Subscribe: Размисли и Пасти
http://innavasileva.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Размисли и Пасти

Размисли и пасти





Updated: 2017-09-20T04:51:32.047-07:00

 



Bon Jovi в Атина през Солун и Метеора

2011-09-01T11:01:22.089-07:00

„Дори някога да отида на концерт на Бон Джоуви, ще припадна преди да съм влязла и пак няма да го видя”, казваше моя приятелка, когато бяхме в 5-и клас и си разменяхме касети на каубоите от Ню Джърси. Доста години минаха оттогава, но въпреки това пулсът ми се ускори, когато прочетох, че групата ще идва на турне в съседните ни страни (и за съжаление ще пропусне България). Концертът беше поводът за пътуването ми до Гърция, но със сигурност не е единственото преживяване, което ще запомня – от мърлявите хотели до неповторимата гледка на Метеора в късен летен следобед. Солун Тръгнахме от София за Солун в 11 часа преди обяд и пристигнахме към 16 часа в хотела, за който бяхме платили чрез агенция предварително – Aegeon – разположен на чудесно (но доста шумно) място на главната улица Egnatias, съвсем близо до центъра и морето (хотелът е сравнително евтин, стаите са тесни и има какво да се желае по отношение на хигиената, но за 1-2 нощи е ок). Беше около 42 градуса и не се показахме навън няколко часа. В центъра на града се разходихме вечерта – Бялата кула, църкви и руини, за които има достатъчно информация в Гугъл... Ако Варна и Несебър бяха един град, то той много щеше да прилича на Солун (но пък щеше да си има плаж). В четириъгълника на улиците Nikis – Venizelou – Agias Sofias – Egnatia има малки пешеходни улички с доста заведения на открито с много приятна атмосфера. Атина Пътуването от Солун до Атина беше най-скучното пътуване в живота ми -– еднотипните пейзажи, голите хълмове и безкрайната магистрала направиха 6-те часа цяла вечност, а тол постовете на всеки 50 км., на които ни изръсваха с по още 3 евро допълнително ни изнервиха. Стигнахме в Атина в ранния следобед, за да разберем, че хотелът ни е в доста криминален район, пълен с имигранти, продаващи цигари по ъглите. Трябваше да платим 10 евро за паркинг и да оставим ключа за колата на неразбиращите английски служители в този и без това съмнителен квартал... а хотелът, - Filoxenia, в който бяхме резервирали стая срещу 40 евро, е нещо подобно на блок в Студентски град, но по-мръсно. Лошите първоначални впечатления и притеснението, че може да не ни върнат колата на другия ден все пак започнаха да отстъпват пред вълнението от предстоящия концерт. Метрото беше пълно с хора с тениски на Bon Jovi, които ни припомниха за[...]



„Смъртта на котката или лейтенантът от Инишмор”

2011-09-01T09:56:52.757-07:00

(image)
„Смъртта на котката или лейтенантът от Инишмор” е пародийна пиеса, занимаваща се с британско-ирландския конфликт, но със сигурност не е необходимо да имате дълбоки познания и позиция по темата, за да я гледате. Абсурдният текст може да се осмисли като пародия на йезуитския принцип, че целта оправдава средствата и на безумията, до които следването му може да доведе.

Режисьор е Ивайло Христов, а пиесата е на ирландеца Мартин Макдона, познат на българската публика с „Пухеният” и „Самотният запад” и с депресивно-забавния филм „В Брюж” с участието на Колин Фарел. Ако ви допада мрачната обстановка, черният, на места доста брутален хумор и ако не се плашите от изстрели и много хвърчаща и бликаща кръв, няма да останете разочаровани от „Смъртта на котката...”. Както може да се досетите от заглавието, фабулата се завърта от митериозната смърт на Малкия Томи – любимия черен котарак на откачения терорист Порик, изигран виртуозно от Иван Бърнев. Порик си мисли, че освобождава Ирландия, не членува в никоя организация, а си е създал собствена отцепническа група. За да си спестият гнева на жестокия побъркан лейтенант, баща му Дони (изигран от Владимир Пенев) и съседското момче, което носи обезглавения Томи (Милко Йовчев), решават да излъжат Порик, че любимецът му е болен. Терористът обаче се завръща в родния Инишмор да види своя четириног приятел и ... Толкова по съдържанието, само се подгответе за разфасоване на трупове, много боя и провокативен (за някои може би просташки) брутален хумор. Възможно е да се подразните от езика на персонажите, но те могат да бъдат и оправдани – все пак са агресивни сепаратисти, а не университетски преподаватели.

