Subscribe: ...на моето любимо момче
http://bubolecho.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: ...на моето любимо момче

...на моето любимо момче





Updated: 2015-09-16T23:20:24.095+03:00

 



Просто прекрасен

2009-02-11T11:32:42.593+02:00

(image)



Най-най-хубавото пожелание за рожден ден!

2009-02-08T15:08:15.967+02:00

На 4-ти станах на 25.
И най-най-невероятно красивото ми пожелание за честит рожден ден получих от едно тригодишно най-най-невероятно малко момче.
Емка ми звънна, но на телефона беше Алекс. И ми изпя Happy Birthday по най-най-чаровния детски начин на света :) Емка му помагаше, разбира се, но Алекс ми подари щастие :) Усмихна ме отвътре навън :)
Не знам, може би тези , които не познават мен и Алекс, не могат да разберат колко съвършено много е означавало това обаждане за мен. Но аз няма да го забравя.
Моят малък принц made my day, без дори да си дава сметка за това.
Вълшебен е просто. И аз наистина го обожавам. Знам, че не е хубаво един човек да обожава друг, достатъчно е да го обича.
Аз обаче наистина го обожавам :) Защото е чаровен, умен, усмихнат, шумен, весел, вълшебен. И красив :)
И пее песничката за честит рожден ден по адски сладък начин. Благодарение на Емка, знам :)
Освен че Али ми пя, ми пожела какво ли не. Пак по детския си неподправен чист истински начин. И пак благодарение на Емка :)
Не знам дали си давате сметка, но е истински подарък да чуеш пожелания от сърце казани от малко дете, което дори не може да говори като голям човек все още. Адски сладко е!
Мисля, че това е пожеланието, с което се хвалих най-много :) Не знам на колко човека се похвалих, ама си бяха бая. Попитаха ме кое пожелание ме е трогнало най-много.
И пожеланието на Алекс зае най-най-първото място. Онова място там в сърцето ми, което на никой друг няма да дам :)

Просто защото Алекс е вълшебен!



На три!

2008-11-30T13:46:58.163+02:00

(image)
"Ас има ден-ден!"
Най-честата реплика вчера :)
Алекс навърши три. Беше красив, в много мъжка риза!
Порасна мъничкото ни момче. И все пак като че ли най-голяма сметка за това аз лично си дадох именно вчера, когато на рождения му ден пристигнаха деца, които за последно видях на предния му рожден ден. Вики, която миналата година беше съвсем мъничко бебче, което дори не можеше да седи. Васко, чиято пък коса е станала толкова дълга и къдрава. И говори много. Или пък Ния, която става все по-сладка.
Толкова е пораснал и Алекс явно. С цяла една година. Вчерашният ден сякаш ми показа колко бързо минава времето.
Той вече е далеч по-самостоятелен, макар че все още предпочита възрастните като че ли :) Играе повече с децата. Смее се повече. Говори повече и от веднъж съумява да духне трите свещички върху тортата Мечо Пух. Миналата година не беше така.
Няма чак такава нужда от мама, тати. От мен също. Вече не го е страх да седне самичък пред тортата, заобиколен от многото деца, поканени на рождения му ден. Миналата година не беше така.
Което мъничко натъжава... Ще има все по-малка нужда от нас може би :(
Но е и хубаво. Той просто пораства. Става голям независим човек!
Което пък единствено може да ме прави щастлива.
Липсва ми прегръдката му и ръчичката, която плахо стиска моята. Но пък ме усмихва мисълта, че сам върви напред. Свиква с хората все повече. С отношенията между него и тях.
Не че не го осъзнавам всеки ден, но като че ли точно на рождените му дни ме шляпва по челото като мокър парцал.
Голямо момче е вече. Разсъждава по невероятен начин и ме кара да се гордея с него много често.
Странно е как въпреки огромната ми обич към него го обичам все повече и повече.
Ами то как да не го обича човек като усмихва с всяка своя дума, постъпка или мисъл :)
Като всяко малко дете Алекс е най-голямото чудо, което може да се случи на нас възрастните :)
Вчера му казах просто честит рожден ден, но му пожелавам от все сърце да е щастлив! Умен, усмихнат, весел и палав. И всяка година да ни впечатлява толкова колкото вчера. Та и повече.



Рисунки или нещо повече :)

