Subscribe: people climbing up the walls breaking all of my wretched dolls
http://throwdreamsaway.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
всички  всичко  да  за  на  не  но  от  са  се  си  те са  те  това  тя  че 
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: people climbing up the walls breaking all of my wretched dolls

people climbing up the walls breaking all of my wretched dolls





Updated: 2015-09-16T20:46:08.984+03:00

 



0 Comments

2014-07-12T18:26:45.823+03:00

винаги съм си представяла щастието 
като сплетени мигли
като сутрин
само за малко
моята горна и твоята долна
за секунда
се усещат неразделни и за секунда продължават
непреодолима физическа
необходимост.
момент по момент
неизбежно




29.08.2013

2013-08-30T23:58:32.600+03:00


Когато вдишам и издишам дълбоко обикновено мога да усетя точно колко любов ми е останала, къде е и за кого. В момента се опитвам да вдишам по този начин, но по някаква причина не успявам. Усещам само как ми е останало едно съвсем малко късче любов и дори не мога да определя за кого е. Първо помислих, че е тази, която съм определила за себе си. После се сетих, че такова нещо не може да има - да определяш сам колко се обичаш, и реших, че не е това. После си помислих, че може би е любовта, която изпитвам към себе си ВСЕ ПАК, т.е. тази, която ми се иска да можех да изпитвам, но пак - няма как да е това, защото ако се обичах толкова, колкото исках (апропо - колкото искам да ме обичат другите), то нямаше да усещам само това нищожно малко чувственце. Щеше да е толкова голяма центробежно-заливна сила, че никой нямаше да може да се опомни. Толкова щяха да бъдат замаяни. От любовта. Така де, пак еготизъм. Малкото парченце е сега. За кого ли? Кой в момента, на този свят, в този момент заслужава дори и това мъничко парченце, което ми е останало? Толкова нищожно, че и аз даже не знам какво е. Кой?



XX.XX.08

2009-03-04T23:42:19.325+02:00

Лицето на старата любов
чуждо дихание сега осмисля.
Лицето на старата любов,
още хубаво е... Като се замисля.



29 06 08

2008-08-31T22:50:13.857+03:00

Какво става след като отминаващата сянката мине през мълчащата душа? Какво става когато останат само повеят на вятъра и писукането на последната птичка? Когато последната надежда замине заедно с последния поглед към синевата? Остава липсата. Липсата на причина за ставане от леглото, липсата на причина за дишане, липсата на причина за живеене. Но и това е нещо нали? Щом има нищо, значи пак има нещо. Едно деструктивно нищо, да не кажа суицидно. Кой би си помислил, че едно нищо, може да прави толкова много нЕща. Но пък от друга страна, то продължава да прави само други малки нищо-та, които носят много други малки нищо-та, които само унищожават и последните мънички желания за кислород в мозъка. Кога жабите ще научат кой им е гьола? И ще спрат да се бутат в морето, щото там е само за риби. Имам един приятел, който го е страх от жаби. На 20 е. Ужасяват го. Сега го разбирам. И аз не ги харесвам вече. Защото си бутат носа. Малки, мръсни, крастави неща, които ядат боклуци. Искам да си намеря хубав и голям плакат с щъркел. И всички жаби покрай мен да умрат от страх и да изчезнат. Но няма да стане, нали? Защото не говорим за жаби, а за хора. Винаги говорим за хора. Странно е как толкова много хора успяват да придобият толкова животински качества. Как се наричаше този похват в ли тературата..? Кво ли значение има... Всички толкова се объркаха в ролите си, че не знаят вече кои са. A аз слушам Васил Найденов и се боря с малките нищо-та, докато голямото нищо ме е хванало за гърлото и не ме пуска. Не ме пуска да излизам, не ми дава да чета, да спя, добре, че кликащият ми мускул е толкова развит. Дори мисля, че някое малко нищо е влязло в телефона ми и така го е счупило, че сякаш имам обхват, но всъщност не е така. Очаквам скоро и Добрите Джуджета да си тръгнат. Но като се замисля, май скоро не са наминавали. Може да са усетили моите нищо-та, те измислените неща се надушват. Уплашили са се... Сега няма да има кой да оправя счупените очила и да намира изгубените чорапи... Но кво значение има, след като всичко така или иначе ще свърши. Кое всичко? Как кое – всичко! Аз, ти, той, тя, ние, вие, те. Онова всичко, дето е обратното на моето нищо. Ко прайм ся? Чакаме да свърши, разбира се. Защото друго не остана. Дори синевата си забравих[...]



