Subscribe: straborn
http://straborn.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: straborn

straborn





Updated: 2014-10-06T17:42:34.444-07:00

 



Как да се спасим еврото?

2011-12-09T12:15:55.608-08:00

Как да се спасим евротоТочно 20 години след историческата среща на върха в Маастрихт, която проправи път към изграждането на икономически и паричен съюз ръководителите на държавите-членки на ЕС се събират Брюксел с надеждата да спасят започнатия тогава проект за общата европейска валута. Маастрихтският проект беше построен наполовина. Докато паричният съюз стана факт през 2002 г., икономическият остана само като име. Днес обаче виждаме, че без икономическия стълб, цялата финансова структура би рухнала. Последната дългова криза в еврозоната е красноречиво доказателство. Нещо трябва да се направи и то скоро. Решенията са обаче са трудни за 27те държави членки, които днес също така вземат решение за приемането на нов член - Хърватия.Облаците на несигурността над европейския небосклон най-сетне започват да се разсейват. Срещата на върха определи логичната стъпка към по-нататъшна интеграция в сферата на фискалната политика – единственото решение, което може да спаси еврозоната от вътрешен саморазпад. Не всички страни-членки обаче подкрепят предложения от германския канцлер Меркел и френския президент Саркози спасителен пакет. Настрана остава обичайният заподозрян е интеграционен обструкционизъм – Обединеното кралство. Аргументът на британския премиер Дейвид Камерън е познат. Великобритания е против отдаването на всякакъв суверенитет в чувствителни за нея области – като финансите и икономическата политика. Лондонското сити иска да запази своите конкурентни предимства като световна финансова столица без да се нагърбва с допълнителни европейски регулации. Поради този политически отпор днешното предложение няма да се приема като ревизия на досегашните договори, а по-скоро като ново и различно международно споразумение, в което ще участват приблизително всички освен Великобритания, която остава захвърлена в самотната компания на някои други евроскептични държави като Чехия и Унгария. Британският отказ ясно показва, че Европа се движи не само на няколко скорости, но дори и в няколко различни посоки.Скритият елемент от днешната сделка, е че тя не е само споразумение между държавите, но и между тях от една страна и Европейската централна банка (ЕЦБ) от друга. На няколко пъти председателя на ЕЦБ намекна[...]



Къде се намираме? Състояние на Българската икономика на фона на кризата в ЕС към края на 2011г.

2011-12-08T05:40:58.994-08:00

Преди да удари световната криза от 2008 г. българската икономика се задвижваше като малка електрическа мотриса с три мотора: преките чуждестранни инвестиции, строителството на имоти за живеене и износът. Кризата ни удари и едва не дерайлирахме с останалия свят. Инвестициите, секнаха, строителният ни балон, може би не чак толкова раздут като в други страни като Естония, Ирландия и Испания например, се спука. И все пак влезлите преди 2008 г. инвестиции си бяха тук. Тези инвестиции бяха се превърнали в индустриални мощности, с които произвеждаме стоки, предимно за износ. В трите последвали години именно износът тласкаше икономиката ни напред. Нашият вътрешен пазар беше и си остава свит. Нищо чудно, хората си пестят парит в несигурни времена. Все пак, горе-долу нещата от края на 2010 и първата половина на 2011 г. тръгнаха на малко по-добре. В края на годината нашата икономика отново вижда трудности. Този път в нашите основни партньори от ЕС. Икономиката там се забавя, а забавената икономика значи и намалено търсене. Оттам по-малко приходи за българските износители, които пък от своя страна са мотора на българското стопанство. Как се стигна дотук? Германия - истинският европейски икономически двигател отчете рекорден след студеновоеннен ръст, вследствие от износа й в Китай и трети държави, който пък от своя страна й помогна да води активна политика по отношение на спасяване на затънали в дългове държави-членки на еврозоната, както и да спасява свои собствени банки, които са финансирали задлъжнелите страни. Тези държави закъсаха, защото изпаднаха в дългова криза. Как така? Финансовата криза от 2008 г., която започна в САЩ се пренесе в Европа като икономическа криза вследствие на утежненото кредитиране, а оттам и в дългова криза на публичните финанси. Когато банките загубиха пари вследствие на спукването на жилищния балон в САЩ паричното предлагане намалява. Самите банки стават по-внимателни на кого какъв кредит да отпуснат. В общия случай кредитирането намаля. От това страда и реалната икономика, която има нужда от заеми за рутинната си дейност. След като реалната икономика отчита спад, спад отчитат и данъчните постъпленията в държавните хазни на държавите-членки на ЕС.Европа почти изцяло влезе в кризата от 2008 [...]



"Теория на справедливостта" Джон Ролс

2011-06-07T02:32:19.040-07:00

конспектДжон Ролс е най-влиятелният политически философ от втората половина на двайсети век. Той пише за социалната справедливост, но не от позицията на социализма, а следвайки либералната традиция. Книгата му „Теория на справедливостта” повлиява, както на либералите, така и на социалдемократите. Основната тема е justice as fairness - справедливостта като равнопоставеност.Справедливостта е основно достойнство на обществените институции. Те трябва да са преди всичко справедливи и после всичко останало. Законите и институциите трябва да бъдат реформирани или премахнати, ако са несправедливи, без значение колко са ефикасни и добре функциониращи. Всеки човек притежава неприкосновеност, основана върху справедливостта, която дори благоденствието на обществото като цяло не може да наруши. поради тази причина справедливостта отрича, че загубата на личната свобода се оправдава от по-голямото количество блага, придобити от другите. Тя не признава, че жертвите, наложени на неколцина, се компенсират от повече предимства за другите.Обществото е обединение на съдружници с цел взаимна изгода. То се характеризира обикновено както с конфликт на интереси, така и с общност на интереси. Сътрудничеството дава по-добър живот от този, който индивидът би имал, ако трябваше да живее единствено от собствените си усилия. Конфликтите се получават за това как да бъде разпределено произведеното в резултат на сътрудничеството. Всеки иска повече. Принципите на разпределение са принципите на социалната справедливост. Те предоставят метод за възлагане на права и задължения в основните институции на обществото и постановяват съответното разпределение на изгодите и бремето на общественото сътрудничество. Хората трябва да споделят една концепция за справедливостта, защото тя създава приятелски връзки между тях. Кои са тези принципи на социалната справедливост? Ние приемаме интуитивно справедливостта. Когато има преразпределение, винаги присъства и идеята за справедливост, но не само тя е по-обща от това. Институциите са справедливи, когато не действат произволно. Не става дума само за преразпределение. Ролс разглежда базисната структура на обществото като главен обект на справедливостта. Това е начин[...]



