Subscribe: Sofia Vacheva
http://svacheva.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Sofia Vacheva

Sofia Vacheva





Updated: 2014-10-06T21:47:56.924-07:00

 



Bylgari i slaviani prez pyrvata polovina na IX vek - Kubrat, Asparuh, Tervel, Telerig, Kardam - plan

2005-01-22T10:12:52.996-08:00

1.Хан Кубрат (632-655)
Създава военно-номадска конфедерация под името “Стара Велика България” със столица крепостта Фанагория през 632г. в територията на Западнотюрския хаганат, която достига на запад до река Днепър, на изток до река Кубан, за север до река Донецк и на юг до Черно и Азовско море. Това политическо образувание се разпада след смъртта му, според Теофан Изповедник и патриарх Никифор заради разединението на синовете му.

2.Хан Аспарух (680-701)
Побеждава византийците при Онгъла (680-681) и напада към Варна. Териториално разширение на Българското ханство като българите се заселват между Дунавските устия, Черно море и Черноморската област, Балкана и Добруджа. Създава заедно със северите и “седемте славянски племена” военно-политически съюз за по-добра защита и по-голяма сила ( северите поемат източно-планинските проходи, а “седемте славянски племена” – защитата на границата с Аварския хагант. Българите имат водеща роля в този съюз, защото имат опит във войните и развита военна организация, удържана победа над Византия, централизирана ханска власт. От друга страна пък славяните ностя възможността за усядане и културно развитие чрез използването на земеделието им, както за прехрана на животните, така и за прехрана на населението.

3.Хан Тервел (701-718)
Териториално разширение на България след помощ на Юстиниан ІІ, който в замяна дава на българския владетел областта Загоре и титлата патриций. Хан Тервел побеждава византийския император в битката при Анхиало през 708г., когато той прави опити да си върне тази територия. През 716г. е сключен мирен договор между двете страни, който включва клаузи за търговията (свидетелство за развитие на фискална и административна система), за пленниците, както и за признаване на Българското ханство за независима
държава.

4.Хан Телериг (768-777)
По време на неговото управление държавата е в политическа криза, защото има провизантийска група, която действа срещу хана. Той води политика за сплотяване на българи и славяни срещу Византия (изпраща войска в Македония, за да подпомогне славяните през 774г.). Принуден от политическите интриги в страната той се покръства в Цариград и получава титлата патриций.

5.Хан Кардам (772-802)
Разбива византийската армия в Македония през 789г. и сключва мирен договор с Византия през 791г., с който я задължава да му изплаща годишен данък.



Bylgari i slaviani do syzdavaneto na Bylgarskata dyrjava na Dolnia Dunav - plan

2005-01-22T10:41:16.223-08:00

І.Българи
1.Произход и прародина: тюркско-алтайски или индоевропейски (пл.Памир)
2.Първи сведения: ”Анонимен римски хронограф” (345г.)
3.Стопански и обществен живот: селища в близост до реки и водни басейни (блата, езера), някои от които укрепени, други обградени с ров и вал, трети - крепости
а)основен поминък: скотовъдство и коневъдство (за храна и военни действия)
б)основна общвествена единица: многосемейна номадска община (общи капища, станове и стада) и племе (обединение между отделните семейства)
в)религия: монотеистична (бог Тангра), календарна система с 12-годишен лунен цикъл, жертвоприношения и др.
4.Разселвания на българите: първоначално влизат в състава на военно-племенен съюз, наречен “Империята Хунну”, а след разпадането и се преселват в Приазовието, Прикаспието и причерноморските степи под натиска на други племена.
а)първо преселване: с хуните през ІV век, Образуван е хунски военно-племеннен съюз, с който част от българите се заселва в Панония
б)второ преселване: с аварите през VІ век, които подчиняват утигурите, кутригирите и други български племена и образуват Аварския хаганат след поход на запад към Панония
След конфликт 9хил. Българи са изгонени от Панония в Бавария, от които след сеч по заповед на крал Дагоберт Добрия останали само 700. След това те се преселват водени от Алцеко в Северна Италия, наречена Пентаполис
5.Обобщение и последствия:
Единствен синът му Баян остава земите на “С.В.Б.”, но след поражение от хазарите (тюрки) е задължен да им изплаща годишен данък. Аспаруховите българи - отвъд реките Днепър и Днестър в областта Онгъл. Хан Котраг образува Волжко-Камска България със столица Велики Болгар в земите на Средна Волга.

