Subscribe: Местенцето на Калиста
http://berthofkalista.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
да се  да  за  като  ме  ми  на  най  не  от  по  са  се  си  ти  това   
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Местенцето на Калиста

Местенцето на Калиста



Точно на брега на морето



Updated: 2014-10-02T21:53:35.394-07:00

 



Моето бургаско (и не само) лято

2009-07-24T05:11:09.132-07:00

Бургаско лято

Последната глътка солена вода,
денят от морето отпива
И тръпнещо нежния скут на нощта,
след миг уморено заспива.

От южен вятър и една вълна,
за миг в единствена прегръдка спрели,
се ражда тихо старата луна
и пръска свойте мрежи, бели

И става чудо - пламва в миг нощта,
препускат в мрака ритми полудели
Навън танцуват всички от града,
тела горещи, сплели

И някак безгрижно светът се върти,
край нощния град - дискотека
Нахално красиви следят ме с очи,
горещите летни момчета

Бургаско лято - пясъчна следа
и две китари някъде запели
Бургаско лято - огън и вода,
в целувка дълга, устни, сплели

И става чудо - пламва в миг нощта
препускат в мрака ритми полудели
Така се раждат малко след деня,
бургаски нощи бели, бели...

Изпълнител: Тони Димитрова

Моето чакано, юлско, синьо, горещо и слънчево лято мина под знака на много и незабравими срещи със скъпи приятели, неизменното отскачане до любими южни точки, сърдечни и весели наздравици на прохладни трапези и зареждащата енергия на моя най-хубав и слънчев град. Вече кроя планове кога да се шмугна в следващата възможност за пътуване, а дотогава споделям част от моите юлски мигове.



За настроение

2009-04-01T14:09:38.886-07:00

Едно парче, което ми е влязло под кожата и си тананикам нон-стоп. ;)

(object) (embed)



В памет на Христо Фотев

2009-04-01T09:18:36.258-07:00

Истинско удоволствие е да споделя две много обичани от мен стихотворения на Христо Фотев. Причината да го направя може и да е годишнината от неговото рождение, която беше миналата седмица, или нежността и топлината, която усещам, докато чета и препрочитам Фотев, а може и да е особения начин, по който има способността да ме пренася в онзи мой слънчев и светъл Бургас!Приятно четене!Ти тръгваш и се връщаш ...Ти тръгваш и се връщаш пак в Бургас.В единственият залив пак е есен.Тук изумен откриваш своя гласи в своя глас солен - печал и песен.Тук ти откриваш своя верен жест.Тук ти за миг не си човек случаен.На твоя ден най-точния адресе тук - и твоя ден е ден безкраен. Тук изведнъж си спомняш че си жив.Че имаш дъжд... И вятър... И Несебър.И изведнъж се виждаш ти красивв един кристал - в един прозорец щедър.Христо ФотевУлицата ме изпълниУлицата ме изпълни с гласовете сиКъщата със тишината си.С покриви,прозорции дървета.Града -най-хубавия на земята ми се радваше.И викаше насреща ми - неделя!Ти забрави часовника! Усмихвай се,разблъскай се, развикай се - достатъчни сабронзовите бюстове в градината...Неделя е и хайде да танцуваме!Да любиме, да пееме, да вярваме!Отново да потънеме сред хората...Не ги кори! Ти просто не си същияот времето, когато ги обичаше -душата ти е загрубяла, малкия,и мислите ти вече не са хубави. Неделя е. Обичай ни! Неделя е.Ний всички ти се радваме! Понякогане ни достига времето да мислиме,дори да те разбираме, но винаги,но винаги дълбоко те обичаме.Неделя е. Последвай ме! Неделя е.Ще ти разкажа малките си радости -априлското очакване на въздуха,дърветата с възбудените корени,внезапно извисените момичета -едното те рисува по тетрадките,но другаде е светлото му бъдеще... Града -най-хубавия на земята ми се радваше.Най-хубавия, с когото си приличаме,ме водеше, и блъскаше, и викаше.Изпълваше душата ми със своеточудесно настроение. Челото мизвънтеше от огромно напрежение,най-хубавото ми стихотворениеизпълни върховете на ръцете мисъс сините си мълнии. Заглавие?България, Бургас, Любов, Завръщане...И всичките са хубави. Гореше менай-хубавото ми стихотворениеголямото,великото,най-странното,което няма да забравя никога.Което няма да напиша никога.Ще го раздам с безумно нетърпениена улиците, хората, [...]