2008-10-28T23:58:25.791+02:00

Вчера ходих за първи път заедно с Емка в детската градина на Алекс.Огромен двор с шарени люлки и пързалки, и разни други въртящо-местещи-забавляващи неща. После дълга пътека водеща до входната врата на градината, през която всеки ден влизат и излизат мами и татковци с хиляди малчугани, взимат ги, водят ги, абе огромно текучество. Алекс също всяка сутрин минава по същата тази пътека и стига до входната врата и гордо гордо си влиза вътре, сякаш притежава цялата сграда :) Води го Емка. Или води го Ачето. После взима го Емка. Или взима го Ачето. Както си му е редът. Мама или тати. Или двамата.Ама вчера участвах и аз. Щастлива! Щастлива! (да отбележа)Та влязохме с Емка вътре. Тя ме представи на "жата" (=госпожата) на Алекс, която пък точно в тоя съдбоносен момент нареждаше някакви неща в някаква папка, която с някакви цветни пинчета забождаше на корковата дъска. Оказа се, че това не са просто някакви си му неща, а съвършено важни неща, създадени от мъниците в детската градина. С помощта на "жата" разбира се.Всяко нещо си беше надписано, така че мама Емка с лекота можа да намери името на Алекс и да видим и двете какво е сътворил. Навсякъде пишеше или Алекс П., или Алекс Попов, или просто Попов. Защото се оказа, че в групата на Али има цели трима Алексовци. Единият бил само Алекс, другият пък бил Александър, ама му викали Сашко, та на нашия Алекс се наложило да му лепнат и фамилията отзад. Ама аз пък примерно веднага си помислих, "Ми като изглежда най-буден и най-вероятно да запомни пръв и фамилията си, естествено, че към него ще се обръщат с две имена!"Нашето гардже най-хубаво следва да кажат някои... Ми сега което си е истина, истина си е, пък бих казала аз.И така де, изровихме всичко, на което пишеше Алекс П или Алекс Попов, или просто Попов и се получи следното: Първото, както виждате всички, си е едно огромно листо! Което Алекс е оцветил без да излезе от нито един контур. Ама съвсем както си му е редът! (с помощта на жата, добре.)А второто всички си мислите е гнездо, нали? Ами аз да ви кажа пък, че Алекс ни издаде (на Емка и на мен), че това е КУЧЕ! Нито повече, нито по-малко. Куче, заяви той като го питахме какво е. И точка. Мен ако питате само лапите му липсват. Иначе си е баш куче.А това са пак оцветени от Алекс п[...]



За детската градина

2008-09-09T11:56:09.097+03:00

Вчера беше първият ден на Али в детската градина.
Заедно е с Леа и Джоши. Което е добре. Даже супер :)

Плакал е много. Тази сутрин също.
Въпреки всичко обаче, смятам, че му харесва. И то доста. Снощи съвсем спонтанно реших, че искам да си ги видя, него най-вече (тук Емка ще изревнува на шега, знам :P). И честно казано, Алекс беше най-най-щастливото момченце. И превъзбуден беше. Усмихнат, шумен... то шумът аз го започнах, признавам. Чух, че са у Верчето, а тя живее на първия етаж, и се развиках под прозореца "А-аа-ааа-аааалекс!" И той ме чу и защо да не върне жеста с "Теди-ии-иии-ииии!" Ел се учуди, че толкова добре ми казвал името. Ми аз какво й разправям от сума време?! Хваля се наляво и надясно.

Та, това, което исках да кажа, е че в живота на малкото ми момче започва един нов период, изпълнен с приключения и любопитни мигове и нови думи, нови отговори на по-сложни въпроси, нови приятели, нови лица, нови открития, изобщо - все нови и прекрасни неща.
И като се замисля, че сякаш вчера беше на два месеца и спеше непрекъснато. Сега е толкова голям. И не знам дали е хубаво или лошо, ама времето минава неусетно бързо. Докато се обърна и той вече говори всичко, ходи на детска градина, скоро ще навърши три годинки, става все по-красив.

(и дяволит :))



Миг с ужасно порасналото ми момче

2008-09-04T16:37:23.488+03:00

Вчера Емка мина да ме вземе от работа към шест и първоначалната идея беше да минем да вземем Алекс от детския клуб, но вече го бяха взели та остана да се видим на улицата зад блока. Джовани Горини, т.е.

Та стъпваме ние на Джовани Горини, а от другия край на улицата с бодра крачка се задават Али и Верчето (която го беше взела от клуба)... И Али тООООООлкова супер хипер ултра много ни се зарадва! :) И звучеше така щастлив като ни извика. Първо викна Емка, а после и мен!
Пораснал е немислимо много! Явно наистина отдавна не го бях виждала... Има тен. Беше на море. И ризата и панталоните му много си отиваха с тъмния цвят на личицето му :) И изглежда по-разбойнически някак си :) Едни такива хитри очи има. И светкащи!
И ме гушка, гушка, гушка... И аз него.
Обичам го толкова много това мое момче, че направо не мога да ви опиша.
А като се прибрах вкъщи, поне час съм обяснявала какви нови играчки има, какво сме правили, на какво сме играли... :)

А пък няма да започвам да ви обяснявам колко много говори вече Али! По много и от всичко :) И много сладко си избира само последните срички на думите. Самолета е лета, примерно. А Къде е самолетът на негов език звучи "Де лета".
Казва Лека нощ, казва Наздраве, а като му обясниш, че в хладилника няма повече сок, той недоверчиво го отваря (вече може сам, без никакви проблеми), вижда, че всъщност има сок и ти казва, "Как нама. Има. Ето го." Просто е уникален! И е такова щастие. На мен ми осмисли деня вчера. Както и всеки път, когато съм с него, де.

Наистина е пораснал. Плаче по-малко. Разбира повече. Умен е. И възпитан. Изобщо, заплашва да стане удивителен :)
От другата седмица е на градина. Тази само свиква с други деца и по-различната обстановка в детския клуб. В градината ще е малко по-различно и от клуба, но според мен Емка правилно реши да го подготви. А той пък свиква адски бързо, според мен. Плаче сутрин, но това е повече от нормално. А вчера като си го видях, си беше щастлив и усмихнат :) И се смя много! Като го питаш за клуба, ти разказва със свои думи ;) Но не се разстройва, което е много добре.

Много ни командва :) Мен успява. Емка и Ачето не му се дават толкова, ама както аз обичам да дразня Емка, все трябва да има някой, който да го глези ;) Я с бонбони (представям си физиономията и репликата на Емка тук :P), я с разни негови щуротии, на които да се връзва(м), я с мои щуротии, на които да го уча :)
И съм много, ама много щастлива, че точно аз мога да съм човекът, който да го глези :) И да му поеме зъболекаря след като навърши 5 :P (тук Емка знае за какво говоря)

И така, времето мина ужасно бързо. Али тръгва на градина. Говори. Пишка сам. Няма нужда от памперс вече. Чисти вкъщи. И винаги знае как само с една усмивка да превърне не-то в да :)

(дано по-често ми се случват такива мигове с него)



"Удивително!"

