Subscribe: My Stories - Zachary Varbanov
РАЗКАЗИ - Захари ВърбаноÐ
http://razkazi.blogspot.com/feeds/posts/default
Added By: Feedage Forager Feedage Grade A rated
Language:
Tags:
Rate this Feed
Rate this feedRate this feedRate this feedRate this feedRate this feed
Rate this feed 1 starRate this feed 2 starRate this feed 3 starRate this feed 4 starRate this feed 5 star

Comments (0)

Feed Details and Statistics Feed Statistics
Preview: My Stories - Zachary Varbanov
РАЗКАЗИ - Захари ВърбаноÐ

My Stories - Zachary Varbanov РАЗКАЗИ - Захари Върбанов



A blog where I published everything I wrote: humour, serious counts, my personal opinion about the processes in Bulgaria Персонален блог за мои разкази. Хумор и не само, мнения по злободневни про



Updated: 2018-02-16T07:52:13.445+02:00

 



СЪДЪРЖАНИЕ НА ТОЗИ БЛОГ

2010-05-04T18:25:10.409+03:00

Скъпи приятели (да се разберем, щом ме четете, значи сте ми приятели!),Сигурно сте забелязали, че от известно време насам понамалих темпото на публикуване в този блог. Не че мерака ми да дам воля на това, дето ми напира отвътре е намалял. Хич и не си го помисляйте! И все пак, причина има, колкото прозаична, толкова и значима: в този живот има и други важни и необходими неща освен да си поддържаме хобито и да си лъскаме егото, като например да се работи за да се печелят пари. И когато времето започне да не ви стига, ха сега, познайте вие откъде ще "отрежем". То си е ясно.Въпреки казаното по-горе, искам да споделя, че възнамерявам да продължавам според възможностите ми и времето, с което разполагам, да публикувам тук. И тъй като ми се струва, че са се понатрупали доста неща вече, мисля, че няма да е излишно да ги поподредя малко, поне доколкото структурата на един блог позволява. Тази страница ще изпълнява занапред ролята на СЪДЪРЖАНИЕ на публикуваното от мен. Засега съм разделил написаното на осем (8) категории. Дали ще има и други - кой знае?И накрая, нека ви подсетя - пиша тези неща за лично удовлетворение, но и за вас - моите читетали. Затова, почешете ме по егото (не е задължително да е "по косъма") и пращайте отзиви за написаното.Така де, "Стига ми тази награда..." :)АВТОРЪТРАЗКАЗИ1. КЪРЪК (НОВА ПУБЛИКАЦИЯ) 2. ЗЪБАР 3. ЙЕС СЪР!4. Кифла + шкембе чорба = СЕКС5. Уйооо...6. Емигрантски пари7. Бисо, или рецептата за емигрантския успех8. Бисо в съда9. Митковите проблеми и... врабците10. Борчески обяд11. Екзистенциален въпрос12. Африканерът13. Рецепта как да си подобрим състоянието14. По-силна от смъртта15. За ползата и вредата от козметиката16. Измамата17. Управление на гнева - ШЕГА (не е от мен, но ми хареса!)18. Съкровището на ПолитбюроПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗИ1. Наистина ли ставаме за Европа?2. Загадката на бюджет 20063. Парадоксите в живота на българите през тази година4. Демографски анализ5. Двойни стандарти за българските граждани6. ЕС+BG или може би… ЕС+BG но… без българите7. Двойни стандарти и политическа неврастения у нас8. За електричеството като за лечебно средство9. Да разлаеш песовете!10. Осанна за българската “култура”11. Европейският съюз, българите и... циганите12. За новостите при определяне на кастовата система в България13. Какво мислите за изборите у нас? Ще се [...]



КЪРЪК

2010-05-05T16:23:34.673+03:00

В памет на братовчед ми СлавкоЖано седеше замислен пред мен и механично отпиваше от биричката си. Внезапно вдигна глава и сподели дълбокомислено: - На тоя свят има всякакви чешити. На едни им върви много, на други - по-малко. Ама такъв като моя комшия - Джордж, такъв казвам ти просто втори няма. Откровението му ни дойде тъкмо на време. Разговорът бавно но сигурно замираше, пометен от юлската жега в неделния следобед. В Монреал влагата а не студа убива хората или поне ги кара да се усещат като ръждясали през зимата, а лете - като сварени и обезкостени. - Искаш да кажеш, че му върви или наопаки, проявих аз предпазливо любопитство. - Хиляда години да живееш, такъв кърък не можеш срещна, - продължи приятелят ми като да говореше на себе си. - Представяш ли си - човекът е бил истински милионер на двайсет и осем годинки. Истински, - подчерта Жано, като да не му се вярваше дори на него самият.Като видя че искам да кажа нещо, вдигна ръка за да ме прекъсне и продължи ожесточено: - Момчето от малко си било интелигентно и решило че това да бачка от сутрин до вечер за да изкласи по социалната стълбица и евентуално да се види като успял пенсионер за няколко годинки докато се гмецне е далеч от кристалната мечта на детството му. Ето защо внимателно проучил възможностите, които се предоставят на всеки легален обитател на Северна Америка и решил, че най-го тегли да е богат и да не бачка. При това обаче, бил изпълнен с уважение към установените порядки и в никакъв случай не искал да рискува запознанство с носителите на раирани костюми на държавна издръжка. Или с други думи бил много предпазлив при избора на подход за забогатяване и от рано изключил всички такива, водещи към пряка колизия със закона. - След продължително обмисляне, - продължи приятелят ми - Джорджи стигнал до блестящия извод, че най-много пари има в банките и като така, те, по естествен начин се наредили в челните позиции на потенциалните му спонсори. Но да не си помислиш че се виждал с пищов в ръка и чорап на главата да влиза в някой трезор или банков клон и да реве до прегракване по лудналите от уплаха служители. Ни най-малко, значи! Наясно бил че такава кариера е кратка и макар и бурна неминуемо ще завърши на злачно и прекалено спокойно за темперамента му място, характер[...]