ІІ.Славяни
1.Произход и прародина: индоевропвйски произход, обитавали са земите между реките Одер, Днепър и Днестър, Балтийско море и Карпатите.
2.Разселвания:
а) ІV век – формиране на трите славянски групи:
-южни: славини – сърбохърватска и българска слявянски групи
-западни: венеди (чехи, поляци, словаци)
-източни: анти (руси, белоруси, украинци)
б)причини: ударите на готи и хуни; нарастване на числеността на населението; глад за земя и жажда за обогатяване
в) VІ век – Панония и Дакия (нападения на юг от Дунава)
3.Стопански и обществн живот: селища край реките, езерата и блатата, ограждани с ров и вал или дървена ограда или плет.
а)основен поминък: земеделие, лов и риболов, скотовъдство
б)основна обществена единица: селска родово-териториална община, начело със старейшин; племе (обединени родове), оглавявано от княз
в)религия: политеизъм (езичество) – бог Перун
4.Нападения на славяните:
а)първи етап – V - VІ век: Нападат на юг от Дунава, като се заврущат с плячката в своите земи;”Дългата стена” за защита срещи славяните на Анастасий І (491-518); нападения срещу Византия при Юстиниан І (527-565) и братоубийствена война между анти и славини; б)втори етап – от средата на VІ до началото на VІІ век: заселване отвъд Дунава (на юг) след нападение през зимата на 550-551г.; нападения от аварите, след което започват общи действия срещу Византия (80те год.). През 586г. обсаждат Солун, но нападенията за осуетени.Нападния на Византия (на север от Дунава) при император Маврикий (582-602) – славяните са принудени и да се защитават на собствена територия.
в)трети етап – от началото до средата на VІІ век: заселване на славяните на юг от Дунава и масова славянска колонизация на Балканския полуостров. Още 4 обсади на Солун, заедно с българи и авари.



Bylgaria prez pyrvata polovina na IX vek - Krum, Omurtag, Malamir i Persian - tema

2005-01-22T10:38:12.380-08:00

Периодът VІІ-VІІІ в. е оновополагащ в историята на България. През 680-681г. след успешна война с Византия възникнало Българското ханство начело с хан Аспарух (680-701), което достигало до р.Дунав на северозапад, на североизтк до р.Днестър и на юг до Стара планина. Неговата защита била поделена между българите (границата с Хазарския хаганат), северите (источнопланинските проходи на Стара планина) и “седемте славянски племена” (границата с Аварския хаганат). В този период възникнала още една България – тази на Куберовите българи в Македония. По това време, при управлението на хан Тервел (701-718) Българското ханство за първи път се разширило териториално – до областта Загоре след указана помощ на Юстиниан ІІ да се възвърне на престола. Това било първото разширение на Б ългария, официално признато от Византия с договор през 716г. Значително събитие е отблъскването на арабите през 717-718г. при Цариград. През VІІІв. Българското ханство изпаднало във вътрешнополитическа криза, защото подът Дуло паднал от власт и била водена междуродова борба за престола между родовете Вокил и Угаин. След продължителна отбранителна политика България отново преминала в настъпление при хан Телериг (768-777), който през 774г. изпратил своя войска в Македония, за да подпомогне славянските племена там. По този начин той продължил Аспаруховата политика за приобщаване и сплотяване на славяните за борба срещу Византия. След покръстването на Телериг в Цариград на българския престол се възкачил хан Кардам (777-802), който активизирал външната си политика по отошение на славяните в Македония, като изпратил през 789г. своя армия там, която разбила разположената в тези земи византийска армия. След това, през 791г. той сключил мирен договор с Византия. С който я задължавал да му изплаща ежегоден данък. На историята на България от този период се спират още автори от XVІІ – XVІІІ в. като Мавро Орбини, Йован Раич и франксисканският монах Блазиус Клайнер в книгата му “Архив в три части за преславната провинция България” от 1761г. За историята на Българската държава през този период пиша още и Паисий Хилендарски в своята “История славянобългарска” от 1762г. и чешкия историк Константин Иречек в книгата си “История на българите” от XІX в. Васил Злата[...]



Bylgaria pri upravlenieto na kniaz Boris I - hristianizaciata - tema

2005-01-22T10:50:32.706-08:00

Началото на ІХв. Било един от най-плодотворните периоди на средновековна България. Тя укрепнала и разширила границите си при управлението на хановете Крум (803-814), Омуртаг (814-831), Маламир (831-836) и Персиан (836-852). Тогава се наложила териотиално-административната система, започнал процес на славянизация. В резултат на успешно водени военни действия границите на България достигнали до р.Днепър на североизток, до Средния Дунав и Тиса на северозапад, на север обхващали Трансилвания, а на юг Беломорието и Македония. В средата на ІХв. България била една типична средновековна монархия, която се различавала от другите големи държави в Европа единствено по религия, но това различие било премахнато с покръстването на българите от хан Бориц І. Разпространението на християнството се свързва с имената и дейностите на първите Христови апостоли Павел и Андрей. След ІVв. То се разпространило широко и сред иракийските племена. Известни са случаи и за прабългари, приобщение към християнството – 582г. в Цариград станал християнин прабългарският вожд Трот, по-късно хан Кубрат (605-665) и вероятно хан Тервел (701-718). Проникването на християнската религия се проявило и във фамилията на Омуртаг, както е известно неговият първороден син Енравота е първия български мъченик за Христовата вяра. Върху Борис І оказала влияние сестра му, която била покръстена в Цариград. През този период били присъединени много византйски земи, които били с изградена църковна организация и население, приобщено към християнството, което значително увеличило християнското население в държавата. На историята на България от този период се спират още автори от ХVІІ-ХVІІІв. Като Мавро Орбини и Йован Раич. Францисканския монах Блазиус Клайнер го е разгледал в книгата си “Архив в три части на преславната провинция България”, а Паисий Хилендарски в своята “История славянобългарска”. Марин Дринов прави сериозно изследване, посветено на българската църква – “Исторически преглед на българската църква от самото й начало и до днес”, както и Константин Иречек, който посвещава цяла глава на покръстването на българите в “История на българите”. Васил Златарски също прави изложение по тази тема в труда си “История на българск[...]



