Subscribe: Pointless Spring
http://pointlesspring.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
keys  да се  да  за  като  ме  ми  на  не  но  от  се  си  съм  така  това  че 
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Pointless Spring

Pointless Spring





Updated: 2014-10-01T21:48:00.779-07:00

 



Ateneupopular - vector art design

2008-08-17T08:17:36.209-07:00

(image)






Top 50+ Wallpaper Websites

2008-08-17T06:50:45.353-07:00

(image)
Just another good post from Designus - http://dezignus.com



Design Flaws, by Bill Bryson

2007-06-28T01:40:25.344-07:00

I have a teenaged son who is a runner. He has, at a conservative estimate, 610 pairs of running shoes, and every one of them represents a greater investment of cumulative design effort. These shoes are amazing. I was just reading a review in one of his running magazines of the latest in "sport utility sneakers", as they are called here and it was full of passages like this: "A duel density EVA midsole with air units fore and aft provides stability while a gel heel-insert absorbs shock, but the shoe makes a narrow footprint, a characteristic that typically suits only the biomachanically efficient runner." Alan Shepard went into space with less science at his disposal than that. So here is my question. If my son can have his choice of a seemingly limitless range of scrupulously engineered, biomachanically efficient footwear, why does my computer keyboard suck? This is a serious enquiry. My computer keyboard has 102 keys - almost double what my old manual typewriter had - which on the face of it seems awfully generous. Among other typographical luxuries, I can choose between three styles of bracket and two kinds of colon. I can dress my text with carets (^) and tildes (~). I can have slashes that fall to the left or to the right, and goodness knows what else. I have so many keys, in fact, that over on the right-hand side of the keyboard there are whole communities of buttons of whose function I haven` t the tiniest inkling. Occasionally I hit one by accident and subsequently discover that several paragraphs of my w9rk n+w look l*ke th?s, or that I have written the last page and half in an interesting but unfortunately non-alphabetic font called Wingdings, but otherwise I haven` t the slightest idea what those buttons are for. Never mind that many of these keys duplicate the functions of other keys, while other apparently do nothing at all (my favorite in this respect is one marked `Pause` which when pressed does absolutely nothing, raising the metaphysical question of whether it is therefore doing its job), or that several keys are arrayed in a slightly imbecilic places. The delete key, for instance, is right beside the overprint key, so that often I discover, with a thrill of gay laughter, that my most recent thoughts have been devouring, Pacman-like, everything I have previously written. Quite often, I somehow hit a combination of keys that summons a box which says, in effect, "This Is a Pointless Box. Do You Want It?" which is followed by another that says, "Are You Sure You Don` t Want the Pointless Box?" Never mind all that. I have known for a long time that the computer is not my friend. But here is what gets me. Out of all the 102 keys at my disposal, there is no key for the fraction 1/2. Typewriter keyboards always used to have a key for 1/2. Now, however, if I wish to write 1/2 , I have to bring down the font menu and call up a directory called "WP Characters", then hunt through a number of sub-directories until I remember or more often blunder on the particular one, "Typographic symbols", in which hides the furtive 1/2 sign. This is irksome and pointless and it doesn't t seem right to me. But then most things in the world don` t seem right to me. On the dashboard of our family car is a shallow indentation about the size of a paperback book. If you are looking for somewhere to put your sunglasses or spare change, it is the obvious place, and it works extremely well, I must say, so long as the car is not actually moving. As soon as you put the car in motion, however, and particularly when you touch the breaks, turn a corner, or go up a gentle slope, everything slides off. There is, you see, no lid round this dashboard tray. It is just a flat space with a dimpled bottom. It can hold nothing that has not been nailed to it. So I ask you: what, then, is it for? Somebody had to design it. It didn't just appear spontaneously. Some person - perhaps, for all I know, a whole committee of people in the Dash[...]



