Subscribe: Закон за масовия глад
http://mikut1min1.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade B rated
Language: Bulgarian
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: Закон за масовия глад

Закон за масовия глад



Im Interesse von Hygiene u. Sauberkeit bitten wir Sie, keine Tauben zu füttern.



Updated: 2015-09-16T18:23:53.555+02:00

 



4 Comments

2007-01-15T14:39:38.116+01:00

(image)
Ожени се за мен!













... (image) и ти!

























... а най-вече ти!
(image)



Gimme 5

2007-01-11T23:16:41.173+01:00

Поради чувствително намалелите ми пориви да занимавам обществеността със собствената си персона и размишления сериозно обмислях да прекратя и без това замрялата си дейност тук. Импулсът, даден ми от Цак, го разглеждам по-скоро като агоничен спазъм на блогерството ми, отколкото като признак за възвръщащ се псевдо-литературен патос. Както и да е - става дума за петте неща, които не знаеш за мен. Ако ме познаваш лично, какъвто най-вероятно е случая, щом имаш търпение да четеш тези редове, едва ли ще останеш потресен от следното:

1. 6 (словом шест) години съм свирил на пиано. Без особен ентусиазъм или пък колосален успех.
2. Силната ми привързаност към (смея да твърдя) немалкото ми приятели се компенсира повече от адекватно от пълното ми презрение, ненавист и тотална незаинтересованост към непознатите и бегло познатите.
3. Страх ме е от коне и крави (особено лилави) и всякакъв добитък, отговарящ на описанието “голям и тъп”. А кучетата просто ги мразя.
4. (Прекалено) Често се опитвам да си представя какъв щеше да е животът ми, ако в определени моменти бях взел други решения или нещата се бяха стекли по алтернативен начин. Така и не съм стигнал до еднозначно заключение.
5. Обичам да си губя времето. Понякога в плашещи мащаби.



Здравко Коравков от Твърдица

2006-11-27T02:29:45.970+01:00

Двумесечният ми летен престой в България, заради когото черният ми дроб ако имаше достатъчно акъл би ме осъдил на доживотен тежък лагерен труд, имаше предвидимо неблагоприятен ефект върху физическото ми състояние, за което бях пролял прилично количество пот през предходните няколко месеца. Та от това бях се превърнал в... всъщност не е нужно да показвам "after" снимка, не тя е важна в случая.
Едно от малкото (мноооого малкото) неща, които ми липсваха от Виена през лятото беше съвсем приличния фитнес на минус първия етаж, който срещу символична сума отваря врати за спорт-ентусиастите сред студентското съсловие. Тясното пространство на залата обуславя задушевна (задушителна при следните обстоятелства: 1.повечко хора 2. неотворени прозорци) обстановка и предразполага към неформални контакти. И ако разговорите между по правило не- или бегло познатите трениращи в общия случай гравитират около колко още серии има някой на скрипеца или дали die 30er са свободни вече, примерно, то някои индивиди проявяват склонност към натрапчиво общуване бързо прерастващо към досаждане. Тенденцията сочи австрийците за лидери в тази съмнително престижна класация. Сред популацията на трениращите се забелязва силен превес на източно-европейците. Често се случва от 8 души в залата - 3 да са българи, 2 - поляци, 2 - руснаци/украинци и един австриец. Един, един, ама досаден за цяло стадо тиролски йодлери и краволюбци. Най-фрапиращ случай е Peter, който още от първия визуален контакт с него реших, че е концлагерист-стахановец пуснат в домашна отпуска. НЯМА толкова антипатичен човек - вечно кървясали очи, рандом разпиляна мръсноруса прическа, рехава брада със същия цвят, а като вдигне и най-малкия дъмбел се показват абсолютно всички вени и жили в тялото му, така че да придобиеш усещането, че е одран. Когнитивната му перцепция за себе си обаче очевидно е останала недостижима за пипалата на обективната реалност и го е оставила с впечатлението, че не само е невиждано здрав, но че и този факт му дава прерогатив да просветлява колегите за тънкостите на бодибилдинга. И ако бившият ми съквартирант, който с редките си появявания в залата предизвикваше пристъпи на смях с иновативната си система на трениране "Бах мааму, не знам кво правя ама дай да се пъна там, барем не ми се смеят", очевидно се нуждаеше от напътствия били и от самопровъзгласен 50 килограмов наследник на бат' Арни от Грац, то редовните посетители могат да минат и без тях. Ама само пробвай да му го обясниш де, веднага ще подхване монолога си, няма да му млъкне устата и можеш да забравиш да си довършиш тренировката като човек. Жалко, че ми хрумна чак в последствие, че можех да симулирам неразбиране и така да се спася от тирадите му.
Друг нелек случай са двама местни кандидат-културяги, които, вярно, са стабилно здрави, но пък гарнират върховия напън при последните повторения с мощен фалцетов вик, който по би подхождал на ощипана петокласничка или на главния герой в приказката "Клан, клан недоклан". Ясно, че е зор, ама като оглушат останалите как точно им олеква остава загадка.



