Subscribe: на Косьо блога
http://kocbo.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
аз  да  за  много  на  не  от  пак  по  се  си  след  сме  това  този  че  ще 
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: на Косьо блога

на Косьо блога



And the road goes on...



Updated: 2013-03-04T12:02:22.745+02:00

 



В час по Социология на Организациите

2007-05-04T21:27:08.112+03:00

style="width: 100%; height: 100%;" src="http://picasaweb.google.com/planinski/SociologiaDeLasOrganizaciones/photo#s5021550298910155970" frameborder="0" scrolling="no">
(image) (image) (image)



Не сме народ

2006-10-14T18:23:12.720+03:00

Петко Славейков
Не сме народ

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875



Лимон-бъз

2006-10-14T18:23:12.652+03:00

Зад лаконичното название на тази, от друга страна крайно екзотична и изтънчена напитка, се крие полиетиленов етикет, над който се извисява логотипът на небезизвестната марка ARO. Зад етикета пък се крие бутилката, в която всеки от вас, след извършването на ръчна въртелива манипулация над капачката в посока, противоположна на часовниковата стрелка, ще открие прозрачно-газирана течност с непрекалено жълтеникав оттенък и неповторим вкус. Ако, обаче, разклатите агресивно бутилката преди отварянето й, резултатът ще бъде апокалиптичен за вас и околията. По този повод днес чистих пода на кухнята. Иначе поради липса на конкуренция на пазара, аз ставам върл почитател на този "натурално-идентичен" продукт. Макчо пък вече започна редовно да яде по чинийка кондензирано мляко, така че гордо мога да заключа, че еволюцията при хранителните вкусове у нас е ако не глобална, то поне в период на експанзия.



Phenolic

2006-10-14T18:23:12.587+03:00

Някъде там, в далечината се чува глухо ръмжене. И не, това не е локомотивът, който профуча преди малко. По-скоро прилича на тътена на подводница, правеща отчаяни опити да се откъсне от морското дъно.

Още няколкостотин метра напред по релсата и пред нас се открива могъщата и напоена с фенол гледка към Лукойл-Нефтохим. Има и слънчогледи!


(image)
А сега дишайте дълбоко и се опитайте да преброите комините, които се издигат над хоризонта. От тук аз виждам поне 20-30. Не ми завиждайте, че бях толкова близо до тях. Така или иначе довечера вятърът ще докара всичко над града. Само не забравяйте да си отворите прозорците!



And the road goes on...

2006-10-14T18:23:12.512+03:00

"А за всички, които все още ни гледат:

ПРОДЪЛЖАВАМЕ!

ПРОДЪЛЖАВАМЕ!"

Поздрав с The road goes on на ToTo и ако има забележки по новия дизайн, пишете. Аз през това време ще генерирам глупости за блога.



1 Comments

2006-10-14T18:23:12.368+03:00

I am one of seven brothers. Five of us must leave and start again. In this land of Saints and Martyrs, Tears of sadness hide within the rain. So fare thee well, Remember me... Sail from the Harbour of Tearss I can hear my father calling 'Godspeed, my son, wherever you may go' He looked so small down on the quayside. A man I guess I'll never really know. Goodbye, lad... I'll miss you, though I don't show it. I am a farmer of the land, I'm not a man of words. Forgive me my failing, you never knew me. Godspeed wherever you may go... So fare thee well, Remember me... Sail from the Harbour of Tears[...]



Bottom of your soul

2006-10-14T18:23:12.301+03:00

(...)

They can't eat money or promisses
Give them your smile
which I'm holding now with your hand

Let them know you're there
Let them know you're there

Why is it always the ones that we love
are the ones that will never come home
Why must all the bridges we've crossed
take their toll

Always remember the voice in your head
which speaks to you when you're alone

And it comforts you
from the top of your heart
to the bottom of your soul

(...)

sample mp3 can be found here



As easy as 1, 2, 3 !

2006-10-14T18:23:12.235+03:00

(image)
Ето на такава картинка попаднах преди малко. Сайта на който я открих е за уеб програмиране и, уж, няма нищо общо нито с патриотизъм, нито със световния мир, за който така настървено воюват САЩ. Иначе с 3 (три) думи обяснява идеологията на това, което много хора наричат "най-развитата нация на нашата планета".




Сняг

2006-10-14T18:23:12.169+03:00

Завалях сняг в блога. Честит първи сняг!



Началото на един дълъг ден и половина, Part 1

2006-10-14T18:23:12.098+03:00



Ставаш и си мислиш, че пак ще се върнеш тук, колкото и да не ти се иска. Уж излизаш, но после се връщаш няколко пъти обратно, за да провериш дали не си забравил нещо. В крайна сметка се примиряваш и оставяш вратата на асансьора да се затвори. Така или иначе винаги забравяш по нещо, и винаги си даваш сметка за това, когато си прекалено далече.