Politichesko mogyshtestvo i kulturen razcvet pri upravlenieto na car Simoeon I Veliki - tema

2005-01-22T11:04:15.806-08:00

Политическият и културен разцвет на Българското царство в края на ІX и началото на X век се дължи на управлението на хан и княз Борис І Михаил (852-893;† 2 май 907). Важно значение има покръстването на българите през 865г. и учредяването на Българската църква с решението на Осмия вселенски църковен събор на 4 март 870г. и по-късно обявяването й за автокефална на Фотиевия църковен събор на 24 декември 879г. Било въведено и ново законодателство, което било византийско по произход и християнско по характер. Известни са законодателните сборници “Кърчая книга” и “Закон за съдене на хора”. Били въведени славянската писменост и богослужение на славянски език, което допринесло за формирането на българска славяноезична народност. Това станало благодарение на Кирило-Методиевите ученици, пристигнали в България през 866г.. През 889г. на българския престол се възкачил Владимир Расате (889-893), син на Борис, защото вероятно по болест баща му се замонашил. В неговото управление връх взела антивизантийската политика, която намерила израз в опитите му да върне езическата религия. Били разрушени някои храмове, което е отбелязано в произведенията на Кирило-Методиевите ученици. Когато научил за това, през 893г, Борис напуснал манастира и заедно със свои верни боляри извършил преврат във висшата власт. Владимир Расате бил свален от престола и ослепен, а неговото място заел третия син на Борис І – княз Симеон (893-927;† 27 май 927). В “Шестоднев” на Йоан Екзарх се съобщава, че властта при българите се предавала от баща на син или от брат на брат. Преди възкачването си обаче Симеон трябвало по църковен път да се освободи от монашеския обет, даден в Цариград. През 893г. във Велики бил свикан народен събор, на който промяната на престола била официално утвърдена. Били взети и други решения – за столица бил обявен Велики Преслав, а за официален държавен и богослужебен език бил обявен славянският. Историята на България от този период е сравнително добре проучена в историческата литература, главно управлението и опитите за завладяване на Цариград на Симеон І Велики. На него се спират още автори от XVІІ – XVІІІ век като Мавро Орбини и Йован Раич. В “Архив в три части на преславната провинция България” ([...]



Analiz na "Bolnica" na Atanas Dalche

2005-01-18T12:27:54.113-08:00

Атанас Далчев е една от най-ярките фигури на 20те години на ХХ век. Неговите стихове обръщат поглед към света на обикновеното и всекидневното като се заемат с остойностяването на семплото съществуване и именно чрез видяното по този начин градят една нова представа за човека, за неговата съдба, за неговите възможности и безизходиците му. Стихотврорението “Болница” на Атанас Далчев прозвучава в духа на екзистенциалната трагика на човешкото съществуване. В него се описва света е едно “меланхолно” и “болно” състояние, в копнеж и движение единствено към смъртта . Тя е в основата на цялостната концепция на поета, която цели да обясни и да внуши, че краят на живота е неизбежен, тя явава в най-различни образи и се проявява по разнообразни начини в зависимост от чувството, което трябва да бъде внушено в конкретната творба. В това стихотворение тя е представена като зло, ограбващо физически и психически човека, което обаче не може да бъде спряно. За това и целият тон на “Болница” внушава несбъдването на живота дори в лечебното пространство на болничната стая. Още от тълкуването на заглавието се придобива представата за основната парадигма, около която се гради текста болка – мъка - затвореност - отчуждение - самота - обреченост - смърт, чиито смисли подсилва и значението на лексемата “бял” като означаващ празнота и безсперспективност. Паратекста от друга страна носи и смисъла на оздравяване, на излекуване, на спасение, но самият текст в развитието си изключва напълно случването на изцеление и връшане към живота. Стихотворението “Болница” сякаш описва преминаването и доближаването все повече до едно осъзнато настъпване на смъртта, от материално в едно трансцендентно пространство. Цветовете в цялата картина на текста играят важна роля за подсилване на смисъла, който той носи, а именно да подчертаят трагиката на сдвояването с инобитийното, с отвъдното. Черният цвят засилва идеята за обреченост, а белият вече не препраща към красивото и хармоничното, не изразява надежда и безсмъртие, а символизира безпътицата, в която се намира човек в “болничната стая”, когато той е безпомощен и зависим. Именно белият цвят подсилва внушението за стери[...]