ЗЪБАР

2009-09-12T21:17:23.807+03:00

Кабинета не се различаваше с нищо от всеки подобен по онова време. Освен задължителните аксесоари - машинката на ужасите и стола за изтезания, по стените присъстваха множество стилизирани картинки на човешки челюсти, показващи съвършено нагледно как от един здрав зъб може да да се получи чудесна гангрена и да ти отнесе половината от главата. Като допълним и характерния аромат на медицински спирт, деликатно примесен с отенък на гной и прах, идилията ставаше пълна.Моя милост стоях на кожения стол изпънат като бръснарски каиш и се опитвах да броя обратно от сто надолу. Не помагаше защото болката беше ужасна, но аз упорствах. Смятах че ако мисълта ми е заета с нещо друго може да си спестя някоя милисекунда страдание и това ме подтикваше да постоянствам с упорството на роден дебил.Младото докторче правеше всичко по силите си да ме поокуражи, ама със същия успех можеше и да ми показва репродукции от картините на велики майстори на кубизма. Бях така пищисан, че думите му се плъзгаха по повърхността на изтръпналия ми мозък и се оттичаха оттам право в канализацията. Вследствие от което и отгоре на всичко започна зверски да ми се пикае, ама нямаше как да си го кажа - в устата ми имаше към килограм лигнин и лъскаво желязо, достатъчно да си сглоби човек приличен кухненски сервиз за шестима.Предвид така нахвърляната обстановка, отначало не обръщах внимание на нищо друго освен собственото си страдание, но малко по малко започнах да осъзнавам, че не съм единствения в усмърдения кабинет който страдаше. Ако се съдеше по звуците, които издаваше палачът ми, най-вероятно и неговата не беше лесна. Мина ми през ума, че може и да е седнал на някое от тия остри зъбарски инструментчета, дето предизвикват изпотяване под ноктите и на най-закоравелите главорези и при тази мисъл дори се опитах да се усмихна, но единствения резултат бе че разчекнатата ми до безобразие уста ме заболя още по-силно, ако това въобще бе възможно.Най-сетне моят инквизитор се пооблегна назад, изгледа с достойнство това, което бе сътворил и не без задоволство изфъфли:- Мисля, че си готов. Изпилих ти зъбчето, сложих коронката - изобщо сега си муцка!Муцката не каза нищо, защото в устата му все още се намираше половината от дневната продукция[...]



ЙЕС СЪР!

2009-06-22T15:52:21.336+03:00

Беше лето Господне 19..., а бе майната му - беше бая отдавна и... това е. По онова време служех като редовен аскер в поделението в Горна Малина, Софийско и като естествена последица от този факт бях длъжен да угаждам на де що се намираше човешка сволоч в униформа. Щото те другарите де, по дефиниция бяха по-висшестоящи - разбирай по-висши въобще от такива като мен. Сега си давам сметка, че съм имал късмет щото ме вкараха в казармата едва навършил 18. Иначе със сигурност щях я да мръдна мантално я да утрепя някого, а можеше и двете наведнъж да ме сполетят. Сполай на шанса ми де!Както във всяко поделение и при нас имаше какви ли не редки птици. Тогава повече им се ядосвахме отколкото да ни радваха, ама сега си давам сметка, че наистина са били образи, че и нещо отгоре. И въпреки, че не бяха един и двама, смело мога да заявя, че негово превъзходителство Съра се открояваше ярко между останалите. Наричахме го така по негово изрично желание. Чул, че в Англия викат Сър на благородниците, този скромен българин с овчарско потекло от селата около Ихтиман бе решил, че животът не си струва ако и пред неговото име не стои тази малка, но о, как сладка частица. Речено - сторено. Факта, че беше старшина на рота и можеше да коли и беси 28 човека му даде кураж да настоява в допълнение към установената по устав форма на обръщение да се добави и така гальовната за ухото му думичка. И интересно, отначало му се смееха, но постепенно привикнаха и прякорът му се лепна като лайно на риза - няма изпиране ако ще с керемида да се търкаш.Иначе Съра не беше лош човек. Или поне не по-лош от всички останали чорбари наоколо, идеалът на които бе да служат за чорба (санким да папкат в казармата "на гювеч") и ранна пенсия. Той по цял ден киснеше в "Кебапчето" - малко кръчме от типа землянка, разположено стратегически срещу входа на поделението, смучеше ракия и набиваше салатки и кебапчета. Един ден там му се представи и поредния новопристигнал, сержант на свръхсрочна служба, когото прехвърлиха от някакъв десантен батальон около Филибето. Имах късмета да го видя още преди да влезе в "кабинета" на Съра, т.е. в кръчмата и веднага заподозрях, че тоя човек е нещо като отрицание на гравитацията на два крака. Самият факт, че все пак пазеше равн[...]



