Subscribe: Приказки от цял свят
http://imalo-edno-vreme-prikazki.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Приказки от цял свят

Приказки от цял свят



Приказки на народите от Австралия, Азия, Америка, Африка, Европа и Океания. Народни приказки, преразказани от известни писатели. Стари при



Updated: 2014-10-05T09:17:19.360+03:00

 



КАК СЕБИЧНИТЕ ГОАНИ ЗАГУБИЛИ ЖЕНИТЕ СИ

2009-10-29T12:59:31.527+02:00

Австралийска приказкаТова се случило по времето, когато голяма суша обхванала страната. Нито капка дъжд не капвала и всички вирове и дупки в скалите пресъхнали. Племената на таралежа и емуто се чудели какво да правят, защото имали много старци и недъгави. Някои били болни, мнозина имали малки деца; на тях им било най-трудно. Те не били в състояние да се преместят надолу до реката Мърей, където било спасението от сушата.Сушата не била засегнала само племето на гоаната1, тъй като те си имали таен резервоар, от който се снабдявали с вода, достатъчна да им стигне за много години. Плачът на малките деца и неволите на старците и болните трогнали сърцата на жените на гоаните и те ходели тайно при другите племена и се стараели всякак да им помогнат и да облекчат страданията им. Един ден те поискали от мъжете си да им кажат къде е големият скален резервоар, тъй като смятали да занесат вода на болните, старците и децата на семействата на таралежа и емуто. Но себелюбивите мъже-гоани отказали и, още по-лошо, казали на жените си:- Понеже проявявате такъв интерес към нуждите на другите, ще ви даваме само по толкова вода, колкото ви е нужна да утолите жаждата си.Жените виждали, че е безполезно да се молят на упоритите си съпрузи; но били решили, въпреки многото откази, този път да не отстъпват и започнали да търсят резервоара. Те взимали своите пръчки за сладки картофи, така че мъжете им да мислят, че отиват да търсят сладки картофи и корени на растения и храсти. Но вместо това проследявали стъпките на мъжете, които ги отвеждали до планината. Всеки път, като стигнели в подножието на планината, жените загубвали следите от стъпките, и като нямало какво да правят, се връщали в долината, събирали малко сладки картофи и билки и се прибирали по домовете си. Те изпичали сладките картофи в горещи въглени и сядали с мъжете и децата си да ядат. Понякога, някой от гоаните ще попита своята жена, къде се е губила толкова време. Той казвал:- Видях следи от планинска пръст. Да не би да си ходила там?Жената му отвръщала:- Какво си мислиш, глупчо? Нима си представяш, че ние ще търсим сладки картофи на върха на планината? Ние намираме и изравяме сладки картофи в ниското, в равнината, не по скалистите планини. Защо ми задаваш такива въпроси?Гоанът, бе[...]