2008-05-14T19:40:52.379+03:00

(image)

Наистина е удивителен!
Днес тази снимка ми осмисли деня! Нали е красив? Най-красивото малко човече, което някога съм виждала :)
Само за протокола, Али никога не е спал на спалнята на мама и тати! Както каза Емка, "Само като бебе."
То като бебе не се брои. Общо взето където те сложат, там заспиваш :) И после там се събуждаш.
Държа да отбележа, че Алекс е адски самостоятелен. Спи в собствена стая, собствено легло, има си собствено одеалце (без което не може общо взето). И никога не е е намирал леглото на Емка и Ачето за особено привлекателно за сън. По-скоро за игра, за място, от което да гледа Телетъбис, за място, което да разхвърля, но не и за място, където да спи.
А на снимката по-горе спи така, сякаш винаги е спял на това легло. Е, не съвсем де :) Малко не е улучил границите на леглото. Това е най-сладко всъщност! Как му висят крачетата :) Милият! Чудя се как изобщо му е удобно...

Не знам, то като се замисля, снимката говори тооооолкова много сама за себе си, че няма нужда аз да пиша каквото и да било.

Само ми се искаше да мога да му кажа и днес колко го обичам. Или знам ли, абе снимката просто ми припомни колко много го обичам. Най-много!

Съвършено невероятно удивителен е, наистина! :) Моето Буболече.



За един минал рожден ден. На едно пораснало момче.

2008-02-26T21:11:37.115+02:00

Той беше преди близо 3 месеца.Рожденият ден на Али.Стана на 2. На цели 2. Да не повярва човек, че е то-о-олкова голям!Наистина минава бързо времето. Докато се надяваш той да проходи, за да го гледаш как тича пред теб, в един момент не можеш да го спреш. Расте без да те пита. И без да те чака да се осъзнаеш.Миналата година като че ли не осъзнаваше какво му се случва. Да, имаше подаръци. Да, всички му се радваха. Да, и торта яде. Ама той и без друго толкова често получава подаръци. Още по-често му се радват. Торта или по-скоро всякакви подобни яде редовно. Някак си напълно обикновено, неразличаващо се събитие беше миналогодишният му рожден ден. Поне за него. (Не и за нас. Все пак беше първият. Ама за него си е било просто ден.)Не и сега.Този път Алекс отваряше вратата на всеки с пълното съзнание, че е рожденик. Че на този ден е най-специалният. Че всички са дошли, за да му кажат "Честит рожден ден!" с огромни цветни, свирещи, писукащи, пеещи, строящи се, разглобяващи се всякакви подаръци.Празнувахме го в Приказка без край. То как да не празнуваш рождения ден на Алекс в Приказка без край при положение, че всеки миг прекаран с него си е една такава приказка :-) Доста подходящ клуб, бих казала.Алекс беше невероятно красив. Приличаше на малък мъж. Със супер мъжка риза от грени и грандпа. Посрещаше всички с писъци. И целият усмивка. Беше превъзбуден. Беше весел. Беше щъкащ напред назад. Беше си щастлив. И важен. Все пак стана на 2!Деца имаше много. Родители също. Ама аз при родителите не се задържах особено дълго. С Али и останалите прекарахме по-голямата част от времето при играчките. И при онези супер готини адски много всецветни топки. Дето обикновено се пързаляш по пързалка и падаш в тях. И се губиш. Алекс се страхуваше от тях. Аз знам защо. Защото като стъпиш върху някоя и се чувстваш супер нестабилен. А той не обича нещо да му е неестествено. И несигурно. И нестабилно. Та влязохме сред тези топки двамата. Хванати за ръка. За по-сигурно. Така не са толкова страшни :-)На Леа, между другото, никак не й пукаше, че се чувства нестабилна. На нея й дай нестабилност и необикновеност. И палавост :-) Тя нямаше нужда от ръка, която да й дава сигурност. Ама така пък и [...]



Вкъщи.

2008-01-05T15:42:50.795+02:00

Днес (image) Алекс беше вкъщи за мъничко. (image) За няколко часа.
На мен ми е малко гузно, че от толкова време не съм писала тук. Все още не съм разказала как мина 2-ият рожден ден на Буболечката. След това пък се гледахме самички няколко дни. И за това (image) не съм.
Та, (image) тъй като ми е гузно, сега ще разкажа за днешната усмивка, която ми подари Алекс, с помощта на снимки :-)(image)



I love you best!

