Subscribe: What about?
http://damncity.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade C rated
Language: Bulgarian
Tags:
да се  да  за  като  които  ми  на  не  от  по  са  само  се  си  съм  със  ти  че 
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: What about?

what about?





Updated: 2017-03-06T04:42:27.424+02:00

 



Корен квадратен от отрицателен

2012-01-27T09:48:16.369+02:00

Казваш, че съм въображаемо число, че се лутам като Алиса в света на евклидовата геометрия, а аз ти отговарям, че не, това не е вярно, едно плюс едно винаги прави две, дори в свят, в който нищо не е такова, каквото изглежда, аз съм едно и ти си едно, а заедно само понякога правим две.



Дали, ако, ами

2011-07-21T10:09:10.005+03:00

Бойната машина е със запушени дула:)



0 коментара

2011-02-23T15:09:59.903+02:00

Пръст след пръст, ръката ми се сключва около предмет, който трябва да е моята ясна мисъл. Факелът по пътя на търсенето.Започвам да разбирам теглото, свързано с предприемането на действия, както и безсилието да направя нещо, което има истинска стойност...Зараза, наречена страх.Безсмислието е пропито във всяко действие, и поредното е само стъпало, огромно връщащо в началото, стъпало по стълбище,



Сигурен ли си?

2011-02-18T10:44:21.496+02:00

Тръгвам нанякъде, няма знаци по този път, само издълбани от очите хоризонти.Зад стъпките ми остават капиляри в почвата, разклоняват се и изтичат в канавката.Пътят ме отхвърля от утробата си, отказва се от мен. Аз никъде не искам да ходя, само да се сгуша в мекия му прах, но той е път и не търпи биваците.



Индиана и коридора с плочките - капани

2011-02-07T16:58:21.149+02:00

Познати ли са ви тази крачки в празнотата? Стъпваш и се оказва, че под краката ти няма нищо. Чисто физическо усещането за пропадане избива с юмрук в корема целия въздух и разпилява мислите. Така разбирам, че не ходя по земята, а много над нея, че една грешна стъпка е равна на сгромолясване, ... че съм влюбена.



Small steps

2011-01-28T11:57:21.781+02:00

The difficult transformation. How to wake up that lazy person that dominates my vivid and creative personality and most importantly how to send her away.I've started in the traditional way - put some objectives, started filling in everyday work copy of my activities. The last I thought would do, but I was wrong - no need to keep records on something really stupid as number of acts imported.Next I



clouds

2010-11-09T14:14:20.666+02:00




афиш

2010-09-24T13:48:12.484+03:00

започвамеслед 5 минути вдигаме завеса и какви зверове ще ви покажем самите ние нямаме представасигурността ви в залата е силно преувеличена като в ръцете на дете, което бърка често електрошок с бръсначкаплътта ви вика ни със сладък позив и обещава ни пиянствоотдавна мина времето, когато последно пирувахме с душа и тялои тази вечер възхитително валят аплодисменти, с които каните ни да оближем,



Ако на сутринта ме няма, значи съм отишла на лов

2010-09-03T09:48:46.437+03:00

Драматизмът в случая не е на място, но все пак събувам обувките си и стъпвам в снега полека. Усещането е по-скоро приятно натрошеностъклено и слабата болка бързо се притъпява от усилията, които ми коства да държа очите си отворени в промеждутъка на два порива на вятъра.Полека затварям вратата зад себе си и отрязвам последната нишка с аромат на прясно печен хляб, която ме държи вързана за онази



Blue lips

2010-08-16T13:20:39.844+03:00

Малки хищни озадачениявпиват остри зъбки.Изтръпване.



азцентрично

2010-07-21T10:38:18.859+03:00

ако можех да бъда това което търсишако можех да бъда това от което имам нуждащях ли да бъда аз изобщо



Isabel Allende tells tales of passion | Video on TED.com

2010-06-15T14:17:50.017+03:00

Isabel Allende tells tales of passion | Video on TED.com



Follow Me Down

2010-06-04T16:32:42.715+03:00




Чужденецът

2010-05-31T16:21:22.723+03:00

Гледаш ме като чужденец, ей сега дошъл опакован от някаква северна далечна страна, където са те изкопали от айсберг. Пръстите ти - неразтопени, а костите ти се чупят като ледени висулки. Не мърдай, че не ми се събират остатъци от пода.Чудя се какво да те правя. Не смея да се пресегна, защото не знам какво ще намеря като изтрия скрежа по кожата ти. Дали да очаквам, че под дрехите ти все пак има



Flying over the desert

2010-05-20T11:14:59.356+03:00

Being accused recently of turning into the Nebraska desert, instead of drowning into my own pitifulness, decided to make it work for me. So I found out that I'm pretty good at breeding ostriches, kangaroos and providing appropriate bomb test field:)Though considering the beauty of this place...



