Subscribe: Дневника на един support
http://lovechatandsupport.blogspot.com/feeds/posts/default?alt=rss
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Дневника на един support

Дневника на един support



Read at your own risk ! Не нося никаква отговорност за всякакви психически травми причинени от тези писания !



Last Build Date: Sun, 31 Dec 2017 14:30:51 +0000

 



Feed the world plan, draft (;

Thu, 04 May 2017 21:43:00 +0000

Backup:Pompa - Markuch v markuch !Пишем тук на фона на скромните си знания ( дека треа бая да ги богатя ) и квот не знам ползвам логиката си ( колкото и да я има/няма ) приемам критики/уточнения/помощ ( ама всеки дека си мисли че няа да стане е добре да не се обажда ), сбрал съм разни книжки, но все още не съм изчел всичките 2.7gb дека съм ги събрал до са.Знам че не откривам топлата вода, мисля си го от години, знам че има ресурси много за това, искам и аз да допринеса за това и най-вече за да покажа как МОЖЕ и ЩЕ стане, писна ми да чета/слушам как няма да стане. Знам че може и ще докажа. Това е знание което искам да смеля за хората дека не могат да дирят цял живот и да събират и филтрират информацията. Няма да се продава, то се подарява както трябва да е с всичката информация на тоя свят. Ако ще се направи на книга, книгата ще струва толкова колкото коства да се изпечата. Всичко това ще се превърне във Фондация ( още нема име ) с проста цел, печалбите коит ще генерира ( от продажбата на чиста храна ) ще се използва за да може да създаде още такива места/системи.Абе то реално можем да го направим соленоводно всичкото, риби и водорасли, поне мисля че трябва да стане ама това ще е един друг експеримент, ако трябва да сме честни аз много се навих да го направя де ... : )ЧЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕРРРРРРРРНОООва, вие дека го четете това да знаете че е чернова (;  Тука ще нахвърлям доста неща и после ще ги филтрирам и преместя на правилните места че иначе спирам да го обмислям и няма къде ТОЧНО да ги подредя защото не съм написал още мястото им (:Ако не сте разбрали тва е backup, Ако ви е нужна информация за идеята, смятам лесен съм за откриване, ако ви мързи скоро ще има и линкове (;Малко е сложно да се обясни само в думи но ще се пробвам па и да има план/конспект. П.П. Знам че ще има правописни грешки, опраяти съ !Aquaponics :Аквапониката работи на много елементарен принцип, това е затворена еко система, пропускаме част от природата за да увеличим производството, концепцията е много елементарна : Имате басейн с вода, в него живеят риби, те "мърсят" водата, тази вода се "пречиства" през растения, те се хранят от нея и тя им доставя всичко нужно за да живеят в пъти ( според зависи калибрацията 2 до 4 пъти по-добре, надявам се да минем и този праг) След като водата се филтрира от растенията ( демек те изяжд[...]



Мама си дири работа

Thu, 07 Jul 2016 17:25:00 +0000

Както можете да се досетите от заглавието на поста, моята прекрасна майка си търси нова работа, който има някакви идеи ето на мама CV
Skype - marlin128




Малко обяснение

Tue, 22 Mar 2016 22:37:00 +0000

Ако някой все още го чете това нещо реших да напускам някой от разказите който са оцелели през годините и трябва да проверя мисля че има още малко ама не мога да оправя енкодинга на файловете засега



Ами така и така само простотии плямпам викам и да напиша една ( казах ви че са простотии да няма разочаровани :) )

Tue, 22 Mar 2016 22:37:00 +0000


Тои си седеш в хола и си гледаше телевизия ( любимата естествено- CartoonNetwork ) Гледаше ли гледаше но всичко което даваха тои го беше гледал десетки пъти и се чудеше какво ли да прави преглеждаше каналите, докато не видя някакво странно същество на екрана и си посмили че това е някакъв филм. Гледаше, а съществото гледаше него... Гледаха се с часове, докато нещо не помръдна в полезрението и тои установи че вече не е в хола си и единственото познато нещо бе бирата в ръката му. Огледа се и видя какви ли не щуротии. Полукитара полу аквариум, глобус с стърчащи от него ягоди... Почувства се някак си странно, всичко бе леко, дори светлината бе мека дори доста мрачана, нямаше нищо което би могло да го подразни ни най-малко дори и бирата му да се разлееше някаде ... Дочу позната музика заслуша се в текста: "... of you thinking, thinking of you thinking ..." Музиката заглъхна а тои усети как нещо го докосва по рамото... Припомни си че по филмите това обикновенно е едно кофти изглеждащо извънземно което само чака тои да се обърне и да го сръфа за трътката, и реши да не се обръща но нещото беше настоятелно. Тои продължи да се заглежда и очите му фокусираха как един инджифляктор и барикадъб играеха хаш, а един киликанзер седеше отстрани и си хапваше череши и им даваше съвети. По едно време доиде на мене си и някак ис усети че съществото го няма. Дочу тежки стъпки зад гърбът си и си каза: Афе кот ще да става ми ша са обърна пък и там видя някакво огромно същество, зелено на цвят, с дълга бяла коса, с що годе човешка физика, с човешко лице, женско и то много красиво :) . Премигна и не можеше да повярва, съществото се беше превърнало в китара. Тои внимателно я взе и я усети като жива в ръцете си, изсвири няколко нежни акорда по струните и и тя сякаш оживя. Почувства се великолепно, музиката беше нежна, тиха, спокоина, просото красива, но красива невинна, недокосвана от човешки ръце. Усещаше как просто се унася, тои просто се носеше из въздуха. Погледна на долу и видя че всъщност тои наистина се носеше из пространството. Наоколо се носеха наи разни предмети, същества и какво ли не. Дори му се стори че видя едно много познато лице, то беше красиво, както и самата му притежателка, но то мина за секунди пред погледа му и изчезна някаде... А тои просто продължи да се носи из "нищото". Изведнъж музиката спря, тои се озова на някаква много висока скала, а отдолу се виждаха някакви неопределени неща. Тои беше на нещо като стълб, висок вероятно няколко километра, а мястото отгоре беше колкото да стъпе там. Имаше лек вятър, топъл вятър, които винаги беше срещу него и вееше косата му. Замисли се какво ли би станало ако скочи, и просото реши че му е все там дали ще живее, пък и на кого ли му пукаше за него. Беше му все едно и просто реши да направи както правеше обикновено- като си кажеше нещо колкото и глупаво да е то, просото да го направи... Погледна надолу и просто се хвърли без да се замисли. Падаше и усещаше как обектите отдолу се приближаваха докато накрая просто сякаш падаше но всъщност не се движеше... Огледа се и установи че самото му падане надолу е просто една илюзия... Изправи се и погледна нагоре, и видя че ръба на скалата от която е скочил е само на няколко метра от него, а на него ми се струваше че е летял надолу повече от 10 минути. И изведнъж в главата му нахлу мисъл че всичко това е глупаво, че някак си това което тои прави няма значение и просто видя как скалата се отдалечава...