2007-11-26T11:02:13.593+02:00

Прекарах голяма част от деня с Алекс! :-)Толкова ми е пораснал. Косата му е станала по-дълга и е смешен :-) По най-красивия начин, разбира се. Изправя се. А имаше невероятни къдрици. Слава богу, остава си руса. Много е готин.Татко му го преобръщаше във въздуха хиляди пъти и всеки път щом го свалеше на земята, косата му стоеше като огромна пухена шапка :-) И му беше тоооолкова забавно. Висеше си във въздуха, смеещ се и издаващ едни странни звуци, точно като гумена играчка за баня. С Емка и Ачето ни заболя от смях.Понякога ме е яд, че всичко случило се през деня/дните, прекаран(и) с Алекс, затварям в някакви си думи. Губи се чарът. Губят се щастливите минути. Губи се смехът на Алекс, моят смях.Едно е да напишеш как Алекс е дошъл тихичко до теб, нежно е промушил ръчичката си в твоята и с неочаквана сила те е затеглил към детската си стая да ти покаже новата си невероятно красива и весела зелена жаба, висяща от лампата му. А съвсем друго е да усетиш всичко това - малката му ръчичка и после силата му, и после усмивката му, и после прегръдката му, и после смеха му, и после всички онези неразбираеми негови думи, които бълва една през друга. Наистина едното няма нищо общо с другото. В думите се губи онова специалното усещане, което го има само, когато Алекс е до мен.Така че и да четете сега за деня ми с Буболечката, определено няма да е същото.Закусвахме заедно. От най-любимите гевреци. В '100 грама сладки'. С Емка, Ачето, Рахел, Ицо и Джоши. Алекс е започнал да яде много. Ако не го спреш, и той няма да спре. Хапва си по мъничко, обаче без да спира. Изяде си геврека, мина на кроасана на Ицо, после се прехвърли на моя геврек. А накрая едвам разделиха последното парченце с Джоши. Ама Алекс благородно му го отстъпи в крайна сметка.Тези закуски в '100 грама' ги обожавам просто! Жалко че са толкова малко. Веднъж на вечност.След '100 грама' се разделихме. Емка замина към НС, а аз, Ачето и Алекс - към Скай Сити. За да си купя разни неща. Алекс мери с мен в пробната. Съвсем съвестно си съблече якето. И апреските тръгна да си отлепя. Ами така де, човек какво прави в пробна? Съблича своите дрехи, за да пробва новите, които си е взел. Хубаво, ама не Але[...]



...

2007-11-06T00:29:08.673+02:00

Алекс ми липсва супер много след като прекарвам по няколко дни с него. Миналата седмица бяхме съквартиранти. Всъщност до оня ден. Много бързо расте вече. Неусетно. Учи всичко, което види и чуе.
Има навици. Готини навици. Всяка вечер, щом се прибирах от работа, вадеше пантофките от шкафа и ми ги подаваше. Не може то така да се ходи по чорапи вкъщи! А той. След като му събуем обувките, намира своите пантофки и се настанява на пода в коридора, опъва крачета и чака да бъде обут. После отива в банята, качва си се на стъпалцето и слага ръчички под чучура, за да ги измием. Вечер пък си мие зъбите. Четката му звъни. Има си звънче някъде вътре и като я мести, тя пее :-) Докато го къпем пък, се опитва да повтаря нашите движения със собствената си гъба. Друг е въпросът, че така замахва назад, за да си изтърка гръбчето, че ни оплисква целите. Грешка е ако влезем да го къпем с много дрехи. Ставаме вир вода. Сега е леко настинал и Емка му капе капки в нослето и в ушите. Вечер. Преди лягане. И няма начин да забрави. Защото след като го изкъпе и му облече пижамката и чувалчето, той сам си взима капките, дава й ги и навежда глава, за да й е лесно. После и настрани се обръща, за да не му се стичат капките от ушите.
Сутрин ни буди с гръм и трясък. Вече успява да си отваря чекмеджетата на леглото докато е в него и разхвърля безумно. Вика високо ако се забавим повечко и не отидем да го вдигнем навреме. Закусва много сладко. Само дето си пълни чинийката с мляко докато в нея има баничка.
Проявява характер. Адски много. И се сърди, когато си науми. На мен сутрин ми се сърдеше. Не знам защо. Имал е нещо предвид сигурно :-)
Качва се сам по стълбите до 4тия етаж. С Емка вървим напред. С цял етаж пред него. В случай, че ни види, просто спира. Отказва да продължава нагоре. Самостоятелен е. Много даже.

И сега много ми лиспва.



Ratatouille и ние

2007-10-23T21:06:33.677+03:00

С Алекс гледаме Ratatouille. Всъщност слушаме го като фон. И се борим.
Алекс се закача и после тича до горната част на леглото и се смее до задъхване. А аз го гъделичкам. И той пак се смее.
И е един такъв рошав и шумен. И изморен. Ами ние се борим от поне 20 минути! Той ме закача. Аз го гоня. Той бяга. Аз го хващам. Той се смее. Аз го гъделичкам. И отново. И отвреме навреме се чува някоя и друга реплика от Рататуи.

А като пуснахме филма, ми се спеше толкова много! Сега няма и следа от съня. Само че останах без глас. Няма само Алекс да вика, я :-)
След малко ще вечеряме и после ще се къпем, и после ще си кажем лека нощ!

... вечеряхме. супичка. и гледахме Фокс Лайф...

... изкъпахме се. Али има нов шампоан! Мирише супер сладко! Вече иска и сам да се къпе. Взима си гъбата и я мокри и иска и шампоан да му сложа. Един малък голям човек...

... а сега вече спи. Чувам го. Въздиша си нещо. На равни интервали. Сякаш сънува монотонен сън...

Аз чакам Емка. Да си я видя. Че от неделя не сме се виждали. Когато, между другото, ходихме заедно на закуска. Ние двете с малкия мъж :-) И в "100 грама сладки" се бяха събрали другите малчугани от групата - Робин, Джоши, Леа и Теон.
Веднага щом видя Алекс, Леа остави всичко, което беше хванала в ръчички, затича се към него викаща "Аликс! Аликс!" и го целуна нежно-нежно! :-)
Алекс по принцип се държи на положение. Обаче толкова сладко пък й казва, "Ли-и-иа!"

