Subscribe: tanyainwonderland
http://tintiri.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade C rated
Language: Bulgarian
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: tanyainwonderland

tanyainwonderland





Updated: 2018-03-05T07:57:28.744-08:00

 



Looking for Eric

2009-06-10T14:56:40.779-07:00

Преди малко гледах новия филм на Ken Loach, Looking for Eric. Много ми хареса, макар че никак не съм любител на футбола. Аз поначало си падам по оптимистични филми и този ми подейства много зареждащо, макар че самият сюжет е леко дразнещ с някои малко идеалистични залитания - по някакъв начин ми напомни за късния Уди Алън, който винаги сякаш леко се занася с публиката. Хареса ми идеята за "малкия" човек, изправен пред проблеми, с които му се струва, че не може да се справи, но отговорът понякога е по-лесен, отколкото си мисли. Може би защото снощи си говорих с един приятел, който ми се оплака, че най-после е открил откъде идват проблемите му, но още не знае как да ги преодолее. Като малък другите деца му се подигравали и баща му винаги се държал зле с него, от което той си израдил такава защитна стена, че сега не усеща нищо и не може да я разбие, така че според него не може да се почувства щастлив и винаги му се струва, че хората, които обича, ще разберат какъв е в действителност и ще го напуснат.



Aржентина

2009-02-26T14:52:27.608-08:00

Аржентина - какво видяхме ние за крайно недостатъчните 2 седмици там:Буенос Айрес - огромен, космополитен, с изумително дълги улици, разположени в квадрати като в Стара Загора (видяхме улици, в които къщите стигаха номера до над 15 000 - не съм сбъркала нулите), горещ, с много зеленина, с метро, което стига до по-голямата част от центъра и абсолютно безумна система за градски автобуси: получаваш главоболие, ако се опиташ сам да се ориентираш как да стигнеш от А до Б, а в автобусите може да се плати само с монети, които се пускат в един апарат зад шофьора. По тази причина монетите бяха голяма ценност в града и никой не искаше да се разделя с тях.Странното е, че градът има хем латино-американско, хем европейско излъчване, а същевременно на много места напомня на България през 80-те. На няколко пъти имах усещане, че се връщам във времето, като влизахме в ресторанти с възрастни сервитьори-мъже и карирани покривки по масите. Същевременно има места, които са много лъскави и модерни. Силно ме впечатли колко много книжарници има в този град - на някои улици са буквално през 10 метра. По будките с вестници също продават много книги. На снимката встрани е най-красивата книжарница, която видяхме - El Ateneo.Друга забележителност са уличните графити - всеки втори е на политическа тема, повечето левичарски и малко екстремистки, като много от тях са страшно артистични.Разгледахме типичните туристически забележителности, като гробището Реколета, където е погребана Ева Перон. То прилича доста на парижкото Пер Лашез, но за разлика от него, в аржентинското повечето имена ми бяха непознати. Видяхме Casa Rosada (наистина е безумно розов цвят), в която все още се намира президентството им и от която Евита е помахвала на събраните отпред тълпи; площад 25-ти май, на който всеки четвъртък продължава да има митинги на майките на безследно изчезналите по време на военната диктатура през 70-те; сградата на Конгреса; паметника Обелиско; пропуснахме театър Колон, който беше в ремонт, но отидохме до една огромна метална скулптура - цвете, чиито листа вечер се затварят. Скулптурата е подарък на града от архитекта Едуардо Каталано и по всички пейки в околния парк имаше целуващи се двойки - не знам дали защото се случи 14 февруари.Ла Бока е кварталът с най-т[...]



