Subscribe: Zone of the enders
http://enderszone.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
го  да се  да  за  като  ми  на  не  но  от  по  просто  са  се  си  това  че 
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Zone of the enders

Zone of the enders





Updated: 2014-10-03T07:32:19.793+03:00

 



Клише, но защо?

2009-10-30T00:30:31.699+02:00

Седя си аз преди седмица в автобуса София - Бургас, и както си гледам през прозореца, изведнъж вдъхновението за нова публикация ме цапна в тиквата. Клише - какво е клише? Заучена фраза, сюжет на филм, книга или каквото и да е, което дотолкова ни се е пропило в мозъка, че ни изглежда така, все едно го знаем още от майчината утроба. И така - според хейтърското движение в момента, клишето е нещо захабено и лошо, нещо което трябва на всяка цена да се избягва. Пример - в повечето книги и филми добрия винаги побеждава и взима момичето. Но я си представете това - героя умира, света загива, а заедно с него и момичето. И к'во прайм са? Чешем се по главата и се чудим - що, аджеба, главния герой измря? Вярно, не е клиширано, но пък и не носи удоволствие. По света има толкова много мизерия, че не ни трябва мизерия и във филмите (забележете, това също е клише!) Cliche (думата е френска, за тези които искат да знаят) - изказване, или какъвто и да е вид артистична работа, която до такава степен е била преексплоатирана, че се е превърнала в стериотип. От кога стериотипа е лошо нещо? Стериотипа за добрия стар хепи-енд, който винаги ни стопля, след като сме гледали новините за новите бомбардировки еди-си-къде, и в катастрофа загинали еди-си-колко души. Има една английска фраза - whatever helps you sleep at night. Момчетата с гелосани коси (аз съм един от тях, не се цепя от колектива), дори и да не го разбират, се опитват да разчупят клишето, искат да избягат от обикновенното, за да не са просто лице в тълпата. Повечето не го осъзнават, според тях вдигната коса просто ги прави по красиви, но дълбоко в себе си знаят, че го правят и за да избягат от клишето на "обикновеността". За един млад човек няма нищо по-лошо от това, да е просто "един от многото". Трябва да е необикновен, уникален по свой начин. А това е хубаво, от където и да го погледнеш. Момичетата с добре сложен и преценен грим също се опитват да разчупят клишето - колкото по-добре изглеждат, толкова повече ги заглеждат и шанса да не са просто "някоя си там" е много по-голям. Все пак красивото продава, което също в никакъв случай не е лошо. "Красивите момичета са глупави" е просто друго лъжовно клише, наложено не обаче от филм или книга, а от самия живот. Но това не е така. Хубавите момичета просто избират лесния начин на живот - а живота колкото е по-лесен, толкова е по щастлив. Затова, следващия път когато гледате нещо и си кажете наум "ебаси клишето" се замислете, дали това наистина е толкова лошо :)