Предколеден разговор между капиталист и неговия син

2009-12-24T07:44:44.284-08:00

Вдъхновен от рекламата, че на Коледа стават чудеса, малкият син попита баща си:

- При нас е толкова хубаво. Няма ли да е прекрасно, ако всички хора по земята се радват и живеят добре?

- Чудесно ще е.

- Но сега има толкова бедни хора. Виж какво дават по новините – деца, за които дядо Коледа няма да дойде. Те са толкова бедни. Татко, няма ли да е прекрасно, ако ето така всеки човек получи 1 000 000 златни пари. Всички хора ще са богати. Всеки ще може да си купи каквото си поиска. Никой няма да е недоволен.

- Няма да стане.

- Защо?

- Знаеш ли какво ще се получи? Ако всички хора имат по 1 000 000, всички ще отидат по магазините да пазаруват и за нула време всички рафтове ще бъдат опразнени. Който, пръв си е купил ще има, който е останал на опашката, ще остане с празни ръце. Ти ще имаш един милион, но няма да има нищо, което да си купиш с него. Но нищо! И утре е ден. Ти си имаш своя милион и утре ще дойдеш по-рано от всички в магазина.
Идваш и виждаш пълни рафтове. Пълниш количката с всичките играчки, но когато стигаш до касата виждаш, че парите няма да ти стигнат. През нощта продавачите са сменили цените. Твоят милион ще ти стигне сигурно само за играта, която искаше, но не и за цялата кошница. Виждаш ли, парите имат смисъл само ако има стоки зад тях. На тебе не ти трябват пари. С тях нищо не можеш да правиш освен да ги замениш за нещо друго. Ти искаш шоколад, кола или плейстейшън.

- Значи... тогава искам всички на земята да получат един плейстейшън. Така всички ще се забавляват и ще играем заедно.

- И това няма да проработи.

- Но ти нали каза - не пари, а неща.

- Хората, които правят плейстейшън искат да спечелят пари като всички други си купуват плейстейшън. Когато всички други вече си имат такъв тяхната работа ще стане излишна. Никой няма да си купи това, което има. Работниците ще си отидат от компанията и плейстейшън ще затвори врати. След време обаче на всички нас, които имаме тази игра ще ни омръзне. Някои ще поискат нов модел, но няма да го има, защото хората правещи играта сега правят нещо си друго. Ще мине още време и нашите плейстейшъни ще остареят и ще се счупят. Кой ще ги поправи? И поправячи няма да има. Тогава ние ще им кажем: „Елате пак. Измисляйте и сглобявайте.” „Ами вие какво ще ни дадете?” „Ние ще ви платим.” И те ще дойдат.Тогава тези, които могат да си платят, ще имат плейстейшън.

- Тогава искам всички да могат да си платят.

- Как като дадеш на всички по един златен милион ли?

- Но в такъв случай какво да правим? – попита малкото дете.

- Не знам. Нали ти искаше да спасяваш света.



Горбачов

2009-12-10T02:50:21.025-08:00

Когато започнахме, не разбирахме дълбочината на проблемите срещу които се изправяме.Светът се промени през 1989г. Това е година на нов вид социална промяна. Това е времето на кадифените революции. 200 години по-рано Френската буржоазна революция въздига гражданските права и човешкото достойнство на своя демократичен пиедестал, но той е омърсен от последвалия го терор с кръвта на аристократи, якобинци, обикновени граждани и тирани. Революцията от 1989 г. сменя старото управление в страните от централна и източна Европа по един безкръвен начин (с изключение на Румъния). Този ядрено подплатен и танково подсигурен режим на най-могъщата тоталитарна държава СССР има несравнимо по-голяма репресивна мощ от личната гвардия, на който и да било френски монарх от епохата на абсолютизма. Когато политическото му влияние запада, той изненадващо се отказва от използването на сила, за да запази контрола си над своята източноевропейска орбита от сателити. Нещо повече Съветският ръководител дори приканва суверенните държави да поемат по своя собствен път. Така 1989 г. поставя началото на едно демократичното развитие за източноевропейските държави, които започват демократичния си преход – всяка по своя път. Картата на Европа се променя. цели държави изчезват – една се обединява, останалите се разцепват. Както забелязва проф. Аш, никоя държава съседна на Полша през 1989 г. след 4 години не съществува, в това число и една от двете световни свръхсили, с които граничи. Изглежда невероятно, че държавата с най-многобройните конвенционални войски и ядрен потенциал, достатъчен да разцепи земното ядро, водач на социалистическия блок, държавата с най-голяма територия в света, обхващаща 11 часови зони изведнъж просто престава да съществува. Не тоталната ядрена война – страх на световното население, продължил близо 50 години е довела до този крах. Комунистическа система вътрешно се саморазпада. Следствието е и, че държавата олицетворяваща тази система СССР е че също се разпаднаБез личността на последния генерален секретар на КПСС, първи и единствен президент на СССР, достигнал поста ГС на КПСС през 1985 г., нищо от големите промени на 1989г. нямаше да се случи. Партията и държавата е едно [...]



Понятието вертикална интеграция.

