Subscribe: Забавлявканици
http://zlobarche.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Забавлявканици

Забавлявканици



скучни мои нещица... Office Deals



Updated: 2014-10-07T08:33:07.228+03:00

 



Не било толкова трудно...

2010-04-12T00:30:45.414+03:00

Както си рових из стари разни писъмца и попаднах на това :) Реших, че е забавно за четене, та заповядайте :)Като представител на изчезващата раса на онези български патриотчета, които си обичат България с цялата и природа, култура и политически, икономически, етнически и демографски проблеми, често се сблъсквам с фразата ,,Защо да оставам в България, като работа няма?” Разбира се, налага ми се да обяснявам на интелигентния си събеседник (много ми се ще това да беше иронично, но за жалост в повечето случаи хората, които са на това мнение, са доста начетени), че, аджеба, няма как да ти се изтърси работа от небето и ако очакваш държавата да ти я осигури на тепсия, най-добрата работа за теб е шивач на масови облекла, чистач на тоалетни или друга подобна работа, която не изисква особено да си напъваш мозъка, за да си я намериш и въпреки, че е добра като всяка работа, не е необходима висока квалификация и съответно заплащането не е прекалено добро. В крайна сметка, ако твърдиш, че си достатъчно образован за някоя работа, а не можещ сам да се справим с намиране и, как се очаква да се справиш със самата работа?Досега лесно можеха да ме затапят, защото, цитирам ,,Ти някога търсила ли си си работа, че да ми говориш на мен как стоят нещата?” или ,,Абе, витаеш ти още в облаците, ама като поотраснеш ще ти дойде акъла в главата”. Да де, ама вече поотраснах и на тоя ,,акъл” още не съм дошла. Даже виждам все повече смисъл да стоя тук, защото, пак цитирам ,,Държавата е скапана” – именно, тук и точно тук имат най-много нужда от хора с конструктивно и градивно мислене, които искат да виждат как изпод ръцете им излиза нещо хубаво – по-чисти улици, по-хубави градинки, повече възможност, повече причини да се гордеем, че сме българи и повече от онзи бленуван ,,висок стандарт на живот”.---Всеки дванадесетокласник в българско училище е задължен да изготви и изпълни сам или със свой съученик проект по свят и личност. Уговорих се с една приятелка, че заедно ще се опитаме да въведем нещо, за което отдавна мислехме по семейни вечери в къщи – да създадем система за разделно събиране на отпадъци от заведенията, защото от тях постоянно се изхвърлят огромни количества празни пластмасови и стъклени бутилки, които в момента само пълнят сметищата в ценен материал и влож[...]



