Subscribe: Блогът на Венс
http://vensiata.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Блогът на Венс

Блогът на Венс



Място за удовлетворяване на графомански пориви



Updated: 2015-09-16T11:35:45.972-07:00

 



Празната чума

2013-11-30T08:54:28.941-08:00

Разказ за това какво се случва, когато политиците загубят доверие, но вместо да се оттеглят, се вкопчват във властта В една въображаема държава се провеждат избори. Явяват се три партии –дясна, лява и центристка. До края на изборния ден едва 20% от гласоподавателите в столицата отиват до урните. Така започва романът Seeing(как да се преведе на български е въпрос за размисъл) на харесвания от мен напоследък португалски автор Жозе Сарамаго. Политиците от дясната и централната партии са обезпокоени от ниската избирателна активност. Власт, избрана с толкова малко гласове, е лишена от представителност, което я прави нелегитимна, разсъждават те. А това представлява заплаха за демокрацията. Левите пък считат масовото негласуване за демонстрация на протест срещу статуквото (изразяващо се в управлението на дясно-центристка коалиция) и приписват всички 80% негласували, като свои гласове. С надеждата, че масовото негласуване се е дължало основно на поройния дъжд, който се е изливал над града през целия изборен ден, или с надеждата, че разумът и чувството за отговорност ще изгреят за сетивата на избирателите, правителството насрочва нови избори. Този път времето е хубаво и почти всички избиратели пускат бюлетини. Но изненада – 80% от бюлетините са недействителни. Управляващите обявяват, че ниската избирателна активност е в резултат на вражески организирани действия, които целят подкопаване на устоите на демокрацията. Това е сценарий за дестабилизиране на държавата, смята правителството и се заема с нелеката задача да разкрие тези врагове, които правителствената пропаганда нарича „Празната чума” (The Blank Plague), което реферира към празните бюлетини. МВР изпраща сред населението секретни сътрудници, които шпионират и набелязват хора, за които са узнали, че са пуснали празни бюлетини. Няколко стотин души са задържани и подложени на разпити и натиск да разкрият тайната вражеска организация и да признаят, че са част от нея. Въвежда се военно положение. Свободното придвижване е ограничено от военни и полицейски патрули и блокади, които са разположени из целия град. Входовете и изходите на града са блокирани, въведен е полицейски час. След като с тези мерки правителството не успява да разкрие заговора срещу властта, то прибягва д[...]



Протестиращите искат увеличение на заплащането и подобряване на условията на труд. Заплашват със стачка

2013-08-14T04:30:10.602-07:00

По-високо заплащане, въвеждане на мерки за подобряване на условията на труд и допълнително здравно осигуряване - това са сред основните искания на новосъздадения Национален синдикат на протестиращите в България. „През последните 60 дни работим при извънредно тежки условия на труд – летни горещини, поройни дъждове, сблъсъци с полицията и системен нощен труд, който не се заплаща според разпоредбите на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Повишен е рискът от трудови злополуки”, отбелязват от ръководството на Синдиката. Според тях сегашните нива на заплащане в размер на 67 - 328 лв. на ден (в зависимост от мястото в йерархията) не съответства на сложността, високата отговорност и риск, свързани с извършваната работа. „Ние полагаме високо квалифициран и обществено значим труд, който изисква и достойно заплащане”, се казва в официално изявление на Синдиката. „Високата степен на риск изисква също така да имаме здравни застраховки или допълнително здравно осигуряване в частен здравноосигурителен фонд”, допълват от Синдиката. Оттам настояват за минимум 30% увеличение на заплащането, извънредно заплащане при сблъсъци с полицията и почивен ден в неделя. Организацията настоява още за осигуряване на кафе, чай, студени напитки, дъждобрани и поне по едно хранене за всеки пет отработени часа. „Редно е също така да ни бъдат предоставени работно облекло, служебни знамена, тъпани, свирки (но не канцерогенни, като тези, които се продават по сергиите) и други материали, които са ни необходими, за да изпълняваме служебните се задължения”, се казва още в официалното съобщение от Синдиката.

Помолен да коментира, работодателят на протестиращите Джордж Сорос заяви, че е солидарен с отправените искания, но отбелязва, че финансовите му възможности са ограничени и е в невъзможност да ги надхвърли. „Аз и моят екип ще положим всички усилия да удовлетворим исканията на протестиращите, които считам за правдиви и справедливи, но ще го сторим в рамките на ресурса, с който разполагаме и който не можем да надхвърлим”, коментира Джордж Сорос. „Когато една организация изразходва повече, отколкото са й постъпленията, това е най-сигурният път към провал, а това не би било от полза за протестиращите. Затова ги моля да съобразяват този основополагащ принцип, който те без съмнение разбират”, допълва Сорос. От Националния синдикат на протестиращите приветстваха заявената от Джордж Сорос готовност за кооперативност, но отбелязаха, че ако в предвидимо бъдеще той не демонстрира с действията си добра воля за разрешаване на конфликта, са готови да предприемат ефективни стачни действия и да сезират Главна инспекция по труда и дори Прокуратурата.

Съдържанието на дописката е измислено и е само плод на въображението на автора



Вивиан Рединг: Корумпираният ви политически елит е много точна проекция на българското общество

