Subscribe: Аз ли съм...или не съм...
http://skeledor.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Аз ли съм...или не съм...

Аз ли съм...или не съм...



"Посърнали, тежки от мисли човешки, ту страдаме, ту се виним за свои и чужди, и глупави грешки. Дали сме полезни? Мълчим. Животът е дар и без р



Updated: 2014-10-05T08:01:25.027+03:00

 



JAVA

2007-03-23T14:20:54.610+02:00

Както споменах ще ставам JAVA разработчик. Не знам на вас как ви звучи, за мен към момента е странно.
Как се случи това?
По Коледа си бях на Варна:). Там един приятел взе да ме зарибява за някакви безплатни курсове. Върнах се в София и се оказа, че други двама кандидатстват за тези курсове. И така и аз. Отидох на тест. И две седмици по-късно се оказа, че съм в групата за JAVA. В дивия си ентусиазум повече не проверих пощата и след седмица бях на курс, който бе прехвърлен седмица напред:) С този малък инцидент курса започна.
Лекциите са ок. Като изключим факта, че от време на време все едно ми говорят на китайски. Ама вече съм си инсталирала JDK и Eclipse и даже написах 3-4 програмки:)
От по 10 реда:). А сисадмина дето седи до мене само ми повтаряше да мисля:))))
Колегита са ок. И май ме мислят за чалгаджийка. Дали не е заради цвета на косата? Имам поне двама метъли в групата: лектора и един колега.
Ами сега май ми остава да попиша домашни.
Хайде до скоро!



мойте 5 неща

2007-01-30T19:43:41.180+02:00

Да не остана назад ето и мойте псевдо-откровения(както казва един от блогърите, чиито такива прочетох)

1.Прослушах чалга. Не ме бийте!Моля!Още си обичам dream theatre, Bon jovi, Metallica,Hammerfall, AC DC, Scorpions, Guns, Rainbow, Rammstein.... и още ред други(абсурд е да напиа всичко)

2.Искам да си обръсна главата.Да видя как ще ми стой.Ама ме е страх.

3.Много искма да пиша разкази и романи.И имам бая опити.Почти нищо четено от някой:)

4.Май искам да ставам програмист?!

5.И всъщност още вярвам в Дядо Коледа...



Весела Коледа!

2006-12-26T18:38:37.700+02:00

Днес прочетох наслуки някои стари неща, които съм писала.Сетих се защо ми харесваше този блог и защо започнах да го пиша.Установих, че искам да го попроменя и да го продължа.

Дни на равносметка.Каквото и да правим те си идват:)Празниците.Снощи един приятел имаше рожден ден.Каза, че за него купона не е важен, а това докъде е стигнал и как се оценява.Въртим ли се в кръг?Всеки ден работа, бира и вкъщи.И после пак.И пак.И един ден спираш и питаш "какво правя?".И май и ти не знаеш точно.

Ох май много се сдухвам като взема да пиша.Но всъщност може би трябва да мина през това един път.Да се сдухам, но да оценя къде съм.И кое искам.И разни други такива неща.За да не се повтори един подобен пост още много пъти.



:)

2006-09-13T11:50:50.546+03:00

И ако някой ми каже, че мечтите не се сбъдвали единственото, което заслужава е да му се изсмея!
И ако някой ми каже, че не аз решавам какво да ми се случва и не аз "кова" съдбата си то той заслужава същия отговор!
В защита на първото твърдение мога да ви кажа, че рожденният ден, който мина ще бъде най-запомнящото се събитие в живота ми.А за да сме достоверни трябва да увеличим малко периода му.И така...
21-вият ми рожден ден
Започна някъде в края на юли и началото на месец август. Среща с един невероятен мъж, който ми показа какво наистина заслужавам. Продължи с покупката на телефона, за който си мечтая от 9 месеца. След него последваха 4 невероятни дни в Пирин. Тази планина трябва да се преживее. Просто не знам какво да разкажа за нея. Там се сбъдна една друга моя мечта. Намерих си моето езеро! Езеро, което съществуваше в мечтите ми и което се оказа действителност. А като сложим и бонуса от приказната гора, която видяхме след това...
Дано всеки поне веднъж се почувства по този начин.
Щях да забравя новата квартира. Ама не помня кога точно беше:)
Май стигнахме до самата дата: 06.09.2006
Една изстрадана торта се оказа изключително вкусна. Като изключим факта, че няколко човека не можаха да я пробват, нямам от какво да се оплача. Рожден ден на костенурка:)
Работата върви стархотно:)Коя ли? Ами всичките:)
И най-прясната новина: ще запиша и то още тази година.Поне така се очертава:)Няма да имам пропусната година и ще уча нещо готино:)
И да знаете всичко това си го изстарадах:)Не ми е паданало от небето:)