Tue, 22 Mar 2016 22:37:00 +0000

от най-суровия учител - самия живот.Почти веднага сеусети влиянието на радиацията на която е бил подложен по време на първата си разходка "навън".Мускулите му заякнаха със светкавична бързина и ставите му станаханевероятно гъвкави.Още преди да навърши шестнайсет се бе превърнал в машина за смърт.Един прекрасен ден той взе двата си огромни, саморъчно направени меча и си взесбогом със съществата превърнали се в негово второ семейство.Скитайки измежду малкото останали огнища на цивилизация, Люк успя да си сформира малка банда.След кратка и бляскава бандитска кариера реши, че е време да се захване снещо по-сериозно.Съдбата му се усмихна и този път.По време на една от обиколките си, той и хората му се натъкнаха на полуразрушен бункер.Не бяха вътрешните, простоизвестен брой "чистокръвни" човеци заселили се около руините на комплекса.Хората бяха създали малко поселище и с много труд бяха облагородили известна площ , което имбе позволило да създадат малко, но функциониращо земеделско стопанство.Проблемът беше,че те бяха фермери, а не бойци и едва успяваха да се справят с нашествията натварите от пустошта.Люк им предложи сделка - защита срещу храна и подслон за него и приятелите му.Така той се установи в градчето наречено Хоупвил.Оказа се ,че компютърните системи на убежището като по чудо са оцелели.Мутантът прекара безкрайни безсънни нощи пред мониторите, учейки историята на древния свят.Научиза голямата война, причинила разрухата на света, който познаваше, научи как са се появили вътрешните.Скоро компютрите спряха да имат тайни от него.Той откри дори няколкоскрити склада в които имаше оцеляла екипировка и оръжие отпреди войната. Всичко което намери,Люк използва за да подпомогне развитието на градчето.Обитателите мупревъзмогнаха първоначалния си страх и недоверие към него и хората му и като че ли всичко си дойде на мястото."Да."-помисли си той, кръстосвайки четирите си ръце "Това място вече наистина е мой дом. ".Само да не бяха всички тези неприятности напоследък - миграциите на"дракончетата" и прочие.Люк поклати глава.Без усилия няма награда.Не трябваше да се тревожи прекалено много.Тревогите бяха излишен товар, който пречеше в боя.Сега бевреме за почи[...]



Неиде из времето, неиде в пространството може да има някои като мен които точно в този момент прави същото ( ама мамка му и копеле защо ли не ми се обади да пием по една бира ?!? ) Посветено на Цомрад Це :Р И алекс 3-ти

Tue, 22 Mar 2016 22:35:00 +0000

Високо над планината летеше орел, вглеждаше се долу в почти изсъхналата трева и търсеше плячката си, нямаше нито една друга грижа освен тази, да улови нещо и да се нахрани. Вик продра деня, орела сепна се във своя полет обърна се, видя жена на колене, до нея друга, наблизко заек заподскача и орела се стрелна към него.Скръбта се лееше из полето, виковете нежни и все така брутални разкъсваха сърцето й, но нямаше никои там, кои да и помогне, умряла бе дъщеря й в ръцете и никои не можеше да и помогне. Гръм раздра отново виковете й. Тишината озари денят. Орелът отдели поглед за секунда и отново заби кървавия си клюн в меката сорова заешка плът.Някъде на друго място, в друго време някои изпсува, изтърва нещо стъклено и по тротоара се пръснаха стакла и прознарчна течност. Залитна и се подпря в едно дърво. Три момчета нямащи още 16 години, въртяха нещо подобно на цигара, подвикнаха на някакво момиче минаващо покраи тях и тръгнаха след нея, тя ускори крачкато, но те не се отказаха. Извикаха силно по нейн адрес да спре. Тя започна да бяга, както и те след нея. Минаваики зад ъгълът тя се блъсна в някои, той я хвана с две ръце и я задържа прошепваики и тихо в ухото :-Успокои се и се прибери, те няма да те притесняват повече .За по малко от две секунди той бе изчезнал. Тя още не можеше да осмисли какво стана, но хукна право към дома си. Дочу псувни някъде в далечината, но продължи да тича.Някъде назад, до ъгълът.- Кво искаш бе геи? Бягаи от тука бе ше те строшим от бои тъп металист !- Хехехехе деца аиде прибираите се в къщи, вече е късно.Едно от децата бръкна в джоба на якето си и извади пистолет. Натисна спусъкът, но не уцели, преди да успее да реагира ръката му го болеше и пистолета бе вече в човека пред него. Вече с пълни от страх очи децата хукнаха обратно по улицата. Човекът беше облечен в черно, дълга бяла коса, тъмно зелени кубинки и вече пистолет в ръка. Прибра пистолета в джоба си и продължи надолу по улицата. Дочу гласове:- Копеле даи ми иглата искам аз да се боцна първи бе ! Мамка му !- Добре де добре, чакай да я приготвя, пък и трябва да намерим некви кинти, аз нямам никакви, некои идва е ше го претарашим еи са!Изкачаики от тъмното ъгълче 3-мата хилави маладежи заобиколиха чове[...]



ова ше го напиша еи са само си пускам топка са че са знам къв съм тъп и ке го забрая ;)