Semester 3: The Internship

2008-09-14T19:41:30.652+03:00

А ето я и втората част от моя разказ: Това не сте го получавали - та четете! :) няма картинки тоя път - ама не съм снимала просто :(--ReutlingenThe trip to Reutlingen was naturally as awful as possible – not only did I have to leave home; to travel more than 20 hours in a tiny seat, but also to try to suppress the feelings related to the fact that when I arrive I would have to put all my stuff into suitcases, clean up everything and move out of my room. In the bus I traveled with one of the new Bulgarian IBs - Slavina (she's from my high-school too :) ), so the trip wasn't such a disaster after all. Once I arrived in Reutlingen, I met Tsveti and showed Slavina around. Tsveti had to move from campus to the company’s apartments on Am Heilbrunnen, so I helped her with that… We moved two cars with her stuff!!! (half of a truck was shoes ;)..) My stuff fit in two suitcases and a backpack :D.. Equipped with these 3 items, I took the train to Munich at about 8 pm and arrived there shortly before 12. Fortunately, Maria (IB6+) agreed to meet me at the station (the two suitcases were after all a bit too much for me..)We arrived at her apartment, where I’ll live this month and may be until the end of the internship. On the next day I woke up late of course. Opened the suitcases and put some stuff here and there. Fixed myself some food and as soon as I decided to go for a walk, the weather totally fucked up, so I spent half of the day answering Facebook messages. Then I went to the Aldi nearby to buy some vital stuff :D and finally there was no time left to show around the city. I didn’t do that on the next day either because the weather was still pretty gloomy.First Work DayIf you know me well, you could easily guess how my first day began :). I was 20 min late :D :D :D. It's so amazing here in Munich – if I miss one of my trains, I can not catch the other one, so I accumulate about 30 minutes delay – and I’m an explorer – I have to try all adventures :D :D. So I arrived at the site about 9:20 and told the receptionists to call my boss and tell him I’m waiting in the lobby. They couldn’t find him (exactly this day he had forgotten his notebook at home so he had moved to an office with computer, but I thought he could be in a meeting or s.th like that)… The end result was that I waited some 30 min before they started to pity me and went up to the offices to find him :D. He came finally – excused himself and answered to my excuses that he wouldn’t have noticed that I’m late if I hadn’t told him (lovely attitude!!) :D. Then we drank a tea/coffee together and discussed shortly what our schedule for the day would be – generally: see my cubicle, meet some people, get a notebook and some stationery materials… stuff like that. And so it was – running around the entire day; drinking 10 cups of tea and god knows how much juice (isn’t it great – they are all free there), because e.one I wanted to meet suggested that we “take a break for a cup of coffee” and about the end of the day I got a task that you’ll read about in the next section, so I left work at about 8:30, reaching home after 9 pm (I have about 40 min of transportation and say 5-15 min of waiting on different stations). Happy happy happy :)The First Work WeekI won’t go into too much details, but I can give you the overall impressions. I guess I screwed so badly at work that my boss is trying to get rid of me ASAP. For this reason he’s sending me to a business trip in the headquarters of Intel in Portland, OR in the beginning of next month :D :D :D :D. It’s going to be almost a week of seminars and Business Development related training & I’m gonna meet the “big bosses” :D .. I just have to get the US visa.. (I already have an interview and all, but they can always decide to screw things up :(… )Otherwise the week went well and busy. On the first day my boss got a task to write some promotional announ[...]



Лятната ваканция 2008/ The summer holiday 2008

2013-08-18T21:28:30.773+03:00

Вече някои от вас получиха това писмо, но реших, че мога да го сложа и тук :) Малко не върви с твърдата ми политика да пиша само на български, но просто нямам нерви да го превеждам ;)--What happened to me in the last 2 months? Once I was done with the 2nd semester at Reutlingen, I traveled with the bus to Bulgaria (an awful experience in general, but I have noticed that I don’t really mind it in this direction.. :) .. on the way to Germany it’s much more frustrating ;)) .. And then the summer began :)Once I was in Sofia, I met my sister and spoke to my parents, who told me to immediately come back to Kazanlak :( .. I really wanted to meet a couple of old friends, but it didn’t work out. In my hometown I had the pleasure of writing a 10-page report on a subject that was only vaguely clear/familiar, namely a final report on all activities of a project under an EU grand scheme.. bla bla bla.. I was happily done on time (I had to do it before I leave for the seaside) and could leave for the seaside with friends.And there it was just amazing!!! We went to Tsarevo (a small southern Black-Sea resort), but spent most of the time in Lozenetz where the beaches were much better. I was rampaging in the town together with my best friend from Kazanlak until 2-3 am, sleeping 7-8 hours and going to the beach to spend the entire day there.. and the nice seafood (food! Food! FOOD! :D :D :D), and the beach volleyball and the open-air cinema in the evening.. eh.. I need just one entire year there and I promise I’ll get fed up with all this ;)The last day was probably the most amazing, because on our way back we decided to stop at another beach for a couple of hours. Man! I’m so going there next year!!! It’s the beaches of the Youth Complex near Kiten and they were crystal clear with very fine sand – we could find clams and shells only very near the sea and they weren’t many at all there either – as if we were stepping on silk. Then the water was making a very smooth transition from shallow to deep and was thus so warm :D :D There weren’t too many people and no seaweeds were anywhere to be seen. And then the rocks… oh man! I get dreamy. We decided to look around in that direction, so we naturally went bare-foot and while we were making our way up to the higher rocks, we would stop near the water and look for the little wonders that had formed between the stones – tiny crabs roving on even tinier shells and observing the by-passing gigantic shrimps (about 4-5 mm each :D :D) like the gate-keepers of hidden treasures. A small universe which only the sea has the right to disturb with an occasional bigger wave… We went up the hills and observed the beach from there and the fishermen who were climbing in our direction and trying to find a good spot for two feet and a bucket :D I was so sad when we had to go back, but I had no choice – I was “booked” by my parents for a 2-hour presentation of our company to an Austrian firm (which turned to me more like 4 hours), who were coming for a visit. As usually nobody bothered to tell me that I would have to translate during the whole thing, but oh well – life is never what you expect it to be ;) and it’s surely better that way :DIn the meanwhile my parents had organized a summer holiday trip to Greece. I was pretty unhappy about it, because I had only 3-4 weeks and I really would have preferred to spend all the time in Bulgaria – preferably also finding some time for my high-school friends, who were in Sofia at the time. But alas! We left for a week to Paralia, Katarini. It was the whole family together, so it wasn’t that bad… I mean – we played in the water and made some sand castles with my brother, which was really fun. I taught him a bit swimming. We even went to the “deep” together :D and I had to carry him almost all the way back afterwards :D :D :D. Of course [...]



