Subscribe: надолу нагоре по стълбите
http://granoforin.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
да се  да те  да  дето  за  като  на  ни  от  по  са  се  си  те  ти  ще се  ще 
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: надолу нагоре по стълбите

надолу нагоре по стълбите





Updated: 2017-09-06T14:06:03.237+02:00

 



0 Comments

2014-08-29T14:18:17.752+02:00

къде да те опазя
няколко пияни звезди в шепата ми
звънят на сутринта
медени монети, с които да се купи вино
и да се напои земята жадната, самотната

къде да те посадя
няколко огледала дето са поникнали
показват ту очите, ту белезите по челото ти
ту онази чудодейна сила на хилавите ти ръцете дето ме разтяга като че съм восъчна
и от сърцето ми откъсва нощни пеперуди, готови да се хвърлят в огъня

къде да те скрия
на чисто място дето нито вятъра ще те докосва и ще те разрошва
нито черните ми мисли ще те стигат
нито реките ще те износват ако върху ти стъпват с керваните и мантиите си

от тебе ще излезе хубав мед с дъх на птици
и пясъците дето танцуват в пазвата ти
от тях се правят чудни полудели гълъби
и глухарчета дето опъват платна и се давят в морето

къде да те опазя вятърче
и никнат ли от твойте корени цветни ветрове,
които да ме топлят когато те няма?



0 Comments

2014-04-13T18:25:00.407+02:00

С твоя лик на гърди ще прегърна слънцето
и небето ще ме издържи в широтата си
и сянката му ще се спусне отгоре ми като покривало

виж така летят орлите
в съновидение
и цялата простота и искреност
окачат на шиите си
за да се разпадат
в полет

отсъствията учат на огън сърцето
и всеки белег по кожата
е поникнала трева в която лицето
да се огледа и изчезне

онова което има да се учи
и което по извитата стълба е преминало
то за него никога не се разбира
защото по- голямо от нас е

но бисерите дето нанизах от тебе
на конеца ми блестят - прозрачни сфери през които света танцува
и полудява и се смее и умира и се създава отново

и няколкото чисти гласни истина
(защото истината винаги е гласна)

все тук ще никнат 



0 Comments

2013-02-17T23:16:48.427+01:00

пот по слепоочието
с мириса на паднало дърво:
с червеното на шипките
и бялото на боровете
и вятъра във пазвите-
вода налята във премръзнала обувка

щом запалиш огън в дъното
отрежи косите на съня си правилен
думите си рохки захвърли в пещта 

поезията ще разкъса утре
благо-приличието на хартията

не връзва плод
изяществото на музеите
защото жътвата е само жертва
когато стъпваш по земя,в която
змиите по краката лазещи
са вплетени в молитва






0 Comments

2012-12-26T20:14:03.581+01:00

и тогава отвред казаха:
със златна люлка,
люлка цъфнала
реката коне ще ражда
дето ще мокрят челото си
в чиста вода

и тогава
цигани беззъби
разточиха зелена баницата
и запяха в пушека на залеза
тревите се разбягаха на вятъра
а ние греехме очи
като пред раждане
и
тръгнахме със двайсет сухи клона
да изровим от земята църква
гроздето зарони се по пръстите ни
и на челата ни луната се прекръсти
тръгнали от десет дена мръкнало
вече са ни полудели стъпките
чезнещи в земята рохката
чакащи небето да пресрещнеме

очи ни изгоряха,
гръб ни се преви
ръце ни премръзнаха,
разтопи ни се сянката
в тая нощ мащеха
дето на щурци ухае
и тръните танцуват
като вещици,
но
ето че привидяхме в тъмното
зад стената на оная къща
камбаната бие;
зад стената на оная къща,
дето са затворили сеното в печката
и чакат съмнало;



2 Comments

2012-03-20T23:06:55.094+01:00

мъглата сутрешна нашепва
недокоснати пристанища
прострени на раирана поляна
там сянката ти леко се усмихва
учи се на възкресение

светът с посочените граници
Е който се разтваря в безразличие
и само пясъка остава

от пясък със вода омесени са
гладките артерии на улиците
белият им гръб увиващ се
припича се на слънцето

в дъното на пясъчната плът
изворите капят
във безкрайна
милост

местата с техните треви
дето вият се на кръста ти
със издяланите стари стъпки
във които да положиш ходила
са само запустели порти
навътре се дълбаят храмовете