Analiz na "Pan" ot Atanas Dalchev

2005-01-18T12:29:43.536-08:00

Езическото познание на живота носи архетипни представи за устройството на света, неподчинени на бинарната християнска опозиция добро - зло, респективно праведност- грешност. Езическият политеизъм не отхвърля телесността като начин на достигане на личната мъдрост, а я обожествява. Бог Пан е различен от Христос не само заради дистанцията във времето, но и заради функцията, която божеството изпълнява в света на човека. Пан е богът на мъжкото начало, на телесността, на оплождащата съзидателна сила, на веселието. Пан въплъщава архетипната представа за дивия бог, покровителстващ полята и горите. Често рисуван с рога, Пан бива отхвърлен от християнството - езическият бог става новия християнски демон - Сатана. Ала външното изображение не е единствената причина за трансформацията. Пан носи езическа мъдрост, която не се схожда с християнския катехизис, защото в християнството няма място за съзидателната сила на мъжа. Христос не носи подобни еротични знаци, той не е богът-мъж, нито богът на горите. Христос е един, бог на човеците. Пан е отхвърлен, но не и забравен. Той остава да населява световете на приказките за горски духове, които говорят с езика на шумящите дървета и сияят на дъното на изворите. Пан присъства в поетическия текст на Далчев като носител на архетипната мъдрост за света, към която се устремява лирическият субект. Противно на християнската представа за трансцедент горе в небесата, езическата мъдрост се крие долу, на земята. В дискурса на приказките също се открива подобна конфигурация - юнакът слиза на долната земя, за да набави своята емпирия, след като вече е откъснал златната ябълка. В стихотворението по същия начин лирическият Аз извършва движение надолу към архетипната мъдрост на езическото божество, като по пътя добива своето емпирично познание чрез общуването със света. Първата заявена предикация на лирическия субект е "аз слизам". Движението надолу по вертикала е освобождаване, излизане от пространството на "цъфналите гранки на най-високото дърво". Мъдростта, набавена по несетивен път, чрез дървото на познанието ( също дърво на живота, а в приказката - дървото, на което расте златната ябълка ), е недостатъ[...]



Prekonstuiraneto na sveta v poemata "Septemvri" na Geo Milev

2005-01-18T12:32:56.946-08:00

Творчеството на Гео Милев е свърано най-вече с естетиката на експресионизма. Това литературно направление е част от модерното изкуство, от авангарда на 20-те години на ХХ век, което напълно отрича обичайното и всичко останало, познато като класическо, използвано досега в литературната традиция. Гео Милев категорично се противопоставя на реалността и правдоподобното изображение, разчитайки на далечните и абстрактни асоциации на човешкия ум. Експресионизмът през неговия поглед е фрагментарен и постига задачата си да обяснява с минимален брой средства. Експресионизмът възниква в резултат на духовния сблъсък и кризата на ценности след Първата световна война. В основата на експресионистичния проект за света, лежи идеята за тоталния срив на традиционните ценности и оттук се извежда тезата за необходимността от радикално пренареждане, преустройство на изначалния ред на света. Художественото слово според експресионистите трябва да “изразява”, тоест да споделя субективния уникален усет на индивида за света и така да деформира, да “пренареди” действителността, а не да изобразява, тоест да имитира. За това и поемата “Септември” е не просто и само разказ за събитията през месец септември на конкретната година, възсъздаден като набор от факти и имена, а екстремно преживян от пишещия “аз”, превърнат в основание за личностния и художествения бунт срещу закона и реда изобщо, в аргумент за потребността от имагинерно бягство в бъдното и идентификация с могъщото тяло на масата. В този смисъл “Септември” е поетически изказ на афектираната и политически ангажирана реакция спрямо драмата, сполетяла нацията в началото на 20-те. Този текст е своеобразен израз на “бунта на масите” и опоетизиран натрупвания дълго гняв срещу несправедливото устройство на света, който свят той се опитва да преконструира и преизгради по един нов и различен начин, а именно като осъществи идеята за противодействие на утвърденуте действащи в него норми. В художествен план текстът “Септември” е изграден по модела на парадоксалното сдвояване на индивидуално и обобщено, на репортажна и митологична визия, на конкретен социален сблъс[...]