2009-11-26T01:17:54.628-08:00

Понятието вертикална интеграция.Това е сливането на две предприятия, които действат на различни етапи от производствения процес. Пример производител но храни и разпространителска мрежа или супермаркети. Много от големите вериги у нас са изградили такава интеграция. Лукойл държи рафинерията в Бургас, както и бензиностанциите. Идеята е важен пункт при определянето на корпоративната стратегия.вертикалната интеграция може да бъде напред и назад. Напред, когато фирмата се обвързва надолу във веригата към купувачите. Назад е като се интегрира в посока доставчиците и източниците на суровини. Example of Backward and Forward IntegrationNo IntegrationRaw Materials IntermediateManufacturing Assembly Distribution End Customer Backward IntegrationRaw Materials IntermediateManufacturing Assembly Distribution End Customer Forward IntegrationRaw Materials IntermediateManufacturing Assembly Distribution End CustomerВертикалната интеграция предлага следните преимущества:а) намалени транспортни разходи при близки географски обекти.б) по-добра координация на доставките. Намаляване на транзакционните разходи при търсене на доставчик или дистрибутор.в) увеличаване на бариерите за навлизане на пазара на конкурентни фирми.г) улесняване на инвестициите в двете посоки.д) възможност за по-добро синхронизиране в определена специфична област.. За производството на хартия са нужни два независими, но свързани процеса производство на дървесина, а от нея се прави пулп. всеки процес трябва да е свързан с другия и консистентен.е) повече информация за цялостния производствен процес може да бъде събрана.ж)данъчни трикове.Понякога фирмите могат да спестят от данъци, обединявайки производства. Пример В Аляска нефтодобивната промишленост плаща данък на мястото, където е добит нефтът. Той се изчислява като от пазарната цена се извадят транспортните разходи. транспортните разходи са разходите за петролопровод. Нефтодобивните компании са се интегрирали с компаниите за пренос, които държат тръбопроводите и си самоначисляват високи такси за пренос. Правейки това те снижават базата, върху която ще се начисли данък върху добития нефт. данъкът се начислява върху пазарната цена минус транспортните разходи.Потенциални недостатъци са:а) Балансиране на капацитета. Например Ако фирмата се интегрира надолу, т[...]



Политическа позиция на АЛДЕ относно политиката за предоставяне на закрила.

2009-11-11T06:40:55.363-08:00

Политическа позиция на АЛДЕ относно политиката за предоставяне на закрила.За либералите на първо място стои отделният индивид. Висша ценност е личната свобода в политиката, икономиката и личното пространство. Тази свобода не е само идеал, конституционно право на всички граждани. Идеологията на либерализма се основава на зачитането на демокрацията, основните права и опазването на пазарната икономика. Други приоритети за съвременните либерали са: грижата за чиста околната среда и икономически напредък, изразени в концепцията за устойчиво развитие и солидарността в обществото. Толерантност към различието и зачитане на многообразието: езиковото, културно, религиозно. Дискриминацията по какъвто и да е признак е недопустима. Световният ангажимент на либералите е изграждането на демократични общества, борба срещу бедността, и борба за основните права.Тъй като човешките права са от първостепенно политическо значение, групата на либералите активно участват в парламентарната комисия за свобода правосъдие и вътрешни работи, както и по въпросите за имиграция и предоставянето на убежище. Имиграционната политика и политиката за предоставянето на убежище (международна закрила) като общностни политики водят началото си от Договора от Амстердам и създаденото от него „пространство за свобода сигурност и правосъдие” през 1997 г. С амстердамската реформа се интегрира Шенгенското законодателство в общностното и започва прехвърлянето на политиките за имиграция, убежище, визи от третия в първия стълб на ЕС, където решенията се вземат съвместно от Парламента и Съвета. Фактическото начало представлява Европейският съвет от 1999 г. в Тампере. Относно миграционната политиката там се взема политическото решение свободното придвижване да не е право само за гражданите на държавите-членки, но и на всички хора на територията на ЕС. Трябва да се създадат уеднаквени правила за миграцията, убежището, и контрол на външните граници на съюза. Нуждата от общностна политика е продиктувана от липсата на вътрешни граници и свободното движение на хора, както и интегрирането на Шенгенското законодателство в acquis communautaire. Позицията на групата н[...]



Последните развития във войната в Афганистан.

2009-10-18T07:34:19.384-07:00

Последните развития във войната в Афганистан. Едно от предизборните обещания на Обама беше да прекрати несправедливата война в Ирак, но да подсили справедливата борба в Афганистан. За ужас на сенаторите демократи сред които и Джон Кери Барак Обама трябва да убеди конгреса, че за войната в Афганистан са нужни още хора. Това искане идва от главнокомандващия на НАТО в Афганистан генерал Стенли МакКристъл, прочул се с неутрализирането на Иракския вожд на Ал Кайда Абу Мусаб Ал Заркауи. Самият генерал признава, че слабо познава тази страна, привичките на народа. Дори и най-малките жестове на американците са от значение. Те искат да помогнат като изкопаят кладенец в някое село, но на кого да възложат поръчката кой ще се разпорежда с водата от него. Кой ще получи облагите? Веднага последва противоборство и разделение между местните за ограничените ресурси. Американците освобождават селски пазар от талибаните, но той остава непристъпен и за обикновените хора, които се страхуват, че като отиват да търгуват там ще си навлекат гнева на талибанските вождове. „Защо не ни помагате?” пита американски войник. „Какво можем да направим? Вие имате самолети, танкове и пушки. Ние сме обикновени хора, нямаме и меч дори. Ако вие не можете да победите, как бихме могли ние?” Контратерористчните удари от въздуха по терористични обекти са мощно оръжие, на те понякога удрят живите щитове от невинни граждани, поставени там от талибаните. Резултатът е омраза към неверниците и отдръпване от американците. В крайния сметка нови талибани, жадни за мъст. Новата американска стратегия да си близо до хората носи и по-голям риск за войниците. Въздушните удари постепенно се заменят с пехотни патрули. Техният брой не е достатъчен да покрие огромната държава. Генералът предупреждава, че Америка рискува да загуби войната, ако не бъдат изпратени нови попълнения. Британският премиер обещава още 500 души. Генералът иска 10 000! Афганистан е далече от представата ни демократично общество, но още повече от това, че е сигурна държава. Изборите за президент през август бяха спечелени от досегашния лидер на страната Хамид Карзай. Западните правителства се [...]



Вторият ирлански референдум

2009-10-03T11:00:20.683-07:00

Кризата може и да има положителни страни. Тя е състояние, което ни кара да преосмислим позициите си. Така и резултатът от втория Ирландски референдум вчера показва едно зряло преосмисляне на цялата европейска политика. Показа един мироглед който се простира отвъд териториалната брегова линия на малката островна държава. При избирателна активност от 58% 67% от гласоподавателите казаха „Да” на идеала за обединена Европа. От гледна точка на реализма цитатът би звучал така: „Или ще просперираме заедно или потъваме поотделно.”

