Subscribe: KoI_I_I4eTo
http://ferdun.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: KoI_I_I4eTo

KoI_I_I4eTo





Updated: 2014-11-08T09:45:24.185+02:00

 



Подаръчен списък

2011-12-08T11:44:10.629+02:00

Малка част от нещата, които бих искал да усвоя по случай одъртяването си:

- Укулеле (имам си вече)
- Балалайка
- Гайда
- Бозуки/мандолина
(не гарантирам, че ще се науча да свиря на всички инструменти, но пък никога не пречи да почна, ако ги имам ;) )
- Колело
- Четец за електронни книги
- Печатни книги - приемат се всякакви, които ще ми харесат ;)
- Парашутен курс ;)
- Малък тропически остров, без претенции за големината ;)
- Талант за свирене ще приема с огромно удоволствие :)
- Магнитчета за хладилник от най-различни страни и градове
- Камъчета от най-различни кътчета на света (още страдам по едно балтийско камъче, което го затрих без да разбера как)
- Ръчно изрисувани, изплетени и така нататък изработени работи :)
- Пъзели, бордови, а и не само, игри
- Наргиле (имам си)
- Зимен спален чувал (имам си)
- Барбарон (като на Венски ;) - много се навих да си купувам или да си направя :)
- Бинокъл, зрителна тръба, всичко, с което може да се наблюдават птици :)

Този списък бе създаден в помощ на приятелите, които така или иначе ще си трошат да ми купуват нещо, но поне да трошат глави, като знаят какво искам, вместо да се трошат да се чудят ;) Реда на желанията е по ред на измисляне, а не по ред на желание :)

П.П. Няма да откажа и други подаръци.
П.П.П. Всъщност подаръците не са задължителни, но слуша ли те някой :)
П.П.П.П. И да не получа от изброените подаръци, няма да се сърдя :)
П.П.П.П.П. Подаръците принципно не са задължителни, но помагат на гостите да се почувстват добре ;)
П.П.П.П.П.П. Забравих да спомена, че ще има евентуални попълнения в списъка :)



Мързел ли бе, да го опишеш...

2009-09-24T01:04:57.435+03:00

Ей на това му викам аз мързел - над година да те мързи. А имам толкова интересни неща да спеделям, които за мнозина сигурно няма да са, но това ще го разберем, когато в крайна сметка ги напиша. А това ще стане като му дойде времето. То ест, когато наистина ме отмързи... и не е посреднощ.



Ти гониш :)

2008-07-17T00:44:49.965+03:00

Човек и добре да живее, се включва в някоя верижна игра. Реших, че тази, за която ми каза Плевелче, която е научила за играта от Никсо, който път от Ани, е много хубава и си струва труда да напиша цяла тема за нея и разбира се да се включа във верижната реакция (и естествено да се отърва от жестоката хватка на мързела, обземащ ме, когато трябва да поразчистя бурените, с които е обрасъл . Играта се казва Pay it forward и се изразява в следното. Първите петима, които оставят коментар под текста, ще получат подарък - ръчно изработено творение, което ще бъде предоставено на съответните хора в рамките на една година. Какви ще са ръчно изработените неща? Ще видим :) Хората, които се включат, се задължават да продължат играта, като направят същото нещо. Вие сте на ход. Или както се казва - ти гониш :)

------------------

След ожесточена, макар и кратка борба, си имаме победители в играта и те са както следва:

Иффи-Габби
Венски
Невенчету
Мелиндор
ФеЯна

На печелившите, честито. А на тези, които са закъснели, могат да се включат посредством някой от току-що изброените личности :) И много ви моля - забавлявайте се ;)



Избирам да съм...

2008-04-14T23:59:59.867+03:00

Забележка: Поредният спам на деня разпространяван по кю, скайп или по друг начин :) По принцип нямам навика да препращам такива неща, но когато са наистина хубави, си струва усилието да досадя на някого, даже после да има вероятност да обера калая ;)

Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попита как е, отговаряше: "По- добре от това не може да бъде!".Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... и тръгнаха с него... от ресторант в ресторант.Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го
попитах:"Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза:"Всяка сутрин се събуждам и си казвам, днес имаш два избора- добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо си казвам, имаш два избора- да бъдеш жертва или да се учиш от ситуацията. Винаги избирам това да се уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора - да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна". "Но това не е всеки път така лесно", казах му аз."Напротив, лесно е", каза Джери "всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."
Няколко години по- късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори: "По-добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите?" Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката."Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора - да живея или да умра. Реших да живея."А не те ли беше страх", попитах го? "Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата, се уплаших. Прочетох им в очите "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен й казах "На куршуми." Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах "Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв." Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор- да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по-лесно.

Добавено от мен: Имах два избора - да запазя това съобщение само за себе си или да го споделя с колкото се може повече хора. Избрах второто :) Също така избрах и да съм в добро настроение. Ако понякога забравя да избера доброто настроение, ще помоля да ми напомните заради присъщата ми разсеяност :)



От какво имаме нужда

2008-04-15T00:00:23.541+03:00

Забележка: Препечатано дословно от форум (http://forum.fantastika.cc). Рецептата не е изпробвана от автора и всеки решил да я изпробва го прави на своя отговорност за причинени материални или морални щети в следствие на използване на рецептата.

Имаме нужда от 4 прегръдки дневно, за да оцелеем.
Имаме нужда от 8 прегръдки, за да поддържаме добрата си форма.
Имаме нужда от 12 прегръдки всеки ден, за да растем.
Да прегръщаш е здравословно. Прегръдките помагат на имунната система, правят те по-здрав, лекуват депресията, намаляват стреса, помагат ти да заспиш по-лесно, въодушевяват, подмладяват, нямат странични ефекти. С една дума, прегръдките са вълшебно лекарство.
Да прегръщаш е напълно естествено: екологично чисто, с естествена сладост, без пестициди, без консерванти, без изкуствени съставки, 100 % здравословно.
Прегръщането няма никакви недостатъци. Няма подвижни части, които се износват, няма батерии, които се изтощават, няма нужда от профилактични прегледи, има ниска консумация и висока производителност на енергия, няма инфлационни процеси, от него не се напълнява, няма месечни вноски, не са необходими застраховки, защитено е срещу кражба, не се облага с данъци, няма замърсяващи ефекти и - разбира се, има 100-процентова възвращаемост.