Много са хубави. Като умалени човеци. Сигурно в сърчицата им бушуват същите емоции като в нашите, само че в умален вид. Не по-малки, просто умалени.

Голяма магия е да гледаш как едно такова умалено човече става голям човек. И емоциите и мислите, и чувствата му заедно с него.



And the Little Prince's back!

2007-10-27T14:14:34.380+03:00

(image) Алекс и Ачето заминаха да вечерят оттатък. Емка е на репетиция.
Вчера се прибраха от Щатите. Не мога да им се нарадвам.

Алекс е променен. Не мога да преценя как, обаче. Има си собствен куфар! С Мечо Пух и Тигър. Тъкмо го напълнихме с играчките му от банята. Сега е един такъв тежък. Ама Алекс се справя. Хваща си го за дръжката и важно-важно крачи из спалнята. Толкова е красив!

И не млъква. Говори си нещо. Супер неразбираемо. Ама говори, което е важното. Станал е по-приказлив. Обяснява надълго и нашироко за всяка своя нова придобивка от Щатите. Добре, че ги виждам тези негови придобивки, защото нищо не му разбирам.

...наяде се май. ето го при мен. с отворен куфар. и хвърлящ играчки наляво и надясно...

(image) Гледах много снимки и клипчета с Алекс, грени и деди (това са Ели и Живко). Деди изглежда супер горд с внука си!
Косят заедно трева.
Поливат цветята.
Събират листата.
Ще ми се и снимки да сложа, ама не знам дали са качени вече.(image)

...Алекс е изкъпан и ще спи...

Леле, толкова да ми е липсвал. Чак ми е трудно да го напиша/опиша. Хваща ме за ръка. Иска да ми показва разни неща. Гледаме заедно Телетъбис, все неща, които последните три седмици не сме правили заедно.
А сега пак сме си заедно :-) И си играем. И си говорим. И растем. Станал е по-голям, определено. Още малко и ще е на цели 2! Сякаш вчера се роди. Още си пазя смс-а от Емка от 29.11.2005. Скоро го четох дори. 3,200 кг, 50 см. Перфектен! И мъничък. И сбръчкан. И ревящ.

А сега голям! И смеещ се. И плачещ. И разнасящ какво ли не оттук натам и оттам насам и напред назад и нагоре надолу. И умен. И запомнящ. И повтарящ. И си е вкъщи!

И вече спинка :-)
Лека нощ, Буболечка! И welcome home!



USA, here I come!

2007-09-21T07:31:27.786+03:00

Изпратих ги.
Алекс.
Емка.
Ачето.
Заминават за САЩ днес. Ще пристигнат в Чикаго в ранния следобед, все едно изобщо не са пътували 14 часа... Grandpa ще им се радва толкова много.

А на мен сега така ми липсват. Алекс се смя тази сутрин. Беше щастлив. Закачаше се. Хубавото ми момче! Дано бързо свикне с часовата разлика и тича много-много из Уотърлу. Боже, адски много ще ми липсва. Взеха му няня (одеалцето от Granny) и ата (водата), а той се запаси с останалата част от кифлата за закуска. Обух му обувките, целунах си го, целунах и ма-му и та-тйи (леле, толкова ми се иска да мога да запиша как го казва! Уникален е.) и заминаха. Сега сигурно почти стигат летището, а след 45 минути ще са в самолета.
До Виена ще е лесно.
Обаче после. Усещам как стюардесите ще тичат след Али, а той ще ги гледа начумерено и ще си бръчка нослето (а как яко го прави това!) и ще вика Найн! наляво и надясно :-) Само дано в един момент се кротне и заспи, че не ги виждам Емка и Ачето иначе. Взеха Беъра и Тъбисите, за известно време ще са ОК, Алекс ще е хипнотизиран. Обаче като свършат Беъра и Тъбисите?! Не знам. Гледката през прозореца хич няма да го впечатли. Количките му ще са забавни за кратко. Вече си го представям :-) И честно казано се усмихвам като си го представям. Ще е забавен, викащ, беснеещ и плачещ (в случай, че някой не го е чул). Емка сигурно като разбере, че се усмихвам на подобна представа, ще ми каже, "Ама хайде включи се и ти в представата, а." :-)
Уф, Емко, да не мислиш, че не ми се иска да съм с вас! Ама следващия път. Дори бих обещала, обаче първо ще трябва да се наговорим с Ели, после да се наговорим с Алекс, после с теб и Ачето и после. Абе, много 'после' станаха.

Anyway... Знам, че ще са щастливи там. Знам, че ще си изкарат най-най-хубаво. Защото хората, при които отиват, ги обичат повече от всеки друг. И Ели се е въоръжила с хиляди списъци с места за посещение, неща за виждане, ястия за опитване, игри за научаване. На Али ще му хареса, знам си. На ма-му и та-тйи още повече.
USA, here we come! Хайде, мили мои, have the best of fun! :-)



Surprise!

2007-09-18T13:11:45.163+03:00

Тази сутрин се събудих с мисълта за Алекс. Явно подсъзнателно ми липсва много повече отколкото съзнателно. А съзнателното е хипер много. Какво остава за подсъзнателното, не знам...

В четвъртък след писмения държавен отивам у Емката. И ще изненадам Алекс като се събуди следобеда. Дали няма начин да превъртя 5те часа изпит и направо да отида да будя Али?... Това ще ни е последният следобед заедно преди те да отлетят за САЩ. Алекс ще се запознае с granny и grandpa. Най-после. Те нямат търпение. Особено Ели. Мога да се обзаложа, че дори не спи нощем да мисли какво може да направи, за да са още по-щастливи и весели и усмихнати децата й. Супер е тя.

