Subscribe: *
http://radiantflux.blogspot.com/feeds/posts/default?alt=rss
Added By: Feedage Forager Feedage Grade C rated
Language: Bulgarian
Tags:
го  да се  да  един  за  когато  която  ми  на  не  от  по  се  си  това  ще 
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: *

radiant flux



radiant flux



Last Build Date: Sat, 06 May 2017 11:01:05 +0000

 




Thu, 12 Feb 2009 08:30:00 +0000

дъждът в мен - преглътнат камък
твърдостта на която трябваше да посвещавам ден и нощ стихове
дълги и непохватни 
и беше тежест 
тежест легнала в думите
тежест легнала в челата им
всички сме навели глави така
всички се оглеждаме
в тази река 
и политаме
в миражите за вода 
за по-леки тела
по-кратки стихове
по-кратък 
по-добър
сън
в който се сбъдваме
пълни с пера на птици в сърцата
пълни с песен която не знае думи 
знае само светлина  и  устни

как да валя с този камък на шията ми
как да се вливам 
с толкова тежко омекнало тяло..




Thu, 04 Dec 2008 16:46:00 +0000

стигам до края на клетката - изречението




Thu, 04 Dec 2008 16:39:00 +0000

превъзпитавам друго момиче
как да реже и диша
срязан въздух
изпускат устните
след всяка следваща дума
несъществуваща гладка реч
ще прободе гърлото
на момичето
ще го научи
на умен глад
и глуповато страдание
...
уча лошо
уча момичето в мен
на сбъркано ръкоделие
шев и кройка
съществуват
за приказните рокли на богините
но нали се храним с измислица
и хълцаме съвсем истински
фантазия...
ранички от безсмислие
меден мехлем
илюзия за безвремие.

всичко започва добре
докато злото не се научи
да си връзва обувките

ще се направя че никога не ме е преследвало





Thu, 04 Dec 2008 16:07:00 +0000

едно дете учи гатанки
едно момиче говори в съня си на някого

аз съм тази която мълчи в ъгъла
без запазено място
като неоткъснат лист
като нещо съществувало
и задраскано

ако съм била вече там
защо ми е да се връщам?

чакам безпаметно
животът ми да премине
но той не идва
но той е далеч.




Mon, 10 Nov 2008 15:21:00 +0000

смачканите листчета в джобовете
неразкрити убийства
умни замисли за тъпи криминалета
в крайна сметка
в крайна сметка
вървя и изпушвам
нещо свито в последната ми хартийка
нещо свито с последното усилие
на ръката ми
след което не е вече моя
ето аз я отстъпвам

колко митологична може да бъде
слюнката ми на тротоара
заклещена
между две разкъртени плочки
никой няма да измъкне
мисълта
като ряпа
нито бабата
нито дядото
нито детето
всичко това е още една алегория
ходене по мъките
на безсмислените умо-творения

beyond beyond

има една жена
която устройва
спектакъл
на дузина танцуващи плъхове
къщата от дърво
в гърлото й
пропуска
вятър и музика
пропуска
гризачи и насекоми
кухи черупки

жената
има костилка вместо сърце
и кестени вместо очи


когато си стар колкото света
тъгата ти натъжава само плъховете

накарай ги да танцуват

изтрий думата подлост отвсякъде
направи си шега от мъничка хлебна гума
и ощастливи думите с непоправими грешки
иска ти се някой да каже
с усмивка "какво от това"
но повечето просто се губят
защото търсят причината

нещо ми казва
цели се в тила
нещо ми казва
стреляй
от упор
нещо ми казва
лази във калта
нещо ми казва
че цялата суша
е вече на свършване
някой с дълга ръка
отмества белият облак
и ми подарява
приказлива калинка
с очарователен черен хумор

убийства през смях
думи - дела
все тела
които ще носи реката
неидентифицирани




Mon, 20 Oct 2008 21:54:00 +0000

момичето Е. вече пуши със затворени очи
не иска да вижда дима
не иска да вижда придърпването на огъня
не иска да вижда как пепелта се струпва и пада заради тежестта си
тежестта на леките неща
тежестта на една песъчинка
има пясък който звъни
единственото условие е песъчинките да се притискат една в друга
да танцуват една с друга да се докосват да се сблъскват
да се ронят и да се сливат
чувствам как
едно малко камъче
което хвърлям
създава
кръгове
жабки в реката
които стават на обръчи
тези обръчи
дълго време стягаха само на мен
разширяваха се
един след друг
но последния
знаеш
последния
е най-тесен
диаметърът на нещата
които те смачкват
могат да бъдат написани на един ред
могат да бъдат изречени на един дъх
могат да бъдат
тревата която израства в камъка
само за миг
красивото
става
страшно
и това е кръгът