Футуролог

2009-01-18T10:14:10.503-08:00

(object) (embed)

Аз съм Футуролог

Като изтърсени от кош,
валят звезди. Изящна вечер.
И без понятие за грош
спи половината човечество.
Милиарди влюбени не спят -
от сън и разум се изключват.
Не спи Дежурният по Свят -
той бди. И препрочита Тютчев.
(Дежурството е лек, но кръст -
понеже няма много работа...
С приспивен Микроземетръс
Дежурните се забавляват.)

И пак е ден. Добре върви
опитомената галактика.
В града е шумно - с'еst la vie!
но никой не напредва с лакти:
тук всеки има и талант,
и възпитание на Гьоте.
За всички тук е оправдан
един античен израз - "gotini".
И аз съм тук! Но не - така
сама, не както нявга - някоя...
На раменете ми - ръка:
интелигентна, нежна, яка!

А пътят - опнат като нерв.
Животът - пак неразгадаем!
Последният милиционер
над Омир слънчево ридае...

Миряна Башева


p.s. Още от страхотното и уникално творчество на непримиримата Миряна Башева!!!






Love actually

2009-01-11T12:47:10.005-08:00

Всяка минута от филма е уникална със страхотния заряд, който носи в себе си. Емоциите са толкова много, толкова различни и толкова реални, че всеки път ги изживявам часове след като съм гледала филма ... Имам чувството, че каквото и да напиша за Love actually няма да е достатъчно точно отражение на това, което усещам, докато го гледам и след това. Понякога малкото думи казват повече неща ... И докато го гледам за пореден път: занемявам и настръхвам, плача, изживявам, вълнувам се - виждам себе си! А любимата сцена е на преден план, разбира се! ;) p.s. Препоръчвам и саундтрака за специални и задушевни моменти! ;) [...]



0 Comments

2008-12-18T06:47:00.485-08:00

(image)
п.с. И понеже дела трябват, а не думи - снимката е визуално допълнение към споделената рецепта за меденки. Ако все пак има някой, който се съмнява все още в моите сладкарски умения ... ;)

Нещо ме е прихванало коледното настроение и ми идват само такива идеи ...

;)

п.п.с. Снимката е специален поздрав за Мая с пожелание да се видим другата седмица! :)



Дългият път към дома

2008-12-18T06:46:36.503-08:00

(object) (embed)

Когато за първи път чух песента, след това я изслушах поне още 10-ина пъти ... Текстът!!! Любимите места от Бургас в клипа!!! Цвърченето на лястовичките, което се чува тук-таме на фона на музиката и така болезнено ми напомня за топлите бургаски вечери .... Ами няма какво да си кривя душата - толкова ми стана драго, та чак пророних някоя друга носталгична сълза ...
А
и свежият плажен бар в клипа, който е малко в стил lounge, също ми навя страхотни спомени. Той ни беше наблюдателницата за лунното затъмнение на 16 август тази година. Какво по-хубаво от това да се разположиш на удобен шезлонг, да заровиш боси крака в хладния и влажен пясък и да пийваш мохито (което беше доста сполучливо) под звуците на релаксираща музика ...

Приятно слушане!




Топла идея за студените вечери

2008-12-18T06:46:36.520-08:00

Въпреки, че зимата все още не е напомнила сериозно за присъствието си, горещите напитки вървят при мен с пълна сила. Не се сещам за нещо по-подходящо за завършек на напрегнат делничен ден от силен чай, подсладен с лъжица мед и подсилен с известно количество бренди или пък греяно домашно вино с канела и парче портокал или лимон. Та в тоя ред на мисли снощи потънах в спомени за зимата на 2006, когато ми се отдаде страхотната възможност да пътувам до Виена точно в навечерието на коледните празници. Там коледната атмосфера буквално ме сграбчи отвсякъде, разбира се в най-положителния смисъл на думата, и не ми остана нищо друго, освен се отдам на виенската празнична емоция да ме изпълни докрай. Има няколко неща, с които бих се опитала поне да опиша изживяването: пищна улична блещукаща украса, внушаващи с асортимента си коледни базари, коледни песни, които звучат буквално отвсякъде, съблазнителни медени, шоколадови и канелени сладкиши и разбира се изкусителния аромат на горещо греяно вино или т. нар. по тези земи: Glühwein. Гледката навсякъде беше идентична: дървени барове, отрупани с димящи цветни чаши, от които отпиват премръзнали хора на всякакви възрасти. Толкова задушевно! ;) И тази изплувала в мислите ми мила картинка ме накара да се поразровя в тефтера с рецептите и да споделя едно специално коледно питие, което сгрява много бързо и ефектът върху настроението му е поразителен ;). Enjoy! Усмихващ коледен пунш: Примерен вариант за една доза: 25 г бренди (коняк), 25 г червен ром, 10-ина г прясно изцеден сок от лимон, 1 чаена лъжичка медец и известно количество горещ чай (черен, комбиниран билков, Ройбос). В подходяща чаша се смесват равните количества бренди и червен ром, лимонов сок, мед и се заливат с горещия чай. Питието се сервира с настроение и фантазия. При мен много върви с печени бадеми. :) [...]