Преместихме се :)

2007-06-08T03:52:13.579-07:00

Преместих блога, ама не казвам къде! Който трябва - знае, на останалите - засега BYE!Вярно, че тук мога повече да си играя с шрифтовете, но дизайнът ме дразни, както и организацията на информацията, тъй че, i'm goin' away...



18 май, Marcus Miller

2007-05-21T07:34:35.073-07:00

Страхотно изживяване!!!
Отидох без специални очаквания, заредена единствено с естественото вълнение от предстоящ концерт. Нямаше подгряващи музиканти и към 20h на сцената небрежно започнаха да се появяват един след друг, небрежни нюйоркчани с развлечени тениски и инструменти под мишници. Залата утихна, прожекторите светнаха и някакъв див акустичен дръменбейс затуптя под кожата ми и ме подлуди за части от секундата! По-нататък всичко бe само музика, гениална музика и няма как да я предам чрез думи, така че млъквам!

снимки от концерта на Marcus Miller в София - тук и тук
За съжаление не мои :(....

Тези дни се надявам най-после да видя Крушунските водопади. Дано само не вали, че там е доста тропическо и без допълнителни дъждове...
Крушуна, гостилница и водопади




За Георги Господинов...

2007-05-23T01:24:46.670-07:00

За Георги Господинов.
За Естествен роман.
За писането.
За разделите.
За това да почнеш отначало или да продължиш постарому.
За най-подходящия момент да прочетеш определена книга.
За това как мога да се влюбя в някого, заради начина, по който пише..., макар и любовта да трае докато свършат страниците...
За всичко това исках да пиша, но бях болна и докато оздравея, вдъхновението ми отлетя нанякъде.
Естествен роман е велика книга, толкова простичка, толкова кратка, толкова истинска и гениална, че я четох на малки парченца - странички, препрочитах всяка по няколко пъти, за да удължа удоволствието, колкото се може повече и да усетя как се стичат като разтопен шоколад думите по небцето на емоционалното ми равновесие...

И Георги Господинов е страхотен!!!

Това е.
/Един от любимите ми изрази на К.Вонегът/
...



Pacific Ocean

2007-05-22T23:27:15.315-07:00

Мечтая за пясъците на Калифорния. За безкрайните плажове и залеза в морето. За гларусите и малките птички, които подтичват току до самите вълни, за вятъра, който завихря спокойствието на дюните... За купчините изсъхнали водорасли, преплетени като коси на внезапно побягнала русалка.
За Океана... - докъдето ти стига погледа и още много след това...
За пътя, който се вие с часове над водната бездна, без да те срещне с жива душа. За дивите животни, които не се страхуват да се приближат и да хапнат от ръката ти. За безвремието...

Това е моят бряг...

(image)
(image)
(image)  



Karmacoma

2007-04-30T23:21:05.526-07:00

Dont wanna be on top of your list,
Monopoly improperly kissed

Пролетта изтича между пръстите ми като пясък. Така се разпиляват и дните от 27-мата ми година, неусетно, безшумно, неумолимо водейки ме към 28-мата. Не съм доволна. Осъзнавам, че това е най-хубавото време, а го пропилявам, правейки нищо. И знам, че ще съжалявам, за това как празно и глупаво съм го изхабила. Но не знам с какво да го осмисля, така че да не съжалявам. Колко тъпо! Дори не чета. След "Кафка на плажа" сигурно ще мине доста време, преди нещо да ме грабне така силно... Ами, не чета, чета блогове. Превръщам се в пристрастен маниак дори...

Миналата година на този ден:

(image)
Попаднах случайно на едни групи, които ми бяха любими преди време, а после ги бях забравила напълно за години наред. И сега вкусът от преоткриването е невероятен!

Концертът на De-Phazz беше страхотен!!! И толкова кратък!!! Искам пак!
 