и така в германия

2007-09-02T16:11:24.966+03:00

и вече съм в германия.. колкото и невероятно да изглежда.. колкото и да не ми се тръгваше накрая.. колкото и в момента да се чувствам като пациент в мазето на градската болница - тук съм!да започнем с вчера - летях общо-взето нормално.. с прекачване през будапеща, защото като всичко друго и билетът взех доста късно, та нямаше по-добри опции (за тези които не знаят - до преди 2 седмици бях твърдо убедена, че ще уча в магдебург и се бях нагласила да ходя към германия чак в края на идущия месец - ама не би! решенията са затова, за да се променят в последния момент).. та сега съм в ройтлинген, в общежитие за 250 евро на месец, които като си гледам стаята и едвам ми се откъсват от сърцето.. та единственото по-забележително вчера - освен че до будапеща ми се ревеше през цялото време, защото не можах да се сбогувам като хората общо взето с никой, поради простата причина, че при полет в събота, бях на работа до четвъртък.. ама нищо де.. от будапеща до щутгард пък до мен имаше едно много симпатично немско момиченце, което плачеше, защото трябвало да се връща при родителите си в германия, а баба му и дядо му оставали в унгария.. съответно тряяше да го успокоявам на немски (ХА ХА ХА), защото унгарският ми куца последно време :)ааа да! забравих да спомена, че съм сърдита на Боян Герасимов, който обеща да ме изпрати на летището ама никъв не се вясна - даже не се обади! засрами се прасе такова!!и вчера значи една от българките (която даже се оказа алумни от колежа ;) :) - ние сме навсякъде) ме посрещна на летището и ми помогна да стигна благополучно до общежитието, където поради печатна грешка от моя страна не ме чакаше уредничката :) та се наложи да ходим по стаите и да търсим някой който да ни насочи. За мой късмет уредничката се появи по случайност скоро след това - даде ми ключ, посписах инвентарен лист и ме остави насаме с реалността: стаичка с височина около 4 и половина метра, като прозорците започват някъде 2 метра над пода и се налага да се кача на бюрото, за да ги отворя. Имайки предвид височината, лесно можете да си представите какъв студ е през нощта.. освен това милите, симпатични, приятни, готини и т.н. немци не смята за необходимо да ти осигурят възглавница и одеало, а същите така подробно описани сладури не ра[...]



