Subscribe: Първи опит
http://jeneviv.blogspot.com/feeds/posts/default?alt=rss
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Първи опит

Първи опит





Last Build Date: Sun, 05 Oct 2014 01:58:45 +0000

 



Записки под възлавницата ("The Pillow Book")

Wed, 28 Feb 2007 07:53:00 +0000

Тя каза:
“Ще ти направя списък с изящни неща”
Патешки яйца
Разбит лед, в сребърна купа
Цвят на глициния
Разцъфнала слива покрита със сняг
Дете, което яде ягоди
Неща, които карат сърцето ти да бие по-бързо
Да минеш през място, където играе бебе
Да спиш в стая, където дими тамян

Cписък на великолепните неща”
Брокат от Китай

Сабя с украсена ножница
Структурата на дървото от будистка статуя
Императорска процесия пред Императрицата
Просторна градина, покрита със сняг
Индигово синя коприна
Всичко в индигово синьо е великолепно
Цветя в индигово синьо
Индигова прежда
И специално индигова хартия

Това ми беше достатъчно за да реша, коя ще е следващата ми прочетена книга. И чак след това ще изгледам филма.



Марик, 4 клас

Tue, 05 Dec 2006 12:28:00 +0000

Възрастните плачат със сълзи.
Възрастните плачат с очите.
Малките плачат със сърцето,
Малките плачат с живота си.
Но ако възрастният плаче като малък,
значи той наистина плаче.



Max und Moritz

Fri, 24 Nov 2006 09:34:00 +0000

Навремето, в моето хубаво "комунистическо" детство, по държавната телевизия излъчваха предимно високо етични детски филмчета. Добрите винаги печелиха, а лошите биваха подобаващо наказвани. Поуките винаги бяха свързани с общочовешките ценности. Нямаше киборги, нямаше извънземни, нямаше чудовища, с разядени от киселина лица. Имаше "Синьо лято", "Бенджи, Закс и Звездния принц", "Пинко розовата пантера", по-късно "Бискитите", "Смехораните" и "Смърфовете". Всички те ме забавляваха... и обучаваха. Дори си спомняма за сцена в "Синьо лято", в която майката и бащата на Беатрис си говориха нещо, след което баща й и честити ставането на жена (???). Аз, също като малкият й брат се зачудих какво става и реших, че най-вероятно тя има рожден ден, и с нетърпение зачаках следващият епизод. Но нищо такова не се случи. Единственото странно нещо бе, че Беатрис отказваше да влиза в морето. Е, попитах, разбрах.
Нещо се отплеснах. Исках да кажа, че повечето филмчета, които гледах ми харесваха, с изключение на "Макс и Мориц". В началото ми беше смешно - до шеста пакост. От там нещата доста загрубяха. Някак си не е нормално да печеш децата във фурната, просто защото са палави. Или да ги смелиш със зърното. И после, когато тях вече ги няма всички да се радват на този факт. Това не беше образователно. Беше грозно. Като едно малко дете с крехка все още психика, нещо в мен се прчупи и аз заплаках. Заплаках, защото не смятах, че наказанието е заслужено. Няма значение какво си направил. Не може просто защото си правил паксти, някой да отнеме живота ти. Никой няма право на това. Още повече след смъртта ти да се окаже, че този, който те е убил, няма да бъде наказан, а напротив - присъдата, която сам, без да има право на това, е издал, да се възприеме като справедлива.

И за да не бъде никога забравена поуката от това велико творение на човешкия гений ще публикувам "Макс и Мориц" тук. А поуките мили ми деца и още по-мили ми родители не са, че всяка пакост се наказва и че всичко се връща.

Поуките са (поне според мен)
че трябва да бъдем по-човечни;
че всичко си има мярка, която не трябва да минаваме;
че самоограниченията, които ще си наложим днес, ще бъдат по-полезни от ограниченията, които ще ни наложат утре;
че за да съществуваме, за да се чувастваме пълноценни, трябва да позволим и на другите да се чувастват пълноценни;
че проблемите си трябва да решаваме ТУК и СЕГА, а не да чакме да се появи някой, който да ги реши, както той сметне за добре.



