Subscribe: .::zaveqna::.
http://zaveqna.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: .::zaveqna::.

.::zaveqna::.



A journey into the unknown...



Updated: 2016-07-06T23:39:37.156+03:00

 



Полет

2015-11-08T21:15:05.265+02:00

Слънцето напичаше носа ѝ. За миг се опита да си представи фотоните, забиващи се в кожата ѝ, пропадащи в бездните на порите на лицето ѝ със скоростта на светлината. Долитащи от космоса, изминали милиони километри без препятствие по пътя си, напуснали само преди няколко минути повърхността на абсурдно гигантското огнено кълбо от водород и хелий, което блестеше през прозореца ѝ. Представи си как правят „Бззззт!“ и внезапно изчезват, отдавайки миниатюрната си енергия на каквито молекули срещнат, ставайки, в крайна сметка, част от субективното усещане на едно абстрактно „аз“ за приятна топлина в един най-обикновен позадрямал ноемврийски съботен следобед.Стана и се протегна, заставайки на пръсти и изпъвайки ръце нагоре. Усети как приятно се обтягат мускулите и гръбнака ѝ. Пое дълбоко въздух и издиша. Съблече се и излезе на терасата. Слънчевата светлина обля тялото ѝ. Босите ѝ крака стъпиха върху натрупалия през нощта сняг, който сега блестеше ослепително. Примижа. Студът я разбуди. На краката ѝ пареше, кожата ѝ стана грапава при опита на всяко малко косъмче по тялото ѝ да запази малко въздух около себе си и да я стопли. Трябваше да се движи. Завъртя ръце от раменете, клекна и подскочи няколко пъти докато кръвта ѝ се раздвижи. Внимателно стъпи на парапета, приклекна, пое дълбоко въздух и с последен силен скок полетя. Усети как силата на мускулите ѝ я изстрелва нагоре и как гравитацията се опитва да обхване краката и тялото ѝ с пипалата си и да я повлече надолу – безуспешно. Със слабо „пляк“ и последното пипало се отлепи от кожата ѝ и тялото ѝ продължи своя полет нагоре – свободно, изпънато и силно, обляно в светлина. „Ааааах!!“ – помисли си, носейки се все по-бързо във въздуха, усещайки как косата ѝ плющи на вятъра, затворила очи, усмихната към слънцето – „Тук и сега! Прекрасно е!“Понесе се напред, набрала вече значителна височина – достатъчна, за да не чува шумотевицата на града долу, и започна да плува и да играе във въздуха. Правеше пируети, кръгчета, осмици и всякакви хаотични форми, отразяващи единствено моментните ѝ прищевки. Празнуваше силата и свободата си, това че е жива. Наслаждаваше се на студа и вятъра, които караха кръвта ѝ да кипи, на контраста между златисто и тъмносиньо, когато се обърнеше с лице или с гр[...]



Описателно

2014-03-06T18:34:19.512+02:00

Той е като адвоката-зомби от Тери Пратчет, много е гаден - с една сиво-зелена лющеща се кожа, едно опънато назад чело, едни стърчащи навсякъде лакти и колене и един дрезгаво-гърлен грачещ глас, а около него се носи миризма на стари фасове - целият прилича на цигара някак, но от онея упадъчно-комунистическите... бе направо е като "лош" герой на Дисни.

п.п. Всяка прилика с реални личности е случайна.

п.п.п. Все пак, приемат се предположения ;)



"Тоталната забрана"

2013-10-24T09:58:04.231+03:00

Искам да направя едно кратко уточнение на тема споровете около забраната за пушене на закрити обществени места.

Много пушачи, много журналисти и въобще много хора, постоянно говорят за "пълна", "тотална", "абсолютна" и не знам още каква забрана, все едно на пушачите им се казва да не пушат въобще.

Всъщност тези хора явно постоянно забравят, че няма и никой не иска да има "пълна забрана на тютюнопушенето", а само на тютюнопушенето по начин, който вреди на тези, които не искат да пушат.

Между другото според чл. 57, ал. 2 от Конституцията същият принцип важи при упражняването на всички права: "не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други".



Проект за европейски Регламент, застрашаващ неутралността на мрежата

2013-09-13T13:05:46.836+03:00

В сряда, 11.09, е публикуван проект за Регламент, с който се цели постигане на единен европейски телеком пазар и се предвиждат изменения в основните телеком директиви. Освен това проектът касае и друг важен въпрос – този за неутралността на мрежата, като по-скоро подкопава тази идея, отколкото я защитава. Тук трябва да се спомене, че регламентите са задължителни и се прилагат директно във всички държави-членки в Европейския съюз със сила по-голяма от тази на националните закони. С проекта се предвижда възможност за: 1. Уговаряне на качеството на услугата (интернет) за различни видове съдържание (по-високо за видео например), доколкото това не накърнява съществено общото качество на интернет услугата (т. 50 от преамбюла и чл. 23, т. 2); тази възможност за уговаряне се води “special service”, за която изискването е да не се ползва „широко“ вместо услугата „достъп до интернет“ – като цяло доста хлъзгава уредба; 2. Блокиране, забавяне и дискриминиране на трафик. Тези дейности са по принцип забранени с проекта, но от забраната са предвидени редица изключения (за случаи, в които се налага прилагане на "reasonable traffic management measures" - вж. по-долу как е дефинирано това), включително такива, които според мен отварят врата за налагане на задължения на интернет доставчиците за филтриране/блокиране на сайтове от държавата, за филтриране на спам от страна на интернет доставчика по искане на потребителя и други. Ето изключенията: Reasonable traffic management measures shall be transparent, non-discriminatory, proportionate and necessary to: - implement a legislative provision or a court order, or prevent or impede serious crimes; - preserve the integrity and security of the network, services provided via this network, and the end-users' terminals; - prevent the transmission of unsolicited communications to end-users who have given their prior consent to such restrictive measures; - minimise the effects of temporary or exceptional network congestion provided that equivalent types of traffic are treated equally. Предлаганата уредба лесно може да доведе до това големите и богати доставчици на съдържание да си закупуват по-качествен пренос на трафика от и към техните сайтове до крайните потребители, а сайтовете на малките и новонавлизащи доставчици на съдържание, които не могат да си позволят да си плащат за това, да се отварят бавно при потребителите и съответно по-малко да се харесват и ползват и по-трудно да се развиват. Последното би с[...]