0 Comments

2008-06-02T03:40:06.236+03:00

Всички Луни са еднакви. Освен онези със Нея. Те са различни.
Всички Луни са прекрасни. Но не тези без Нея. Те са безлични.
Всички Луни са ужасни. Особено тези без Нея. Те са различни.
Всички сълзи са ужасни. Особено тези от Нея. Но те са прекрасни.

Всички лъжи са ужасни. Дори тези от Нея. Но те са прекрасни.
Някои лъжи са прекрасни. Но не тези от нея. Те са ужасни.
Всички лъжи са удачни. Дори тези от нея. Но те са летални.
Всички сълзи са прекрасни. Но не тези от нея. Те са коварни.

Всички мечти са прекрасни. Особено тези със Нея. Те са си Наши.
Всички мечти са ужасни. Особено тези със Нея. Защото са чужди.
Всички мечти са дъгата. Особено тези със Нас. А дали са ненужни?
Всички сълзи са ужасни. Особено тези без Нея. Но те са ни нужни.



0 Comments

2008-01-27T18:19:27.828+02:00

Горко на този, който почвайки една любов
не е убеден, че тя ще продължи вечно.

Бенжамен Констан



Прави ъгли и криви пространства

2008-01-09T14:51:14.182+02:00

Прави ъгли и криви пространства се изнизват покрай надеждата за безкрай. Заобикалят я, образувайки форми на самосъжаление, предизвикано от прекалената монотонност на положението, чиито главни герои единствено се сменят.
Прави ъгли и криви пространства играят на криеница в съзнанието, гонят се с разума и сърцето. Създават кръговрат от емоции, чийто център е безсилието. Торнадо от чувства, в чието око съм аз. В заблуждаващата тишина и привидното спокойствие. В оглушителното мълчание на неосъществените погледи. В началото на края и края на цялото.

***

Прави ъгли и криви пространства царуват във странство. Измарят, събарят, преследват, изчезват. Обичат и мразят, сънуват и лазят.

Прави ъгли и криви пространства във странство живеят във мен. Прави ъгли и криви пространства живеят ден за ден, отделно от мен.
Прави ъгли и криви пространства се боричкат пиянски, неизтрезнели от спомена за теб. Блeнуват, мечтаят, отново вещаят... невъзможния ден. Катерят се, падат, лазят и стават. Изправят се в миг изтощен. Не могат отдолу нагоре да гледат в безкрайния мрак изтънен.

Прави ъгли и криви пространства между редовете от бели лалета изписват смисъла на битието.

Сред прави ъгли и криви пространства събуждам се пак. Не мога, не искам да зная безкрая без техния смислен покой. Блeнувам, мечтая, отново вещая... невъзможния ден.



0 Comments

2007-11-11T13:32:42.089+02:00

Лицето на старата любов
Бяло, сбръчкано и тъжно.
Лицето на старата любов
Като капки, спомени от дъжд, но...
Лицето на старата любов
Не е вече като лятна буря.
Лицето на старата любов
Предсказуемо е, няма вече блясък.
Лицето на старата любов
Полъх останал от н
якогашен тласък.



Има ли красивата жена право на всичко? II a.k.a. Кучката се завръща.

2007-10-28T00:42:02.376+03:00

Винаги се връщат, под друга форма;)
На какво е способна кучката когато получи всичко, което иска? На нищо. Вече е преминала на следващата жертва. Не е толкова интересно да тормозиш само един човек все пак, особено когато си обект на желание от много. Разнообразие му е майката.
Не била "интересно" думата, "гузно" била. Вярно е, че не е загубила емоциите си, те просто са преминали в съвсем различно измерение и не са това, което нормалните хора биха изпитали.
Кучката няма съвест, или поне не би трябвало да има? Ама все пак нещо не е щастлива. Значи има нещо мъничко там, което я тормози. Че коя е тя да позволява на *нещо* да определя какво чувства! Или каквото и да е ... Тя е хладнокръвна и контролира емоциите си. Да ама само за пред другите. Контролира, подтиска, притиска, тях както и всичко друго. Но те рано или късно излизат наяве, помитайки със себе си както нейната психика така и тази на жертвите й. Изригват, преливат, удавят.

Worship the ground
Beneath her feet.

Тя е всичко, което иска да бъде, всичко, което другите искат да имат. Защото не могат. Те принадлежат на нея, тя на тях никога. Не могат да я имат, защото тя не обича да й е лесно, и без това прави всичко с лекота, лесни жертви не й трябват. Особено такива, които я разбират. Тях най не ги харесва. И то, защото правят това, което им каже. Тя всъщност иска точно обратното, но направено с финес! Грация му е майката, ама с резки движения. Фльорци никой не обича. И тя не е такава. Тя е гадна и това й е чара. Тя е цинична, вулгарна и невъзмутима, ама с финес ;-) Защото може. И на нас това ни харесва, защото внушава чувство на всемогъщесто. Нейното. Ние всички "можем", но тя го прави.