Просто месец март

2008-04-05T18:02:52.669+03:00

Прибрах се преди малко и захапал ябълка седнах пред компютъра да свърша някои неотложни дейности, като да си проверя пощата (да не би някой случайно да се е излъгал да ми пише), да проверя новините (да не би случайно да е настъпил края на света), след което решен да се наспя, да се настаня на матрака и да хвана някоя книжка, след което да потъна в блажени сънища.Да, обаче не. Ей така ми хрумна, че вече е време да напиша нещо в тъжния ми почти изоставен блог. А за писане, повярвайте има много.И май ще се наложи да почна от началото на март.А в началото беше... Мелник. Един прекрасен малък град, който е позагубил малко от автентичната си атмосфера и е спечелил по-туристическа такава, но въпреки всичко е един град, който препоръчвам на всеки да посети.Пътувахме с влак и после с автобус. Първо с влак от студената софийска ЖП гара, който трябваше да хванем до Сандански. В началото на март времето по принцип е достатъчно студено, за да е подготвен човек за големи студове. За наша голяма радост времето беше чудесно (поне доколкото помня). Без някакви произшествия успяхме да се качим на влака, който обаче се оказа доста препълнен. От касата не успяхме да си купим запазени места, защото такива нямаше и се наложи седнем разделно. Това ми позволи да поспя малко (заради една титанична игра, която играх до някъде към 4 часа сутринта). По едно време влака се поизпразни и ни позволи да се съберем в едно купе. И понеже вече не можех да спя, реших, че е време да измайсторя няколко мартеници (защото беше 1-март), за да украся приятелите си. След около половин час всички бяха окичени. И докато се усетим пристигнахме в Сандански. От това, което видях, мога само да кажа - малък град, с ЖП гара доста отдалечена от центъра. Има градски транспорт, който обаче май не е много на често. Има и таксита, които обаче малко трудно се навиват да карат до гарата, заради празния рейс, който ще имат наобратно. Поне така ми каза някой от компанията. За наше щастие имаше автобус, който чакаше на гарата, с който се придвижихме до центъра. Който си беше баш център на малък град. Нямаше нещо, което да ми привлече вниманието, освен розовия (или подобен на розово) хотел. Не помня как се казваше, но външният вид наи[...]



Мафиотска неделя

2008-01-27T23:11:32.126+02:00

Защо мафиотска? Ами защото беше мафиотска в пълния смисъл на думата, то ест цял ден да играеш на мафия си е достатъчно мафиотски. А денят започна за мен доста интересно със ставане в 3 часа сутринта, за да отида до близкото село, откъдето да си хвана влака за София, обаче...Обаче, аз нали съм заплес и все ще забравя нещо. Ставам аз в 3 часа, както си му е реда. Обличам се, минавам през банята и тем подобни. Събирам си нещата (една раница с много багаж) и излизам. Сестра ми ме изпраща (представяте ли си да станете в 3 часа сутринта, за да изпратите някого, пък бил той и брат. Обичам сестра си :) ) и аз с бодра крачка и готина музичка на плеъра тръгвам. Някъде около 100 метра извън селото се усещам да проверя дали съм си взел гсм-а. И познайте какво - не си го бях взел. Изненада! Давай на бегом обратно. За 10 минути се върнах, взех си гсм-а, сестра ми отново ме изпрати и аз на бегом се юрнах да тичам. Изпотих се здравата. Обаче вместо за половин час, както нормално ми взима ходенето, пристигнах там за по-малко от 20 минути. Пристигам изпотен и задъхан на гарата и сега ново двайсе, гарата е тъмна, лоша индикация за това, че няма никой там. Почуках на гишето, никой не отвори и аз логично реших, че или няма никой на смяна (много невероятно ми се стори) или просто влака е минал, което също не ми се вярваше, щях да разбера, ако имаше промени в разписанието. Реших да изчакам. След около 15-20 минути нещо в гарата светна и както се оказа, човекът на смяна просто спал. Реших да си пробвам пак късмета. Почуках отново и пак никой не ми отвори. След около 5-10 минути потропах пак със същия резултат и реших да не пробвам отново. След малко видях как вратата на гарата (служебния вход) се открехва и започва ритмично да се отваря и затваря, от което заключих, че някой просто проветрява. Причините, си помислих, най-вероятно бяха, че човекът е препил на работа и иска да проветри, за да не остане доказателство за деянието му или просто е преял с боб и ... абе разбирате ме ;)Сега сигурно някои ще си помислят, защо съм отишъл толкова рано и съм чакал толкова много влака. Няма нищо чудно. Просто влака закъсня с 20 минути, нещо нормално за един български влак. Не си взех билет от гарата, заради трикратн[...]