Трилър в работно време

2013-07-05T11:15:34.232+03:00

Julian: аз измислих трилър

Ползваш тоалетната на Макдоналдс и се оказва, че няма тоалетна хартия и си сам.

това е началото :D

Julian: Отваряш телефона и започваш да търсиш телефон на клона или официалния туитър акаунт на Макдоналдс

Julian: Или започваш да викаш през заключената врата "Извинете, извинете". Накрая ти носят хартия някак, но тоалетната се задръства и започва да прелива. През заключената врата се процежда вода.

Julian: това е за сега :D

Ангуа: е как това, очевидно е продължението

Julian: какво е?

Ангуа: Oпитваш се да излезеш, обаче ключалката зяжда напъваш я и се счупва, а обувките ти вече започват да подгизват. Качваш се на чинията, за да не се мокриш повече и се опитваш да прескочиш отгоре през преградата. Хлъзваш се и единия ти крак попада в чинията, падаш и си уряш (по желание чупиш) крака в ръба на чинията и я счупваш. Все пак на един крак успяваш пак да стъпиш горе, хващаш се със засилка на горния ръб на преградата и докато риеш да се изкачиш и прескочиш тя поддава и падаш заедно с нея в коридора на тоалетната, омазан в кръв, лайна и тоалетна хартия, пред смаяния поглед на жена с малко дете, излизащи от женската тоалетна

Julian: Накрая извикваш мощно ПО-О-О-О-О-МО-О-О-О-Щ и се правиш на припаднал. Като те отнасят само прошепваш: "не ми забравяйте колелото"

Ангуа: хахах, според мен вече няма за какво да викаш, всички са те чули и видели :) може просто да се правиш на припаднал от срам :)

Julian: хубаво, че видях че няма тоалетна хартия предварително, баси!



Песен за безсолното - анализ на текста

2013-01-10T00:03:08.313+02:00

Ако случайно не сте чували хита "Песен за безсолното", ето я:

frameborder="no" height="166" scrolling="no" src="https://w.soundcloud.com/player/?url=http%3A%2F%2Fapi.soundcloud.com%2Ftracks%2F74287120" width="100%">
Песента е единственият хит на анонимна група :)

От 31.05.2012 г. насам мина доста време и вдъхновението си за анализ на текста дължа на скорошния туит на @klasnata_, в който освен мъдро проникновение видях и намек за песента:

(image)
Възродените спомени нахлуха и размислите за живота и ролята на изкуството в него доведоха до следния литературен анализ на текста:

Основен момент в текста е противопоставянето между екзистенциалните крайности на липса и прекомерност - "безсолното" и "[пре]соленото", представляващи алегория на непредвидимите и крайни обрати на човешкото съществуване. Драматизмът на сюжета е обусловен не толкова от формалното количествено съпоставяне, колкото от разликата в способността на Аз-а да даде "лек", да противодейства на предизвикания от обстоятелствата дисонанс като върне всяко от крайните състояния към хармонично равновесие. Разсъждавайки върху въздействието на собствената си личност върху заобикалящия го свят, лирическият герой осъзнава последователно силата и безсилието на своя стремеж за промяна. 

Целенасочените усилия, предизвикани от неизменния стремеж към хармония, преодоляват причинения от липсата дисбаланс и възстановяват равновесието в космоса. Илюзията за могъщество и контрол върху собствената съдба бива драматично разрушена във финалната втора част от текста, когато лирическият Аз осъзнава абсолютната невъзможност за постигане на хармония, непреодолимата реалност, пред която силата на човешката воля е без значение. Чувствата се засилват с осъзнаването, че именно стремежът към баланс би могъл да се окаже причина за преминаване от едното към другото състояние на крайност. Безсилието пред необратимостта на последствията от собствените действия създава чувство на обреченост, изразено с категоричното "няма лек". Липсата в този случай не е състояние, върху което Аз-ът може да повлияе, а се отнася именно до възможността му да противодейства на създадения от него или от обстоятелствата дисбаланс - услията и действията му се оказват лишени от потенцията си да донесат хармония.



Английски-манглийски

2013-01-09T16:41:32.146+02:00

[4:33:31 PM] zaveqna: ок, тенксалот
[4:35:39 PM] Kalina: искам кашалот
[4:35:58 PM] zaveqna: :О
[4:36:07 PM] zaveqna: ко ше го праиш
[4:36:25 PM] zaveqna: той не може да се гледа на терасата :)
[4:36:40 PM] Kalina: такъв дето е cash/a/lot
[4:36:45 PM] zaveqna: ааааааааааааааааааааааааааааа



Openfest 2012 през погледа на лектор :)