неумолимата режисура
на кръговете

режисура която си служи със строгост
и с предвидимост
едно име - тежест

и аз се обръщам сега
като пясък в часовник
и се трупам над себе си
после обратно
разпилявам от себе си

коя е ръката
която ръководи това
същата с която хвърлям камъчето

същата която не застава пред устните
преди да изрекат
онова за което вече съжалявам

малката суета
расте убийствено бързо
всъщност
ражда преждевременно
грозни малки деца
прости изречения
недоносени развръзки


аз съм пепелта
която пропада
изтръсквана от фини дълги пръсти
изтръсквана от едри мъжки ръце
забърсвана с мокри парцали
или просто изгонвана с дъха на някой съвестен
който не иска да цапам


откъсвам себе си от листа
иска ми се да го прочетеш бял
иска ми се
да мога с един бял лист да те трогна..
но тези неща не стават така


отвътре всички сме еднакви
само покритията са различни
различни с претенцията си за оригиналност
различни с претенцията си за потентност
различни с желанието си за...
заедност.

да си сам
е като да държиш
най-горчивото хапче
под езика си
и да се усмихваш
пресилено
на света
свят на здрави захапки
свят със синини по ръцете
свят който засмуква и не пуска
докато кръвта не се насъбере
по бялата кожа
отоци истина




Tue, 10 Jun 2008 14:14:00 +0000



мълчанието бе моя тих дом

в който всички думи заспиваха

след чашата топло мляко

дълго слушах дъжда навън

и плетях на две куки

Името му




Mon, 31 Mar 2008 13:05:00 +0000

друг човек който мете празната улица
който се бунтува срещу мръсното
колкото се бунтува срещу чистото
...
който работи за да бъде забравен
...
който помита несъществуващите листа
...
от улица която никога не е била там

сутрин преди да се влеят в тротоарите
хората не мислят за тоя мечтател
не виждат метача и настъпват метлата му
допринасят с пепелта по стъклата
с пръстта в ъглите на бордюрите

и метача се усмихва на чистата улица
павира години усилия стиснал здраво
песента зад зъбите си





Thu, 20 Mar 2008 21:58:00 +0000

белите замъци потъват в дланите




Sat, 23 Feb 2008 11:27:00 +0000

наивност и виновност са една и съща дума
винаги съм го знаела и винаги съм криела
признанието
от любов
от суета
от безсилие

война на сухи листа
война на сухи клони
война в която изтръгваме

война която водим
защото вярваме в каузата
че в края нещо ще се роди
и ще го гледаме как расте
от упреците ни
откърмени с късокраки
и озлобени думи

спим омагьосани от собствените си
заклинания и вълшебния камък
ни се струва мека възглавница
понасяме твърдостта
по-смело от нежността
и се вливаме
в черен поток
и си казваме
пълен напред
подскачайки с вързаните си крака
размахвайки късите си ръце

всичко това
не е жертвата която отдаваме
смирение и примирение
са различни неща
но сам избираш
чашата от която пиеш
съвсем сам
се сдобиваш
с глуповата увереност

ако можех да се настигна
да се хвана за рамото
да си кажа знаеш ли
срещна някого
но винаги се стремиш
да го задминеш, да го надскочиш
а аз съм зад теб - сянката ти
и гледам как болезнено
не докосваш нищо по високо от себе си
нищо по-хубаво
нищо по-лошо
само себе си
и това не стига
за да повярват в тебе
и това не стига да дишат заедно с тебе
и това не стига да кажат аз съм свободен с тебе
просто не стига
да вдишваш с желание
трябва да търпиш порицания
трябва да се насищаш с малко
трябва да откъснеш частта от себе си
като жертвено агне
...
и когато се настигна
и когато се хвана за рамото
ще си кажа
помниш ли
как се смя на своя верен приятел
затова че е разпознал суетата
и чете Еклесиаст с две отворени очи
усетил че всяка частица от нас се разтваря
и се затваря с една единствена слабост
без да се сеща да се свени от нея
да ненавижда себе си
суетенето
воплите

думите
благоверните думи
да сеем помежду ни
без страх
и истински голи
и истински да се докоснем

защото не стига да се изравняваме във вървежа си
защото не стига да признаем летенето




Tue, 05 Feb 2008 16:44:00 +0000

да пътуваш и да не мечтаеш
да сядаш всеки път до прозореца
в студения влак
да усещаш вятъра който се вмъква под дрехите
и все пак да не докосваш човекът с топъл балтон
който би ти предложил прегръдка

да въздишаш с ръка пред устните
да стоиш с отворени очи
за да видиш колко ще издържиш
със съхнещи зеници
да пътуваш и да не разбираш
до какво може да доведе
десет минутното закъснение
да пътуваш с куфар пълен с трохи
без да ти се доще да нахраниш поне един гълъб
да пътуваш без да мечтаеш
да пристигаш без да си стигнал...