Bum Raps & Love Taps

2010-05-20T16:10:43.802+03:00

Толкова простичък отговор на така сложно чувство, което заплетено като от бездарен играч на котешка люлка безкрайно въже, взривява денонощно всичките ми аларми. Звънът и светлината от смутения им сън ме ослепяват, оглушават и лишават от тишината, покоя и мисълта, които са ми нужни, за да напипам отговора, толкова простичък, толкова, че само, ако мога да го хвана между палец и показалец, ще стисна



Snapshots

2010-04-19T10:38:32.046+03:00

Живее ми се на лента. Всеки ден по 24 кадъра. Бавно, подредено, в бяло и черно, най-много с 2-3 лоши снимки. Натюр-морт, мъртви пейзажи на дните ми. Кадър 1:От 10 до 11 седя с изправен гръб до прозорец, пред мен чаша с дърво върху тялото, в скута ми червена ябълка. Хаосът около така аранжирания обект не е случаен, всичко е на точно определено място и внушава някакво драматично пътуване на



Дълбаене

2010-04-16T16:38:52.846+03:00

Стоя пред празния лист като преди разстрел. Чакам малките черни букви да пронижат мозъка ми и да са забият в екрана пред мен, оставяйки кървавите си следи по челото ми. Чакам...



Chavdar, mon amour!

2010-03-09T09:09:48.840+02:00

Пъртини бия всякакви...По професия съм пешеходец, професионален - екипировки, загрявка, замятане на колена и чертаене на траектории - всичко изпипвам до съвършенство.Обажда се сутринта шефчето и вика "Ела удари един тегел на Чавдар (моста), че още никой не го е минал."Приготвих се и отивам - описанието на обстановката беше силно преувеличено - беше минал някой. Всъщност в снега - ок. 40 см -



рецепта

2010-02-05T01:52:25.734+02:00

за приготвяне на поетесаНеобходими продукти1 вестник лична драма1 ярко червено червило2 обувки с тънки токове1 чорапогащник, черен, на бримкиРазрежете внимателно гръдния кош. Натъпчете със ситно нарязания вестник, зашийте с 3-4 шева.Завържете крайниците с чорапогащника, украсете с обувките и червилото.Посипете за разкош със стрити на прах мъжки обещания, полейте обилно със сос от две леко разбити



Рожкови

2010-02-04T09:26:39.821+02:00

Ято врани, забелязали плячка - жените в черни палта, стичащи се към тролея на спирката. След тях по земята остават черни следи от нокти в снега.Пореден ден на траур и оплакване на убитото време.



Запуши я тази дупка, човече

2010-01-26T15:13:11.180+02:00

Стените вкъщи са обсипани с пирони. На тях висят всякакви дребни неща, които нямам сърце да прибера в един чувал с камък на дъното и да хвърля в реката да се удавят. От дупките в стените духа ужасно. Стоя с гръб към тях и се опитвам да не обръщам внимание на течението. Покривам ги с нови сувенири, за да спра за малко порива на вятъра. Но знам, че са там, отвори, които не мога да запълня. В



Парченца реалност

2010-01-05T08:53:25.149+02:00

Вали. Снегът е като прекаран през машина за унищожаване на спомени.Студени парченца от целувки и прегръдки.Накъсани обещания и изхвърлени на вятъра надежди.Вали тихичко вътре в мен.Покрива всичките ми тревоги.И всичко ще бъде наред:)



Острието

2009-12-03T11:33:03.605+02:00

Почти чуваш как стоманата минава на косъм от теб.Разделя те с любими хора.Не мога да избия тази усмивка от главата си.Ако задържам образа там прекалено дълго, може всичко да се окаже просто поредният кошмар.



Баааамааамуу, къде отиде това време?

2009-11-20T15:16:46.126+02:00

От месец и повече (горе-долу от римския триумф) се е завихрила някаква спирала, мяткат се разни заскрежени утрини пред входове на палатки, кюфтенца и леща, къси полички, тъпи муцки, спорадичен секс, кашони, разни инвазии в личното пространство, пияни копелета и над всичко това се извисява като мегалитен паметник мостът Чавдар...И само остава да се жалвам, че ми го няма времето, скрило се е някъде