Краят на мързела

2008-01-25T02:17:01.416+02:00

Мързелът е голямо нещо. От толкова отдавна не съм писал, че съм забравил как да пиша. Но ще свикна пак. А междувременно се случиха супернайсет много неща.
Мина ми рождения ден и отново бях затрупан от чудесни подаръци, кой от кой по-интересен. Но даже това, че хората, които обичам, ме уважиха (повечето), е достатъчно голям подарък за мен :)
Мина поредното коледно парти на фирмата. И отново купон на ниво. За кой ли път пак ще похваля колегите си (сигурно на някои ще им втръсне), но други такива колеги няма. И тях обичам :)
Мина поредната Нова година. И за втори път я празнувах във Варна и пак, както миналия път, останах повече от доволен. Документираха ме на едно видео като belly-танцьор или с други думи кючекчия. Голям срам... но пък беше голям фън. Когато си в настроение (което е лесно, когато си обграден от любими хора) е лесно да се забавляваш, въпреки че после остават някои компромати... :) Заваля сняг точно на 1 януари, който за пореден път изненада властите. За мен беше радостно, че за няколко дена улиците на София ми оказаха удоволствието да са празни откъм превозни средства и да се насладя на спокойствие, което рядко може да се преживее в столицата.
Минаха поредните рождени/именни дни и месечният QA банкет в натовареното откъм купони начало на Новата година. Наживях се. Случиха ми се хубави и не чак толкова хубави неща. Изживях приятни и не чак толкова приятни емоции. Опитах да надживея един страх. Дали съм успял, ще се види впоследствие. Иска ми се на повече хора да казвам, че ги обичам и ще си наложа да го правя. Най-малкото за да зарадвам себе си.
От много време насам решавам да започвам някакви дейности - катерене, плуване, салса (не в този ред ги замислях, но май така ще се получи в крайна сметка). Днеска си купих еспадрили с номер 36 и половина, възможно най-малкия номер, в който успях да си пъхна краката. Сега вече се чувствам подготвен да започна да покорявам върхове. Започвам да ходя и на плуване (поне веднъж седмично). Надявам се да ми остане малко време и за салса, толкова много искам да се науча да танцувам... обещал съм на един човек да го направя и ще го направя, рано или късно. Надявам се и че няма да зарежа пак блога си отново на произвола на съдбата. Интересни събития, които да отразявам, винаги ще се намират. Доскоро...



Вечерна разходка сред капчици дъжд.

2007-10-09T19:54:01.359+03:00

Беше полузаспал понеделник. След тежкия уикенд и понеделника не се оказа по-лек (от гледна точка на това, че ми се спеше естествено). Почти заспах на лекцията изнесена от един колега от проекта (отвреме навреме ни се изнасят лекции свързани с работата). И почти целия ден бях доста поотпаднал. Причината беше, че окъснях от сесията на D&D (настолно рпг), в която имам удоволствието да играя. И следствието - тежък понеделник. Пак бих го направил :)Но сега не иде реч за рпг-тата и какво причиняват на работния процес, а за една леко дъждовна понеделнишка вечер, след тежък уикенд.Излязох от работа (сравнително) по-рано, за да си сменя дебитната карта. Валидна е до края на октомври, но една от счетоводителките (много готин човек и готина мацка ;) ме посъветва да не чакам края на месеца, а да си я сменя когато мога. И реших, че ще го правя точно този ден. Излизам от работа, хващам си тролея - както винаги чета нещо (National Geographic) и си слушам разни неща. Хора, спирки, задръствания минават почти без да ги забележа, което е и желателният резултат от слушалки и нещо за четене. Относително бързо стигам до дестинацията за слизане и се шмугвам през вратата. След стотина метра стигам до клона на банката, откъдето би трябвало да си взема новата карта, обаче ядец, оказва се, че работното време е свършило преди повече от половин час и няма как да стане смяната. Вече съм готов да стоваря гръм и мълнии върху целия свят от раздразнение, че съм си изгубил времето, обаче решавам, че не си заслужава заради такава дреболия да унищожавам света. Нахлупих си пак слушалките и с облачно настроение (в тон с времето) тръгнах да се прибирам пеша. Разгледах афиша на Театъра на армията, отбелязах си (за кой ли път), че ми се ходи на театър. Продължих до кръстовището на Раковски и Цар Освободител (същото на което от доста време се опитват да строят станция на метрото. Зачаках да засвети дружелюбното зелено и докато чаках изведнъж ми хрумна - защо да се прибирам, още не ме чакат жена и деца, нямам да уча за нещо и мога да си позволя да се поразмотая малко. И без това какъвто съм начумерен ще взема да предам това настроение и на домочадието и ще стане една. Речено-[...]



УсмиФка за добър ден.

2007-10-05T12:18:51.246+03:00

Не знам колко хора са наясно, че една усмивка може да промени деня или поне да положи приятни основи за подобряването му.
Тази седмица много трудно се събуждам. Късно лягане, ранно ставане (ако ставането в 7 часа се брои за ранно де). Такива ми ти работи. И днеска не беше изключение. Алармата зазвъня, аз опитах да отворя очи и... за малко да не успея. За радост успях и да се събудя и да стана (даже). Първата ми работа беше да си взема душ. Опарих се (в хубавия смисъл) едно хубавичко - за тези, които не знаят, обичам горещ душ, и денят започна да придобива по-реални очертания, т.е. успях да се разбудя и да дойда на себе си. Обличане набързо и след като събудих 2 от съквартирантките, които бяха не по-малко сънени от мен (и не по-малко намусени), излязох бързешком. На стълбите усетих последствията от мача в сряда - ужасната мускулна треска, която ме връхлита с ден закъснение. Слизането по стълбите си беше цяло изпитание за бедните ми изстрадали краченца. Навън ме посрещна един сумрачен облачен ден. А когато излязох на улицата и пуснах радиото на мп3 плеъра си усетих, че съм оплел кабела на слушалките и трябваше да ги оправям, а като ги оправих пък се оказа, че съм изпуснал кадифената калъфка на плеъра та се наложи да се връщам назад. Започнах да се чудя дали може да ми се случи още нещо преди да стигна до спирката, обаче за радост не се случи. Само трябваше да потичам за да хвана тролея (ха-ха). Хванах го де. Пльоснах се на любимото ми място - в средата точно пред колелото единичната седалка обърната назад. По това време на деня човеко-трафикът е още слаб (тези които излизат рано знаят) и половината тролей беше празен та не трябваше да се сборвам с бойни бабички за мястото. Настаних се удобно и извадих пособието за четене, в която се обясня за квантовата теория (просто любопитство; някой път, когато завърша книгата, ще пообясня по-подробно как толкова отвлечено нещо може да има някакво косвено приложение в ежедневието ;). В ушите ми се лееше еликсирна музика. Тъкмо бяха пуснали "Dust In The Wind" и настроението ми растеше с всяка изминала секунда, когато тролеят зави по ул. "Патриарх Евтимий" от ул. "Раковски", когато слънцето ме обля с топлите си лъчи. Ей тъй ми се усмихна жизнерадостно. И ми стана едно такова слънчево на душата :) След няколко секунди дърветата и сградите скриха слънцето, но усещането остана да ме топли още дълго. И денят ми стана по-слънчев и усмихнат. И даже хората около мен не изглеждаха толкова намусени, а просто недоспали, и аз се заусмихвах, поне вътрешно, защото все още ми се спеше, за да мога да се усмихвам и външно ;)
Усмихвайте се и вие, когато, където и колкото можете, от това няма да станете по-бедни, а може и да забогатеете (не буквално, но не се знае де).
Сега остава да преборя най-тежкия ден от седмицата в компанията на придобита сънна недостатъчност, но благодарение на усмивката ще се справя. А вие?