2012-11-06T21:15:40.898+02:00

Ами да, бях лектор. Още ми е малко странно да си представя, че се случи така. Обикновено се чувствам уютно някъде сред публиката и не смея да доближа много лекторите (ако някой не ме замъкне), камо ли да си отворя устата да кажа нещо. И все пак според спомените в главата ми, разказите на другите и снимковия материал, явно все пак именно аз съм се подготвила, качила на сцената, говорила 45 минути и след това отговорила на куп въпроси. Все още се чувствам като че само съм присъствала на случката, а не че съм участвала като главно действащо лице :) В цялото нещо ме забърка Крокодила, за което май в крайна сметка ще трябва да му благодаря – оказа се вълнуващо, интересно и различно. Подготовката – най-вече психическата, беше изпълнена с доста емоции – първо реших, че ще е интересно и се надъхах. После ме беше страх, реших, че не мога да се справя и май най-добре да се откажа. В мига, в който пратих на организаторите мейл, че се отказвам и те казаха „жалко”, вече толкова много съжалявах, че съм го направила, че ми идеше да се изям и оревах света. След два часа вече бях писала нов мейл, че всъщност май все пак искам да участвам – може и да съм поизнервила някого, не знам... :) Последваха написване на лекция и първа репетиция в initLab, където до тогава не бях ходила, но се оказа много приятно местенце. Последната седмица преди феста трябваше да е посветена на учене, разказване и изготвяне на красиви дизайнерски слайдове, но на практика правихме презентацията в петък вечерта и събота до обяд (бели слайдове с черни букви :)), прочетох лекцията веднъж в събота и си я разказах веднъж рано сутринта в неделя. За щастие се оказа, че това е достатъчно – мина гладко и се притеснявах между 5 и 10% от онова, което очаквах (явно си бях изхабила потенциала за притеснение предния ден, когато прекарах известно време във фетална поза на дивана, с празен поглед зареян в нищото и издавайки скимтящи звуци). Май в крайна сметка успях да заблудя хората, че в лекцията ми има нещо интересно, те се радваха, аз се радвах и за капак получих и бутилка вино, която след това разнасях цял ден. Освен моите лични вълнения, на феста имаше и други интересни неща :) Както винаги книг[...]



Морските хора

2012-09-18T00:14:26.994+03:00

Винаги е интересно да се запознаеш с нови хора, с които споделяш сходни интереси. В случая с плаването за голяма част от пасажерите бе налице по-скоро сходно любопитство, тъй като не бяхме плавали преди и не знаехме дали това ще се превърне в интерес или не. Все пак, въпреки разнообразието от характери, професии и възрасти, беше очевидно, че всички се вълнуваме и интересуваме от всичко около нас. Отивайки заедно, като голяма група, на всяко ново място, разменяхме усмивки и погледи, изпълнени със споделено вълнение и радост и чувствахме дори гордост, че сме част от Голямата Септемврийска Флотилия. Сериозна заслуга за това имаше и фактът, че на два от трите острова, които посетихме – Самотраки и Лимнос, ни беше обръщано особено (поне по моите виждания) внимание и бяхме приветствани с добре дошли от зам.-кметовете на съответните острови, а в деня на пристигането ни на Лимнос дори имаше радио-предаване за нас, както и преведено на български интервю с водача на флотилията – Статис Софицис. Статис е опитен ветроходец, печелил не едно състезание, и бе капитан на най-голямата и хубава от седемте яхти – „Принцесата на Лимнос”, или просто Принцесата, както я наричаха всички. В хода на пътешествието, той 3 или 4 пъти ни изнесе кратки лекции, в които описа най-общо някои от основните принципи на ветроходството – кои са най-важните понятия, как лодките успяват да се движат срещу вятъра, каква е ролята на всяко от двете платна на яхтата и как се провеждат ветроходните състезания. Изглеждаше мил и разбран човек, обясняваше просто и увлекателно и, както споделиха всички, които разбират нещо от ветроходство, е наистина голям специалист в това, което прави – чува и усеща какво ще се случи в морето преди да се е случило. "Голямата" снимка - не е моя, но за жалост не знам чия е. Въпреки всичката „заедност” и „обединеност” на Голямата Флотилия, не може, а и няма смисъл, да се отрича, че се получи известно (може би неизбежно) разделение „по лодки” – все пак няма как да не се почувстваш по-близък именно с тези, с които прекарваш повечето време на малката площ на яхтата. При нас, на Александрос, по някакво „небивало” стечение [...]



Морската болест и морето

2012-09-14T12:12:36.841+03:00

– Бийп-бийп-бийп-бийп! – каза телефонът посред нощ. Вече беше 4:30 – време за ставане, донатъпкване на багажа в единствената гигантска раница и потегляне. Навън се оказа тъмно, самотно и странно, но след като намерихме спътниците си и се настанихме в уютната им кола, нещата дойдоха на мястото си. Пътят до Кавала мина в приятни опознавателни разговори с новите ни познати и дали заради това, или защото вече бях изхабила целия си потенциал за тревоги и съчиняване на черногледи сценарии между 00:01 и 04:30 ч. същата нощ, не се притеснявах от предстоящото качване на яхта колкото очаквах. Когато най-после се озовахме на кея, краката ми не се подкосиха и не се сковах на място за особено дълго време. Хвърлихме багажа си в каютата (с което, между другото, почти я запълнихме) и побързахме да вземем мерки срещу морската болест. До тогава си мислех, че тя се хваща само след достатъчно дълго люлеене, но всъщност в мига, в който стъпих с двата крака на палубата, загубих ориентация – мозъкът ми взе да прави кръгчета и дори не успявах да застопоря погледа си върху нещо. Движението се оказа много по-плавно, леко и всепоглъщащо отколкото можех да си представя, усещах го наистина повече с мозъка, отколкото с тялото си. За щастие не успя да ми стане лошо, може би заради хаповете, и скоро се адаптирах. Докато се усетя вече гледах как кеят бавно се отдалечава – плаването започна. Винаги ме е било страх от водата, от нейната безкрайност и монотонност в морето и, съвсем логично, от смърт чрез удавяне, при която тази безлична еднаква безкрайност изпълва всяко ъгълче от теб, превръща поемането на въздух и живот в поемане на смърт, залива и изгася светлината и живота. Поради това смятах и си бях набелязала като план в живота да избягвам, доколкото е възможно, качването на плавателни съдове, ходенето надълбоко в морето и т.н. Противно на това и на всяко мое разумно очакване, в момента се намирах на яхта в открито море, всички брегове бяха на километри, а водата под и около нас беше Много. Отново за моя изненада, водата се оказа много по-различна отколкото когато я гледаш от сушата – още по-безкрайна, но точно обратното на безл[...]