Алекс всъщност се е запознавал вече с нея. Но беше адски мъничък. Един такъв само гледащ насам-натам и чудещ се къде е попаднал. Тогава много спеше. И спеше. И спеше. Така че едва ли си спомня granny. (image) Затова пък сега вече е голям. Запомня бързо и за дълго. Осъзнава някои неща. Сам си обяснява други и то по очарователно точен начин. И въпреки че не може да си каже колко е умен, определено си е умен.

Уф, че ми липсва!

Кой кого ще изненада в четвъртък, Алексус? :-)



За децата

2007-09-14T11:46:45.592+03:00

Знам, че нито Емка, нито Алекс биха имали нещо против ако в блогчето на Али сложим линк към "Спаси, дари на..."
Не можем да помогнем особено на дечицата, които имат нужда от помощ, но пък поне това можем да направим.
Така че, от Алекс за всички деца.

А това пък е едно друго нещо, което ако стане, в "Спаси, дари на..." ще постъпят 1000лв.: яицазимитпо лъгуг



Липсваш ми, Буболече!

2007-09-21T19:40:30.489+03:00

Чета за държавен изпит и не съм си виждала Алексчето от много дълго. Липсва ми. И ми се играе с него. Ще ми се малко да си почина, а напоследък най-добре си почивам с Алекс и Емка. И ми е най-хубаво с тях.(image)
Така да се изкушавам да си взема почивка и да отида да си ги видя. И да прекараме цял ден заедно. Да пием кафе сутринта. Да лудуваме с Алекс, докато Емка работи на компютъра. Да обядваме заедно. Да сложим Али да спинка и после да го събудим. И да му се радвам на сънените очи. И после пак игра.

Много ми липсва момченцето ми.
Емко, знам, че четеш. Целуни го от мен! За лека нощ. И после за добро утро. И му кажи нали знаеш какво.



На море

2007-09-16T18:53:09.718+03:00

Буболечката заминава на море утре. С мама и тати. Там ще са и Леа, Теон, Робин и Джоши (сигурно).(image)
Другата седмица се присъединявам и аз. Слънце, море и много готин надуваем басейн, който прилича на ця-я-ял остров или на оазис, или и на двете.
Леа вече е изгубена за сушата кауза. Отказва да излиза от водата.
Да видим Али. Ако е толкова смел и неуправляем както докато се разхождаме ... не ми се мисли. Ачето ще го "гони" чак до шамандурите най-вероятно. Ще е забавно! Меко казано :)

(image) А иначе, Алекс говори!
Казва "аку" с най-хубавото 'к', което може да бъде изговорено от човек. Ама когато му се наложи да казва "аку", на нас пък ни се налага да запушваме нос :) Рисковете на проговарянето...
Вчера каза и "никак", ама само веднъж. Май беше по-скоро случайно и съвсем неосъзнато. За сметка на това, хич неслучайно и възможно най-осъзнато аз го учих да казва "няма". Кога ли Емка ще вдигне ръце от нас?!...
Малко по малко думичките в речника му стават все повече. И са трудни. Имат 'к' в себе си. Той май и 'р' каза. Ама пак неосъзнато.
На първия език проговори. Сега е време да проговаря на втория ;) Мисля, че няма да е трудно. Никак.
(image)
Следващи думи в речника на Алекс:
море
вода
пясък
Catch me if you can ... :)



Home Alone

2007-07-31T21:12:52.836+03:00

Днес Емка и Ачето се прибират вкъщи при малкото си момче.
Той все още не знае кой ще го събуди следобед. Дори не подозира.

А на мен ще ми е някак неестествено утре сутринта да не чуя гласчето му по бейбифона. Тъкмо взех да свиквам със ставането рано. С виковете му (той по принцип се буди към 7 и нещо, ама мен нали ме мързи, излежавам се до 8 и нещо), защото му писва да чака някой да го измъкне от легълцето му най-после (!)(image)
Ще ми липсва денят с него - уж имаме режим, който спазваме, и този режим се повтаря всеки ден, а на човек хич не му омръзва. Защо ли? Ами защото реакциите на Алекс са различни всеки ден. Веднъж е съсредоточен в това, което прави, каквото и да е то, следващия път се смее и прави пакости, след това пък е начумерен и в очичките ми току да се появят сълзи. И така - денят ни се определя от настроението му :)

(image) Хубаво е с малко създание. Изморява те по толкова готин начин! Смееш се с него, правиш се, че му се сърдиш, когато е направил беля, мъчно ти е, когато му се доплаче, спиш заедно с него следобед, пеете заедно, танцувате заедно - правиш всичко, за да е щастлив. И така и на теб ти е щастливо.
Сигурно е така с всяко малко същество, ама се радвам, че малкото същество, с което аз прекарах тази седмица, а и последните година и 9 месеца (и следващите много седмици и месеци, и години, I hope), е именно Алекс.

Сега отивам да поиграя малко с него.

(Фотоапаратът се напълни със снимки - няма да качвам всички, но част от тях определено ще нарисуват и дигитално седмицата ни home alone.)



Home Alone

2007-07-31T21:07:58.826+03:00

Днес по телефона ни се обади баба Ели. Много говорихме с нея - всъщност аз говорих с нея, тя с мен, тя с Алекс, но не и Алекс с нея. Днес той бойкотира всички и всичко.

Не пожела да спи следобед.
Беше сърдит на разходката.
Не продума дума на баба си.
Изсипа си обяда.