Петък, 13-ти

2007-04-30T23:18:34.500-07:00

В един Петък, 13-ти за пръв път ме целуна един човек... Днес, трета година поред, лудостта продължава.
Тази сутрин сънувах Сан Франциско. Разбира се, нямаше нищо общо с реалността, само вълнението от броденето по непознати улици беше същото. И морските лъвове на кей 39.
Петък, 13-ти, 1307 е бил фатален за много от любимите ми тамплиери. Вярвам обаче, че част от тях се спасили, заедно със съкровището си и отплавали към Шотландия няколко дни по-рано. Така че абсолютната фаталност на този ден е doutable.
Въпреки всичко има някакъв адреналин в Петък, 13-ти, тъй като хем не вярваш, че нещо лошо непременно ще се случи, хем изпитваш лека тръпка от неясното полуочакване... (image)
И честит рожден ден на Mom!
(image)



Дали пък графоманията не ме обзема?

2007-05-21T07:15:40.964-07:00

Днес съм много сърдита!
Като малка имах едни лепенки с хипопотами - червен и зелен - на зеления пишеше "Днес съм в добро настроение!", а червеният гледаше разярено и надписът му гласеше "Днес съм много сърдит!" От време на време се сещам за тези детински лепенки - колко точно и недвусмислено, изразяват настроенията ми - вместо да обяснявам надълго и нашироко - показвам червената лепенка и всичко става ясно...
Обаче ужасно мразя, когато не знам за какво конкретно съм сърдита, ей така дразня се от най-малкото и се вглеждам в себе си да установя причината, но не я виждам и това си е...
Нищо де, взе да ми поминава.
Хайде, стига празни приказки!

(image)
Една от любимите ми Яворови снимки! Някак си почти портретна... на ината ми да продължавам да се сърдя, щом веднъж съм започнала!




Starting...

2007-04-30T23:19:25.738-07:00

Хм! Дали и това ми начинание ще е като останалите - всяко чудо за три дни, времето ще покаже.
Засега съм здраво ентусиазирана от липсата на правила и догми, и дори минимална нужда от съобразяване с евентуално четящи, изпълнена с вдъхновение от готини писаници на съвсем непознати и леко пърхаща от неизпитвана досега космическа свобода да творя дори и невъобразими тъпотии - оказва се, че все на някого могат да се сторят интересни?!?!?! Ама то с всичко май е така, хахаха...

Но като знам как ме мързи да се занимавам с подреждане - на мисли, стаи, дрехи, снимки, приоритети... и като се прибави, че съм отвикнала да пиша на кирилица (image) пфуууу срамота!, кой знае кога и как ще си зарежа блога на произвола... Ето, дори цветето, което ми подариха за 8-ми март умря, но на другите колежки също им умряха, явно причината е в липсата на корени, не в мен.

За начало имам няколко идеи, от които съм обсебена неистово напоследък... Lately, I find myself...

Things to DO

Първо - да опиша пътуването в Америка, защото ще го забравя - не цялото, разбира се, но дребни нещица, които пропускаме, нахвърляйки главното, бързайки да не отегчим приятелите. Така забравих някои моменти от Лондон вече. Добре че толкова често имам flashbacks и както си седя пред монитора, изведнъж се озовавам притихнала в сумрака на Темпъл или заслепена от декемврийското слънце край Босфора, а всяка година, щом свие първият софийски студ, ми става едно такова носталгично-Пражко... и замечтавам за сварьено вино и тесни калдъръмени улички... Мммммммммммм!!!
И да кача снимките най-после!!!

Второ - да направя подробен план-маршрут за пътуването наесен - с точки за спиране и задължителни места за гледане - points of interest - eдно от любимите ми неща по пътя из Америка - със специално обособено пространство за спиране на коли, парапет и възможност за снимки или просто за гледане, но най-уникалното, разбира се е табелата, която те предупреждава още отдалеч, че след еди колко си мили предстои такова място - да се подготвиш...
Ето заради такива неща ми хареса там! (image) (image)