Гръцка психотерапия

2008-12-16T07:04:16.509-08:00

(object) (embed)

Това е песента, на която съм изпитвала всички възможни емоции, а моята палитра е богата на такива ... Наситения със сладка тъга текст, дълбокия като бездна глас на кириос Пасхалис Терзис, плачещите и изключително нежни инструменти са способни да ме накарат в определено емоциално настроение да се разплача и то с най-истинските сълзи, да ме успокоят, ако съм ядосана или притеснена за нещо, да дръпнат онази струна в душата ми, която ме прави сантиментална и гальовна ...

Заедно с Митропанос са ми чести спътници в слушалките, на маса, та дори и докато работя. Имам си ги като един вид психотерапия – и в добри и в лоши моменти.

Приятно потъване и отпускане с Терзис и Митропанос!




Простичка рецепта за предстоящата отпуска ;)

2008-08-03T14:16:24.676-07:00

(image)

Моята пожелателна рецепта за задаващата се отпуска :)

Основната съставка, с която замесваме рецептата е посоката, а тя разбира се е на юг-югоизток.
Слагаме една щипка пълно безгрижие, две супени лъжици слънчеви лъчи и една чаена чаша лятно настроение. Разбъркваме добре и прибавяме малко непукизъм на вкус. Опитваме от сместа с крайчеца на лъжицата и ако ни липсва нещо много съществено, то това е несъмнено е мъъничко морска сол.
Отново разбъркваме добре и като завършек слагаме 10-тина капчици море до получаването на хомогенна смес. Украсяваме с мидички и морски звезди и печем до получаването на шоколадов загар.
Сервираме леко охладено и консумираме под звуците на тази музика и допълваме вкуса с това питие.

Приятен апетит!

п.с. С огромно блаженство препоръчвам изпълняването на рецептата на тези местенца.

п.п.с. Импровизирането при осъществяването на рецептата винаги води до по-удовлетворяващи и по-положителни резултати.

;)



Бургас

2008-05-09T14:20:09.435-07:00

Моят град

Моят град не е Рим и Виена,
нито Лондон, Париж и Москва.
Той е мъничка светла вселена,
със сърце на туптяща вълна.

Моят град е градът на мечтите -
всяка улица, всеки площад
носят слънце, под стъпките скрито -
бяло слънце от белия свят.

Моят град има тръпнещо име,
благозвучно и кратко - Бургас.
Нещо казва: “Ела, призови ме!”
и невярваща, хуквам и аз

да догоня поредното чудо,
преродено в прахта на града.
После спирам… Забумкало лудо
е сърцето ми… Виждам - това,

дето вика ме толкова време
и ме дърпа с незрими ръце,
нещо иска да дам, да ми вземе -
то е нашето, мое море!

Към града се обръщам и виждам -
цял Бургас гледа него сега -
как на синкави стъпки приижда
да целуне отново брега.

Моят град е градът под звездите,
с дъх на лято, на пясък-искра.
Той е сгушен в очите ми, скрит е,
като мъничка светла сълза.

Моят град е в солта на вълните,
моят град е деня и нощта,
моят град има мен и мечтите,
носи радост и малко тъга…

Аз съм тук - малко зла, малко свята,
някой казва ми с корабен глас:
“Прочети на сърцето словата!”
А там пише просто: “Бургас”…

Невена Елисеева

п.с. Красиви думи за най-красивия град! Респект!

:)




Горещи ритми в снежния уикенд

2007-11-11T14:32:01.665-08:00

(image)
Да, за пореден път повтарям, че 2007 изглежда е година на силно присъствие на изключителни певици на българска сцена. С риск да се повторя, споделям - първо Дулсе Понтеш, т. нар. душа на фадото, заплени зала 1 на НДК. Ден-два след нея Ла Мари ни пренесе направо в топла и слънчева Испания с тридневното си турне, което имаше страхотен успех и в трите български града - домакини. След това омайницата Бебел кацна право във Варна и прегърна и заплени публиката в морската столица с нежната си боса нова. И понеже лятото свърши, дните са мрачни, къси и студени, на 10 и 11 ноември Сузана Бака дойде, за да раздаде малко африканско - перуанска жега в столичната зала "България". На фона на тази простичка равносметка се облягам или по-скоро се излягам на облегалката на креслото, пускам си "VALENTIN" на Сузана, става ми едно такова топло, реещо и безгрижно и от тук нататък НИЩО НЯМА ТОЛКОВА ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ! :)






Summer fever

2007-11-11T14:31:05.000-08:00

* * * * *

Сред огнени стрели потъва в пламък лятото,

небесна лава го обгръща бавно в страст.