(image) Обаче е щастлив. Усмихва се. Мисля, че ще легне рано. Мисля, че е изтощен. От липсата на сън. От горещината. От виковете си - докато аз съм в спалнята, той отива в детската и започва да вика колкото глас има :) Опитах се да му обясня, че чувам и ако тихичко ме повика, ама не. Не ще и да чуе.

Днес в парка се запознахме с едно момиченце - Криси, на 3 годинки.(image) Криси не откъсна поглед от Алекс. А той - нито веднъж не я удостои с усмивка. Беше намръщен (може би защото си говорих с нея, а не с него) и тихичко си хапваше солети, опитвайки се да ни покаже, че хич не му пука. Криси по едно време ме погледна и ме попита, "Той защо е тъжен?"
А Алекс просто беше начумерен. И безкомпромисен - "Какво ще й се усмихвам?! Щом не искам, не искам!"

Хич не обича правила. И норми. И виж-колко-слуша-онова-момченце-kind-of-stuff.(image)
Само така, Буболечка моя! Само така :)

Сега изчезваме. Отиваме на разходка пак. Яли сме и двамата, така че не ни търсете. О! И ще минем да видим Арлина и Верчето преди да поемем към парка.



Home Alone

2007-07-31T20:50:56.173+03:00

Тъкмо се прибрахме от разходка. Днес навън времето е страхотно. Духа хладен вятър и не е толкова горещо.Алекс си умря от кеф вятърът да издухва шапката му :) Ходихме чак до Народната библиотека, после в Докторската градинка. Той беше адски сериозен през цялото време. Седна до мен и заедно наблюдавахме хората, гълъбите, играчките на децата, всичко. Пием вода, гледаме и си говорим (как си говорим, не питайте).Днес програмата ни е много нагъсто. Чака ни още едно излизане довечера. Ще вземем максималното от хладното на деня. Така сме се разбрали. Освен това се предполага, че и двамата ще спим следобед. Сутринта Али реши, че му се пее в 5! Така е, като не вървим по план и си лягаме рано...(сега тича около мен с една зелена топка и по паммерс)Вчера закусвахме с Иван - някои ядоха мекици, други кроасани, кой каквото свари. И ходихме на разходка. И се гонихме. И се снимахме. И се смяхме.Дните с малката Буболечка минават толкова неусетно и са толкова щастливи! Нали знаете колко 'обичам' да ставам рано. Е, сега дори не ми прави впечатление. Защото влизам към 8 в стаята на Али и през решетките на легълцето му се подават една огромна усмивка и две святкащи очи. Подава ми празното си шише и казва 'Баво!' Изпил е всичката вода.Закусваме заедно и не ни търсете. Безгрижни, смеещи се, хванати за ръце тръгваме на разходка. И така всеки ден.Емка му липсва като че ли. От време на време казва 'мама'. Сякаш сутрин като излезе от стаята си, очаква да я види на вратата. Поне такова усещане имам.Ще му се да е по-висок. Все намира на какво да стъпи, за да стига това, което иначе не успява. Сега, например, е върху гърнето си и се опитва да гледа през прозореца :) Грандиозни идеи му хрумват. Само едно дете би се сетило.Чудя се защо на всеки му се иска понякога да е дете....Отиваме да обядваме сега. Аз лично съм гладна. А имайки предвид, че Алекс ми донесе купичките с храната си, явно и той е :)[...]



Home Alone

2007-07-31T20:55:06.860+03:00

Алекс вече спинка. Измори се. Ходихме на разходка. Тича толкова много. (image) Смя се още повече. Взехме си четири кубчета, за да си играем с тях - той взе три жълти, аз - едно синьо. И не спряхме да ги хвърляме в парка. Хвърляме, взимаме от земята, хвърляме, взимаме от земята, хвърляме... Така и не му омръзна.
Гонихме се - аз него, той мен и пак.
Снимахме се, красив е!
Като отивахме към парка, срещнахме една двойка. Говореха си нещо. Когато се приближихме, момичето млъкна и се загледа в Алекс. Като ни задминаха, тя попита приятеля си, "Видя ли го? Беше много красив! И имаше кърпа на вратлето."
А на мен ми стана супер готино!

Алекс целува много вече, адски много. И хапе докато целува. Всеки път щом го стигнех, докато се гонехме, той ме гушваше и ме целуваше по бузата. Отваря широко уста, хваща ми главата и бам! - ухапана :)

(image) Слънцето ми - каза Верчето, докато се радвахме на Арлина.
Да, слънце ми е той :)
А сега спи. Изпи си млякото (ама че готино мирише това Фризо!) Лапна си палеца. Цункахме се за Good night! и voila... До утре, когато ще се събуди с усмивка, ще закусваме с Иван, може и на разходка да отидем.

Отгоре на всичко Алекс вече казва Теди. Не Теде както доскоро, а Теди :) Може и да не влага това, което аз влагам, казвайки Алекс, но е страхотно да чувам името си, казано от него. Наистина.
Знам, че ще го видя само след няколко часа, а вече ми липсва. Липсва ми смехът му. И умората след като сме се гонили, след като сме се опитвали да се нахраним, след като сме се преобували, след като сме се къпали.
(image) Голямо щастие е той, най-голямото. Мисля, че Емка знае колко много го обичам. Мисля, че и той знае. Или поне усеща. Защото ми се радва. И ме прегръща. И ме целува. И ме хваща за ръка. И казва името ми.

И, btw, движим се по план - Али си легна късно, май и аз така ще направя. Аз пих бира, той - мляко. Само дискотеката забравихме, ама утре...
До утре, Буболечка моя! Спи спокойно и сънувай само хубави неща. And don't let the bad bugs bite!

