Subscribe: Дневникът на Били
http://pumuckle.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language:
Tags:
да се  да  до  за  искам  ми  на  не  от  по  се  си  така  ти  това  че  ще 
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Дневникът на Били

Дневникът на Били





Updated: 2014-10-07T07:03:17.664+03:00

 



Неделна утрин

2011-11-20T11:29:25.669+02:00

(image)

Слънчев ден, студен и ясен,
предизвикваш ме с послание,
обещаваш ми да си прекрасен,
да, ти знаеш моето желание.

Днес почивен ден ще е, неделя,
и в двора ще се шляя,
ще лежа на цветната постеля
и на глас ще си мечтая.

Ще гледам как листата нежно падат,
как танцуват, с песен на уста,
и в краткия си полет как си казват,
довиждане със есента.

БИ.



КРИМИНАЛЕ 2D

2011-11-19T09:52:27.256+02:00

Четвъртък. 17 ноември 2011. Зарязвам мейла наполовина, Alt+L, бързай, бягай, тичай, карай, изпреварвай, паркирай, тичай, подай билета, влез, седни и се опомни. Трябваха ми 10 минути, за да разбера на коя постановка съм и още 30 минути за да се пренеса в събитията на сцената. Какво запомних: "I am gay, OK? YMCA?" " Настанаха мрачни години, трябва да спим с роднини". Беше много нестандартно, хумористично. Върнах се 10 години назад и ми беше весело. Да не пропусна благодарностите за БУБА, която ми връчи билета и ми каза "Отиваш", а аз казах "Добре".



Съботна утрин

2011-11-19T09:30:14.253+02:00

Събуждам се бавно в нечия стая.
Не знам сънувам ли или мечтая.

Искам съня си да ти споделя
и в реалност да го въплатя.
Това желания са мои,
в които ти си главния герой.

Притисната съм от мечти.
И истинското Аз във мен крещи -
Пусни ме да Бъда, искам Свобода,
макар и в ада да Горя...

БИ.



Shadowlands

2009-01-11T12:27:12.076+02:00

Why love if losing hurts so much?
I have no answers anymore, only the life I have lived.
Twice in that life...
I've been given the choice:
As a boy...
and as a man.
The boy chose safety. The man chooses suffering.
The pain now is part of the happiness then.
That's the deal.



Имало едно време...

2011-11-19T09:37:26.666+02:00

Телефонът иззвъня. Алекс тихо изръмжа под завивката и без да се усети бутна котката от краката си. Горкото животно така и не разбра как досадният звук от алармата предизвика падането му от леглото. Обикновено не се случваше така...

Два три слънчеви лъча се опитваха да преминат през завесите и нежно си играеха с чашата вода, която стоеше над леглото. Снощи Алекс стоя до късно с Дейв и въпреки, че не пиха много веднага щом си легна усети, че е прекалил.

БИ.



Партизанин

2011-11-19T09:37:02.487+02:00

не се ядосвай, не изглеждай слисан
всеки ред с усмивка е написан
макар думите лесно да издават
мислите ми тайни да предават
прозрачно си личи
че залипсвал си ми ти

няма недоволство, няма зле
всичко си е най-добре
и усмихнат е денят ми и нощта
щом има някой там накрай света
който партиназнски го раздава
щастлив обикаля по горите
тихичко си кара ските...

БИ.



Ех, колко време мина...

2007-05-03T10:01:51.016+03:00

Никакъв спирит. Не е истина. Нещо не е в ред. Нито музика, нито стихове, нито песни, танци. Самота. Не ми се работи, не ми се и почива. Трябва да открия проблема за да го разреша. Нали така? А май месец се очертава доста интересен. Един куп рожденни дни. Пътуване до Златни Пясъци. 21 май. После почивка на Халкидики за три дни покрай 24 май. Нищо лошо не виждам до тук. Лятото също ще бъде интересно. Exit fest, RHCP concert. РД на бебо. А защо не и почивка в Черна Гора септември. Както казах в началото не е истина просто. И въпреки всичко това нямам никакво настроение. Не ми се говори с никой, нито с приятели, нито с колеги. Ехооо, къде е проблема? Някой ще ми каже ли?



Гражданско общество

2011-11-19T10:10:44.688+02:00

Тъй като в България претендираме да имаме гражданско общество, да сме свободна държава, в която свободно да изказваме мнението си и да можем да влияем върху политическите решения, не само преди избори, а по всяко време, чрез мнението си, аз си позволявам да открия този сайт, с цел да провокирам скромен обществен дебат по една дразнеща и напоследък наболяла тема. Пешеходните зони в София.