Лъчи горещи бягат по лицето ми,

отнасят в себе си от мен мъничка част.


В легло от облаци се скриват и последните,

във пух и жар се спуска топла вечерта.

След минал ден се връщат уморени сенките,

разказват ми какво сънува есента.


п.с. Чак сега споделям с голяма носталгия малка част от запечатаните летни спомени.






Меденки и тулумбички или кои са любимите ми сладкиши от детството (част 1)

2007-10-07T13:50:32.997-07:00

В тихите и спокойни дъждовни дни като днешния, когато ми остава време да обърна поглед вътре в мен и да се отдам на спомени – всякакви, обичам да се сещам за разни неща от детството, а хрупкавите меденки и напоените от карамелен сироп тулумбички на мама са един от тях. Естествено, като станах на около 13-14 почнах да се вихря сама в кухнята, но това което съм похапвала през онези години е най-сладко и затова ще споделя рецептите за двете мамини вкусотии. :)

Меденките свързвам със студените зимни вечери, когато всички стаи вкъщи почваха да ухаят на канела и мед от апетитните сърца, звездички и полумесеци в печката, а стъклата се запотяваха от горещата фурна и аз и сестра ми започвахме да рисуваме с пръсти върху тях. За медените сладки са необходими: около 200 – 250 грама мед, 1 чаена чаша захар, 2 чаени лъжички канела, половин чаена чаша слънчогледово олио, 1-2 яйца, 2 супени лъжици кисело мляко и съвсем малко сода бикарбонат, брашно колкото поеме тестото, орехи или бадеми по желание. От изброените продукти се замесва по-скоро твърдо, отколкото меко тесто, брашно се слага, докато тестото престане да лепне по ръцете. След това с точилка се разстила тънка тестена кора (предпочитам меденките да са хрупкави, затова разточвам по-тънко меденото тесто). За изрязването на сладките съм си купила пластмасови формички – звездички, сърца, камбанки, елхички, полумесеци, които идеално пасват на задаващите се коледни празници. :) Украсявам меденките с орехи или бадеми, а понякога и с фъстъци. А ако съм се въодушевила предварително и разполагам с повече време разтопявам шоколад и потапям половинката на медената сладка в него. Картинката е пълна, ако към това добавим и бял разтопен шоколад и цветни захарни пръчици за украса.

Известно е, че меденките са от трайните сладкиши, затова като идея за повече настроение, когато се зададе Коледа :), сладките може да се нанижат на конец и да се окичат на елхата. Но ако имате моя апетит за сладки неща по всяко време на деня, по-добре си пригответе и резервен вариант за украса, щото елхата може да осъмне само с коледните лампички. ;)

Следват тулумбички в гъст карамелен сироп!

;)




Клисурски манастир

2007-09-13T13:50:06.357-07:00

8 септември. Слънчева и приятна съботна сутрин. Обличаме удобни и топли дрехи като за разтъпкване в планината, пълним раницата със сандвичи, палим колата и право в посока Берковица - Клисурски манастир – прохладен есенен Берковски Балкан.

Гледката по пътя е вдъхновяваща и просторна, минаваме през малки селца, гъсти гори, рекички и езерца и за пореден път си мисля: “Колко е красива България!” :)

Ето малко инфо за Клисурския манастир и красотата, която го заобикаля, подкрепено от няколко снимчици.

“Клисурският манастир е разположен в живописна местност в западната част на Стара планина, в подножието на вр. Тодорини кукли и в близост до курортното градче Вършец. Датира от времето на Второто българско царство – в първоначналния си вид е построен през 1240 г. Във вековете на османско иго претърпява многобройни набези и опустошения. През 1862 г. светата обител е напълно разрушена и изгорена от берковския паша Юсуф бей на празника на Св. св. Кирил и Методий, а богомолците и монасите са избити. В близък до сегашния си възрожденски стил е възобновен през 1869 г. от първия ктитор на манастира архимандрит Антим Дамянов, а през 1891 г. църквата “св. св. Кирил и Методи” е официално осветена от Видинския митрополит.