Ирландците, които исторически най-много са успяват да спечелят от 36те си години европейска интеграция бяха твърде горди преди 16 месеца. Сега, когато икономическата криза идваща от другата страна на океана заля 4-милионния остров изцяло и толкова силно, дойде време за общностно изтрезняване. Когато през 1973 г. Ирландия заедно с Великобритания и Дания се присъединява към Европейската икономическа общност, тя е най-бедната държава от тогавашните 9 страни-членки. За 30 години успешни реформи, насочени към подобряване на средата за чуждестранни инвестиции и подкрепа на образованието, както и целесъобразно оползотворяване на общностните средства страната заема второ място по БВП на глава от населението със 160% от средното за ЕС. Първи са Люксембург. Успехът обаче води и до главозамайване.

Икономическият ръст подклажда националистическа гордост, а тя, примесена с демагогия и лъжи беше в основата на негативната кампания през лятото на 2008 г. Сега ситуацията изглежда по коренно различен начин и ирландците го осъзнаха. Малко по на запад една друга островна държава, която в добрите години на рисковите фондови пазари изживяваше стремителен бум беше докарана почти до национален фалит в резултат на кризата. В момента в Исландия дори обсъждат членство в ЕС като спасителна мярка за бъдещето на страната. Ирландците, обаче могат да разчитат и сега на общностната солидарност. Едно повторно „не” би ги обрекло на общностна изолация, а точно в тези трудни моменти всяка държава търси от сътрудничество, от сигурност, от съдействие.


Какво още остава, за да влезе Лисабонският договор в сила? Нужни са само подписите на двама души. Полският президент Лех Качински и чешкият президент Вацлав Клаус и двамата националистично настроени и евроскептични галантно си казват един на друг: „След Вас, господин Президент”. Въпреки, че парлсментите и на двете държави са ратифицирали договора, той трябва да се промулгира от президентите. Те са длъжни да го направят, но могат да протакат. Вацлав Клаус сигурно ще е последен. В момента той изчаква решението на чешкия конституционен съд дали договорът противоречи на конституцията. В епично и иносказателно решение по-рано тази година германският конституционен съд одобри договора, но с уговорката, че немският бундестаг трябва да приеме нови закони, които да подсилят защитата на личните права на гражданите.

В днешния политически взаимозависим, технологично свързан и икономически глобализиран свят никоя държава не може да се справи сама: нито гигантски Китай, нито могъща Америка, нито келтския Тигър – Ирландия.
Дори и при най-добрите им намерения, националистите, които не успяват да видят тази тенденция, са тези, които най-много вредят на собствените си страни.



0 Comments

2009-09-12T13:04:27.314-07:00

Има два начина:
или излизаш на площада или заминаваш за чужбина.
Иначе около врата се стяга примка, ръцете - вързани. Няма измъкване от ограниченията, които сме си наложили. Те са най-страшните и най-упоритите за изкореняване. Мразя националните стереотипи. Мразя да се оправдаваме с робството, комунизма или заговор на балканските ни съседи – врагове на държавата. Всъщност най-големите врагове на държавата сме си самите ние: българските граждани: не събрани в общество, незаинтересовани отвъд телевизионния екран за общата ни национална съдба.
Иначе сме патриоти и обичаме родолюбивата ракийка с мека топлина. Обичаме я в гарнитура с вечерните новини пред телевизора. Тук зрителят - цар и потребител с властнически правомощия над дистанционното слуша какво днес други хора са правили. Някои днес дори се опитаха да направят нещо за него. Не направихме много. Няма как да направим много, като не сме много. Докато не се съберем много. Няма как гласът ни да бъде чук, ако не излезем и не говорим. И нека се провикнем. Дебели са стените на президентството, дебели са стените на Министерския съвет, а Парламентът пък не слуша. Не се интересува. Това сме ние от протеста – безтегловно, неприятно малцинство, издухано от септемврийския ветрец, прогонено от хорската апатия.
Защо ми е да протестирам?
Защото пътят на пътят на народа се разделя тук на две посоки.
Или ще излезеш от костеливата черупка на тягостното ежедневие, като кажеш: „Стига!”, или хващаш самолета за „на запад”.
Първото, като че ли, по-трудно ми се вижда, особено щом границите вече отдавна не са граници. Но преградите останаха и то непреодолими. Границите, които не някой властник отгоре ни налага.
Стените ние съвсем сами строим. Строим ги против себе си. Строим ги вътре в себе си. Защо да се ограничаваме? Защо не излезем на агората като свободни? Докато не сме навън ние сме заробени в най-малката възможна клетка – тази на ума.
Безспорно има смисъл, вижте, и стойност се създава. Когато ти направиш малък принос, но към всички; когато всеки те последва; когато спреш да мислиш, че някой вместо теб ще действа; тогава всички заедно творим блага за нас си, като общество. Оттам и всеки член на обществото, всеки гражданин печели.
Но не разсъждавай,
че там са се събрали
или ще се съберат.
Ти иди,
други прикани.
Пример дай и друг ще те последва.
Строши чашата с мека топлина, защото тази топлина не топли.
Да си българин не значи да ядеш салатата с ракийка и да псуваш по вражеските нам народи или родното ни управление. Да си гражданин далеч не е това. Да си гражданин не означава да обичаш държавата, а да мразиш правителството. Гражданството е в основата на всяко справедливо управление. Да си гражданин това е да си източник на власт.
Това не значи само
веднъж на няколко години
ти да пускаш своя глас,
Означава да излезеш и да кажеш: “Виж какво, така не става. Искам да е ей така!” При това без страх.
Другият път е със самолета и на запад. Или бягаме на запад и се спасяваме по единично. На запад отдавна са минали по трудния държавнотворен път. Не е имало на времето по на запад, където да отидат. Те е трябвало сами да го направят. И са го направили.
Сега е наш ред да го направим. Не е нужно да разчистваме плевелите на потисничеството и да строим мостове от конституционализъм. Западните демокрации са просекли вече този път. Предизвикателството ни е далеч по-лесно: да се решим и да вървим. Да тръгнем!.
Трети път не съществува. Третият път е обрасла с бурени национална безперспективност –
лична и обществена
безалтернативна
безизходица.