Пътуваш в последния вагон. Събота е и е прекалено рано. Тълпите хора все още спят, грижливо разпределени в малките си топли легълца. Малкото лица, които срещаш са непознати, както винаги, изморени и нещастни, за тях този ден не е почивен.

Сменяш линията, луташ се по коридорите. Знаеш, че ако искаш да спестиш време, сега е момента. Ускоряваш крачка и всяваш паника сред този заспал подземен свят. Дали си е струвало? Не. На перона вратите се затварят пред теб. Чакаш следващия влак, и прахосваш със задовлоство времето, което току що открадна.

Отново си във вагона, този път има повече хора - колкото да не са пранзи седалките. Стоиш сам до вратата, защото трябва да слезеш първи. Може би така ще се успокоиш?

Изстрелваш се като стрела, а всъщност никой не те гони. Ескалатор, стълби, коридор, после пак ескалатор, стълби и си на другия перон. Последния. - надяваш се. Във влакчето гледаш телевизия, чувстваш се модерен. Вече не си сам, не са сами и куфарите ти. Но знаеш, че пак трябва да излезеш първи.

Вече не се луташ. Този път ти е прекалено познат за да го правиш. Бързаш, сумтиш, ядосваш се на хората, които са се осмелили да не вървят с твоите темпове. В крайна сметка, по конвейра настигаш пакетчето пътници от предния влак. Няколко маневри и си първи пред входа на една огромна зала. Ръцете ти сграбчват багажа още по-силно, знаеш че зад онзи ъгъл се крие това за което си дошъл. Но дали ще го получиш?



Резюме на последните месеци

2006-10-14T18:23:12.020+03:00

Върнах се, заминах и пак се върнах.
А все едно не бях заминавал и не бях се връщал.



2 Comments

2006-10-14T18:23:11.955+03:00

(image)



Being and Nothingness

2006-10-14T18:23:11.891+03:00

Man can will nothing unless he has first understood that he must count on no one but himself; that he is alone, abandoned on earth in the midst of his infinite responsibilities, without help, with no other aim than the one he sets himself, with no other destiny than the one he forges for himself on this earth.

Jean-Paul Sartre, L'?tre et le N?ant , 1943



NightMode

2006-10-14T18:23:11.825+03:00

Погледнете снимката.

(image)


Сега сигурно се питате "Какво ли прави този очевидно психически нестабилен индивид, качен на един ел. стълб към 20.00 /слънцето вече залязва в 19!/, на около 7 км. извън града, налазен от комари и всякакви мухоподобни създания, а, и да не забравим - омацан в ръжда?" Е, индивидът съм аз - това донякъде обяснява нещата. Правех това, което се вижда отдолу. Да живеят Гигантските стативи!

(image)

"Johnny Bravo has just entered the zone where normal things don't happen very often."



OutsiderING rocks!

2006-10-14T18:23:11.760+03:00

За втори ден си изкарвам страхотно по пътя м/у Бургас и Сарафово. А като се замисля нямам нищо повече от това, което имах през лятото. Пак съм си сам, ако не и повече. Може би някоя друга гънка? Все пак разлика има. Обикалям, снимам животинки, карам колело, махам на хората, казвам им добър ден, те ми отговарят. И това ме прави щастлив. Е не е нищо, но на мен ми стига, за да ме накара да се усмихна. Днес се запознах с един машинист от теснолинейката на солниците. Говореше ми на Вие. Казах му, че ще изкарам снимката, която му направих и ще му я дам.

(image)

-----------------------------------------------------------------------------------------------

ЗАЩОТО:

Човекът няма досътп до компютър за да му я изпратя по имейл. Аз прекарвам средно по 3 часа дневно пред монитора. Той е машинист в солниците, но след смяната ходи и върши други неща допълнително. Аз съм студент в Испания, плащат родителите ми. Той едва ли получава повече от 200 лв. месечно. За моето съществуване отиват с пъти повече...

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Много тъпо, нали? Е, поне ще му изкарам тази снимка. Странното е, че не си обяснявам как с такива хорица като него, аз се чувствам много по-близък, от колкото с другите ми "връстници". Ама това е то - да си извън сайдера, както казваха в "Улицата". Излиза, обаче, че извън сайдера гледката е по-красива и по-човешка.

Нима купищата маси, обединени от Модерните си мисли и идеали са тръгнали по грешен път? Неее, едва ли. По-скоро аз пак се оправдавам...

Ето ви и един Бургаски Залез.

(image)



Да наваксаме cont.

2006-10-14T18:23:11.688+03:00

Приложения към т.11 и т.13 на предния пост.

(image)
т. 11
(image)
и т.13



Да наваксаме

2006-10-14T18:23:11.620+03:00

Поне малко, че нещо много го забатачихме. Ще наблегна на по-важните моменти от последния месец.