Политиците, тези които сме избрали да ни управляват трябва да могат да се съобразяват с общественото мнение или с други думи с нашето мнение. Въпреки, че май ги е страх да го потърсят. За това и в България няма практика да се организират референдуми по важни за обществото въпроси. Какъвто всъщност е и въпросът коя улица Софиянци искат да бъде пешеходна и коя не. Аз не помня да е имало скоро дискусия по въпроса. Просто един ден го съобщиха по вечерните новини, а преди това през деня Софиянци останаха с часове в задръствания, предизвикани от изненадващо затворения булевард Витоша, нашата "Витошка". Всичко започна с това, че Булевард Витоша ще бъде затворен за празниците. Е, остана си такъв и след това. Искам да ви провокирам. Искам да дадете гласа си „за” или „против” затварянето на булеварда. На всички ни е тъжно, че София си няма "главна", "пешеходна" или както там се нарича. Провокирам ви да помислите дали точно този булевард трябваше да бъде затворен за автомобили. Защото, с беглите си познания за това какво има и няма по света, мога да твърдя, че не съм чувала някъде да има пешеходен булевард. Има пешеходни улици. И това може да са Шишман, Пиротска, Солунска... Заради магазините ли е всичко това? Ами като сме толкова опитни да предложим в Париж да си направят Champs Elises пешеходна, там има толкова много магазини... и по 6 платна във всяка посока. Спирам до тук. Не искам да влияя на ничие мнение. Искам вашето мнение. С гласуване. За или Против.

Дайте вашия коментар и си напишете името, за да бъдем достоверни. Без ЕГН моля.

Съгласни ли сте бул. Витоша да бъде пешеходна зона?



Венеция

2006-01-05T10:47:15.590+02:00

(image)

Невероятно място, изпълнено с романтика, друг свят, който си заслужава да посетите. Без автомобили, без боклуци по уличките. Вода и земя в едно цяло. Изгубихме се няколко пъти. Ако някой от вас е играл Лара Крофт ще има най-ясна представа за какво говоря. Малки улички, за по 1 човек, не се вижда изход в края, но все пак има :)) И така по 6 км. минимум на ден докато минеш от една сестиера в друга. За малко да посрещнем новата година сами в някоя задънена улица. Е, все пак успяхме да стигнем до площада Сан Марко навреме. Беше невероятно.



Автомобил

2005-11-14T13:31:20.056+02:00

Днес съм на три вълни, автомобил, работа и автомобил. Търся си Рено Клио, 95 година, регистрирано. Anybody seen my baby? Намерих си няколко в mobile.bg, но чакам с Бока да ги обсъдим и да отидем заедно на място да видим. Заем ще тегля след като се спра на автомобил. Искам да пътувам, като волна птичка да летя, света да обиколя... Трябва най-накрая да решим с баща ми какво ще правим с уното, ще се хвърля ли, ще се ремонтира ли. Малко съм с вързани ръце заради това. То два стари автомобила ще ни дойдат много.



"...в щастие и в нещастие..."

2005-11-11T10:14:49.963+02:00

"В здраве и в болест, в бедност и в богатство, в щастие и в нещастие, докато смъртта ви раздели..."
Кафеее, кафеее, кафеее, кофеин, кафее... снощи казвах absolut vanilla, сокчеее, сокчеее, сокчеее, искам при мамаааа....
Не е лесно. Не знам как ще се справя. Ти защо това, аз защо онова, спорове, караници, любов, пак спорове, пак караници и още любов...
Аз ли съм виновна? Има ли виновни? I need a break. 



Добро утро Прага!

2005-11-10T11:10:31.273+02:00

Нова година в Прага?! Невероятно предложение, нали? Драмата е дали да пътуваме със самолет или с автомобил. Търсим си и компания, но за самолет едва ли ще има кандидати. За автомобил по може да намерим, но и това е спорно. To be, or not to be: that is the question. По скоро да ходим или не. Модерният Шекспир. А защо да не отидем в Москва за мача на Левски.
Ех, че ден. Днес отново кокошкарника е пълен, но настроението ми е на 6, така че всички около мен ядат пасти :) Установих, че не са виновни околните за настроението ми, а само аз, каквото си го направя, такова ще бъде. А вие как се чувствате днес?



SpongeBob SquarePants!

2005-11-10T11:58:53.486+02:00

The Movie

(image)

Моят любимец!! Харесва ли ви? Днес разбрах кое е приятелчето му - Patrick Star! Вече няма да стои така самотно на бюрото ми...



Мадона ... и аз

2005-11-08T12:34:34.106+02:00

Click to listen or Save target as...

Time goes by so slowly
Time goes by so slowly
Time goes by so slowly
Time goes by so slowly
Time goes by so slowly
Time goes by so slowly

Every little thing that you say or do
I'm hung up
I'm hung up on you
Waiting for your call
Baby night and day
I'm fed up
I'm tired of waiting on you

Time goes by so slowly for those who wait
No time to hesitate
Those who run seem to have all the fun
I'm caught up
I don't know what to do

Time goes by so slowly
Time goes by so slowly
Time goes by so slowly
I don't know what to do

Every little thing that you say or do
I'm hung up
I'm hung up on you
Waiting for your call
Baby night and day
I'm fed up
I'm tired of waiting on you

Ring ring ring goes the telephone
The lights are on but there's no-one home
Tick tick tock it's a quarter to two
And I'm done
I'm hanging up on you