0 Comments

2009-08-26T00:13:54.960-07:00

На 10.03.2008 г. в Уолстрийт плъзва слухът, че американската банка Беър Стърнс изпитва затруднения с ликвидността. Мигновено и неконтролируемо цената на акциите се срутва от 170 на 60 долара. Още същата нощ започват инспекции. Резултатите показват, че банката е залята от „токсични активи” – subprime mortages и няма изгледи сама да се съвземе. Управителят на Федералния резерв Бен Бернанки предлага план за изкупуването на Беър Стърнс от JP Morgan, която да служи като посредник между държавата и закъсалата банка. Намесва се и финансовото министерство (Treasury of State). Финансовият министър Хенри Поусън заявява, че няма да бъде предложено повече от 2 долара за акция. Беър приемат горчивия хап, но поне още са в играта. На 07. септември агонията на банковата система се засилва с рекордните загуби на двойката банки Fannie Mae, Freddie Mac - най-големите, специализирали в ипотечния пазар и също толкова затънали в отровни ипотеки. На 12.09 на ред е титанът на инвестиционните банки - Lehman Brothers, а след него – най-голямата застрахователна компания AIG. Фед национализира първите две и остава третата на пазара. AIG e спасена с държавни субсидии. За да не изпрати погрешния сигнал, че САЩ ще спасява всеки или поне тези, които са too big to fail, Поусън дава на Lehman два дни да намери купувач. Такъв обаче няма. Lehman банкрутира. Lehman са свързани с други банки, а те с други. Глобалният капитал не познава национални граници и заразата се разпространява в целия свят. Една банка купува обещания в Аризона, събира ги със заеми от подобен вид в Кънектикът, пакетира ги под името финансов дериват и ги продава на борсите в Токио, Лондон или Франкфурт. Тези нови и непознати финансови инструменти се оказаха трудни за овладяване. Търговията с необезпечени ипотеки превърна един високо рисков пазар в балон, който неминуемо трябваше да се спука. В добрите дни на кредитирането банките отпускаха кредити дори и на хора, за които има голямо съмнение, че няма да могат да си плащат вноските. Подкрепените от правителството банки Fannie Mae и Freddie Mac, изкупуваха ипотечните задължения от банките. Банките не се притeсняваха да отпускат кредити, защото цената на имотите н[...]



"Теория на справедливостта" Джон Ролс

2009-06-21T04:36:06.442-07:00

конспектДжон Ролс е най-влиятелният политически философ от втората половина на двайсети век. Той пише за социалната справедливост, но не от позицията на социализма, а следвайки либералната традиция. Книгата му „Теория на справедливостта” повлиява, както на либералите, така и на социалдемократите. Основната тема е justice as fairness - справедливостта като равнопоставеност. Справедливостта е основно достойнство на обществените институции. Те трябва да са преди всичко справедливи и после всичко останало. Законите и институциите трябва да бъдат реформирани или премахнати, ако са несправедливи, без значение колко са ефикасни и добре функциониращи. Всеки човек притежава неприкосновеност, основана върху справедливостта, която дори благоденствието на обществото като цяло не може да наруши. поради тази причина справедливостта отрича, че загубата на личната свобода се оправдава от по-голямото количество блага, придобити от другите. Тя не признава, че жертвите, наложени на неколцина, се компенсират от повече предимства за другите.Обществото е обединение на съдружници с цел взаимна изгода. То се характеризира обикновено както с конфликт на интереси, така и с общност на интереси. Сътрудничеството дава по-добър живот от този, който индивидът би имал, ако трябваше да живее единствено от собствените си усилия. Конфликтите се получават за това как да бъде разпределено произведеното в резултат на сътрудничеството. Всеки иска повече. Принципите на разпределение са принципите на социалната справедливост. Те предоставят метод за възлагане на права и задължения в основните институции на обществото и постановяват съответното разпределение на изгодите и бремето на общественото сътрудничество. Хората трябва да споделят една концепция за справедливостта, защото тя създава приятелски връзки между тях. Кои са тези принципи на социалната справедливост? Ние приемаме интуитивно справедливостта. Когато има преразпределение, винаги присъства и идеята за справедливост, но не само тя е по-обща от това. Институциите са справедливи, когато не действат произволно. Не [...]



0 Comments

2009-06-04T14:04:36.965-07:00

(image)



Евроизбори

2009-06-04T13:28:25.070-07:00

Защо да се интересуваме от евроизборите?Отговорът накрая. Нека като за начало да видим кампанията. Кампанията беше пропита с политически заяждания и всеобщи нападки срещу тройнато коалиция. Най-много го отнесе БСП. Ако дебатите за евроизборите не бяха генерална репетиция за националните, това означава, че няма да видим никакви разговори по същество. Няма да разберем какви политики се обещават, но за сметка на това ще гърмят компромати и нападки. Кампанията протече с реклами: шутове и шутове. Който гласува за Бойко, гласува за Костов. Пенсии, минарета и спри корупцията. Рекламите и заяжданията тотално изместиха политическите дебати, а именно в изкуството на дискурса се проявява добрият оратор, аргументираният експерт, този който е най-пригоден за европейската парламентарна среда. Герб постоянно говореха за корупцията в страната и показваха процента на усвоените евросредства. Посланието – „Те се изложиха, избeрeте нас. Ние ще се справим с проблемите.” Как обаче ще се справят не стана ясно.Ивайло Калфин изпадна в популизъм и през цялата кампания говореше как щял да защитава националния интерес. Едва ли ще има партия, която да каже, че ще работи против страната си. Каква е тогава разликата щом всички ще защитават нац. интерес. Кой може да претендира да говори, че защитава интереса на всички граждани? Една партия ги разбира по един начин, друга дава други решения. Външният ни министър в Съвета на министрите като специалист по международна политика може би разбира от „Реалполитик”, но в европарламента важат други принципи. Там освен с български социалисти ще стои редом да социалисти от цяла Европа. Политиките не засягат България само, а целия ЕС, Ако тръгне с рогата напред, доникъде няма да стигне. Синята коалиция мина през страшни перипетии покрай смяната на ръководството и драмата по регистрацията. Тези порочни политически практики нямат ДЕМОКРАТИЧНА държава. В дебатите не бяха особено настъпателни.РЗС не пропускаха да казват във всяка своя изява как Джефри ван Орден е зад тях. Не видях Меглена Кунева да участва пред[...]



