Subscribe: As you wish
http://sashunko.blogspot.com/feeds/posts/default?alt=rss
Added By: Feedage Forager Feedage Grade C rated
Language: Russian
Tags:
colours  oil canvas  water colours  water  ананас  го  да  за  много  на  не  от  се  си  спас  той 
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: As you wish

As you wish





Last Build Date: Thu, 09 Feb 2017 04:47:18 +0000

 



Ананас

Sun, 07 Feb 2016 17:00:00 +0000

Филип вече е почти на 2 години и половина. Общуването ми с него е като с равен. Често задаван въпрс е "Какво е това?" Понякога аз го питам, понякога той мен.
Понякога той пита и той отговаря, защото знае отговора. Ето, например, гледа кутия със сок от ананас и казва:
- Ябълка!
- Нее, - казвам аз, за да не расте в заблуждение от такава ранна възраст, - това е ананас.
- Не ананас! Яълка! - категоричен е той.
- Неее, ананас.
- Я-бъл-ка. - казва ми по-бавно, за да го разбера.
Това продължава известно време, като аз обяснявам за листата на ананаса, за вкуса, привеждам и доказателства, демонстрирайки познанията си по английски.
Накрая той се отказва, поглежда ме все едно ми казва "Както и да е, мисли каквото искаш" и отива да си играе с количките.
Аз изпитвам леко неудовлетворение заради недовършения си важен житейски урок и точно в този момент виждам ябълката, нарисувана върху кутията със сок.





Rocky Shore

Thu, 14 Jul 2011 16:42:00 +0000

(image)
Water colours, 19x13.5



I Amsterdam

Thu, 14 Jul 2011 16:41:00 +0000

(image)
Water colours



Notre-Dame Cathedral, Luxembourg

Thu, 14 Jul 2011 16:40:00 +0000

(image)
Water colours



A Sea Shore

Thu, 14 Jul 2011 16:39:00 +0000

(image)
Water colours, 19x13.5



A Sea

Thu, 14 Jul 2011 16:36:00 +0000

(image)
Water colours, 19x13.5



Notre-Dame Cathedral, Luxembourg

Thu, 14 Jul 2011 16:30:00 +0000

(image)
Water colours



Faro de Maspalomas, Gran Canaria

Thu, 14 Jul 2011 16:27:00 +0000

(image)

Oil on canvas, 30x24 cm



Daily catch, Altea, Spain

Thu, 14 Jul 2011 16:26:00 +0000

(image)



Netherlands

Thu, 14 Jul 2011 16:25:00 +0000

(image)
Oil on canvas, 32.5x24



Luxembourg

Thu, 14 Jul 2011 16:22:00 +0000

(image)
Oil on canvas, 27x22



Romanian beach

Thu, 14 Jul 2011 16:18:00 +0000

(image)
Oil on canvas, 27x22



Вени и поезията

Fri, 26 Feb 2010 13:00:00 +0000

С Вени не сме се виждали от няколко месеца, но си общуваме в интернет- пространството. Пише ми, почти на крак, че трябва да излиза. Преди това трябва да се обръсне, защото брадата му е на една седмица.* Т.е. трябва да отдели много време за процедурата. Мисля си, че вече не е пред компютъра, но след малко се появява ново съобщение:
"Пушкин влиза в банята". Почти съм вдъхновен за картина със същото заглавие...

*Ако Вени не се бръсне една седмица, то тогава той прилича на лъв.



Edwin

Thu, 12 Feb 2009 22:56:00 +0000

Сърцето казва думата,
ала езикът се е вкоравил,
превърнал се е в груб и грапав корен.



