Subscribe: Последни постинги в eleni.blog.bg
http://eleni.blog.bg/rss.php
Added By: Feedage Forager Feedage Grade A rated
Language: Bulgarian
Tags:
да се  да си  да  дни  едни  за  които  ми  на  не  от  по  се  си  съм  че  ще 
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Последни постинги в eleni.blog.bg

Последни постинги в eleni.blog.bg



Последни постинги в eleni.blog.bg



Published: Tue, 20 Feb 2018 12:21:32 +0200

Last Build Date: Tue, 20 Feb 2018 12:21:32 +0200

 



Защото

Wed, 18 Apr 2012 22:26:29 +0300

"Домът е там, където е сърцето." Гай Плиний Втори



Агресивно

Tue, 15 Mar 2011 11:18:59 +0200

Елени е в състояние да намери обяснение за всичко и за всеки. За нея никой не е виновен. Никой не е истински лош. Всеки си има причина да бъде такъв, какъвто е. Тя всичките ги разбира. Съчувства им. Утешава. Успокоява. Казва им колко доб...



Ламя, триглава

Thu, 06 Jan 2011 01:31:03 +0200

През изминалата година се научих да се разтроявам. Мисля, че няма друго разумно обяснение за всичко, което успях да направя в тези 365 дни. Цяла година си играх на прескочи-елена, сама със себе си. Едната надскачаше свършеното от втората...



Най-вкусните книги

Wed, 08 Dec 2010 00:44:41 +0200

Ако трябва да съм хронологична (а такава бивам само служебно или случайно), ще се наложи да се претърколя много години назад и да се хвана за един молив. Така, твърди майка ми, съм била проходила - размахвайки във въздуха молив, с абсолю...



тя

Fri, 26 Nov 2010 23:08:38 +0200

Пътува навсякъде с теб – свръхбагаж, за който плащаш на вноски, ежедневни. Самотата. Която идва с порасването и забравя да си тръгне.



Off. Fuck off.

Fri, 05 Nov 2010 15:17:57 +0200

Ще взема да си направя заглавието на този постинг на татуировка - трябва да е някъде на много видно място, примерно на ръката, с която набирам номер в мобилния или натискам ENTER, за да пратя mail. Така ще се подсещам навреме и ще спра д...



дни и нощи

Wed, 22 Sep 2010 21:01:44 +0300

без подправки, без аромати в кухнята - няма време за готвене безсънно безкрайни екселски таблици неизпратени писма неполучени отговори без почивни дни твърде редки срещи с приятели безпокойства, от които боли стомах идиотско доверие в до...



Мъжете

Mon, 06 Sep 2010 23:41:17 +0300

един, който ми липсва безобразно. не му го казвам. знае го и без да си говорим. толкова ми е близък, че няма нужда да му говоря. толкова съм му близка, че може да не ми казва нищо с месеци. безусловно е. един друг, когото срещам само н...



Една такава неделя

Tue, 31 Aug 2010 00:47:56 +0300

Откакто писането ми се превърна в работа, не ми остава време да го правя извън нея. Блогът спи зимен сън по никое време, а идеите се приютяват по тефтерчета или веднага се споделят с добронамерени граждани, които помагат в отглеждането и...



Знаеш ли, че...

Sat, 31 Jul 2010 00:01:59 +0300

Когато съм щастлива, спирам да ям. Същото правя и когато съм много уморена и тъжна. Стомах на топка - отказвам да пусна света до себе си (с какво е заслужил? горчи, мамка му). После плача наум. После взимам решения. После не мога да ги п...



миш-маш

Mon, 26 Jul 2010 23:40:34 +0300

Работно Става ми все по-интересно. Естествено, има го и чисто рачешкото колебание, на приливи и отливи, в стил "о, мои уши и мустаци, колко късно става и... ставам ли изобщо за тази работа?!?". Но в последната една седмица опип...



Нагла на пътя

Wed, 21 Jul 2010 21:15:36 +0300

Такава е. Но бих тръгнала с нея по и по най-ужасния път (особено в участъка Шумен - Варна;) чак до края на света и обратно. Даже веднъж го направихме. Бяхме тръгнали по следите на една любов (моя), а попаднахме на съвсееем друга (нейна)....



Играещият човек

Sun, 13 Jun 2010 11:48:56 +0300

Има дни, в които съм толкова изморена, че всичко започва да ми изглежда сиво. Цветовете избледняват. Оставам само на контур и кофти изпълнена типография. Животът не е предвиден да се живее така, сигурна съм. И още - не съм състезателен...



Урок по живеене

Tue, 08 Jun 2010 11:51:36 +0300

Тя е неуморима. И завладяваща. Откакто я познавам, се усмихвам 1001 пъти повече. А тя се занимава с нещо, в което сълзите, ужасът и безсилието са ежедневие: Жени е председател на АПОЗ - Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания...