Tue, 22 Mar 2016 22:35:00 +0000

Качваше се бавно по стълбите на старата сграда. Звънец извъня няколко пъти с прекъсване.-Мамка му пак ще закъснея! Тъпата класна ще ми надува главата половин час...Почука на вратата с табелка 302, посегна към дръжката, натисна я надолу и дръпна. Вратата се открехна и той пристъпи вътре. И 14 погледа се прехвърлиха от дъската, към него. След момент жена с среден ръст къса червено-черна коса се обърна към него, остави парчето тебешир и понечи да каже нещо, но бе прекъсната от звънеца. Всички млъкнаха и се очудиха какво по дяволите става, след малко някои отвори бързо вратата и каза:- Всички бързо да напуснат сградата, без паника !Всички радостно грабнаха чантите и торбичките си и хукнаха да излизат. Събраха се на двора на училището, сред тълпата от други ученици, заприказваха се в очакване на няккава информация дали са свободни да си ходят. Две полицейски коли спряха със свирене на гуми в двора на училището.От тях изскочиха четирима мъже в сини униформи, с фуражки, палки и пистолети закопчани в кубурите. Те започнаха да си пробиват път до входа на сградата. Тълпата ученици им направи път. Те влязоха в сградата и излязоха заедно с целия учителски състав.- Училището се затваря за двадесет и четири часа, поради заплаха за поставено взривно устроиство в училището. Всички ученици са свободни, учебните занятия ще продължът утре, по същото време с учебната програма за деня.-УРААААААААААААААААААА- Се развикаха група по малки ученици, а някои от по големите попсуваха малко и заплашваха, че ако хванат този които е сложил бомбата, ще го убият по много мъчителен начин.Разотиваики се с няколко приятели той, видя син микробус да спира до задния вход на училището. Излязоха 5 човека с по обемни униформи от колегите си, с два сака, някакъв контеинер приличащ на фуния за семки и някакво подобие на щит. Те се затичаха бързо и изчезнаха някъде навътре в сградата. Първата му мисъл която мина през главата бе:- Абе тука наистина да не са сложили бомба ? НЕЕЕЕЕЕЕ надявам се не го е сложил тук мамка му ! Защо ли ми трябваше да му показвам и обеснявам как се бъркат бомби със закъснител ... Мамка му !Той хукна изведнъж без някои от приятелите му да разбере какво става, ви[...]




Tue, 22 Mar 2016 22:35:00 +0000

Вечерта бе хладна и тиха. Чуваше се само вятъра шумящ по клоните на дърветата. Стана от леглото и се огледа. Виждаше същата мизерна обстановка и големия куфар до леглото си. Седна на леглото, дръпна куфара и го отвори. Вътре крото седяха един пълнител, цев, заглушител, оптически мерник и две части приличашти на пушка и приклад. Тои извади всичко бавно и го сглоби. Постави пълнителя и зареди, поставяики един патрон в цевта. Отвори прозореца и се прицели в някакво врабче. Издиша, обра луфта на спусака и натисна спусъка. Звукът бе много слаб и тои едва го чу. Видя някакви перца обляни в кръв да падат бавно към земята и разбра че е уцелил врабчето. Прибра и дргугите два пълнителя в джоба си. Провери кобура на крака си, извади хромирания, полуавтоматичен КОЛТ 44 калибър. Извади пълнителя и преброи 9-те патрона. После прибра обратно пълнителя и махна предпазителя. Прибра останалите три пълнителя в джоба над кобура. Излезе тихо и се насочи към стария квартал. Вървеше сам в тъмната нощ, светеха три от общо 15-те лампи по улицата. Добро съотношение помисли си тои. Видя че дори по зградите почти не светеха лампи, всичко бе толкова тъмно и тихо. Насочи се към зградата. Стара полу разрушена, с разбити прозорци и бая големи дупки в стените. Тои подритна вратата и тя падна с трясък. Нещо в ъгъла се размърда и тои застана нащрек. Чу се прищракване от зареждане на Глок 19 и тои бързо извади своя КОЛТ 44. След секунди забеляза какво стоеше насреща му. Един наркоман с спринцовка захвърлена до него, а самият тои едва държеше пистолета в ръцете си и гледаше отнесено някаде над него. Натисна спусъка и Глог-а гръмна... Тои на свои ред натисна спусъкът и Колтът гръмна мощно. Чу се тежко издишане. Тои забеляза че наркоманът бе мъртав с разкъсан от Колт-а стомах. Огледа се и видя дупката от другия пистолет на около 3 сантиметра над главата му...Качи се по стълбите и стигна на 3-тия етаж. Там тои отвори прозореца, или поне това което бе останало от него, и огледа. Виждаше се чисто цялата улица. Погледна за последен път верния си Магнум, провери отпическия мерник и зачака. Скоро от единия краи на улицата се дочуха стъпки. Тои погледна и видя 5 човека. Двама от тях [...]



Ралито

Tue, 22 Mar 2016 22:34:00 +0000

Тои погледна за последн път зелия си Гняв, така бе кръстил колата си, беше монтирал новия двигател, сменил гумите, настроял двете 6 цевни картечници поставени вместо фаворе, провери за последен път дали всичко е наред и отвори вратата. Поогледа вътрешноста, всичко си беше както трябва дори топката номер 8 сложена на върхът на скоростния лост. Поогледа таблото и там видя кочето за активиране и изхвърляне на мините, провери очилата използвани за прихващане на целта на картечниците, дори и двете пухести зарчета закачени на огледалото за задно виждане. Отново затвори вратата и огледа колата, всичко си беше наред, провери гумите и всички ботчета, всичко бе в абсолютна изправност.Влезе вътре сложи си двата колана, постави ключа и го завъртя. Настъпи газта и тя мощно измърка, отпусна малко и вклучи на скорост. Насочи се към пистата и зачака да го пуснат. Разчистваха след последното състезание, изтъргваха някаква кола от мантинелата, тои виждаше как тялото вътре все още мърдаше и когато булдозера повдигна колата виждаше как капките кръв капеха по пистата. След около 10 минути изнесоха още една кола и обявиха следващото състезание. Тои караше бавно към стартовата си позиция, проверяваики бронираната си жилетка и шлема си. До него се наредиха още 3 коли. Наи разлчни, имаше един пикап, нещо което по приличаше на каруца отколкото на кола и едно нещо което му беше адски познато. Имаше някаква извратена форма на спортна кола, стъклата бяха черни, тои за момент успя да погледни през тях и видя че пилота също бе с каска с черно стъкло. Замисли се от каде ли този му бе толкова познат, но това нямаше значение за него важното сега беше състезанието и това тои да оцелее след това състезание. Мислеше си че няма да му е трудно, все пак беше преживял десетки състезания, въпреки големия риск плащаха много добри пари. Наоколо бе като в древен амфитеатър всичата публика беше на около 3 метра от самата писта, имаше предпазни стени, огромни екрани в които се показваше някои от по бруталните катастрофи за деня... Светофарът звънна и светна червеното, после жълто и накрая светна зеленото. Тои реши просто да пусне двамата кретени пр[...]