???

2006-08-25T23:05:13.516+03:00

Случва ли ви се да се чудите кои сте? А за какво живеете? Кои са наистина важните неща?
Последните няколко седмици все това се чудя. Вярвам, че не само аз си задавам такива въпроси. Интересното е обаче какви са моите отговори.

Странно защо най-труден ми се струва отговора на първия въпрос. Коя съм? Къде? В коя среда? Какви са вариантите? В сермейството ли? На работа? Сред приятелите?
А коя искам да бъда? Какво искам да правя?

Има моменти, в който се чувстваш част от света около теб. Частичка, която си е на мястото. Осъзнала се, правеща това, за което е създадена и радваща се на това, което има. Но ние не сме част от една машина. Не сме лост, зъбно колело или вал(примерно:)). Нямаме позволени и непозволени степени на свобода. Или имаме? Или сме част от една огромна казано условно машина. Съмнявам се. Ако е така, оглеждайки се наоколо мога да кажа, че тая машина май въобще не работи. А може и да работи. Кой е казал, че моята гледна точка е обективна?

Мъдрост? Спокойствие? Удовлетворение? Усещане за реализация?
Когато сметнем, че сме ги постигнали ли сме на мястото си?
А имаме ли място, което трябва да заемем?
Или и аз и ти и момчето на съседния компютър можем да заемем едно и също място?И всичко зависи от избора ни?

Кое е важното?
Човекът до теб?
Семейството?
Приятелите?
Ти?
Работата?
Парите?
Материалните придобивки?
Удоволствието?
Родината?
Кое е по-важно?
Кое е правилното?
Да си честен?
Справедлив?
Да помагаш?
Да можеш да се усмихваш?
Да се отдаваш на всички тези неща и същевременно да не ги превръщаш в самоцел?
Да бъдеш сред хората?
Или сред природата?
И двете?
Да разбираш?
Да осъзнаваш?



Лято

2006-08-12T17:44:23.600+03:00

На Камен бряг ходих. Макар за един ден си изкарах добре:).Видях хора дето не съм ги виждала от...(и аз не знам)
Преди това обаче се запознах с група Варненци, с който си направихме стархотни купони тук в София:)
Смених си квартирата. Сега живея в Изток. Страхотен квартал, спокоен тих. Интелигентни хора. Последното се оказва доста важен фактор. Пренасянето беше експресно и качествено. А и вече съм влюбена в новата си стая.
Много съжалявам за този телеграфен стил, но за момента толкова.Все пак е нещо.



А пък аз....

2006-07-29T20:54:21.446+03:00

Какво ми се случва?:)
Понеже не помня какво писах, а и ме мързи да чета всичко, в кратце:
(за хронологията не съм сигурна, но....мисля.ю, че така беше)
Напуснах ТУ.
Излязох на квартира.
Разделих се с гаджето.
Харесах си няколко младежа:)
Междувременно бях на изпит по география. И гадовете са ме оценили на 3:(. След всичкото четене и писане. Ама оценките не подлежат на преразглеждане. Та се надяваме да ме приемат нещо. И после само шестици, за да се прехвърля Маркетинг:)
Някъде междувременнно постепенно започнах да се завръщам към катерачите. И разбрах колко много са ми липсвали. А сякаш това време не е минало. Имам чувството, че ми е даден втори шанс и трябва да го оправдая:)
След година и половина, в която се опитвах да скрия, че работя в Хербалайф www.herbalife.com и си мълчах май вече започвам да го правя:) Та дано стане. То от мене си зависи. Малко инат, това поне го имам в излишък:)
Какво предстои?
Камен бряг.
Варна.
Работа.
Обучение на Карандила със Steve Peterson(Хербалайф)
Това е за август.Sептември ще го видим:)
Щях да забравя имаше и много концерти на Васко Кръпката и група Каскадьори и един нма Ювиги.