Изключително приятно е присъствието на младите актьори, които по нищо не отстъпват на по-опитните си колеги. Ако сте почитатели на „Източни пиеси” или „Стъклен дом”, ще се зарадвате да видите Явор Бахаров и Ованес Торосян като едноокия Кристи и сантименталния Джоуи. Милко Йовчев, Благой Бойчев и Маргарита Гошева също заслужават комплименти за представянето.
Представлението си заслужава и заради смелия, провокативен текст и умението на Макдона да изобличава чрез сакразъм и черен хумор насилието и илюзорните ценности. Дори да не се превърне в любимата ви постановка, „Смъртта на котката...” няма да ви отегчи и да ви остави безразлични и със сигурност е по-добра инвестиция за вечерта ви, отколкото 90% от филмите в големите кина. До края на театралния сезон има още няколко предпремиери, а премиерата е планирана за септември – за подробности вижте сайта на Модерен театър.



Градът се завърна, а къде е Сексът?

2011-09-01T09:54:27.971-07:00

(image)
Ако се чудите как е възможно от култов сериал с шест награди "Еми" и осем "Златен глобус" да се роди треторазрядна романтична комедия, питайте Майкъл Патрик Кинг. Режисьорът на пълнометражния “Sex and the City” надмина и най-големите ми страхове относно филмовата адаптация на шедьовъра на HBO. Скучен сюжет, предвидими развръзки и слабо екранно присъствие белязаха "епичното завръщане" на четирите тигрици.

След тригодишно прекъсване Кари (Сара Джесика Паркър), Шарлот (Кристин Дейвис), Миранда (Синтия Никсън) и Саманта (Ким Катрал) се събраха отново, за да доведат историята до край. За съжаление обаче пълнометражната версия не предлага нищо ново, нищо неочаквано, нищо оригинално. Вместо да сложи край на десетгодишните любовни терзания на Кари по Тузара, широката лента отново ни връща (за кой ли път) към тийнейджърските им изпълнения. За да завърти за пореден път до болка познатия сюжет за прошката и вторите (или може би хиляда и вторите) шансове. Доста поостарялата Миранда пък освен, че отказва секса, се разделя със сладура Стив (ах каква изненада!) заради изневяра. Шарлот най-после успява да се сдобие със собствено дете. А доживяхме да видим и Саманта да върти манджи в кухнята и да философства за връзките и обвързаността. А да, и да чуква петдесетака... Като цяло някогашните лайфстайл икони изглеждат крайно сдухани, отчаяни от живота и осъзнаващи напредналата си възраст. И докато трийсетгодишните независими сексхиени от сериала бяха пример за подражание и възхищение на много неангажирани мацки по целия свят, лелките депресарки от филма са достойни за съжаление. А най-много секс в "Сексът и градът" прави не друг, а съседът на Саманта...

За да не бъда съвсем критична, все пак трябва да се отбележи свежото присъствие на Дженифър Хъдсън, в ролята на лична асистентка на Кари и забавните ситуации около стараещата се да устои на изкушенията Саманта. Макар и най-възрастна от четирите ненаситната ПиАр-ка май единствена е запазила жизнеността си и неповторимото си чувство за хумор. А и едва ли някой би спорил, че Саманта изглежда най-добре и "най-запазена" от групичката.

Но все пак няколкото свежи елемента не могат да повлияят на цялостното впечатление, че оригиналните и забавни сюжети на 20 минутните серии са неспособни да запълнят големия екран и ужасно дългите 135 минути на пълнометражната лента. Ако много ви долипсват палавите нюйоркчанки и лъскавите партита, по-добре си пуснете старите DVD-та. Иначе рискувате да се чудите дали случайно не сте объркали кинопрожекцията с тази на "Мумията се завръща"...



Карлсон, разказан от...