През 1937 г. църквата е изографисана от известните български живописци Господин Желязков и проф. Георги Богданов. Иконостасът е истинско творение в българския възрожденски дух на Самоковската и Дебърската школа. Иконите в стария храм датират от ХVІІІ-ХІХ в. и повечето от тях са дело на зографа Никола Образописов. Преди няколко години е построен нов, значително по-малък храм на име "Св. Никола".

Освен двете църкви, комплексът включва 3 големи жилищни сгради, голямо стопанство и магерница, обградили много добре поддържания вътрешен двор. През 2000 г. в аязмото на Клисурския манастир е открита т.нар. “жива вода”, която идва от връх Тодорини кукли. Живата вода е изворна, с ниско съдържание на минерали и се смята за лековита."




14 дена и 14 нощи

2007-08-29T23:42:16.449-07:00

(image)
Дългоочакваната отпуска дойде и си замина ... и остана в мен като туптяща гореща точка в сърцето и какаов загар по тялото. В огледалото продължава да ме гледа едно момиче с бухнала от морския влажен климат коса, с неузнаваем цвят на кожата и безброй песъчинки полепнали по тялото и си мисли за безкрайното излежаване върху пясъка, разхлаждащите вълни в морето, колекционирането на интересни мидички по брега, пиенето на коктейли привечер и дългите разговори с приятелите, които вижда толкова рядко през останалата част от годината.
Цялото лято се концентрира в тези 14 слънчеви, морски, лентяйски дена и мога да кажа, че беше абсолютно толкова ЗАРЕЖДАЩО и ХУБАВО, колкото очаквах! :) :)
Успях да прочета само 50-тина страници от книгата, която си бях нарочила за отпускарско четиво, дотолкова се оставих на нищоправенето на плажа и дългите разходки в родния Бургас и малко по на юг от него. За пореден път – аз и компания – си припомнихме ежевечерното висене на Капани (едно от култовите за мен/нас :) места в Бургас), нощното шляене по плажа, а бе всичко за което се размечтаваме всеки път като се видим през останалата част от годината.
Това за което съжалявам е, че няма да успея да отида поне за 2-3 дена в Бургас през септември. Ееех, а бургаския септември е приятно топъл, не толкова шумен, колкото останалите месеци от лятото и носи чара на отиващото си лято и съвсем малко от настъпващата есен.
Затова още дълго ще останат пясъчните следи в колата, гривната от мидички на ръката ми и окъпаното в слънце море в сънищата ми. Да ми напомнят за лятото и за морската гледка от терасата ни, по която всички толкова се прехласват.

:)



Дъждовно хайку

2007-08-06T14:57:47.697-07:00

(image)

Няколко хайку стихотворения на японски поети с тематика, напълно съответстваща на поредното настроение на времето навън. На мен много ми се връзват като фон на капките, които не престават да образуват тъжни вади по прозорците . . .


Отмина бурята
И от тревата се надигна
ярката луна.

Чора

* * *

Летен порой.
Самотна жена,
взряна в прозореца.

Кикаку

* * *

Далеч от столицата
в хан, обсипан в цвят от праскови.
Дъждовен ден.

Бусон

* * *

Врабченце

подскача по верандата

С мокри крачета.


Лятна буря.

Вятър разпиля листата

по бюрото ми.


Сгъвам чадъра.

Вратата изглежда далече

от зеленината.

Шики

* * *

Вечерен дъжд.
Мравката слиза
по стъблото на бамбука.

Джосо

* * *

Вечерна мъгла.
Спомени за миналото -
толкова далечно!

Кито

* * *

Светулките изсипват
светъл дъжд
по пясъка крайбрежен.

Тохо

п.с. Реших да завърша с дъждовно хайку, но за един друг вид дъжд. Пожелателен!

:)





И Бебел идва в България!

2007-08-02T14:53:26.904-07:00

(image) Еее, не! Това е вече прекалено хубаво, за да е истина. Още една страхотна певица идва в България през това лято. Чак не ми се вярва . . . , но е факт! Съвсем скоро, на 24 август, Летният театър във Варна ще се окаже домакин на певицата Бебел Жилберто. Първо Ла Мари, Чамбао и тяхното жежко фламенко, а сега и бразилска боса нова. Семпъл синтез на перфектните звуци за едно истинско лято. : ) На пейзажа ми липсват само мохито-то (с повечко ром), шезлонга и отсъствието на всякакви дразнещи фактори, като работни срокове, офис жега и т.н.
Много ми допадна едно кратко описание на Бебел Жилберто, което прочетох в списание 1:
“Бебел има боса нова в ДНК-то си, джаз в спокойствието си, самба в очите си и харизмата на легенда в кръвта си.”
Абсолютно точно и красиво изречено!
Честито на тези, които успеят да отидат на концерта, а за останалите остава 100 % - вото удоволствие от мекия, галещ, топъл, съчетал традиция и свой собствен стил, глас на Бебел – та дори и само в слушалките!!!