Кой ми взе Сиренцето?!

2006-07-29T20:34:53.626+03:00

Обичам да чета без да имам предварително мнение "взето на заем".Не искам да развалям удоволствието от откриването и слагам ограничение чрезмоята гледна точка.В тази връзка единственото, което ще си позволя да кажа е: aвтор Спенсър Джонсън, изтеглено от www.izvorite.com.Коментари - следващия път.В една далечна приказна страна живеели четири мънички същества. Всеки ден те тичали насам-натам из един Лабиринт, за да търсят сиренце, което да ги нахрани и да ги направи щастливи.Две от тези мънички същества били мишоците Остроноско и Бързобежко. А другите две -дребосъчетата Колебливко и Разсъдливко, които били толкова дребнички, колкото и мишките, но имали същите възгледи за света, същите чувства и постъпки като нас, хората.Тъй като тези четири същества били наистина много мънички, често никой от останалите обитатели на тази приказна страна не забелязвал какво правят. Но при един поглед по-отблизо се откривали наистина удивителни неща!Всеки ден мишоците и дребосъчетата търчали насам-натам в Лабиринта, за да търсят своето предпочитано и много специално сиренце.Мишоците Остроноско и Бързобежко - които имали простички мозъци на гризачи, но пък невероятно остри инстинкти - търсели любимото на всички мишки твърдо, хрупкаво сиренце.Дребосъчетата Колебливко и Разсъдливко използвали своите високоразвити човешки мозъци, натъпкани с какви ли не мъдри убеждения, за да търсят едно съвсем различно и мно-о-ого специално сиренце -всъщност „Сиренце" с главна буква, - за което вярвали, че ако успеят да го намерят, то ще им донесе успех и ще ги направи щастливи во веки веков.Но колкото и различни да били мишоците и дребосъчетата, помежду им имало и нещо много общо: всяка сутрин те обличали подходящи за тичане дрехи, обували маратонките си, излизали от мъничките си домове и се устремявали в Лабиринта, за да търсят всеки каквото сиренцепредпочитал.А този Лабиринт представляваше сложна плетеница от коридори, с много и най-различни помещения, пръснати тук и там, в някои от които имало чудесно сиренце. Но в Лабиринта имало и много тъмни ъгли, празни стаи и слепи улици, които не водели наникъде. Накратко, това било място, където всеки можел [...]



Да започваме

2006-06-22T14:25:04.756+03:00

Какво се промени? Или е по-добре да започна с това какво не е?
Как се реших ли? Въпрос, на който не знам отговора. Или може би го знам?
Аз съм си аз. Оттук нататък индикацията ми в околния свят е променена.
От студент в Технически университет София ставам кандидат-студент в УНСС, специалност Маркетинг.
Живея в центъра на София.
Работя. За момента на две места. И да стискате палци да остане само едно, че така е трудно.
Ами това е. Май. То вече юни стана, но....
Айде до скоро, че трябва да бягам.



Изненади!!!

2006-06-08T16:19:55.270+03:00

Предстоят ми редица промени:)
Част от тях вече се случват. Какво точно ще пиша скоро. Просто, защото днес мисля едно,а след малко научавам нещо и се оказва, че ще направя нещо по-различно.

В най-скоро време инфо по темата.



А сега накъде?!