Малко по малко (Pokito a poko)

Tue, 31 Oct 2006 12:42:00 +0000

Фламенко чил (Flamenco Chill) представен от Chambao. Слушам и немога да се наслушам. Не гледам. Толкова е хубаво, че предпочитам да си представям. Оставям фантазията си да гради образи, които на нея й харесват. Оставям душата си да лети и позволявам на сърцето си да се отвори...
...малко по малко...



За предгръдката

Fri, 27 Oct 2006 05:18:00 +0000

(object) (embed)



Щастлив ли си?

Tue, 24 Oct 2006 11:47:00 +0000

(image)













Аз да!



За сватбата

Tue, 05 Sep 2006 07:38:00 +0000

Нещо си позарязах блога, ама покрай цялата тази подготовка за сватбата не ми остава време. Странното е, че не ми остава време за нищо, дори за самата подготовка :). И чак сега разбрах, защо е хубаво да се омъжиш/ожениш.
Много от нас просто живеят заедно, отказват да сключат брак и това е техния своеобразен бунт срещу обществото, срещу държавата, срещу каквото и да е. Хубаво, но хипи годините отминаха и вече никой не се трогва от недоволството на сърдитите млади хора. А сърдитите млади хора, повлечени от инерцията на времето и от навика, от утвърдените вече думи: "Защо да се женя?", продължават да не се обвързват на документи. Далеч съм от идеята да твърдя, че "един подпис" ти дава по-голяма сигурност. Не, но ти дава повече емоции, зарежда те с радост, пълни сърцето ти с щастие и слага криле на раменете ти. По някакъв странен начин ти казва, че човека до теб е готов да жертва собствения си бунт, готов е да ти помогне да излезеш от собственото ти недоволство и да те въведе в онази розова страна, наречена Щастие.
...........................
И така, великата за мен дата 16.09.2006 наближава. В навечерието на християнския празник Вяра, Надежда, Любов аз ще се врека във вечна вярност на човека, когото обичам. Отсега си пожелавам вяра (че нашата любов ще пребъде), надежда (за много дълги и пълни със разбирателство години), любов и мъдрост с която да задържим това, което сме съградили.
...........................
А на всички останали пожелавам да го изживеят. Няма нищо по-хубаво не от лошото време, а от цялата тази бликаща енергия. Няма по-хубав празник от сватбата. Толкова много усмивки на едно място, толкова много влажни очи, вперени в теб и толкова много уста, нашепващи като в транс благопожелания. И накая, естествено едно "Горчиво".



За частите от едно цяло

Thu, 27 Jul 2006 12:57:00 +0000

(image) Дали
е
по-добре
да
опознаеш
цялото
изцяло
и
изведнъж,
или
е
по-добре
да се
запознаеш
първо
с
частите
му?



За разговорите

Wed, 26 Jul 2006 10:11:00 +0000

Замислих се днес колко много думи изговарям на ден - думи, навързани в изречения, зависещи от ситуацията, от партньора, от мястото, от времето, от настроението ми.
Днес говорих с най-обикновени хора за най-обикновени неща:
- със Сашо (един от печатарите) обсъждахме защо на една карта има два вида шарани и поради каква причина те са толкова различни един от друг. Тук е моментът да поясня, че и двамата дори да видим шаран на живо :)) няма да го познаем;
- една от чистачките ми обясняваше за внучето си и как то много обича да списание, което печатаме (тънък намек да й взема едно такова);
- докато обядвахме с колегите разисквахме въпроса за т.нар. сиеста и приложима ли е тя в нашата фирма (уви - не).
Тези разговори ме разтовариха. Можех да мина и без тях, можех просто да ги подмина. Но аз дъдрдорех - обичам да дърдоря. Не обичам високо-философските теми. Не че не ги разбирам - разбирам ги, всички ги разбират, но има неща, които не бива да бъдат изказани, не могат да бъдат описани, защото словото ни е бедно (в сравнение с душевността). Хората-философи (или филосовстващите хора) са досадни, ужасно плитки в старанието си за дълбочина на съждението. Натоварват те, пресира те. Искат да ти наложат своите мисли и акценти, да пречупят посредствения ти светоглед. Как да им обясниш, че понякога предпочиташ глупавото бърборене пред дълбокомислените и изискани изказвания? Как да им кажеш, че са досадни. Как да им обясниш, че не мисълта е важна, а проявлението й?
КАК?