:)



Синя вълшебница

2007-07-30T14:24:37.675-07:00

Едно от нещата, които ми доставят искрено удоволствие е четенето на поезия. В момента, в който разтворя книга на обичан автор, заобикалящото ме пространство изгубва материалните си очертания. Май няма смисъл да споменавам имена, понеже по-голяма част от тях са на бургаски творци. Морето, бриза, пясъчния бряг и волния полет на чайките са неизчерпаема и несравнима муза – така е било, така е и така ще бъде. :)
В къщата в Монтана (родния дом на Любо) има една стая със симпатична библиотека, която заема почти цялата стена – идеално място за няколкочасово out of space с книгите. Перманенто тихо, с натежал - от аромата на стари и многократно разгръщани книги – въздух, рафтове препълнени с най-различни заглавия – географски открития, кримки, наръчници, речници, поезия, исторически романи и т.н. В неделя, след като изпих сутрешното си кафе, реших да си отделя няколко часа само за мен, разположих се удобно и доволно в стаята с библиотеката и за n-ти път препрочетох стихотворенията на Петя Дубарова, събрани в “Най-синьото вълшебство”. За пореден път се удивих, развълнувах и натъжих същевременно. На страниците на книгата със сините корици и вълшебното заглавие се намират най-истинските, чисти и откровени думи за морето, Бургас, любовта и нещата, които могат да развълнуват едно момиче, надраснало нежната си възраст и останало завинаги непокорна, магнетична и увличаща млада жена. Думите в стиховете се бунтуват понякога като малка немирна вихрушка, в следващия момент плуват плавно като книжна лодка в спокойно море, но неизменно следват многоцветното, мъдро и неспокойно светоусещане на тяхната създателка.
Избрах да споделя тук едно стихотворение от стихосбирката “Аз и морето”. :)


Там някъде...

Там някъде в облаци, в луди лози,
от мигли запазили дъх на сълзи,
от морския дом на соления рак,
от някакъв стар, омагьосан син бряг
внезапно се ражда и тръгва към мен
(когато не е нито нощ, нито ден)
не плах, сивоок, бледосинкав и тих,
а жив, поразяващ, неистов мой стих.
Аз падам във двете му властни ръце
и моето момичешко пъстро сърце
вибрира в мен като щастлива пчела,
Не чакам познатото тръпно "Ела"!
Аз тръгвам след него и знам, че е мой,
на моите мисли блестящият рой
то грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз
попадам във някакъв бронзов Бургас.
Слънце с магия на златен фонтан
изригва от мекия свод разлюлян.
А някаква матова странна зора
ме прави щастлива и нежно добра.
Дълбоко във хиляди живи води,
в делфини, в звезди, невидени преди,
в събуждане кратко на морския фар
откривам учудена някакъв чар.
Защото до мене, разгърден и бос,
реален и жив като ден и въпрос,
е моят стих - трескав и толкова млад,
единствен обичан, единствен мой брат.
Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.

. . . . .





Средиземноморски вкус

2007-07-26T01:23:09.055-07:00

Вчера една приятелка ме изненада с една много интригуваща придобивка, за която бързам да се похваля тук. Става въпрос за едно цветно и компактно книжле, което съдържа 20-те най-добри рецепти на Средиземноморието. Автор на книгата е Вефа Алексиаду, за която мога да кажа, че е един от най-известните кулинари в Гърция. Изданието е на гръцки език и в него освен указанията за рецепите могат да се видят и стилни и примамливи фотографии на готовите ястия и десерти. Веднага я разгледах много подробно и прецених, че всяко едно от предложенията заслужава да се опита, а и кулинарът в семейството направи предоволен оглед на снимките, което е много обещаващо за нашето лятно меню ;)
За тези, които си падат по леката и несравнимо вкусна кухня на Средиземноморието е следващата рецепта:

Риба плакия

Време, необходимо за приготвяне на ястието: 1 час

Продукти за 4-5 порции:

1 ½ кг дребна риба (напр. сардини, цаца и т.н.)
1 купичка зехтин
4 големи глави кромид лук
6 скилидки чесън
1 купичка ситно нарязан магданоз
Подправки: сол, пипер, малко риган
2 лъжици смлени домати (пюре от домати)
1 лъжица кетчуп
¼ купичка бяло вино или рибен бульон или просто вода
2 големи, узрели домата
1 лимон (нарязан на ситни парченца)