Автобиография на Захари Върбанов - Zahari Varbanov's Resume

2009-02-15T14:30:54.788+02:00

Автобиография Лични данни и информация за контактЛични данни Име Захари Христов ВърбановДата на раждане 22 August 1960Пол мъжСемейно положение - жененШофьорска книжка ДаВоенна служба отслужил Информация за контакт Град София, кв. СимеоновоОбласт СофияТелефон: (2) 961-1585Мобилен: 0886-311581E-mail zvarbanov@gmail.comПредпочитан начин за установяване на контакт Телефон Допълнителна информация Личен автомобил, който може да се ползва за работа Да Предпочитания и цели Предпочитан бизнес сектор интернет, е-търговияконсултантска дейностмаркетинг, реклама, връзки с общ.медииорганизации с нест. целПредпочитано местоположение СофияПредпочитана длъжност Разработване и развитие на бизнес. Анализи.Предпочитан тип компания Без предпочитанияПредпочитан тип заетост длъжност на пълно работно времепод-изпълнител, свободна практикаМинимална очаквана заплата (нето, лв.) 2000Възможност за преместване Не Професионален опит Период на наемане November 2006 - до моментаКомпания Бизнес сектор банки, финанси, инвестиционна дейностМестоположение СофияДлъжност: Онлайн инвестиране в системата на FOREXЗадължения и отговорности От повече от две години се занимавам с онлайн инвестиции във FOREX (Foreign Exchange). Работя за своя сметка и със собствени средства. Период на наемане February 2006 - November 2006Компания Customer Care BulgariaCanadian company working IN and FROM BulgariaБизнес сектор другиМестоположение SofiaДлъжност Director of Business DevelopmentНиво в йерархията Висше управленско нивоТип заетост длъжност на пълно работно времеЗадължения и отговорности Създава връзки с местни бизнеси и банки, води преговорите с тях, координира стратегията на приложение на бизнес инициативите. Създава предпоставки за разрастване на бизнеса и допринася за реализацията им.Работа извън страната Да Период на наемане March 2004 - December 2005Компания Вестник ПАРИБизнес сектор медииМестоположение СофияДлъжност WEB and Multimedia CoordinatorНиво в йерархията Висше управленско нивоТип заетост длъжност на пълно работно времеЗадължения и отговорности Отговорности: създаване на концепция за новия сайт на вестника, координация и управление на процеса на създаване на сaйта, подбор на необходимия персонал, разпределение на задачите, дефиниране на стратегията на сайта и начи[...]



Кифла + шкембе чорба = СЕКС

2008-10-24T16:58:37.727+03:00

Сигурен съм, че подобна формула би хвърлила в недоумение множество разумни хора, но това е положението. Или поне при определени условия тази странна смес доведе до наистина смайващи резултати. Съдете сами...Бях студент - втори курс, когато срещнах едно приятелче от правния факултет в УКЕВ (за несведущите - Университетски клуб за естетическо възпитание). Бяха ни нужни само две - три минутки за да осъзнаем колко сходни съдби имаме. И двамата носехме на крехките си плещи последиците от мощно снощно напиване, което автоматично изостряше чувствителността ни и ни правеше да гледаме с недобро око на жизнерадостната глъчка наоколо. Лично за себе си ще кажа, че в този момент бих предпочел уединение на два - три метра под водата някъде в океана, ама не бях сигурен дали и там рибата нямаше да е много шумна. Обективно погледнато, Митко, колегата ми де, имаше още по-стреснат вид и то до такава степен, че хората съвсем очевидно го заобикаляха. На никой не му се искаше да носи отговорност за кончината му, дори и случайно.След така установеното сходство в положението ни, спонтанно възникна въпроса какво може да се направи за да го подобрим. Изглежда все пак Митака беше по-свеж, защото след кратко замисляне изведнъж грейна като току що измито бебешко дупе:- Слушай братчед, това ни беше обичайното обръщение, - мисля, че трябва да сменим обстановката. Трябва ни някой да ни поразсмее, та да забравим че това над раменете ни пулсира и боли така страшно.Не че бях потресен от толкова мъдрост, ама нямах сила да споря, а и ... защо пък не? Ако имаше някой или нещо да ни поразсмее не виждах проблем. По-лошо от това приживе надали можеше да стане, а за после не ми се мислеше сега.- Имаш ли конкретна идея, или просто местиш въздуха? - изграчих с глас като несмазана панта.-Аха! - завъртя глава Митко. Слушай! Имаме практика в Съдебната палата след час. Що не дойдеш с мен? Ш`се скъсаш да се хилиш. Съдията е една капия - не ти е работа. А и днес ще се гледа едно дело дето със сигурност ще е сеир и три четвърти. Ако не ти хареса - винаги можеш да си отидеш, няма проблем.Вече бях зинал да го пратя да се чеше къдет не го сърби, ама нещо ме спря. Толкоз ентусиазъм от такава изтерзана душа - тоя човек или [...]