Tue, 05 Feb 2008 16:42:00 +0000

среща на най-високото място в града
на урок по фехтовка с очи
дълги часове
глад и изпращане на торпеда
от скалите към магистралата
гледане на битието на мравките
бършейки сълзи с пожълтели ръкави

нищопостигане
в най-равната част на града

знаеш стълбите са най-прекия път
до черния връх - съдбоносната доза мълчание
а въздуха не достига за един дълъг разговор
а и никакъв разговор не ни е по силите
вече

небесни основи
окачени тавани
прясно боядисани сгради
по които мухите полепват и умират толкова жадни...
а света вее с опашка
опитва се да разгони онези от нас
които летят без посока
малките птици се шегуват по между си
малките бозайници си играят на малки бозайници
хищниците чакат в засада
и всичко си е както преди
и всеки си е както винаги

среща на най-високото място в града без очи
никой не знае за нас освен нас
последен дуел и поздрав към слънцето




Wed, 05 Dec 2007 18:10:00 +0000

*
обичам довереното лице на тъмното
недостатъчната дълбочина на дупката
в която се намирам
ниската резолюция с която снимам живота си
бездарния усет към цветовете
и наситения далтонизъм в мислите
влюбеността която се изпарява
топлия въздух в стаята застоял въздух
студените ми крайници вечер
наболяващия гръбнак
всичко това обичам
посвещавам му се
слизам по-надолу
уча се да рисувам, да шия
все неща които не ще ми потрябват
не ще ми възвърнат усилието
това е лицето на истинското желание
но не знам дали е втълпено само тук
в моя диаметър в моята тъмнина
или властва или не властва
или ми доказва че не съществува
"навсякъде"
съществува праха по фотографията
съществува опитът ни да го почистим
съществува кратката радост от изненадата
и измамата която винаги добавя горчилка в храната
и във глада ни
в усмивката

дни на прегърбване
нощи на ембрионно свиване
както много пъти съм писала
никакви разграничителни линии
сиви зони се сливат с прежълтели полета
и се топят в заедност във измамен кръг
в несъстоящата се затвореност на "оцеляването",
"отминаването" на дните, наблъскани едно в друго
квадратчета по календарите - официалното омаловажаване
на важното и фиктивното му присъствие изобщо

прегърбване
зацапване
сиви стенания
черен шум
секнене на сезоните един върху друг
грубо и променливо
върху мен
в тъмното




Sat, 24 Nov 2007 17:24:00 +0000




и когато говоря
и когато мълча
все имам предвид
везните в малкия ти
клокочещ свят

ти спиш с крака оставени в реката
събуждаш се със студени пръсти

ти се палиш
от студените ми ръце
от студените ми въздишки
от смразяващото мастило на мислите ми

ти си момчето със светло син панталон
което снимам гърбом
застанало пред картина

и си (и го знаеш много добре)
музикант на кокили
усмивката на карнавалната култура
суетата на градския младеж
който се топли в шал плетен на село

и в хубавите дни
които са мрачни
все мисля за тази топлина
която натежава
като буркан пълен с мед
в ръце на нежно малко момиченце
на около четири или пет
тогава когато желанията надминават възможностите
годините винаги се оказват малко
а възрастта е толкова претенциозна мярка

в усмивката ти доливам
онова мляко което нарекох
млякото на съжденията
кажи ми в твоите устни ли
то ще се пресече
или в твоите вени
ще се смеси с кръвта
и ще й говори за мекотата
на дланите когато олекнат

и когато мълчим
и когато говорим
все сме в тези везни
неизменно предопределящи се една друга
любовта и приятелството
викът на радост и въздишката на отчаяние
еднаквите пожелания в картичките
и различните поводи да не ги изпратим

на кутрето
на разсеяно момиче
е увит конец
а от джоба й пада
кълбенце
на релсите на трамвая
то се оглежда
в шапките на фенерите

в едната везна
вали сняг
в другата дъжд
аз олеквам
ти рязко политаш надолу
валим по различен начин?
това ли е което ще ни докажат?