2 Comments

2006-11-23T01:37:54.476+01:00

(image)
Сесийният стрес почти премина, утре (тоест вече днес) стискайте палци за последния изпит. А междувременно да се похваля с потресаващия успех в подготовката си за него:



Културизъм :)

2006-10-18T01:06:51.253+02:00

"– Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците – и у нас има кой да ги яде..."Колкото и да е болезнено прав Алековият герой, не смятам за уместно пребиваването си тук да се ограничава до пространството на общежитието, университета и разни увеселителни заведения със съмнителна репутация. Моят самооблагородяващ устрем, обаче, беше многократно укротяван от обстоятелството, че рядко намирах кандидат-спътници споделящи ентусиазма ми, които да ме придружат в един културен венчър.Макар и в не най-подходящия момент случаят, все пак, ми предостави възможност да се запозная с инвентара на някои от най-известните музеи на символичната цена от 10 евро (с намалението за студенти). Акцията, наречена Lange Nacht der Museen, по правило привлича сериозен интерес, защото в нормалния случай посещението на само един от музеите излиза по-скъпо. А е дълга нощ, защото билетът ти те опълномощава да влизаш в абсолютно всеки един от 80-те музеи от 18:00 до 01:00 часа същата вечер. Не е лоша идея да се направи предварително сравнително подробен план за действие, за да не се губи от ценното време и същевременно да се избегне пиковия наплив към основните музеи.Нашата малка група от шест души, след неотменното закъснение, започна обиколката от Belvedere, където по думите на информирана спътница е живял някой си принц Ойген. Същият добре си е декорилал "скромното" жилище, но пък колекцията, подслонена там беше всичко друго, но не и впечатляваща. Ролята на централна атракция играеха платна на местната артистична знаменитост Климт, творил през XIX и началото на XX-и век. Следващата спирка беше малкоизвестната, но пък добре оборудвана галерия на Академията за изобразителни изкуства. Най-сериозно внимание, наред с произведенията на Тициан и Рубенс, привлече най-популярната творба на Бош - трикрило платно, изобразяващо неговата представа за ада, в доста притеснителни детайли. Тук някъде почнаха да ме наболяват краката, но моите оплаквания си бяха бели кахъри в сравнение с тези на Ина, която бе имала неблагоразумието да обуе обувки с висок ток. Изкуствтото обаче изисква жертви (стига да не съм аз) затова прод[...]



.::.

2006-10-16T14:23:05.423+02:00

[за теб] "Името ми е Легион, защото сме мнозина..."
(Евангелие от Марка 9)



Dirty Sanchez

2006-10-01T22:52:50.670+02:00

:D.