За любовта II

Fri, 14 Jul 2006 15:29:00 +0000

(image)
(image)
Ани, не мога да не ти го крадна това - разкошно е.
(image)





В общи линии май това е любовта - пееш, пееш от радост и винаги се намира някой или нещо, което да спре песента ти. Можеш да я изшееш цялата - докрай, и накрая Oнази с костата да те накара да млъкнеш (което май е най-добрия вариант); можеш да започнеш, но човека до теб, ужасен от звука да те секне (значи не разбира от изкуство), можеш самия ти, ужасен от фалшивото си пеене да се спреш (което е признак на несигурност - винаги ще се намери човек, който да издлуша граченето ти). Може да има толкова много вариации.
Пейте и не се страхувайте от това, как ще прозвучи в ушите на другия вашата песен. Ако той ви обича, дуета ще се получи (нали Раде?).
Не бъдете само слушатели на чужди песни - пейте и вие (соло, дует, трио - на който както му харсева).
На трето, но не на последно място - който пее, зло не мисли.




Sun, 02 Jul 2006 14:00:00 +0000

(image)



The best stuff in the world

Tue, 20 Jun 2006 13:16:00 +0000

Все си мислех, че stuff се превежда като стока, вещество или каквото и да е подобно, но в този сайт се оказа, че за best stuff мога да гласувам дори за България. Но може би хорицата имат предвид "най-добрия наркотик"? Тогава как азбуката (защото фигурира като възможност за избор) е влязла в класацията.
Все пак, който иска да гласува.



Малко красота в началото на лятото

Wed, 07 Jun 2006 09:07:00 +0000

Михаил Кочев

* * *

Не се заблуждавай, момиче!
Аз не съм малкият принц.
Не съм и големият…
Ако съм нещо голямо,
това е навярно мечтател,
наивник…
или направо лъжец.
Зависи от мярката.
Пребродих земите ти,
в търсене не на всеобщата истина…
Себе си търсех!
А си отивам…
Защото и тука ме няма.
Не се сърди, момиче!(image)














А ако принцеса се появи? Ще останете ли вие момчета мечтатели, или ще се превърнете в принцове?



За любовта

Tue, 06 Jun 2006 09:50:00 +0000

Провокирана от разговор с приятели за любовта, верността, чувствата изобщо, реших да потърся отговора в детската мъдрост. Все пак тяхната (на децата) ценностна система още не е изградена, не са обременени с родителски възгледи и обществено мнение, скрупулите отсъстват. За тях бялото е бяло, черното - черно, нюанси няма. Отсъства онова "но", което ние слагаме след всяка запетая. Те не разглеждат конкретни случаи, не знаят какво е знаменател. Провокирана още от блога на приятелка реших да публикувам, това, което открих.Та на въпроса "Що е любов" те отговарят така:“Любовта е първото чувство, което усещаш, преди да излязат на пътя ти всички онези лоши неща."Чарли, 5 год."Когато баба ми получи артрит тя не можеше повече да си лакира ноктите на краката. Затова дядо ми започна да го прави вместо нея, през цялото време, даже когато ръцете му хванаха артрит също. Това е любов."Ребека, 8 год."Когато някой те обича, начинът по който той произнася името ти е различен. Усещаш, че името ти е защитено в устата му."Били, 4 год."Любов е когато едно момиче си слага парфюм, а едно момче си слага одеколон след бръснене и когато излязат заедно се миришат един друг."Кери, 5 год."Любов е когато излезеш да хапнеш с някого и му даваш повечето от пържените си картофки, без да го караш той да ти дава от своите"Кристи, 6 год."Любов е когато някой те наранява и ти се ядосваш, но не му крещиш, защото знаеш, че това би наранило неговите чувства."Саманта, 7 год."Любовта е това, което те кара да се усмихваш, когато си уморен."Тери, 4 год."Любов е когато майка ми прави кафе за баща ми и преди да му го даде тя си сръбва малко за да провери дали е достатъчно добро на вкус."Пени, 7 год."Любовта е това, което е в стаята с теб на Коледа ако спреш да отваряш подаръците и се заслушаш."Боби, 5 год."Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, ще трябва да започнеш с приятел, когото мразиш."Ника, 6 год.”Любов е когато кажеш на някого нещо лошо за себе си и ти се уплашиш, че той няма да те обича повече. Но след това се изненадваш, защото не само, че той все още те обича, но те обича повече."Матю, 7 год."[...]