чакащи артисти

Tue, 25 May 2010 15:36:22 +0300

Тези дни забелязах, че съм едно ходещо противоречие. И ми хареса. Искам скандинавска лятна къща и живот на средиземноморски остров. Любопитна съм какво ли ще направя, ако ми се наложи да избирам между Лондон и Лисабон? Или Амстердам и ...



Женска работа

Sun, 16 May 2010 23:42:16 +0300

Не припадам като видя кръв. При появата на паяк или мишка не скачам връз масата с пронизителен писък. Мога да закова пирон, без да си нанеса тежка телесна повреда и знам, че Гедоре не е второстепенен персонаж от италианска опера. Сръчна ...



Алиса в рекламния свят

Mon, 26 Apr 2010 11:08:30 +0300

Миналата нощ бях много заета. Първо сънувах, че съм на сватба. Ужас. Едни тълпи от хора се щурат около едни дълги маси, едни чуруликащи шаферки, едни розови храсти навсякъде - не си е работа. А в дъното на градината едни хора във вечерн...



всички eleni

Thu, 08 Apr 2010 00:00:02 +0300

Пият различни течности от една и съща чаша. Мълчат едновременно, по различни причини. Пишат на ум - цели томове неслучила се реалност - събират се да си ги четат една на друга, сънем. Много са - не ги познавам всичките. Не ги побирам в е...



... и вишни

Tue, 05 Jan 2010 13:50:16 +0200

Снегът преди и след (но не и по време на) празниците е климатична перверзия. Искам да кажа - бяло е, красиво е и ми създава коледен уют по никое време. Къде беше тоя сняг преди седмица, когато си седях вкъщи и печах тава след тава след т...



Да

Wed, 30 Dec 2009 19:47:08 +0200

Така. Като изключим едни двайсет дни (2х10), през които бях в Лондон (а там съм щастлива по подразбиране) и една много конкретна вечер около средата на текущия месец, мога да обобщя, че в личната ми история лето 2009 си беше един класиче...



self-made fuckin' idiot

Wed, 23 Dec 2009 16:06:09 +0200

Така. Елено, следващия път, когато знаеш, че:



Неповторимо, уникално и незабравимо

Wed, 23 Dec 2009 01:10:58 +0200

неповторимо усещане истински вкус незабравимо преживяване



McMuffins

Mon, 21 Dec 2009 23:10:20 +0200

Ако попаднете на тази врата, значи сте почти у нас и ви чака злостно преяждане с мъфини... ... и коледни сладки ... и пандишпанов сладкиш с диви ягоди



снимка с котенце

Mon, 21 Dec 2009 11:10:19 +0200

Човек и добре да живее... ... все някога слага в блога си снимка на котенце. Нека все пак това не ви заблуждава  - скоро пак ще се върна към неразбираемо-поетичните глупости. Котенцето идва да илюстрира нивото на  работния ми е...



вкусът на дните

Wed, 16 Dec 2009 23:51:25 +0200

Канела Макар да е горчиво, кафето ми сутрин ухае на кекс - мълчаливото ми обяснение в любов към противоречията. Логиката помага, когато трябва да създаваме структури, но само противоречието ражда нови смисли.



литературно

Thu, 10 Dec 2009 00:40:48 +0200

- Нали знаеш - каза му, приседнала на пейката - обичам да те моля за разни неща, които всъщност мога да свърша и сама. И... благодаря, че ги правиш за мен. Обичам да ми помагаш. - Знам - отвърна.  - Аз благодаря, че ми даваш възмож...



Ако ще се заяждаш

Sat, 05 Dec 2009 00:18:10 +0200

Probably I like sex as much as you like smoking. But I do not fuck in your office, so, please - don't smoke in mine. Блогът е моето (обществено достъпно) лично пространство. В него пиша каквото ми харесва, без да задължавам когото и да ...



30/48

Fri, 04 Dec 2009 14:17:29 +0200

На 18 бях неустрашима. И не, че не ме беше страх. Просто не го взимах насериозно. Страха. На 18 бях като госпожица Сюзън* - разхождах се с ръжен в ръка, готова да пребия до смърт всеки таласъм, в който съм се объркала да повярвам. Пишех ...



вълчи дни

Tue, 01 Dec 2009 18:10:46 +0200

Иска ми се тези дни да са повече. Дните, в които се вбесявам до крайност на всички онези неща/хора, към които иначе съм търпелива. В такива дни не плача. Това е бяс отвъд сълзите и необходимостта от тях. Градивен бяс. Кара ме да се проме...



драконът на щастието

Mon, 30 Nov 2009 14:52:27 +0200

Ами, как да ви кажа, за него няма приличен начин да се говори. Първо - той е дракон. Което веднага навява топли къмто горещи мисли и, след по-внимателно вглеждане в страничното огледало, се оказваме с опърлени вежди от самото споменаване...