Българите и Биг Брадър

2006-06-26T10:01:29.733+03:00

Публикувано за пръв път във форума на в-к ПАРИ през декември 2004. Пускам го тук и сега за да се види... колко константен е нашенецът в "културните си" предпочитанияЗдравейте аверчета!Вие можете да ме поздравявате с Ave Cezar! Не съм такъв човек че да се засягам от дреболии я, но малко уважение никому не е дошло в повече.Гледам днес във форумчето и си викам: Цезаре, тука нещо лопа! Не може за цяла една седмица съвокупното народонаселение да не се сети барем един въпрос да ти отправи. Форумчето си е джиджано, спор няма. Лесно се пише в него, вижда се отвсякъде... ерго (значи, демек, ей учен съм си аз бе!) само е въпрос на едното желание да питат и да се обогатяват душевно. Ама на, не би!Сядам аз тогава значи и започвам да мисля, каква мож да е причината никакъв, ама никакъв въпрос да се не пръкне от към ваша страна. Да речеш че на нашенеца са му се свършили проблемите, май не е много за вярване. Да речеш, че не пиша интересно, кой го е грижа бе! Поне щеше де се намери някой да изпсува. Така де, по какво иначе ще си проличи богатата ни обща култура на балкански юнаци. Значи има нещо друго, викам си.Признавам, колкот повече време минаваше, толкоз по-ми се сапикясваше настроението. Чел бях някъде, че ако искаш да убийш някого имало 1001 начина, но ако искаш духовно да го унищожиш, най-добре било да го игнорираш. Той после сам ще си избере един от другите 1001 начина да съ гътне. Да де, ама аз, както сигурно се досещате съм направен от неръждавейка и тия духовни терзания, колебания и несигурности са ми през онуй... (само да н`си помислите, че съм от новата вълна, тия с обратните нарези де, щот тогаз може и да съ гътна).Та седя си, казвам ви, мисля и анализирам... и знаете ли до какъв извод стигнах? Знам че не знаете и тръпнете да чуйте... Причината да ви кажа аверчета само трябва да е външна. Амчи тъй де, гат дават интересен мач по ...визията (дъл е теле, крава или овца, на всеки според предпочитанията и индивидуалностите) случвало се й булките да се оплакват, че мъжките наклонности на благоверните им нещо почвали да куцат. Можте ли да си представите? Зарад пустата му ...визия мъжете даже дамския .ъз загърбват, кво да кажем за един беден графоман с писанията му. Ами булките? Те да н`съ [...]



Уйооо...

2006-07-13T17:32:02.056+03:00

Тази история е истинска дотолкова, че повече няма накъде. Който иска да го вярва. Който не – ами да не вярва. Аз ви казвам, че всяка дума тук е истина...Беше лето Господне 1968-о. Жегата принуждаваше хората да се придвижват на прибежки по напечените тротоари. По онова време естествено и дума не можеше да става за климатици, така че всеки се спасяваше както може. Естествено, най-сигурното средство си оставаше Черноморието, ама не всеки имаше тоя късмет да се вреди за профсъюзна карта за почивка. От друга страна, щастливците, които успяваха по едни или друг начин да се доберат до заветната хартийка, почиваха по 20 дни. Такъв беше реда тогава. Простотия! Не като сега – елегантната седмица на море дава възможност на къде повече човекоединици да се отъркат о морето и... да добият представа, че са били и те на почивка. Но това е друга тема и както споменава често Остап Бендер, няма отношение към материята, с която смятам да ви занимая.Случи се така, че тази година и баща ми се нареди всред удостоените щастливци. Едвам дочакахме заветния миг, натоварихме се на Трабанта и... дий кочияшо, че фъшкиите втасаха! Та чак до морето.Да кажа, че и там си беше жега е все едно да се пробвам в употребата на плеоназми, което аз таковата – да де, никога! Не жега, а пещ! Едвам пристигнахме и вече смъквахме подгизналите от пот дрешки и с жаден взор се устремихме към заветната прохлада. Веднъж натопили се във водата, то не бе радост, то не бе лудеене! Почти до мръкнало. После похапнахме в близкото капанче – разбира се заветните кебапчета и... леглото ни призова. Щото то не е шега работа – в един ден да станеш в 5 часа сутринта, да минеш близо 450 километра с кола... така де Трабантче, после да плуваш до безсъзнание...Специално аз бях като замаян от умора и малко смътно си спомням как се добрах до леглото с намерението да се излежавам поне до 9 часа на другата сутрин. Нали разбирате – ваканция, море, кебапчета и рози. Впрочем, розите не знам откъде пък ми дойдоха на езика. И така, отмъркахме ние сладко съвокупното семейство без задни мисли и намерения. И това трая до... към 4.30 сутринта. Точно беше се поразхладило и изнурените ни тела с нега и надежда поемаха краймо[...]