за училищните лагери

2007-07-01T22:09:33.021+03:00

вчера отидохме да посетим брат ми, който до края на седмицата се подвизава на всеизвестното за казанлъчани място - Паниците. Та Паниците е едно .. местенце до гр. Калофер, където се правят лагери от всякакъв тип, включително и онези прочути математически лагери на Тео (лудите математици го знаят :)..).. и братчето е на лагер на Паниците.. разбира се, като отидохме на базата и започнахме да разглеждаме лицата на дечицата, които припкаха по безкрайната поляна, не намерихме наш'то лапе.. оказа се, че ходили да се разкарват из еко-пътечка (доста модерно последно време).. изчакахме го.. изчакахме да се наяде като м/увременно се припичахме на слънцето до 2 изпочупени баскетболни коша на нещо като игрище, обрасло в трева, което никога не е било асфалтирано или бетонирано.. общо-взето - странна гледка..
след като дребния обядва, се замъкнахме за по сладолед и се пуснахме на полянка на рекичката (естествено придвижването с кола, защото нямахме бог знае колко време).. та стигнахме до рекичката..
разпънахме чаршиите (не бяха много този път) и с брат ми естествено веднага нагазихме боси в локвата (реката) и почнахме усилено да тренираме уменията си за правене на жабки (трябва да се похваля, че успях да направя около 8-9 жабки (кръгчетата бяха бая близо, та трудно се брояха) с едно доста добро камъче, а това си ми е личен рекорд :)..).. като се посъстезавахме малко (около час :D), преминахме към други занимания - пробвахме да ловим малки рибки с голи ръце (ако някой е успявай - да издава методите, защото ние се провалихме мизерно..).. после естествено дойде мигът на родителското тяло и се наложи бързо да излезем под заплаха от настинка и други такива родителски наказания :):):).. но след като мааалко поизсъхнахме, седнали на дървените пейки (около рекичката на много места имаше масивни дървени пейки с масички, както и камъни уплътнени с цимент, направени за огнища), тръгнахме да хайманосваме из полянките преди да получим следващо разрешение да се измиокрим в реката.. та последва бягане подир скакалци, което завърши с два нови питомци, затворени временно в бутилка от сокче (е! в крайна сметка свършиха в градинката пред блока ни в Казанлък - да се надяваме, че брат ми няма да попита повече за тях..).. та общо взето това се случи.. после върнахме брат ми при приятелите му и се прибрахме вкъщи..



за промените

2007-05-28T13:41:31.541+03:00

между другото обичам промените.. онези, които стават изведнъж и се налага бързо да се адаптираш към тях и онези, които слагаме в категория прогрес, които стават ултра бавно и ти наблюдаваш всяка стъпчица от развитието на плана/идеята си и се радваш на малките постигнати неща... да.. готино е да наблюдаваш промените, които стават около теб... само че идва един момент, в който нищо не се променя.. всичко си е едно и също, ден след ден.. и разбира се... както всяко нещо, което харесвам в себе си, и тази любов към промените ми изиграва лоша шега... кога съм успяла да се променя, дотолкова че вече да не мога да приравня това което трябва с това което искам? Много е просто - знам какво е правилното решение в дадена ситуация; знам, че няма да се измъкна от него, защото "правилните" неща са единственият показател за наличието на малкото неща, които харесвах в себе си; знам как ще постъпя.. логично е да искам да стане така.. да очаквам с нетърпение положителния резултат от моите действия.. ама на! Забавно е да гледаш промените извън теб.. забавно е да си налагаш промени и да гледаш как се реализират в самия теб.. ама хич не е забавно, когато шибаните промени се промъкват без да го съзнаваш... стават толкова бавно, че ти регистрираш, че нещо е различно, но не можеш да определиш до каква степен и доколко трайно.. и после настъпва едно от онези събития, които са твърде ясни, за да можеш да ги заобиколиш; не достатъчно брутални, за да можеш да ги напсуваш с чисто сърце, и прекалено близки, за да можеш да привикнеш към тях преди да са се случили..
"Може би така е по-добре"... като чуя тази реплика, ми замирисва на провал... чух я поне милион пъти миналата година, когато не ме приеха никъде за мое най-голямо учудване в началото и чак бая по-късно отчаяние... и сега пак... и сега пак... и ДА!!! така всъщност е най-добре... ще започна доста по-интересна работа, ще съм близо до семейство и рода... ще съм до братчето :) а винаги ме е било яд, че го изпускам как расте.. в къщи вече нямам приятели.. или съм загубила контактите, или вече не са там.. най-добрата ми приятелка.. да.. ако успея да я уредя на моето място във фирмата, няма да се виждам дори с нея.. та ще имам свободно време.. да си чета като едно време; ще си взема книжка за ПХП и ще се уча.. най-малкото, защото ще трябва да направя уеб-страница на фирмата на нашите.. винаги съм искала да правя нещо такова.. ще бъде страхотно, невероятно, ултра интересно.. ще ходя на работа с колело, което в софия така и не стана.. но в казанлък е напълно възможно.. а пък работата е доста далече, така че ще се прави хубава разходка...
и все пак супер мнооого се накефих, когато ми майка ми ми звънна по телефона и ми даде да разговарям с учителка по английски с перфектно владеене на езика, която кандидатства за въпросното място, което нашите искаха да попълнят с мен.. още малко ще продължи... бавното мъчение? ако не е гадно, не е забавно :):):):)