И пак Балканджи

2007-09-25T14:20:41.055+03:00

След изпълнението на Балканджи на концерта по случай празника на София, сега пак успях да ги слушам на живо. Това стана в небезизвестното заведение Фенс, което по случайност ми е на 2-3 минути пеша от квартирата. Информацията за предстоящия концерт беше любезно споделена от една от съквартирантките, която също си пада по Балканджи (тя присъстваше и на концерта в Южния парк). Чудех се дали няма да изпълняват акустично, както са правили и преди и за което бях чел някъде, вече не си спомням къде. И пак същата съквартирантка ме зарадва с новината, че да, ще изпълняват акустично. И така малко преди 22:30, за когато беше заплануван старта, забрахме една приятелка и кацнахме в заведението. Където за моя изненада видях стари познати от вече бившия фен-клуб на Nightwish в София. Празнуваха рожден ден. А в последствие дойдоха още познати, така че не мога да се оплача от липса на компания.
За самия концерт мога да кажа само, че беше невероятен. На моменти акустично звучат по-добре отколкото електрически. А да слушаш закачливо изпълнение на "Du Hast" омешан с хита на едно лято "Macarena" си беше изживяване от класа ;) Пичовете направиха едно перфектно шоу. Различно звучене на хитовете им, придадено от преобладаващите акустични китари и бозуки, кавала, подсладени с малко синтезатор и електрически бас. Струва си човек да чуе "Към таз земя", "Видение", "9 години" (така мисля, че се казва) изпълнение по този начин. А публиката също беше на ниво и подкрепяше групата с всички възможни (и позволени) средства. Следващия път пак мисля да ходя.



Нови срещи

2007-09-23T22:25:28.109+03:00

За пореден път бях на форумна среща, която по-скоро беше среща между стари приятели, отколкото между хора с общи интереси. В случая става за така годишната среща на канал и форум фантастика, където все по-малко се говори за фантастика и все повече за странични неща ;) Такива срещи по принцип са много весели, виждаш се с хора, които цяла година не си виждал, с някои даже от няколко години, а с трети се запознаваш. И тази среща не беше изключение.За разнообразие се реши срещата тази година да се проведе на Паничище в хижа с благозвучното име Лира, която беше по-скоро хотел съдейки по цените. Повечето от нас бяха без коли, затова се наложи да си наемем маршрутка, която по общо споразумение тръгна от хотел Плиска в петък вечерта. Трябваше повечето от нас, които работехме, да излезнем по-рано от работа, за да не закъснеем. А аз заради задръстванията тръгнах час и половина преди обявения час за тръгване и стигнах за около час и 10 минути маршрут, който по принцип се взима за половин час максимум, като по едно време се наложи даже да ходя пеша, за да стигна по-бързо!Но всичко свършва добре, щом свършва добре, обичам да казвам аз и затова ще наблегна на хубавите неща. Когато кацнах там, се бяха събрали няколко човека. И се започна едно гушкане, радост, веселие, мед на килограми се изля. Стана ми драго и милно на душицата. Лека полека започнахме да се събираме и килограмите мед за малко да станат тонове ;) Държа да отбележа, че за неорганизирано по принцип стадо фантасти, всички се постараха да не закъсняват (много) и да тръгнем навреме. Натоварихме се по бързата процедура в транспортното средство и погеглихме. Пътят избран от шофьора беше Плиска-Драгалевци-Сапарева баня-Паничище-хижа Лира. Някъде към 21 часа стигнахме леко уморени, но не по-малко весели и в достатъчно настроение за купон, какъвто се очертаваше да бъде - говоря от гледна точка на срещата миналата година на Витоша, за която също си заслужава да драсна някой и друг ред, най-вече защото беше и първата в тази компания. Набързо се поздравихме с останалите (още мед), настанихме се и слезнахме в закусвалнята за една бърз[...]



Нова звезда на хоризонта

2007-09-21T09:05:20.022+03:00

(object) (embed)

Не, не става дума за актьор, певец, музикант или друго нещо от сорта, а за едно малко коте. Гледайте видеото и се наслаждавайте. Благодарности на Мелиндор за предоставения материал :)