1. Върнах се в Мадрид. Апартамента беше нападнат от мравки, мравките от Марица.
2. Учих за изпити, взех единия, другия зависи от една неоткриваема книга на Вернер Зомбарт.
3. Една сутрин ме заключиха в апартамента и след като се наобядваха и понапазариха още ~30 мин. аз отново бях свободен.
4. Мравките отново нападнаха, включих се и аз в борбата с бутилка оцет, след което се почувствах гадно. Запушвах дупки с лепило, Марица спа спокойно, а мивката, съответно, остана запушена още няколко дена.
5. Направих SEO (Search Engine Optimization) на http://railwaymodeling.com Резултатите надминаха очакванията ми!
6. Спряха ни интернета. МНОГО неприятно.
7. Вързах се към мрежата на съседите. ДОНЯКЪДЕ облекчаващо.
8. Върнах се в България, с безплатна нощувка в хотел Кладно, Чехия, спонсорирана от CSA /Чешките Авиолинии/
9. Oт София пътувах с Експреса.
10. От Пирдоп пътувах в локомотива. /Благодаря на Иван и Станимир. Радвам се, че има такива хубави хора, които работят в БДЖ./
11. След Карнобат покарах локомотива докато разви 100 км/ч, а на бургаската гара лок. бригада ме представи за стажант. Oh, happy day!!!
12. Тия дни съм в застой, нарушаван от ритмичното търсене на "Лукс и Капитализъм" на Зомбарт. Утре имам последен шанс след което, започвам преговори с Julia Varela.
13. Ааа и иазкъпахме Макчо! :D



2 Comments

2006-10-14T18:23:11.549+03:00

(image)



Sarafovo/Airport Trips 2005, Part I

2006-10-14T18:23:11.485+03:00

(image) Качих се в 15-ката - син Чавдар тип "Аквариум" и даже се осмелих да запазя места за моите приятели. Преди тях, обаче, по стълбите се покатери една жена, изпотена и изнервена след тежкия работен ден /5 часа следобед, слънчево, ~30C/ и с облекчение седна върху моята мека и удобна ръка, която точно в този момент използвах за да "пазя" едното място. Не искам да пресъздавам разговора ни, не го помня. Помня само, че отсреща имаше още празни места, незаети. Попитах я, защо е решила, че тези до мен са по-незаети от другите. Отговорът, който последва не бе никак убедителен и, в крайна сметка, сигурно осъзна, че не е права. Но не достатъчно, за да стане от така оспорваното място. С малко усилия измъкнах заклещената си ръка, а шофьорът най-накрая успя да запали и потеглихме.



Greetings from Bulgaria: Friendship

2006-10-14T18:23:11.420+03:00

(image) Смешно ли ви е?





















На мен ми е тъжно.



Къпането в Лугата

2006-10-14T18:23:11.354+03:00

Много модерно стана в последно време Къпането в Лугата.

Нека уточня. В производствено-технологичния процес на Бургаски Солници АД се използва т.нар. "луга" - водоем, в който се присушава морската вода с цел извличане на сол.* Сега този процес се е обогатил и с още една фаза - Къпането в Лугата.

След вдигането на бариерите и осигуряването на неограничен** публчен достъп до територията на "предприятието", гражданите-бургазлии (и не само те) се ориентираха към навлизането в по-горе посочените водоеми. То бива последвано от потапянето им в иначе блатясалата вода и цапотенето с кал. Калта играе много важна роля. Освен, че цапа и прави нацапаното черно (и привлекателно за слънчевите лъчи), тя (явно) действа много добре на човешката кожа. Игнорирайки приятната й миризма, можете да си кажете, че това се е превърнало в една от многоройните Бургаски Атракции (Главната, Терановата, Макдоналдса, Часовника, Казабланката и т.н). Игнорирайки и табелата пред дъсчената пътека, през която минават "плажуващите" - "Влизането в Лугата - ЗАБРАНЕНО!" - и вие можете да се присъедините към това зравословно занимание. Впрочем, като се замисля, калта може би пази и от комари! Терапията можете да завършите по два начина - 1. "Дигизиран" поход до Морската, а от там до вкъщи; 2. Топване в морето "отсреща" и съответно размиване на калта от най-връхния слой на епидермиса.

Искрено се надявам, готварксата сол да няма нищо общо с морската, произвеждана от Солниците. Аз обичам да ям "с много сол"!

* така си обяснявам аз значението на думата ("луга"), с което е употребена, в цитирания по-долу в текста надпис на Табелката
** достъпът бива ОГРАНИЧЕН единствено от една глутница кучета, препускаща напред-назад (то няма накъде) из теритрията на Солниците



back on track

2006-10-14T18:23:11.290+03:00

След дълго мълчание . . .
(image)
. . . пак съм на линия. ;P



Lazlow

2006-10-14T18:23:11.224+03:00

If you sit around with a bunch of people interested in the same thing you are, that leads to a linear existence. Live with people that are passionate about different things, and that makes for some interesting shit.





Oh, happy day!

2006-10-14T18:23:11.159+03:00

(image)



On the road!

2006-10-14T18:23:11.090+03:00

(image)