2006-05-24T20:43:12.456+03:00

Един изключителен въпрос:)
Как да си взема заверките? Как да уча за изпити?
Всъщност май въпроса е защо. Знам как се учи. Знам как се взимат и заверки. Но... Понякога се чудя това ли искам да правя. Лошото е, че не съзирам положителен отговор. А и не съм убедена какво искам.
Може би трябва да си изясня първо това. Обаче има опасност междувременно да не успея да взема заверките. Те май са по важни, а? Та дали да не си взема заверките? За всеки случай:)
Сигурно се чудите що за въпрос. Ами честно казано въобще не ми се ходи до ТУ. Ама никак. Дори и за да ми подпишат.
А сега като се намърках да ходя да си пиша протоколите:)

По здрави!!!



Здрасти!

2006-05-04T19:42:15.170+03:00

След продължителното си отсъствие установих, че:

вече не присъствам в една блоглист:(
Тъжен факт.Какво да се прави:)

Аз не съм единствената(дето не пише де, не дет отсъства)

Защо?

Това е един хубав въпрос.
Малко факти. Едно момче, по което си падах имаше блог. Тогава започнах да пиша моя. След това вече установих, че е готино и продължих. Този, с който ходя в момента обаче не се изказа никак благосконно на темата и аз дори не споменах че имам такъв:).Да кажа, че той няма нищо общо с отсъствието ми е не само смешно, но и грешно. Човек обаче премисля нещата. И е хубаво да държи на своето. Пък понякога и когато греши. Едно от качесвата ми който много нервят Сашо(гаджето ми).
На някой хора съдбата им е да бъдат различни.(Да не забравяме, че ние си я избираме; или поне аз така съм заблудена от нея). За щастие или напротив аз смятам, че съм от тях. До колко съм права ще каже някой отстрани. Пък аз ще бъда това, което ми харесва и което смятам за правилно. Напълно в реда на нещата ще си понеса и последствията:)

Тази година си взех един хубав урок.Заради една група хора(клуб "На ръба") изоставих друга(групичката от стена:Габи, мишка, Иво, Ива, Нат, Слави....(и още много знайни и незнайни; това не са всички). От една старна страшно съжалявам, но пък си научих урока(дано!).
Две прияелки ме обвиниха(поотделно де), че откакто съм със Сашо не им обръщам внимание. Да, не им обръщам същото. Всъщност по-малко е, факт. Едната свикнала всеки ден да сме заедно в продължение на осем(от 1999 май не са толкова, но)години.Другата, че не ходя да я виждам.Ами сигурно са прави.

Колко неща ми се иска още да напиша. А нямам време. Пък за някакъв ред в излиянията ми да не говорим.
Всеки си пише това дето го вълнува.Понякога, по-често, като пиша тук и се чувствам важна. Всъщност дали не е това и целта. Всеки има нуждата да се почуства важен. И ако само една от всеки три срещи се сещах за това.



ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА

2006-03-22T12:10:33.596+02:00

ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА

Недялко Йорданов

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!



Депресия?!

2006-03-17T20:02:08.576+02:00

"В дупка съм"
Това току що ми каза един приятел, който чака някой да дойде отнякъде и да го извади от тази дупка.Да направи живота му интересен.Всущност ето и част от разговора ни:

L: или просто всичко ми е сиво, безинтересно и скучно
nicky119 (07:10 PM) :
pone ne idvat otnikude
nicky119 (07:11 PM) :
trяbvа da imа ne6to koeto da gi e zaintregyvalo
L(07:11 PM) :
?
L(07:11 PM) :
изгубих връзката
nicky119 (07:11 PM) :
ami ima li nqkoi koito iska da my e sky4no?
L(07:12 PM) :
може, незнам, на мен ми е скучно колкото и да не искам
nicky119 (07:12 PM) :
nqma
nicky119 (07:12 PM) :
ili pone az ne znam takiva
nicky119 (07:13 PM) :
predstavi si 4e si edin interesen 4ovek i si tursi6 ne6to interesno
L(07:13 PM) :
е на МЕН ми е скучно и другите не ме интересуват особено
nicky119 (07:13 PM) :
6te oide6 li pri nqkоi koito samo se oplakva 4e vsi4ko e sky4no tupo...
L (07:13 PM) :
няма кой да ме заинтригува
nicky119 (07:13 PM) :
6te otidе6 pri nqkoi koito minimym se opitva da si raznoobrazqva jivota
L(07:13 PM) :
няма какво
nicky119 (07:14 PM) :
6tom ne iska6
L(07:14 PM) :
в дупка съм
nicky119 (07:15 PM) :
i 4aka6 nqkoi da te izvadi ot neq li
nicky119 (07:15 PM) :
ot li4en opit ti kazvam nikoi nqma da go stori
nicky119 (07:15 PM) :
ti trqbva da go napravi6
L(07:15 PM) :
ми ще си стоя вътре
nicky119 (07:16 PM) :
haresva li ti?
L(07:16 PM) :
нищо не ми харесва, не споменах ли вече
nicky119 (07:16 PM) :
a togava za6to go turpi6?
L (07:17 PM) :
защото нищо не си струва да го променя
nicky119 (07:18 PM) :
koe ne si stryva
L(07:19 PM) :
нищо, каквото и да е
nicky119 (07:19 PM) :
ti ne zaslyjava6 li po-interesen jivot
L(07:20 PM) :
пука ми
L(07:20 PM) :
ако някой смята, че заслужавам по-интересен живот, да го направи интересен
nicky119 (07:21 PM) :
ako ne si go napravi6 nikoi nqma da go napravi
L is N/A: Потребителят в момента липсва.
[Currently N/A]
L(07:27 PM) :
щом няма за какво да го правя - няма да го правя
nicky119 (07:27 PM) :
za sebe si dostaty4no niakkva pri4ina li e?]
L is N/A: Потребителят в момента липсва.
[Currently N/A]


Та това беше разговора ни.Много му се ядосах честно казано.Как стой и чака?!Ако му кажа, че е в това състояние, защото си го е избрал дори ще ми се сърди.
И знаете ли какво осъзнах в следващия момент, че аз правя точно същото.Изолирам се от хората и чакам някои да дойде от някъде и да ме извади от моята дупка.Малкта разлика е че не мрънкам на никого, просто не казвам нищо.Връзвам тенекии на най-близките си хора и тъпея пред някакъв телевизор.В самосъжаления.



?????

2006-01-20T14:42:48.996+02:00

Ако и аз знам какво ми се случва...

Разни изпити. Колегите са се побъркали... А пък на мене май хич не ми пука. Тоя на Съпромат е пуснал 1/3 от хората. Днес на механика пуснаха само двама.
А тея облаци дето са ми се задали към главата какво ще ги правя....
А ако някой Ви е казвал, че в 94 и 280 са най-големите лудници, то да знаете че Ви е излъгал.Хората вчера бяха ужасни, злобни егоисти.

Anyway.However...(както казваше един суъченик)



...и Алеко казал:"Швейцария ли?"

2006-01-16T16:43:33.140+02:00

Исках да кача една снимка тук, но незнайно защо не се получава.Така че ето я тук.
Още много мнения по темата може да видите из снимките, който са тук.



Най-яката ми вечер!

2006-01-13T17:03:14.713+02:00

Обичам се! Обичм хорат! Обичам света!
Днес сякаш го откривам наново. Снощи изкрах супер готина в Маската, на Обратен ефект. Като си помисля, че за малко да не отида. Сетих се, че рока е моята музика. Бях там със себе си. Можех просто да си стоя на мястото и да се кефя. Всъщност до едно време. След това просто не можеше да си стоиш на мястото.
Всъщност бях там с няколко човека. Запознах с един много интересен човек:). Мнението ми за него в момента е неясно. Просто защото ме изненадваше през цялата вечер. В момента ще ми е трудно да кажа каквото и да било повече.
Знам само че онази вечер се освободих:), а снощи празнувах освобождението!
И знам, че точно това ми трябваше!



Как се взима служебна заверка от глупост

2006-01-10T18:46:18.216+02:00

МОЛЯ НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА ВКЪЩИ(или със себе си)!!!