До Банкок и назад

2008-01-20T15:05:40.385-08:00

Пътепис за едно вълшебно пътуване из ТайландТова е страната, в която:1. Видях прекрасни места и гледки2. Ядох най-вкусната храна през живота си3. Срещнах най-милите и гостроприемни хора4. Искам непременно да отида пакМестата, които посетихмеБанкок – изключително оживен град. С огромни сгради, невероятна пътна инфраструктура и трафик, много неща за гледане, огромни контрасти като супер луксозни молове и мизерни къщи покрай каналите. Впрочем въпреки повсеместната бедност, всички караха почти чисто нови коли.Най-интересните неща в Банкок:Многото будистки храмове – във всеки от тях има по някоя известна статуя на Буда, като мен най-много ме впечатли легналият (Wat Pho) и големият изправен Буда, както и гледката от един храм, до който се стигаше с лодка през реката (Wat Arun). На религиозните празници хората си купуват едни златни листчета, с които лепят позлата върху статуите на Буда, освен това имат много симпатични ритуали, като например пускат дребни монети в едни метални съдинки, преливат благовонни масла в едни други съдинки, оставят много красиви живи цветя и ароматни пръчици пред храмовете и пляскат пред цъфналите дървета. А монасите имат роби с различни оттенъци на охра и оранжево и нямат нищо против да ги снимат. Ако си жена обаче нямаш право да ги докосваш и затова внимават, като се приближиш опасно близо :)Музеят на Джим Томпсън – този човек е работел в нещо като организацията-предшественик на ЦРУ. Като се прибрал в Ню Йорк, решил, че там е доста скучно и се върнал в Банкок, пратил малко мостри сурова коприна из Европа и направил страшно печеливш бизнес от износа й, с парите купил стари тайландски къщи и ги пренесъл в „имението” си, което в момента е музей, защото е запълнил къщите с красиви вещи и старинни скулптури, мебели и предмети от региона и определено си струва да се види. Впрочем въпросният Джим изчезнал безследно и мистериозно през 60-те и има доста теории какво му се е случило.Пазарите – най-големият сред тях е Чатачък, който наистина е чудовищно голям, продава се всичко и се провежда всеки уикенд. Там е малко като капалъчаршия – в смисъл, че пазарлъкът е превърнат в изкуство. Аз си купих една дървена позлатена маска на Буда и едва последния ден научих, че за да изнесеш какъвто[...]



Маратон из централна Италия

2007-05-27T08:08:04.300-07:00

Прекарахме 10 дни в Италия, през които си взехме кола под наем и направихме една обиколка на тъгъдък: тръгнахме от Рим и минахме през Сполето, Асизи, Сиена, Сан Джеминяно, Флоренция, Римини, Венеция, Болоня и Милано. Влязох в повече църкви, отколкото през целия си живот досега, ядох мнооооого видове паста, пих най-хубавото капучино на света и накрая се преситих. Ето накратко какво най-много ми хареса на различните места:Рим - ужасяващ град за шофиране: тебелките са написани така, че да са ясни само ако си римлянин, от всички страни фучат мотоциклетисти (Веспата е цяла институция в тази страна), разстоянията са огромни дори в центъра, макар че ние се придвижвахме предимно пеша, но пък градът е невероятно красив: всичко има вид на старинно, с красиви олющени фасади в невероятни нюанси, всяка малка църквичка има по някоя творба от Леонардо, Микеланджело или някоя от останалите костенурки нинджа (образно казано), при всяка копване из града се натъкват на нещо древноримско, затова и метрото има само 2 линии :)Ние попаднахме там в момент, когато поради някаква седмица на културата всички музеи бяха безплатни. В метрото ни заговори една баба-българка, която се оказа колега - преводач към радио Ватикана и каза, че Папата бил много сърдечен човек, противно на общоприетото мнение за него. Ние така и не го видяхме, защото по това време беше в Бразилия. За мой срам, не успяхме да разгледаме "Свети Петър" заради огромните опашки отпред и понеже стигнахме там в най-големия пек. Но пък след Ватикана се качихме в замъка Сантанджело, минахме по пешеходния мост с ангелите, разходихме се из уличките, ядохме от най-вкусните пици в Рим, които са на площада с паметника на Джордано Бруно (те ни бяха препоръчани едновременно от Lonely Planet и от нашата хазяйка - много симпатично девойче), минахме през piazza di Navona, където на този ден се бяха събрали демонстранти да слушат политически речи и имаше представители на всякакви движения - от застъпници за правата на гейовете до антиглобалисти, докато по същото време навсякъде другаде имаше шествия и концерти, защото в Италия се празнуваше Денят на семейството. Видяхме Пантеона, хвърлихме по няколко монети във фонтана di Trevi, където е снимана някаква много известна сцена[...]



В началото бе словото...

2007-05-27T06:57:52.040-07:00

(image) Привет!

Реших да си направя блог заради приятелите ми в България и по света. Тук смятам да описвам нещата, които ми се случват и вълнуват, местата, на които съм била и филми, книги и музика, които са ме впечатлили.

Ще започна с мястото, където живея и с последните ми няколко екскурзии.