Образователно

2006-09-30T10:29:02.576+02:00

Девети клас. Час по немски при фрау Касабòва. Стая 22 (или 21 беше) на втория етаж след стълбите веднага вляво. Близко съседство с домакинката и с Е клас, за което никой не се наема да ни завижда. Особено за второто :D. А стаята, освен че предлага панорамна гледка към подстъпите на пушкома и паметника, неприкрита даже от намек за перде, е зачукана и с около метър по-къса от стандартните, така че пространството зад катедрата не достига на фрау Касабòва, заради което, по нейно изрично настояване, след старателното почистване на бюрото и стола й, наместваме чиновете от средната редица Т-образно. Вдясно от мен Кеча, вляво Светльо и Жиката. Фрау Касабòва обяснява разликата между значението на присвоената от немския език думичка "курорт" на двата езика:- Der Kurort - важно казва тя - е сложно-съставна дума от думите die Kur и der Ort, втората от които ви е позната. А първата някой знае ли какво означава? А? Добре, аз ще ви кажа - означава лечение. Тоест der Kurort означава място или по-точно селище за лечение. - заключава тя. Оглеждайки ни победоносно изпъва дясна ръка над главата си, разперва пет пръста във въздуха и добавя: - Хайде сега да повторим новата думичка. Die Kur!Няма как - класът чинно повтаря в нестроен хор: Die Kur, die Kur, die Kur, die Kur, die Kur! Кокалестите й пръсти отброяват повторенията чрез сгъване.Е ако дотогава неизбежните асоциации със значението на същото трибуквие на български се изразяваха в спотаени усмивки под мустак, то вече тук Жиката не се стърпява и се изхилва. Смехът му, иначе заразителен, не намира благоприятна среда в тягостната атмосфера, но пък привлича преподавателското внимание.- Нещо си много щастлив, Живко... констатира Касабòва, натъртвайки на сългасните в отделните думички, като всички усещаме неизречения укор към пубертетското ни подсъзнанийце.Е ако е очаквала, че като пораснем тази думичка ще спре да ни забавлява - явно се е заблудила. На януарската ми сесия тази година за четири изпита бях разпределен, поради липса на места в сградите на университета, в Kurhalle Oberlaa. Става дума за възможно най-отдалечения от моментото ми местоживеене квартал на Виена, в който се намира някакъв Kurpark и всичко около него явно има някаква лечебна [...]



Разказче

2006-09-19T15:40:42.886+02:00

:D.



Guess who

2006-09-16T11:07:38.423+02:00


--- Поради изключително натуралистично-насилствения й характер, следващата снимка не се препоръчва на деца, бременни жени и хора със слаби нерви ---(image)




Курвиии, върнете ми парите!!!

2006-09-14T22:28:52.570+02:00

Някой (май с право) беше казал, че разликата между платения и безплатния секс се състои в това, че платеният излизал доста по-евтин. Ако към перата в бюджета за кафенца, дискотечки, дрешки, смси и тем подобни можеха да се добавят разходените нерви в някаква измерима във валута величина тази констатация би изглеждала все по-правдоподобна. Поради една или друга причина обаче, аз нямам опит с първата категория, най-вече поради самоуважението ми и откровения страх от неповторимия букет от венерически и изобщо всякакви зарази и миазми, с които е свързана най-древната професия. А да, и освен това нямам пари за глупости :).Във Виена, както почти всичко впрочем, тази услуга е ужасяващо скъпа и никак не би била по джоба ми дори и да проявя интерес към нея. Това обаче никак не притесняваше афро-труженичките, които, кой знае защо, се подвизават в сръбско-турския квартал около Пратера, в продължение на цяла година да ме офертират всяка вечер на спирката докато културно си чаках нощния автобус. Веднъж имах откровената глупост да отговоря, както си мислех от учтивост, на "Hallo"-то на едната, при което бях засипан от наизустени фрази на немски, които в общи линии ми предлагаха екзотични изживявания на цената на половината ми месечна издръжка. А най-фрапиращото беше, че другите (около 6-7, в тъмното дори броят им се установява трудно, да не говорим за самоличността) които се навъртаха наоколо съвсем неколегиално заформиха остра конкурента среда като ме наобиколиха и застанаха на заплашително малка дистанция. Не че мразя негрите, ама мисълта за физическа близост с оригинал негърка без примеси от какъвто и да било характер меко казано не ме блазни. А като прибавим обстоятелството, че същата е мината от повече хора отколкото са минали примерно ГКПП Калотина, картинката придобива съвсем непривлекателен вид. В България тривиалните фрази от сорта "Момчета, компания желаете ли?" отдавна не ме впечатляват, в общия случай отказвам с учтивото, но твърдо "Не, мерси, няма нужда". Това лято обаче съдбата срещна мен и малка група приятели с една доста напориста проститутка, която утилизираше иновативни[...]



2 Comments

2006-07-04T00:29:49.156+02:00

Архивите са живи!
(object) (embed)
Live footage от блажената 2003 :).