In a wood
Two roads diverged
And I
I took the one
Less traveled by
And that
Has made all the difference.



Гадната вещица

2007-09-10T16:05:33.123+03:00

Тя рязко отвори очи, докато бавно надигаше глава към прозореца. Само, за да се види, че погледът вече не е същият. Гадната (не Лошата или Злата, а Гадната) Вещица се беше намърдала в тялото й и тъкмо привикваше към него. То с лекота бе възприето, сякаш нямаше никаква промяна. Освен в очите, разбира се. Те винаги я издаваха. Празни. Не, сякаш току-що изпразнени от предишното си съдържание и напълнени с прясна ярост. Чисто нова и готова да нанася поражения.
С едвам доловими движения на новото си тяло тя гледаше през прозореца с немигащите си очи. Гледаше, докато все още живата предишна обитателка на тялото се гърчеше в тринайстия ъгъл на съзнанието си. Тя беше толкова малка, че Гадната Вещица можеше да я смачка с един пръст, и го правеше. Притискаше я в ъгъла, което придаваше странни усещания на новото й тяло. Непознати, неразпознаваеми...Ненарицаеми. За това продължаваше да я мачка, искаше да разбере как да ги нарече. Неприятни, изпълваха празните й гърди, и може би за това искаше да продължат. Правеха я пълноценна. Изпълваха я. С нещо. Това беше важното, а не с какво.
Вещицата ходеше по тъмните улици изпълвана от чужди чувства. С поглед на психопат изпитващ върховно удоволствие от поредното си ужасно деяние. Такива бяха очите й, със следи от удоволствие. Но тя не беше направила нищо? Когато психопатът направи нещо, придобива това изражение, а когато нищо не си направил и го имаш? "Тогава е просто извратено", каза Третият глас. "Кой си ти по дяволите...аз си мислих, че сме само две", каза Вещицата.
А колко ли са всъщност? Докато стоях в ъгъла и исках да спра да дишам чувах всичко това. Коя е тази и защо се държи така в Моето тяло, докато аз се опитвам да я разкъсам отвътре, тя се държи като най-студения човек на света с хората, които ... А аз се смалявам все повече и повече, превръщам се в единственото усещане в тялото й, чието име тя дори не знае. Изчезвам, оставяйки след себе си единствено болката от същестуването си...




0 Comments

2007-04-26T22:28:35.306+03:00

The stupidest thing I've ever done
But it was so much fun:)



0 Comments

2007-04-21T16:56:31.089+03:00

Дали забравих, че някога бях твоя, или че вече не съм?
Дали забравих, че вече те няма, или че никога не те е имало?
Дали забравих, че между нас имаше нещо, или че никога не е имало?
Дали света спря да се върти около теб, или аз спрях да вярвам в това?
А забравих ли всъщност, или пак сънувах, че мога всичко? Сънувах, че мога да съм твоя и да не съм. Сънувах, че е имало нещо и че вече няма. Сънувах, че си бил тук и че вече те няма. Хубав ли беше съня? Не помня. Сън ли беше или мечта? Не помня.
И всичко започна отначало...



The Will...

2007-03-26T02:33:34.866+03:00

Наследство по договаряне!
За контакти: guanoaper@abv.bg ;p



Има ли красивата жена право на всичко?

2007-03-26T02:36:03.538+03:00

Срещали ли сте я? Красивата жена? Не тази, която те кара да зяпнеш, а тази, която те кара да забравиш, че си там. Не просто красивата, а дяволски красивата. Не от онези многото, а Онази единствената, която за всеки е различна. Онази, която те кара да искаш да жертваш дори дъха си в името на красотата. Толкова красивата, че всяко докосване би я омърсило в мислите ти, само с намерението за него.
Да, тя има право на всичко. Не си дава вид, че го осъзнава, но извършва всички престъпления, които съществуват в емоционално отношение. И има правото да ги извъши, защото може. И ги извършва, изпитвайки красиво, прикрито, злобно задоволство от тях.
Факт е, че тя не е онази, която виждаме по кориците на списанията, по телевизията и т.н., тя е просто обикновено необикновена. Има необясним чар, не толкова съвършени черти, колкото едно специфично привличане, което отблъсква при мисълта за допир. Сякаш при едно дори неволно докосване ще изчезне цялата магия, която внушава, че няма смъртен достатъчно достоен, за да го извърши.
Познавате ли я? Виждали ли сте я? Тази, чиято личност е толкова съвършено изкривена и необятно арогантна, че те кара да се потопиш в нея и да усещаш единствено гаденето в стомаха. Забравяш, че съществуваш и ти се иска да изпитваш движенията й на забавен кадър, представяйки си, че се извършват, заради теб.
Дяволският блясък в очите издава безкрайната надменност, скрита от лека усмивка. Няма значение какъв цвят са очите, защото те всеки ден са различни, като нея, прикрити от блясъка.
Тайната й е тъгата докато се смее. Тайната й е, че има неща, които могат да я размекнат. Тайната й е, че е не е изгубила емоциите си. Тайната й е, че обича. Тайната й е, че разбира същността на хората по-добре от самите тях. Тайната й е, че никой всъщност не я познава.
Виждали ли сте я? Тази, към която са обърнати всички на масата. Тази, която всички слушат с внимание и чието мнение търсят. Познавате ли я??? По-добре да не я познавате.



