Subscribe: Моята Църква
http://myfaith-varna.blogspot.com/feeds/posts/default?alt=rss
Added By: Feedage Forager Feedage Grade C rated
Language: Bulgarian
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Моята Църква

Моята Църква





Last Build Date: Fri, 03 Oct 2014 04:28:00 +0000

 



За починалите близки хора

Wed, 05 Mar 2008 09:29:00 +0000

На 1 март беше Задушница, един от трите дни в годината, в които Църквата е отредила да си спомним с молитва за починалите ни близки хора. Задушниците през годината са както следва: в събота срещу Неделя Месопустна, събота срещу Петдесетница и събота срещу Архангеловден, като за настоящата 2008-ма това са съответно датите: 1 март, 14 юни и 1 ноември. На Задушница Църквата споменава и всички починали православни християни, чиито имена не знаем. Молитвите ни за починалите се основават на разбирането, че човешката душа е безсмъртна, че Бог Иисус Христос с възкресението Си победи смъртта и че всички ние, живи и починали принадлежим към една Църква. Вярвам във възкресението на мъртвите, във вечния живот и отказвам да приема абсурда, който телесните ми очи виждат в смъртта.

Новият завет свидетелства за това, че господ Иисус Христос дълбоко съпреживявал смъртта на отделни хора, сещам се и за това, че Блажени Августин разказва за себе си как се опитва да на заплаче за смъртта на майка си, св. Моника, и по човешки не издържа... Помня много ясно всички онези близки за мен хора, които загубих досега. Чувствам огромната празнина, която смъртта на всеки един от тях остави в мен. И може би затова ми се иска да споделя с вас един мой любим цитат от творбата "Боен пилот" на Антоан дьо Сент Екзюпери относно човешките измерения на значението, което починалите ни близки хора имат за нас.

Антоан дьо Сент Екзюпери нарича смъртта "велико нещо" и допълва: "Тя е ново подреждане на света. Видимо нищо не се е променило, а всъщност всичко е променено. Страниците на книгата са същите, но не и смисълът на книгата. За да почувстваме смъртта, трябва да си представим часовете, когато сме имали нужда от починалия. Тогава вече той липсва. Да си представим часовете, когато той е имал нужда от нас. Но той вече няма нужда от нас. Да си представим часа на приятелското посещение. И да разберем, че той е кух час... в деня, когато погребваме, ние се пилеем в тъпчене на едно място, в стискане на ръцете на истински или фалшиви приятели, пилеем се в материални грижи. Починалият ще умре едва утре, в тишината. Той ще ни се покаже в цялата си пълнота, за да се откъсне с тая пълнота от нашата същност. Тогава ние ще крещим заради оня, който си отива и когото не можем да задържим."



Из "Трогателна история" на Джером Джером

Mon, 24 Dec 2007 09:59:00 +0000

Преди години прочетох разказа на Джером Джером "Трогателна история". Тази творба е много подходяща за Рождество и искам в навечерието на празника да я споделя с вас. На героя от "Трогателна история" му възлагат да напише трогателна история за коледния брой на един вестник. След като дълго време не успява да измисли нищо подходящо, героят от разказа решава да се обърне за помощ към свой приятел, известен писател... Приятелят отговаря на отправената към него молба: "- Искаш ли да ти разкажа една истинска трогателна история? Тя е кратка, но доста тъжна.(...)- Това е истинска история за човек, който загубил самия себе си - продължи той, като все още гледаше залеза, сякаш четеше там своя разказ, - за човек, който стоял до собствения си смъртен одър, виждал е как умира сам от бавна смърт и е знаел, че умира завинаги.Живяло някога едно бедно момче. То по нищо не приличало на другите деца. Обичало да скита само, да мисли и мечтае по цял ден. И не защото било мрачно или не обичало приятелите си, а защото някакъв вътрешен глас нашепвал на детското му сърце, че на него му предстои да научи по-сериозни уроци от другите деца. Сякаш невидима ръка го водела в усамотени места, където можело свободно да се отдава на своите размишления.Дори сред шума и суетата на многолюдните улици то чувало тихи, но настойчиви гласове и те му говорели за работата, която ще му бъде поверена един ден, работа в името на Бога, която се възлага на малцина. Говорели му, че ще помага на Божиите чеда по земята да стават по-силни, по-честни и по-добри. И когато ноаколо нямало никого, то простирало малките си ръце към небето и благодаряло на Бога за големия дар, който му е обещан - да се труди честно в полза на хората. То се молело да бъде достойно за това доверие и в радостно очакване на бъдещата работа всички дребни житейски горчивини минавали край него като тресчици по течението на бърза река. И колкото повече растяло, толкова по-определено звучали гласовете, докато най-сетне то ясно видяло пред себе си своята работа, както пътникът от върха на хълма вижда пътечката към долината.Минали години, момчето станало възрастен човек, който вече можел да започне да се труди.Тогава дошъл злият демон и взел да го изкушава. Дошъл демонът, който е погубил мнозина, по-добри и[...]