Тресни ми камбанките

2009-10-30T00:37:19.321+02:00

Неделя следобяд. Слънцето жури яко, а във ума ми се върти като кречетало фразичката "а някой кара кооолеело". Слънчасвам, то си ми личи по изпростелия поглед, обаче к'во (поне в моя случай) следва след слънчасването? Лигня тайм *insert lot's of (sun)`s here*. Та значи въврвим със Стоян по пътя към Несебър (щото разбираш ли с него се излъгахме да отидем на работа от сутринта и си клатихме краката, буквално, до 5 часа следобяд от простотии), ама той един такъв път - ПРИКАЗКА. Гаден черен асфалт препекъл се от слънцето та чак се стича на вадички в канавката, която пък още преди това си беше подложила стабилно с познайте к'во - още течен асфалт. И та значи вървим из тая лепкава гадост дето тежи по обувката (обаче пък е много удобна за бой xD) и си кибичим напред. Усещам как Цвърчи (забележете главното "ц", щото трябва да има поне една хубава главна Съгласна в това писание) плажното мляко по лицето ми и си мисля "цялата тая мизерия за 10 лева и скапана униформа, ей аз мога ли да" ама ще спра до там. Сега, няма нужда да ставаме вулгарни, па като му дойде времето не че ще се колебая де. Та в същото това прекрасно време, по което аз се чувствах толкова добре (сарказма движи света) покрай нас профучава едно абитуриентско порше, от което звучи "Ring my bells на (кой не знае, кой не е чувал за него) Хенрике Хиглесиас Халпенидьо де ла Гранда Мария Кохонес Куроборез. Обаче музиката така дъни, че ако колата беше спряла около нея щеше да се формира кратерче заради басовите вибрации. И естествено със Стоян се случихме (баси колко "с"-та станаха) баш на припева "тресни ми камбанките, тресни ми камбанките (Митреле!)" а от вътре пригласят. Добре. Обаче. Има 3 вида пригласяне. Едно пригласяне фалшиво, но със чувство. Едно пригласяне добро и изразително. И едно фалшиво, ама нарочно, от лигавите припявания. И чак тази съдбоносна неделя със Тяната ни светнаха че има и четвърто припяване. Дотогава бях свикнал с мисълта, че първия вид пригласяне е най-лош и вреди най-много на крехкия ни музикален слух. Обаче се оказа че нищо не може да се сравнява с четвъртия вид пригласяне. Доколкото разбрах от проучването си военните от САЩ са направили работещ прототип на четвъртото припяване през 1945 г. но явно просто досега са го пазили в тайна в Зона 51. Атомна бомба върху Хирошима и Нагасаки? ДОЛНА ЛЪЖА! Атомни бомби няма и никога не е имало - всичките тези експлозии са в резултат на раздвижването на въздуха от фаталното "четвърто припяване". Петък 13, 666, чорапите на Тодор Живков от 85-а, нищо не може да се сравнява с тази човешка издънка.



А душата, къде я?

2009-03-17T23:12:04.256+02:00

Да си празен не е работа. Защо всяка година март месец е толкова... пуст? Настроение нулево, желание за каквото и да било - даже по-малко от нулево. По скалата от 1 до 10 бих му дал -2. И по-зле може, но може и много, много по-добре. Пролетна умора казват хората... и каква е тази пролетна умора? Таи се в началото на всяка нова година, като последния удар на умиращата зима, сякаш през изминалите месеци положението не е било критично, и сега като кулминация трябва да изсмуче всяка воля за живот. Някои хората казват че с всяка нова пролет живота се преражда. А за да се прероди първо трябва да умре нали? И зимата смуче ли смуче, докато от нас не е останало само една празна обвивка, като изпито шише кока-кола захвърлено в боклука. Резултата - пълна безволевост. Къде отиде енергията, къде отиде пламъкът? На смъртен одър е, чакайки онзи с косата да дойде и да я избави от мъките. Но тя е като феникс - преражда се от пепелта си, и дойде ли пролетта, стойте та гледайте. Дойде ли зеленината, всичко живва. Сякаш сивотата и мраза на зимата са смъртта на духа, а зеленината и свежестта на пролетта са неговата рожба, тази която ще вдъхне енергия в уморените тела. Засега летаргията не прощава - кажи речи всеки е засегнат от нея, вижда се по пустия поглед на хората по улиците, безрадостния смях на младите и тихото мърморене на старите. Храним се и се грижим за себе си просто по рефлекс, излизаме с приятели и следваме налегналата се рутина - усмихваме се, но усмивката не топли сърцата и не засяга очите, надяваме си я като маска и се чудим - до кога? Сивите дни изискват сиво ежедневие, но до кога? Кога най-накрая пролетта ще ни избави от налегналата ни апатия? Зеленото - този приятен, прохладен цвят, вдъхващ свежест и намекващ дълги, приятни нощи. Но засега сме като герои от някой комикс на Франк Милър - лабилни егоцентрици, опитващи се да избутат деня. А вечерта, докато сме забили мъртъв взор в телевизор, монитор или книга не ни остава нищо друго да се депресираме, всичко ни вдъхва тъга, всяка смешка ни подсеща за неловката тишина и меланхолията която задължително се подава иззад ъгъла и ти подсвирква тихичко, намигва гадничко и ти се намества в мозъка, гостявайки се с малкото приятно емоции които си изпитал през деня. Т'ва месец Март е гадно нещо... Но хей, карай, живота е прекалено хубав за да се тормозим с такива неща. Или поне е така през по-голямата част от годината.