Analiz na "Napast bojia" ot Elin Pelin

2005-01-18T12:34:52.756-08:00

Елин Пелиновите разкази предсавляват един художествен опит да се проникне в душевността на българския селянин, в неговите философски възгледи, в представите му за света и човешката съдба.Светът му е свят на българското село, пресъздаден в неговата затвореност, в особения му социален и морален облик. В света на Елин Пелиновите разкази съдбата на селянина винаги се е предопределяла от диалога със земята, борбата с природните стихии и неблагоприятните условия. Този свят е представен без всякаква идеализация – той е груба и сурова, но и правдива социално – битова реалност. Елин Пелин е всепризнат майстор в обрисуването на народната съдба и проникновен тълкувател на устойчивото в българския характер и душевност. Той нарушава традициония модел за описване на битовото, на етнографското правдоподобие и създава текстове, в които се преплитат социална и историческа конкретика с нравствено-етични, духовни и философски проникновения. Той се стреми да пресъздаде мъченическата, обществено предопределена, но незаслужена и необяснима човешка орис. Вниманието му е насочено към съхранения български дух и мъдростта на човешката душа. “Напаст божия” е текст, изобразяващ мъчителната безизходица и стрдание на българския селянин. Тук основополагащ е сблъсъкът между две гледни точки, две “философии”. От една страна това е суевериeто на старите, умело манипулирани от свещеника, а от друга –това се младите с тяхното желание не само да унищожат източника на болестта, но и заблудите след толкова жертви, защото селото се е превърнало в “кът от пъкъла тук на земята”. Мъката обединява хората в общото им страдание, но ги разделя в идеите за търсене на изход и начин за спасение от ужасната болест, сполетяла хората. Старите смирено и покаяно слушат думите на попа, а за младите той е безбожник, защото в техните мисли и чувства учителят носи знака на спасението и избавлението, т.е. тук се преобръща представата за Бог от библейския модел, който е защитник на слабите, тук той ”... не чуваше ...”. Конфликтът между двете поколения и техните действия е обуслован от суеверие и пасивност или от разум и активност. Синът не би[...]



Analiz na "Ulicata" ot Hristo Smirnenski

2005-01-18T12:38:56.453-08:00

В историята на българската литература стихосбирката на Хр. Смирненски “Да бъде ден“ дълго време се интерпретира като етапен текст, който маркира един “от върховете на революционната поезия” и е част от емблематичната парадигма Ботев - Смирненски- Вапцаров. В основата на тази идеологическа концепция, стои доминантата на “пролетарската идея” и изборът на лявата естетика като определяща художествена програма. От гледна точка на историческия и културен фон поетическите текстове на Смирненски се ситуират в контекста на ключови европейски и български политически събития - Октомврийската революция в Русия /1917/, въстанието на спартакистите в Берлин /1919/, опитът за установяване на червена власт в Унгария; засилване на социалистическото движение и влиянието му в България. Тази противоречива и динамична обществено-политическа ситуация, възникнала след Първата световна война пролетарската идеология чрез поезията на “слънчевото дете на революцията” определя като “бунта на робите” и го превръща и мултиплицира в емблематичен образ на съвременността. Поезията на Христо Смирненски се вписва в постсимволистичния период на българската литература, като същевременно ползва клишета и трафарети на Символизма. На мястото на символистичната представа двумирието, поезията на Смирненски противопоставя идеята за ясността и видим конфликт в реалността на света и света на тираните. Топосът на тяхната среща е градът, градското пространство и още по-конкретно – улицата, представена подробно в едноименнното стихотворение. Ако се съпостави стихотворението “Улицата” с първото от стихосбирката, може да се каже, че то в известна степен конкретизира, поне по отношението на пространството повтарящия се “сюжет” за предстоящия сблъсък. Улицата е емблема на урбанистичното пространство, а то е мястото на действието в поезията на Смирненски. Заглавието на текста и по-точно членната форма подчертава конкретността на образа, въвежда го като обобщение, като понятие. Образът в текста е персонализиран, сближен с човешкото. Носи едновременно знаците на страданието, обвързано с образа на “фабри[...]



Struktura na ideino-hudojestveniat sviat na "Septemvri" ot Radosvet Kolarov

2005-01-18T11:32:31.160-08:00

Художественият свят на” Септември” е необичайно дълбок, сложен и противоречив. Изчерпването на неговото своеобразие естествено изисква съответна задълбоченост и многостранност на усилията на изследвача. Настоящата статия има в това отношение скромни претенции - нейна цел е да покаже някои най-общи принципи в изграждането на идейно-художествения свят на поемата, оставяйки настрана някои съдържателни аспекти и маса от многообразните й изразни средства. Навлизайки в този свят с оглед на поставената задача, читателят не може да не почувствува на първо място неговата парадоксална раздвоеност. Той се твори от две различни гледни точки, по два съвършено противоположни пътя на художествено изображение. По отношение на обекта единият е центростремителен, а другият - центробежен. Единият се насочва към събитието в неговата конкретна реалност, в документалната му достоверност. Другият се оттласква от него със скоростта на "разширяваща се вселена" - по посока на един универсален, митологизиран, неограничен във време-пространството образ. Психологическите мотиви на тази двупосочност са понятни. Очебийно потресаващата картина на септемврийските събития, величието и трагедията на народния бунт са изисквали от поета-гражданин, както никога, късата дистанция на очевидеца, правдата в нейната жестока неподправеност, в грубите й конкретно-зрими форми. А нравственият му и идейно-естетически максимализъм не се е помирявал с тази гледна точка, оттласквал е въображението му по посока на поетически стилизации, към картини, имащи универсален, общочовешки смисъл. Тези две гледни точки не са могли да бъдат помирени. Те са породили два самостоятелно действуващи творчески центъра, моделиращи по два противоположни начина поетическия сюжет на творбата. Така в единия случай се оформя един събитийно-конкретен, документално-достоверен пласт, в който по особено експресивен начин (за това ще стане дума малко по-късно) израства колективният образ на въстаници, палачи и жертви и се очертава най-общият ход на бунта. В разрез със спецификата на лирическия род - а "Септември" носи призн[...]