Честито Рождество Христово!

Mon, 24 Dec 2007 09:30:00 +0000

"Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто ..."
Исаия 7:14-15
"И ще бъде Той освещение и камък за препъване и скала за съблазан на двата дома Израилеви, примка и мрежа за жителите иерусалимски. И мнозина от тях ще се препънат и ще паднат, ще се разбият и ще се заплетат в примката, и ще бъдат уловени."
Исаия 8:14-15
"Защото Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира. Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и ва царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това".
Исаия 9:6-7



Любими цитати

Fri, 09 Nov 2007 12:22:00 +0000

„Като дете аз бях обучаван в Библията. Аз съм евреин, но лъчезарният образ на Назарянина ми направи неотразимо впечатление. Никой не може да чете Евангелието, без да остане с впечатление, че в него става дума за една жива действителност.”Алберт Айнщайн„Колко красиви и добри биха били хората, ако всяка вечер, преди да заспят, извикваха пред погледа си събитията, станали през деня, и проследяваха точно какво е било добро и какво лошо в собственото им поведение. Така човек несъзнателно се опитва всеки ден отново и отново да поправи нещо в себе си и естествено след време ще постигне много. Този начин може да се използва от всеки, не струва нищо и определено е много полезен. Защото, който не знае тази мисъл, трябва да я научи и изпита: „Чистата съвест прави човека силен!”Ане Франк – „Задната къща”, 6 юли 1944 г., четвъртък„Нека човек размисли как чудесата на Свещеното Писание са безкрайно величави и надвишават всичко човешко, отличават се по съдържание и удивителна простота в стила, в който няма нищо престорено, нищо изкуствено, с характер на правдивост и истина, който никой не може да отрече.”Блез Паскал“I believe that unarmed truth and unconditional love will have the final word in reality. That is why right, temporarily defeated, is stronger than evil triumphant.”Dr Martin Luther King Jr. – accepting Nobel Peace Prize – Dec., 10th, 1964„Хвала ти, Боже, за мъката на деня и спокойствието на нощта, за краткия живот и голямата загадъчна смърт; нека са благословени решенията Твои, според които идваме на тоя свят и си отиваме от него, след като сме се нарадвали и намъчили. Огромни и непонятни са плановете Твои и ясно е, че ние не можем да видим ни посоката им, ни целта им и трябва смирено да ги приемем; но трудно е да бъдеш човек, Господи.”Иво Андрич (1892 - 1975), сръбски писател, Нобелов лауреат за литература от 1961 г.„По това време живееше Иисус, един мъдър човек, доколкото можеше да бъде наречен човек. Той вършеше невероятни дела и беше учител на всички човеци. Така Той спечели много последователи между юдеите и езичниците. Това беше Христос. И въпреки че Пилат Го осъди на кръстна смърт, то Неговите последователи Му останаха верни. И днес има много християни, които се наричат според Неговото име.”Йосиф Флавий (род. 37 г.) – юдейски генерал в провинция Галилея, „Юдейски древности”„Ваше В[...]