Приготвяне: Измиваме рибата и я изчистваме – отстраняваме главите и гръбначната кост (моя бележка: ако напр. рибата, която се използва е цаца няма смисъл от последното). Изплакваме я повторно и я оставяме в гевгир, за да може да се изцеди хубаво. Сипваме зехтина в тенджерка и го оставяме на силен огън, а когато се загрее достатъчно – добавяме нарязания лук и чесън. Разбъркваме и запържваме леко. След това ги махаме от огъня и слагаме магданоза, солта, пипера, пюрето и кетчупа. Заливаме с виното (рибения бульон или водата). В една тавичка разстиламе част от приготвената смес с лук и нареждаме отгоре рибата. Заливаме с останалата част от сместа, слагаме нарязания лимон вътре и върху приготвеното ястие. Покриваме с нарязани домати, поръсваме със сол, пипер и малко риган. Заливаме с малко зехтин и печем във фурната на 200 градуса, около 1 час. Сервира се веднага.

Рецептата не звучи непознато, аз лично много пъти съм похапвала риба, приготвена по подобен начин, но с удоволствие ще опитам и този вариант!
Сега съм нацелила една яхния с риба – пак от същата книжка – ще споделя впечатления като я пробвам.

п.с. Таня, благодаря ти още веднъж за изненадващия подарък!
Като се върнеш от Санта Северина ще обменим опит със средиземноморски вкуснотии.



:)



Отидох в Созопол, слушах Чамбао и се заредих с истинска испанска емоция

2007-09-13T13:52:57.568-07:00

От известно време се каня да споделя нещичко за концерта на Чамбао в Созопол, но всеки път като започна да пиша се чудя дали ще успея да пресъздам невероятната емоция от усещането да ги слушам на живо. Такаа, започвам по реда на събитията: от самото начало на идеята да съм в Созопол (първоначално Бургас) в точното време и на точното място събитията се развиха по най-положителния съдбовен начин за мен ... Какво искам да кажа с това ли? Ами да започна с факта, че спечелих ВИП покана за събитието от една интернет игра на Нескафе Фрапе, не че щях да пропусна концерта ако не се беше случило, но тук някак си съдбата бръкна с пръстче в моите планове и чуденки “Ох, как да стане??” – отпуски, работа, служебни задължения и тем подобни скучновати, но съществени иначе спънки. Оттук – насетне се осигуриха билети и за останалата част на компанията, билети за пътуване (отиване и връщане), мечтателни планове за тези тооолкова недостатъчни 3 дена и половина - неспирни приказки за бирата и цацата на Капани, за бленувания плаж и сънуваното море, които ни очакваха, за прохладните бургаски вечери и приятелите. Сега като си спомня цветната тълпа пред Летния театър в Созопол, щастливите лица на хората, които нямаха търпение да влязат вътре, особеният и зареждащ въздух на град като Созопол нещо се свива в стомаха ми и ми се иска да изпитвам това усещане и пак и пак ... това е истинско щастие! :) Ето, че минава 20 и 30 часа, публиката на моменти затихва в очакване да се появят Чамбао, същевременно театърът се превръща в място, където се срещат хора, които не са се виждали отдавна и гъделичкащото усещане за безгрижие и пълен релакс ме връхлитат изведнъж. Чамбао са вече на сцената и щом Ла Мари запява усещам как публиката спира дъха си, невероятно е чувството от това как един-единствен човек може да прикове вниманието, вълнението и мислите на десетки хора. За пореден път изпитвам респект към мъничката, невероятно жизнена, енергична и талантлива испанка. До[...]



Здравей, юлско слънце!

2007-07-01T14:51:31.816-07:00

Тази година не успях да го посрещна, както подобава . . . и мисълта за това само ме накара витая разсеяно и да извиквам спомени за усещането в мига, в който първите лъчи на така чаканото юлско слънце набраздят небето и го оцветят в най-топлите отенъци от слънчевата палитра.
Предните няколко дена веднага отхвърлих възможността да го посрещна на някое планинско възвишение. Нямаше да е същото! Щеше да ми липсва звука от вълните, мириса на морска ранна утрин, влажния пясък, който залепва по кожата ми и се настанява във всяка гънка на дрехите ми, усещането от потапянето в слънчевата пътека в морето с мисълта, че по нея може да се достигне до крайчеца на хоризонта . . . :)
Въпреки това, загърната в една овехтяла бархетна риза (спомен от онези безгрижни години), със слушалки на ушите под съпровода на Юрая Хийп и Джулай Морнинг, дочаках тазгодишното юлско слънце на терасата . . . 05.25 часа, слабото розово сияние над панелните блокове постепенно се увеличаваше, небето се изпъстри в червеникави, лилави и оранжеви отблясъци и изведнъж пейзажът се смали, за да бъде изпълнен от първото юлско слънце.
Красиво, носталгично, обнадеждаващо, емблематично!



