля, че това определено ще сгрее поне малко сърцето ви ... а знам ли , може би пък да греша :)
не искам да избивам пак на някви черни мисли, обаче одеве Нин ми каза за Боцманова ... честно казано никога не съм имала някво отношение; познавам я като злодея за който повечето ми е представяха и все пак ще ми липсва ... не обичам когато хората си отиват, било те непознати, ще ми липсва да я виждам по коридора, да ме е страх да влезна в часа и, за да кажа нещо на класа, защото ще ме изяде с поглед :) ( да, малко рпимитивни са нещата, които свързвам с нея, но това е )... всяка година по това време се замислям колко ценен по дяволите е животът ни , който толкова често подценяваме и пропиляваме без да ни мигне окото ... банално е да, но много ми харесва : " Човек може да оцени дадено нещо, едва тогава, когато го загуби" ... тъжното е според мен , че трябва да става така, защото когато оцениш нещо не можеш вече да го върнеш... затова аз не искам да оценям колко държа на вас по този начин , така че не спирайте да пишете и да коментирате - няма смисъл да разрушим основите на къщата, които толкова време се трудихме да построим :)

Поклон пред светлата памет на г-жа Боцманова !


Тя идва изведнъж,
чакаш или не,
ще те отведе
Пред моята врата
чух я как се спря
мене си избра

Припев:
Знам ще намеря брод
ще избягам аз
в някой друг живот

Ти също си жена
зная със какво да те запленя
Виж, имам странен чар -
дяволски рога, ангелски крила

Припев:...

Влез в моя смъртен стой
Щом ме пожела, пак ще бъда твой
С теб малко ще стоя
Някой хубав ден, пак ще се родя


Аз искам да те помня все така ...



I think I'll get out of here

2006-09-26T22:51:50.923+03:00

да,Муцка и аз скоро си мислех за блога - проблемът обаче май не е в паяжините, настанили се удобно във всяко едно кътче, а по скоро пантите, които го крепят ... до колкото успявам да чуя скърцат неимоверно много и се нуждаят от сериозно смазване, но това може би е тема на друг разговор

в неделя слушах Пожар в ефира и тъй като просветените гости апелираха да не изразяваме личните си драми в блоговете се отказах да пиша този пост в моя блог ... от елементарните мнения, които чух блогът трябва да има по -скоро хумористично информативна цел, отколкото да говори за своя създател ... да, ама не , за мен все пак тва си остава някакъв начин на псевдо комуникация с хората околко мен, защото вече почвам да се срамувам от себе си как постоянно мрънкам на тоя или оня какво ми е на моита глава, без да се съобразявам, че не съм единствената на тоя свят с проблеми, но какво да направя като ми липсват май най-важните парченца от пъзела, който толкова години съм свикнала да преподреждам, дори до скоро по инерция, но чиито части за съжаление се разпиляха незнайно как и се изпозагубиха, затова може би искам да го кажа първо на вас ( като надявам се най- близките ми хора ) АЗ РЕШИХ! не искам да остана тук, искам да се махна, да замина далеч, макар и на първо време това далеч да е Германия; не знам каква специалност искам да уча, може би дори нямам достатъчно знания, за да претендирам че ще с есправя там, но не ми пука - аз мога и сама ... мога и това го осъзнах последните два месеца, вярно с цената на какво, но го осъзнах ... в крайна сметка трябва да сме подготвени вече, че всяко едно нещо, което минава през живота ни, дори и за кратко, оставя трайни следи у нас ... вие сте част от този въпросен мой живот и мисля, че сте оставили своя траен отпечатък у него и се надявам и аз да съм поне малка част и от вашия, защото ако не е така, значи животът ми тотално се обезмисля ... и така аз избрах да си купя нов, цветен пъзел, на който всички части да са му на място, но този път картинката ще си я избирам аз ... вярно, трудно ще бъде първото нареждане докато намеря местата на всяко едно парченце, но мисля, че накрая резуплтатът ще бъде по-добър

страх ме е , животът ми е празен и не искам повече да живея на автопилот ... не мога повече ... колкото и да го отричам искам просто някой да ме обича, да запълни дупките или дори само да ме гушне, да ме скрие от гадната, скапана и жестока действителност ... господи как искам



4 Comments

2006-07-12T18:21:07.206+03:00


AI NA MORE!

ahahhahahaahahhahahah



9 Comments

2006-06-10T16:13:32.520+03:00

е, явно е време вече да си кажем чао и да затворим тази врата ...