Наръчник на шофьора!

2007-05-02T13:32:03.447+03:00

и така... мисля че, за да помогна на всички бъдещи шофьори, е добра идея да опиша най-често срещаните, средно често срещаните и дори най-рядко срещаните грешки на изпит... естествено, цялата тази съвкупност ще намерите в моите лични преживявания на първия ми шофьорски изпит.. та така..Подкарвам аз колата, като предварително съм оправила маникюр, коса, дрехи (така де.. седалка, облегалка, огледало, колан) и тръгвам (тук често се случва да загасне колата, ама тая грешка я направих след около 300 метра).. така.. карам си аз 500 метра и хоп - от улица без предимство тряя да се намъкна в булевард.. чакам си 15тина колички (натоварен трафик - понеделник към 12-13 часа) и гледам - чисто.. съединител, малко гас - такси на хоризонта - бая далечко - ще мина без да му се наложи да забавя.. отпускам съединител.. и колата спира.. WTF???? КАТ-джията ме поглежда и изръсва "трябват ти около 3 секунди да изчакаш таксито без да му отнемеш предимство".. аз естествено се сдухвам и почвам да треперя.. ама все пак паля наново, завивам що-годе прилично и продължавам към идущия светофар.. овладявам се (горе-долу) и гледам да не ми треперят ръцете по волана.. на сфетофара сичко точно.. минавам си - даже на зелено.. забавното се появява малко по-нататък, където тряя да направя десен завой, ама цялата работа тряя се сФърши през допълнително, извито надясно, платно... та влизам си в тъпата лента и то естествено е зелено и ЕСТЕСТВЕНО става жълто точно като съм на 10тина метра (а аз - превключила гордо на 2ра (нещо, поради чийто пропуск съм си изкарала едно бунище псувни от инструктора) си карам се пак с някви нормални 30тина км/ч).. та натискам леко спирачките - да не разсърдим КАТ-джията се пак... и шибаната кола спира - но къде?! точно на стоп-линията, която е?! на 2 метра СЛЕД сфетофара и НЯМА сфетофар отсреща :) та това тряяше да се види! бях се буквално излегнала върху волана и се мъчех да видя кога тъпото чевено ще мине в жълтата гама.. та и тва стана.. естествено получих злобен коментар (съвсем заслужен) от КАТ-аджията... и се доспекох :).. та после идва кръстовище... няма команда - сиреч направо.. запътвам се аз към най-дясната лента.. стрелкичката показва направо и надясно.. и точно навлизам в нея и забелязвам,[...]



уни шит

2007-05-02T13:32:03.447+03:00

oh well ppl... гледам, че съм се хвалила за Кениън.. ми... от всякъде другаде ме отрязаха (чакам си още Мидълбъри и Васар, де.. ама тва е като от умрял писмо) .. за Кениън - по принцип ми искаха бая мноо пари.. в момента преговарям с тях да ми ги смъкнат (то от тая гледна точка сама съм си го начукала де.. щото се оказа, че в документите съм писала повече, отколкото си мислех - ама така е като си правиш сама бюджет на цялото семейство и после говориш с ваш'те колко горе-долу е нормално, че го нагласяш.. бръм бръм бръм) .. тъй де.. ще ги видим дали ще дадат кинти.. иначе - магдебург ще ми отговорят в понеделник.. а кениън - до края на седмицата..