Има някакъв смисъл

2012-08-23T22:15:25.300+03:00

Ясно е, че винаги ще има шарлатани и измамници, че винаги ще има хора, които ще им се връзват. Ясно е, че като цяло българските институции са по-скоро зле. Ясно е и че една птичка пролет не прави, но пък все отнякъде се започва и една птичка е по-добре от нула. С една дума - много е приятно, когато оптимистично подаденият сигнал срещу противните измамници предизвика следния адекватен резултат:

"ОТНОСНО: Ваша жалба в КЗП с вх. No Ц-03-3404 от 03.04.2012 г.
...
Уведомяваме Ви, че всички събрани документи и доказателства са разгледани на заседание на Комисията за защита на потребителите и е взето решение, документирано с Протокол No 27 от 19.07.2012 г., че във въпросния случай фирма "Кис-Т" ЕООД използва нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП и в съответствие с правомощията на КЗП на търговеца ще бъде ангажирана административно-наказателна отговорност."


Става дума за разпространителите на така наречените "еко-топки" за пране, за които наглите мръсници твърдят, че замествали праха за пране и като си купиш гумена топка за 8-10 лв. и я слагаш в пералнята с прането вместо препарат, переш (почти) също толкова ефективно, но по-екологично и по-"био". Естествено, уточняват, че при по-силно замърсени дрехи трябвало все пак да се добави и малко прах за пране. Също толкова естествено, вероятно никой не е тествал дали има разлика в резултата от прането на леко замърсени дрехи със и без "еко-топка" :)

За самата ефективност на продукта, можете да почерпите следните ценни знания относно "активните" му съставки:

- Антибио топчета, които убивали плесента и патогенните организми от пералнята.
- Хлорнеутрализиращи топчета, които (изненада) "неутрализират съдържащия се във водата хлор, който уврежда дрехите". Интересно как същата тази увреждаща чак дрехите вода, иначе може да се пие.
- Магнитни топчета, които "намаляват водните молекули, което предотвратява образуването на варовик" - това лично за мен е най-голямата загадка :)
- Анални... упс, алкални, топчета, които "поддържат йоните на водата на ниво 10pH ... засилват проникващата ( ;) ) сила и измиващия ефект" - интересно, но не и убедително ;)

В секцията "Въпроси и отговори" на сайта с офертата има дори по-любопитни факти, за които няма да пиша spoiler-и :)

Хубаво е да знаем, че дори при подобни убедителни и правдоподобни твърдения, експертите на Комисията за защита на потребителите не са се поддали на заблуда, а са проверили внимателно фактите и са санкционирали гадовете :)


P.S. Очаквам решение и по още един сигнал, този път на тема пречистване на тялото от токсините чрез киснене на краката във вода, която става кафява :) Подадох сигналите едновременно, така че се надявам на скорошна развръзка :)



Yet another пост на тема интернет филтриране

2012-02-23T22:26:26.839+02:00

Тези дни станахме свидетели на доста вълнения около подписването на и оттеглянето от АСТА. Неясно и твърде широко формулираните текстове на международното споразумение даваха възможност за какви ли не, често дори абсурдни, тълкувания и по-лошото - създаваха потенциална възможност за въвеждане на ограничителни разпоредби във вътрешното законодателство под претекст, че с тях се изпълнява АСТА.През цялото време докато се пенехме за АСТА обаче на страницата на Народното събрание вися следният проект за нов Закон за хазарта: http://parliament.bg/bills/41/102-01-65.pdf.Ако отворите линка и скролнете до чл. 22, ал. 1, т. 13 от законопроекта (стр. 15 горе), ще видите, че в него съвсем ясно и далеч не хипотетично пише, че Държавната комисия по хазарта ще може да прави следното:"13. взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по този закон, както и за ограничаване достъпа на интернет потребители до такива сайтове;"В работния текст, който в момента се обсъжда в парламентарната комисия, занимаваща се със законопроекта, и който по всяка вероятност ще замине за гласуване в пленарна зала, присъства и текст, с който допълнително се уточнява, че това филтриране трябва да се извършва от интернет доставчиците, които всеки ден трябва да проверяват списък със забранени сайтове, който ще се публикува на сайта на Държавната комисия по хазарта, и да ги филтрират.Кратко и ясно. И тревожно. Защото (нека IT-тата да ме поправят, ако греша) за да бъде филтриран какъвто и да е трафик, преминаващ през мрежата на интернет доставчик, на практика трябва да бъде проверен всеки един пакет данни изпратен от или към всеки един потребител. Съответно, като се установи след тази проверка, че е насочен от или към сайт от забранения списък - да не се позволи достигането му до целта.А това до задължението тази информация, от която става ясно какви сайтове посещава всеки от нас, да бъде записвана и предоставяна при поискване от МВР има само една крачка... Само на мен ли започва да ми звучи тревожно?И тази мярка се предвижда, за да бъде ограничен достъпа до[...]



Офисно творчество

2013-01-09T16:42:56.993+02:00

[4:53:34 PM] Zaveqna: сега пък ми се твори :)))
[4:53:34 PM] Zaveqna: нещо, което не съдържа текст
[4:53:49 PM] Zaveqna: или най-много 4-5 думи текст :)
[4:54:04 PM] Kalina: едно хайку изпраскай
[4:54:09 PM] Zaveqna: нееее
[4:54:22 PM] Zaveqna: май ми се ще да направя някакъв предмет
[4:54:33 PM] Zaveqna: не че мога или знам как
[4:54:41 PM] Zaveqna: ама например ми се произвеждат моливи
[4:54:56 PM] Zaveqna: нещo малко, просто, полезно и практично
[4:55:08 PM] Zaveqna: изпълнено с качество и смисъл
[4:55:22 PM] Zaveqna: някак уютно
[4:55:31 PM] Zaveqna: напомнящо на детството :)
[4:56:02 PM] Zaveqna: май не успявам да избягам съвсем от думите :)
[4:56:26 PM] Kalina: :)
[4:56:27 PM] Zaveqna: наострих 1 молив :)
[4:56:33 PM] Zaveqna: чуствам се малко по-добре :)
[4:58:17 PM] Kalina: :D