...нямаш ник'ви ядове

2006-07-01T15:37:47.370+02:00

Пфф... най-накрая се закачих и аз за аналитика. Явно господата в гугъл българските мейл сървъри не ги бръснат за слива, защото сигурно повече от месец чаках (и все още чакам де) покана на титулярния ми адрес. А виж като се регистрирах с WU пощата ми получих на третия ден. Само дето едва ли е има по-неподходящ момент от сега, защото уебмастъра на страницата излиза в заслужена ваканция с предоминални занимания, кореспондиращи със сакралното заклинание на българската турбо-фолк сцена - скара, бира, плаж, море. А летният режим не предполага висока творческа активност, респективно висока посещаемост. Освен, разбира се, ако не изпитам непреодолимо желание да разказвам пиянските си и други похождения, които пък е съмнително на какъв читателски (да се надявме НЕпрокурорски :D) интерес ще се радват.
За заинтересованите към скромната ми личност мога да сумаризирам дейностите си в последния месец в няколко изречения:
1. Остарях безвъзратно, напуснах блажените години на тийнейджърството. Сега вече съм сериозен мъж, което не ми попречи да се напия по безподобен начин. Юбилея го отбелязах в тесен кръг - не беше лошо.
2. По стар обичай имах 4 изпита за 3 дни, поизбутах ги сякаш.
3. Главният герой в първата ми публикация тук Мамалигун намаля с един на брой, вчера дойдоха семейство Мамалигун Старши и Мамалигуна Карпатски и му изнесоха боклуците, засега не ми липсва никак :D.
4. Иначе между мачовете и бирите си стягам багажа и си уговарям скандално посрещане, което да заслужи отразяване поне в местната преса.

Това е засега - на всички пожелавам прекрасно лято и не се сърдете ако намирам все по-малко време за нови публикации :).



Идилия

2006-06-24T00:28:36.666+02:00

(image)

















Невъзмутимо пикаещ кон, чийто орган е услужливо прикрит от затлъстяващ младеж с третия екип на немския национален отбор по футбол.



The Aftermath

2006-06-19T10:05:04.626+02:00

Рядко в историята на човечеството някой се е будил с по-зловещ махмурлук от моя. Рядко, да не кажа никога.



Програма за социална реинтеграция

2006-06-12T11:58:05.696+02:00

Както, предполагам, е известно на посетителите на сайта, откакто Радев се прибра за България преди около месец, социалният ми живот се ограничи до хигиенния минимум. Фактът, разбира се, не е особено радващ. Не знам дали аз съм темерут (може и така да е), но самонаблюдавайки се установих, че се придържам към избягване на ненужна социална интеракция с непознати. Не харесвам непознати, нямам какво да кажа на непознати, те също или в най-добрия случай това, което имат да ми кажат ни най-малко не ме интересува. Не обичам да сумтя и да се чудя какво да приказвам само и само, за да не мълча, не обичам да говоря без да казвам нищо, а при контакт с бегло познати се налага. Разговори за времето, сбити преразкази на дейностите в последните дни, които очевидно по никакъв начин не вълнуват събеседника и тем подобни не ми носят удоволетворение, а фино пилят без това поизтънелите ми нерви.

Въпреки всичко това полезността на виртуалните заместители на социален живот с времето все повече спада и май не ми остава друга алтернатива освен да пробвам да създам нов кръг от хора, с които да ми е приятно да се виждам, и на които да имам какво да кажа. Най-трудното май беше да осъзная (не че и преди не съм го знаел, но вероятно сега спрях да се боря и го приех), че хората, на които държа, оттук нататъка ще играят все по-малка роля в живота ми по съвсем разбираемата причина, че не мога да ги виждам толкова често, колкото ми се иска, а отчасти никак. Чувството е странно - често се хващам да се чудя дали не чак толкова далечното ми минало наистина се е състояло или е спомен от сън. Усещам се някак празен и олекотен, а в същото време странно спокоен, може би по-точна дума е "апатичен". Вероятно е нормално, а и за момента подобна настройка е здравословна, все пак не е възможно да ми се отнеме нещо, което нямам, нали?

Последните три дни посветих на опита да променя статуквото. Успехът на начинанието, с изключение на отчасти последната вечер, може да се категоризира като "съмнителен" в най-добрия случай. Някои "просветления" however, които ме навестиха напоследък провокират (неоправдан?!) оптимизъм за бъдещето. Не че бих се подписал и с двете ръце под хипотезата си, но предположението, че отрких замисъла, който ми убягваше почти цяла година, зад труднообяснимите неща, които (не) ми се случват, които виждам, и за които чувам е само по себе си приятно. Харесва ми да се лаская мислейки си, че разбирам заобикалящия ме свят. Това далеч не означава, че го одобрявам, но се започва от там - от разбирането. Доколко съм прав - поживëм, увидим. А дотогава за всички в положение, сравнимо с моето, имам следния съвет - "Every man for himself", като го имам предвид напълно буквално, а не в половонеутралния смисъл. За по-подорбни разяснения ще се наложи да прочетете заплануваната ми първа книга :).



