Subscribe: j u n k p a p e r
http://junkpaper.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
беше  да се  да  един  за  като  ми  му  на  не  от  по  се  себе си  себе  си  че 
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: j u n k p a p e r

. .



. .



Updated: 2017-12-17T13:56:13.382+02:00

 






0 Comments

2012-04-13T18:02:20.919+02:00

(image)
(image)

облаци и болници



0 Comments

2012-04-11T20:32:19.777+02:00

haven 't seen you in a
nearly not
-.o but
i think i
k now you
or start a lit tl e b it



give us monday

2012-04-12T23:24:00.520+02:00

u b kind
this week sir
or I break your knees up your nose
and you`ll jump over nothing ours
nothing we grow



hi

2012-03-30T20:12:12.555+02:00

(image)

hold



nowness

2012-03-25T17:59:45.561+02:00

(image)



0 Comments

2012-04-12T23:23:27.171+02:00

Толкова са мънички, внимателно на върха на пръстите, с прозрачни обвивки на рибешки яйца. Отношения за запълване на пукнатини. За сливане



0 Comments

2012-03-03T21:43:37.762+02:00

takes time
takes a trip-trap game
to keep a wolf in your mouth
and don`t swallow



2 Comments

2011-09-02T00:27:50.069+02:00

как съвсем на път to give up
задушавам се, не че не мога
и зъбите ми излизат през очите
стиснати
да ти го изкрещя, да ти го изтанцувам? да го е
спра



0 Comments

2011-08-28T04:03:17.023+02:00

i hold
you hide
halves of a nutshell
as such will crack open
to feed the needs of others



2 Comments

2011-08-03T07:55:50.699+02:00

this eye is a bleach you spill
tresspassing you crave nothing
woke me up from a dream through another
to ask myself either i've never slept
or i've never been here
while i know
you`re not anymore
leaving this place of wakelessness



живея в the knife,

2011-02-23T22:53:04.194+02:00

онова поглъщащо осембитово бяло чувство след няколко чаши повече цигари и едно лице, едно 01010000111001
в една паралелна kosh za mrysno prane мръсно
бих имала смелостта за още един пръст
още едно откъсване
с непробиваемата упоритост на егоиста
в 1-цата се включвам отново две спирки по-късно, искрено се изненадах, сякаш беше секунда, подтискащ денонощен магазин и звучи "and isn`t it ironic, don`t you think.. it`s like raaaain... on your wedding day аз ще съм на 5 i take time
да изживяваш нещо сам е мастурбация, сетивна и когнитивна. не е истинско.



Ananina in the ladies' room

2011-02-16T02:29:04.944+02:00

(image)



bloo's

2011-02-16T02:23:33.491+02:00

(image)






X-Sofia

2011-02-16T01:49:30.490+02:00

(image)



lazy weekend spit

2011-02-16T01:42:51.541+02:00

(image)






или с други думи

2011-01-21T23:10:02.364+02:00

Говориш за себе си, още няма за какво друго, не на мен. Дървета сресват думите ти през прозореца, осевата линия ги навързва на смилаеми снопчета между фаровете. Машината жъне пустош и изплюва монолози в града, далече. Тук общуването се свива до мълчалив диалог и се дърпа назад в цевта. Механични жестове, отсрещни фарове в миглите, сенки под очите, играчка в ръцете, посока. Необходимостта като цел. Въпроси, които никога не можеш да зададеш преди отговора. Стени, които те подреждат и кастрират, и не искаш отвъд тях. Механични нужди, чистачки на емоции, нагълтване с тишина след бурята. С теб ми е чисто, с дърветата и осевата линия между фаровете.

(image)



when you don`t know why - втора част

2010-07-29T23:30:35.109+03:00

Порочност ли е обратното на невинност, или има някакво хлабаво междинно състояние, което да използваш за извинение, мисли си, докато стърже моркови на новото ренде. Завърта ги на всеки две спускания, подостря като колци за домати.
Искаше през нощта да го набоде целия с тези орязани пенисовидни зеленчуци и после да облизва кръвта от тях, един по един.
На другия ден отиде рано в метеорологичната станция и изготви най-слънчевата прогноза за петте си години работа там.
С колегите си бяха сглобили малка землянка на поляната зад гаражите. Последният ползвал я имаше грижата да я остави чиста, заредена с бутилка вода и кроасан, и да дезинфекцира общия колан-челастратор. Прекара остатъка от деня там с един от студентите си. Бедничкият младеж, винаги си носеше чадър и никога презервативи. За него този ден беше истинско проникновение. За нея всеки ден изобщо беше разредител на фантазната есенция.
Харесваше простите неща. Опростяваше ги до небитийност с нарастваща скорост. Осъзнаваше, че светът някъде там е сгромолясваща се пирамида индустриални зверове, че матриархатът е просто ниско стъпало в еволюцията на цивилизацията, че войната е нещо лошо ама ей-на, но някак не можеше да надскочи усещането, че значение имат само настърганите моркови и движението на въздушните маси. Може би и въздушните столове, понякога. И в редки случаи въздушните целувки, при децата.