ДЕВОЙКАТА ЛАДО

2010-08-16T16:08:06.837+03:00

Приказка на северните народиТова се случило много отдавна. Толкова много време изминало оттогава, че където е текла река - сега върхове се издигат, където камъни са лежали - сега гори растат.На ловеца Чумдага му се родила дъщеря. Той и жена му дълго време нямали деца и много им се искало да си имат син, за да ходи на лов и да им носи месо, когато остареят. Но когато им се родила дъщеря, двамата толкова се зарадвали, че не знаели къде да се дянат от радост.Нарекли девойката Ладо. Родителите й я гледали като писано яйце, косъм не давали да падне от нея. Първата година не я наричали по име, за да не научат злите дяволи за нейното рождение. Над люлката й сложили магически предмети - мечи зъб, да прогонва дяволите, кокоши крак - да я пази от лоши сънища. Къпели я с мляко, обличали я с дрехи от най-меки и тънки кожи.Пораснала Ладо и станала чудна красавица - лицето й било като пълна бяла луна, очите - като черни боровинки, устните - като узрели малини. Само едно й било лошото - нищо не умеела да върши. Майка й не й давала да нацепи дърва и да напали огън, за да не й загрубеят ръцете. Не я карала да сготви тлъста тюленова чорба, за да не й се омазни кожата на лицето. Не й позволявала да шие кожени дрехи или да бродира с еленова козина, за да не й се зачервят очите. И Ладо израснала хубава, но ленива и разглезена девойка.Започнали да идват момци от селото да я искат за жена. Дошъл един момък, нямало по-добър ловец в селото от него. Като преследвал зверовете, те плачели, защото знаели, че от него не могат да избягат. А Ладо не искала и да чуе за него:- Махни се от мен, миришеш на диви зверове. Не мога да живея с тебе. От твоите кожи ръцете ще си разраня!Дошъл друг момък. Нямало в селото рибар като него - на едно копие десет риби нанизвал, през пет метров лед накъде плуват ги виждал.А Ладо си запушила носа:- Махни се от мен, на риба миришеш. Не мога с теб да живея. Вечно мокра ли да ходя?Дошъл трети момък. Никой нямал такъв впряг като него - кучетата му вятъра надбягвали. А Ладо му викнала:- Махни се от мене - на кучета миришеш! Не мога с теб да живея, кучетата ти да храня, краката си да цапам.Започнали да я отбягват момците. Защо им е такава сприхава жена? Вече никой не идвал да я иска. Майка й взела да я гълчи:- Лошо е така да обиждаш хората, всички ще те н[...]



ДРАКОНОВИЯТ КАМЪК

2008-12-09T02:46:26.139+02:00

Монголска приказкаЖивеели някога старец и старица. Те си имали син. Когато синът отраснал, оженил се и всички в къщи заедно - и стари и млади - от сутрин до вечер се трудели, но все живеели бедно. Припечеленото едва им стигало.Старецът имал три златни монети, които си бил скътал на място, известно само нему. Веднъж той ги извадил и ги дал на снаха си, като й казал:- Вземи тези монети - в трудни дни те могат да ви потрябват!Младата невеста с благодарност приела подаръка и сложила парите на скришно място.Не след дълго старите хора починали един след друг и останали само двамата млади. Те продължили да работят с удвоени сили, но доходът им бил все така недостатъчен. Нямало даже за храна и те решили да продадат някои вещи, за да могат да посрещнат нуждите си, но никой не искал да им ги купи, защото всичко, което имали, било вече съвсем старо и изхабено.Тогава жената измъкнала една от златните монети и казала на мъжа си:- Ето ти една жълтица. Купи с нея дрехи за нас двамата и нещо за ядене.Мъжът отишъл на пазара и се заоглеждал какво би могъл да купи за една жълтица. Изведнъж видял как няколко момчета измъчват една котка - били вързали примка около шията на животинчето и се канели да го удушат. Сърцето на младия мъж се свило от жал.- Хей, момчета, стойте! Не убивайте котката! - извикал той. - Ще ви дам жълтица за нея.С победоносни възгласи, че са направили добра сделка, мочетата грабнали златната монета, дали му котката и побегнали.Мъжът отнесъл котката в къщи и жена му го запитала:- Е, какво купи от пазара?- Нищо не купих, - тъжно промърморил мъжът. - Имаше там няколко хлапета; бяха се приготвили да убият една котка. Аз се съжалих над животинчето и за да го спася, купих го от тях за жълтицата, дето ти ми я даде сутринта.Жената чула какво казва мъжът й и се усмихнала тъжно. Колкото и да била непрактична постъпката му, тя не можела да му се сърди, защото той постъпил като благороден човек. Вечерта разделили оскъдната храна, която имали от преди, на три равни части и вечеряли и тримата - тя, той и спасеното котенце.Минало се време и жената решила да извади следващата златна монета, защото недоимъкът станал непоносим.- Ето, вземи тази жълтица и иди на пазара - казала тя на мъжа си. - Гледай този път наистина да купиш [...]