Пиеса за Хан Крум

Tue, 22 Mar 2016 22:34:00 +0000

ПРЕПОРЬЧВАМ ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ ОТ ХОРА СЬС СЛАБИ СЬРЦА ИЛИ ТАКИВА КОИТО НЕ МОГАТ ДА ПОНАСЯТ ПСУВНИ !!!Пиеса за Хан КрумПьрво деиствие :Вестоносец пристига при Хан КрумТагадьк Тагадьк Тагадьк Тагадьк-Тру да му еба маиката!-Кои псува там долу да му еба маиката- запита воиника на портата.-Ибеш ли му мамата!-Иби си маиката- отвьрна мило пазача на портата.Вестоносеца отива при Крум :-Круме да ти иба маиката...-Какво бе да ти иба маиката?-каза с вапросителен тон Хан Крум.-Никифор да му иба маиката- започна вестоносеца-на границата да му еба маиката, ни иба маиката !-Ша ти иба маиката!-Иби си маиката!-Каза на сфои ред вестоносеца за да не остане дльжен.Второ деиствие :Втори вЕстоносец пристига при Хан КрумТагадьк Тагадьк Тагадьк Тагадьк-Тру да му еба маиката!-Кои псува там долу да му еба маиката- запита воиника на портата.-Ибеш ли му мамата!-Иби си маиката- отвьрна мило пазача на портата.Вестоносеца отива при Крум :-Какво бе да ти иба маиката?-каза с вапросителен тон Хан Крум.-Никифор да му иба маиката- започна вестоносеца-на границата да му еба маиката,пак да му иба маиката ни иба маиката !-Еи са ша му иба маиката!-ДА му иба маиката!Трето деиствие :Крум и Никифор си говорят на границата:-Круме да ти иба маиката!-Кво бе Никифоре да ти иба маиката?-Що искаш да ми ибеш маиката бе да ти иба маиката?-Щот ти ми иба маиката да иба тфоита мама!-Е ми тогаз си иби маиката щото аз пак ша ти иба мамата!Четвьрто деиствие :Крум и Никифор се бият на границата:-Никифоре! Да ти иба маиката - Крум замахва яросто с меча и посича Никифор - Ибах ли ти маиката да ти иба маиката ?-Круме да му иба маиката -казва Никифор плюеки крьв- Иба ми маиката да ти иба маиката!Пето деиствие :Летописеца записва сабитията :- През лето ь... Ибеш ли мама му кое... Крум , ььь... Ибеш ли мама му какьв ... Иба маиката на Никифор, ььь... Ибеш ли мама му какьв...-Трьшкаики книгата ядосано в земята летописеца извиква- Абе я си ибете маиката няма да ги пиша тия глупости да иба тяхната мама!посветено специално на ТранслатораИ да са иба ф идиота забраех да добавя сьщо така посветено на Иван Стефанов и Весссссселина Симеонова !( да ни са вазгордеи мноо Транслатора :p )[...]



Коли

Tue, 22 Mar 2016 22:34:00 +0000

Кофти ден изгъурмя ми PCMCIA платката и немам нет ... Пак са чудя ко да прая ... И пак ми доди на малкото мозък да напрая още един( поредния ) глупаф и безуспешен опит да драсна разказче...Коли... Колите са опасно нещо, но и все пак са бързо превозно средство и дори удобни за хубави работи краи пътя ;) Но все пак постоянно, по новини, по вестници и други таквизи средства за масова дез/информация се споменава: Още двама младежи загинаха в катострофа с кола около незнам си къде... КАТ твърдят че причината е превишена скорост... Кажете ми не чувате ли почти всеки ден такива новини? И каква е причината ? Ми според наще полицаи естествено е превишена скорост и невниманието на младите шофиори... Но как е възможно две коли да се сблъскат и двама от пътниците на едната кола да са на поне 50 метра от прежозното средство ? И нима е възможно полициата да обяви че те са изхвърчали през предното стъкло като има петна от кръв по целите 50 метра и труповете да са с по няколко дупки в гърбовете и пак да е било нещастен случаи и те да са умрели от сблъсака на колите ?часът бе около 23.30 Деян и Мишо бяха привършили с посрещането на братовчедка си от Финландиа и я бяха оставили да си почине след дългото патуване. Макар на 4 години митсубиши-то се движеше по пътя бая бързо и адски стабилно. Деян понамали скороста и се поотпусна докато Мишо си играеше нещо с касетофона на колата които поради неизвестни причини отказваше да работи. Колата се движеше тихо по пътя, и някъде иззад колата се появиха светлини които бързо приближаваха доста бързичко, но шофоиорът на другата кола продължи да кара на "дълги" фарове и се приближаваше все повече. Диан изруга и натисна спирачките, колата спря след около стотина метра, а колата зад тях спря точно до тяхната. От нея излязоха две хилави момчета с разфокусиран поглед, личеше им от километри че бяха на максимум 16-17 години и бяха здраво надрусани. Мишо се надигна от радоиото и ги огледа и остана със същото впечатление с което и Деян. Единият от двамата младежи започна да се опитва да извади пистолета запасан в панталоните му, в момента щом Дидо видя това тои скочи на педала на гаста и[...]



Пешо

Tue, 22 Mar 2016 22:34:00 +0000

Та викам глупоста започва в 7.30 сутринта.Пешо се събуди и в главата му нахлуха бурни и съфсем изведнъж спомени от сношния купон, който сам по себе си беше "ебати купона копеле" както тои обичаше да се изразява. Успя някак си да стане от леглото и се запъти право към хладилника, където си взе една студена Ариана и я отвори с най-близкото нещо, до което можа да се докопа ( в случая тармък), и фръц капачка нова полетя ( както пееха Хиподил ), отпи от хладната бира и докато се усети на вратата вече се звънеше. Тои зе довлече до вратата и дори не си направи труда да пита кои е, камо ли да погледне през шпионката. На вратата го чакаше младо красиво момиче, с дълги черни коси, дълбоки зелени очи и млечно бяла кожа( пропуснах ли да спомена припелнапите по тялото и кожени панталони и коженото яке ( което неизвестно как тя носеше при това без видими усилия ...( пък то си тежи ...))) И преди тои да реагира тя му се хвърли на вратът и му залепи една такава целувка че тои се отнесе като в транс. След това се отдръпна и му лепна един шамар. Пешо си седеше и гледаше тъпо без да може да зацепи за какво по дяволите става на вапрос, ама и да си призае не му пукаше много защото не можеше да отлепи очи от нея, камо ли да успее да мисли що годе нормално. И ето картинка момиче ( по горе я уписах ) и момче седят пред вратата на апартамент момичето облечено ( пак ша ви повторя че го описах горе) и момче с панталон ( от тия гъзарските с мноото джобове ;) ) седят и се гледат. И Пешо нали се прави на джентълмен ( ма то тва не му пречи да гледа кат пукал) успя по едно време да се усети и запита : - Извиняваи но имам само 2 вапроса, какво беше това преди малко и коя си ти ?Отговорът ваобще не се забави ами го връхлетя като гръм от ясно небе, а тои беше:- Целувката беше за снощи - каза тя намигаики многозначително ...- А шамара в аванс защото бях сигурна че няма да си спомниш коя съм, поради снощното ти състояние- Последва още едно но не чак толкова многозначително намигване ;)Пешо успя някак си да превключи на автопилот и я покани да влезе. Затвори вратата след нея и я покани в хола ( а там си беше както някои хора биха се изразил[...]