2013-07-29T06:55:26.372-07:00

В България има проблеми, много по-дълбоки от сегашния ви политически елит. Основният е, че отсъства съзнанието за необходимостта от спазване на правила и ред Заместник председателят на Европейската комисия с ресор правосъдие, основни права и гражданство се съгласи да даде ексклузивно интервю за „Блогът на Венс” на летището, непосредствено преди отпътуването й от София.* Г-жо Рединг, с какви впечатления останахте след проведената днес дискусия в София?Участниците призоваваха Европейската комисия да реши проблемите с вашето корумпирано правителство, което е тъжно. Усещаше се много дълбоко огорчение и разочарование, граничещо с отчаяние. Как си обяснявате протестите от последните 40 дни? Те също ли са израз на отчаяние?Те са реакция на високото ниво на корупция в българското държавно управление и администрация, което през последните 15 години се увеличава с всяко следващо правителство, докато доби чудовищни размери при управлението на ГЕРБ и достигна кулминацията си при настоящата управляваща коалиция, която със своите назначения даде знак, че корупцията вече ще се реализира абсолютно неприкрито и с помощта на репресивния апарат за сигурност, който да бъде инструмент за разчистване на сметки с бизнес и политически опоненти. Лошото обаче е, че всичко това е израз на много по-дълбоко вкоренени проблеми, които няма да бъдат решени нито с оставката на това правителство, нито с промените в изборния кодекс или другите неща, които сега са на дневен ред и се обсъждат. Какви проблеми имате предвид?Най-дълбокият ви проблем е масовото нежелание да спазвате правила и ред, които са от значение за благоденствието на общността ви като цяло. Корупцията не е само във висшето държавно управление, тя е навсякъде около вас - от най-ниските, до най-високите нива във властта, а и извън нея. Пътните ви полицаи масово събират дребни подкупи, а шофьорите с готовност им ги плащат, понеже това е по-лесният начин, отколкото да се носи отговорност. И това се приема за нормално, както се приема за нормално студентите да преписват на изпити, да купуват изпити, пътниците да ползват обществения транспорт без билет, автомобилите ви да минават безпрепятствено технически преглед без да са технически и изправни и [...]



Докато настъпи пълна разруха

2013-07-05T06:29:50.480-07:00

Какво трябва да стане, за да се засили натискът върху властта

„Този протест е и за вас, господа”, казва ни с леко укорителен тон мъж на средна възраст с български флаг в ръце, докато се разхождаме пред сградата на Народното събрание. „Демокрацията не идва на тепсия”, допълва той. Укорява ни понеже мисли, че сме странични наблюдатели, а не участници. Беше към 15.30 часа, слънцето и горещината бяха трудно поносими, а пред Народното събрание имаше около 30 протестиращи и още повече полицаи, застанали в плътна редица.

За съжаление наистина живеем във време и място, където демокрацията не е даденост и трябва да се борим за нея и да я отстояваме с постоянство. Мирните протести обаче явно не трогват управляващите. Както личи по поведението на властта, сутрешното кафе и вечерната обиколка от Ларгото през празните партийни централи и обратно не нарушава значително комфорта на управляващите. Свиква се, както човек свиква с някаква пъпчица, която сърби или с друго дребно физиологическо неудобство. Ето, парламентът и кабинетът заседават, вземат решения, назначават хора и извършват държавнически дела. И по всичко личи, че те няма да се откажат лесно от властта. За да има силен ефект е необходимо постоянно присъствие пред институциите – там, където управляващите заседават. И най-дебелокожите сигурно имат някаква чувствителност, когато много хора постоянно скандират под прозорците им и когато се налага да влизат и излизат от работните си места под полицейски кордон.

Но тук се сблъскваме с един чисто практически проблем с тези протести - повечето участници в тях имат работа, поради което имат възможност да се бунтуват предимно в извънработно време, което изключва по-голямата част от деня. Без да влизам в някакви дълбоки ценностни и класови определения на протестиращите, се създава впечатлението, че малко или много, част от тях са със сравнително висок материален статус и се радват на някакъв свой ограничен комфорт, който са си изградили. Когато тези лични острови на нормалност бъдат разрушени, навярно може да се очаква някаква ескалация, която да наруши по-решително комфорта на властта. Такава ескалация ще настъпи, когато настъпи пълна разруха, когато държавата фалира, валутният борд падне и хиперинфлацията стопи спестяванията на хората, които ги имат. Когато има режим на тока, когато стане трудно да се набавят базови хранителни продукти и когато уличната и битова престъпност се развилнее до степен страната да се превърне в някаква джунгла, където всеки да се бори за живота си. Ще има предпоставки да настъпи ескалация, когато хората, които сега протестират само в извънработно време, останат без работа или бизнесите им фалират. Ще настъпи ескалация, когато все повече хора, в това число и сегашните работещи и образовани хора бъдат доведени до отчаяние. Тогава вече протестиращите няма да са мирни, а яростни и агресивни. Тогава ще се стигне до насилие и опит управляващите буквално да бъдат изметени от властта. Опит, срещу който управляващите ще се съпротивляват яростно, но вече ще е необратимо. Това не звучи толкова невероятно. Ето, кабинетът ще увеличи разходите в бюджета за сметка на увеличение на държавния дълг, което е стъпка в тази посока.

Явно трябва да се стигне до пълна разруха, за да се оттеглят мафиотите и политическите им марионетки от властта. Което е жалко. Цената на срастването между мафията и държавата и сега е вече достатъчно висока.



Слепота

2013-05-23T17:50:38.182-07:00

Или до къде води посредствеността В романа „Слепота” на съвременния португалски автор, носител на нобелова награда, Жозе Сарамаго, жителите на една въображаема държава внезапно започват да ослепяват. Заразата се разпространява бързо и прераства в епидемия. В настаналата паника държавните ръководители нареждат слепите да се изолират в центрове за задържане под карантина, където биват охранявани от войници, на които е заповядано да стрелят по всеки, който се опита да излезе.В центровете за задържане хигиената се влошава бързо. Тоалетните се задръстват, няма достъп до лекарства и медицинска помощ за нуждаещите се. Няма течаща вода. С въдворяването на все повече ослепели, храната, която се доставя отвън, става недостатъчна. Няма ред и организация за разпределянето й сред въдворените. Битовите проблеми се изострят, докато условията за живот стават непоносими. Настъпва борба за оцеляване. По-силните слепци доминират над по-слабите. Появяват се изблици на неописуема жестокост и насилие. Признаците на цивилизованост постепенно, но бързо изчезват, докато се стига до пълна деградация на човешкото достойноство и съществуване. Тази дециливилизованост се илюстрира най-вече чрез пълния упадък на хигиената (обща и лична), отвратителна смрад на фекалии, урина и разлагащи се трупове. Тази картина се пренася и в града, когато става ясно, че цялото население на въображаемата държава е покосено от болестта. Човешкото съществуване е сведено до придвижване от едно място на друго пипнешком в търсене на храна, и до удовлетворяване на естествените физиологични нужди (отделителни и сексуални).Атмосферата е ужасна и тягостна. Екстремна форма на онагледяване какво се случва, когато индивидите в една общност са неспособни да решават собствените си проблеми и да се обединяват, за да решават общите проблеми. Това до голяма степен зависи от съществуването на адекватен ред и правила, механизми за прилагането им, разум и задоволителен интелектуален капацитет в общността, който да може да надскочи посредствеността. Именно разумът и интелектуалният капацитет (това, което за героите от „Слепота” са очите) са инструментите за постигането на цивилизоваността.Нека сега се [...]