и все пак - беше ми приятно :)



5 Comments

2006-05-25T14:38:12.823+03:00

Today I dreamed,
of friends I had before.
And I wonder why.
The ones who care don't call anymore.
My feelings hurt.



Знаете ли...?!

2006-05-21T23:06:59.963+03:00

Хаха...първият ми пост в този блог...дълго се чудех дали да го пиша...от месеци само чета,чета,чета...и честно казано ви наблюдавам малко от страни как се променяте (малко странно звучи защотоо по принцип това го правят по-големите хора...наблюдават по-малките и установяват как се развиват...:) ) Та...какво да ви кажа...всъщност искам да ви кажа само едно...Недейте толкова да усложнявате нещата...всеки следващ пост е изпълнен със все по-безсмислени(не е точната дума) размисли относно възможно най-простичките неща в този живот...и както Ани каза има толкова напрежение навсякъде...то просто се чувства...И да,Иле, хората може би са спрели да имат нужда един от друг...но това не винаги е лошо...не задължително означава че тези хора са спрели да обичат тези с които до скоро са били нон стоп заедно а сега не са...Може би просто са се променили (малко или много) и то просто защото всичко се променя...малко по малко...
Апък напрежението идва оттам че всеки си фантазира разни неща...опитва се да тълкува всяка дреболия...например това че някой не е бил в настроение бива разбрано като нежелание за разговор или незнам и аз какво (просто се опитах да дам пример...нищо конкретно не визирам)...хмм нещо не ми се получава...толкова неща мислех и исках да ви кажа, ама май не мога да се изразя така както си го бях запланувала...Затова ще спра да пиша и ще ви кажа за последно-Радвайте се на хората до вас и на простичките неща,на дребните неща...всичко друго е излишно и не носи нищо добро... :?



3 Comments

2006-05-21T18:35:52.996+03:00

аре да не го оставяме тоя блог да прашасва ... да, наистина може би е просто олицетворние на крещящите ни опити да направим от нищо нещо, да съберем шепа хора, които май май вече нямат дори нужда един от друг, и може би още нещо, за което ме е страх дори да си помислям, но е факт

та след това малко лирическо отклонение мисля, че ми е време и на мен да постна нещо... имам усещането , че това си е нашия малък тайник, защото мога да ви кажа как се чувствам или какво ме вълнува, което на моменти е малко лично и дори безмислено да поствам във "официалния" ми блог ..

и все пак пропуснах рд-то на Доти, за което си бях намислила някви специални неща и ме е яд, че не си подредих така времето, че да ми стигне, за да бъда с приятелите си ... мина рд-то и на васко.. и какво от това, аз не се накефих ( макар, че на него му казах друго ) ; всичко почна с проклетия вирус в четвъртък... колкото и да се стараех и да имах желание този път той ме пребори, за което ме хвана яд, защото вчерашния ден си го говорим от повече от месец и накрая какво излезе ... еми да, муцка, напълно си прав - нищо ново - същото място за поне трети път подред, може да се каже и на всичко отгоре същите хора, с които сме на купоните в последните 6 месеца ( нищо против , ама май май и не беше много правилно направена)... не отричам, че ми беше и малко глупаво за дето Деси не дойде; обичам времето прекарано с нея, зареждаме само с положителни емоции и весело настроение, иначе можеше да се одрежем трите както си го бяхме планували, ноо карай - има време :) ; може би по отношение на компанията, честно казано, се накефих повече на купона у Ивайло , хаха не, само не ми казвайте, защото Павел е бил там, защото жестоко се лъжете, просто разнообразието беше това, което придаваше на партито интересната нотка... хареса ми и разговора с Добз, в крайна сметка пак се сдобрихме , Делето също почва да се държи яко, Мечо и Потъра, Пролет, та дори Стефото ;) не знам ... определено мога само да подкрепя Сто, че всички се бяха пренадъхали за партито у Васко, а то всъщност не беше нещо повече от предните :(

да не говорим, че настроението ми се скапа още предната вечер, когато дори се скарах с майка само и само да си направим заплануваната изненада, а 1. жужка не дойде, 2. ми стана супер глупаво като почнахме половин час да им мрънкаме на другите да си ходят и върхът беше бащата на Васко ( нищо лично ) ама не мога да приема, че и в случай, че ги събудят наще ще отпратят, който и да е било, който иска по някакъв начин да ме зарадва ... може би някои неща все още не съм дорасла , за да ги разбера ..

надявам се поне ходенето до враца да стане по план и напук на всичко да си изкараме яко ..