__________________________________ конец __________________________________________



when you don`t know why, you can do it forEva'

2010-07-28T23:28:00.077+03:00

Беше се разплул безпомощно в стола срещу нея и се опитваше да се скрие зад вазата с хилаво формално букетче, изплющяно насред масата от някой интериорен дизайнер с усет за естетика под научнообяснимото равнище. Неистово се мъчеше да не зяпа в деколтето й и за по-лесно се фокусира в стената на отсрешния тротоар. "КУР", беше казал някой със спрей там.
Мълчаха си вече двайсет минути. Той, вазичката, стената. Понякога му се струваше, че е казала нещо, а той е забравил да отговори, и се мъчеше да си спомни какво. Тя беше стъклена. Той, стената, "КУР", стената...
- ...жи ми поне защо? Какво ми липсва? - ехото отекна в черепа му.
- Кур! - сепна се.
Тя си нахлупи тъмните очила и зачатка надолу по улицата. Еманация на феминизма, but she`ll never have the balls for it. Отдалечаваща се емоционална бъркотия, напомняща натъпкана с бесни зайчета гайда. Иди после обяснявай защо.
Съвсем случайно не я блъсна трамвай три пресечки по-надолу.

Същността на нещата се коренеше някъде в кутията със сенки на майка му, един анален термометър и непоносимостта към водка. Можеше да рисува, но само по себе си, и то с педантична вманияченост. Затова спряха да му купуват боички и маркери на 6. Малко по-късно откри Кутията и преоткри лицето си.
После забрави за всичко това, първия му път беше с втората братовчедка на третия му баща в душкабината на някаква TIR-станция, докато пътуваха на стоп към Полша, и неусетно теорията за еволюцията превърна същността му в оксиморон - да бъде съвършена опозиция на самия себе си.

- Сънувах, че пътувам с малка миньорска вагонетка по едни тесни релси и се превръщам в точица посред изгрева. И бях и точицата, и наблюдаващия, сякаш можех да видя себе си и да си помахам, както се нося по релсите. Имах брада, черна, като на Ботев ама по-рядка. Отвисоко релсите се виждат като златна ивица в безкрайното поле. Памуково поле с разпръснати из него стълби. Можеш ли да се досетиш за какво? За да може като се набере памука, да се качва направо на небето по стълбата. А ти какво сънува?
- Прилив.
- Само прилив?
- Имаше и някакво богослужение на брега.
- Защо пък на брега?
- Погребваха морето, стори ми се.

Това канапе бе чуло доста такива истории. Пружините на въображението му отдавна се бяха разхлабили достатъчно, че да го спуснат почти до дъното на дупката.

На спирката седи един клошар, чете "Капитал" и замислено гризе домат. С последни лъчи денят изсипва сенки от кофите за боклук и ги рита по улицата.
- "Чук" е когато не можеш да си мърдаш краката и виждаш всичко двуизмерно, в пресичащи се кадри. Тогава има шанс да уловиш малко мръсно вдъхновение на границата на смисъла. Всичко е повод и причина.
- Глупости.

___________________________________________________________________
*to be continued* - Ева, оставям си няколко думи за утре ;) 21.
И не знам, забравих да питам, трябваше ли да е единен свързан текст или може и така?



обедни почивки в завода

2010-07-27T21:35:50.487+03:00

зяпам безучастно редичката спрели жълти прозорци на покрива на диспансера отсреща, отново. тяло подарено на улицата, извън благоприличието на плътната завеса
какво ли е
напомня спрял автобус нощем, пълен с юмруци монотонна светлина. бих ли могла и така?

по-късно установявам, че изпитвам почти болезнено удоволствие от всевъзможни незначителни неща около себе си. размачквам яйца и сирене в тюркоазена купичка и изобщо не ми пука за диспансера, за човека на отсрещния тротоар, чакащ да се раззелени, за сестрата на шефа. три цвята изпразващи света от съдържание - сняг, слънце, океан. виличка.

*

нужда да прибера очите около снимките ми в еднопосочна правоъгълна рамка. дръпва ме за обектива и изписва Istanbul2010 под папката много преди и дали.
кога точно дистанцията се превърна в приоритет и основа на спокойствието и защо отдалечаването винаги е така накъртващо сладко, мамка му?...

*

загнездена на предната седалка безотговорно сипвам на Б. преливащи черпаци егоцентрична философия, когато забелязвам контролното апаратче на жената пред мен. прескачам седалката, изричам заклинанието ооооуу факк и се материализирам навън през най-задната врата на 9. губя се в квартала, главата ми лук се търкулва по паветата и бърза към близката най-локва, на срещата цъфва топмодел с гадже като изрезка от Cosmopolitan, много мили, явно аз някъде бъркам.
искам всички да ме оставят на мира, и моделите, и акробат(к)ите, и контролата, и продавачките на лук, ало? можеш ли довечера...? и ти, и аз себе си, гузен ескапизъм посред нуждата да обичам сякаш пресича субстанцията и я прави безвкусно парцалива

*

- Какичко, накъде ме водиш?



из напоследък

2010-05-31T01:02:37.757+03:00

while I`m away
while I`m loving you
(object) (embed)



in between moods - late night session

2010-05-30T03:54:36.092+03:00

(object) (embed)

(object) (embed)

(object) (embed)



the balloon doodle

2010-05-26T22:09:31.916+03:00

you can pick up a line and stick it between her lips like a sour cutting candy then pull it out and tickle your ego in this constant struggle against the apathy of counting days and days and counting and shitting around like a growing caterpillar a butterfly you`ll never give birth to around her