времето
ъглите
четирите сезона
пета симфония
шести сонет
девети опус
концерт
финал
хореография
кадър
бог
вятър
шубичка
зимата

когато се разхождаш самин
минаващ през осветените нощни пазари
нарамил килограм гнили круши
да си направиш статуя в чест на отминалото
аз се питам
кога ли ръмежът на думите
везните ще изпревари
някъде в уравновесяването
между дишането на птиците
... и речното дъно




Fri, 16 Nov 2007 18:05:00 +0000

*
зин - момченцето с което играем на топчета ми обяснява
как в заскрежена трева трудно се побеждава
много може да се научи
от едно малко момче

а колко лесно се забравя женското бръщолевене




Wed, 14 Nov 2007 18:08:00 +0000

на брат ми


докато узряват зрънцата в устичките на плодовете
докато пеленачето спи а сънищата се раждат сами
и търсят чисто-бели души в които да се промъкнат
докато корените на косите ти изсветляват
 /но не от слънцето, не, не от слънцето/
неволно чупя приказката която си ми разказвал
неволно изпускам бръмбарчето в краката си
и не мърдам от уплах, че ако го стъпя нещо завинаги
ще е свършило -
усмивката ти в сивия пуловер, татко
когато беше зима и измисляше чудеса, за да
създам лицата на щастието,
а мама кърпеше ръкавите там дето са лактите с велур
и пъхаше в обувките ми памук,
за да не хлопат, когато се затичам да я прегърна
докато сме тихи колкото и жълтите дребни цветя
които но виждаме във движение
...
времето се изпуска от възела
ръцете ми изпускат
току що измитата чиния
за да ме пореже тази която е суха
и аз да стоя с порязания си пръст
трудно превързвам и онова, което напиша
до вкореняване на думите

ще стегна възела
ще спра кръвта

докато плодовете зреят

докато дъждът пее

докато капчуците леят песен

честит рожден ден, батко

раната затваря око

и сънува

възвръщането на цветовете

единственият лек

чрез който ще си върнем

детството...




Wed, 31 Oct 2007 14:55:00 +0000

****
срязаните пръсти на ръкавицата
са шапки за старите ти моливи
знаем защо е студено
предупреждаваме се един друг

навличаме се с тънки оправдания
които лесно да разкъсаме
влюбени във виновността
разлюбени от вината

отпуснатите мускули след любов мила
са любимата ми част от теб
когато изпънатите ти бедра отпускат примката си
когато въжетата се късат
и люлката на думите ни си прави лоша шега

вървим по улиците
и си мислим
тази улица лъже
тези дървета лъжат
тази усмивка лъже
тези очи не хаят
стоим на светофара
и не си спомняме
червените следи по кожата
които си оставяме
озарени в зелено
се запътваме
към места в които
синьото вече го няма, любима

какво търсим
къде са пътищата

есента си отива с бавни крачки
върви по дългите мостове и се къпе в студените води
грижовна кръстница на всички страдащи без причина

като нас
след любов
когато кръщаваме новите си любими
и сме простили грешките на старите

след лъжа
близо до истината

зимата се ражда в окото на непознато момиче




Tue, 10 Jul 2007 21:21:00 +0000

градовете нямаха вече значение
те се рушаха със същия смисъл, с който се застрояваха;
и жълтото на новите сгради беше същото
като сивото на руините и като сивото на мъртвите гълъби
като сивото по ръбовете на административните гишета;
името на града нямаше значение страната можеше да започва
с Г или с ф или с Б или дори с Х и пак нямаше значение;
морето бе разпределено и заплатено като магистрала
като синя зона същата като сива зона с бяла разпределителна линия
независимо от вълните и носещите се мъртви животни
или живите някъде вътре...