2011-09-01T10:10:26.343-07:00

Познахте ли закръгления сладур с перката на гърба? Да, това е Карлсон, който живее на покрива и който е разпалвал детското въображение на всеки третокласник, включително и моето. Предполагам, че всички помнят и онази безумна серия от истории, наречена "Червената шапчица, разказана от...", която беше хит в интернет преди години. Е, вдъхновена от една задачка в университета (и от "Упражнения по стил" на Реймон Кьоно) направих нещо подобно с един абзац от Карлсон и тъй като ми се стори забавно, реших да кача най-сполучливитe текстове тук:Оригинален текст:Ето тия минути, когато цялото семейство пиеше кафе следобед, бяха наистина най-приятните през деня. Тогава можеш да поговориш спокойно с татко си и майка си и те изслушваха търпеливо Дребосъчето, което не всякога ставаше през другото време. Забавно беше да следиш как Босе и Бетан се шегуваха помежду си и подмятаха за "зубрене". "Зубрене" навярно се казваше някакъв друг, по-сложен начин за приготвяне на уроците, различен от оня, по който Дребосъчето учеше в началното училище. И на Дребосъчето се искаше да разкаже за своите училищни работи, но никой освен майка му и татко му не се интересуваше от тях. Босе и Бетан само се смееха на неговите разкази и той млъкваше. Боеше се да говори за неща, за които обидно се смееха. Все пак Босе и Бетан внимаваха да не дразнят Дребосъчето, защото той им отмъщаваше със същото. А Дребосъчето умееше да дразни прекрасно.1. УличноДребосъкът много се кефеше, когато цялото му семейство се събере да пие кафе следобед. Тогава можеше да полафи на спокойствие с майка си и баща си, да ги изкрънка за кинти, да ги накара да го пуснат на парти. Това рядко можеше да се случи при други обстоятелства. Беше му много яко да зяпа как Босе и Бетан се бъзикат за зубренето, макар да не му беше съвсем ясно какво значи това. Мислеше си че е няк'ъв много гъзарски начин да се готвиш за даскало, ама не беше съвсем сигурен, щото беше още в началното. Чудеше се дали да не изръси и той някоя ултра яка история от даскало ама знаеше, че никой освен дъртите няма да го слуша и реши да си трае. Брат му и сестра му само му се хилеха на разказите. Не го кефеше да го бъзикат за глупости.. Те обаче все пак внимаваха какви ги дрънкат, 'щото Дребосъкът не с[...]



"Чайка" на Крикор Азарян

2011-09-01T10:09:52.604-07:00

Първия път, в който гледах “Чайка” под режисурата на Крикор Азарян излязох от театъра с наведена глава и с буца, заседнала в гърлото. Безпомощната тъга, ужасната меланхолия и чувството за неизживяност, които понякога ни преследват, когато погледнем назад, бяха съживени в мен с пълна сила от това невероятно представление. Прииска ми се да се затворя някъде и - подобно на героите в началото на втора част - да запаля цигара и да потъна в мисли за неизживяните моменти; за трагичните разминавания; за живота, който отминава, докато правим планове за него и очакваме нещо да се случи.“Чайка” е многопластова пиеса, поставяща множество проблеми – за конфликта между поколенията, за неосъществимата, невъзможна любов, за несбъднатите копнежи, за апатията и безразличието, които с годините заменят младежкия ентусиазъм и вярата в бъдещето. Песимизмът и меланхолията на Чеховия текст са прекрасно пресъздадени от професор Азарян и актьорите Бойка Велкова (Аркадина), Анастасия Ингилизова (Маша), Иван Бърнев (Медведенко), Иван Радоев (Треплев), Иван Ласкин (Тригорин), Мирослав Косев (Сорин), Георги Новаков (Дорн), Александра Сърчаджиева (Заречная). Силата на пиесата не е в динамиката на действието, а точно обратното - в психологизма на образите, в усещанията, които предизвиква, в загатванията, в полусенките. Сюжетното действие обхваща няколко години от живота на персонажите, като проследява развитието им. В първите три действия акцентът е върху провинциалната скука в имението край езерото, в надеждите, в очакването да се случи нещо. Младата Нина Заречная е изпълнена с младежки ентусиазъм и мечтае да стане актриса, Треплев (една от най-силните роли на Иван Радоев, по моя преценка) се бори за своето място в закостенелия свят на изкуството и за вниманието и любовта на майка си - голямата актриса Аркадина (за ролята, на която Бойка Велкова е номинирана за Икар). Вечно облечената в черно Маша все още не е решила да изтръгне любовта към Треплев от сърцето си чрез брак с незабележимия Медведенко...Във втората част на представлението обаче, виждаме героите примирени напълно отказали се от мечтите си, отдали се на инерцията и безнадеждността. В цветово отношение в декорите и в костюми[...]