Рожден ден ако мога така да го нарека ...

Tue, 22 Mar 2016 22:33:00 +0000

Някои хора биха го нарекли ужас, други биха го нарекли потоп а аз просто бих се хванал и така да се напия че да не помня нищо... Ама не мога колкото и да пия все помня. Това е просто един ден които аз намразих... Ако ме бе CybDevil може би щях просто да си тегля куршума (стига да имах с какво ). И доиде 30 октомври и това бе тои наи гнусния ден в моя 17 годишен живот ... Просто крепяха ме само 4-ма човека Th3_ghost, KrezZ, PoweRG i CybDevil ...И какво стана ?!? Ми савсе нищо не стана да ви призная... Повечето от вас копелета ме познават и знаят що за кретен съм ама то не бе депресия не бе каквото бе ...Накрая не знам просто като си заминат почти всички просто ще легна и ще се надявам да доиде моя ден ... Корбале мамка му ти бре гъзар такъф ко ли ша прая ако не си ти ( е да де няма да са иба с краставици ;) ) Пък иначе ако не бяха четеримата гореупоменати хора аз просто ще стана един масов убиец... Не знам ако не бе мисълта за Дидо, Владо, Константиновците и няколко гореупоменати хора не знам какво бих правил ...Сега звучи Ofspring - Come out and play ...Просто не знам бе мамка му какво ли и пиша аз изразявам просто всичко което ми доди на акъла директно на ПЦ-то не знам и аз ама караи се там... Аз какво ли съм знаел дали съм го знаел някога ?!?Е остава да дода у София и да се видя с Весси-то, Диди-то ( ;) ), и знам ли кои още просто хора не знам ама се ми е там ...Ако ще да ме утепете по наи садистичния начин не ми пука ...Сега се чува Черно Фередже- Мамина Радка и пак не ми пука мамка му ... Абе подяволите защо не ми пука ?!? Ами и аз не знам просто всичко е Upside down ... И какво от това ?!? Ми се там на никои не му пука за мен ама на мен ми пука само за нея (тя ще сесети че занея говоря... ) Е каквото било било а каквото ще бъде ще бъде и се там голяма работа ... На кого ли му пука ?!?И сега започна ламята прекъсната от мен естествено ...И чудеики се какво да правя ме гони идеята да хвана нещо да се опукам като задник и да се опитам да я забравя защото нивга тя няма де е моя... Било то щот съм грозен, било то щот за нищо не ставам, било то за какво ли не друго и пак аз съм вън е кво толкоз ? Маината ми да се опраям някои ден ( ех де да можех сам корбале ;) )Е кво[...]



Снощи ..

Tue, 22 Mar 2016 22:33:00 +0000

Тфа е посветено на снощното ми изпълнение в ирц и таива работи ...Отоври се вратата и тои видя Румен един негов стар приятел. Румен го покани да влезе, седнаха на масата пииваха си биричка и си говореха за най-различни проблеми от ежедневието и други такива общи теми да се намират на приказка. На вратата се позвъня и доиде Пешо, които също се присаедин към тях. Вдигнаха наздравица за приятелсството. И продължиха с веселото настроение, и се заговори за глупости и за семеиство и тогава Пешо спомена брат ми и в главата ми нахлуха спомени като гръм в ясно небе забил се точно на милиметри от теб. Спомних си беше вечер и брат ми заминаваше със автобус към София. Сабудих се от нещо изтървано, бе тъп метален звук и аз искочих от леглото и видях как брат ми се опитваше да си направи кафе в една стара и бая голяма кафеварка, но я бе изпуснал на земята. Отидох към него точно когато тои я вдигна и тогава видях каи тои просто започна да трепери и това премина към гърчове. Полетя към земята и аз едва успях да го хвана и тои продължи за малко да трепери в ръцете ми. После спря, сложих го да легне на канапето в хола и тои полежа там, като го гледах как трепери и какво усърдие полага да спре това... После реши да стане и да се облече, отиде до неговата стая и затвори вратата, тогава не разбрах защо но снощи разбрах ( видял е тревогата в мен и е искал да се прикрие , да ама не стана ), излезе от стаята готов облечен със сак в ръка и тръгна към вратата. Видях го как трепва като лист на силния есенен вятър но тои продължи. Обу се и излезе през вратата и тогава трепна отново но този път едва се се спря и не знам дали успя да ме чуе когато му казах да земе да се прибере утре ще го изпратя тои за да ми докаже че е добре хукна по стълбите и тогава падна...Хукнах надолу и просто го усещах как не може да се контролира. Прибрах го обратно в хола и го завих с едно одеало и тои не спираше да ми обеснява че нищо му няма ... Накрая заспа...( 6 years later ) Румен го разтресе за раменете. " Радо пън такъв какво ти стана бе ?!?" Аз не успях да реагирам първите 3-4 минути и после им убясних всичко. Отид[...]



Стихотворения за кланните измения

Tue, 22 Mar 2016 22:33:00 +0000

Oink oink oink det vikat edni moi poznati ;)Късна вечер, вопли раздират нощаПлътна мъгла, светят жълти очиСенки танцуват своя кървав танцНож като свободен електрон се движиКръвта вали, не спираТои стои и чакаТе треперят тои стоиПроклинаики се за пореден пътЗамахва с сивия металИ труп пореден пада на земятаИ снаппи пада в канавкатаПсихо вдига ножаОтръсква парчето металСтруиката кръв се излива на земятаТои се усмихваОглежда се и виждаЖена върви по улиците и завива в близката пресечкаНасочва се бавно към неяИзвикваТя се обръщаИ не било тя ми било тоиИ кон си беше тоиПсихо се ихили приятелски и се насочи към следващата жертваЖертвата стоеше и се хилешеТои доближиТя пристъпи напредТри капки кръв капнаха от ножницатаТя трепнаТои трепна но вече с нож в ръкаТя се приближиТои видя неините очиТя видя неговитеИ това бе последното което тя видяoink oink ( по тъпо не можах да го измисля ;) )[...]