МАЛКАТА ИНФАНТА, КОЯТО БИЛА ПРЕВЪРНАТА В БАДЕМОВО ДРЪВЧЕ

2008-12-09T02:46:26.328+02:00

Испанска приказка Живеели някога крал и кралица, които след като дълго се били молили на небето, добили дъщеря, на която решили да дадат името Маргалида. На кръщенето били поканени всички вълшебници на кралството, освен една, наречена Изаура, за която никой нямал представа къде е.Всички поканени вълшебници отрупали инфантата със скъпи дарове: една й пожелала красота, друга здраве, трета кротост, четвърта мъдрост, пета - весел характер.Но Изаура, вбесена от това, че не е била поканена на кръщенето, нахлула в покоите на малката принцеса и изрекла злокобно проклятие.Тя казала с дрезгав глас:- Когато станеш на възраст за омъжване, Маргалида, да се превърнеш в бадемово дърво!Феята - кръстница, добрата Мафалда, се приближила до люлката, в която невинно спяла нейната кръщелница, малката инфанта. И като не могла да унищожи изцяло злотворната магия на огорчената Изаура, поискала да я обезсили с едно по-силно заклинание и казала:- Да, ще се превърнеш, кръщелнице моя, на дръвче, достигнеш ли до възраст за омъжване, но ще възвърнеш пак предишния си вид, щом някой те обикне.Изминали петнадесет години.Една вечер малката инфанта излязла да лови пеперуди в градината и... не се завърнала в двореца.Превърнала се в бадемово дръвче.Родителите й били потресени от случилото се, но не се отчаяли. Било се изпълнило предсказнието на Изаура, злата магьосница. Сега трябвало да се сбъдне и това на Мафалда, добрата фея.В една пролетна утрин един овчар минавал под едно разцъфнало бадемово дърво и чул дървото да казва:- Овчарко, овчарко... Аз съм принцеса Маргалида... Искаш ли да ми станеш съпруг?Вдигнало овчарчето поглед и видяло да изплува внезапно сред розовите цветове на бадема русата главица на малката инфанта. То се изплашило и хукнало да бяга.По пладне минал през същото място един оръженосец и чул бадемовото дърво да му казва:- Оръженосецо, оръженосецо... Аз съм принцеса Маргалида... Искаш ли да ми станеш съпруг?Вдигнал глава оръженосецът и видял красивото лице и златните плитки на малката инфанта.- Да, искам, моя принцесо, но преди това трябва да получа разрешение от моите родители.Вечерта един конник минал под разцъфналото бадемово дърво.Бадемовото дърво му казало:- Коннико, коннико... Аз съм принцеса[...]



ЖЕНАТА ОТ ЩРАУСОВО ЯЙЦЕ

2008-12-09T02:46:26.481+02:00

Южноафриканска приказка

(image) Сетелане бил много беден човек. Той прекарал целия си живот в лов на мишки. Не бил ял нищо друго, освен месо от мишки. И дрехите му били направени от миши кожи.

Един ден, както обикалял в търсене на мишки, с поглед вперен в земята, той намерил едно доста голямо щраусово яйце. Той го взел и го занесъл в колибата си, където го скрил добре. После излязъл отново, а когато се върнал, намерил един самун хляб. Той го поел: бил още топъл! Отхапал една хапка: бил много вкусен! Той го изял целия и отишъл да си легне, за първи път с пълен стомах, от както се помнел. Хлябът бил за предпочитане пред мишето месо!

На следващата сутрин той отново излязъл и когато се прибрал привечер, в къщи го очаквал нов самун хляб, че даже и канче прясна бира. Той я изпил с наслада, след като се нахранил с топлия хляб.

На по-следващата вечер отново го очаквали канче бира и самун хляб. Той започнал да се чуди: "Това е, като да съм женен, а аз никога не съм имал жена." В този момент щраусовото яйце се отворило с трясък и оттам излязла една млада жена, която била много хубава. Тя му казала следното: "Сетелане, аз ще бъда твоя жена и ще ти приготвям хляб и канче бира всеки ден, но ти никога не трябва да ме наричаш дъщеря на щраусово яйце, дори и ако си пиян, защото тогава всичко ще бъде свършено." Сетелане я уверил, че той никога не би казал такова отвратително нещо и оттогава за него започнал един много щастлив живот.