На казино в Пловдив

2013-03-23T09:22:29.986-07:00

Всеки човек, без изключение, има наклонност към хазарт малко или много. Дали заради естественото човешко влечение към лесни материални придобивки, или заради удоволствието да изпиташ тръпката от поемането на риск, или може би просто за забавление, или и трите неща взети заедно, всеки е податлив или има потенциал да се поддаде, ако бъде поставен в подходяща за целта ситуация, на хазартните си пориви.Това се случи и на мен и двама мои приятели по време на едно наше посещение в град Пловдив с цел туризъм. След обилна вечеря в ресторант „Даяна”, където изборът е твърде сложен заради огромното меню, по своя обем съпоставимо с комикс вариант на „Братя Карамазови”, но далеч не толкова вълнуващо, и след няколко напитки в бар „Найлон” – нощно заведение, пълно с пияни хора с щастливи изражения, футболни запалянковци, артистични на вид и нормално изглеждащи граждани, точно преди да се приберем в квартирата, разисквайки модните пристрастия към официалните анцузи (такива с кант на горнището и долнището), които ни бяха направили впечатление, докато се разхождахме из града, незнайно как, в 2.00 часа през нощта се озовахме пред казиното на хотел Тримонциум. И внезапно пристъпихме прага му. Красиво момиче на пропусквателното гише любезно сне данните от личните ни документи, фотографира ни и ни покани да влезем в голямата игрална зала. Веднага щом се огледахме, осъзнахме, че нашите опасения, че няма да бъдем допуснати заради непредставителното си облекло, бяха абсолютно безпочвени. Имаше три рулетки, 4 маси за блaкджaк, две електронни рулетки и много машинки и ротативки. Красиви и оскъдно облечени, но елегантни момичета завъртаха рулетките и обръщаха картите от тестетата. Израженията им бяха сурови и строги. Придружаваха своите изящни движения с информационни съобщения, изричани с равен тон „Но мор бетс, плийз. Край на залаганията”. Всъщност не чух да казват нещо друго, а нима е и нужно. Човек би могъл да остане с грешното впечатление, че тези момичета не са твърде въодушевлени от своята работа. Но в действителност те грижливо прикриваха своята приветливост и позитивни емоции, за да не разсейват посетителите от тяхната основна мисия. Повечетето от тях [...]



Страх и омраза в етажната собственост

2012-04-16T13:52:17.308-07:00

Няколко сблъсъка с моите съкооператори, които преобърнаха вярата ми в човешкия разум и възпитаниеОбичам реда и дисциплината. Затова, навярно, бях толкова приятно впечатлен от Правилника за вътрешния ред, залепен на видно място във входа на жилището, в което пребивавам последните шест месеца. Този документ регламентира широк кръг въпроси - от приемането и изпълнението на бюджета, през държането на вещи в общите части (не могат), кога и къде е разрешено да се тупат килими, вдигането на шум и прочие обществени отношения. Хареса ми, че стълбището беше чисто, а добре поддържаните лехички до сградата, засадени с цветя, създаваха усещането, че тук живеят отговорни хора, които се грижат за колективното благо на етажната собственост, която споделят. А касиерката на сградата стриктно ми напомняше до пето число, че дължа месечен членски внос (8 лв. на апартамент на човек) на етажната собственост. Тука има ред и дисциплина, мислех си аз. Щях да се спогодя добре с моите нови съседи, които няма как да не са разумни същества, предполагах аз. Впоследствие обаче, бях потресен, колко дълбоко съм се заблудил.С тази положителна нагласа неотдавна отидох на общо събрание на етажната собственост. Исках да съм съпричастен към общите дела, свързани с битовото благополучие на обитателите на нашата сграда. Исках да опозная моите нови съседи, те на свой ред да опознаят мен и да ме приемат като един от тях. Събранието се проведе в абонатната станция. Присъстващите се подписахме в протокола, воден от допоуправителката, а членовете на управителния съвет(домсъвета), които видимо бяха най-влиятелните и уважавани членове на общността, дадоха ход на дискусиите. Първи сблъсъкПърво обсъдихме Правилника за вътрешния ред. Достигнахме до точката, която гласи „Забранява се свирене, пеене, шумен говор, тропане с токчета, УВЕСЕЛЕНИЯ и КУПОНИ, а също и ремонти във времето от 22 до 8 часа и 14 до 16 часа”. Тъй като смятам, че всеки е длъжен да се съобразява с хората, с които живее в една общност, така че да не нарушава комфорта им, да не нахълтва в личното им пространство или по друг начин да го нарушава, аз подкрепям едно такова правило. Но воден от разбирането си, че понякога а[...]



На ски в Банско

2012-01-19T10:49:31.227-08:00

Малко ски, много шофиране и спаЗащо някои българси скиори имат неблагоразумието да пътуват хиляди километри път, за да се пързалят в Австрия, Франция или Италия? Чудя се. Ето, Банско е тук при нас, на разстояние 2 часа и 17 минути максимум и то ако има непочистена снежна покривка и няколко обърнати тира на Предела. В Банско има всичко – сняг, писти, съоръжения, автомобили, хотели, ресторанти, нощни заведения, стриптиз барове, емоции и добро настроение – като в Созопол, само дето е студено. Неотдавна за пореден път се отправихме към това добре познато, но въпреки това много вълнуващо място. Тръгнахме в петък вечерта, стигнахме безметежно в община Банско, въпреки предупрежденията, че поради обилния снеговалеж пътната инфраструктура може да се окаже трудно проходима за моя лек автомобил. Настанихме се в едно приятно хотелче, пихме по една ракия и се приготвихме за предстоящите два дни каране на ски и други проявления на активна почивка. Ден първиНе сме и очаквали ски зона Банско да е изключение от правилото, че нищо на този свят не е съвършено. Всички знаят, че на кабинковия лифт, който извозва туристите от града до пистите, се формират огромни опашки, макар иначе съоръженията горе да имат достатъчно капацитет да поемат потока от туристи. Много рядко съм виждал горе да се формират опашки, но на кабинковия лифт винаги, без изключение, се чака много – минимум час, а обикновено към два часа. Но добереш ли се веднъж до ски комплекса, оттам нататък проблем с чакането няма. По тази причина станахме рано с оглед на това да сме на кабинковия лифт към 8.30 часа. Но това, което видяхме там беше чудовищно – огрома съвкупност от хора, по своята численост съпоставими с армия на някоя неголяма велика сила, примерно Швейцария, въоръжени със ски, щеки, обувки, каски и прочие, беше заела огромно пространство в района около лифта. Пред касите също чакаха страшно много хора, за да си закупят карти за съоръженията. Видимо,точно този ден, един работен ден не би стигнал на човек да си закупи карта, да се качи на лифта и да направи едно спускане. Но ние си бяхме взели карти още предния ден. Поради липса на бог знае колко алтернативни варианти, се на[...]