0 Comments

2009-05-21T22:35:24.734-07:00

На 10.03.2008 г. в Уолстрийт плъзва слухът, че американската банка Беър Стърнс изпитва затруднения с ликвидността. Мигновено и неконтролируемо цената на акциите се срутва от 170 на 60 долара. Още същата нощ започват инспекции. Резултатите показват, че банката е залята от „токсични активи” – subprime mortages и няма изгледи сама да се съвземе. Управителят на Федералния резерв Бен Бернанки предлага план за изкупуването на Беър Стърнс от JP Morgan, която да служи като посредник между държавата и закъсалата банка. Намесва се и финансовото министерство (Treasury of State). Финансовият министър Хенри Поусън заявява, че няма да бъде предложено повече от 2 долара за акция. Беър приемат горчивия хап, но поне още са в играта. На 07. септември агонията на банковата система се засилва с рекордните загуби на двойката банки Fannie Mae, Freddie Mac - най-големите, специализирали в ипотечния пазар и също толкова затънали в отровни ипотеки. На 12.09 на ред е титанът на инвестиционните банки - Lehman Brothers. Фед национализира първите две и остава третата на пазара. Поусън дава на Lehman два дни да намери купувач. Такъв обаче няма. Lehman банкрутира. Lehman са свързани с други банки, а те с други. Глобалният капитал не познава национални граници и заразата се разпространява в целия свят. Една банка купува обещания в Аризона, събира ги със заеми от подобен вид в Кънектикът, пакетира ги под името финансов дериват и ги продава на борсите в Токио, Лондон или Франкфурт. Тези нови и непознати финансови инструменти се оказаха трудни за овладяване. Търговията с необезпечени ипотеки превърна един високо рисков пазар в балон, който неминуемо трябваше да се спука. Балонът се спука с тътен, заглушил цялата световна икономика. Тътенът се чува не само банките. Той се пренесе и отеква в и другите отрасли в икономиката – всички стопански деятели са засегнати, ако не пряко, то поне косвено. Американската финансова криза се превърна в световна икономическа рецесия. Когато финансовият сектор е разстроен, реалният скоро ще го последва. Дните на неограничена ликвидност и неоценен риск свършиха. Банк[...]



Субсидиарност

2009-02-15T01:12:17.585-08:00

Същност и произход В основата на термина стои латинската дума subsidiarius – помощен, допълнителен. Най-краткото описание на принципа на субсидиарност гласи: „Решенията да се вземат на възможно най-ниското ниво.” По-високите нива на власт трябва да извършват само помощни, допълнителни действия единствено, когато е наложително. Според определението Жан Пол Жаке „властовите правомощия следва да бъдат осъществявани възможно най-близо до гражданите. И единствено в случаите, когато един въпрос не може да се третира задоволително на това ниво, той може да бъде отнесен на по-горното.” Този принцип е фундаментален за функционирането на Европейския съюз. Произходът на принципа е свързан с католическата църква. През 1891 г. папа Лъв XIII издава Rerum Novarum. Една от темите, засегнати от него е отношението между семейството и държавата. „Държавата не трябва да поглъща индивида или семейството. Необходимо е да им бъде осигурено свобода на действието, в границите на общото благо и интереса на другите.” Папата намира намесата на държавата в семейните дела за осъдетилна, освен в случаите на помощ за нуждаещите се семейства. Според католическата църква нищо не трябва да се прави от по-голяма и сложна организация, ако може да бъде извършено от по-малка. Принципът защитава идеята за децентрализация пред централизация. Субсидиарността в текста на договорите В контекста на европейската интеграция принципът на субсидиарност се свързва със законодателния баланс между държавите-членки и институциите на общността. За първи път принципът е въведен, с Единния европейски акт от 1987г. Но приложението му е сведено единствено до екологични въпроси. През 1992г. Договорът от Маастрихт разширява обхвата му във всички области с изключение на тези, в които ЕС разполага с изключителна компетентност. В член 5 от текста на Договора за Европейската общност е записано: В областите, които не са от нейната изключителна компетентност, Общността предприема действия в съответствие с принципа на субсидиарността само ако и доколкото цел[...]



Европейският съюз – отговорност и шанс за България

2009-01-29T06:03:23.626-08:00

Членството на България в ЕС е поредица от шансове и много отговорности. Шанс за нас е, че се присъединихме не само към най-големия общ пазар в света и водеща икономическа сила, но и че бяхме приети в най-старата общност на демократични държави, които, макар че са толкова различни на пръв поглед, споделят общи ценности и обща история. Историята на българската евроинтеграция е твърде кратка, но много показателна. Нека да видим какво се случи през в първите 2 години на българското членство в ЕС. Самият факт, че станахме пълноправен член през 2007 е шанс. Всички бяха наясно, че не сме подготвени за това, както правителството в София, така и бюрократите в Брюксел. Отлагането на членството с една година нямаше да ни направи по готови. То щеше да доведе до масово недоволство, инатливо нежелание за промени и политическа нестабилност с непредвидими последици. Това би подействало обезкуражаващо и в крайна сметка резултатът би бил застой. От друга страна преждевременното ни приемане беше посрещнато с невиждани новогодишни тържества и чувство за добре свършена работа. Работата, обаче, не е свършена. Тя трябваше да започне с нови сили и мотивация в новите условия, в които сякаш по чудо се намерихме. Ние изпаднахме в състояние на безцелно съществуване. Преди знаехме каква е целта: Членство на всяка цена през 2007! Изникна въпросът какво да се прави след това, а за него нямахме готов отговор, сякаш никога не сме вярвали, че България може да бъде член на ЕС. Безметежното ни съществуване в крайна сметка доведе до реформаторски застой. Не бяха изградени институциите, чрез които българският предприемач, селски стопанин или органите за местно самоуправление трябваше да се възползват от митичните европейски фондове. Те си останаха митични. Така може да бъде описана първата година на българското еврочленство. В тази година се ориентирахме в обстановката и се опитвахме да осмислим случващото се. Понеже не знаехме как да действаме, я подкарахме, както досега. Политическата летаргия беше последвана от г[...]