Един ден тя го попитала иска ли да бъде вожд и да има народ. Той казад "да". Тогава жена му излязла, взела една пръчка, отишла там, където изхвърляли пепелта от огнището и ударила няколко пъти по купчината пепел с пръчката.

На следващата сутрин, когато Сетелане се събудил, той чул говор от много гласове, викове и смях. Намерил се заобиколен от много хора, които си правели колиби, за да живеят в тях. Дочул също мучене и блеене: неговите хора отглеждали добитък, кози и овце. Като го видели, те веднага му заговорили със страхопочитание: "Добро утро, вожде!"

Оттогава Сетелане заживял като цар, заобиколен от слуги. Той изхвълил дрехите си от миша кожа и му дали облекло като за вожд, направено от чакалски кожи, както и меко легло за спане. Уви! Хубавите неща свършват бързо и, което е най-лошото, ние сами ги разваляме със собствената си глупост!

Дошъл денят, в който Сетелане бил толкова пиян, че не знаел какво говори, когато казал на жена си: "Какво си мислиш, ти си само дъщерята на едно щраусово яйце!"

После паднал безпаметен на леглото, от толкова изпита бира. Когато най-после се събудил, още не било съмнало. Сторило му се, че леглото му е твърдо и студено. Той опипал наоколо, но ръцете му не напипали нищо друго, освен гола земя и той разбрал, че бил облечен със старите си дрехи от миша кожа. Отново се намирал в старата си колиба в пустошта. Бил сам: ни жена, ни хора, ни добитък, ни кози, нито звук, нито канче бира, само изпочупени стари отломки. Нямало хляб, имало само няколко трохи, нагризани от мишки. Като му се прияло, трябвало да стане и да отиде да лови отново мишки. До края на живота си, изпосталял и мръсен, той се занимавал само с това.











ВРАНАТА С БЯЛО ОКОЛО ШИЯТА

2008-12-09T02:46:26.790+02:00

Южноафриканска приказкаЖивял някога един мъж със своята жена и те били заедно от много години, но си нямали деца да се грижат за тях, когато остареят. Те се измъчвали много заради това, но не знаели какво да правят. Не можеш да си поръчаш или купиш деца, нито пък те растат по дърветата. Единственото, което им оставало било да чакат някое чудо, което все още може да се случи в приказките.Сега слушайте, един ден, както засявали нивите си, те видели как едно необикновено голямо ято птици се спуснало да кълве зърното. Скоро не останали никакви семена. Какво да правят? Били останали само няколко зрънца в торбата им и те нямали представа откъде ще намерят други семена, защото в онези времена стопаните запазвали само по една торба, пълна със семена за следващата реколта всяка година и ако тя се загубела, чакал ги глад. Реколтата тогава не била, каквато е днес, когато вече няма суша. Ами сега, какво ще правят?Селянинът казал на жена си: "Ще трябва да запазим тези няколко зърна, които останаха и да чакаме, докато птиците си отидат. Няма смисъл да ги сеем сега, те ще се върнат, тези летящи крадци, и ще изядат последния ни запас от семена." Жена му се съгласила, но някой друг не бил съгласен. Това била една врана с бяло около шията, голяма колкото гарваните в Европа, която кацнала пред тях и започнала да говори с човешки глас: "Мили приятели, не ни лишавайте от зърното, което ни е нужно, за да оцелеем. Дайте ни всичките си семена и ние, птиците от небето, ви обещаваме, че голямо щастие и успех ще ви споходи, но трябва да постъпите точно, както ви казвам."Бедните хора се съгласили. Те нямали голям избор, защото къде щели да търсят нови семена за посев? Както изглеждало, чакал ги глад и в такъв случай по-добре било да поемат голям риск, за да спечелят.И така, селянинът отворил торбата си, извадил зърната и ги разпръснал всичките за гладните птици. След като изкълвали всичките семена, птиците се поклонили и отлетели. Тогава голямата врана пристъпила отново напред и казала следното: "От името на всички мои братя птици, аз ви благодаря за вашата щедрост. Сега ще ви възнаградя. Слушайте внимателно и направете точно това, което ще ви кажа. Вземете една крава, заколете я, одерете я и [...]