"Spomen i pripomniane v lirikata na Debelianov

2005-01-18T12:44:25.196-08:00

Символизмът е световно литературно направление, което е свообразно продължение на романтизма в края на XIXти век.Той бива представян като употреба на езика като средство да се открие единството на всичко съществуващо във въображението и духа. Символистичната поезия е поезия на индиректното казване, в която нещата трябва да се разгадават, а не да се именуват. За творците от този литературен период е важно второто значение на думите т.е. това, при което те са резултат на (някакво) внушение, а не на пряко назоваване, ”плод” на умението да се създаде усещане за предмета като присъстващо отсъствие, а не той да бъде конкретно назован и посочен. В текстовете на символистите се използват неясни и странни слова, чрез които се търси Думата и именно чрез символа те се опитват да променят езика и задавания от него модел (в студиата “Димчо Дебелянов: между мълчанието и пеенето” на Амелия Личева). Димчо Дебелянов използва в творчеството си точно тази техника, на използване на символа, който е разбиран като единение на материалното с духовното, на тукашното с отвъдното, правещо го способен да означи съответствията между видимото и невидимото, сетивното и свръхестественото. Много от стихотворенията на Димчо Дебелянов се градят върху мотива за спомена и неговото припомняне. Той е представян в различни аспекти: от желан и носещ удовлетворение, както е в "Да се завърнеш в бащината къща", до скъбно и мъчно сещане за контраста между минало и сегашно, откоряващо се ясно в елегията "Помниш ли, помниш ли". В своята поезия Дебелянов внушава идеята за неприютността и в същото време сакралността на спомена за една изтерзана душа, съответно в стихотворенията "Пловдив" и "Аз искам да те помня". Разколебаването на спомена между фикция и реалност е характерно най-вече за елегиите на поета. По думи на Амелия Личева, Дебеляновите елегии употребяват дискурса на спомена и на отсъстващото присъствие, което би могло да съществува едиствено чрез паметта. Но този спомен в повечето от неговите лирически текстове е "труден", "мъчен" и за това не може да се съхрани и да събере "частиците", чре[...]



Ivan Velchev za "Septemvri" na Geo Milev

2005-01-18T11:47:33.063-08:00

ТРИ ОПИТА ВЪРХУ „СЕПТЕМВРИ“ НА ГЕО МИЛЕВ Иван Велчев Настоящият експеримент се стреми да установи функционалността на утвърдени, но относително слабо познати в учебната практика хуманитарни концепции. Недвусмислено заявена като един от архитектурните принципи на художествения свят „Септември“, диалогичността1 - логично е да допуснем - би могла да бъде и техника за неговото аналитично „разглобяване“. Оптимизирането на тази техника е целта на предложения четириелементен алгоритъм: а) избор на контексти, в които да бъде положен прочитът, и б) установяване на пресечните им области; в) формулиране на работни тези и г) опит за обобщение. Операционна система и операционна среда наричаме условно съвкупности от идеи, понятия и явления, към които отправя текстът. Очертаните по този начин контексти се различават по степента на своята усвоеност - ако операционна среда назовава контексти, здраво „прилепнали“ към читателските представи за поемата, операционна система търси относително по-необичайни. Хипотези и синтези съдържат съждения, произтичащи от това съприкосновение, както и предполагаеми резултати от тяхното по-пълно разгръщане. Приложената таблица онагледява описания алгоритъм и посочва понятията, необходими за неговото използване. ЕЗИКЪТ: ПОСТСТРУКТУРАЛЕН ОПИТ Операционна система Постструктурализмът открива цяла Вселена там, където езиковото всекидневие най-малко очаква - между думите и нещата. Той представя означаването като динамичен процес, в който никое означаващо не остава непроменено, а крайното означаемо е илюзия. Подобно разбиране открива света и текста като безгранични - количеството на значенията клони към безкрайност, а неизчерпаемостта на интерпретациите превръща писането в принципно нескончаем процес. Възниква необходимостта от контролиращи механизми, т.е. от такива, които свързват абстрактния езиков знак с актуални означаеми. Постструктуралното аналитично четене отчита и неравнопоставеността на дискурсите като фактор за функционирането на текста: съществува продуктивно напрежение между тези, [...]