Успехите!

2007-05-02T13:32:03.447+03:00

еее.. просто няма как да не се поФаля!!! не стига, че след последния път (сиреч като минах листовките) почти не можеше да се говори с мен.. сиреч станах ебати гАзето!, ами сега ме Зеха и в Кениън :) и имам чувството, че нещата току виж потръгнали, както си требе.. макар че - нали знаете - едва ли :)
И все пак.. както сички прости хорица, и аз ще се радвам на момента :) а утре ще КУРмувам за първи път :) което си е направо сеФте :D ..
ми.. сега е момента да кажа "целувки".. ама тъй като само аз си го чета тоя блог, а пък нещо не се кефя да се целувам сама .. ми.. :) НЯМА :) :Р



четвъвтък!

2007-05-02T13:37:45.973+03:00

еми.. мислех да се спирам до тук за неска.. ама.. забелязах, че последните две неща, които съм драскала, са от четвъВтък!!!! :D :D :D :D
Аре да се похваля само, че утре заминавам на тийм-билдинг във Велинград, а пък другия уикенд + понеделник следобед съм на състезание по парламентарни дебати, организирано от Руменчо (едно от онези странно сериозни хлапета в Колежа), а даже не съм преглеждала материалите! Ебати върлият мързел съм.. ама за неска си прощавам :) нали уж имам празник (кой го ебе, че неска тряя да е празник само на майката!!) и имам правото да си губя времето сама в къщи (сестрата хайманосва някъде навън), колкото си искам! По случая - отивам да събирам багаж, да попрочета още няколко глави от живота на г-н ,,животът-ми-е-бил-гаден,-ама-пък-твоят-е-скучен" Чарлз Чаплин и да спя...



когато

2007-05-02T13:32:03.448+03:00

Еми.. днес май наистина не мога да се отърва с извинението, че нищо интересно не ми се случи :) Та за тези, които не съм осведомила, в новата фирма, където работя сега, има една баш главна шефка (изпълнителен директор му викат ония културните), дето още от първия ден ни изпържи задниците (принадлежност на мен и колегите) с въпроси от типа на ,,Вие за колко пари си мислите, че можете да свършите работа?" и ,,И какво стана? Всички сте със средно образование??" Та по случай осми март шефката ни събра в главния офис да ни черпи уиски, като предварително изтърси, че тия дето не пият, не можели да работят :):):) .. Беше яко забавно да ме гледа човек с чаша уиски в ръка, която лигавя безмилостно без по никакъв начин на намалявам количеството в нея.. добре, че беше колегата наблизо (оказа се, че имал някакъв прякор от типа на 3-джи, каквото и да значи това, и че рекордът му бил 2.4 литра небезалкохолни напитки с неизяснен произход - някой да смята т'ва колко промила е!!). Та с колегата уж отработихме номерацията да си менкаме чашите, ама пак ме фанаха бе мама му! толкова ли ми личи?! Та естествено ме метнаха на подбив.. Шефката обаче беше няк'ва мила.. сички се учудихме.. и даже ми каза, че ме била харесала за учителка по английски... ебати.. понякога си мисля, че само за това ставам.. знаеш ли, казва ли ти някой.. майната му де! иначе неска се сдобих с едно много миризливо зюмбюлче и офиса вече е доста по-приятно място :):)



0 коментара

2007-05-02T13:29:27.450+03:00

абе там...

Ами.. това е нещо много старо, в което намерих разни интересни моменти.. ако НАИСТИНА си нямате друга работа - НА, ЧЕТЕТЕ (между другото -забележете, че това е и единственото нещо на английски тук!!! то затова е такъв боклук сигурно...)