СЕЛЕКАНА И РЕЧНИЯТ БОГ

2008-12-09T02:46:26.930+02:00

Южноафриканска приказка Селекана била девойка с добро сърце, винаги готова да помогне на другите. Затова хората я обичали и някои от тези, на които била правила добро, й давали малки подаръци - огърлици и гривни, украсени с разноцветни мъниста, каквито хората от народа Банту могат да правят така хубаво. Разбира се, нейните връстнички в селището й завиждали за тези украшения, като не можели или не искали да разберат, че тя си ги е заслужила. Според обичая, в Африка момичетата трябва да слизат до реката всеки ден за вода, обикновено преди залез слънце, но никога след това, защото иначе речните духове могат да ги хванат, или поне така казват хората. Въпреки че съдовете за вода са тежки - някои тежат до двайсет килограма, когато са напълнени - момичетата вършат тази работа охотно, защото това им дава възможност да посплетничат и да се покажат с някоя нова дреха или нови гривни и обеци.Един следобед, Селекана била тръгнала за реката, когато стара майка Селека я помолила да й помогне. Тя била саката и Селекана често й помагала в къщната работа. Старицата й дала една малка гривна, направена от космите на слонска опашка и й казала: "Ето, вземи това, то не ми е вече нужно, аз съм вече стара и ти можеш да го носиш. Благодаря ти за помощта. Сега побързай да си налееш вода, преди да се е стъмнило." Благодарна и щастлива, Селекана хукнала с ведрото си надолу към речния бряг. Там тя заварила всички момичета от селото, които я чакали и се подсмивали. Тя забелязала, че никое от тях не носело накити.Момичето, което било тяхната водачка, казало: "Селекана, ти закъсня, ние току-що завършихме нашата церемония, решихме да омилостивим речния бог чрез ритуала с жертвоприношенията, който не сме изпълнявали отдавна. И така, ние пожертвахме нашите накити и ги хвърлихме в реката. Аз съм сигурна, че и ти ще направиш същото, иначе речният бог може да излезе, да те хване и да те завлече в реката някой път, след мръкване, когато пак закъснееш." Селекана знаела, че церемонията по жертвоприношенията към речния бог се извършвала всяка година, но тя не била чувала никога момичетата да я организират сами; напротив, това било нещо, което вождът на селото обикновено оповестявал, та[...]