Общуването с неправославни християни

Thu, 01 Nov 2007 10:01:00 +0000

По всяка вероятност по въпроса за общуването с неправославни християни съществуват толкова мнения, колкото е броят на православните християни по света. Чух най-различни разбирания за това необходим ли е диалогът с неправославните християни и кои са начините той да бъде воден успешно. Аз по природа съм силно подозрителна към крайните становища. Еднакво неприемливо ми се струва една християнска деноминация да се затваря в своята изключителност, както и да се твърди, че истината е нещо относително и без значение. Мога да разбера всяко мнение, не мога да приема обаче към общуването с други видове християни да се подхожда с користни подбуди, да се използва сила, демонстрира гордост и налага превъзходство. Не одобрявам все по-често утвърждаващия се двойнствен стандарт, според който ние православните сме твърде изключителни и неправославни християни не могат да влизат в наши храмове, защото щели да ги осквернят, но в същото време в чужбина с готовност приемаме да ползваме предоставените ни от неправославни християни храмови сгради.Установих от личен опит, че общуването с неправославни християни е особено трудно, донякъде може би заради изобилието от предразсъдъци и клишета, наличието на прилики и разлики в изповядването на християнството, които изискват лична позиция и ангажираност, донякъде и поради факта, че вярващият човек в най-голяма степен се отъждествява с вярата си доколкото последната е много повече от мироглед и най-съкровена същност. Различията са резултат на човешкото начало в Църквата, но не могат да бъдат преодолени с човешки сили. Не могат и не трябва да бъдат пренебрегвани вековете на разделение, отчуждение и развито усещане за самодостатъчност. Но като имаме обаче своята вяра, надежда и любов в Бога, можем да отдадем съществуването на различни видове християни на Неговия промисъл, без в нищо да се чувстваме по-значими или ощетени. Бог има грижата за всеки един от нас.Диалогът е единственият възможен начин за Истината да се говори и свидетелства с любов и търпение. Тя не е, не може и не трябва да става относителна и поради тази причина различията ни имат значение. Те следва да се познават и по отношение на тях трябва да се внимава. Пор[...]




Wed, 24 Oct 2007 20:03:00 +0000

Здравейте.

Аз съм млад човек, живея в България и изповядвам православната вяра. Създадох този блог, защото съм загрижена за това, което става в моята Църква и бих искала чрез възможностите на Интернет да споделя опита си с повече хора. Ще се опитам да предложа разнообразна информация, която да включва мнения по актуални за Църквата въпроси, сведения за живота на моята енория, статии, документи и др.

Вече няколко години изповядвам вярата си в зала под наем, защото моята църковна общност беше изгонена от храма си. Година по-късно множество православни християни и избраните от тях свещеници преживяха същото в нарушение на законите в страната, Устава на Българската Православна Църква и Европейската Конвенция за правата на човека.

С този блог не си поставям за цел да търся възмездие. Нямаше да започна да пиша, ако не бях убедена, че насилието има алтернатива и тя е в толерантността и диалога. Прогонването на православни християни от други православни християни не може да бъде изход от нито един конфликт в Българската Православна Църква. Използването на сила не е достойният за християни начин да се решават проблеми и преодоляват трудности. Св. Йоан Златоуст е прав, когато пише: “Християните разсипват принадлежащото на Христа по-лошо от враговете и неприятелите...” (“Шест слова за свещенството”, Слово ІІІ).

Аз не желая насилието да е обликът, който Българската Православна Църква демонстрира пред света. На мен като млад човек ми се иска да принадлежа към една различна Православна Църква, в която Уставът се спазва, отделният вярващ представлява ценност и неговите права се зачитат.

Настоящият блог е начинът, който избрах да пиша за моята Църква такава каквато е...