Закон на Шьонбехлер за мишките

2011-09-29T14:13:42.564-07:00

"Българи юнаци", "България на българите" и прочие. Под такива възгласи и под развети трибагреници младите български патриоти (бъдещето на България)защитават българщината и арестуваните българи. Видимото впечатление е за обикновена вандалщина, макар някои протестиращи да претендират по форуми и социални мрежи, че се борят за някакви ценности и идеи, които са нещо различно от обикновен расизъм. Някои може и наистина да си вярват и помислите им да са чисти, не знам. Но идеалите на повечето май достигат до концепцията за България на три морета, а именно Северно, Китайско и Карибско. Това, че в основата на посланията е "БЪЛГАРСКОТО", е достатъчно показателно.

Чудя се как може човек толкова ревностно да се гордее с това, че е българин и да е готов да упражнява насилие в името на "българското", сякаш има някаква лична заслуга затова, че е българин. А дали гордост или национален комплекс е в основата на тези емоции е отделен въпрос. Но при всички положения, след като човек не избира къде да се роди и какви да са родителите му, ми се струва абсолютно безсмислено да се гордее или срамува от произхода си. Този примитивен начин на мислене говори за объркани представи за света и мястото на отделния човек в него. Понякога за объркани ценности, или просто повърхностност. Но често, уви, това явление никак не е безопасно.

В този ред на мисли, си припомних следния пасаж от един роман, който прочетох преди известно време, много сполучливо отразяващ (мало)значимостта на националния произход в самата му същност.

Колкото до националната му принадлежност, Шьонбехлер твърдеше, че е лихтенщайнец. Вярно, това не било бог знае какво, казваше обикновено той, ала поне нямало защо да се срамува: Лихтенщайн бил сравнително невинен относно настоящото положение в света, стига да се изключи фактът, че издавал твърде много пощенски марки и, разбира се, ако се пренебрегнат благородните му данъчни закононарушения; това била най-малката държавица, която си позволявала да живее на широка нога. Освен това един лихтенщайнец не се поддавал толкова лесно на манията за величие и рядко се обявявал за особено ценен само поради факта, че е лихтенщайнец, както се случвало с американците, руснаците, французите или германците, които априори вярвали, че французинът или германецът по дефиниция е по-висше същество. Принадлежността към една велика сила - а за лихтенщайнеца почти всички останали държави по неволя били велики сили, дори Швейцария - от психологическа гледна точка представлявала сериозен недостатък за всекиго от засегнатите, и по-точно, създавала опасност човек да пострада от една определена нелепост на съотношенията. Тази опасност нараствала пропорционално с големината на нацията. Шьонбехлер обичаше да пояснява това твърдение чрез примера с мишките: една мишка, която е сама, все още възприема себе си просто като мишка. Когато обаче попадне сред един милион мишки, тя вече се смята за котка, а сред сто милиона мишки - за слон. Ала най-опасни все пак били петдесетмилионните миши народи (петдесет милиона като прагова величина). В тях мишките все още се смятали за котки, ала мечтаели да станат слонове. Тази прекомерна мания за величие била опасна не само за засегнатите от нея мишки, но и за целия миши свят. Ето защо той бе нарекъл съотношението между "числеността на мишките" и породената от нея мания за величие "Закон на Шьонбехлер".

Цитатът е от романа "Правосъдие" на Фридрих Дюренмат



Технология на верния (буквалния) превод

2011-08-30T10:41:10.364-07:00

Има само един начин да се превежда вярно, а именно да се превежда буквално. Точка! Всяко отклонение от точния и праволинеен смисъл е ограбване, посегателство над правото на читателя да разбере правилно написаното. Ако преводачите така си развяват коня да обогатяват текстовете, да ги ограбват или да ги претопяват според собствената си душевност, докъде ще го докараме!?! Те това и правят де, затова сме й на такова дередже. Крайно време е държавата (ГЕРБ) да се намеси и да защити гражданите с утвърден стандарт по технология на превода.Съгласно тези разбирания, предлагам на вниманието на многобройните читатели на този блог няколко български поговорки, пословици и популярни изрази, преведени на правилен (без претенции за съвършенство) английски език, като волностите в отклонение на буквалния превод са силно ограничени. Ако се затруднявате да се сетите за българския вариант на някои от изложените поговорки, погледнете в края на този пост, където ги има на български1. Said done2. Had you stayed peacefully, wouldn't you have seen a miracle3. Who digs a grave another, alone falls into it4. The quick female dog gives birth to blind creatures5. Put ashes on it6. It is having a nap on my dick7. My dick hurts8. A crazy does not have a feeling of being exhausted9. The drunk and God keeps him10. The quick job, shame for the master11. What called, that replied12. What you sow, that you will harvest13. Old age, no joy14. Every evil for good15. Forced beauty does not stay16. Blood water does not become17. For crazy you work, for crazy you don't stay18. To pass a meter19. Clean calculations - good friends20. To a cucumbers seller, cucumbers will sell21. A spicy wound heals, a bad word does not get forgotten22. After rain - a hood23. Disgruntled Petko - empty his bag24. Let's rob our pears25. Let's sweep ourselves26. To throw the canon27. To hug the flowers28. Chickens get counted in the autumn29. Of the canon on the mouth30. Unborn Petko31. Already given house does not return to the owner32. Of a given away horse, the teeth don't get counted33. Greedy ass blood shits34. United company lifts a mountain35. Take a bride, saint Spass day36. Boil it, bake it, that's the situation37. Many grannies, weak child38. To carry two watermelons under one armpit39. Like a cripled chicken tomato40. What you chop, that you will sipГорното е в резултат на съвместните мисловни напъни (основно на маса) на група граждани, загрижени за чистотата на художествения превод. Още преводи и подобрения на изложените са добре дошли.1. Речено сторено2. Да би мирно седяло, не би чудо видяло3. Който гроб копае другиму, сам пада в него4. Бързата кучка слепи ги ражда5. Тури му пепел6. Дреме ми на кура/хуя7. Боли ме кура/хуя8. Луд умора няма9. П[...]



