Subscribe: Зелен свят
http://zelensviat.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade C rated
Language: Bulgarian
Tags:
да  за  като  които  ме  много  може да  може  на  не  но  от  са  се  си  че  ще 
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Зелен свят

Зелен свят





Updated: 2014-10-02T22:51:30.690-07:00

 



Една банална история (част първа)

2007-06-26T09:21:57.911-07:00

Явно съм импулсивен човек и под въздействие на емоцията казвам нещо, а после като се размисля разбирам, че нещата не са така прости, както са ми изглеждали в първия момент. Така и с обещанието ми като се върна в София да опиша един случай от личния си живот. После като размислих, осъзнах, че в този разказ ще бъдат засегнати и други лица (които и да им сменя имената, хората които ме познават ще разберат, за кого става дума) от които нямам разрешение да описвам тези събития и може да се почувстват засегнати, а аз в никакъв случай не бих искал да сторя това. А и още нещо ме спираше - не исках да изглежда, че се оплаквам от живота си. Защото нямам основание да се оплаквам и не искам да се оплаквам. Така че реших, още преди да се върна, че нищо няма да пиша.После обаче си казах, кой знае какво ще си помислят хората за мен, като написах, че в един случай съм постъпил не по-най добрия начин. Ще решат че съм извършил кой знае каква подлост, ще ме вземат за някой мръсник и подлец и не знам още какво (пък аз държа на честа си), а и не е хубаво да не си изпълнява човек обещанията. Затова стигнах до един компромисен вариант, което е най-лошото от гледна точка на четенето, защото само ще маркирам нещата да стане ясно какво съм имал предвид, но няма да разкажа историята с подробности, а само това би представлявало интерес за читателя. Та ето я случката (имената разбира се са променени).Като млад бях доста симпатичен и духовит и привличах вниманието на момичетата. Хубавите момичета привличаха и моето внимание, но особено се захласвах по една моя позната, която освен че ме привличаше чисто физически, ме впечатляваше и с интересите си, интелекта си, с възпитанието морала и така нататък. Тоест някои качества, които не се срещат често при красивите жени (може и да греша и тогава се извинявам на всички красиви жени – не искам да ги обидя, те в никакъв случай не заслужават това, най-малкото защото са радост за мъжката половина на човечеството и от тях са вдъхновени много добри и полезни дела). Та Галя (името разбира се е измислено) много ме привличаше, бяхме в една компания, често се виждахме и усещах как се влюбвам, но... винаги има едно “но”. То не беше в нея, а в мен. Беше ме страх от нея. Бях още много млад, нямах голям опит в любовта, въпреки привлекателната си[...]



ТРЯБВА ЛИ ВИНАГИ ДА УСПЯВАМЕ В ЖИВОТА

2007-06-21T09:46:33.390-07:00

"Нека имаме спокойствието да приемаме нещата,които не можем да променим, смелостта дапроменяме нещата, които можем, и мъдросттада правим разликата. "ИЛИ"Лудите, лудите, те да са живи!"За тази публикация ме подтикна нещо, написано в Полетът на костенурката - тема от 20 юни от "Кладенецът на желанията". Искам да кажа, че авторът на блога - Лидия Стайкова - много ми харесва с нейния оптимизъм, желанието да вдъхне вяра на хората в успеха, чувството й за хумор и дори самоирония (виж тази й публикация - "Дали успехът ми се дължи на външният ми вид") и още куп неща. Изобщо много положителна и симпатична личност. И много толерантна щом търпи моите нахални поствания в блога й и не ги е изтрила. Още повече, че не съм и ученик (то учениците пишат по-грамотно от мен и не пропускат толкова много запетайки). Тогава, защо пиша това? Може би за да внеса малко лудост в здравия разум. Във всеки случай, не за да споря с нея, а да разберат учениците, ако изобщо прочетат това, две неща. Първо, че животът не е непрекъснат низ от победи (дори да го живееш правилно и да постъпваш умно), а непрекъсната борба и има случаи и ситуации, в които ще търпиш поражение, но важното е да ги приемаш като нещо нормално и да продължаваш нататък, след тях ще дойдат и победи. И второто, което може би е по-важно, но и по-трудно за разбиране, и за моя радост се случва доста по-рядко в живота на човека, че има ситуации, в които е по-достойно да застанеш на губещата страна. И затова не приемам мотото, което съм сложил в началото и което заимствах от финала на спомената публикация в Полетът на костенурката. Още повече, че ние българите имаме слабостта да обявяваме много неща за такива, които не зависят от нас и много често си пасуваме в трудни ситуации. Ситуации в които, може би лично от нас, поотделно и да не зависят, но от всички нас заедно, положително зависят. Но оправданието ние вече си го имаме. И така започвам дълбокомислените си разсъждения, като предварително се извинявам, ако са досадни за някого.Нека започнем с един далечен пример от началото на ХІХ век в Русия. Един човек -Чаадаев публикува някакво си "Философско писмо", в което казва доста неприятни истина за властите, относно страната си. Царят е раздразнен, защото официалната преса тръби, че всичко в държавата [...]



Всичко зелено е хубаво

2007-06-20T05:22:14.369-07:00

Дори и зелените човечета от Марс са хубави. И зелените жаби са хубави, особено като се превърнат в принцеси, след като ги целунеш. Да не говорим за тревата, дърветата, морето, очите на жените... Който иска може да продължи. Както и онзи, който смятат, че има и зелени неща, които не са хубави, също може да го напише. Може да пишат дори далтонисти. Но само ако не знаят, че са такива.