"Da byde den" ot Hrsto Smirnenski - analiz

2005-01-18T11:52:42.943-08:00

В историята на българската литература стихосбирката на Хр. Смирненски “Да бъде ден“ дълго време се интерпретира като етапен текст, който маркира един “от върховете на революционната поезия” и е част от емблематичната парадигма Ботев - Смирненски- Вапцаров. В основата на тази идеологическа концепция, стои доминантата на “пролетарската идея” и изборът на лявата естетика като определяща художествена програма. От гледна точка на историческия и културен фон поетическите текстове на Смирненски се ситуират в контекста на ключови европейски и български политически събития - Октомврийската революция в Русия /1917/, въстанието на спартакистите в Берлин /1919/, опитът за установяване на червена власт в Унгария; засилване на социалистическото движение и влиянието му в България. Тази противоречива и динамична обществено-политическа ситуация, възникнала след Първата световна война пролетарската идеология чрез поезията на “слънчевото дете на революцията” определя като “бунта на робите” и го превръща и мултиплицира в емблематичен образ на съвременността. Образите на мракът и нощта са емблематични за много от стихотворенията на Христо Смирненски-поетът на града. Те са представяни в различни дискурси, но във повечето творби носят едно и също послание и семантично значение, а именно подчертаването на мизерията и нищетата на екзистенцията в бездушния град. В стихотворението “Да бъде ден!” е ясно очертан/маркиран/ мотивът за тъмнината, препращащ към смъртта, подсилен от смисловите значения на кръста и Бога в творбата. Стихотворенията “Да бъде ден !” е част от текста на представителната книга на Хр. Смирненски. В нея се разчита на съпричастността на читателя към колективна социална принадлежност и може да различи определен модел на света, на историята. Всъщност придържайки се към комунистическата идеология книгата гради концепция за света, в която историята му е история на робското, проявено чрез различни лица, сегашността е времето на действието, на предстоящия апокалипсис, а бъдещият свят е с неясни, но пронизани от с[...]



Sravnitelen analiz na "Cvetarka" i "Stariat muzikant" ot Hristo Smirnenski

2005-01-18T12:49:29.416-08:00

Творчеството на Христо Смирненски представлява своеобразно обобщение на поетическите тенденции от епохата на 20-те години на миналия век. То същевременно налага нови идейно-тематична ориентация и образен свят. Поетът преосмисля и “призимява” символистичната поезия, като описва демонизирания образ на града с неговите улици, чиито обитателки са неволята, нищетата, Жълтата гостенка и Смъртта. Христо Смирненски е типичен поет на града. Той предтавя един своеобразен разказ за несправедливостта към обезчестените и обезличените. В текстовете му се внушава идеята за немотата и мизерията на човешката екзистенция както е в стихотворенията “Цветарка” и “Старият музикант”. Чрез техните образи се оразличава мотивът за драмата на съществуването в бездушния град, сравнен с чудовище, който ги дебне, за да разруши обречените им на дисхармония и страдание души. И в двата текста е назован мотивът за трагичното и мъчително живеене на два онеправдани и унизени персонажа. В “Цветрака” фигурата на светлокосата девойка е предтавена с традиционни литературни мотиви. Тя е “в младостта й цветна” и е оприличена на морска нимфа - “русалка”. Момичето “предлага” цветя, а те семантично се свързват с красотата, но образът на прекрасното тук е двусмислен. Красотата от една страна е нещо неземно, но тук попада в асинхрон с прозаичния акт на покупко-продажбата: ”..цветята се купуват...”, а самата девойка е приравнена на цветята: “...а и тя е чуден цвет...”, което я обезличава, защото хубостта и нежността й се превръщат само във вид стока. В другото стихотворение, “Старият музикант”, ситуацията не се отдалечава от бедността, скромността и мъката на човешката екзистенция, Лирическият човек е поредното отхвърлено “дете” на големият град. В неговият образ са вложени съчувствие, нежност и болка към борбата му за оцеляване и дарамата на “черната старческа мъка”, превръщащи се в обвинение и протест срещу безнравствеността и безпощадността, които са основни характеристики на града в творбите на Смирненски. Тези два текста обгов[...]