КАК КЕНГУРОТО СЕ СДОБИЛО С ТОРБА

2009-10-13T04:18:01.693+03:00

Австралийска приказка Веднъж, много отдавна, кенгурото гиздело своето кенгурче на брега на един ручей. Те обичали да слушат как водата ромоли, докато майката вчесвала козината на своето дете. По едно време едно старо торбесто мече1 се дотътрило до тях.- Гледай ти - прошепнало кенгурото на своето кенгурче. - Това торбесто мече е старо и болно. Сигурно вече има пра-пра-внуци.На майката-кенгуро й се сторило, че чува хлипане. Когато торбестото мече наближило, тя го чула да си говори:- Безполезен и ненужен, ненужен и безполезен.- Какво те измъчва, торбест приятелю? - запитала го тя.- А? - казало то, стреснато - Кой каза това?- Аз - отвърнало кенгурото. - Кенгуро със своето кенгурче.- Аз съм сляп - подхванало торбестото мече. - Никой не ме иска. Никой не мисли за мене. Вече за нищо не ставам. Всички ме изоставиха.Майката-кенгуро, която имало добро сърце, казала:- Недей тъгува. Аз ще ти бъда приятел. Моето кенгурче и аз ще ти покажем къде расте най-вкусната трева.Тя позволила на торбестото мече да я държи за опашката. После бавно го повела към най-сочната трева и най-бистрата вода. Старото торбесто мече въздъхнало от удоволствие. Кенгурото се зарадвало, като го видяло, че се чувства по-добре.Изведнъж майката си спомнила за нейното кенгурче. Тя му била казала да стои наблизо, ала то се било пак запиляло нанякъде. Тя се спуснала обратно да го търси. Толкова пъти вече се случвало това. Всеки път, като тръгнела за храна, то се загубвало. Това ужасно я плашело.Тя намерила своето кенгурче заспало под едно евкалиптово дърво. Като не искала да го буди от дрямката му, тя решила да се върне обратно и да види какво прави старото торбесто мече. Нещо мръднало в храстите. Един ловец-абориген безшумно се промъквал към торбестото мече. Неговият бумеранг бил вече вдигнат над главата му, излъсканите му остриета всеки момент щели да засвистят във въздуха. Кенгурката замръзнала на място. Не можела дори да си поеме дъх. Искало й се да побегне, но торбестото мече било също като нейното кенгурче - то имало нужда от нейната закрила.Кенгурката започнала да тъпче клоните и вейките под краката си. Троп, троп, пук, пук, удряла тя по земята. Ловецът се обърнал към нея.- Бя[...]



ЖАБОКЪТ ПРИНЦ

2008-12-09T02:46:27.288+02:00

Приказка от Братя Грим В стари времена, когато желанията все още можели да се сбъдват, живял цар, който имал три дъщери. Всички те били хубави, но най-малката била така хубава, че даже слънцето, което е видяло толкова много, се дивяло на нейната хубост всеки път, когато лъчите му я докоснели. Близо до царския дворец се простирала голяма тъмна гора и в гората под една стара липа имало кладенец. В горещи дни царкинята отивала в гората и сядала до прохладния ръб на кладенеца, а понякога взимала със себе си златната си топка, за да минава по-бързо времето. Да подхвърля и улавя топката си под голямата липа до кладенеца било любимото й занимание.Но един ден така се случило, че златната топка вместо да падне в малките ръце, които я подхвърляли нагоре, паднала на земята близо до ръба на кладенеца, търкулнала се и изчезнала вътре. Очите на царската дъщеря я проследили като потънала, но кладенецът бил дълбок, така дълбок, че дъното не се виждало. Тогава тя заплакала и плакала дълго и безутешно, като че никога вече нямало да може да спре. Както плачела, чула глас, който й казал: - Какво те измъчва, царкиньо? Твоите сълзи могат да размекнат и сърце от камък. Тя се огледала да види откъде идва гласът, но наоколо нямало никого, само грозната глава на един жабок се подавала от водата.- А, ти ли си, стар скокльо - казала тя. - Плача, защото моята златна топка падна в кладенеца.- О, не си струва да плачеш за това - отвърнал жабокът. - Аз мога да ти помогна. Но какво ще ми дадеш в замяна, ако ти извадя топката?- Всичко, каквото поискаш, скъпи жабоко - казала тя, - ще ти дам която и да е от моите дрехи, перли и бижута, дори и златната корона, която нося.- Твоите дрехи, перли и бижута и твоята златна корона не са за мене - отвърнал жабокът, - но ако ти би могла да ме обикнеш и да ме вземеш при себе си да ти бъда компания и другар в игрите, и ако ми позволиш да седя до тебе на масата, да ям от твоята чиния, да пия от твоята чаша, и да спя в твоето легло - ако ми обещаеш всичко това, тогава аз ще се гмурна във водата и ще ти извадя златната топка.- Добре, обещавам - отвърнала тя, - всичко, каквото поискаш, ако ми върнеш топката.Но в същото време си мислела:- Какви [...]