Содената питка

2011-11-20T21:17:03.099+02:00

След няколко опита, съопроводени с трезво и рязко понижаване на поставяните цели и очакванията за осъществяването им, постепенната градация от "възсурово-и-лепкаво-отвътре-но-прегоряло-отвън" към "все по-ядивно" най-после достигна своя връх в лицето на този съвсем нормален и даже вкусен хляб:

(image)

С масло и сиренце беше супер! Рецептата ми я каза моята приятелка Калина, която готви супер :) Ако някой се интересува е следната:

1 кофичка кисело мляко + 1 равна чаена лъжичка сода - разбъркани;
1 яйце;
малко зехтин;
брашно - бяло и грахам - колкото поеме докато стане на тесто, което може да се меси.

На мен ми отне около 3 чаени чаши брашно. Не го месих много, мисля, че можеше и още брашно да поеме, но се страхувах да не стане с много плътна консистенция. Пече се на 180 градуса към 45 - 50 мин - но най-добре да се проверява с клечка като почне да изглежда добре.

Общо взето изводът от този хляб е, че печенето не е чак толкова безнадеждна работа, а пък печенето на хляб (поне соден) е направо изненадващо лесно :)



Коктейли

2011-07-05T22:52:25.409+03:00

Тези дни по някаква случайност се случи на два пъти да си правя коктейли - единия път защото ми беше останал толкова малко бейлис, че щеше да е гавра да си го сипя самотен, а втория - понеже имах диня, която иначе щеше да се развали.

Та, първият коктейл се казва (неслучайно) "Блато" и представлява моята интерпретация на коктейл Dirty Girl Scout (също страхотно име), който пих веднъж и много ми хареса. Блатото се прави от Бейлис, водка и мента 1:1:1 и за разлика от оригинала е с нормална зелена, а не с бяла мента, на което се дължи очарователният му, вдъхновяващ името, цвят.

(image)

(image)

Коктейлът е тестван за пръв преди време на една почивка, където се установи, че е най-добър със сини и зелени коктейлни черешки и че добре "заблатява". Два такива за мен и няколко джина за гаджето и след няколко часа се оказа, че сме се били разбрали с бармана да ходим с него и негови приятели на дискотека в съседен град същата вечер.

(image)

За да избегна подобни инциденти този уикенд му долях прилично количество мляко (след снимките обаче) и пак се получи добре.


Втория коктейл също съм пила първоначално на заведение - в далечните времена, когато клуб "Планет" имаше само във Варна (и не, не беше чалготека - такива още почти нямаше) и когато водката Абсолют беше голяяяяма гъзария. Та, сядаме си ние с приятелките там и се оказва, че тази седмица имат промоционални коктейли не просто с Абсолют, а с Абсолют "Ванилия", каквато тепърва почваше да се продава. Коктейлът се състоеше от въпросната водка + намачкана диня, все още с малки парченца, не на пюре. Страхотно свеж и вкусен, от тогава все се каня да намеря къде има, но, естествено, ако се случи да изляза на бар винаги забравям. След като покрай Блатото бях видяла, че имаме от въпросната водка, а динята в хладилника бе заплашена от повторно и потретно неизяждане, вкисване, осмърдяване на цялата къща и най-после, но не по рано от уикенда - изхвърляне, ми хрумна най-после да си направя такъв коктейл:

(image)

Е, стана малко повечко отколкото беше дозата в заведението ;) - това в чашата е 1/6 от средно-голяма-към-дребна диня. Изрязах частта със семките, а другото рязах хаотично в една купичка докато стана достатъчно ситно, че да мога да го мачкам с вилица, а после мачках с вилица докато взе да ми писва. Долях водка на око ( ;) ) и малко бял ром, останал от рождения ми ден. Та-да! Добре се получи, изядох/изпих го докато направя поста, даже и още нямаше да е зле да има, но май ме мързи за втора доза :)




Хомофоби

2011-05-21T23:33:24.924+03:00

Разбрах, че има нещо такова сутринта на 17ти, когато на път за работа минах покрай съдебната палата и видях няколко пана по темата. На връщане от работа пък видях и „шествието” по случая. Слагам го в кавички, защото трудно мога да нарека шествие група от 20тина души на колела и още толкова пеша след тях.

За секунда се изненадах, че една демонстрация против омразата и свързаното с нея погазване на редица основни човешки права на хиляди хора, т.е. демонстрацията с най-смислена идея от всички, които се проведоха в последните няколко месеца, е вероятно и най-слабо посетената от тях.

Всъщност обаче, това изобщо не е учудващо, защото огромното мнозинство от хората в България, включително огромна част от интелигентните и образовани хора в България, въпреки, че често твърдят обратното, са хомофоби – мразят гейовете, травеститите, лесбийките и тям подобни. Ако пък не ги мразят, гледат на тях със смесица от страх, погнуса и съжаление и смятат, че те са някакви болни ненормалници (за справка – 17 май е избран за ден срещу хомофобията именно, защото на тази дата през 1990 г. хомосексуалността е премахната от Международната класификация на болестите). Същите тези хора, явно или не, мразят и циганите, евреите, черните, жълтите и изобщо – всички, които са различни от тях и не могат или имат наглостта да не искат да го крият.

Разочароващо е, че пак това са и хората, които твърдят за себе си, че са много „толерантни” – „как бе, не бе, аз нямам нищо против тях”, ама „само да не са наоколо, да си живеят там да не ми се пречкат” – за циганите, съответно „само да не ги разбирам какви са” – за обратните. Разочароващо е, че това са хора, които „иначе” са свестни, умни и „нормални”. Ама за нормалните хора в едно нормално съвременно общество не трябва ли човешките права да са по-важни от купищата насадени от неуките и религиозни стари поколения предразсъдъци? Явно не – защо да ти пука, като твоите права никой не ги е погазил, никой не те е гледал с омраза, не ти е отказвал работа и не те е набил, задето си хетеро?