0 Comments

2012-03-19T11:47:21.198+01:00

знанията -
сбирани торби със
шепи пръст,
с които се вкопаваш
в безразличие

още нещо
още някой
нещо ново

но щом морето се изпие
корабите няма
да пристигат
повече



0 Comments

2012-03-16T22:18:35.295+01:00

Плановете остаряват бързо
Пристани за нашите желания

Как от пепелта от знаци
Жертвеници да направим

Повелята която си създадохме
е Все-разкъсване на даденото

А там се крие тъжното изчадие
изгубило очите си при падането

Но грозотата му привидна
е пясък по бедрото на орфей

Пъкъла ни чака в тишината на насрещното
и всеки ще се ражда много пъти

Нашата съдба е сънищна
все очакваме да дойде времето

А то е преждата накъсана
във мъглата на следобеда

лудостта
на настоящето



0 Comments

2012-03-16T15:04:59.649+01:00

върховете на иглите
дето пръскат прах
в глъбта на очите ти

са устрем заключен в дланта
на река загубила края си

умът ти забързан
се спъва във корени

и минали дни
ще узряват в небето

когато носят цветя
и мълчат като гълъби

страховете ни
пазят безсмъртието



2 Comments

2012-03-11T17:49:22.199+01:00

познание на ръбове

в топлото подземие
мислите увиват сладки корени

погледите зреят отдалече
когато слънцето се скрива в рая
те безнадеждно упражняват левитация

а луничави сънищата попълват
бройката на спящите звезди

което поменаваме
остава храм
и ще млъчи зазидано

на него утре
пак ще се опираме

бавното извайване
на изветрели камъни
е отвесната стена
на нашето разбиране



0 Comments

2012-02-17T18:10:40.640+01:00

писане с изправен гръб

тресчица чистота
ребрата и се виждат
една тресчица плът
която да заеме форма на душа
поне за малко

то е като препариране
на много рядък вид
в мига когато забодеш иглата
ти трябва да уцелиш
по невидимо сърце

иначе
остава
куха
раната



1 Comments

2012-01-22T13:31:26.983+01:00

Един пастир на суетата

така откъсната стоя понякога
с препарирани ръце
с износена мисъл
с бродирани думи изящно
втъкани във глухия свят

всяка мисъл - чужда
напоена със тежкия бром
на заспалите птици
бавно застинала магма

в тая тъга се потъва
може да се диша
и да се умира

а на дъното някой
да гледа



0 Comments

2012-01-12T16:08:33.809+01:00

лъвските лъчи на падащото
в низината
слънце
многолистно са протегнали
презрели краища

и ето че
денят ще се разчупва

всред
дълбоката утроба
обитавана от старци
тишината се вселява

окото се притваря и се слепва
между клепките на младата си
вечност

очакването е безкрайно



0 Comments

2011-12-17T23:28:23.401+01:00

в цялата тая
препичаща се на слънце
лудост
ние
жужим
до кости



0 Comments

2011-11-21T00:11:10.231+01:00

неочаквани гости –
нечии емоции
шепи пълни с пеперуди
отново тропате
на входната врата
със тая мимолетна сила

едри капки дъжд
как се озовахте тук
скоро ли ще тръгвате
и какво ще вземете със себе си

та тук е пустинята
на цветята
едно безредно място
и всяко отражение
е тих мираж
на който се кланят
монасите

тук божествата са временни
дълбоки изкопи
дето се скриват във пясъка
щом им обърнеш гръб

кое остава
щом ветровете утихват
глуха липса или вечност?



0 Comments

2011-11-19T18:49:18.052+01:00

Доколкото обаче субектът е художник, той вече е освободен от индивидуалната си воля и е станал сякаш медиум, чрез който единият действително съществуващ субект празнува избавлението си в илюзията. Защото за наш срам и наша възхвала трябва преди всичко да ни е ясно, че цялата художествена комедия съвсем не се представя за нас, за да станем по- добри и да се образоваме, че ние не сме същинските творци на този свят на изкуството, но имаме право да предполагаме, че за истинският му създател ние сме образи и художествени проекции и че най- висшето ни достойнство е в значението на художествени произведения - защото битието и светът имат во веки оправдание единствено като естетически феномен. А ние, разбира се, осъзнаваме това наше значение толкова малко, колкото и нарисуваните върху платното бойци осъзнават значението на изобразената върху него битка. Така всичките ни познания за изкуството са в основата си напълно илюзорни, защото като знаещи ние не сме едно цяло и идентични с онова същество, което единствен творец и зрител на художествената комедия - създава и намира в нея вечно наслаждение. Само ако се слее с онзи прахудожник на света и по време на творческият акт, геният ще узнае нещо за вечната същност на изкуството. В това си състояние той прилича учудващо на онзи страшен образ от приказката, който може да извръща очи и сам да се гледа. Сега той е същевременно субект и обект, поет, актьор и зрител.