Жан Моне – невидимият в сенките

2009-01-21T13:18:56.095-08:00

“Световният мир не може да бъде запазен без творчески усилия, съответстващи на опасностите, които го заплашват.” Така започва декларацията от 9.05.1950г. на френския външен министър Робер Шуман. Тази декларация е революционно нов етап от развитието на европейската история и слага началото на същинската европейска интеграция. Авторът на декларацията Шуман не е френският министър, чието име тя носи. Авторът е една енигматична личност, който не обича светлината на прожекторите. Той действа тихо и задкулисно, за да сложи началото на грандиозния проект на европейското обединение. Името му е Жан Моне. Приносът на Жан Моне за европейското обединение е несъизмерим със славата на този дребничък човек, който е почти неизвестен на по-широката общественост. Неговият успех се дължи именно на тази липса на публичност. Той действа в тесните кръгове на висшите политици, без сам той някога да е заемал изборен политически пост. Неговите предложения нямат принадлежност към политическите идеологии, а са прагматични технически решения на конкретни належащи проблеми. Моне не е само прагматик. Той е и визионер за бъдещето на Европа, за нейното обединение. Майсторството на Моне се крие в това, че той успява да съвмести идея и практика. Успява да сведе европейската интеграция до конкретни малки проблеми за решаване, при които е много по лесно да се стигне до съгласие. Моне е човек здраво стъпил на земята още от своето израстване в семейната среда. Майка му го учи винаги да се опира на действителността. Жан Омер Мари Габриел Моне се ражда на 9.09.1888г. в град Коняк. Неговият баща е производител и търговец на едноименната напитка и младият Моне бързо е приобщен към семейния бизнес. На 16 години той заминава за Лондон, за да представлява фирмата, без още да е завършил своето образование в лицея. На тръгване баща му го съветва: „Не носи книги. Никой не може да мисли вместо тебе. Гледай през прозореца, говори с хората”. Посредством международната търговия Моне се запознава с тънкостта на между[...]



Моне

2009-01-11T02:43:46.997-08:00

“Световният мир не може да бъде запазен без творчески усилия, съответстващи на опасностите, които го заплашват.” Така започва декларацията от 9.05.1950г. на френския външен министър Робер Шуман. Тази декларация е революционно нов етап от развитието на европейската история и слага началото на същинската европейска интеграция. Авторът на декларацията Шуман не обича светлината на прожекторите името му е Жан Моне. Жан Омер Мари Габриел Моне се ражда на 9.09.1888г. в град Коняк. Неговият баща е производител и търговец на едноименната напитка и младия Моне бързо е приобщен към семейния бизнес. На 16 години той заминава за Лондон, за да представлява фирмата, без още да е завършил своето образование в колежа. На тръгване баща му го съветва: „Не носи книги. Никой не може да мисли вместо тебе. Гледай през прозореца, говори с хората”. Посредством международната търговия Моне се запознава с тънкостта на международните отношения. Той се учи от опита на живота и личните наблюдения от търговските си пътувания до най- различни места: от прериите на западна Канада, през Скандинавия, Русия, до устието на Нил. “Това, което открих в Америка беше нещо повече и се наричаше другояче: това беше експанзията. За първи път срещнах народ, чието занимание не беше да ръководи това, което съществуваше, а неуморно да го развива. Те не мислеха за пределите, не знаеха къде е границата.” Връзките му с Америка ще изиграят важна роля впоследствие. Когато избухва Първата световна война Моне е на 26 години. Той не взема участие в бойните действия, тъй като е освободен от военна служба по здравословни причини, но дава своя принос по друг начин. Моне забелязва, че доставките по море на съюзниците не са организирани адекватно и предлага директно на френския премиер Рене Вивиани своя план. Планът носи почерка на бъдещите му инициативи. Моне предлага доставките на съюзниците да бъдат администрирани от един общ орган, а не всяка страна отделно за себе си. За тази цел в Лондон е създадена Международн[...]



Лисабонският договор

2009-01-11T00:36:55.351-08:00

На 13. 12. 2007г. държавните глави на страните-членки на ЕС подписват Договора от Лисабон. Той ще внесе важни институционални промени, които трябва да спомогнат за по-ефикасното функциониране на Европейския съюз, както и за постигането на по-голяма демократичност. Мерките имат технически характер и нямат федеративния стил на говорене, който беше използван в проекта за Конституция за Европа и който беше отхвърлен последователно от Франция и Нидерландия на референдум през 2005г. Договорът от Лисабон е изменение на сега действащите договори. Промяната започва още от имената им. Договорът за Европейската общност се превръща в Договор за Функционирането на Европейския съюз. Договорът за Европейския съюз си остава със същото име. Това не се прави случайно, а е свързано с изменението на вътрешната структура на ЕС. Премахнато е вътрешното разделение на три стълба: Европейска общност (първи стълб), Обща външна политика и политика за сигурност (втори стълб), и Зона на свобода сигурност и правосъдие (трети стълб), които в момента заедно формират ЕС. Европейската общност единствена има правосубектност, докато правосубектността на ЕС е спорна. След влизането в сила на Лисабонския договор ЕС ще получи статут на юридическо лице. Съюзът замества Европейската общоност и е неин правоприемник. Правосубектността на съюза е нужна за външните отношения, като тов ще му позволи да се присъедини към някои международни договори като Европейската конвенция за човешките права, за която има приет и специален протокол. Сливането на стълбовете не означава сливане на процедурите според които са вземат решенията в тях. Общата външна политика и политика на сигурност ще продължава почива на междуправителствени основи, в която всяка отделна държава-членка има право на вето или на конструктнивно въздържане от действие в зависимост от разглеждания въпрос. Така или иначе тук решенията са политически, а не юридически, а Съдът на Европейските общности, който ще нос[...]