Домашна лаборатория 4 - химично-биологични експерименти

2010-09-14T20:34:31.092+03:00

На последно (за сега) място ще разкажа за случайните „експерименти” в кухнята. При повечето от тях, както се досещате, единственото вълнуващо в развръзката е цветът на поникналата плесен – от бухнало снежно бяло, през екзотично оранжево и класическото синьо-зелено, до подозрително мазно черно. Трепет предизвиква и въпросът дали този път най-после не сме отгледали нещо отровно, от което ще умрем до 12 часа след като сме вдишали спорите. Миризмата, учудващо, рядко се оказва проблем, тъй като ако започне да се усеща, експериментът бива прекратен най-много до 2-3 дни, а в част от случаите всичко протича в изолирана среда – здраво завързана и забравена найлонова торбичка, в която и гледката и миризмата със сигурност са умопомрачаващи, но за щастие единственото, което узнавам за съдържанието й е, че е кафяво и меко. Дори да е било моркови.
Наскоро обаче един от тези необещаващи щастлива развръзка кухненски експерименти ми поднесе приятна изненада. Случаят бе класически – чаша, оставена за миене преди 2 дни, като се оказа, че в нея е останало и 2-3 пръста мляко. Когато реших да я измия видях, че, естествено, е вкиснало, но не под формата на гадна пресечена течност, а под формата на най-нормално кисело мляко! Да, имаше един голям мехур и леко жълтеникава коричка, но миришеше като обикновено вкусно кисело мляко (по-кисело от това на магазина, което така или иначе не е много кисело) и под въпросната коричка и изглеждаше именно като такова. Осмелих се да близна миниатюрно количество, което – каква изненада – също имаше вкус на кисело мляко. Е, не посмях да изям всичкото, а чинно си го изхвърлих, но пък реших, че щом става от само себе си, то при контролирани условия и със закваска – непременно трябва да успея да си подквася млекце!

(image)

(image)

Получи се :) Не много гъсто, но все пак прилично, и си го изядох :) Пробвах и още един път, като добавих в прясното мляко и малко захар - да има повече храна за бактерийките, да се множат повече и респективно да стане по-гъсто киселото млекце. Привидно гениалният план не знам защо не сработи и млякото се получи със същата гъстота, но сладко :) За съжаление и двата пъти ме домързя да го снимам, така че ще трябва да ми повярвате и без доказателства :)

Ъпдейт:
Оказа се, че все пак ще мога да представя снимков материал - по някаква невероятна случайност ( ;) ) съм забравила половината недоядено бурканче от втория опит в хладилника. Днес, 3 дни след като го открих и извадих за целите на снимането, най-после го снимах. Не е в най-добрия си вид :)

(image)




Домашна лаборатория 3 - Законът на джунглата

2010-08-30T22:58:39.069+03:00

Бих искала да отбележа, че не винаги странните посадъчни и други домакински експерименти, които правя, се дължат на разсеяност или мързел. Напротив, веднъж откривайки до какви интересни резултати може да достигне човек като просто не прави нищо, започнах съзнателно да прилагам стратегията „хайде да го оставим така, пък да видим какво ще стане” към обещаващи ситуации. Един от тези случаи беше когато видях малки сладки плевелчета да поникват от сменената наскоро пръст на една петуния. Имаха назъбени листенца с диаметър 2-3 мм и сърце не ми даде да ги отскубна. Е, нека живеят, казах си, пък да видим колко ще пораснат.
Е, пораснаха доста, оказаха се повече от един вид, а за капак поникнаха и гъби – ама не плесен, а „истински”. Ето щастлива картина на мирното съжителство:

(image)

(image)

Мирното съжителство, обаче, не се оказа поучителна развръзка за междувидовата търпимост и приятелството. Развръзката беше поучителна, но бе свързана по-скоро със закона на джунглата, естествения подбор и други грубиянски правила. По-точно, плевелът със сладките назъбени листенца продължи да расте, расте и расте, докато стана по-голям от хилавата петуния, която не положи никакви усилия да защити ареала си. Когато заминахме за две седмици, през които растенията вкъщи бяха поляти само два пъти от моя приятелка, петунията умря. Сега продължавам да си гледам плевела, защото в крайна сметка той си го заслужи съвсем честно.

(image)



Домашна лаборатория 2 - Разсадникът

2010-08-30T22:57:39.960+03:00

Далеч по-фрапантна за всички, на които го разказах, бе случката със забравения лилиум – едно от онези цветя, които чакат следващия повод някой да ми подари цвете, за да бъдат изхвърлени. Този път явно температурните условия и влажността на въздуха са били доста подходящи за развитието на живота, защото когато най-после извадих съсухреното цвете, по частта от стеблото, която бе останала вътре във вазата но над водата, се бяха образували малки бели израстъци – очевидно мини луковички, които дори бяха пуснали тънки мъхнати коренчета във въздуха. Изглеждаха ето така:

(image)