Балканджи... с лек привкус на носталгия

2007-09-17T20:06:45.640+03:00

След "тежкия" работен ден в събота и отморителната среща с едни стари муцуни, дойде така чаканата неделя. Ден изпълнен с много интересности. Започна приключението на Лорищенцето и като по поръчка - слънчево време, което има намерение да продължи и днеска. Стискам палци (и още нещо) да се задържи :)
А за мен този ден започна сънено и работливо (позачистих си стаята, сега прилича по-малко на кочина, въпреки че има още кочински елементи). По едно време дойде хазяйката и аз имах възможността да се запозная с нея лично (нищо, че съм на квартира от няколко месеца). Как става това? Съквартирантките задвижват нещата с нея, комуникират и тем подобни. А този ден по случайност си бях вкъщи и тя дойде да се разберем за едни неща. Разбрахме се, тя си тръгна, а ние закусихме пържени филийки, които една от съквартирантките беше изпържила (бяха вкусни). А следобяд една разходка до Южния парк за концерт по случай празника на София където знаех, че ще свирят Балканджи (оказа се, че има цяла сюрия други групи). Още на входа на парка се засякох с една приятелка, с която не се бях виждал от година и нещо (направо срамота). Оказа се, че чака едни трети познати, за които също знаех, че ще идват на концерта. Малко закъсняха, но дойдоха. Тръгнахме към мястото на събитието. А там се заредиха едни познати. Даже имах оферта да ми нарисуват носа ;) Едвам изтърпях първата група май някакви Toxic бяха. Дойдоха още познати (едната беше съквартирантката). Втората група имаше сносни песни, а името беше много инструментално - Флекс. След това Ювиги - от игра на белот почти не ги слушах (събрахме се достатъчно за да оформим четворка ;) Четвъртата изпуснах в търсене на царевица. Връщайки се - хоп, виждам още един познат, когото виждам от концерт на концерт (последния път беше на Цвете за Гошо). Намърдахме се отпред на сцената, за да сме по-близо до купона, а такъв не липсваше, не само заради изпълненията на Балканджи(ите), но и заради танцьорите на всеизвестния метъл танц пого. Шоу отвсякъде. Групата за пореден път показа, защо е толкова харесвана от толкова много хора. А "танцьорите" защо предпочитам да съм отзад на такива концерти. Един от тях имах чувството, че беше на автопилот - ни приема, ни предава. Както и да е. Не успяха да ми помрачат радостта от концерта, краят на който ни завари в добро настроение да продължим забавата и потеглихме към един познат (същия, когото засякох на връщане от царевицата). А там подплатени с достатъчно бира и ром се зареди една приятна приказка, която се разточи чак в древността на нашето познанство. И като тръгнахме да си обясняваме кой с кого откъде и откога се познават. Направо носталгия на килограми се изля. И сладки спомени също. Може някой път да поразкажа това онова, но това ще е тема на друг разговор. Засега само ще вдигна тост (ако имах с какво де) за старото познанство и старите познати :)



Първи учебен ден

2007-09-15T14:44:37.843+03:00

Учебната година дойде. Или поне дойде за учениците. По ирония на съдбата се падна в събота, при това работен и учебен ден. Е, случва се и това. На учениците сигурно не им харесва, но това е живота :) Вчера и днеска се присетих пак за годините, когато бях ученик. Беше преди ужасно много време (когато съм завършвал гимназия, някои от моите познати са били в началото на учебната си кариера). И ме връхлетяха спомени.
Още помня първи клас. Забавните и интересни моменти не липсваха. За тези, които не знаят, това стана през далечната 1987г. в не по-близкия град Старый Оскол в тогавашния Съветски съюз в Белгородска област близо до украинската граница. Перипетиите за мен започнаха още преди да започне учебната година, когато още не бях навършил 7 години, а по закон там децата могат да започнат само ако са ги навършили. Това, че щях да навърша тази възраст през декември, изобщо не улесняваше нещата. Съвсем беше реална опасността да изпусна една година, но с много усилия ми се размина, с основанието, че съм български гражданин, а в България това е обичайна практика. Освен всичко останало, директора не искаше да ме запише, защото съм бил прекалено дребен като габарити (имаше осезаема разлика между мен и повечето ученици в тяхна полза), но отстъпил в крайна сметка. Още първия учебен ден започна интересно. Дойде директора да ни види и пита кой може да чете. Аз, естествено, вдигнах ръка (научих се докато майка ми помагаше на сестра ми с ученето през изминалата учебна година). А той, още по естествено, не ми повярва и ме накара да прочета нещо. След малко, доколкото помня, се хвана за главата. Първо, май бях единственият, който вдигна ръка, и второ, четях по-добре от някои второкласници, ако не и по-добре от някои вече завършили (колко съм скромен ;) Още оттогава обичам да чета. Тази любов продължава вече над 20 години. Не помня какъв ученик съм бил в първи и втори клас, според майка ми съм бил отличник, но единственото, което помня, е че получих единица за драскане в тетрадката на нещо. Още първата година останах на поправка по физическо. Доколкото помня имах проблеми с покриването на нормативите, особено по скачане на въже. И може да ви се струва смешно, там наистина се гледа сериозно на нещата и можеш да останеш да повтаряш клас само заради това. Размина ми се и това, не помня вече как. Може и да съм положил усили на поправката ;)
Не мисля да продължавам, най-вече заради времето и усилията, които ще ми отнеме да опиша по-интересните случки през всички изминали учебни години. Само искам да изразя благодарност на всичките ми учители, които са имали пръст да ме направят това, което съм днеска и най-вече на класната ми ръководителка в гимназията. Каквото и да кажа за нея, все ще е малко. Не само като учител, но и като човек, тя беше готова да помогне. Оставам с най-топли чувства към тази жена и пожелавам всички да познават повече такива хора.
И въпреки, че вероятността това да бъде прочетено от някой ученик клони към нула, Честит Първи Учебен Ден :)



Банкети всякакви.

2007-09-14T10:04:44.863+03:00

По стечение на обстоятелствата, вчера ни беше QA банкета. За незнаещите - това е банкет на нашия QA (Quality Assuarance) отдел, в който имам удоволствието да поработвам от доста време насам ;) На незапознат човек не би му направило впечатление. Просто някакъв си отдел. Някакви хора, които работят заедно, отиват да се веселят, пак заедно. Но само хората, които са присъствали на знаят каква веселба е. Наричаме го банкет, защото си прилича на банкет - много ядене, пиене, отвреме навреме музика наживо, абе стандартна обстановка. Нямам информация относно това, как се веселят други отдели в други фирми, но нашата веселба е качествена - весели приказки, закачки, които понякога граничат с простотия, но весела простотия в тон с атмосферата. А повечето пъти атмосферата е възрожденско-народно-селска, както беше и вчера - в заведението изобилстваше от възрожденски, селски и други по-специфични елементи като подходяща дървена маса с дървени пейки, дървено колело от каруца окачено на тавана, килими, китеници и тем подобни по стените, както и рафтчета със стари предмети, пак в тон с обстановката. Ястията бяха именовани с подходящи имена - "Бабина кърпичка", "Банска хубавица", "Чобанска салата" и др. Музикалното оформление е пак в стил народна музика пускана по уредбата, а отвреме навреме ни свиреше оркестър от трима оборудвани с акордеон, тарамбуки и кларинет. Много добре успяха да повишат настроението на компанията, особено след известно количество алкохол. Сред репертоара преобладаваха македонски песни, които на мен лично много ми допадат, както и на повечето колеги, които присъстваха на събитието. На тези, на които не им харесва чак толкова, те започват да я харесват след няколко чашки. Ако продължаваш с чашките, след един момент наистина няма значение какво слушаш, важното е весело да става. А при нас веселото не липсваше. Особено се прояви шефа на отдела, изпявайки доста сносно (предвид състоянието му) песента "Зайди, зайди", направо шапка му свалям (бих я свалил де, ако имах). Имаше изпълнения на хора и въпреки малкото място[...]