някъде вътре
тя акордираше звуците
в кухата квадратура на апартамента си
който понякога й напомняше
кутия от нови обувки оказали се неудобни и хвърлени
единствено картоненият правоъгълник загатваше
някакъв прагматизъм, вероятната използваемост
която те кара да се усмихваш сантиментално и глупаво;

туп туп или туххх туххх се чуваше щом преместеше
някоя картина от стената или чифт пантофи от килима на пода
винаги равни тонове винаги незагатващи нищо друго
освен отбелязвайки самите себе си...бездушни стонове
нищо опознавателно

кухина
празнина
празнина в тялото
празнина в дрехите
празнина между думите и в самите думи
които неразделни се кълняха във съвместимост
при все цялата неуместност на изреченията
които летяха в празното
и не уцелваха

мислеше си
ако се давех
то значи все пак има нещо
има обем
има нещо в което да се потъне
вода мляко мастило парафин олио оцет киселина парфюм сок от изтискани плодове
сока на хорската пот и на хорския плач на животинските първични секрети
нещо солено нещо сладко нещо опиващо или нещо тъй гъсто
че запушва веднага носа и ушите и просто се задушаваш
потъвайки

но е празно

и тя мисли за своите родители
когато те се грижеха и един към друг бяха мили
понякога тя не ги подозираше в никакви блудства
дори се съмняваше във зачеването си тъй искрено
че измисляше всевъзможни теории за появата си
баща й обичал музиката
майка й чистотата
и така когато се срещнали
в квартирата на бъдещият й татко
майка й избързала с пръст прахта от радиото
и в светлината на слънчевите лъчи
златните прашинки се сляли в топлата мрежа прах
баща й и майка й кихнали един срещу друг и така
се получила тя
която живее тъй празно
че за пълнота може да смята
единствено първопричината

как от една отхапана ябълка
се раждат хиляди
пригодени за празнота
и очакване хора

как от едно генетично решение
плътта се превръща в плод
осъден на смърт след зреене

как

как

пук
изпука китката й
и тя затвори очи
и каза "о, това нищо не е...това още нищо не е"...




Thu, 17 May 2007 14:27:00 +0000

убих човек. на две стъпки от колоната в амфитеатъра.
очите ми бяха горещи и пълни, а човека стоеше гърбом
загледан в черното на морето...нито помен от слънце...
оставили бледи сенки ние не знаехме един за друг нищо
освен съвсем малко за себе си - другостта си... различието
непознати непознаваеми и откъснати.
ние не обичахме никого
бяхме кацнали напразно на този остров
и сърцата ни се бяха смалили колкото маслини...
и в телата ни цвърчеше кротко зехтин вместо кръв...
не се подозирахме, не се и съмнявахме...
не долавяхме мазнината в която скоро щяхме да бъдем сготвени...
не долавяхме миризмата на улова - вътре в нас лежаха умъртвени птици
непосмели да отлетят по на юг от нас самите

убих човек
застъпих сянката му с моята
вдървих се на място и се простих с досегашното си спокойствие
запознах се със наказанието
той дори не се олюля
направо падна
напред
по очи

дали е помислил за миг
че може да ползва ножа който държи
дали е мислил за стоманата с която някой извая мига
и ни превърна в неизбежност и в невежество
красиво като оперна сцена,
но безмълвно като жива,
стрелкаща се в морето риба...

дали
този
мъж
е бил мъртъв и преди
да го видя
дали дали дали
изобщо някога
той е бил жив




Thu, 12 Apr 2007 19:47:00 +0000

когато извивката е движение
а движението - довиждане
дори - отрицание
за да заиграят сенки
са нужни стени
заобикаляме се
подреждаме се
да издължим зида
за да започне театъра
строяваме се нестройно
разпръсваме се
*наивно*
дом в очите ми
има за бездомника
вътре в гърдите ти
поседни
подпри ръка
на дъха ми
и почини пътешественико
извива се сянката ми
и се слива с косите на други сенки
много нежно
сякаш сме думи които преливат
една в друга
поезия
лира
движение
мим
аура
може би да
може би не
са нужни стени
са нужни ръце
извивка и звън
мимолетен




Tue, 03 Apr 2007 14:55:00 +0000

дневниците се пишат на провала...
това ми е мнението.

рушиш ли пясъчното замъче с краче
защото има значение дали го рушиш
с ръце
или захванал по-едра мида

вируси в бели ризки
това са думи подредени
в невъзможни дитирамби

кой език позволява
да се лекуват заболяванията
на понятията
когато се прекатурят
като хора
разбира се
че никой няма да им се
притече на помощ
нали изглеждат жалко
нали звучат хленчещо

непрежалими ли са думите

не могат ли да носят
широка голота
и тесни смисли

на кой му пука

провалят се
потъват си
ние се носим
ние ги занемаряваме
като къщите на родителите си
и после се оправдаваме
че трябвало да ги продадем
защото вече не можем
да се грижим за тях