За феите

Tue, 23 May 2006 13:48:00 +0000

Като малка не исках да съм фея (въпреки че не отхвърлях тази идея), а исках пръстена на Арабела. Естествено, така и не го получих тогава. Получих го доста по-късно, но това е тема за друг разговор. И все пак имаше дни в които си мислих за феите, за това дали ги има и ако ги има, мога ли да си имам своя (като Питър Пан и Зън). Чудих се как ли да намеря фея, а тя се продавала, че дори в зависимост от името ти, имала различни качества. Малко глупаво е, но ако и навремето се продаваха такива, аз щях да си купя.
(image) И тя щеше да е толкова красива... градинска фея, голяма пакостница, с крилца зелени и прозрачни като на цикада (буболечка една), облечена в рокличка от многоцветни листенца (такава ми се падна :)). А само ако знаехте, колко щяхме да си допаднем... Щяхме да правим дружно пакости, да се обличаме в шарени дрешки и да се крием където намерим.
Замислих се, дали да не си купя сега, но за съжаление няма къде да живее - нямам градина, а саксиите не са приятно място за живеене - съгласете се. Пък и вече сякаш поостарях за пакости, вече съм като майката на Уенди и единственото което бих могла да направя, е някога, когато имам деца, да им купя по една фея.



За истинския приятел

Thu, 18 May 2006 11:50:00 +0000

Едно момиче попитало едно момче дали е хубаваи той казал .... "не".Тя го попитала дали той би искал да бъде с нея завинаги...и той казал "не".Тогава тя го попитала дали ако си тръгне, той би плакал,a той отново отговорил с "не".Това й било достатъчно.Като си тръгвала, сълзи се стичали по лицето й,момчето я хванало за ръката и казало:Ти не си хубава, ти си красива.Аз не искам да бъда с теб завинаги.Аз имам НУЖДА да бъда с теб завинаги.И няма да плача, ако ти си тръгнеш,...а ще умра...Така че сега ще ти кажа:Харесвам те заради това, което означаваш за мен...Помни (и кликни):Добрият приятел ще те измъкне от затвора...А истинският приятел ще стои до теб и ще ти повтаря:НИЕ я оплескахме...Научих..., че животът е като тоалетна хартия -колкото по свършва, толкова по-бързо се върти рулото.Научих..., че трябва да сме благодарни,че Господ не ни дава всичко, което поискаме.Научих..., че парите не ти купуват класа.Научих..., че онези малки неща, които се случват всеки ден, правят живота толкова вълнуващ.Научих..., че под всяка твърда черупка, се крие някой,който иска да бъде ценен и обичан.Научих..., че Господ не е сътворил света за един ден,тогава какво ме кара да мисля, че аз мога.Научих..., че ако не обръщаш внимание на фактите,това не ги променя.Научих..., че ако възнамеряваш да си оправиш сметките с някого,само ще му позволиш да продължи да те наранява.Научих..., че любовта, а не времето, лекува всички рани.Научих..., че най-лесният начин да израсна като човеке да се обградя с хора, които са по-умни от мен.Научих..., че всеки, когото срещаш, заслужава да бъде поздравяван с усмивка.Научих..., че никой не е идеален, докато не се влюбиш в него. Научих..., че животът е корав, но аз съм по-корава. Научих..., че възможностите никога не се пропиляват. Някой ще се възползва от тези, които ти си пропуснал. Научих..., че ако таиш горчивина, Щастието ще отиде другаде.Научих..., че бих дала всичко да можех да кажа на онези,които обичам, че ги обичам, още веднъж преди да си отидат от този свят.Научих..., че трябва да си мериш приказките, защото утре може да се върнат при теб.Нау[...]