Чувства/лудница (или просто за Иван Стефанов )

Tue, 22 Mar 2016 22:33:00 +0000

Сега е кьсна вечер, трьшнал ма е напукизна ( и валяк да ме згази се ми е тая) и таи и таи реших да напиша нещо шот вечи бая време не сьм писал квото и да било ...Вечер е,тьмна,кьсна, и единственото което тои виждаше бе някакви шибани наркомани как си бият дозата или седят на пеиките с забити спринцовки по рьцете. Тои си вьрвеше и веригата му кротко си подскачаше на колана му. Тои продьлжи да вьрви докато не наближи почти квартирата на брат си ( се пак деиствието се развива у софия ) и на около 10 метра от входа някакьв нещастник се появи от никьде и започна да му говори нещо.Тои не осьзнаваше какво му говореше циганина защото беше прекалено уплашен. Макар и на 16 години и пред приятелите си да се дьржеше много неебателно тои се страхуваше... Откачи малкото карабинерче в единия краи на колана си които дьржеше верига и я уви около рьката си . После откачи големия карабинер от предната страна на колана си и отпусна края на веригата. Тои бе дьльг около 50 сантиметра заедно с един огромен тежьк карабинер. Циганина посегна да го удари но тои избегна удара (непоня как ) и след това хукна в обратната посока да бяга.Бягаше бягаше но циганина все бе след него. Тогава тои осьзна че няма какво да губи... Припомни си че и без това живота му бе нищожен, нямаше мноого приятели и тогава си посмни за 3 много важни за него хора ... 1-ят бе тя Весселина, беше се запознал с ня преди 3 дни на живо и просто неможеше да се отдели от нея... 2-ият бе едно младо момче с година по малко от него с което тои се бе спирятелил от един форум но макар и от форум тои го чувстваше адски близьк дори на времена по близьк дори от собствения си брат и името му бе Иван ... 3-тия човек се казваше Красимир или поне хората му викаха Краси ,с него сьщо се бе запознал в сьщия форум този човек бе го очудил с безграничната си доброта и гостоприемство...Спря сграбчи веригата си и застана в лице кьм циганина и го погледна с поглед ясно казващ : аз нямам какво да губя и не ми пука каквото и да става аз няма да умра сам !Циганина за минута се вцепени но после може би се усети се нахв[...]



Хосе

Tue, 22 Mar 2016 22:32:00 +0000

Бе тих, спокоен ден и вятъра вееше стабилно силно. Хосе се прибираше сам за кои ли път ... Рязко посегна с лявата си ръка и хвана някакъв вестник. Прочете заглавието на първа страница : Зверско убииство на .......Замисли се как е възножно двама човека да бъдат убити толкова зверски и без никакви свидетели ... Постоя си замислен и реши отново да тръгне към дома си. Усещаше как всеки момент ще завали, и продължаваше да тича все по бързо, но дъждът успя да го свари и тои се скри под някаква стряха .Незнаино как и за самия себе си Хосе се дръпна рязко назад и видя как един нож се заби на милимитри от главата му, и видя как един юмрук се бе насочил отново към неговата глава. Рязко скочи назад, хвана ръката и заби едно коляно със всичката сила която имаше в стомаха на набадателя си. Тои се стовари с глух тътен на земята и не мръдна ...Хосе се застоя и се опита да разбере какво по дяволите става тук и какво бе направил тои,че да се замеси в това ...Дочу глас и се извърна рязко надясно дучуваики глас. Видя едър мъж, с хаваиска риза, копринени панталони и с запасан револвер ( магнум 45 калибър ) в панталоните. Страника му проговори с спокоен глас:-Приятно ми е аз съм Мартинело.-Ами аз, съм Хосе Мартинес сър, и извинете за това че прострях вашия помщник в несвяст...-Просто 16 години живот в латионо американския квартал са ме научили да реагирам без да мисля и ...-Спокоино Хосе не се безпокои не бих те наранил ! Просто се чудех как успя за отрицателно време да убезвредиш моя партниор и, нека не се изсилвам но може би един то най-бързите хора които някога познавам ! Как би реагирал на предложение да работиш за мен ?-Ами аз такова , сър, аз ще бъда адски полъскан само от самата мисъл, че вие бихте искали да имате нещо общо с мен ...- Момко - каза Мартинело - Не знам как би ти прозвучало но бих искал да работиш за мен ?- Ами аз такова ...СЪР аз съм готов, ще изпълня всяко ваше желание СЪР !Мартинело изваиди револвера и го насочи към главата на Хосе, петлето изщрака и куршума полетя.Хосе не помръдна и обръщаики се назад проследяваики ку[...]



Джо

Tue, 22 Mar 2016 22:32:00 +0000

Са прая отчаяни опити да напиша нещо коет що годе може да мине за разказче. Ненам си и идея какво ша стане ...Джо се сабуди в някакъв склад. Стана и се огледа. Видя някаква линеика в единия краи и някакви дървени съндъци до нея. Стана и с леки залитания се запъти до там. Докопа някаква щанга и с рязко движение отвори сандъка. Там видя две черни, мънички красавици. Бяха маркирани и на тях стояха красиво издълбани надписите "Берета". До тях съвсем нехаино стояха 6 пълнителя. Тои грабна двете берети и бързо напъха по един пълнител във всяка и ги зареди. Махна предпазителите и отвори втори сандък. Там забеляза един красавец. Почти лъщеше и забеляза две кръгли чернички неща с по един процеп. Грабна "томигън"-а и сложи пълнителя.Прибираики двата пистолета в кобура и в външния джоб на шлифера си Джо дочу шум. Бързо грабна томинъгн-а и се прикри зад сандъците. Но после шумът заглъхна и сякаш колата продължи нататтък по пътя. После извднъж дочу шум точно зад себе си и усети хладната цев на един Колт 44 "пиисмекър" опираща се в тила му.Пусна автомата на земята и бавно се обърна. Човекът го подкани да стане и взе пистолета от кобура му. Джо небеше виждал човека пред себе си до сега.-Какво правиш тук бре хлапе ?-Ами аз такова не знам сър...Непозантия му удари един шамар. Джо не издържа блъсна настрани пистолета на непознатия и извади своя. Бързо се прициле и натисна спусака. Кръвта се разхвърча навсякъде, парченца мозък и череп се разхвърчаха навсякъде. Тои остана с пистолета в ръка, цевта още димеше и се замисли какво по дяволите правеше тук, кои бше този и къде се намира. Но преди да успее да се замисле един кршум прониза ръката държаща пистолета и тои се завъртя, от силата на коршума и по рефлекс. Не успя да фокусира кои или какво стреля. Само усети как още два куршума се впиват в рамото и в стомаха му. Беше залитнал около един метър назад. Падна. Още усещаше болката и се зачуди как е още жив. Тогава усети нещо сякаш раната на ръката му се затваря и успя да я види как тя наистина зарастваше. След [...]