"Staiata" na Atanas Dalchev - Analiz

2005-01-18T12:14:21.363-08:00

Стихотворението на Атанас Далчев ”Стаята” е своеобразна интерпретация на един от най-важните мотиви в неговата лирика, а именно неживяния живот. Този текст описва традиционни за човешкия дом предмети, чрез чиито запустял вид успява да пресъздаде неналичността на живот. Тяхното присъствие от една страна има цел, да служи на човека, но от друга функцията им се обезсмисля, когато те нямат на кога да бъдат от полза. Тези вещи продължават да заемат местата и “ролите” си, но те са изгубили своя “господар”, изгубили са човека, което поражда меланхолното чувство на самота и отчужденост, характерно за Далчевите лирически текстове.
“Тук има” от началната строфа на стихотворението подсказва именно за съществуването на определени предмети, които са били част от човешкия живот – огледало, часовник, портрети..., но в тази стая всичко е овехтяло, навяващо печал и самотност, а единственото, което озарява цялостната картина са жълтите дюли – остатък от живот, от нечие намерение за вдъхване на светлина, уют и грижа в една запостяла част от човешкия дом. Но и тази “капчица” надежда сякаш се губи сред всичките изоставени неща, внушаващи чувството за тленност, деструкция и смърт. Навярно небитието е споходило тази стая и й е отнело живота,както и живота на всичко в нея, отвеждайки в тъмното си простраство този, който е имал потребност от тези вещи и ги е обгръщал с някакво внимание при нуждата от тях. Сега, когато него го няма, всеки предмет остава без свое предназначение и смисъл за съществуване. Той продължава да принадлежи към пространството, в което винаги се е намирал, но започва сякаш като живо създание да тъжи и страда, за този, който някога го е обичал. Това чувство се внушава чрез овехтяването и постепенното разпадане на предмета.
Този текст сякаш описва не-живота в една стая, спирайки “погледа” си на неговите принадлежности, предметите. Тук те обославят самота и остават само като мълчаливи паметници на отреченото съществуване, илюстрирано чрез тяхната “статичност”, защото в това затворено пространство се разнася “миризма на вехто/и прах по всичките неща”.
Мотивът за смъртта е пресъздаден чрез многото образи на вещи в текста. Той е разгърнат през призмата на безпощадно минаващото време, което “...превръща/в прах безжизнен сякаш всичко”, през символните значения на есенното, зимното и свечеряването, което би могло да бъде разчетено като “залез” на един живот, настъпването на края му, а с него наставането на безвремието, за което представа създава спрелият часовник. Огледалото също е мистично. То крие и не показва това, което някога е отразявало, не пропуска никой да прогледне отвъд него. Вещите, които са имали преди някаква стойност, сега вече не означават нищо, те са изоставени и няма кой да ги оцени, така тяхното съществуване се обезцмисля, защото животът около тях е изчезнал, човекът вече го няма.
В “Стаята”, както и в другиДалчеви стихотворения вещите се оказват способни да отразят по някакъв начин светогледа на описващия ги, да изразят неговата представа за битието, което е видяно като безцелно и безвремно, място където човек няма място и е отхвърлен заедно с живота си. Именно тази представа, за отчаянието, е най-точно отразена в текста “Стаята”, защото когато човек няма перспектива да съществува това се усеща от всичко, което го заобикаля, дори и от вещите, които сякаш “осъзнават” липсата на живот или желание за случване на такъв.




Botev - Robstvoto, buntyt i svobodata - chast ot plan-tezis

2005-01-18T12:06:12.573-08:00

УВОД: ........... ТЕЗА: Робството, бунта и свободата са фундаментални мотиви в творчеството на Христо Ботев. Неговите текстове изобразяват именно постигането на свободата и преодоляването на робската същност чрез бунта, чрез избора да тръгнеш на бой за обща кауза, за избора да бъдеш свободен и да живееш отново предишния спокоен и хармоничен живот. Темите за робството, бунта и свободата са едни от най-важните характеристики на Ботевото лирическо говорене, които са белязали всичките му текстове. Те сякаш “проповядват” идеята за духовно “озряване” на нацията, за да постигането свободата си чрез борбата и чрез оттърсването от робската същност да бъдат възстановени изначалните ценности на едно общество, попаднало в робство и загубило своята национална идентичност. І.РОБСТВОТО: РОБСТВОТО И ПРИВАТНИЯ СВЯТ: 1.Oт “Майце си”: Първото Ботево стихотворение “Майце си” е в подчертано изповедна форма, която символизира отграничаването на лирическия аз и света на робското същестуване като очертава опозицията “свое-чуждо”. Лирическият герой се представя като самотен и отхвърлен. В неговото говорене се забелязва една напрегнатост, която подсилва трагичното чувство в творбата, това за обреченост и съдбовна тегоба. Вглеждайки се в заглавието и в самия текст веднага се отркива, че всъщност майката е някъде далеч, а нейния образ е изграден само чрез словата на сина - лирическият човек, които са адресирани към нея и внушават присъствието й в текста. Робството е маркирало съдбата на лирическия герой чрез отчуждаването му от приватния свят на дома, той е представен като “скитник”, той е прокуден и обречен да “скита”:”...та скитник ходя злочестен ази...”, а младостта му не се състои именно заради това “прогонване”:”...та мойта младост, мале, зелена/съхне и вехне, люто язвена...”. Текстът обговаря някаква изначална трагична съдбовност и чрез клетвата на майката:”...три годин клела...” Лирическият герой е “вън”, останал без “другари”, защото те самите са част от повърхностния робски свят. Гов[...]



0 Comments

2005-01-18T04:25:33.430-08:00

(image)
Vankata!



0 Comments

2005-01-18T04:25:11.530-08:00

(image)
Ivan i Ivo



0 Comments

2005-01-18T04:25:05.683-08:00

(image)
Sofi, Ani, Kali i Mitko



0 Comments

2005-01-18T04:24:58.850-08:00

(image)
Sofi i Geleto



0 Comments

2005-01-18T04:24:45.203-08:00

(image)
Sofi, Vlado, Capeto i Savina



0 Comments

2005-01-18T04:24:22.846-08:00

(image)
Sofi, Dani, Mimi



0 Comments

2005-01-18T04:24:06.016-08:00

(image)
Sofi, Krisi, Mimi



0 Comments

2005-01-18T04:23:55.673-08:00

(image)
Sofi i Kali