Гласувайте!

2011-09-01T09:55:40.837-07:00

"Prove to me that you're divine, change my water into wine..." ("King Herod's Song" от "Jesus Christ Superstar")- Добър вечер, скъпи зрители! Вие сте с тазгодишното издание на телевизионното състезание „Кой иска да бъде звезда на Коледа?”. Тази вечер претенденти за голямата награда – вярата и доверието на зрителите, са две много популярни личности. Вашите аплодисменти за великия, неповторимия, чудотвореца - Иииииисус Христоооооос и неговия конкурент за вашите сърца, пристигнал за нашето шоу специално от Лапландия – Дядоооо Коледаааааа!Светва таблото с надпис „Аплаус”.И така преди да започне същинският сблъсък, по регламент всеки от учасниците има една минута да убеди зрителите да гласуват за него. Господин Христос, може да направите вашето обръщение в онази камера. Защо нашата публика трябва да избере вас?- Първо, добър вечер на всички. Това, което искам да ви кажа е, че ако изберете мен, ваше ще бъде и царството небесно. Защото както бях казал някога, блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. Блажени плачещите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове…- Благодаря Ви, времето Ви изтече. Уважаеми зрители може да изпращате вашите смс-и в подкрепа на Исус Христос на кратък номер 1919 за абонати на всички мобилни оператори до края на предаването. А сега вие, господин Коледа, имате една минута за своето обръщение.- Добър вечер на всички. Искам преди всичко да ви пожелая весело прекарване на Коледните празници. Както сами си знаете, ако сте били добри през изтеклата година, ще ви навестя съвсем скоро, за да ви възнаградя щедро за извършените добрини. Подаръците разбира се получавате веднага, а уверявам ви тази година те са много, опаковани в големи кутии с лъскава хартия и цветни панделки. А ако не сте слушали достатъчно, винаги имате шанс да се реванширате до следващата Коледа. Това е всичко – веселете се и не забравяйте да пуснете някое смс-че между другото.- Благодаря и на вас, господин Коледа, а на зрителите съобщавам и номера, на койт[...]



Марина Цветаева

2011-09-01T09:56:06.919-07:00

Вчера, на 26 септември се навършиха 115 години от рождението на една гениална руска поетеса – скандалната, неразбраната и вечно влюбената Марина Цветаева. Житейският й път е неизбежно белязан от неспокойното време, в което живее, а творчеството й е пример за новаторство, майсторство и дързост. Цветаева е родена на 26 септември 1892г. в Москва в семейството на професор Иван Цветаев и пианистката Мария Мейн. Има по-малка сестра – Анастасия и по-големи брат и сестра от първия брак на професора. Майката на Марина се опитва да възпита у дъщерите си любов към музиката и влага цялото си усърдие да ги направи от тях виртуозни пианистки. Цветаева израства с музиката на Шопен, Шуберт, Бетовен. Под зоркото око на майка си свири дълги часове, с лекота чете нотите, на петгодишна възраст е записана в московска школа за малки Моцартовци. Музиката обаче така и не се превръща в нейна страст. Марина ненавижда логиката на клавишите, дългите упражнения я уморяват и отегчават, а неспирно тракащия метроном я изпълва с ужас.Музиката, която привлича Марина е не тази, излизаща изпод черно-белите клавиши. Истинската хармония и ритъм тя открива в музиката на думите. От малка владее освен родния си руски език и немски и френски и тъй като родителите й я държат строго под надзор, тя няма друго занимание освен да чете и рецитира стихове. За нея това е начин да избяга от музиката, натрапвана от майка й, без да си дава сметка, че вълшебството от думите и фразите също е музика. Доведената й сестра я запознава с творчеството на Пушкин, от което Марина се опиянява, учи наизуст стиховете и ги рецитира. Тайно се запознава и с “подривните” според родителите й “Мъртви души” на Гогол. Когато Марина е на 14 години майка й – Мария Мейн умира от туберкулоза и тя завинаги се отказва от пианото. Баща й, професор Цветаев е твърде зает с научната си дейност и няма време за дъщерите си. Всичко в къщата напомня на Марина за майка й и тя постъпва в най-строгата гимназия в Москва. По това време обаче се увлича от революционни идеи, завладяна е от дух на отрицание, който ръководството на училището не толерира. Марина внася забранени книги, критикува всичко, опълчва се срещу всичко и скоро[...]