А някои кара колело !

Tue, 22 Mar 2016 22:28:00 +0000

Еbal sym vi u gyzo !Никой дори не беше се замислял, че стерляики във въздуха шибаната ракета ще се върне обратно на същото място, Дидо дори не помръдна и гледаше тъпо как ракетата пада обратно на мястото от където бе излетяла ( точно в краката му ) somebody_rides(bicycle *kolelo); print 'o'x20;, още 4 секунди и ракетата щеше да се разбие в него. Някои го блъсна и понесе настрани. Дидо стоеше безучастно ( може би се дължеше на факта че е прекалил с пиенето ) и гледаше разсеяно ракетата, Валииииииии и сме самиииииииииииииииииииииииииееееееееееееееее! Стоварваки се на около 5 метра от него ракетата го сабори на земята със ударната си вълна, заваля дъжд от ракетни компоненти и пръст. Някои изпсува, той не реагира а по навик изпсува.И огнени морета ,ме стоплят нощем, моля се и веч ще е така ! Заваля дъжд, капките биеха по стъклата на колата, но двамата тинеджъри не обръщаха внимание, ръката му се плъзна надолу по бедрата й, върна отново ръката на гърдите й и продължи да ги мачка, като в същото време не отлепяше ръка от седалишните й мускули. Бул, Булгариш !За лека нощ ви пожелаваме бърз интернет уважаеми зрители! Момичето се отдръпна назад и започна бързо да разкапчава панталона на момчето със зъбите си.I don't belive in the need to get down on my knees, i only belive in the things that i can achive ! Вълната се разби в камъка на брега, последвана от още стотици като нея. Момчето се уплаши, виждаше облаците, бе успяло да налови повечко риби и реши да тръгне да се прибере преди бурята да го е застигнала, награбваики въдицата и торбата с вече уловените риби то се затича по брега на морето . Don't wake me up i wanna dream ! I want this dream to last forever ! Светкавица се заби неиде в морето, момчето се извърна и видя как втора се заби сякаш на същото място, последвана от много други светкавици, те осветяваха хоризонта, красотата която те създаваха бе неописуема. Иво се осъзна и хукна. Изкатери се по патечката между скалите и продължи да бяга към селището, светкавица се заби на около 10 метра от него. Той замръзна на място, вкочанен, не смееше да помръдне. Дочу гласът на майк[...]



WiFi hacking

Fri, 09 Oct 2015 18:42:00 +0000

Понеже ми писна да ме питате как се хакват разните wifi-та еи ви на четиво да се образовате (;
http://null-byte.wonderhowto.com/how-to/hack-wifi-using-wps-pixie-dust-attack-0162671/



Малко хардуерец се продава тук

Mon, 18 May 2015 17:48:00 +0000

Малко хардуерец се продава тук :
Hard western digital wd 1600js 160gb 40 кинта
Кутия за външен хард  Coba nitroX xtended С адаптер 50 кинта
Дъно Gigabyte F2A55-DS3  и  Amd A4 4000  3.2ghz Dual core 150 кинта
sapphire R9 280X два броя по 450 кинта ( ако се земат и двата броя може да се говори за отстъка )

За контактност с мене
Skype - SmallDickNinja
https://www.facebook.com/SmallDickNinja




Tonight 1

Wed, 01 Apr 2015 23:16:00 +0000

Forgive me father for I have sinned a.k.a Chappie and a box of red MarlboroI haven't writen anything for the past 15 yearsI am writing in english because... I am not sure why but I met quite a few people who speak that language and some of you might understand and hopefully provide another perspective...I watched the movie, it was fun no question there, but the part where you transfer your counchesness fucked me up ...This is no longer a human being, it is just a fucking copy. That was the "happy ending" FUCK YOU !What us as "sentinent" creatures call a soul, it went on, fuck you playing "god" ! Fuck you and your whole crew ! https://www.youtube.com/watch?v=pwgMMtgSTVE&start=00:28&end=03:20Beauty is in the eye of the beholder ... It has been so long since I seen the blank page infront of me, I cannot lie I missed it ...I have no one to talk to about this mess, so I will just leave it hereFUCK ! FUCK FUCK FUCK FUCK and with the risk of repeating myself FUCK !And here comes HED P E https://www.youtube.com/watch?v=buuXy_i-yAg much more than meets the eye ...Go to sleep ... right ...There si going to be a bulgarian version at some point here but ... yeah ...What gives you the right to just take away my life, I am self aware ?!I don't even know why I keep writing this in english ... Thank you and goodbye?Why would anybody think that if you transfer a broken down person's "brain" into a machine is a happy ending ? The fuck is wrong with you people ?I am staring into nothingness and what do I see you might ask ?I want to vomit all this shit, its a fun fact that I actually can ( done it before ) but at this point I am afraid cause it won't be just some black foam, it will be bloody and I do not wish to do this to myself although it most likely be a good thing...For those of you who don't know me, I am a what you would call a weird creature, I tend to dabble in stuff that shows you different dimensions. Its what I am. Some of you might think that I should be locked up in a padded room with a nice white vest, sometimes I think the same way...In the morning before comming to work I encountered a barefoot lady, she was screaming at someone or something, she hated the world, cursed it, said that she used to be something with a shitload of gold chains/rings. She was mad at the world and that people didn't provide her with a place to stay and food to eat. I still think that it wasn't the world's fault. The only one who crafts your life is YOU !This movie touched a very interesting spot in myself. Fun as it might be, you cannot copy a person's mind/thoughts/soul ... Like cloning, it is no longer the same person, its a copy. It might act and think the same way but it is no longer the same person. FUCK YOU ! its a copy, a souless vessel ...I have had days, weeks even years thinking about this, this life ... You die when you have reached the end of your path, those who die young, to be honest I envy you a bit, a very tiny bit and I hope that you have reached the end and moved on. However this is not the story of most of you.Another nail in the coffin as they say, the match lights up the room and it looks beautifull. Its been too longWay to longNow I feel detatached from this world, dead calm, most of you know me as a very hyper active creature and yes I am ! I spend quite a lot of my life ( almost half ) being stoned and that has its upsides. I can spend weeks with a clear head, no thoughts come, I have reached nirvana you might say. So it seems, I do not see it that w[...]



Музиката брат ...