В последно време започнах доста добре да разбирам как така някой хора нямат стимул да станат сутрин.Ако знаех и защо щеше да е много хубаво.Точно подобен проблем винаги ме е учудвал, само дето вече знам, че е доста реален.
И така да се върнем на темата.Трябваше тая заверка да си я взема още с другите, последната седмица, да ама станаха едни неща и аз него(последния) ден само обикалях софийските болници.Само Пирогов де ама тя е достатъчно голяма.Слава богу на мен ми нямаше нищо.Една проиятелка..., но това си е нейна работа.
И така аз не отидох с идеята да го сторя вчера.Да ама и вчера не отидох и вчера беше от мързел.И днес като отидох се оказа, че даскала е в отпуск до 20:).А тогава е датата на следващия ми изпит.И така от днес съм със служебна.



Някой умен човек бил казал...

2006-01-09T21:22:39.180+02:00

Ние всички обичаме да побеждаваме, но колко са тези, който обичат да тренират?



Оne more day....

2006-01-07T20:10:44.596+02:00

Група "Екзитус", както и да се пише това.

СЪРЦЕТО МИ ОТ КАМЪК Е

Сърцето ми от камък е - студено и жестоко,
каквото и да сториш - не ще ме нараниш.
Сърцето ми от камък е и като ад дълбоко -
пропаднеш ли във него, няма как да се спасиш.

Сърцето ми от камък е - студено и опасно,
безмилостно и нежно, то сладко те убива.
Без мен не си щастлива, със мене си нещастна...
Почти като в театър е красиво.

Ще си замина - не, недей да плачеш!
Просто забрави за мен, върви по своя път!

Една дузина мъже след теб се влачат.
Вземи един от тях - обичай го до смърт!

Сърцето ми от камък е. То мина през пустини,
през тъжни сиви зъбери, опасани от лед.
Сърцето ми от камък е - през полюсите мина,
преброди всички пътища навред.

Сърцето ми от камък затова е -
защото твърде много то разбра.
Сърцето ми от камък е! Разбра ли!
Такъв ще бъда докато умра.

Ще си замина - не, недей да плачеш!
Просто забрави за мен, върви по своя път!

Една дузина мъже след теб се влачат.
Вземи един от тях - обичай го до смърт!

До смърт!
До смърт!
До смърт!



Писмо до Дядо Коледа

2006-01-03T21:19:16.090+02:00

Мили Дядо Коледа!

Защо ли ти пиша? Та аз дори не вярвам, че те има. Въпреки, че всъщност може би вярвам. Защото след един дълъг спор, не по-скоро разговор (в момента не се сещам за по-подходяща дума) може да се докаже, че те има.

Защото: "Какво правиш ти?". Носиш ни подаръци. Само на "послушните", само на заслужилите. Ние всички сме Дядо Коледа. Аз съм си моят Дядо Коледа, ти си си твоят. А кое е мерилото за това дали сме :"послушни и добри деца"? Ами хората около нас. Ситуацията, в която се намираме.
Вече знам, че поискаш ли ще ти се даде. Само трябва наистина да го поискаш. Защото в момента, в който се появи желанието, то вече съществува и начина. Знам разбира се, че нищо няма да ми се изсипе от небето. Трябва да си го заслужа, един вид да бъда"послушна", и да правя това, което трябва. Да не се плаша от обстоятелствата, а да ги създавам; да преодолявам себе си; да правя нещата. И да съм полезна. На хората и от там на себе си.

Та сега искам да напиша какво искам за следващата Коледа.

Искам това да е най-хубавата ми Коледа досега! Но тъй като това е прекалено общо и е равносилно на всичко, оттам на нищо сега ще се конкретизирам.

Искам сестра ми да бъде доволна от избора, който ще направи (това не зависи от мен и те моля да го сториш, а аз ще се постарая да бъда истинска сестра).
Искам да стана Световен тим за събитието в Атина, юли месец и Гет тим до края на гидната!(Знам, че това значи малко работа и правилно отношение от моя старна и ще го направя).
Искам нещата в университета да ми вървят нормално.
Искам да покажа на всички около мен какво значат наистина.Искам те да го знаят.
Искам да катеря на скали и да водя 6+.
Искам да контактувам спокойно с хората без значение кои са.
Искам още едно последно нещо. Да имам до себе си моето момче, да го намеря. Човекът, за който аз съм важната и човекът, който за мен е важният.