I can't keep on waiting for you
I know that you're still hesitating
Don't cry for me
'cause I'll find my way
you'll wake up one day
but it'll be too late

Every little thing that you say or do
I'm hung up
I'm hung up on you
Waiting for your call
Baby night and day
I'm fed up
I'm tired of waiting on you



Съдбата на един глупак

2011-11-19T09:36:08.942+02:00

(image)

Имало едно време един добър човек. Той живял в едно голямо село, близо до една голяма река. Един ден, както си вървял по големият селски път срещнал един голям човек, с голямо сърце. Този човек се спрял и му подал ръка. Поговорил с него и му предложил да сподели пътя си с него. Добрият човек приел на драго сърце приятелството на големия човек и така, хванати за ръка, продължили за вървят по големия селски път, заедно. И така ден след ден… година след година. Един ден, привечер, както си вървели по пътя и обсъждали местните проблеми, завалял проливен дъжд. Студен, есенен дъжд. Било началото на ноември. Добрият човек се изплашил и потърсил подслон под стряхата на близка къща. Постоял там, почакал когато дъждът спре, но осъзнал, че е забравил за големият човек, с голямото сърце, с който бе споделял толкова години радости и неудачи. Освен това, разбрал, че колкото и дълго да стоял под чуждата стряха портите така и не се отворили, никой не се показал да предложи подслон, приятелство. А големият човек, с голямото сърце вече бил далеч. Ето това е съдбата на един глупак, който в тежък момент е забравил за най-близкия си и е отишъл да търси утеха под непозната стряха.

БИ.



Миков, Цар Самуил 111

2005-11-04T12:59:15.366+02:00

Тони мила, благодаря ти, че вчера беше до мен. Не знам как щях да се справя сама. Благодаря ти, че изобщо те има. Искам винаги да си до мен и ще направя всичко, което е по силите ми за да бъде винаги така. Ако не правя достатъчно ще ми кажеш. Обичам те. Това е.

В момента се чувствам толкова зле, че нищо не би могло да ми повдигне духа, просто тялото ми отказва да стои будно. Пия трето кафе. Нищо не помага. Довечера сме на освещаване на къщата на Калин (и Боби). Не можахме да намерим нагревателна лампа за баня и все още нямаме подарък. Това е просто недопустимо.

Утре съм на лекции в УНСС от 9 и нямам никаква идея как ще успея да се примъкна до там. Сериозно се замислям да взема колата на Бока, да съм на лекции само до 1 часа и да му я върна преди да се е събудил и решил, че му трябва за нещо. Ха-ха, мечтай си Биляна...



Детство

2005-11-03T15:39:45.296+02:00

(image)
Специален поздрав за Дървеница бл. 42А вх. А ет.7
PS. Не е за Наталия :)



Стихове за него

2011-11-19T09:34:38.060+02:00

Морски бриз

Морски бриз, сълзите ми пресъхват,
пясъкът студено ме докосва,
слънцето отдавна спи,
вълните ми говорят нежно,
а душата ми мълчи,
сама на плажа дълго ще стои,
звездите казват опитва да брои,
но всъщност мечтае си за твоите очи.

Знам не си до мен
сама в нощта
дворци от пясък продължавам да градя,
чакам слънцето да поздравя.

БИ.

Мечта

Дали защото си далеч
или погледът ти ме топи
сърцето неравномерно ми говори
че искам те до мен сега,
та дори и само с мисълта.

В прегръдката ти нежно да стоя
с дъха ти топъл да заспя
да не искам да помръдна
в реалността да се завърна.

Мечтая обичам те да мога да ти кажа
без страх от утрешния ден.
Мечтая... и заспивам пак сама,
знам невъзможно е това.

БИ.

Аромат

Аромат на нежност,
докосване на парфюм,
един до друг лежим
дори ръце не си държим

Думи неизречени
на забвение обречени
разделят ни сега
кажи ми до кога?

БИ.



Кафето ми изстина

2005-11-04T13:01:14.970+02:00

Добро утро слънце. Радвам се да те видя. Денят ми тръгна шеметно. Първо умрях от студ, после в работата, така се завъртях, не мога да стигна до кафето си, което междувременно изстина. А ти грееш там някъде. Всички са в офиса. Някой са по-кисели от обикновено. Други имитират спокойствие, трети щастие. Някой успяват. Аз не мога. Мила колежка трябваше да си намали отчетените работни часове, въпреки, че се е прибрала от клиента в 9 вечерта... Мениджмънт. И после защо текучеството ни е като на McDonalds.



Не виждам небето

2005-11-11T09:57:13.890+02:00

(image)
Интересното е, че не само птици не прелитат, но и не виждам синьото небе. Чувствам се далеч от тук и изключително самотна. Морето шуми пенливо, то е синьо, но не и небето. Последният гларус, който видях беше при скалите, но това беше толкова отдавна. Къде си небе? Къде е онзи полъх, с който се опитваш да ме отнесеш, далеч, нависоко. Хладен бриз. Залез. Виж, нима това е гларус...


(image)