Bulgarian Body-Machine

2006-07-07T03:14:23.630+02:00

(image)
---------------------------------------
Мно'у корав, мно'у корав.
Трябва да призная и мен лошо ме тресе идейната безпомощност... не се смейте само много :).



Instant porn

2006-06-01T14:30:37.606+02:00

Само добавете камера и скромен бюджет за финансиране на проекта.Разпечатка от подслушан от органите на реда разговор между двама продуценти на филми за възрастни, както и безплодния опит на анонимен защитник на целомъдрието да ги възпре от пъкления им план. По закона за защита на свидетелите сме запазили самоличността на заплануваните жертви в тайна:[00:56:27] William H says: A #@%$ naistina li e online?[00:56:33] William H says: MAlko se pritesnqwam, che e w chata.[00:56:35] John E. Depth says: хахах никой не знае[00:56:43] William H says: Pyk nie ne razwiwame koi znae kakwi wisshi misli.[00:56:49] John E. Depth says: тя може би вече съвсем се отчая от нас[00:56:53] William H says: Xaxa.[00:57:06] John E. Depth says: и излезе за малко да види дали ще се оправим[00:57:09] John E. Depth says: ама не[00:57:16] William H says: Xaxa.[00:57:27] Морализаторът says: dali si plqska 4eloto sq[00:57:42] Морализаторът says: ili dali #^%*&^# edvam q odyrja da ne politne prez balkona[00:58:15] John E. Depth says: теее... двечките там[00:58:19] John E. Depth says: кой знае как се забавляват[00:58:22] John E. Depth says: автономно рака[00:58:23] William H says: Axa, nali.[00:58:25] John E. Depth says: *така :)[00:58:33] John E. Depth says: без чужда помощ[00:58:35] William H says: Koi znae kakwi igrachki igraqt tam.[00:59:00] John E. Depth says: можем само да гадаем[00:59:33] William H says: Ama kak mojem...[00:59:35] William H says: ...ox mama.[00:59:38] John E. Depth says: виж ги кви са си БЛИЗКИ на снимката[00:59:40] John E. Depth says: :)[00:59:42] William H says: Xaxa.[00:59:47] William H says: Amaa kaak mojeem.[00:59:51] William H says: Ooox maamaa.[00:59:51] John E. Depth says: хахахаха[00:59:52] William H says: :).[01:00:09] John E. Depth says: то туй нащо по някое време напуска сферата на допустимото[01:00:21] John E. Depth says: и не е много ясно туй дето си го мислим кво се води[01:00:32] William H says: Xaxa.[01:00:45] William H says: Do edno wreme e erotichno.[01:00:50] William H says: Posle stawa perwerzno.[01:00:55] William H says: I sled towa kakwa e stepenta...[01:00:57] John E. Depth says: хахаха, после плашещо[01:00:56] Морализаторът says: dali v momenta pravqt ne6to interesnno[01:01:25] John E. Depth says: тва... 2 посред нощ[01:01:25] William H says: W momenta sa se nagrabili i towa, koeto prawqt e trudnopredstawaemo.[01:01:27] William H says: :).[01:01:32] John E. Depth says: студентски град...[01:01:38] John E. Depth says: задушно...[01:01:54] John E. Depth says: прозорците отворени, ама пак трудно се диша[01:02:10] John E. Depth says: тежки въздишки се носят из въздуха[01:02:23] William H says: XAXA.[01:02:27] William H says: Ryce igraqt.[01:02:32] John E. Depth says: в тъмното[01:02:33] William H says: Pipat, netyrpeliwi.[01:02:42] John E. Depth says: пипат лепкавото тяло[01:02:42] Морализат[...]