0 Comments

2011-10-09T23:22:21.824+02:00

вирея в себе си
във вир затисната
подтиквам истини
да бъдат

косите реша си
с походка рошава
и сянката си гледам
слънчева

когато тръгвам
в морна привечер
за тебе зрея
в май покълваща



0 Comments

2011-10-09T23:21:37.863+02:00

едри картини
като стършели на зазоряване
очакват бялото внимание
на босите девойки
в една страна на преходи
където ходенето е свещено
и смъртниците връщат се
с молци под кожата
да приберат листата паднали
във малката кутия

вятърни мелници с оголен нерв
с изящни нокти
с бели лица като камък
отмерват на хълма
оставащото време



0 Comments

2011-10-08T09:11:57.418+02:00

колко време
е горяла
цяла нощ
не е ли мамила
със спуснати клепачи
и умелата ръка вплетена в косите
като кука
не е ли търсила широки пътища
където всеки камък вече поотделно е отречен
и опасностите са изложени на показ - в клетки
не е ли вървяла прекалено бързо
не е ли оглеждала за отражения
там където плачещите какавиди
търсят прошка
колко пъти е умирала на пътя
доброволно
и умеела ли е да носи тихичко на гръб студа
когато слънцето е заслепявало окото и
колко време
колко често
с дива чест или във честност



0 Comments

2011-10-01T14:13:40.265+02:00

Райнер Мария Рилке

НА МУЗИКАТА

Музика: дихание на статуите. Може би:
Мълчание на образите. Ти, език, където езикът
свършва. Ти, време,
изправено отвесно по посока на умиращи сърца.

Чувства към кого? О, ти, превръщане
на чувствата в какво? -: в усетен от слуха пейзаж.
Ти, чужденката: музика. Надраснало ни
пространство на сърцето. Най-съкровеното наше,
което надхвърля ни и ни изтласква, -
свята разлъка:
понеже същността ни обгражда
като най-обиграна далечност, различна
страна на въздуха:
чист,
безкраен, вече
необитаем.

1918



1 Comments

2011-09-19T23:12:33.436+02:00

да те задържа в дланите си
по китките
по глезените
да задържа аромата ти
и да го пръсна навсякъде
да те превърна в клепача си
и да те забравя после
за да те срещна отново
една сутрин
в едно чисто
невинно
невъзможно



0 Comments

2011-09-19T23:11:26.127+02:00

оградата на славата
изкъртена крещи
потомка на крале
обрулена
окичена със везаната
дреха на плашилото
кълват я днес
свещените ята
застинали
в свирепо почитание

отчаяние безгласно
липсата се кланя
на самата себе си
красотата днес е уличена
любовта е мнима
щом показва се
на тъмно трябва тя да оцелява
и да запее нова песен
кървава или пречистена



0 Comments

2011-08-29T11:51:39.472+02:00

цяла плеяда звезди
непознати
са се свили и чезнат
неусещани от никого
трептят времената отминали
разпокъсани
няма кой да ги гледа
с бялата длан на всевиждащ

ако отвътре е пустош
всички пътеки си приличат
като изкуствен плод
дето даже не скрива лика си
във тайнство

тиха флейта призовава
към загубена съдбовност
но кой ще нарисува свят
превърнат на призрак
за него нехае окото
претрупано с мед
и не може да се отвори
от сладост
избуяли сънища
са обрасли в долината на зениците
и в нишката на деня
заплитат се спластени страхове
а саловете се спасяват
огънали телата си
в искряща
нищета



1 Comments

2011-06-20T14:05:12.767+02:00

пред нас

светът е по- мек сега
насреща си
и допирът ти леко драска
тихо е в дома -
търсим си пролуки
в гладкото безпътно
настояще
затоплен камък
дето винаги е тук
и ни очаква

а в клепките ми се е втъкнал
къшей свобода
и той се вижда щом се гледаме
едно безплътно безграничие
което тлее в падането
помежду ни
научи ме как да пазя
липсата на дъно
и ще бъда твоя

иначе ще се оттичаме
в приюта
на уверените
а как ме тегли все натам...
сляп вековен сън
във който всеки
има място



0 Comments

2011-05-26T13:52:38.277+02:00

бляскавите кожи на думите
в устата на онези дето вярват
едно до друго – памет и жарава
и разкази с отворен край

та вярата е жива в бледите ни знания
и всеки разговор е клетка с топъл хляб
и пазене на равновесие

високо е в подземните ни ровове
там се палят северни огньове
и ехтят сълзите в корените

сънищата пазят пепел
по крилете на мълчанието
...
има чувства
В бог



0 Comments

2011-05-23T22:02:14.587+02:00

страх

безцветно надупчено плато
безтегловност на пружини
и очни ябълки проядени от
мъртви граници
всеки рее се удобно
в своето легло - пашкул
и опипва с леко безпокойство
същината на лицето си