(Снимки ще кача едва другата седмица, защото си забравих кабела вкъщи. Пфу!)



Home Alone

2007-07-29T10:22:04.970+03:00

От днес с Алекс сме home alone - цяла една седмица. Няма да има родители вкъщи, изпратихме ги далеч. А нали се сещате какъв купон е, когато децата са сами.
Ще стоим будни до късно - е, късно-късно - Алекс до към 9.30/10.00 (ама това е тайна), а пък аз докато ми се доспи.
Ще си правим шумни дискотеки - основно детски, макар че Али е сериозен музикален фен (да се разбира - върти се на всякаква готина музика).
Ще пием бира ... и мляко, и сок, и вода.
Ще ядем каквото искаме, основно детска кухня (yummy!).
Ще хайманосваме вечер (можете да ни намерите в Докторската градинка или в Заимов, или някъде по улиците).
Така де, с десет думи - ще се справим страхотно и ще ни е супер забавно!

Let the adventure begin now! :)



A Life's Story III

2007-07-16T22:59:46.306+03:00

Лятото бях на езиков курс в Дания.
Един ден получих смс от Емка. Спомням си точно къде бях, спомням си как реагирах.
Бях в Копенхаген, на sightseeing, сама. Бях тръгнала към Kongelige Bibliotek (най-любимото ми място там). (image) Отпред има едни пейки. Точно когато минавах покрай тях, получих смс-а. Кофти, че не си го пазя. Алекс беше спечелил първия си конкурс. На списание 'Моето бебе' - Лакомник на месеца. Леле, колко щастлива бях! Седнах на една от пейките и сигурно съм препрочитала смс-а поне 7-8 пъти. Алекс в списание! Май тогава не знаех коя снимка е изпратила Емка. Видях я като се прибрах и си получих брой 41 на 'Моето бебе'.
(image) Всъщност това не е единствената публикувана снимка в списанието. Другата не участва в конкурс. Просто е хубава. Алекс е хубав на нея. Красив. Мъничък. С шапка. Важен. Как да не я публикуват! Оттогава не е участвал в конкурси. Но просто не можем да изберем снимки. Толкова са много. И различни. И на всичките е Алекс.
Аз лично бих изпратила всички снимки в наличност. Ако няма достатъчно конкурси, ще настоявам да направят. Специално за малката ми Буболечка.

Уж пишех разказ за това, което се е случвало на Алекс и нас преди създаването на блога, а май пропуснах важни моменти. Пропуснах момента, в който Али започна да се обръща по корем. Не си спомням на колко месеца беше, но беше уникално забавен. Главата му тежеше и едно обръщане му костваше хиляди усилия. Засилваше се, помагаше си с една ръка, обаче все забравяше за съществуването на другата и тя или проваляше опита за обръщане, или се оказваше не където трябва. Трудна работа си е да лежиш по коремче!
(image) Още по-трудно беше да свикне да седи. Като гледам снимките, горе-долу на седем месеца е започнал да се крепи самичък. Без възглавници и всякакви там други неудобни неща, които уж са за негово удобство. И него отвреме на време го хващаше мързелът и просто се отпускаше на дивана. Какво пък? Никой за никъде не бърза. Ама си е радост да го видиш сам да седи! Без проблем да се навежда или да се върти на столчето си! Много е хубаво. Много е хубаво Алекс да расте, а ние да сме около него и да ни подарява всяка своя първа стъпка...



Целувам те!

2007-07-10T11:08:01.747+03:00

Алекс няма навика да показва чувства. Мъж е все пак. Обича да е сериозен. Намръщен дори. Когато върши нещо в стаята си, се вглъбява толкова, че нито едно мускулче на лицето му не помръдва. С огромно усърдие пренарежда кубчетата си, пуска количките по пистата, нарежда животните в дървената ферма и само отвреме навреме си казва нещо. Понякога забравя, че сме в стаята при него. Минава покрай нас без и за миг да се отклони от плана, който е в главата му.
Има дни обаче, и те стават все по-често явление, когато Алекс ни пуска в света си. Взима някое гумено човече от кошарката, тихичко се приближава до Емка и сяда в скута й. Нищо не казва. Все едно това е най-естественото нещо, което едно малко момче прави, когато в стаята му, до легълцето е седнала мама. При мен също идва, не сяда, а ми подава рибата с механизъм, която се навива и опашката и започва шумно да шава. Поглежда ме, усмихва се, смее се и продължава с изпълнението на плана. Хубаво е да си част от играта на Алекс.

(image) Още по-хубаво е, когато той реши да целува. Не целува всеки. Емка. Леа. И мен целува.
Леа целува съвсем нежно и лекичко, по бузата. И то когато той реши.
Емка целува много. Обхваща лицето й с ръчички и си заравя главичката в нея. Целувките му са едни мокри и бебешки.
И мен целува така. Понякога лицето му се приближава толкова, че мога да видя всеки цвят в очите му. Нослето му е като топче. Почти се удря в мен. Целува веднъж, два пъти, три пъти. Много.
Вчера пак ме целуна. Засякохме се на стълбите в блока. Те се качваха, хванати за ръка, а аз слизах, за да ги посрещна. Алекс ми се усмихна. Наведох се, за да го цункам, а всъщност той ме изпревари. После го носих до горе, а Емка ни разконспирира, "А-а-а, вдигаш го, за да те целуне! Разбрах аз!"
Ами така де, какво по-вълшебно от една целувка на Алекс?!