Мач... ама без семки

2006-05-24T15:11:05.180+02:00

След като вече (веднъж преди няколко месеца) ходих на опера прецених, че трябва да балансирам отношението между култура и простащина във всекидневието си с посещение на футболен мач. Да де, ама аз докато се наканя и то първенството взе че свърши. Не че няма да си го простя - местният майстершафт вероятно има своя чар, който обаче ми е най-малкото чужд. Едва ли съм изпуснал толкова много, а и освен това не знам на кой точно отбор симпатизирам - Аустрия тази година направиха дубъл, но пък Рапид държат рекорда от най-много (31) шампионски титли. Затова реших да подкрепя националния отбор в контрола срещу Хърватско. Не че чааак толкова много бях въодушевен от бундестима, ама пък реших, че ще ми е весело да видя една евентуална разгромна загуба на хърватите. Пък и ми се искаше да разгледам Ернст Хапел - все пак там през 1995 Аякс спечелиха Шампионската лига след победа срещу Милан с 1:0, а и пак там ще се състои финала на Европейското първенство през 2008. Така че - 5 евро къде не съм ги дал, купих си билет за сектор D, който по нашенски стандарти отговаря на сектор Б или Г - зад едната врата.Още по пътя към стадиона ми направи впечатление масираното присъствие на фенове на краватите, едва ли някой се е вдигнал от Загреб до тука за една контрола, повечето сигурно са натурализирани. Небезизвестен е факта, че във Виена се подвизават внушително количество тъмни балкански субекти (сред които и моята скромна личност), но наистина не очаквах толкова много хора да подкрепят гостите. По моя преценка почти половината от хората на стадиона бяха хървати, sport1.at твърди, че са били 10 000 от общо 22 000. За тях бяха отделили целите отсрещни на моя сектори A и F, както и половината от сектор E. Слизайки от автобуса се поддадох на стадния инстинкт и се смесих с тълпата вместо да си се кача културно на идващия трамвай, който щеше да ме заведе на 100м от стадиона. Което в последствие се оказа сериозна грешка - освен че вървях петнайсетина минути до стадиона, станах и неволен свидетел на многобройни акто[...]



3 Comments

2006-05-21T11:07:05.703+02:00

Императорската гробница в Нови Пазар.
(image)



.::.

2006-05-20T10:19:02.813+02:00

.::. 145.::. вибрация.::. ускорен пулс.::. душ (хладен).::. лицеви опори.::. звънец.::. ключ.::. допамин.::. абстиненция.::.
.::. терминална абстиненция.::.



Поука

2006-05-19T15:06:23.170+02:00

Учи, мама, да не работиш после това:
(image)



Дефицитна стока

2006-05-18T20:55:24.606+02:00

(image) Хохо, биришка, Арианичка... за съжаление вече е безвъзвратно изпразнена от съдържание. Ама ми се свиди и не изхвърлям бутилката, гледкам си я и й се радвам, напомня ми на вкъщи :).



Mr. Jean-Luc Burchardt?

2006-05-13T11:36:51.896+02:00

(image)
---------------------------

Добре де, не е кой знае колко актуално, нито пък иновативно, но пък сега се натъкнах на тази фотография на баш-шефа (това една дума ли е или се пише с тире?) на бабурите.



Update

2006-05-19T23:25:09.026+02:00

В момента се намирам в университета и изпитвам сериозни затруднения да пиша на БДС, особено като буквичките не са написани на клавиатурата. Затова поствам този път на немски. Enjoy.
Ertser Tag. Nachdem ich möglichst lange nicht aus dem Bett kam, musste ich endlich der internetlosen Realität begegnen und bin aufgestanden. Meine Leiden wurden allerdings durch den Entschluss des Mamaliga-Fressers, mich von seiner Anwesenheit zu befreien, gelindert. Er ist irgendwohin abgefahren (hoffentlich kehrt er nicht zurück, ich drücke ganz fest die Daumen auf einen Unfall mit einem hornigen steierischen Geißbock). Ich benutzte die Gelegenheit meinen Wohnbereich in einen akzeptablen Zustand zu versetzen und hab das Zimmer gefegt und das WC saubergemacht. Nachdem kam die Wäsche an die Reihe, die ich danach sorgfältig bügelte. Inzwischen sah ich zwei Dokumentarfilme über den Krieg in Tschetschenien, die ich gestern runtergeladen hatte. Keiner beeindrückte mich besonders, aber ich hab wenigstens meine (bei weitem nicht glänzenden) Russischkenntnisse geübt. Dann ungefähr um 16:00 Uhr hab ich festgestellt, dass wenn ich nicht meine E-Mails und alle möglichen Nachrichten aus Bulgarien im Netz lese und dem Hasen nicht mitteile, dass er ein ausgesprochen unangenehmes bayerisches Schwein ist, verrückt werde. Nein, nein, ich brauche keine Hilfe, ich bin nicht internetsüchtig :). Deshalb befinde ich mich jetzt in der Computerhalle der UZA2. Naja, nachdem ich ungefähr drei Viertel des Weges zu der U-Bahn-Station hinter mir hatte, dachte ich daran, dass ich meine Kopfhörer vergessen habe - jetzt kann ich auch kein On-lineradio hören, aber auch so es ist besser als gar nichts.