Европейската интеграция

2014-03-31T04:33:35.968-07:00

Исторически етюдВ ранната сутрин на 07.05.1945г. генерал Алфред Йодъл подписва безусловната капитулация на всички немски военни части, като по този начин на 08.05. от 23.10 се слага окончателен край на Втората световна война в Европа. Заради часовата разлика в СССР датата е 9.05, День победы. На Запад девети май се празнува като денят на Европа. Смисълът на този ден не е победата във войната, стремежът за победа над войната. С декларацията на Шуман от 09.05.1950г. се полагат основите на проект, изпълнението на който е уникално явление в световната история. Проект на европейското обединение, процесът на европейската интеграция не протича гладко или еднопосочно. В него са заложени два противоположни принципа: междуправителстве-ния и наднационалния. Двата принципа се опират на националния суверенитет Въпросът е до каква степен правителствата са склонни да отстъпят от своя суверенитет в полза на нова институция излизаща извън рамките на националната държава и същевременно обхващаща няколко такива. Дали в общността действия ще се предприемат със съгласието на всички, подобно на обикновена междуправителствена организация или въпреки несъгласието на определени страни.Войната оставя Европа в съсипни. Хората на континента са силно разочаровани от „злия”,по думите на Джузепе Мацини национализъм, който донася толкова беди. Това е златен шанс за федералистите, които намират причините за нещастията в установената система на националните държави. Те искат налагането на Европейска федерация. Водач на движението е италианецът Алтиеро Спинели. Той пише своя манифест през 1941г., когато е затворен на остров Вентотен, заради левите си убеждения. През 1946г. Уинстън Чърчил (вече напуснал премиерския пост) в речта си в Цюрих призовава за създаването на Съединени европейски щати, които да се уповават на френско-германското помирение. В Храма на световния мир има 4 стълба: САЩ, СССР, Британската империя и Съединените европейски щати. Великобрита[...]



Eвропейската интеграция 1945-1969

2007-10-01T23:46:44.170-07:00

В ранната сутрин на 07.05.1945г. генерал Алфред Йодъл подписва безусловната капитулация на всички немски военни части, като по този начин на 08.05. от 23.10 се слага окончателен край на Втората световна война в Европа. Заради часовата разлика в СССР датата е 9.05, День победы. На Запад девети май се празнува като денят на Европа. Смисълът на този ден не е победата във войната, стремежът за победа над войната. С декларацията на Шуман от 09.05.1950г. се полагат основите на проект, изпълнението на който е уникално явление в световната история. Проект на европейското обединение, процесът на европейската интеграция не протича гладко или еднопосочно. В него са заложени два противоположни принципа: междуправителстве-ния и наднационалния. Двата принципа се опират на националния суверенитет Въпросът е до каква степен правителствата са склонни да отстъпят от своя суверенитет в полза на нова институция излизаща извън рамките на националната държава и същевременно обхващаща няколко такива. Дали в общността действия ще се предприемат със съгласието на всички, подобно на обикновена междуправителствена организация или въпреки несъгласието на определени страни. Войната оставя Европа в съсипни. Хората на континента са силно разочаровани от „злия”,по думите на Джузепе Мацини национализъм, който донася толкова беди. Това е златен шанс за федералистите, които намират причините за нещастията в установената система. Те искат налагането на Европейска федерация. Водач на движението е италианецът Алтиеро Спинели. Той пише своя манифест през 1941г., когато е затворен на остров Вентотен, заради левите си убеждения. През 1946г. Уинстън Чърчил (вече напуснал премиерския пост) в речта си от 1946г. в Цюрих призовава за създаването на Съединени европейски щати, които да се уповават на френско-германското помирение. В Храма на световния мир има 4 стълба: САЩ, СССР, Британската империя и Съединените европейски щати. Великобритания е с Европа, но н[...]



0 Comments

2007-07-19T05:04:51.628-07:00

Turkey and the EU Should Turkey join the European Union? Such a straightforward question requires a straightforward answer. Such an answer, however, is not easy to be given. One must objectively weigh all the arguments in favor of and against the Turkish accession to the EU and one must also think strategically and envisage a picture of the situation in years to come. Turkey now stands against tremendous opposition and finds little support. There isn’t yet a unanimous position in the EU regarding Turkey. I shall elaborate on what EU’s position should be a little later on but first I would present the obstacles that lay ahead for Turkey. To understand the present one must look back into the past. In the Middle Ages Europe was presented as a realm of Christendom. It was the smallest continent but it surpassed all others, according to scholars of that time. In the Cosmography Pope Pius II identifies Europe with Respublica Christiana and calls Europe “our home”. In the earliest projects for European unity the aim was a crusade. This is the case with Pierre Dubois’s project in the early XIV century. An other author George of Podebrady, who was in fact a Hussite king of Bohemia, called for a crusade to liberate Constantinople from the Turks. The Ottoman Empire was a threat to Europe for a long period of time and it was only rarely included in the projects of European unification. In the twentieth century before World War II count Coudenhove-Kalergi was uncertain whether Turkey has a place in his Pan-Europa. He stated that Turkey has to undergo a series of reforms before that could happen. Aristide Briand, who first put European Unification in intergovernmental level, totally opposed the inclusion of Turkey. During the Cold War Turkey’s importance as a geopolitical factor substantially increased. In 1947 the US Congress approved a financial aid for Greece and Turkey of 400 million dollars. This was a part of Truman’s doctrine whose purpose was containment of communism. Turkey became a member of NATO and since 1964 it has been an associate member of the European Economic Community. Turkey fostered good relations with the US and the pro-western approach deteriorated Turkish-middle eastern relations. Today Turkey is the strongest Muslim country and has big authority among Muslim states. In an essay by Hugh Pope called “Turning to Turkey” the author suggests that:“Turkey is not moving “east” instead of “west”. Rather it is feeling more confident in being part of both. This statement gives way to one very important question. How is this possible? Can that country embrace both the so called “Western” values and still be attached to the East? How can we understand this ambiguity between traditional and modern? In order to join the EU Turkey has to fulfill the Copenhagen criteria. These criteria do not only concern matters of economics but also those of freedom, democracy, rule of law human rights, respect for minorities etc. Ankara has to acknowledge the genocide against the Armenian population in 1915. There is a law in France that validates this genocide. The law is central to policy making. It outlines the rights and duties of citizens and it serves as a testimony of how democratic a country is. Article 301 in the Turkish penal code states that “insulting Turkish ness” is a criminal offence which leads to up to 3 years of imprisonment. In December 2005 a trial was set against the leading intellectual and[...]






0 Comments

2008-12-09T08:17:52.682-08:00

(image)
(image)
(image)