Subscribe: Странноприемница
http://dreamer-daydreamer.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
да не  да  за  какво  към  ме  ми  на  не  нещо  но  от  се  си  това  умра  че  ще 
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Странноприемница

Странноприемница



В странноприемницата идват всякакви хора. Понякога те сядат на камъните пред нея и разказват истории. Ако и ти наминаваш от време на време м



Updated: 2014-10-02T21:44:39.829-07:00

 



Разказ

2008-01-21T09:37:50.793-08:00



Вървя пиян, с няколко приятеля, към голяма луксозна сграда, на която пише с големи светещи букви "СМЪРТ". Ако бях трезвен нямаше да тръгна към нея, но заради скуката и безразсъдството реших да отида там. А може би се надявах, че на сутринта няма да си спомняме какво съм видял.
Посрещна ни добре облечена девойка, която ни погледна отегчено. Навярно ни мислеше за поредните деградирали деца, но на нея й се плащаше да ни посрещне, а не да ни съди. Веднага на лицето й се появи фалшива усмивка, която тогава ми се стори най-красивата на света.
-Добър вечер. Вие сте в компания "Смърт". Тук Вие можете да видите своята бъдеща смърт. Това научно откритие е забранено в много страни, защото се смята за прекалено жестоко човек да живее в страх от идването на този момент. Но ние живеем в страната на свободата и тук всички удоволствия са разрешени…
По едно време спрях да я слушам, а чувах само тембъра на гласът й. Хипнотизираше ме. Отдавна вече не я гледах в очите, а бях снел поглед към гърдите й. Въображението ми ме дразнеше с най-различни идеи за това какво мога да правя с тях. Тъкмо мислех да я помоля с най-учтивия си тон да ми разреши, но тя беше вече свършила с говоренето си и приятелите ми ме помъкнаха към асансьора.
Някъде по горните етажи се разделих с тях и отидох към стаята, за която имах ключ. Влязох в полуосветеното и седнах на единствения стол. Сложих си нещо като гривна на ръката и веднага усетих леко убождане. Зачаках да видя какво ми предстои. Все ми беше едно, че ще видя как ще съм на 100 години и ще умра в съня си. Аз до утре щях да съм го забравил, а какво оставаше като одъртея.
Едва мислите ми заглъхнаха и си махнах гривната. Странно, ръцете ми трепереха. Направих крачка, после още една. По тялото ми изби студена пот. От някъде чух моят приятел да крещи"По дяволите, ще умра след цяла вечности при това скучно!". Озърнах се. Бях сам. Усещам болка в сърцето и падам. Усещам студения под. Всичко става черно.
Разтърсвам се целия и се връщам към реалността. Какво означаваше това? Къде беше тихата смърт на стари години? С треперещи ръце си махнах гривната. Направих две крачки и се усетих, че става същото като във видението ми. Трябваше да променя нещо. Не можеше да е истина. Всичко е заради проклетия наркотик, който предизвика това видение. Не е истина. НЕ искам да умра. Не и сега. Трябва да променя нещо, но какво? Може би трябва да си запуша ушите за да не чуя гласа на приятеля ми. Сърцето ми бие силно. Тъкмо ще си вдигам ръцете за да не чуя неговия…"По дяволите, ще умра след цяла вечности при това скучно!". Озърнах се. От алкохолът не мога да мисля бързо. А трябва да направя нещо. Чувствам се толкова сам. Усещам, че сърцето ми бие неравномерно. Остра болка. Остана ли нещо да променя… Падам. Докато тъмнината ме обгръща си мисля за мама и тати. За братчето ми. За децата които никога няма да имам.



Футболът и еротиката

2008-01-14T11:29:23.571-08:00

Футболът е велика игра. С това всяко момче ще се съгласи. Но преди да откажа момичетата, искам да ви кажа- тази игра е красива и има много еротика. Наслаждавайте се дами:[...]



Футбол

2008-01-14T11:16:29.053-08:00




Власт

2008-01-06T01:10:21.032-08:00

И тъй като това е странноприемница, тук идват всякакви хора и разказват всякакви истории. Ако случайно не харесвате разказвача, имам цяла кошница с развалени плодове-може да го замеряте с тях.




Аз сън цар, но отдавна изгубих власта си. Пожелах си един единствен дар от демоните. Да властвам над ветровете на времето, да летя върху тях и да измамя смъртта. Те ми се изсмяха в лицето тогава, но аз не разбрах. Казаха ми:
-Ние сме прокълнати с дълъг живот, а ти искаш вечен? Добре човече, нека бъде волята ти. Страдай в самота.
И аз приех дара им. Поне тогава го мислих за дар. Но пред очите ми видях как порастват децата ми, остаряват умират, после и внуците ми. Не можех да остана до тях. Не остарявах и трябваше да си тръгна , за да не разберат. Наблюдавах ги скришом. Радвах им се, но бях безкрайно тъжен, че не са до мен.
Много пъти ми се искаше да умра, но някаква зла сила ме връщаше. Видях края на родителите ми, на моите деца,на жена ми. На всички близки хора. Видях и края на човешкия род. След време и демоните си отидоха.
И сега аз скитам из един гробищен свят. Нищо живо не е останало. Единствено спомените ми все още са ярки. Това е моето проклятие. Да минавам пътищата на моите спомени отново и отново. И един въпрос не ми дава мира и знам, че никога няма да разбера- има ли рай или ад? Обречен съм да не разбера. A някога ме беше страх да умра и да разбера, че няма нищо...



Нещо като въведение

2008-01-05T11:27:56.925-08:00

Този блог е продължение на стария ми. Предишния се затри някъде и почвам наново. Кръстих го Стрнноприемница, защото ще пиша общи неща тук, ще разказвам истории и каквото ми хрумне