в този момент адски много ми се ходи на хижа, даже вече не ми се пътува в Германия, просто ми се ходи за два, три дена някъде на въздух, на зеленина, на спокойствие, в компанията на добри приятели и познати, както един или два пъти досега :)

еми това е май: предадох си папката, минаха рд-тата, купих си токчета :} и рокля ще си купя и хич не ми пука- ставам мадама ;), ще мине и враца, ще дойде немцията, а аз не чувствам няква разлика


P.S: Извинявам се предварително за допуснатите правописни, пунктоационни или печатни грешки, но нямам намерение да се връщам и да проверявам, защото написах всичко на един съх и макар и грешчиците така го чувствам аз и така звучи най-истинско



като на 17?!???!

2006-05-20T00:29:26.273+03:00

-Ако някой път някой иска да ми направи изненада - пускай го...
-Ще видим, дали няма да го изгоня..

и за малко да се разрева. явно тая вечер всички са в добро настроение. явно се изчерпваме. явно вече никой не цени желанието да направиш нещо, само за да зарадваш някого... явно.
еми сори. аз ще си хапна тортата, утре ако искате може да изпием шампанското. а следващия път предлагам хубаво да се замислим преди да спретваме такива "изненади".

на всички, които в последните дни отговарят на позитивизма ми с негативизъм - fuck off!:)
А вие си знаете:)
{}



Нямах

2006-05-09T23:13:34.443+03:00

... намерение да публикувам нещо точно сега, но пък нека споделя с вас 2 хубави песни. Първата ще я разберете ей сега, с част от текста й, а втората си я свалете - нова е - на Massive Attack "Live With Me". Можете да си свалите картинка (1024 х 768, тази втората цифра я пиша по памет) и да си я сложите като фон на desktop-а (ако искате, естествено) от http://martin.there4you.org (да, точно така - от блога на Марто).

Та ето нещо красиво (красиво ми звучи странно, когато не става въпрос за външен вид, ама... такова е!) :

"...And birds go flying at the speed of sound,
to show you how it all began.
Birds came flying from the underground,
if you could see it then you'd understand,
ah when you see it then you'll understand..."

Повечето сигурно знаете, че от повечето песни, които обичам да слушам, си имам по една (две, три, четири, etc.) любима част. Това исках да кажа... май! :) А сега лека нощ... и както каза Доти - пазете се... от всичко! :)



First Time

2006-05-01T04:08:27.833+03:00

Здравейте! Благодаря за поканата, ужасно се срамувам, но... решавам да напиша 5 реда.
Виждате ли кое време е вече, а аз още не съм успяла да се шмугна в кревата. Чувствам лека умора, но усещам, че ако искам, бих могла да продължа. Само дето не ми се продължава. По никой начин. Искам някой друг да повърви вместо мен. Поне веднъж... колко глупаво.
Тъжно ми е и, честно казано, не намирам начин да се успокоя. Дори не го намирам за необходимо...
Може би всичко, което е нужно да кажа, е едно "благодаря", задето ме включихте тук. Не съм очаквала. Затова съм и толкова приятно изненадана. Трогната. Леко разчувствана. Май е от ЕГН-то (макар че вторник е паметният ден)... Какво ти леко... Доста ми се събра.
Стига мрънканици! Все пак - всички спите (или почти всички), не е хубаво да ви мърморя на главите и да ви развалям съня! Пазете се много! Гуш!! :)



postsko

2006-04-26T00:02:09.280+03:00

искам да постна нещо! damn!
а нищо не ми идва... :) нищо нямам да казвам! ьа!
Daren Hayes - So Beautiful
ще си сваля снимките от стената! damns:))
cufki



What I am is what you want of me...

2006-04-20T00:05:58.573+03:00

И преди съм го казвал - казвам го и сега...

Няма да стана по-интересен, освен ако вие не ми помогнете да бъда такъв.
Няма да стана по-хубав, освен ако вие не решите да ме възприемате като такъв.
Няма да стана по-добър, освен ако вие не ме направите такъв.
Няма да ви заобичам повече, освен ако вие не искате да го правя.

Изводът е, че аз съм това, което вие искате от мен... да бъда. Останалото са глупости.

Съжалявам единствено за това, че не съм това, което искам да бъда, но не мисля че и някога ще стана... така че май не съжалявам. Квото - такова.