Ами, това е!

Знам, че не е никак малко. И знам че трябва да си го заслужа. Знам също така, че е напълно възможно. Че спокойно всичко това, което сега пиша може да бъде факт. И знам, че това зависи от мен. И само от мен. И знам, че ако правя каквото трябва ще получа каквото искам.
А сега искам да пожелая Весела Коледа на всички!Защото: "Сега е за мен коледа! сега е за мен празник!", както се казваше в една приказка.А всички знаят колко обичам приказките.
А знам и още нещо. Това, което става по филмите и приказките е животът! Моят живот!
Нека хората около мен бъдат щастливи!



Честита Нова 2006 Година!!!

2006-01-02T16:49:41.166+02:00

Честито! Печелиш чисто нова година, модел 2006, с гаранция 12 месеца!:)))

Да видим какво ще ни донесе.

Чувствам се на кръстопът.На един голям кръстопът.И знам, че не е само чувство.А може би се приемам прекалено насериозно.Има ли такова нещо?

Мислех да спра да пиша тук.Само, че един човек ми каза, че не трябва.Това, което съм пишела било интересно. Оказа се, че и Иво е бил прав, че нямам идея колко хора ми четат блога:). Да всъщност нямам.Дори не съм убедена, че искам да го четат.Така че мога да спра да пиша.Ама не съм убедена, че искам и това.Всъщност блога ми дава възможността да кажа неща, които може би ме е страх да кажа на живо.Което от своя страна не е хубаво.Трябва да си казвам това, което искам на този, който трябва.

Както преди малко споделих с един човек аз съм едно дете, което не знае какво иска.Което все още търси себе си. А междувременно забърква такива каши, че не е истина.

И което се стархува ужасно много:).И то не от нещо друго, а от това да е щастливо...



Весела коледа!

2005-12-26T18:26:01.566+02:00

Коледа.Един хубав семеен празник.
И дни на равносметка.Поне за мен.Току що го споделих с един приятел и ме попита дали нямам температура:).Не, нямам.
Просто почнаха да ми се изясняват някои неща.Разни хора ми показаха какво знача за тях.Хубаво е от време на време да те свалят на земята.Да не вземеш много да летиш.Щото иначе може случайно да ги минеш.А егото не е малка работа.Особено когато обичаш да се изтъкваш и да си най.Но както е казал народа кой каквото прави на себе си го прави.Все пак всеки проблем е един дар.Задълбах прекалено много.
Това са празници.Изкарах си страхотно вкъщи.Не се бях прибирала от толкова време.Видях се с всички, разменихме по няколко думи.Разбрахме кой, какво, как и защо:).
Колко неща има да се случат до другата Коледа...
Даже си нямам и на идея:)...



:(

2005-12-15T16:16:02.530+02:00

Господи, опази ме от приятелите ми.От враговете си сам ще се опазя.

*******************

Усмивка и сълза.
Разплакано лице и после
пак, отново смях.
Съзла и радост на едно.
В един прекрасен светъл свят.
Омраза черна в дните дебне
и вярата в доброто побеждава.
Но не е важна битката,
а края на войната!
Ще оцелеем ли?
Ще видим ли доброто от света?
Не зная.
Аз ти обещавам
до тебе да вървя!

*****************

Първото ми стихче, което публикувам някъде.Много се притеснявах от този момент.Но сега други неща са ми заангажирали притесненията. Очаквам коментари:)



Коя съм аз?

2005-11-24T23:31:35.600+02:00

Коя съм аз?
Или може би какво искам?
По скоро и двете.И сигурно още няколко въпроса, които дори и не мога да формулирам сега.

********************

Изпратих Вес на Варна.Въобще не исках да си ходя преди Бъдни вечер обаче като отидох до гарата така ми се приходи.