Щастливите числа

2007-09-13T13:38:33.505+03:00

Бях решил да не пиша в блога, докато не си оправя едни неща, но реших да наруша решението си, най-вече защото оправянето на тези неща отнема повече време, отколкото ми се иска (причини - мързел и липса на достатъчно воля, породени от ситуацията в последните месеци). И реших, че днеска, 13 септмеври, е хубав ден, за да направя това. На днешната "щастлива" дата се навършват две години, откак съм трудово лице в сегашната ми (и единствена засега) фирма. Мога да кажа, че съм уцелил своеобразен джакпот, най-вече заради приятната атмосфера и готините хора.
С право мога да кажа, че от числото 13 имам само приятни спомени. Някои фаталисти могат да поспорят с мен, че числото е лошо. Според мен няма лоши и добри числа. Има такива, каквито сам си направиш. Асоциираш ли числото с нещо хубаво, естествено, че числото ще бъде хубаво, в противен случай, ще бъде зло. В доста случаи (може би даже в повечето) хората запомнят повече лошите неща свързани с дадено число и съответно то бива анатемосано като едва ли не единствения виновник за нещастията им. На мен лично ми звучи смешно. И обратното - когато приемат, че едно число е единствената причина за успех, после обвиняват за тях липсата на това число и присъствието на други, не толкова "щастливи". Да живее нумерологията!
Предполагам, че мнозина знаят защо 13 (в комбинация с петък понякога) е прието да е лошо. 13 били присъстващите на Тайната вечеря, Юда пристига 13-ти. Орденът на тамплиерите е бил разрушен на 13 октомври (петък). Има и други причини, но тези май са най-известните. Нещо интересно за днешната дата - 13 септември. Тя ще се падне в петък през 2013-та година (обърнете внимание на годината), когато ще празнувам (евентуално, ако не съм напуснал) 8-мата си годишнина в сегашната ми фирма. Същата година ще има и петък 13-ти през декември, точно ден след моя рожден ден. Не е тайна, че реално зодиите трябва да са 13, заради съзвездието Змиеносец, в което Слънцето пребивава между 30 ноември и 17 декември, то ест аз самият трябва да съм със зодия Змиеносец (13-тата), ако не го бяха махнали тъй вероломно от Зодиака. Но какво да се прави, официално съм Стрелец, така че ще приема съдбата си ;)
Има и други числа, които асоциирам с нещо хубаво или интересно. Стандартните 1, 2, 3 (има немалко примери за това - 1 небе, 1 живот и т.н.; 2 очи, уши, ръце, крака и т.н.; 3 са точките определящи равнина, то ест най-малкия брой нужни опорни точки, за да е стабилно едно нещо); 5 - златното (божественото) сечение може да се открие в петолъчката; 6 - първото съвършено число (сбора от делителите на числото, освен самото число, е равен на самото число); 7 - първото число, за което
няма намерен все още признак за делимост; 9 - просто ми харесва; 10 - основа на бройната система използвана в ежедневието; 11 - едно симпатично просто число; 12 - рождената ми дата и месец; 19 - рождената дата на сестра ми и майка ми, както и на различни приятели, първите две цифри на предишния век започват с 19. Както може да се види, човек винаги може да намери нещо хубаво или в краен случай интересно относно някое число.
Смятам да спра дотук, за да не отегча всички, ако вече не съм го направил ;)



Големият ден!!!

2007-06-04T10:08:43.918+03:00

Е, дойде! Не знам как ще издържа до края на работния ден. Сигурно ще има да ме мъмрят за отплесване от работния процес, ама какво да направя, като ми е едно такова... вие сигурно знаета как. Ох, по-дяволите, нещо не ми се чака, не ми се и работи. Но търпение, след няколко часа всичко ще бъде реалност и щастието ще има още едно измерение за мен ;)
Ще се видим там })



Една дъъълга седмица

2007-06-02T18:58:49.753+03:00

Имам чувство, че свършва една от най-дългите седмици в живота ми. Сигурно пръст в това има и факта, че имаше 6 работни дни (това с отработването в почивни е наистина гадна работа, доколкото знам в Германия не се отработва, а няколко дена седиш малко повече на работа, което за мен е перфектно). Отделно онова нощно пътуване в нощта неделя срещу понеделник ми развали съня (не, че досега беше кой знае колко добър, ама все пак...) Като капак една колежка, която много си я обичам (ако имах по-малка сестра, бих бил много щастлив да е като нея) и която на първи 1 юни направи 2 години във фирмата, напуска, за да отиде в друга фирма. Не можете да си представите какъв шемет е. Няма да споменавам подробности, но тя може да вземе първа награда за най-бърза свалка, годеж и сватба ;) Малко тъжно, че ни напуска, но се надявам да се виждаме. Много забавни спомени ще ми останат. Сигурно не е забравила цицината, която й направих на пейнтбола миналата година. Още съжалявам, че я уцелих така гадно, но всяко зло за добро - иначе нямаше да има за какво да си спомняме ;) Както вчерашното разглеждане на снимки. Няма такава забава просто. Да видиш шефовете като деца си е достатъчно весело. А и не само тях. Минзухари, елени, лисици и други ни махаха с усмивки през годините. Нашата ръководителка Човешки ресурси би всички по количество. Нейните снимки бяха повече от всички останали взети общо едва ли не. И на всичкото отгоре не беше донесла всички (сигурно е нямало как) Един час смях се отразява много добре, особено към края на тежката седмица. Надявам се да има по-често такива събирания. Същото беше и днеска на изпращането на колежката. Почерпи ни с това онова, биричка, водка, сокчета. Малко се беше шашардисала, горкичката - няколко пъти повтори, че не знае какви неща се говорят на такъв тип събиране (нормално, прекалено млада е, за да е напускала и преди фирмата, в която работи). Помогнахме й да се отпусне малко. Накарахме я да си спомни за най-забавните моменти от престоя й във фирмата, каквито не липсваха. Мисля, че няма да забрави престоя си и нас с лошо и ще си тръгне отнасяйки само хубави спомени. Поне се надявам да е така. Ще ми липсва. Ще се утешавам с концерта в понеделник, който очаквам да е едно от най-готините неща тази година.