з вс, т мн

2006-04-16T14:37:19.106+03:00

Купонът вчера ми беше доста скучен, конкретно на мен... Не казвам нищо лошо, просто очаквах повече да се кефя. Изпи се много бира, аз заспах по едно време... към 4 се събудих и пак заспах. И към 5:30 станах, и ми беше мокър панталона. Отидох да се оплача на Тити и да я питам що ми е мокър панталона мама му. Тя ме спече, че съм се напикал. И аз все пак се проверих, и установих, че е от вода. Ама откъде тая вода на панталоните ми бахти. И понеже ми беше много мокро, а и имах среща с Деси в 7:30, се прибрах с едно таксинце. Извадих едни мокри 2 лева и си излязох без да взимам ресто - пича караше много добре и изобщо не се клатех в колата, заслужава си бакшиша... И тъй, всичко хубаво, и естесвено шантаво. Прибрах се, ама се оказа, че съм си забравил телефона у Тити. Обиколих къщата докато намеря някакъв телефон, за да има какво да ме събуди в 7:00. В крайна сметка не я чух пустата аларма, ама и Деси не е отишла на срещата, така че поне не съм я вързал да ме чака там. Както и да е - аз все пак съм измислил как да й се извиня! :) Пък днес Кики има имен ден... и не само тя де, ама хапнахме по сладолед - беше някво яко като цяло... и времето, и разговора. Ей така като ми тръгне денят и знам че ще ми се случи нещо шантаво. Сега мама ми прави нещо за хапване, а аз се чудя откъде мога да намеря хубави цветенца, защото не искам да купувам. Искам да ви зарадвам с нещо, ама не съм го измислил още като цяло какво ще е и кой най-много да зарадвам... :) Обичам дни като този... чувствам се много добре и физически, и психически, и всякак. Дали не е заради разговора? Не знам. Ама е хубаво така да се събудиш, да си пуснеш 1-2 песни и да се обадиш на някой, и хоп след 30 минути вече го чакаш да дойде тоя човек, и карирана ризка, хихихи... :) Много обичам карирани ризки! Пък на път към вкъщи установих, че трябва да си изрежа ноктите - не обичам, когато ми порастнат... Ъм, и нещо ме боли малко гърба, точно на дясната перка или там както се казва... Явно нещо от вчера... Зарибявам се с Shy FX & T-Power - Shake Ur Body (feat. Di) <- drum and bass, яко е. Ако не си го намерите мога да ви го пратя, нали знаете... :) Love you all! На английски ми се струва по-яко! :)



"Меланхолия" от Вили, 11 з (2002)

2006-04-07T21:37:36.426+03:00

Между ъглите в тази празна стая
Е
динствено със самотата за ръка
Л
ъжа ли се, сънувам, или мечтая,
А
може би не вярвам във това.
Навярно просто лошо настроение
Х
ората нали така са устроени
О
бичат,желаят силно,получават вдъхновение,
Л
утат се и после чувсвтат се студени...
И
живота надали ще разбера
Я
вно просто всичко е съдба!

Невероятно е! Преди малко попаднах на него в един стар брой на "Пътеки"... от 2002-ра, автор е някоя си Вили, която не я познавам, но явно пише добре. Исках и вие да го прочетете... аз рядко се впечатлявам от поезия - не защото не ми харесва и защото не я оценям, а защото рядко чета и попадам на достъпно написано, чисто човешки неща. Както се казва писани от хора за хора, без сложнотии...



Истински Приятел

2006-04-04T16:15:55.910+03:00

Едно момиче попитало едно момче дали е хубава... И той казал ... "не". Тя го попитала дали той би искал да бъде с нея завинаги... И той казал "не". Тогава тя го попитала дали ако си тръгне, той би плакал, a той отново отговорил с "не". Това й било достатъчно. Като си тръгвала, сълзи се стичали по лицето й... Момчето я хванало за ръката и казало: Ти не си хубава, ти си красива. Аз не искам да бъда с теб завинаги. Аз имам НУЖДА да бъда с теб завинаги. И няма да плача, ако ти си тръгнеш,... а ще умра... Така че сега ще ти кажа: Харесвам те заради това, което означаваш за мен... Истински приятел и ако не получа това обратно, ще разбера твоя намек. Помни: Добрият приятел ще те измъкне от затвора... А истинският приятел ще стои до теб и ще ти повтаря: НИЕ я оплескахме... Горд съм, че съм твой приятел! Научих..., че животът е като тоалетна хартия. Колкото по свършва, толкова по-бързо се върти рулото. Научих..., че трябва да сме благодарни, Че Господ не ни дава всичко, което поискаме. Научих..., че парите не ти купуват класа. Научих..., че онези малки неща, които се случват всеки ден, правят живота толкова вълнуващ. Научих..., че под всяка твърда черупка, се крие някой, който иска да бъде ценен и обичан. Научих..., че Господ не е сътворил света за един ден, тогава какво ме кара да мисля, че аз мога. Научих..., че ако не обръщаш внимание на фактите, това не ги променя. Научих..., че ако възнамеряваш да си оправиш сметките с някого, само ще му позволиш да продължи да те наранява. Научих..., че любовта, а не времето, лекува всички рани. Научих..., че най-лесният начин да израсна като човек е да се обградя с хора, които са по-умни от мен. Научих..., че всеки, когото срещаш, заслужава да бъде поздравяван с усмивка. Научих..., че никой не е идеален, докато не се влюбиш в него. Научих..., че животът е корав, но аз съм по-корав. Научих..., че възможностите никога не се пропиляват. Някой ще се възползва от тези, които ти си пропуснал. Научих..., че ако таиш горчивина, Щастието ще оти[...]