0 Comments

2006-11-26T23:19:55.409+02:00

She May be the face I can't forget The trace of pleasure or regret May be my treasure or the price I have to pay She May be the song that summer sings May be the chill that autumn brings May be a hundred different things Within the measure of a day She May be the beauty or the beast May be the famine or the feast May turn each day into a heaven or a hell She may be the mirror of my dreams The smile reflected in a stream She may not be what She may seem Inside Her shell She Who always seems so happy in a crowd Whose eyes can be so private and so proud No one's allowed to see them when they cry She May be the love that cannot hope to last May come to me from shadows of the past That I'll remember till the day I die She May be the reason I survive The why and wherefore I'm alive The one I'll care for through the rough in ready years Me I'll take Her laughter and Her tears And make them all my souvenirs For where She goes I've got to be The meaning of my life is SHE[...]



0 Comments

2006-11-20T23:07:12.863+02:00

Maybe I just expect too much from people.



0 Comments

2006-11-20T22:16:58.740+02:00

From the front lines can it be seen
We adoring every move You make

Beyond the competing, we are the strangers
Falling ever forward through the web of You
Subtle lies lost on life

Too good to last too long in love
To pretty for a world like us to love
Too much like anything just out of reach
Too much, You're too much like a special little gift

Special little, special little gift
To me, to all, to all, to me
We all think You're real special
Like a cancer, like a blindness
Like a special indeed

Does he bend and fold and stretch just to cross Your sky?
Does he thank You for the pain and take the beating just like I?
You special little pretty thing - A wonder in the world
You're special, special just like ME!



2 Comments

2006-07-18T21:49:10.666+03:00

A new war will begin. An even more sophisticated war, survived by no one - because it is through its battles that man's growth will be completed. We will see the two armies - on one side, those who still believe in the human rase, and know that our next step involves the growth of individual gifts. On the other side will be those who deny the future. Those who believe that life has a material ending, and - unfortunately - those, who although they have faith, believe that they discovered a path to enlightment, and want the others to follow it with them.

That's why the angels have return and must be attended. Only they can show us the way - no one else. We can share our experiences but there is no formula for this growth. God has generously made His wisdom and His love availableto us, and it is easy, very easy to find them. Since the combat will take place for the most part in the astral plane, it will be our guardian angels who will wield the swords and shields, protecting us from danger, and guiding us to victory. But our responsibility is huge, as well: We, at this moment in history, must develop our own powers. We must believe that the universe doesn't end at the walls of our room. we must accept the signs, and follow our heart and our dreams.


We are responsible for everything that happens in this wirld. We are the warriors of the light. With the strength of our love and of our will, we can change our destiny, as well as the destiny of many others.


The day will come when the problem of hunger can be solved through the miracle of multiplication of the bread. The day will come when love will beaccepted by every heart, and he most terrible of human experiences - solitude, which is worse than hunger - will be banned from the face of the Earth. The day will come when those who knock at the gates will see them open, those who ask will receive; those who weep will be consoled.


For the planet Earth, that day is still a long way off. But for each of us that day can be tomorrow. One has only to accept a simple fact: Love - of God and of others - shows us the way. Our defects, our dangerous depths, our suppressed hatreds, our moments of weakness and desperation - all are unimportant. If what we want to do is heal ourselves first, so that then we can go in search of our dreams, we will never reach paradise. If, on the other hand, we accept all that is wrong about us - and despite it, believe that we are deserving of a happy life - then we will have thrown open an immense window that will allow Love to enter. Little by little, our defects will disappear, because one who is happy can look at the world only with love - the force that regenerates everything that exists in the Universe.