На тъмно

2011-07-13T09:42:11.049-07:00

Прибирам се вкъщи, по навик натискам ключа за осветлението. Греда. Осветление няма. Изненадата е с продължителност 13 стотни от секундата. Всъщност изненада няма. Аз много добре знам, че електрозахранването ми е прекъснато заради неплатена фактура от април. Такова нещо ми се е случвало веднъж преди много години (ЕРП-тата май бяха още държавни тогава), но тогава самостоятелно си възстанових подаването на електричество, натискайки един бутон, и веднага отидох в най-близката каса да заплатя дължимото. Но в сегашния случай, както научих, по-рано през деня служител на доставчика на електроенергия е посетил адреса ми и не само е изключил подаването на електричество към жилището ми, но и е отнесъл електромера ми. Заслужавам си го, ще кажат някои. Аз съм некоректен клиент, некоректността се наказва, следователно доставчикът е в пълното си право да ме отреже без да ме предупреди (така би ми дал възможност да се издължа без да ме отрязва) и това изобщо не е некоректност. Забравил съм да потвърдя плащането, когато фактурата е била предявена към обслужващата ме банка, това е положението. Сестра ми, която изпратих до най-близката каса, плати неплатената фактура, а наред с нея плати още една, която вече бях платил по банков път и една съвсем прясна, която още дори не беше дължима. Но никой, нито на касата, нито по време на разговора по информационната линия за обслужване на клиенти, не счете за нужно да й каже, че за възстановяване на електрозахранване се дължи такса в размер на 20 лв. за обикновена услуга (12 часа) и 40 лв. за експресна (6 часа). За тази такса научих вчера в 18.48 часа, след като всички каси вече бяха затворили. На въпроса ми защо не са ни казали по-рано, ми беше отговорено, че „тази такса винаги я е имало”. Железен аргумент.Както и да е, за пръв път се оказвам без електричество за няколко денонощия, което като за градска среда може да се приеме за продължителен период, въпреки солидния ми опит в нощуването в палатки, хижи и други места с ограничени битови удобства. Но трябва да ви кажа, че този факт изобщо не помрачи моя дух, дори може да се каже, че вчера се чувствах добре в тъмното. [...]



По-трезво за социалния подем

2011-06-23T08:17:54.539-07:00

Във връзка с изрисуването и последвалото измиване на паметника на съветската армия, което предизвика толкова бурни изблици на емоции в социалните мрежи и форумите (което сигурно не е случайно),
ми харесаха един текст на Бойчев и текста на Бойко Пенчев.

И все пак, без да подценявам събитието с паметника и описаната интерпретация в двата текста, не преувеличаваме ли поне малко?

Разбирам, че е много примамливо и младежко-романтично на тази проява да се придава облик, като че дава тласък на някакво идейно-протестно течение срещу естаблишмента, който подтиска свободолюбивия дух на свободните хора и в защита на високите ценности и прочие. Но човекът, който го е рисувал може въобще да не си ги е мислил тия работи, а да го е направил просто за удоволствие. Представям си го как чете по сайтовете и социалните мрежи и си вика "брей, какво нещо направих". А може и да е целенасочено това послание.

Всъщност, признавам, това може би няма кой знае колко голямо значение, важното е, че случилото се развълнува много хора (мен включително). Уважавам теорията на г-н Бойчев за социален подем, макар да съм малко сдържан в очакванията си - избликът е факт в социалните мрежи и сайтовете с интелигентна аудитория, което, уви, обхваща твърде малка част от хората, че да промени нещо съществено. Все пак, в мирните и демократични общества революциите се правят с бюлетина, което пък предполага съществуването на политически формации, които да са честни, да изповядват идеи и ценности,така че представителите на поколението 25-40 с относително модерно, свободно и ценностно ориентирано мислене да припознаят свои представители. Уви, много сме далеч от това. Просто изборът от бюлетини е толкова ограничен, че е направо невъзможен. Затова с малък брой гласове и с известен брой купени такива, обществените ресурси ще продължават да се управляват, а значимите решения ще продължават да се вземат от партии ГЕРБ, ДПС, БСП, Атака или други като ГЕРБ и НДСВ, които ще се появят изневиделица, за да оберат протестния вот въз осноснова на представата за авторитет, решителност и сила (нещо като култ към личността - сега към министър председателя, преди това към Симеон Сакс), с които ще избавят гражданите от проблемите им.

И все пак случилото се с паметника и реакциите, които предизвика, не е лошо.