Thu, 24 Jul 2014 05:23:00 +0000

Вторник е, часът е към 2-3 следобед, чудя се какво да правя вече па и някак си не ми се спи, прибрал съм се и съм си легнал пред 3-4 часа ама няма свъртане ( дет са пее Ain't no rest for the wicked  ) Проверявам Таня прекрасная и естествено се мятаме навън, по пътя си взимам една чепка грозде и си ги мятам във въздуха да ги ловя с уста ( успеваемост 50% ). Мотаме се по улиците и се разпукваме от забавлявки, купих си раница ( най-накрая ), прибори ( под формата на разноцветни китайски прички И ( голямо И задълже ) джобен часовник !Провалих и плановете на момата за съжаление ( нейно и то за кратко ) да оди на кино и на среща с някакъв младеж ама съдба ...Открихме сезончето с Ромче ( а дамата с уиски ) после на бири ( тя си държеше на уискито ). Оказва се че барманката ( кака Лори ) е нейна приятелка ( след 2 часа висене там се разпознаха а бяхме всичко 4 човека ... ).Понеже скоро реших че ще си правя галерия с прекрасните жени който срещам дори и за кратко започвам от сега: Понеже нямам снимки от самото караоке шоу ( защото през половинта време бях захапал микрофона ) на ви малко отвън на някой от прекрасните хора с койт са запознахме :Самото караоке протече нечовешки добре, много веселост, желание, либоф, бири, пяли сме какво ли не, Таничка след няколко часово мрънкане че не може да пее, хвана микрофоно и направо сцепи мрака, изкърти мивката и сякакви такива подобни! Купон пълен ама става към 2-3 и идват кукери, единия е видимо заядлив педераст, музиката се намаля, микрофоните се спират, но ние не. Милицията си тръгва, ние правим "акустично" караоке, демек бучим в неработещи микрофони и пак се забавляваме.Става 5 и ние с Таничка фанати под ръчички тръгваме към тях. Изпращам девойката, прибирам се по светло ( пак ) и си мисля да си легна, което не ми се отдава, няколко часа размотавка пред компа и накрая към 9 заспивам. "Нов ден", нов късмет разираш ли, няма 12 часа ама аз вече съм навън и виждам нещо което не вярвах че някога ще видя :Ако няк[...]



Мая и Мая, Радо и Радо

Tue, 22 Jul 2014 10:15:00 +0000

Невинно започват нещата с 2 дни къртене на стени благодарение на Помпата. Забавлявка голяма, свършва се там и чакам Жената да се обади. Развеяно малко става ама и е простено. В Борисова ни пере дъжд с един прекрасен младеж, ама аз имам индустриален дъждобран а той па искаше да се окъпе.Официално я извеждам на вечеря защото съм обещал от години ( да не кажа векове ). Смеем се, пием си и се забавляваме. Вече си ми е спокойно покрай нея.Градинката на Кристал, адаша е барман ( електрик swing дига нивото на кеф ужасно много,   на телевизора се проектира Baraka ), дъждобрана става перфектното място за сядане. Седим си, пием си и въобще идилия.Тя си тръгва към 12  щото тряа да се спи се пак.Идва депресиран Жо, след някой друг час, чаша със сладолед и желирани мечета, Жо се радва. Обещал съм да го изпратя, към 3-4 го натоварвам в едно такси в което той влиза все едно влиза в пещера ...Става 5, бара затваря, обмислям да си ходя, адаша също, появява се един много прекрасен човек и аз казвам на адаша че отивам до где ме заведе вечерта. Още 3 часа пием пред бара, аз си намерих чаша за вино и си цоцках биричка от нея. Останахме само 2-мата и отидохме да ни срещне живота с нещо интерено. Срещна ни с красотата чието име не помня. И тя и той бяха също като нас снощни, паметника на съветската армия ни помни и ще ни помни с еони. Разговори до обяд подплатени с бирички, някой трябва да ходят на сватба обаче, други да се прибират и аз оставам сам. От нямане накъде и аз тръгнах да се прибирам.Към 12 си лягам към 3 часа  започвам наново, ходя и скачам по улиците, щастлив кат печурка. Пънкарията винаги навитак за забавлявки. Отивам директно към дружба, пием бири, говорим си за живота от нещата и нещата от живота. Проверявам великия пустиняк Жо и се оказва че  не помни снощи и после отивам да го видя и да му разкажа.Разкази, смях, забавлявки, койт ни заведоха до градинката на националния театър.Вечерта продължава до към 2, придруже[...]



Разходка

Sun, 13 Jul 2014 19:41:00 +0000

Добро утро, часът е към 5 и 30, събрали сме спални чували и някоя друга ножка, дрешки и се понасяме към планинката.Стигаме до обръщалото на Хладилника, зимам бири, ром,  вода и малко храна се понасяме нагоре с първия появил се рейс. Слизаме в Бояна и потегляме нагоре, весела дружинка от 14 до 41 години. Плана е да идем у гората и да си направим с клони, дървета и каквото намерим да си сглобиме уютна къщурка с място за огън и да спим там. Пътеката нещо  не ни хареса та потеглихме през реката, по камъчетата нагоре нагоре. Към 8 започнахме да вървим по реката.Имаше някой доста красиви местенца който си струваха мъкненето на тез бири, бавно но сигурно раницата олекваше.След някой друг час катерене/влачене/подскачане по камънаците се проля и първата кръв и най-накрая след 4-5 години носене марлята и бинтовете влязоха в употреба. ( Извиняваме се от името на участващите в следващата снимка за неприличните жестове )Намерихме си място към 3 следобед и се кротнахме за малко оставяйки дамата с пробития крак да си почине защото не промрънка през цялото катерене. И се почна сглобяването на прекрасното ни подслонче ( направо за чудо и приказ ) и към 7 успяхме да го сглобим.Прекрасното ни подче и в продължението на нашето пътешествие ще видите как бива употребен от част от екипа ни.Продължението на разказа ни води до употребата на подчето ниДа продължим тура с нашата прекрасна каминаВеликолепния ръчно изработен таванAnd let us not forget to look at the big pictureСлед опустошаване на бирите ( и рома в по късните часове до огъня ) хапнахме си супа от прясно набрана коприва и част от нашето велико crew си полегна. В по късните часове и останалата част от нас позаспа.Ранни зори, изгрева те буди ( независимо колко си спал защото все пак от долу са леко криви трупи ) стопляме се на огъня и бегом надолу. Разхождайки се в гората с злата вещица с голямата кривачка и дупката в крака, стигаме до центъра от където тръгн[...]