За разпети петък - история в картинки

Fri, 21 Apr 2006 08:04:00 +0000

Настроението ми май никак не е великденско. А може би точно на Разпети петък трябва да се замислим върху т.нар. "неща от живота". Ровейки се в нета попаднах на този сайт и се зачудих:Защо раждаме деца, след като ги обричаме на смърт?Защо даряваме живот, който после отнемаме?Защо погребваме мечтите си за бъдеще?Защото воюваме, защото делим територии и власт, богатство, слава.А тези, които нямат какво да делят? Те носят последствията:- гладуват до изнемощяване,след което започват да гладуват децата им;- просят, за да запазят живота си,въпреки че това убива живеца им;Но ние сме хуманно общество - помагаме им:- даваме вода на жаднитеи хляб на гладните;- устройваме им палаткови лагери (или резервати, както щете го наречете), за да не ги гледаме сред нас, за да не развалят настроението ни.Далеч от очите - далеч от сърцето!Дано надеждата за нещо по-добро остане. Дано най-лошите ни кошмари не се сбъднат, а най-съкровенните ни мечти станат реалност. Дано жертвата на днешния ден доведе до един по-прекрасен свят...... в който ние, с широко отворени очи спокойно да гледаме напред.[...]



Цветница

Wed, 12 Apr 2006 05:31:00 +0000

(image) Цветница е толкова хубав празник. Празник на цветята, на пролетта, дори празник на красивите чувства ако щете го наречете (колко много е значил за "езическите" българи и колко малко значи сега). От древнoстта се чества като победа на пролетта и живота над зимата и заспалата природа. В ранната заран жените закичвали над вратите на домовете си върбови клонки. Навярно това поверие е възникнало от факта, че върбата първа оживява след дългия зимен сън на природата.
Още в езическите времена славяните вярвали, че върбата притежава свойството да пази людете от зли духове и черни магии и да защитава хората, животните и посевите от бедствия и болести. По подобие на ладуването на Васильовден и на гадаенето на Еньовден, на Цветница момите се събират, завързват пръстените си с червени конци и ги пускат в съд с “мълчана вода”. Именницата която ги е приела у дома си, вади пръстените със завързани очи и нарича кой ще е съпругът на момата, чийто пръстен е изваден.
Но както винаги този хубав обичай бива изместен с годините от християнския празник, който не стига, че няма нищо общо с красотата, ами ознаменува началото на мъките Исусови. - любовта е заместена със страдание (А дали не трябва, за да почустваш цялата хубост на Вселената да те боли? Как иначе ще калиш любовта си, как ще престанеш да се съмняваш в нея, ако тя не е възкръснала от болката?).
В Новия Завет сърцето на всеки новороден християнин представлява храм на Божия Дух, който, подобно на старозаветния, трябва да се поддържа в изрядно състояние. Понеже Бог е свят, Неговото обиталище също трябва да бъде свято. А е възможно то да бъде изоставено и занемарено: "Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота". Сърцето е най-важното в човека, защото характеризира личността му, определя пътя и живота му, и в крайна сметка - неговата съдба.
На Цветница Йерусалим посреща Господ Исус Христос с викове "Осанна". Само пет дни по-късно Го разпъва безмилостно на кръста, оголвайки брутално уродливата си същност.
По подобие на йерусалимските жители и българските християни отиват на Цветница в черквата с върбови клонки. След като бъдат осветени, с тях те окичват домашните икони и портретите си. Когато изсъхнат клонките, не се изхвърлят. Жените ги прибират за лек против уплаха и болест. Ако пък в някой ден небето се покрие с градоносни облаци и буря започне да вилнее, тези сухи вейки се слагат под камък и бедствието се разминава. В това вярвали дедите ни.
А в какво вярваме ние? Заменихме Цветница с 14. феврури (Защото какво друго символизира този празник, ако не любовта?). Не покълва ли тя в сърцата ни подобно на цвете? Не се ли разлистват чувствата ни бързо, като плачеща върба? Не търсим ли утеха от житейските си несгоди в нея (или в спомените за нея)?
Ето защо Цветница има вечна стойност и отдалечеността във времето не променя нищо.

Честит имен ден на всички. Нека освен имената, и душите и сърцата ви се запзят цветни. Бъдете готови за любовта. И се усмихвайте.




Wed, 12 Apr 2006 05:31:00 +0000

(image)






Mon, 10 Apr 2006 18:41:00 +0000

Първото псане в блог май е доста трудно - срамежливо, срамежливо - като първа свалка. Но лека-полека, се отпускаш.
Да видим дали аз ще успея...