Не отнемайте Спиро от клиентите му

2011-03-11T02:09:24.394-08:00

Защо не е правилно да се слагат горни лимити на таксиметровите услуги Редно ли е държавата да определя колко най-много може да струва таксиметровият превоз. По този въпрос разсъждавахме наскоро съвместно с колегата Огнян, журналист в небезизвестен столичен седмичник. Мярката се обосновава с необходимостта гражданите да бъдат защитени от таксита измамници. Но дали наистина е така? Замислихме се  снимка: Дневник например за ЕТ „Спиро Мултитранс”. Откъде накъде държавата ще решава, че Спиро не може да превозва пътници на цена от 8 лв. на километър и 2 лв. на минута престой (или същите цени в евро, ако пътниците са чужденци)? Спиро така си е решил. Ако не искаш, не се качваш при Спиро, а в друг таксиметров автомобил. Спиро създава добавена стойност за своите клиенти, която той е остоностил на 8 лв. на километър. Той полага усилия, влага отношение, старае се да осигури максимален комфорт на своите пътници – пуска им чалга, пуши цигари марка Арда (без филтър), в купето мирише на изгорели газове, които си взаимодействат едновременно с ухание на пот (може би на Спиро или останала от други негови пътници), много силна миризма на парфюм и наслоен аромат, който се носи от препълнения с фасове пепелник, а същият не е измиван, откакто Спиро си е набавил таксиметровия автомобил. Спиро държи на висококласния интериор на автомобила. От предното (мърляво) стъкло стърчи стойка с джи ес ем и такава за джи пи ес устройство. Има инсталирано малко телевизорче, от което понякога се излъчват клипчета от телевизия „Планета”. От огледалото виси ароматизатор борче, редом до иконка с богородица и младенеца, а до тях виси и кръст с блестящи елементи. Един вид, по своя уют, купето наподобява тираджийска кабина. Седалките са на лекета, таблото, дръжките, всичко е наслоено с мръсотия до такава степен, че всяко съприкосновение с който и да е елемент от автомобила дарява пътника с един вид съкровена свързаност със света на Спиро, поне докато не се умие хубаво е не занесе дрехите си на химическо чистене. На пода се въргалят всякакви боклуци – пликчета, салфетки, празни [...]



Една вечер в Night Flight (прев. на бълг. Мощен поует)

2011-02-22T08:05:21.958-08:00

 Впечатления от света на хай лайф поп фолка Неотдавна имах облагата да попадна в клуб Night Flight (в превод на български Мощен поует) –интересно място, намиращо се в идеалния център на София, носител на духа и ценностите на модерната поп-фолк култура. Не че поп-фолкът ми е непознат. Сред приятелското ми обкръжение нерядко прибягваме до този инструмент за разтоварване, дори смея да се нарека познавач на жанра, един вид. Имам зад гърба си три посещения в Ориент клуб 33 в Студентски град и едно посещение в БИАД. Но Night Flight засенчи предишния ми опит в чалгата и го обогати с няколко пласта нови впечатления, да не кажа емоции – в добрия или лошия смисъл, е отделен въпрос.Всичко започна оттам, че едно момиче, с което прекарвахме съвместно времето си в бара на едни наши приятели, заяви, че ще присъства на рожден ден, който се провежда на въпросното място. Останалите от групата, все мъже, преценихме, че не би било твърде неуместно да я последваме на мероприятието с цел да я изложим. Така и направихме. Натоварихме се на две таксита и се отправихме към това непознато и вълнуващо място. Night Flight е разположен на бул. Мария Луиза, недалеч от ЦУМ, Халите, синагогата и джамията. Отвън чалготеката не се отличаваше значително от други заведения от такъв тип – голям вход, светещ надпис, афиши, червен килим пред входа, разположен между ограждение от червени въжета, висящи на блестящи позлатени стойки, създаващи усещането за VIP. Служителите на заведението поискаха да удостоверим пълнолетието си с документ за самоличност. Един от нас, гражданин на Република Италия, нямаше такъв. След кратка беседа, охраната допусна гражданина с предупреждението, че при проверка има риск да бъде задържан от органите на реда, един вид влиза на своя отговорност. Когато дойде моят ред, служителят ме огледа и  се обърна към всички нас с коментар по мой адрес „Господинът,…така облечен…май не може да влезе…” В тона на гласа му обаче нямаше достатъчно решителност. Усещах, че се колебае. Затова продължих да крача, но следях реакциите му с периферното си зрение. Той направи две[...]



Разходка Чепеларе-Гела

2011-02-21T05:03:15.086-08:00

  [...]



Коктейл на съставни единици

2011-02-15T14:37:59.078-08:00

(image)
Пернишки бейлиз - традиционен български коктейл



Молба

2011-02-15T14:38:40.296-08:00

София, ул. Врабча



БНТ не трябваше да купува ТВ правата за световното по футбол

2010-06-20T04:12:52.720-07:00

Ръководството на Българската национална телевизия решило да не излъчва няколко мача от световното първенство по футбол, за да излъчи мачовете на националния отбор по волейбол. Дали това решение е правилно? Категорично не. Но не защото световното е по-значимо събитие от българските мачове по волейбол. Очевидно и към двете има интерес, въпрос на лични предпочитания. Това би била дискусията, ако живеехме във времето, когато БНТ беше единствена и от избора на нейните редактори зависеше какво ще гледат зрителите. Но в наши дни, когато има може би над сто телевизии, между които достатъчен брой такива с национално покритие, е пълен абсурд да има събитие, което привлича значителен интерес от страна на аудиторията и то да не бъде излъчено по никоя телевизия. Е, в случая каквото и да решават в спортната редакция на БНТ, поне едно от двете събития (няколкото мача от световното или волейбола) ще остане неизлъчено, понеже са по едно и също време. Логически погледнато такова нещо не би трябвало да се случва, но явно може, щом БНТ е закупило правата за излъчване и на двете събития. И тук възниква въпросът защо изобщо ги е закупила? За правата за световното БНТ е платила 2.1 млн. евро. Нормално инвестициите се предприемат с цел реализиране на печалба, в случая привличане на зрителска аудитория и реализиране на приходи от реклама. Но явно в БНТ не мислят така, щом с лека ръка решават да не излъчат нещо за което са платили около 90 хил. евро (пада се малко повече от 30 хил. евро средно на мач, а няма да се излъчат изцяло три мача). Значи това е чисто прахосничество. Което не би ме смутило чак толкова, ако телевизията беше частна. Собственикът така е решил, предприятието си е негово, да си троши парите както си иска. БНТ обаче е държавна, издържа се с държавна субсидия в размер на около 60 млн. лв., които  се формират от данъците на всички трудещи се хора в страната и от тази гледна точка такова разхищение е неприемливо. Но БНТ е „обществена” телевизия, ще каж[...]