Детска щуротия

2007-05-31T09:25:16.259+03:00

Какво ли не ще измислят още големите хора, за да останат деца? По идея на една колежка (която по случайност е и шефка на проекта, в който работя) ще се организира гледане на детски снимки на колеги от офиса (разбира се, ако се престрашат да ги донесат). Аз лично много харесах идеята и мисля да донеса няколко снимки, на които всички задружно и от сърце ще се посмеем (особено на онази, на която съм маскиран като елен на дядо Мраз). Инициативата е, както някои могат да се досетят, по случай 1 юни - Деня на детето. Нали, ако ще се връщаме в детството, поне да е с основание.

П.П. Решил съм, когато сканирам някои от снимките, да ги кача някъде в нета, за да могат повече хора да се посмеят от сърце. Нали все пак живеем в демократична страна и лишаването на хората от възможността да се посмеят е нарушение на основни демократични права ;)



(Без)сън(ие) в пролетна нощ

2007-05-28T20:03:05.518+03:00

Човек да не рече да се прибира на село (в моя случай), че все му се случват разни интересни неща. Особено, когато е решил после да се връща в София с нощния влак. Накратко - качвам се във влака в компанията на двама необичащи особено трезвеността съселяни и с мисли, че пътуването до Димитровград (където и двамата щяха да слизат) ще е супер-хипер-мега-дупер досадно и скучно. Така и се оказа. До момента, когато един човек застана пред отвореното купе и се заслуша (поне така си помислих първоначално) в разговора, който водеха двамата ми съкупейници и в който аз епизодично взимах вяла роля с кимване на глава или промърморване на "Да, разбира се" или "Не". След минутка разговорът се прекъсна, един от седящите до мен видя човека, позна го и човекът седна до нас. След обичайните поздрави човекът ме попита дали не се казвам Фердун. Аз разбира се потвърдих (най-малкото нямах намерение да лъжа де). Попита ме дали мога да се сетя кой е той. И изведнъж като че ли ме удари по главата спомена - та с този човек се виждахме едва ли не всяка седмица преди около 20 години (да, колкото и странно да звучи, имам спомени отпреди толкова време, най-вече защото съм бил достатъчно голям за това) и то не къде да е, а в тогавашния Съветски съюз, където нашите са имали неблагоразумието да отидат да живеят и работят, взимайки ни и нас. С неговото семейство, както и още едно трето семейство, имахме удоволствието да сме семейни приятели, от типа - тази седмица вие сте у нас, а пък другата ние ще заповядаме при тях. И така на разменни начала се случваше да се съберат 7 деца (аз и сестра ми, двете момичета на човека от влака и още две момчета и едно момиче от третото семейство), които доста често се случваше даже да спят в една стая (май оттогата се кефя на масовките). И докато големите си правеха кефа по техния начин, ние си правихме кефа по нашия си начин, който разбира се беше по-забавен от техния. Няма да споменавам за безбройните излети до близката гора, където толкова много п[...]



Дойдоха, видях ги и не можах да повярвам на ушите си...

2007-05-21T19:53:56.346+03:00

Guardian! Guardian! Guardian! Ехото от виковете още кънти в главата ми. А всичко започна някак си случайно. Даже нямах намерение да ходя на концерта (сигурно ще се намерят доста хора да ме скалпират за тези думи), най-вече защото наскоро си бях взел билет за Maiden. Но след като всички ми проглушиха ушите за този концерт, реших все пак да се жертвам (и най-вече портмонето си или част от него) и да си купя билет. Речено-сторено, купих си една хартийка от ОЧЗ. И времето летеше - направо не усетих как дойде времето за концерта. Но точно в деня на концерта часовника реши да намали галопа си и да премине в спокоен тръс, че и едвам се затътри със скоростта на охлюв тръгнал на следобедна разходка. Ужасно тягостен ден в офиса и ужасно задушен (дъжда, който се изля следобяд пооправи малко положението, но само ако се намираш навън, докато в офиса беше сауна). С огромно нетърпение излязох от офиса и с още по-огромна радоста се качих на автобуса, след което с най-огромна досада се сетих, че излизам по време на едни от най-големите задръствания в центъра на София. Добре, че пристигнахме що годе в прилично време. Успях да се видя с доста муцуни преди концерта, някои от които неочаквани за мен. Как да е успяхме да се вмъкнем в сградата и се запътихме към залата. Някаква банда се опитваше да вдигне градуса, според мен не чак толкова зле, зависи как погледнеш на нещата. Изсвириха си нещата момчетата и си тръгнаха, като ни оставиха (не) търпеливо да чакаме истинските виновници за събитието. А чакането наистина си го биваше (особено като количество) - над час. И даже, колкото и да ме е срам да си призная, по някое време започна да ми става скучно. Но от това чувство не остана и следа, след като те направо влетяха на сцената и размазаха всички. Такъв концерт не съм виждал (е, като се има предвид бедния ми концертен опит, не е толкова чудно). Къртеше отвсякъде. Публиката беше невероятна (нали и аз бях ;-) ) За мое огромно съжаление не можах да понауча повече текстове и припявах само на някои от песните, но за сметка на това от душа. И сърцето ми едвам припърха когато видях да слизат от сцената без да са изпълнили песента, заради която едва ли не дойдох. Но те се върнаха, по-силни отсвякога, за да направят многохилядната публика по-щастлива (и мен в частност), особено, ритмите на Огледалце, Огледалце се понесоха из залата. Ако някъде има рай, в него трябва да има място и за Слепия Пъдар ;)