Чудесно, казах си, мързелът победи! Остана само да измисля как се отглеждат миниатюрни бели луковички от лилиум извън родната ваза. Естествено, не намерих такива съвети из нета, затова пробвах различни подходи. Трите най-големи и с най-здрави коренчета реших да отгледам като потопя във вода. По How It’s Made бях гледала, че отглеждат марули, плаващи на повърхността на големи водни басейни, като всички нужни хранителни вещества си вземат разтворените във водата торове и не им трябва пръст – идеално за моите крехки лилиумчета с нежни коренчета – нали в пръстта ще се смачкат, пък и нали досега се бяха развивали така, макар и да получаваха водата от главното стебло, а не директно. Тъй като бяха толкова малки, измайсторих от пластмасово шише подложка с миниатюрни дупчици, през които прокарах коренчетата, така че те да са във водата, а луковичката отгоре, докато целият „разсадник” плава в един буркан. За жалост дълго време нищо не стана, а накрая коренчетата загниха.
Разочарована, реших да не прилагам повече иновативни аграрни методи и за останалите пробвах изпитания номер с памук и вода. Вероятно щеше да проработи успешно, но в моя случай памукът или изсъхваше до степен да стане корав и да убие нежните коренчета (познайте защо), или беше толкова мокър, че някои луковички мухлясваха. Една успя да пусне около 10 см листенце, но в крайна сметка, поради усиления ми в следствие на това интерес, мухляса и тя.
Тъй като съвсем се отчаях, прибягнах до отчаяни действия и взех че боднах последните останали ми три лилиумчета в свободното място на една от саксиите вкъщи. Поливането – според нуждите на цветето-приемник. Е, мога да се похваля, че след 2-3 месеца в саксията още не са умрели :) Напротив, две са пуснали мини-листенца, а за третото предполагам, че е въпрос на време. Тъй като установих, че имат нужда от повече вода, и за да не удавя домакина (когото вече бях давила веднъж, но това е друга история), днес ги изчоплих от неговата саксия и разпределих в три пластмасови чашки, надлежно пробити отдолу, където да намерят новия си дом и, надявам се, да се развиват безпроблемно.

(image)




Домашна лаборатория

2010-08-22T00:43:16.700+03:00

Отлагането на проблемите, казват, не ги решавало. Мързелът и небрежността водели до лоши резултати. Е, може и да има нещо вярно в това, но моят опит показва, че понякога отлагането на решението води до последици, далеч по-интересни и приятни от това просто да нямаш съответния проблем.

До този извод стигнах благодарение на факта, че не съм от най-прилежните домакини. Невероятно е колко дълго мога да отлагам свършването на нещо, което не ми е приятно да свърша и същевременно не ми създава голям дискомфорт – като нааканият от птица кухненски прозорец, който изчистих няколко месеца по-късно, когато котката беше оставила следи от лапи по огледалото, и, принудена да хвана парцал и препарат за стъкло, от огледалото преминах към омазаната с мазни пръсти врата на балкона и накрая – и към заветния осран прозорец. Това беше първото ми чистене на прозорци откакто се нанесох в апартамента преди повече от две години.

Тази чаровна небрежност неизбежно хвърля в тих потрес майка ми, леля ми, а понякога и приятелките ми – например когато през юни установят, че сухата чуплива топка, стърчаща от буркан в хола, е букетът, който са ми подарили за рождения ден. Който е през януари.

И все пак, да не се месиш твърде много в тихия живот на къщата и да не държиш всичко под контрол може да има своите учудващо приятни последици. В този и следващите няколко поста мисля да разкажа няколко подобни случая, та току-виж съм „обърнала” някого във вярата, че е скучно да правиш винаги всичко навреме и винаги да ти е подредено и изрядно.

1.
Първият и сравнително невинен случай, бе историята с възкресилите се луковици. През пролетта майка ми ми изпрати красиво глинено гювече, пълно с цъфнали кокичета и минзухари. След като му направих няколко фотосесии го зарязах на балкона. След месец цветята прецъфтяха и изсъхнаха, гювечето продължаваше да се пече на слънцето всеки ден, а аз хвърлях по някое око и все „се канех” да изхвърля изсъхналите листа и пръстта и да си засадя нещо друго. Дойде и мина есента и реших, че явно няма да е тази година, защото нали не бива да се пресаждат цветя през зимата. Увих гювечето в някаква торбичка и го пъхнах в малкото килерче на балкона си чака реда.

Редът му дойде напролет, когато си купих някакво цвете и, сещайки се за гювечето, реших най-после да го изчистя и да го ползвам. Каква беше искрената ми необразована изненада, когато установих, че близо едногодишното ми отлагане е спасило луковичките и всички те бяха поникнали както си бяха стояли завити в торбата и захвърлени в килера! Малко бледи, поради липсата на слънце, но учудващо свежи – особено предвид, че не бяха видели и капка вода. Извадих ги и взех да ги поливам (почти) редовно, в следствие на което пораснаха и пуснаха листа – малко зелено чудо на небрежността.

(image)

До този момент нещо подобно се беше случвало само с един лук, забравен в една кутия на стелажа за зеленчуци толкова дълго, че му бяха поникнали красиви дълги корени и навити поради стените на кутията листа. Сготвих го с огромно нежелание – толкова ми беше жал! – но не можах да прескоча психологическата граница да отглеждам лук в саксия.



Сива Ива!

2010-06-09T00:08:30.057+03:00

Та-дааа! Ето я най-после и тук! Тя има много имена - Котя, Писуня, Котуня, Дивеч, техни умалителни производни в среден род и много други! Тя е мъничката слядичка сива Ива с мйеките ляпчики!

(image)
Little gray kitty is not amused :)

(image)
Страшен ловец :)

(image)
Чистофайна госпожица :)

(image)
мдааa, нормалното й състояние :D



Новите положения на Досъдебното производство по НПК - Маргарита Чинова

2010-04-06T13:45:49.133+03:00

(image)

Не я чета цялата и подред, обаче това което прочетох е страхотно написано и обяснено. Не е досадно, въпреки че някои неща са повторени по различен начин, за да станат по-ясни. Няма никакви локуми, не е в суховат и/или надут/префърцунен стил (като Таков, например :) ), но не е и повърхностна. Просто съм изненадана, че някой е написал толкова балансиран учебник. Много логично са изтъкнати и обяснени и сериозни проблеми на практиката, които просто няма как да ти хрумнат ако си студент. Голяма част от тях биха могли да се решат с малки законодателни промени, но за жалост нищо не е направено вече 3 години, откакто е издадена книгата.
Единственият недостатък е, че са покрити само новите положения, а не е цялостен анализ на уредбата. Ще е просто прекрасно, ако Маргарита Чинова издаде една дебела тухла в стил Живко Сталев, за да не се чудят следващите поколения от къде да четат. С един прочит се разбира и запомня всичко, защото е обяснено просто, ясно и нагледно и най-вече - логично. Страхотна книга за всеки, на когото се налага да учи наказателен процес.