Уволнение

2009-02-27T06:53:20.160-08:00

Днес уволниха човек. Съобщиха й го сутринта. Колежките й казаха, че ако чуят, че някъде търсят да наемат човек с нейната професия, непременно ще й се обадят. Тя се разплака и си тръгна бързо от канцеларията. Разговорите между колежките (все жени на средна възраст) се въртят около следното: “Много ми е мъчно за нея”, “Предложих й да излезем всички с нея, но тя се разплака и си отиде”, “Ето, никой не е застрахован”, “Много е тъжно, аз не очаквах, че кризата може да удари така, че лично да се усети, но ето...” В другата стая пък девойките реват.

Едва ли това учудва някого - нормални човешки реакции на случващото се - емоционални, изпълнени с тревога, страх, несигурност. В интерес на истината, нямам високо мнение за работата на колежката, по-точно не ми допадаше отношението й към работата. Ако беше моя подчинена, бих провел разговор с нея на тази тема. Но не за това става дума.

Уволнения и съкращения винаги е имало и ще има. Но ми въздейства начинът, по който тази жена лично изживява уволнението. Свикнал съм да виждам уволненията като числа и формули в ексел и в по-малка степен като човешки съдби и болезнени лични трагедии, каквито уволненията в повечето случаи са. Не че не съм се замислял, но е друго усещането да го видиш лично и непосредствено. И всъщност е убийствено ясно, кризата не е нещо абстрактно - суха неразбираема статистика и терминология. Тя се изразява в съсипани бизнеси, нереализирани умения, изгубени години и в крайна сметка опропастени човешки животи. Лошо. И ако наистина най-лошото тепърва предстои, значи десетки, дори стотици хиляди хора в България ще изживяват такива лични трагедии в предвидимо бъдеще. А останалите ще живеят в несигурност и стрес. Тъжно, много тъжно. Нема ред.




Е как е възможно да не ти е харесало?

2008-12-16T15:35:26.717-08:00

(image)
Разговор между познати:


- Ама ти не пиеш ли?

- Не.

- Ама защо, не ти харесва ли?

- Ами не обичам да пия.

- Искаш да кажеш, че никога не си пил?

- Не, пия отвреме навреме. На рожден ден или на тържество изпивам една чаша вино или една бира.

- Ама никога ли не си се напивал?

- Напивал съм се няколко пъти.

- Е как е възможно да не ти е харесало?

- На една нова година реших да се напия и се напих страшно. Пропуснах новата година. Страшно ме беше яд. Оттогава реших повече да не не се напивам.

- Е не ми казвай, че заради неква нова година не пиеш...



Корупцията в държавата

2008-12-03T07:05:58.588-08:00

Наскоро попаднах на една любопитна класация – десетте най-корумпирани държавни лидери в света за всички времена, според Transparency International. Това са бившите дългогодишни държавни глави на Индонезия, Филипините (участва с двама държавници), Заир (в наши дни Народна република Конго), Нигерия, Югославия/Сърбия, Хаити, Перу, Украйна и Никарагуа. Най-много се е облагодетелствал според Transparency индонезийският ръководител Мохамед Сухарто, за когото се твърди, че за 31 години на власт е присвоил между 15 – 35 млрд. долара. Най-скромен е Жозеф Естрада, който за трите години на поста президент на Филипините е присвоил 80 млн. долара. Какво е общото между тези държавници? Страните, в които са управлявали, са бедни (най-богатата е Перу с 2 071 долара БВП на глава от населението, а най-бедната е Заир с 99 долара), недемократични, където законността и човешките права не значат почти нищо. Защо пиша това? Настоящото държавно управление в България е може би най-корумпираното от 1989 г. насам. Замислих се дали и нашето общество не е тръгнало в същата посока. През последните една-две години в България излязоха наяве скандални и нагли злоупотреби, държавните ръководители са цинични, нагли и непоклатими от политическата сцена, а виновниците остават ненаказани (с изключение на хора като Митьо Очите, който се жертва в името на присъединяването на България към Европейския съюз и Коце Маца, който имаше неблагоразумието да пътува в Гърция, поради което в момента е на съдебна туристическа обиколка в Аугсбург и Лондон. А можеше спокойно да си живее в Петрич, където сега да е общински съветник).Търпимостта на българите към случващото се в държавата е отчайваща. Не се проявява почти никакво обществено недоволство, някакъв вид обществена енергия. Медийната среда е комфортна за властимащите и престъпниците (с малки изключения), много българи продават гласовете си, а голяма част от останалите не гласуват. Сякаш не е пределно ясно, че ако някой инвестира в купуване на [...]



Какво означаваше за мен лично концертът на Anathema

2008-12-02T09:58:53.262-08:00

Нямах големи очаквания за концерта на Anathema на 30-ти ноември в Солун. Честно казано, беше ми трудно да си представя как би звучала тази музика на живо. Anathema не е хардкор, ска, дет метал или друг някакъв стил, който да предполага пого, танци или друг вид изразходване на енергия и демонстрация на настроение. За мен това е меланхолична и съкровена музика, която с голямо удоволствие слушам често и то най-вече, когато съм сам. Затова не очаквах някакво голямо шоу, а просто да видя и чуя живите хора, които създават тази музика, която дълбоко ме трогва. Концертът обаче беше много повече от това. Продължи повече от два часа, в които се създаде страхотна атмосфера. Залата също беше много добра – малка и уютна, подходяща за мащаба на числеността на публиката (имаше над хиляда души, а не очаквах повече от 300-400), съответстваща на умерения комерсиален успех на Anathema. Изпълниха песни от всички албуми от The Silent Enigma нататък. В по-детайлни описания няма да влизам. Не ми е това целта, а по-скоро да опиша накратко как аз открих тази музика и какво тя означава лично за мен.Прослушах Anathema преди близо две години. Бях ги чувал като име, знаех, че съществуват и нищо повече. Явно нещо ме беше накарало да ги преслушам. Произволно попаднах на A Natural Disaster от 2003 г. Хареса ми. Но малко ме озадачи защо «се води» като принадлежаща към жанра metal (doom metal в частност), след като песните бяха толкова леки и нежно-лирични (поне така ми звучаха на първо слушане), без тежки вокали, с много силно изпълнение на женски вокал в една от песните (тази, на която е кръстен албумът). Напомняха ми на Pink Floyd. Но наименованието на жанра е несъществено. Мелодиите ми бяха интересни, с бавно и меланхолично звучене, което много ми допадна. Изслушах албума още няколко пъти, като с всяко слушане ми харесваше повече. Особено ме впечатлиха от Are You There и последните три песни от албума – Flying, Electricity и Violence. Следващият албум, на който попаднах беше Eternity (от 1997 г.). Хареса ми още повече. Първата пе[...]