0 Comments

2006-04-02T18:29:20.963+03:00

тъпо е ... или не - по скоро тъжно..

всеки ден се разминаваш с много хора - някои те поздравяват, други пък се спират да видят как си, а най-ироничното в тази приказка на действителността е, че нито един от тях не се интересува от теб, нямаш какво да си кажеш с никого от тях освен изтърканото и шаблонно "как си"... тъжно е когато го осъзнаеш... когато осъзнаеш , че нямаш никого ... какво ли наистина всъщност означават думите - абсолютно нищо ..

преди малко слушах Приятели на Каналето и песента ме накара да напиша този пост...спомням си преди около 4 години когато бях в седми клас - тогава живеех само и единствено със спомените ... спомени, които дори не бяха мои, а на моите родители и все пак аз се чувствах добре с техните приятели, та затова винаги се връщах към всички онези хубави моменти, защото знаех , че няма да се повторят, толкова истински както преди... и все пак преодолях и въпросния период с единствената идея, че когато стана на 17, 18 ще имам свои спомени, още по-забавни и незабравими, защото ще са си мои... е, сега имам само чувството, че не съм на 18, а на 48 ... когато изляза навън имам само звездите, те са навсякъде и знам , че когато и да погледна нагоре те ще са там... когато съм у дома имам майка и татко , но те като чели не се броят, защото просто животът ми би бил немислим без тях, а във всички останали моменти най-вярно ми е сърцето, каквото и да правя то винаги е с мен и бие, но напоследък имам чувството, че май май не съм в състояние да извадя същото това сърце от дълбокия му летаргичен сън, не помня от кога то бие с все същия монотонен ритъм, чиято единствена цел е да поддържа съществуването ми , но не и живота... пазете се от безразличието- то е най-страшно, защото ни убива бавно и неусетно... а трябваше това да са едни от най-хубавите ми години..


Какво ли е писано още да става?
Ще изпеем ли песните дето сънувам?
Колко ли нощи безлунни остават?
Все едно е сега, тази вечер празнувам.

Ще успея ли да ви кажа на всички,
дето заедно днес надвихме болката,
че без вас няма полет, че без пада всичко,
иначе щастие - колкото толкова.

Нека годините тихо се трупат
Животът до гуша нека нагазим
Да разровим на тайните купа
Страст и болка любов и омраза
и тъгата да счупим на две.
Да сте живи приятели
и бог да ви пази.

И ще светнат очите и лицата ще греят.
Зло под камък да спи, а сърцата да пеят,
а това Боже мой, а това е тъй много.
Свърши спектакъла, приятели Сбогом!

Нека годините тихо се трупат,
животът до гуша нека нагазим,
да разровим на тайните купа,
страст и болка любов и омраза
и тъгата да счупим на две.
Да сте живи приятели,
и Бог да ви пази.



2 Comments

2006-04-01T13:38:56.133+03:00

Дилянка си тръгна.. да де, не че си тръгна ами броди аброуд... Звучи добре, но тази вечер ще спят в Хърватска, бррр
---
А старият ми гсм ми липсва.. сещате ли си как ми го отнеха... не зная, просто изведнъж ми стана мъчно за него, може би в момента го препродават и му е тъжно...
---
А и още едно нещо ми липсва, то просто си отиде и зная, че никога няма да се върне... не и по същия начин... Защо трябва да си отиват някои неща от нас в тоз жувот... Други пък не че си отиват, те сами изпращат малки частички от себе си в миналото.. и си мислят че порасват ха-ха... ха :(

Искам да стане април 2005та, а после да дойде май, юни, юли'05... за първи път през живота си искам да стане "преди", защо ли не ми се гледа напред...