Пол Остър - "Нюйоркска трилогия" - "Град от стъкло"

2012-09-20T08:35:53.485-07:00

“Град от стъкло” се казва първата от трите новели, съставящи “Нюйоркска трилогия” на модерния класик на американската литература Пол Остър. Книгата е издадена на български език от издателство "Колибри". Сложно преплетените истории, разнообразните литературни препратки, особеностите на отношението автор – герой превръщат определянето на жанра на творбата в истинско мъчение. Реалното се изгубва във фикционалното, автори и герои разменят позициите си в неповторимия стил на Пол Остър, като превръщат четенето в интелектуално предизвикателство, но и удоволствие. Не се заблуждавайте, че книгата се чете трудно – напротив. Трудното идва след това в осмислянето й.Началото на историята не предвещава нищо необичайно - типично за детективски роман – “Всичко започна с една случайност…” Представяне на главния герой – не особено успешен писател на криминални романи, вдовец, интровертен, обича дългите разходки, живее сам, познава до болка всякакви криминални сюжети, но само от книгите, които е прочел. Нещо повече, Куин познава толкова фикционални криминални мистерии и разрешенията им, че сам би могъл да влезе в кожата на своя герой детектив. Публикувал е творбите си под псевдоним и още с началото на детективската му авантюра героят се оказва разкъсан между три, дори четири самоличности – собствената си, тази на човека, за когото се представя – Пол Остър, създадения от самия него персонаж на детекива от романите му и посредника между Куин и героя му – творческият псевдоним, който използва. Въвличането на Куин в “случая Стилман” го изправя пред други огледално разгъващи се истории – тази на младия откачен Питър Стилман и от друга страна на баща му – професорът от Колумбийския университет, който е затворен заради зловещия експеримент със сина си. Невероятното умение на Пол Остър да навързва истории една за друга се разкрива в “Град от стъкло”, като различните истории, съставящи новелата са колкото самостоятелни и нецеленасочени, толкова и взаимно свързани. Чрез образът на Питър Стилман – старши – професорът по теология и идеите, представени в книгата му, която Куин прочита се прибавят нови пластове към ху[...]



"Хъшове"-те на малък екран

2008-11-06T18:36:37.397-08:00

(image)
снимка: Народен театър "Иван Вазов" - официален сайт (http://www.nationaltheatre.bg/bg/main.php?Team_ID=4)

Започват снимките на четири сериен филм, базиран на пиесата "Хъшове" (по повестта на Иван Вазов "Немили-недраги) с режисьор Александър Морфов, съобщиха медиите днес. Без преувеличение може да се каже, че "Хъшове" е едно от най-успешните представления на Народния за последните години. Спектакълът стартира през октомври 2004г. с невероятен успех. 3 Аскеера, пълни зали, зрители, аплодиращи докато ни им изтръпнат ръцете, много цветя и викове "Да живее България"...
Дали ще могат да се пренесат силните емоции и на малкия екран? Дали ще може зрителят да съпреживее всичко, да плаче и да се смее с хъшовете пред телевизора, както това става в храма на Мелпомена и Талия?
Разбира се киното си има свое очарвание, различно от това на театъра. Едва ли местещите се платформи, разглобяващата се сцена на Народния, пушекът и снегът, познати от пиесата биха впечатлили телевизионния зрител, привикнал на къде-къде по-зрелищни и високобюджетни продукции... Или пък хората вече се умориха да ги залъгват с "бенгалски огън" за сметка на смисъла?
За мен силата на "Хъшове" е в истинските, емоционални образи, в брилянтната актьорска игра и оригиналната, донякъде провокативна интерпретация на Морфов. Не малка роля за емоционалния заряд на пиесата има и музиката към нея - с лайтмотив песента "Бял кон" на Влатко Стефановски, която актьорите пеят с цяло гърло, така че и на зрителя му се ще да се включи...
(object) (embed)

Затова съм оптимист, че талантът и смисълът ще победят ниския бюджет и хроничното разочарование от българските продукции...
Затова се надявам, че когато "Хъшове" се появи на телевизионния екран догодина, българинът, който не е стъпил в Народния да гледа пиесата, няма отегчено да натисне копчето на дистанционното с автоматизираната реплика "Офф, пак глупостите на БНТ..."