Subscribe: Последни постинги в dorabora.blog.bg
http://dorabora.blog.bg/rss.php
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
аз  все по  все  да  за  какво  ме  на  не  но  от  по  се  си  съм  те  ти  че 
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Последни постинги в dorabora.blog.bg

Последни постинги в dorabora.blog.bg



Последни постинги в dorabora.blog.bg



Published: Fri, 23 Feb 2018 15:22:24 +0200

Last Build Date: Fri, 23 Feb 2018 15:22:24 +0200

 



Над покривите слънце грее

Fri, 22 Dec 2017 10:55:30 +0200

 Над покривите слънце грее, в душата няма място за тъма. Нещо тук оранжевее,



Сняг по пясъка

Fri, 08 Dec 2017 14:28:11 +0200

 Загледани в синята морска шир,  те забравиха вятъра. Полудели и неми, мълчаха на пустия бряг, там на пясъка някъде. На есенно-зимния плаж. Изоставен от птиците и забравен от сиви рибари тих е брегът,  а в тишината са сгушени те. Облечен...



Полетът

Wed, 18 Oct 2017 12:31:37 +0300

 Стъпките още отекват в тишината. Те са все по-далеко. А тя не спира. Нали никой не я спря. Очите ѝ блестят. Някой видя тъга в тях. Друг - решителност. Тя не е птица и не е цвете. Не спира да върви, но все по-рядко се обръща. И пон...



Утринно злато

Sun, 10 Sep 2017 10:56:52 +0300

Нахлу през прозореца малкият палавиник. Спусна се по завивките и весело се заигра. Разля топлина и злато по заспалите лица и на двамата. Нежно погали ръцете им, намерили една друга, и сякаш осъмнали в отнесен танц. Дойде новото утро и из...



Крилата

Sun, 10 Sep 2017 10:13:19 +0300

Опитах да живея с хората. Но те се смущаваха от крилата ми. Аз все ги криех и летях само нощем. Никой не харесваше моя полет. Един ден те ме подгониха. Бяха много и имаха ножове. Металът стържеше, пригласяше на разярения тропот от безкри...



Отвътре

Sun, 10 Sep 2017 10:06:21 +0300

  Странно е, че те няма. Не откъсвам очи от тенекиената кутия. Беше от някакви коледни сладки. В нея съм струпала снимките ти. И още нещо сякаш. Всъщност добре знаем какво има вътре. Нали? Няма смисъл да стоя дълго пред огледалото и да м...



Под капките

Sun, 18 Jun 2017 19:16:45 +0300

 Дъждът напои земята и тя се размекна от щастие. Птици, хора и кучета се бяха изпокрили от едрите капки на пороя. Само розите сякаш се перчеха и сега изглеждаха още по-красиви, сякаш обсипани с хиляди кристали. Една лудетина в шарен...



Светло

Wed, 27 Apr 2016 12:37:02 +0300

 Понякога се будиш с мисълта,  че пътят ти е твърде труден.  Все някога зад облаците през деня



Помни

Tue, 19 Apr 2016 22:25:12 +0300

Запомни ме, моля те, такава -  щастлива, твоя и добра. С усмивка и изгубена във рая,



На баща ми

Fri, 15 Apr 2016 10:26:26 +0300

Защото горда съм, че имам те! Ти помниш ли... Аз някога държах те за ръка,



***

Fri, 15 Apr 2016 09:54:03 +0300

Навярно някъде във мене се крие мъничко дете. Не го убивайте, не го мъчете,



Аз

Mon, 11 Apr 2016 00:07:19 +0300

С поглед, вперен все в красивото, навярно съм пропуснала безброй неща. Но да забелязвам вечно сивото,



На път

Thu, 11 Feb 2016 13:04:24 +0200

Пътувам, пътувам и няма да спра. Пътувам



Тук съм

Thu, 11 Feb 2016 10:38:46 +0200

  Тук съм. И не се предавам.



Накъде?

Wed, 10 Feb 2016 19:57:24 +0200

  Все по-тихо се чува шумът на сърцето, все по-глухо то удря във такт



На брега

Wed, 10 Feb 2016 19:16:24 +0200

 



Напред

Fri, 12 Aug 2011 19:56:28 +0300

Напред върви, дори когато пътят свърши, напред, не се обръщай и за миг не позволявай никога духът да се прекърши



Сега

Sun, 26 Jun 2011 23:55:11 +0300

Изчезваше от погледа, стопи се в мисълта, изпепели се в думите - 



Не плачи, малка моя

Thu, 08 Apr 2010 02:28:33 +0300

Защо пак си склонила глава, защо и ти като някои смяташ, че в живота има само тъга?



Бележка относно самотата и любовта

Sun, 17 Jan 2010 18:45:04 +0200

           Винаги си сам. Често искаш да избягаш от самотата, гмурвайки се в множеството себеподобни, но именно когато има много хора около теб, всъщност си най-самотен. Някои казват, че ...



Сън за свобода

Wed, 13 Jan 2010 21:03:37 +0200

Убиват ги бавно! Убиват бавно всички човеци, усмъртяват надеждата на всеки един



Да бъдеш луна

Thu, 07 Jan 2010 21:36:50 +0200

Когато повярваш, обичаш и искаш, ще можеш, ще можеш да бъдеш луна. Ще светиш, повярвай, макар не като слънце,



Талисман (с поправки)

Thu, 18 Jun 2009 00:10:58 +0300

Всичко започна преди проклетия изпит. Беше не знам колко часа и безброй минути, бях на път да си приготвя кафе номер осем и да запаля седемнадесета цигара. Славянски литератури. В главата ми се въртяха откъслечни спомени от прочетените л...



Музиката...

Wed, 03 Jun 2009 21:33:06 +0300

Стълбите ставаха все по-стръмни, по-страшни. Нищо не се виждаше нагоре, сприраловидна стълба, позната от детския й кошмар. Не свършва и не свършва. Никога не можеш да разбереш какво точно има там някъде...в края или в началото. Болката в...



Пусни ме...

Thu, 26 Feb 2009 14:29:13 +0200

Пусни ме, моля те, пусни, срещу волята няма любов. Oстани там някъде далечна ти



Ако някой някога попита...

Thu, 26 Feb 2009 13:58:39 +0200

Просто дочути думи в тишината, донесени от немия вятър, запълват не листа бял а екрана,



Това, което може би се случва...

Thu, 26 Feb 2009 13:38:48 +0200

Влезе в стаята, пое дъх и заговори:  - Не вярвам, че някога ще успея да се освободя от този капан, аз просто искам да изчезна сега, не ме питай къде, изпрати ме само с ппоглед. Очите му бяха затворени, той упорито ги стискаше, за да з...



Начало, край и нагоре

Tue, 20 Jan 2009 19:22:58 +0200

/продължение/ Но аз се загубих. Всички ме търсиха или поне аз така мисля. Нямаше ме, самата аз не мога да се открия, защото има хиляди Аз и във всяко едно още толкова. Опасна игра. Но...нали всичко свърши, така мисля. А някога сякаш имах ...



Писмо от огледалото

Sat, 27 Dec 2008 02:33:49 +0200

Помниш ли какво говореше? "Може ли да спреш...само за малко. Погледни ме. Какво виждаш? О, не прави тази физиономия. Умираш от досада. Хубаво, заминавай. Пътувай казах. Какво стоиш? Имаш късмет, че ни дели стъкло. Искам да видя какво...



***

Wed, 06 Aug 2008 22:33:28 +0300

Той беше самотен. С походка позната вървеше си там по брега.