Нови неща

2007-04-01T04:34:20.734+03:00

Голям съм немарливец, щом оставих блогчето си толкова пусто без нови неща толкова време. Реших да поосвежа съдържанието с няколко новини. Първо - ужасни певци пеят ужасно ;) На собствен гръб са го усетили всички - и пеещи и мълчащи на един рожден ден във Варна. Хита на деня - рефрена "Кой сега до теб заспиваааа? Кой целува устните тииии?" от култовия Мюзик айдъл. И разбира се "Защооо, няма радоооост..." Но поне бяхме усърдни.
Втора новина - местя се на нова квартира. Това едно на ръка. Второто е, че ще съм с още три момичета и още се чудя дали направих верен избор (все пак това са три жени!!!), ама времето ще си покаже.
Трето - ще ходя в Истанбул. На сватба. Не знам защо всички само искат да ги взема със себе. Някои защото искат да ходят до Турция, а някои защото искат да видят сватба. Ще взема да организирам екскурзия за желаещите, че поне на печалба да изляза от цялата работа. И без това цялата рода ще ме мрънка кога ще се женя и аз и няма да успея да отбивам номера, че има време. Май ще трябва да им кажа истината - че за тази година имам късмет люлка, а булката е чак догодина. А дотогава все ще измисля нещо, че да отбия номера за още някоя и друга година. Ама ще видим де. То времето ще си покаже. Чакайте включване от или след Турция...



Нова година, нов късмет

2007-02-03T21:15:10.219+02:00

Ужааас! Мързелът е ужасно нещо. Да се опита да направи нещо и веднага да го надвие. Все пак реших да свърша с тази работа един месец, че и повече време след Нова година, а именно да направя нещо като равносметка за изминалата. Тя беше година на новости. За пръв път посрещнах Новата година като пълноправен член на работническата класа. За пръв път играх на боулинг. За пръв път отидох на Варна и то на автостоп, което също ми беше за пръв път. За пръв път празнувах Джулая на плаж - един вид наистина (и пак във Варна, за което не съжалявам никак). За пръв път ходих да видя Мадарския конник. За пръв път се катерих на скали (и даже се запалих и реших да ставам катерач). И за пръв път бях за Нова година във Варна. Опитвам се да си спомня още нещо, което да ми се е случило за пръв път. Сигурно има много, но не мога да се сетя за тях. Всъщност се сетих още едно нещо - за пръв път бях на тийм-билдинг. За тези, които не знаят това означава, че всички във фирмата се събират в един хотел и правят различни неща заедно, в нашия случай беше - заедно отивахме на басейн, сауна, парна баня и други такива трудоемки неща. Мисля, че това стига. Други интересни неща мисля, че не са се случвали. Ако се сетя, сигурно ще си пиша. Но някой друг път...



Картини от една изложба

2007-01-10T17:20:46.580+02:00

Възстановена тема, след едно злополучно изтриване. Извинявам се на всички, които са пострадали сериозно от временните технически трудности вследствие на извършените от мен действия!

От разните му страсти през уикенда съвсем забравих много интересно събитие, което ме посети малко случайно, а именно ходих първо на една, а после и на друга изложба - благодарности на Мелиндор за тази разходка. Първо бяхме, доколкото се сещам в Софийската художествена галерия където бяха изложени произведения на модерното изкуство с поддръжката на аудио-видео средства. Някой който е слушал великото произведение на Модест Мусоргски "Картини от една изложба" ще си спомни как всяка една картина беше описана с мелодия. Аз самият имах чувството, че слушам една приятна смесица от джаз, народна музика, рок, маршова музика и електронна музика. Жалко, че не съм композитор, че да създам и аз една симфония. Но, въпреки моя недостатък, изложбата си беше пак симфония. Бала със слама и едва разчитаем текст оформен с бяла тел - като кавал с тиха мелодия и съвременни елементи. Поредица от снимки на паметници на коне с конници, от които конниците бяха премахнати - бойна мелодия, марш изпълняван от духов оркестър. Образите по телевизорите ми се струваха като псайкъделик транс. В една отделна зала са творбите са изложени по интересен начин - присъства само име на автора, заглавие на произведението и номер. Оказва се, че номерът е за едно апаратче, което ти дават срещу лична карта, заедно с едни слушалки, чрез които посредством въвеждане на номера човек може да послуша кратко (а понякога и не толкова) резюме за произведението и автора. Интересно решение, особено полезно за хората, на които им е омръзнало да си морят очите да се кьорят срещу картини, скулптури и тем подобни. Аз лично много се забавлявах на моменти на обясненията на диктора.
Втората галерия на Шипка 6, точно до Ректората на СУ, беше много по-богата на експонати. На цели 3-4 етажа бяха разположени картини, скулптури, или неща, които могат да се нарекат произведения. Например синьо платно или хартия с наредени успоредно клечки за зъби. Цялостното впечатление е на... платно с наредени клечки за зъби. Но поне авторът се е постарал да са успоредни, това не мога да го отрека. Много ми хареса идеята за изкуство, което се възприема с пръстите. Пъхаш си ръцете в едни дупки (нарочно не използвам думата отвърстия, защото си бяха дупки) и пръстите ти рисуват образа. Нещата, които "пипахме" бяха очи със зеници, устни и очи без зеници. Не много оригинални предмети за пипане, но ефектни от гледна точка на човек нов в тази област. Много неща ми направиха впечателение, но не мога да ги опиша всичките точно сега, най-вече защото съм разсеян и повечето ги забравих. Ще спомена само едни тепсии пълни, според мен със сгурия. Интересно е. Преоткрих отпадъчното изкуство. Боклука като културна композиция. Сега осъзнавам, че София е много културен град в това отношение. На едно от челните места в класацията. Ох, уморих се от толкова умозаключения в един и същи ден. Айде от мен толкова...