Hey, where the fuck am i??

2008-05-07T21:54:58.256+03:00

Не знам какво ми става последните месеци. Колкото и да се напъвам не мога да напиша и едно смислено изречение. Как стигнах до това дередже не знам. Всичко започна с едно контролно по литература. Пиша си увода, всичко е окей, грешки няма. Но по-едно време запецнах по средата на изречението. Не можех да се сетя как да го продължа, а допреди секунда знаех какво ще напиша, как ще го напиша и защо ще го напиша. Ей, кой по-дяволите ми изключи осветлението в ума, покажи се гадино! Седях и зяпах листа, а проблясъците не идваха. Сякаш някой бе хванал пълния ми с идеи мозък и го беше изцедил заедно с тях като някакъв мокър парцал. Това не ми харесва, ама никак. Беше ми първата 4-ка по литература на есе, гадно чувство. И от там нататъка, всеки път когато седна и съм в настроение да пиша, или просто се напъвам, не излиза нищо. И просто изсипвам една купчина безсмислени глупости на листа и до там. Ей Наско, вземи се в ръце бе човеко. Оная 8-а текила онзи ден май нещо не ти понася много а? Де да беше проблема в текилата... Сега се чувствам, все едно съм загубил нещо ценно за мен и не мога да си го върна. До преди 6 месеца си харесвах всичко което съм писал, а сега нещо не ме бива. Трябва да спра да се оплаквам, знам, ама съм комплексар човек, какво да се правя. Като не мога да ги избивам по друг начин, ще ги излея тука, току виж ми олекне. Ама аз се знам, егоистче, правежче, комплексарче... ей, какво повече му трябва на човек? Може би липсващо чувство за литературно изразяване. Е, Наско, запоявадай, да ти е сладко. Харесва ли ти? Знам аз, признай си. Напоследък дори и музикалния ми вкус пострада... много лошо. Испуснах хубавата си приятелка заради непукизъм, или по-скоро заради незаинтересованост. А бях заинтересован, даже много. Jesus Christ, what the hell is going on with me? А бе, кво да се прави, живот, ще продължавам да избивам комплекси в безвкусни драсканици...



Get up, stand up!

2007-10-27T23:23:09.610+03:00

Кой не знае Боб Марли (i smoke two joints in the morning...) кой не е чувал за него? И под звуците на Get up, Stand up аз се изправям и се оттърсвам от налегналата ме меланхолия. Because, ladies and gents, we gotta get up, stand up, stand up for out rights! Няма смисъл да се завирам в себе си, живота е хубав :). Е, има ги и моментите когато ти режат квитанцията (или когато сам си я режеш, колкото и странно да звучи...), и ставаш дребнав и злобен, ама т'ва са детайли, а ние детайлите не ги харесваме. Ама хич. И така, подсвирквам си и се подготвям за едно голямо BooM. Защото довечера няма да се спи. We gonna rock the house, cus life's beautiful :). Да живеят приятелите и двулитровата Каменница! А когато хората започнат да се забиват до уши във филма, просто трябва да им резнем лентата *DeviL*. Now i see the light - а тя е ярка и аз летя към нея :). И утре сутринта, когато се събудя, си обещавам - няма да си мисля за... сеш' се ;].



*ZING* Update!

2007-10-21T17:26:49.016+03:00

Иии така, щукна ми да взема да си пооправя блога. Виждате ли колко много ми бърка в мозъка тая стачка, чак ме накара да зарежа мързела и да се забия тук. Тц тц тц, unbelievable. Старите неща са разкарани, някак си не ми харесваха (особено последния пост). Остава въпроса с какви простотии да го напълня това освободено място, ама съм сигурен че все ще ми се забие в мозъчната кора нещо :). А дотогава :(image)