Блог и бизнес

2006-05-23T11:06:49.446+03:00

Напоследък блог-феноменът предизвиква все повече интерес както сред професионалните журналисти, така и в бизнес-средите, които са заинтересовани от нови форми на реклама и осигуряване на интерактивност при взаимодействието им с читателите-потребители.Доколкото и двете сфери, журналистиката и бизнесът, се нуждаят от свежи идеи, за да осигурят възпроизводството и еволюцията си, това не е учудващо. Странно е приемането или отхвърлянето на блог-феномена от страна на цели категории журналисти, както и диаметрално противоположните оценки, които се срещат напоследък за бизнес-приложимостта на блога.С появата на блог-идеята тя бе посрещната “на нож” от голяма част от пишещите братя по света. Чуха се реплики, че това никога не може да бъде журналистика, защото се прави от непрофесионалисти. Трябва да признаем, че това е малко странен аргумент. Без претенции за научност на определението, можем да приемем, че журналистиката е професионална дейност за осигуряване на информираност на обществото за процесите, които протичат в него, в съответствие с определени предварително дефинирани критерии.Дотук дефиницията напълно отразява това, което се опитват да правят журналистическите блогове. Има обаче и различия. Професионалната журналистика съдържа иманентно в себе си оценъчен елемент по отношение на поднасяната информация, базиран на определени, предварително дефинирани критерии, за които съответният журналист се е подготвял дълго и упорито. Тези критерии, в съчетание с чувството за отговорност, обективност и непредубеденост създават тънката разлика между това, което прави от всеки журналист професионалист, но естествено не е присъщо на блог-репортерите.Казаното дотук като че ли потвърждава виждането, че от всеки гражданин репортер не става. Дали наистина това е това, и въобще, коректно ли е да задаваме въпроса по този начин?Съществуването на големи, световно значими журналистически блогове като Google Weblog, Yahoo! Search blog, Microsoft engineer’s weblog, IBM internal blog и Fastlane, сами по себе си доказват виталността на идеята за репортера-гражданин, който отразява събитието от своя гледна точка. В много от случаите тя е по-[...]



Африканерът

2009-07-20T20:16:33.479+03:00

Чевермето се запичаше като за последно. Шишът бавно се въртеше и капките мазнина, които се оцеждаха от набучения коч, падаха върху жаравата и караха хората наоколо да се чувстват като да не бяха яли поне от седмица.Лееше се вино, тук-там някой смучеше бира, но без съмнение преобладаваха чашките с ракия. Народът току наблягаше на тях, гласовете ставаха груби и рязки, а очите изпъкваха, жилите по вратовете се напрягаха...Почувствах, че наближава някаква кулминация. Дали щеше да започне бой или някоя от мадамите щеше да се качи на масата и да извърти един гол кючек – откровено казано все ми беше тая. Важното бе нещо да се случи, за да се освободи натрупаната енергия.И нещото се случи, само че не така, както аз предполагах. От някаквъ невидима врата в дъното на тъмния двор на кръчмата се появи дребен мъж на около 30 лазарника, който се приближи бързо и веднага се зае да наваксва закъснението си на масата. Има – няма, за 10 минути той пресуши две халби бира, 3-4 ракии и половинка вино. После взе думата и... не я пусна повече.- Миро, - подхвана го домакина, това е Захо – той също е емигрант, само че в Канада. После като се обърна към мен допълни – нашия Миро и той беше емигрант, ама се прибра. Направи пари и реши, че тук си му е по-добре...Кимнах смутено и се съгласих, че човек трябва да е гъвкав и да се съобразява със ситуацията. Не исках да дразня домакините, а и наистина го мислех.- Аз съм на мнение, - взе думата Миро, - че на човек където му е добре, там му е родината. Знам, че колкот пъти съм го казвал някъде, все се намират разни баламурници да се опитват да ви дават акъл на гладен стомах, ама като правило обърнете внимание, никой от тях никога, ама съвсем никога не е имал избор къде да живее. Щото едно е да те пратят командировка за седмица или две, друго е да се заселиш някъде и да знаеш, че от теб си зависи дали да си тръгнеш оттам.Имаше логика в това, което казваше и аз се съгласих. Той прие това като подкрепа от единомисленик, допи поредната ракия и взе да разказва такова житие-битие, каквото никога не съм мислил, че ще чуя от устата на жив човек.- Мойто емигрантство започна още през 1989. Бях опитвал да бяг[...]



Идея, която може да ви хареса

2006-03-01T15:13:50.780+02:00

Скъпи приятели,

Сигурно пролетта, която се е задала на хоризонта, ме разнежва, а може и причината да е във факта, че вече не се притеснявам, когато публикувам нещо тук. Така или иначе, имам едно предложение към тези от вас, които навестяват сайта ми от време на време и ме четат.

Реших да направя списък с имената на моите читатели и да им изпращам по имейл новите неща, които ще публикувам тук. Така ще съм сигурен, че нищо от това, което се е пръкнало в резултат на мисловните ми напъни, няма да ви убегне. За вас четенето, за мен - удовлетворението, че съм четен. Мисля, че е честно. Освен всичко останало, ще имам информация колко са читателите ми, а това, мисля че не се нуждае от обяснение доколко е важно за всеки, който сглобява фрази.

Затова ви предлагам, да изпратите вашия имейл адрес до мен. Предвид характера на този блог, уверен съм няма и да допуснете, че съм в състояние да постъпя другояче с имейлите ви, освен да си ги скътам и съхранявам за лична комуникация с вас. Все пак, за по-недоверчивите - ОБЕЩАВАМ ТЪРЖЕСТВЕНО ДА НЕ РАЗПРОСТРАНЯВАМ ДОВЕРЕНИТЕ МИ АДРЕСИ ПОД НИКАКВА ФОРМА, КЪДЕТО И ДА Е.