Hate! The human organism is adapted in a very strange way. Have you thought that we hate or have hated every single thing around us? Here is why it happens so: First of all, human beings tend to hate everything they find strange or unknown. Bearing in mind that we humans know only ourselves if we have even that knowledge and, therefore, find everything, which is different from ourselves, peculiar and hated. The first example that comes to at least my mind to oppose the just-proposed statement is the love that the child feels for its mother. Here is the answer to that. It’s supposed or it’s logical and true for at least some human creatures that they start feeling less hatred or feelings different from hatred if they find some usefulness in the object of their hating. To begin with life: A child hates to be born. Every child should cry the first second of their life outside of their mother’s womb (otherwise it may die). And what can be this cry sign for but the hatred that the child, the innocent nothing-knowing child, experiences towards the air it is supposed to admit to its lungs? Do you think the child feels something else but hatred towards everything new it discovers? But here comes the USEFULNESS. Mom is useful. She will keep the child warm. She will feed the little one. Therefore, mom is not hated. She should be discovered and got to know better, just because she is USEFUL. Do you realize how the whole world is explained in this way? Here comes the “why do we love our parents till the end of our lives?” The answer is simple. A child learns a lot in its early months. It comprehends as much as it will never comprehend in its whole life from now on. Therefore a child feels (may not think though) that his parents have been most useful for it in its whole life. This leads to the conclusion that they may become useful again. This explains why there are so big fights about testaments of some rich parent that the parent himself is almost forgotten in the way. It is because the parent as such is useful no more, but his death may be useful. Therefore the parent is not loved any more.



0 коментара

2007-05-02T13:29:27.450+03:00

Обичкам си я тая реч!!Явлението ,,български мързел”Абе, нас българите си ни мързи да дишаме… Ние сме нация, която би загинала, ако зависеше от нея. Ако имаше възможност, щяхме да измираме ей така, докато седим, стоим или лежим някъде, защото главите ни дотолкова са се изчистили от мисли покрай всичките дребнави забавления, които си намираме със или без повод, че придобитият през последните години инстинкт за самозащита от полезна дейност, би се насочил към спиране на вътрешните и външни междуребрени мускули и диафрагмата. Жалко, че последните са неволеви. Иначе щахме да сме една щастлива нация, изтребена от най-естественото нещо за съвременния българин – мързела.Резултатът от летаргичното ни състояние е, че всеки работещ в България осигурява половин дете, половин пенсионер и почти половин безработен. Статистиката показва, че всеки работещ осигурява два и половина човека. Това не включва хората, които не се водят безработни в бюрото по труда, нито тези, които укриват данъци, нито загубите, дължащи се на корупция. Ако аз трябваше да мъкна на плещите си такъв товар, сигурно бих намерила начин да преживея на гърба на държавата, сиреч на гърба на данъкоплатеца или онези прости хорица, които още не са се отказали да се борят срещу жестоките данъци и бюрокрацията, а държавата – абе колкото и да я зарежем тя все ще оцелее някак.Колкото повече хора придобият този начин на мислене, толкова повече се увеличава броят на хората, които един работещ осигурява, а ако случайно повече хора заработят, заплатите като цяло биха се увеличили, икономиката би процъфтяла и с по-малко работа би се създал по-висок стандарт на живот; държавата щеше да има повече пари за здравно осигуряване, образование, допълнителни квалификации, намаляване на престъпността и подобряване на качеството на живот.Както всяко велико нещо, и българският мързелът си има история. Тъй като това е психологически фактор той е последствие от продължителни процеси. Интересното в случая е, че българинът се изживява като доста работлив. Ние си се представяме като рояк пчелички, на които им е [...]



0 коментара

2007-05-02T13:32:28.602+03:00

Чалга да ти стопли сърцето?