попечители на изгубеното време

една армия
дебне градовете ни
една армия
е изчислила колко струват
всички съкровища на древността
и краде тихо спомените от детството ни
без да се налага дори да ни подслушва
ние сами крещим
ние сами
ние сам сами
ще си налетим

без думи




Thu, 22 Feb 2007 15:26:00 +0000

блато е невероятно топла дума
учудвам се как е възможно
толкова да обичам
затъването
двусмислието
балончета с въздух
които се пълнят
на повърхността
и се носят
затворени и прозрачни
а навътре е тинесто
миризливо чуждо е там
лаком е мокра дума
блато е топла
брада - бодлива
тревата по която
стъпват нощем пръстите ми
е бодливата дума
оставя ми синкави
точици които изчезват
почти веднага
учудвам се как успяваш
да ми дадеш от твоята цветност
преминавайки през всичките ми кошмари
спирайки ме на най-тихото място в съня
където ти обяснявам
колко дебнещо е студеното око
на гърба ми
с черната му препаска
която постоянно
се свлича и дразни кожата
грубо и грапаво спуска се
по гръбначния стълб
стига до таза там следва лек гъдел
приплъзва се по краката ми

може би може би

можeх ли можeх ли
да погледна

лицето на този
който ме е настигнал
....


песента на блатните жаби
ме кара да преброявам
секундите на мълчание
тогава когато са малко
като златни късчета
отстреляни от облак жълт
и плуващи към дъното
удавници

ненормално мокро ми е
и в това цялата топлина
начертала вените
закономерно и равнопоставяйки ме
с останалите
аз тека и стигам
точно дотам където
ще се снабдя
сама с противоречието
завещанието на кръвта е такова
отвътре алено
отвън синьо
а около мен зелено
и сгорещено до припадък
до топлата дума блато

след сън
в който
за последно
съм отъркала
старните си във брадата ти
ненормално
топло ми е




Wed, 21 Feb 2007 14:11:00 +0000

вървя пътя си на обратно по дънотомеко стъпало съмв най-финия пясъкна леснотосе потъвано е приятноприятно епърво на глезенитепосле на шиятанакраякоситеплуватна повърхносттакато водораслис морав отенък на залези никой не помнитова че им казахще се разходячас-два на брегаще опитам да се досетяза пътя обратнонарррарарарараааааразкрещя се чайкатас твърд клюннабраздигладката кротка водаприпяващамоето потъване[...]




Wed, 21 Feb 2007 12:18:00 +0000

прозорецът
се е вгледал
в перваза отвътре
там е замърсено
с мен

страх на прах съм
ти-тя-аз-сме-ние

ще си заприличаме
като прашинки близнаци
страх ни е

но

ще мине някой
/ по-работлив
по-не-отегчен /
многобройните
лица и имена
от чело ми
да забърше
паметта


и аз ще бъда
чист рефрен
и перуанска
стара песен
някъде ще
пренесе
моите въпроси

лесно е

-

сив мотив

угарки в косите ми
които трябва да изтръскаш
внимавай с тялото
да не ти се изплъзне
по-леко от пепел
нямо като разговор
на пушещи комини
вечер





Mon, 19 Feb 2007 23:33:00 +0000

закъсняло разузнаване
гадаене по звуци
от коя страна
си решил да влезеш
в тази мелодия
след като и двамата
сме изслушали
краткостта на мълчанието

скърцащи дървояди в пода
мишки търкалящи орехи
на тавана има перфектна акустика

нека игрите започнат
нека шпионираме звуците нощем

да се катерим
по стълбите от съня ми
направени от звънливи улуци
металически звуци
подхлъзване
хващане
писукащо пиленце
в мъжка длан
после жито
в женска ръка
и накрая
ето ни горе
най-горе
над нас
има
само един капак
който ще ни
отвори око
към звездите

тихичко
...

наведи се
чуваш ли
пърхащия
комар
на врата си

не го убивай
дай му смърт
от кръвта си

не убивай
женската
му инициативност
...
отварям
капака

мишките
спират играта
най-малкото
изцвърчава

шшшшшшшшшт

настъпих един орех
кухо изпука
в същия миг
една звезда
падна
в комина
на съседската къща
от прозореца
момичето се подаде
и хвърли кълбо прежда

ти се почеса по врата
трескаво
а аз се обърнах
"хайде, хайде, да тръгваме,
ето къде е трябвало всъщност да бъдеш..."

тръгнах първа по стълбата

мелодията се изплъзна от пръстите
в мълчанието ни
ти тръгна наляво
а аз към стаята ми