Уффф! Излезе по-дълго отколкото ми се искаше, ама нейсе - може и да свърши работа.

Чакам с нетърпение вашите имейл адреси. А ако сложите и по едно ИМЕ вътре - цена няма да имате. Аз пък ще зная как да се обръщам към вас. Кеф!!!

Искрено Ваш

Графоманъ



Екзистенциален въпрос

2006-01-02T12:01:07.276+02:00

Шумът в пицарията достигаше висини, съизмерими единствено с напрежението на кипящата работа. Вратата се отваряше за малко, колкото да пропусне някой шофьор вътре и не след дълго случаен минувач можеше да види същия човек да се изнася навън като че ли изхвърлен от катапулт.Хаким, менажерът, стоеше в средата на миниатюрния си кабинет от стъкло, наподобяващ телефонна кабина и дирижираше цялата тази суетня с усещането на човек, комуто се е отдало да попадне в трезора на голяма банка незабелязан и са му разрешили да си вземе оттам това, което може да отнесе. И той смяташе да го направи, Аллах му бе свидетел.Шофьорите усещаха настроението на момента и правеха всичко възможно да ускорят доставките. Всички бяха малко напрегнати, но доволни. Паричките валяха отвсякъде. Щеше да има за всички.Внезапно Мустафа, който приемаше поръчките вдигна ръка и направи знак. Хаким го видя и бързо изскочи от кабинката си. - Какво става, VIP повикване ли има? - Да. И то от „Цитаделата”. Някакъв баровец се е прибрал късно от бачкане и иска нещо за дъвчене, че у тях си нямал нищо.Имаха си уговорка, която се спазваше свято. Всички клиенти бяха важни, но някои наистина бяха по-важни. Кварталът беше богат, но имаше някои зони, които направо не се подаваха на описание. Викаха им „Черните дупки”, защото това, което ставаше там, никой, никога не го научаваше. В тях живееха едни от най-богатите хора на Монреал и за спокойствието им се грижеха екипи от истински специалисти, подбирани измежду най-добрите в своите области. Едно обаче се знаеше добре от всички. Дискретността бе най-високо цененото качество и тази истина се приемаше безрезервно.Без да иска Хаким се стегна. Уестмаунт си беше милионерски район, това и децата го знаеха. Цитаделата обаче бе нещо специално, дори за него. Така наричаха един некрасив, сивкав блок на осем етажа, който се простираше на площ от два – три декара. Нямаше двор, нямаше огради. Просто жилищен блок, непредизвикващ с нищо интереса на случайния минувач. В началото, когато Хаким току-що бе откупил френчайза от Domino’s пица, никой не обръщаше специално внимание на сград[...]



Наистина ли ставаме за Европа?

2006-01-01T16:25:05.616+02:00

От известно време насам имам силното усещане, че нещо не в ред с милата ни родна страна. Сигурно не съм единствен, но при мен това започна да се усилва скокообразно с всяка новина, която говори за нещо ненормално, дълбоко залегнало в нашата национална психика и проявяващо се с невероятна сила все по-често. Съдете сами.На 18 декември самолетите на България Еър по направления за Мадрид и Лондон излетяха със закъснение, достойно за книгата на Гинес: над 12 часа. При това причини за забавянето не бяха посочени. Обърнете внимание, през това време, макар и със забавяне от около час, самолетите на други компании продължаваха да излитат и кацат. Летище София не бе затворено. Пистите са били почистени, въпреки снеговалежа, това е сигурно. Каква може да бъде причината единствено самолетите на една единствена компания да не излитат? Не е далеч от ума – нещо между тази компания и летищните власти е куцало. Чуха се много неща, че компанията дължи летищни такси и какво ли не още. В действителност, няма никакво значение какво и колко дължи един търговски субект на друг. Случилото се може да бъде охарактеризирано като вземане на заложници. Защото пътниците за тези фамозни полети са били редовни – платили са своите такси, билети и всичко останало. И въпреки всичко, те са били изкупителните жертви на властващия балкански манталитет, който ни е превърнал в нарицателно за невъзпитани и некоректни хора в цяла Европа.Време е да се събудим. Ние все още живеем в примитивно общество, ръководено от принципи като „правото на по-силния” или „фамилните закони”. В това време светът не само се развива, но и набира скорост в този процес. До преди 15-ина години имахме оправдание, че ни е забавил социализма. С какво обаче ще се оправдаваме в бъдеще? И изобщо, може ли нещо да оправдае грубостта, невъзпитанието, пренебрежението към интересите на другите, простотията...Не зная как нашите политици си представят приемането на страна като България в Европейски Съюз, но за мен това наистина е загадка. Трябва или да си сляп или да имаш крокодилска кожа за да можеш да поискаш да влезе[...]



Загадката на бюджет 2006

2005-12-28T16:26:00.153+02:00

На 18 декември BTV излъчи интервю с Иван Костов, посветено на проблемите около новия бюджет на България.

Да бъдем наясно. Не съм привърженик на г-н Костов. Това обаче, което той каза ми се стори доста смислено. За да не ви отегчавам, ще предам само есенцията на казаното. За да не бъда обвинен в пристрастност и в преиначаване на истината, обаче, можете да видите част от (object) (embed)
интервюто с него за да се убедите сами.