The Same Sea - Amos Oz

2010-02-28T18:45:31.242+02:00

(image)

Като изключим опитите ми да чета The Time Traveller's Wife (от която вече май се отказах - все едно четеш сценарии за някакъв нов, уж-по-задушевен-и-уж-много-"инстински" вариант на "Сексът и градът". Иначе, филма вероятно ще го гледам, защото хубавото книгата със сигурност ще успеят да го поместят в 2 часа, макар да не си струва 2 седмици четене), отдавна не бях чела книга на английски. Беше изненадващо приятно и вдъхновяващо, предполагам защото самата книга е такава. Не бях чела нещо подобно досега - толкова красота на израза, толкова дълбоки и изненадващи чуства, казани с толкова малко думи, но толкова силни, че потреперваш и препрочиташ едно и също изречение отново и отново, само за да се насладиш на красотата му. Единственото, за което ме е малко яд е, че не успях да взема всико, което тази книга можеше да ми даде - пълна е със символи, със смислови препратки към библията и други неизвестни за мен неща, които просто нямаше как да разбера и оценя напълно. Дори да не разбереш всичко обаче, се усеща как книгата се взира в най-дълбоките тъмни дълбини на човека, в най-големите му тайни страхове, страсти и въпроси и дълбае безпощадно надолу и надолу без да дава каквито и да било отговори. Или поне ако е дала, явно съм я чела много невнимателно :) В това отношение някак напомня на поезията на Яворов (не лигавата, а по-философската), която ми се дощя да си припомня.



Зимата

2009-12-21T11:50:54.693+02:00

(image)

(image)

Зимата е толкова красива! Уж е бяла, а в това бяло можеш да откриеш почти всички други цветове – не ярки, лекомислени и крещящи като през лятото, а благи и спокойни.

Небето е покрито с облаци, бели и гладки като захарен памук. Като ги сравниш с преспите сняг по покривите обаче, осъзнаваш, че изобщо не са бели, а някак едновременно розови, сини, сиво-лилави, дори бежови – неописуем цвят! След малко слънцето попада на място, където слоят водна пара е по-тънък, и част от спокойната му оранжева светлина успява да проникне и да оформи скулптури с меки очертания в досега равната повърхност на облаците. На места те съвсем изтъняват и за кратко откриват най-нежното, най-лазурното светло синьо – така чисто, че се чудиш откъде се взе и не ти ли се привижда – сякаш не е от този свят.

Снегът е много по-бял – направо свети! При най-малкия намек за слънчева светлина и той грейва в нежни неназовими цветове. И колкото повече гледаш, толкова повече цветове виждаш – топло жълто-оранжево, нежно розово, синьо-лилаво в сенките. Дали е истина, или заради упоритото взиране мозъкът сам запълва със съдържание бялата пустош?

Когато слънцето е зад по-дебел пласт облаци, цветовете, тъмните сенки и светлите отблясъци се сливат и снегът добива гладък млечен вид – като купища сметана върху шоколадовите клони на дърветата, какаовите туфи неизпадали листа и червеникаво-карамелените покриви на къщите с бежови, напукани като курабийки, фасади.

Започва да се стъмнява. Снегът и небето са вече почти еднакви – по-тъмни, със студени сиво-сини отсенки. Отсреща светват лампите – топли златисти правоъгълници грейват, сгушени в преспите. Вътре, в уютните си островчета от светлина и топлина, хората шетат напред-назад, слагат коледни украси, сядат заедно около масата с огрени, усмихнати лица.




Исторически мач на John Higgins и Ronnie O'Sullivan

2009-12-15T10:30:28.461+02:00

Вчерашният ден мина под знака на постепенна градация - от гадно ставане в 6 часа и отиване на 4-часов изпит, през бира и приятен разговор на обяд, след това няколко чудесни серийки Стар Трек и накрая - втората половина от полуфиналния мач на UK Snooker Championship между Джон Хигинс и Рони О'Съливан.Накратко - невероятно и постоянно покачващо се напрежение - при 8 на 2 фрейма в полза на Хигинс, всеки следващ можеше да е последен за мача, и съответно беше изпълнен с борба със зъби и нокти за всяка точка от страна на О'Съливан.Изключително високо качество на играта от страна и на двамата (около 93% успешни удари през цялото време) - виртуозни, невъзможно красиви изпълнения, а след тях на няколко пъти - супер гадни грешки в най-неподходящия момент - от тези дето просто пречупват нещо в теб като ги направиш.Сериозно участие и на късмета на моменти - имаше страхотно късметлийскии и страхотно каръшки удари и за двамата.Рони О'Съливан (снимките в този пост не са от вчерашния мач и за жалост не съм ги правила аз :) )Всичко това беше гарнирано със спор за съдийско отсъждане и нажежени страсти, каквито не бях виждала досега на snooker първенство, в 13тия фрейм. Рони започна контролиран, постепенно развиван брейк, но тъпа, дребна грешка го постави в абсолютно непредвидим снукър с размер 1 мм., от който не успя на излезе 6 пъти! Хигинс само стоеше и броеше точки от фалове :) Накрая, при поредния опит, Рони докосна с ръка черната топка и си призна (а иначе почти със сигурност щеше да остане незабелязано - подобни фалове са много, много фини). Ян Верхаас отсъди само фал, докато според Хигинс следваше да се отсъди фал и пропуск - в който случай щеше да може да върне Рони за пореден опит да се измъкне от ситуацията, съответно за още фалове (и пропуски) докато О'Съливан съвсем не клекне духом (освен дето и ще пълни актива на Хигинс с точки през това време).Предвид от какво ключово значение е психическото състояние п[...]