Спас

Fri, 24 Oct 2008 22:14:00 +0000

Спас имаше много големи пръсти и когато цигарата му стигаше до фаса, той просто смачкваше огънчето и я хвърляше прилежно в кошчето.
Спас пиеше много, но беше много далеч от "пияница" - без глупости, без пиянски приказки.
Със Спас пиехме водка под секвоите, когато валеше дъжд или сняг, а клоните сякаш надничаха в сумрачната барака.
Почти не говореше и рядко се шегуваше.
Имаше една леко тъжна усмивка.
Беше много силен, много слаб и много сръчен.
Обичаше кучетата и те му се радваха. Онова, жълтото куче, буквално го прегръщаше. (Не бях виждал куче да прегръща).Беше го измъквал няколко пъти от кучкарите. После го кръстиха на него и сякаш всички бяха станали будисти и тайно вярваха, че то е прероденият Спас.
Спас имаше много приятели и всеки се спираше да го поздравява, дори министрите, които идваха, го разпитваха как е, как е семейството.
Никога не каза лоша дума за жена си, която всички знаехме, че е кучка и го тормозеше, дори когато той се разболя.
Построи много уютен дом, за който всички си мечтаеха. Сам.
Никога не се ядоса. Никога не му е личало да има проблеми.
Правеше прости и вкусни манджи, без да се старае.
Спах ходеше много изправен.
Спас ни учеше на много неща, без да иска и без да осъзнаваме.
Спас се разболя и всички съвсем искрено се втурнаха да помагат.
Спас умря.
................................................................
Спас е истински добър човек.




Thu, 16 Oct 2008 22:57:00 +0000




Вени и "Метъла"

Sat, 26 Jul 2008 19:18:00 +0000

Миналата година легендарната група в стил "юнашки метъл" Manowar имаше концерт, който продължи невероятните три часа и половина, като изпяха и химна. Тази година, в опит за световен рекорд, изнесоха концерт, който продължи ужасяващите пет часа. Химнът бе изпят отново, което, естествено, много ни трогна с Вени. И, не че имаше опасност, вътрешно бяхме много доволни, че не сме посетили въпросните мероприятия.
Тъй като, все пак, "we need metal in our lives", вчера отидохме на концерт на Metallica... Съвсем очаквано останахме много доволни - от песните, които изпяха, от многото публика и т.н. Тази сутрин отново обсъждахме концерта и Вени, след кратък размисъл, се присеща за нещо, подсмихва се и споделя:
- Щеше да ми хареса още повече, ако бяха изпълнили поне "Тих бял Дунав"! - следват леко ехидни хихикания и от двамата...



Вени и автомивката

Fri, 18 Jul 2008 21:39:00 +0000

Братовчедът на Вени е паркирал колата пред входа и вижда, че над страничното огледало са прелитали гълъби, при това няколко пъти. Той решава да го поизмие леко и за целта взима кофа с вода и го сапунисва добре. С типичния си перфекционизъм, Братовчедът се увлича в миенето, пяната се увеличава, слънцето пече, студени капки вода се стичат по гладките и аеродинамични форми на колата (сив металик)... Вени наблюдава известно време, повдига многозначително едната си вежда над очилата, приближава се и с едва доловима носталгия в гласа по клиповете на Playboy от 80-те пита Братовчедът:
- А няма ли да си потъркаш малко гърдите на предното стъкло?



Малини

Fri, 18 Jul 2008 21:26:00 +0000

"- Ей... Усмихни се! Искам да целуна устните ти!...."



"Погледът"

Mon, 07 Jul 2008 22:15:00 +0000

"Чудеше се дали вече не е достатъчно уморен. Болката, която започна да усеща в нозете си, бе сигурен признак за това. Запъти се към хотела. Празничната атмосфера на фоайето се бе стопила... Няколко елегантни млади жени, от тия, дето с хиляди разцъфват и увяхват по заведенията на града, стояха и чакаха кавалер или пък асансьор. Тъкмо като натискаше копчето, едно лице се вряза в периферията му и за да го види добре, той едва не изкълчи врата си, изричайки почти на глас: "Не бой се! Разбира се, че те обичам".