Витамин за пияници

2008-11-21T03:52:39.798-08:00

(image) Етикетът гласи следното:

Действува благоприятно при нездравословен начин на живот, небалансирано хранене и употреба на никотин и алкохол.



Пиянска песен ли е "Пиян"

2008-10-13T01:14:23.449-07:00

(image)
Няма как един добър пияница да не обикне песента „Пиян” на Борис Дали веднага щом я чуе. За кратко време това изпълнение по естествен път се утвърди като един вид химн сред част от моето обкръжение. Винаги щом чуем думите „Пиян, за кой ли път убийствено пиян.....във чашата се давя всяка нощ” ни обзема някаква смесица от еуфория и умиление и ние започваме да пеем с пълен глас и сърце.

Наскоро обаче, след като с няколко съмишленици за пръв път изгледахме и клипа към песента, ме обзе съмнение дали тази песен наистина е достойна за химн. За моя огромна изненада, в този клип нямаше нищо, което да утвърждава и извежда на преден план предаността към алкохола и триумфа над трезвеността. Клипът визуализира раздяла между двама (бивши) влюбени, която единият участник в същата (явно изпълнителят Борис Дали) изживява по-тежко, поне така пее. Постен и банален клип без нито една чаша, бутилка или друг свещен алкохолен артефакт. Не би ми направил впечатление, ако не беше към песен, която дълбоко ценя. В началото реших, че клипът просто не съответства на песента, която иначе си запазва достойнствата, които сме й признали. А това не е голям проблем. В крайна сметка липсата на достоен клип не ни пречи да се наслаждаваме на песента, доколкото в основата й стои любовта към алкохола.

Но впоследствие започнаха да ми правят впечатление още детайли, които хвърлят сянка на съмнение над разбирането, че лайтомитив е именно алкохолът. Дотогава не ми правеше впечатление, че думи и словосъчетания с „пиян”, „чаша” и „давя” присъстват само в първите три куплета. Оттам до края на песента изобилства с „кой сега до теб заспива, трябваше това да съм аз”, „можеше да си щастлива”, „как можах да съм такъв глупак”. Не че имам нещо против тези послания, но проблемът е, че само на едно място присъства „в чашата се давя всяка нощ”.

Това повдига сериозния въпрос дали лирическият герой наистина е пиян в истинския смисъл на думата, така както го разбираме ние и пророка ал Бири, или пиянството се употребява като една много изтъркана метафора, в смисъл да е пиян от любов. Не, твърдо съм убеден, че героят не е пиян от любов, а наистина се налива с алкохол всяка нощ, понеже раздялата го е подтикнала по наклонената плоскост на пиянството. А истинската причина тя да го напусне е, че се е прибрал пиян, а не си е допил. Това е моето твърдо убеждение. Да, "Пиян" е пиянска песен, която аз продължавам да ценя високо. Но вече не съм убеден, че това трябва да ни е химн. В крайна сметка ние пием не от самосъжаление (ако беше така, не бихме пили), а защото сме истински безгранично предани поклонници на алкохола и врагове на трезвеността.

Добре съзнавам, че мнението ми не е безспорно. Всеки може да види клипа тук и да си състави мнение.



Защо се крият доходи

2008-07-22T01:18:25.238-07:00

Социалният министър Емилия Масларова искала да вдига осигурителните прагове. Била много изненадана от факта, че 90% от работодателите осигурявали работниците си на най-ниските осигурителни прагове. Не е много трудно обаче човек да си отговори на въпроса защо го правят.

За да получава един работник нетна заплата от примерно 700 лв., работодателят трябва да похарчи повече от 1150 лв. за брутна заплата и осигуровки. При толкова голяма ножица между това, което работникът получава и това, което работодателят плаща, е съвсем естествено и двете страни да се стремят да оптимизират взаимните си финансови отношения, така че хем работникът да получи повече, хем работодателят да плати по-малко. Толкова е очевидно, че чак е учудващо как някои хора не могат да възприемат простата причинно-следствена връзка – осигурителната тежест е много голяма, което мотивира хората да я избягват. И я избягват.

Освен увеличаване на осигурителните прагове, се обсъжда и зачестяване на проверките и драстично вдигане на глобите с цел работодателите да бъдат принудени да осигуряват служителите си на реалните им заплати. Илюзия е, че по този начин държавата помага на работниците. Точно обратното. Представете си, че на предприемач му предстои да наеме работник и е определил бюджет от 1200 лв. месечен разход за позицията. Ако го осигурява върху 300 лв., работникът може да получава над хиляда лв. месечно. Но ако всичко е според правилата и осигуровките са върху реалната заплата, доходът на работника ще трябва да падне под 800 лв., за да не се надвиши бюджетът от 1200 лв. Пазарът на труда може да принуди работодателя да ги надхвърли, но едва ли в достатъчна степен, за да компенсира по-високите разходи за осигуровки.

Изводът е, че когато работодателите са притиснати да плащат високи осигуровки, хем работниците получават по-малко, хем разходите на работодателите са повече. Високите осигуровки просто изяждат от доходите и на двете страни. Проява на долнопробен популизъм е да се внушава, че това лишаване от доход сега е начинът човек да си осигури прилично материално положение след пенсиониране. Истината е, че при всички положения държавната пенсия ще е мизерна, независимо дали са плащани осигуровки върху пълния размер на заплатата. Причината е очевидна – намалява броят на работещите (които вкарват пари в пенсионната система) и се увеличава броят пенсионерите (които ползват пари от нея).

Колкото и да са разбираеми съображенията, които мотивират хората да укриват доходи, те не са оправдание да се нарушава законът. Време е обаче нещата да започнат да се наричат с истинските им имена. Социалните осигуровки са чисти данъци – те не осигуряват материално обезпечение в личен план, а осигуряват пари на държавата и лишават хората от възможността да инвестират собствените си пари за обезпечаване на собственото си бъдеще. И е крайно време да се спре с евтините спекулации затова как неплащането на осигуровки на държавата водело до мизерия на стари години.