Ще си позволя да цитирам завършващата му фраза: „Казвам, че бюджета е нереалистичен, ще бъде преизпълнен, бюджет с двойно дъно, той ще стопира икономическото ни развитие и няма да е добър за страната”.

Интересно е, че дори участниците в правителствената коалиция изказват определени задръжки и като че ли се дистанцират малко по малко от така предложения бюджет. Вижте какво казва по този повод бившия финансов министър Милен Велчев:

(object) (embed)

Има нещо гнило в нашата държава и по-точно в бюджета й, след като толкова "високопоставени" и "авторитетни" личности не смеят да вземат ясна позиция и да посочат причинете за сегашното недоносче, наречено "бюджет".

И за да не звуча голословно на някой, нека завърша с още една илюстрация, този път прозвучала от устата на Петър Димитров, председател на комисията по бюджет и финансии на НС:

(object) (embed)


Защото, когато фактите говорят и... депутатите мълчат!

Захари Върбанов



Парадоксите в живота на българите през тази година

2005-12-24T11:38:16.320+02:00

Ние българите сме странно племе. Проявяваме нетърпимост към много неща, които са се превърнали в цел на съществуванието на множество нации. Нека вземем за пример реда. На думи ние сме „ЗА”. На дело, всеки от нас смята, че закона е създаден за да важи за другите. Пример? Какво по-фрапантно от отношението ни като цяло към демокрацията? След 1989 я приветствахме, свикнахме с нея, приехме я... Само дето „забравяме”, че освен права, тя носи и задължения. И то не малко! Трудничко ни е. Да приемем, че общество без ред не може да съществува, че обществения ред се обуславя не толкова от броя на полицаите в държавата, а от отношението на всеки от нас към него. В последна сметка, оказва се, че обществото е такова, каквито са неговите членове. Не искам да кажа, че става дума за механична сума, но такава зависимост наистина съществува.

А сега към проблема на последните дни. Нетипично за изминалите 15-тина години, бюджетът на страната е обект на все по-засилващи се дискусии и препирни. Зная, че „обикновения” българин, когато му заговорят за това си казва: „Абе какво ми пука на мен, бе? Да се оправят политиците!” И... греши. Здраво! Безапелационно! Защото този бюджет ще управлява страната през следващата година, следователно ще се отрази на джоба на всеки един от нас. Не зная за вас, но за мен всеки лев в повече, който остане в джоба ми е повод за една радост повече.

Напоследък доста често от медиите „струи” едно внушение: „Политиката е шоу”. И понеже хората свикват, че всяко шоу по дефиниция има нещо нереално и лековато (ами нали е предназначено да забавлява), те с лека ръка оставят да отминат възможност след възможност за реално подобрение на качеството на живота им. Та казвам, нека погледнем в детайли поредното шоу, поднасяно ни така ревностно от толкова много  TV канали, вестници, списания, сайтове и какво ли не още, че дори вездесъщия Биг Брадър може да му завиди.

Нека се спрем на един наболял и изключително важен за всеки българин проблем – бюджетът за 2006 година и „игрите”, които се завъртяха вихрено около него. Кого ще облагодетелствува той? Защо ние самите не сме заинтересовани от дискусиите около него? Какво можем да направим в бъдеще за да не допуснем повторението на такъв фарс?

Следва...



  



ИНФОРМАЦИЯ И ЕМИГРАЦИЯ

2005-12-23T20:16:21.033+02:00

Преди 16 години и аз си мислех, че като емигрирам ще реша повечето от проблемите си, ще започна нов живот, ще се приобщя към семейството на „белите” хора, които наистина работят доста, но и получават несравнимо повече...

Наистина ли това бе така? Не мисля. Оказа се, че животът е процес или по-скоро низ от процеси, които се саморегулират. Така че ако успееш да вземеш едно, губиш друго. Правило почти без изключения. Предимството да си живял дълго време в една среда е, че познаваш не само собствената си реакция, а и тази на другите хора, които по една или друга причина са ти били близки за даден период от време. В моя случай имах и допълнителни стимули да установя контакт с наши сънародници в Канада и САЩ и да опозная тяхната реакция. За около година бях водещ на първото радио предаване за българската общност в Монреал. Почти паралелно участвах в издаването на български емигрантски вестник в САЩ и Канада – GOOD LUCK. Това, което най-много ме учуди тогава бяха няколкото писма от Австралия. По онова време (1994) там нямало български емигрантски вестник и няколко души се обадиха с молба да им изпращаме вестника и на тях.

Зная, че от гледна точка на сегашната ситуация на пазара на емигрантски продукти някой би възкликнал: „Е-еех, живот сте си живели тогава!”. И ще сбърка. Вярно е, че конкуренция почти нямаше, но това бе така, защото нямаше за какво да се конкурираме. Българите от последната голяма емигрантска вълна още не бяха „захлебили” и кътаха всеки цент. Икономисваха от всичко и не можеха да си представят да плащат за нещо, произведено от техен сънародник. Веднъж едни българи ми показаха брой от нашия вестник, на който му се четеше единствено заглавието. Всичко останало просто бе изтрито от пипане. Съжалявам, че не можах да си запазя този екземпляр за спомен. Минал през поне няколко стотин души текста просто се бе изличил. И всичко това от желание да не платиш 1 долар на създателите... Което не попречи в последствие, когато спряхме вестника да ни питат невинно: „Ама защо го спирате? Толкова хубаво го списвахте...”