Тъй като всички изведнъж решиха да се изнесат от България (ама мноооого съм ви сърдита, че ме зарязахте да се ровя из боклуците :P), аз реших да ви стопля сърцата с една верно сърцераздирателна история за това как аз отидох на чалга концерт в Пловдив. Истината е, че толкова ми хареса, че от страх да не опетня чистотата на душевния оргазъм (клише, клише) от спомена за онази паметна нощ, никога - ама никога повече няма да ми стъпи крака на такога прокълнато от бога събитие.. еххх.. аз си падам по някои типове родна селянийка, ама това си беше жива простащина...
Та случката - споко хора, все още не съм съвсем изперкала - пратиха ме на командировка в Пловдив с вечната идеална цел да се моткам около кошчетата за боклук и да ровичкам из тях (мечтана работа е това понякога), за да разбера как вървят нещата.. от концерта не видях кажи-речи нищо (знам, че това въобще не ви касае и пак ще ме спуквате от подигравки..), ама търчането си беше неповторимо. Гонихме няк'ви малки деца дето седяха, стояха, ядяха, пиеха... абе направи си живееха върху кофите.. некви полу-пияни полу-напушени типове ме черпиха пуканки от кофата за стъкло - романтика... цял Вапцаров.. на всичкото отгоре се скарах с некъв чичка, дето много настояваше дъщеря му да стои върху кофата (то това си е направо привилегия - кофата на чалга концерт е като бутилката от кока-кола в "Боговете сигурно са полудели" - много полезен предмент с множество приложения, който се използва за взичко, но не и за това, за което е направен).. та скарахме се с чичката - виках полицаите.. ония искаха да им даваме рекламни шапки (това ми беше първия подкуп - вече не съм така невинна :( .... 8) ... а тия шапки някои от вас добре ги познават от онзи неповторим стрийтбол, който ще се повтори тая година :D ). та изгонихме грижовното татенце и вече мацките наоколо спокойно можеха да си тръскат цигарите върху капаците на кофите.. идилия.. (ама колко съм възму'тена и ого'рчена - внимавайте с ударенията :P )..
красива гледка наистина - гледаш едно поле - неее - едно море (поетика му е майката).. та едно море от пластмасови бутилки по земята .. отваряш някое кошче - бездънна яма... поне кошовете за боклук останаха чисти..



0 коментара

2007-05-02T13:29:27.451+03:00

е тва е една историйка, която искам да споделя с вас :) мноооого трагичноДалечеЛетен дъжд. Не лек летен дъжд, а от онези, които падат на едри капки и разхлаждат задушния нощен въздух. Листата от дърветата се сипят на въртопи, когато някоя по-голяма вълна от капки се излее върху тях. Тези капки – така приспиващи съзнанието – успокояват душата и водят до едно своеобразно състояние на безразличие, подсилвано от жегата.Стъпките им отекваха самотно – тежки, нездрави, бавни стъпки. Говор – приглушаван от звъна на капките, отчетливо несвързан. Не ги виждам още. Какво ли правят каквито и да било хора в дъжда, в този късен час, когато аз си седя тихо в стаята и наблюдавам нощта? Тя върху мен има странно въздействие. Не ми дава да спя. Иска да слушам меланхоличното шумолене на дъжда. Няма ги още. От улицата виждам съвсем мъничко. Чакам ги да се покажат иззад блока и да се скрият за момент зад къщата точно пред прозореца ми. След това ще ги зърна за последно, преди да се шмугнат зад другия блок. Какви ли са? Що за живот водят? Мислят ли понякога за глупости на прозореца в стаята си, сами?Вече ги виждам. Тя се е облегнала на рамото му. Падна. Той се оглежда бавно, сякаш е загубил нещо, но не може да си спомни какво. Наведе се. Метна ръката й през рамо. Тя сякаш не се дори опитва да стане. Той я повдига с мъка. Почти я носи. Пак падна. Тялото й се е отпуснало и сякаш няма нито кости, нито мускули, които да направят и най-малкото усилие. Изглежда толкова безжизнена – като мъртва. Леката загуба или промяна на подпората й я вади от равновесие и тя пада. Изтърсва се на земята. Като убито животно. Куршумът се врязва в тялото му. То се строполясва. Малко по малко. Опира се на задните си бутове, сгромолясва се трупа му и остава само главата, която се катурва с неестествено изкривяване на врата. Падна два пъти за двата метра, които са изминали. Той й помага, но се държи с нея като с поредното неприятно задължение. Просто знае, че трябва да я заведе, докъдето я води, за да може да се напият пак другия път. Тази порода не се учат от грешките си – те са като пр[...]