Ех, лятото!

2007-08-02T15:05:32.193-07:00

(image)
Напоследък най-точно ме отразява една песен на Светла Иванова . . . а ако има все още някой, който не я е чувал, трябва непременно да я потърси, а когато я намери да увеличи звука на МАХ и тогава ще усети как се зарежда със страхотно, лятно, танцувално и безгрижно настроение. Това е моята батерия сутрин преди работа, вечер след работа и в моментите, когато правя планове за предстоящата отпуска ;) Текстът е ефирен, жизнерадостен, много летен и почти мога да си представя морския бряг малко преди свечеряване, прегърнат от небе, оцветено в нежни виолетови и розовеещи нюанси :

Не Казвай Не

Когато нощта се запали,
от светлини милиони,
лятото нежно ме гали,
аз съм във моя сезон!
Тогава се раждам отново,
влизам във ритъма нов!
През лятото всичко е мое
и знам, всичко е само любов.
Припев:Не казвай: Не!Не!Не!
Няма не искам!
Тръгвай с мен!
Без да му мислиш,
лятото всъщност това съм аз!
Не казвай: Не!Не!Не!
Ти нямаш изход,тръгвай с мен!
Вече сме близо,
лятото идва с любовта!
Дали ще я има докрая
на лятото и есента?
Не знам и не искам да зная,
нека е само шега!
Когато се срещаме двама,
без имена - ти и аз
и нежния звук на пиано в нощта
всичко разказва за нас!
Искам вятър, искам лято,
искам всичко до днес непознато!
Припев:Не казвай: Не!Не!Не!
Няма не искам!
Тръгвай с мен!
Без да му мислиш,
лятото всъщност това съм аз!
Не казвай: Не!Не!Не!
Ти нямаш изход,
тръгвай с мен!
Вече сме близо,
лятото идва с любовта!
:)



Моренце!

2007-05-17T15:09:24.127-07:00

Морето също си има настроения . . . и техните проявления най-общо казано са от гладка езерна повърхност до сърдити бушуващи вълни. Снимките по-долу показват кротичкото настроение на Черно море през различните сезони. Надявам се другата седмица времето да е в добро настроение, та да можем да се топнем в едно слънчево и тихо моренце. :)


(image)



За любовта

2007-05-14T15:12:09.987-07:00

Има само няколко дена до 19 май и от тази мисъл ми идва направо да прескоча на един дъх цялата седмица. :)
И с подобаващо настроение този път споделям две мои много любими произведения, посветени естествено на любовта:

Първото е едно цитатче от “Алхимикът” на Паулу Коелю, което обичам често да си препрочитам. За мен това са едни от най-красивите думи за любовта, които съм чела. Насладете се:

“И сякаш времето спря, а Всемирната душа се появи пред него с цялата си сила. Когато видя черните й очи, колебаещи се между усмивката и мълчанието, разбра най-важната и най-мъдра част от езика, на който говореше светът и който всички хора на земята дълбоко в сърцата си бяха способни да разберат, Тя се наричаше Любов и бе по-стара от хората и от самата пустиня, но въпреки това се появяваше отново със същата сила навсякъде, където два чифта очи се срещнеха, както се срещнаха тези два чифта до един кладенец.
Потопиш ли се в универсалния език не е трудно да разбереш, че в света има двама души, които се търсят, било сред пустинята, било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща ръка. Ръката, която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки, който работи, почива и търси съкровища под слънцето. Защото ако не беше така, мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.”


А това стихотворение на Елисавета Багряна със сигурност е било писано за мен ;)

Ти искаше

Ти искаше да бъдеш волна и сама,
да нямаш родни връзки, свиден кът,
да скиташ с вятъра по цялата земя,
да не поглеждаш минатия път.

Ти искаше от недостигнат връх
света да видиш долу - дребен, уморен, -
да вкусиш острия, пронизващ лъх
на най-далечното, неминато море.

Ти искаше живота ти да бъде сън,
родина - целия разтворен свят,
а вложи всичко - свят, живот и сън -
в две топли устни, в две очи с променлив цвят.

. . . . . . . .