Вени и математиката

Mon, 30 Jun 2008 23:46:00 +0000

Племенникът на Вени ни е на гости. Като един истински и отговорен чичо, Вени не му позволява да играе на компютъра, а решава да провери знанията му по математика. Започва с кратки и лесни въпросчета:
- Колко е три по три?
- Девет!
- Добре... Колко е пет по пет?
- Двайсет и пет!
- Добре! Седем по шест? (А да те видя сега!) - и се подсмихва доволно.
- .... четирсе и две...
Вени продължава да пита. Все по-трудни задачи се сипят една след друга, а и аз се пробвам, за да се проверя дали случайно не съм забравил умножението. (Не съм.)
- Така. Хайде сега нещо по-сложно. Колко прави десет по сто?
Племенникът му е малко объркан и протестира, че това още не са го учили, но Вени не го оставя и иска да стигне до правилния отговор като му дава леки насоки:
- Това е десет пъти по сто...
Племенникът му започва неуверено да събира стотици, но се обърква. Вени е твърдо решен да го научи колко е десет по сто и продължава да дава насоки, които започват да объркват и мен - математическата еквилибристика не е шега работа. След дълго и изтощително пресмятане, Вени пуска в действие последния си педагогически ход и пита отчаяния си племнник:
- Колко прави хиляда?
Тук, смазани от тежестта на непосилната задача и живота, млъкваме и всеки тръгва нанякъде, замислен за някакви свои си работи...



Морис Уест

Sat, 07 Jun 2008 19:36:00 +0000

"- Елате пак, ще пием чай и ще си поговорим в мълчание... Когато мълчим, сме като един човек. Заговорим ли - ставаме двама..."



Ъпдайк

Wed, 04 Jun 2008 22:31:00 +0000

"... сърцето се сви при един спомен от времето, когато им стигаше, че са заедно: веднъж му бе признала, че докато младежът от бензиностанцията бършел предното стъкло с енергичен замах, тя се възбудила при поклащането на колата. От всичко, дето някога му бе споделяла, това оставаше в съзнанието му като най - откровеното, като мигновено разбулване на оная тайнствена жена, до която никога не бе успял да се доближи и накрая се бе уморил от безплодните си усилия."



Вени и Червената шапчица

Sun, 06 Apr 2008 18:36:00 +0000

Когато майката на Вени идва при нас, тя остава да спи на неговото легло, а той идва в моята стая на третото легло. Такъв е случаят и предната вечер.
Вени е поуморен и вече си ляга, а аз посещавам банята. След малко влизам в стаята и виждам Вени, който си е дръпнал одеалото до носа и се подават само ококорените му очи зад очилата. Всичко това много ми напомня на вълка, който изял бабата и се маскирал като нея (!). Незнайно защо леко перифразирам и питам:
- Червена шапчице, защо са ти толкова големи очите?
Вместо всеизвестната реплика ми се отговаря с боботещ глас:
- Ти да ми видиш топките какви са!



Вени и жените

Sun, 06 Apr 2008 18:15:00 +0000

Вени по принцип е претенциозен по отношение на жените. Аз от време на време го ругая приятелски заради това.
Вени обича жени с големи гърди, защото има големи ръце и иска да няма "луфтове", но аз тайно го подозирам, че не харесва жени, които имат по-малки гърди от неговите.
Една пролет... времето беше много хубаво. Всичко се раззеленяваше, птиците пеят, бирата е по-вкусна, а всички дами започват закачливо да се разголват. С Вени сме седнали на бира под шарена сянка с чудесен изглед към алеята, по която минават облени от слънчева свелина прекрасни млади дами. Мързелът ни наляга (или може би пролетната умора). От време на време питам Вени дали някоя му харесва, но никоя не му задържа вниманието за дълго. Най-после фиксирам едно момиче, което е доста надарено, но не прекалено. "Тази е идеална за Вени" - мисля си аз и му я посочвам с поглед:
- Ето, тази вече трябва да ти хареса - виж какви гърди има! - казвам аз почти ядосано.
- Да, ама след 15 години ще й виснат! Наздраве! - отговаря той, като ми се хили под мустак, а аз седя в недоумениие и се чудя дали ми говори сериозно.