Е добре, това не бе толкова отдавна. И все пак, вижте каква огромна разлика от настоящето. Сега едва ли можем да учудим някого с нов български вестник за емигранти, започнал да излиза някъде по света. При това сегашните ни емигрантски издания се характеризират с много по-богато съдържание от нашия. Естествено. Днес редакторите са затруднени единствено да подберат подходящо съдържание. Интернет е страшна сила и всеки, който казва че има проблем с намиране на материали, просто не е честен със себе си и с вас.

Само преди десетина години за да поддържам радио емисията ми в Монреал бях принуден да изписвам касетки с музика от България, а за новините ползвах радио София на къси вълни...

Така е, нещата се променят много бързо. Но хората остават все същите. Всеки емигрант иска да успее и... като правило не знае откъде да започне за да го направи.

Ако искате да участвате с материали или коментари в този блог, достатъчно е да се регистрирате, естествено безплатно. Всеки е добре дошъл!

Захари



ЩО Е ТОВА ТЕЛЕВИЗИЯ И ОСТАВЯ ЛИ ТЯ МЯСТО ЗА НАС - ХОРАТА?

2005-11-24T15:35:05.613+02:00

Лесно е да се предвиди реакцията на множество читатели - „Що за глупав въпрос?“. Да, ама не съвсем. Ето защо.Вероятно все още не са малко тези от вас, които си спомнят първите телевизори. Те се появиха у нас някъде в началото на 60-те години и се характеризираха с „прекрасен“ черно-бял образ, силно нестабилна картина и ... двучасови предавания в две от седмичните вечери. Отначало програмите бяха стандартни и приключваха безапелационно някъде около 20:00 часа. После, човек можеше с часове да се любува на някаква завеса, която изпълняваше ролята на запълващ фактор и бе къде по-интересна от последващия празен екран. Впрочем, това продължи доста дълго. Едва към началото на 70-те години нещата започнаха да се променят и то бавно и явно – мъчително. Така бе у нас, но не и на други места.Защо сега ви разказвам всичко това? Защото искам да направя паралел с това, което е днешната телевизия и с ролята, която тя играе в живота ни. Роля, която, никой не може да отрече, е значима и по всичко личи еволюира по някакви свои закони. Да се опитаме да ги очертаем и да предвидим къде се е насочила тази най-мощна медия на нашето съвремие.Не само у нас, но и навсякъде по света телевизията се развиваше по една възходяща градация. Започна с черно-белите сандъци, с нестабилен образ, с „опипване“ на маркетинговите подходи и рекламната политика. После се появиха цветните телевизори. Те също така бяха огромни, но образът им бе чувствително по-добър. Паралелно с появата им започна да се увеличава и времетраенето на ежедневните емисии и скоро по много от водещите канали бе достигнат теоретичния максимум от 24 часа в денонощието. Тогава се разрази истинска битка за рейтинги и клиенти, респективно за печалба от реклами. Рекламата не само се превърна в „хляб наш насъщний“ за цялата индустрия, но и започна да диктува съдържанието, разпределението на емисиите в различните моменти на денонощието, започна да определя поведението и на водещите, както и времето с което те разполагат за реализация на поверената им емисия. Ре[...]



НАПРАВЕТЕ ВАШИЯ САЙТ ПЕЧЕЛИВШ

2005-11-21T15:14:04.723+02:00

Има безброй начини да правите пари, директно или индиректно, от вашия сайт. Епродукти Продукти, продавани от традиционни магазини и доставяне по пощата Програми за присъединяване (affiliated programs) Промоция на събития Привличане на трафик към вашия традиционен бизнесРекламирайте вашия сайтДа имате сайт е едно. Да накарате хората да знаят за него - това е различно. Както с други аспекти на вашия бизнес, много е важно да накарате хората да възприемат активна позиция по отношение на вашия маркетинг и в резултат – да докарат трафик до вашия сайт. Поставете уеб-адреса си на следното: Визитни картички Писма и пликове Брошури Купони Факсове Рекламни материали Постери Бандероли Обяви във вестниците Координати в телефонния указател Писма за продажбите Прес-релизи Отстрана на вашата кола Промоционални материали като: чаши, химикалки, шапки, календари, тениски и т.н. Добавете файл с подпис накрая на всеки имейл, който изпращате, който да предлага безплатен отчет за вашия уеб-сайт. Използвайте нещо такова: “Научете кой използваше Street Smarts дълго преди The Apprentice да стане популярен. www.streetsmartsmarketing.com “Включете вашия уеб-адрес в края на вашето съобщение, записано но телефонния ви секретар. Поканете ги да посетят сайта ви за да получат безплатно материали или онлайн вестник.За да бъдете успешни в Интернет маркетинга, необходими са дисциплина и ангажираност. Както вече стана дума, това не е предложение за бързо забогатяване. Става дума за установяване на една система и използването й. Система, която може да ви донесе много пари с времето. Система, която ще ви разреши по-голям контрол върху начина на генериране на вашите приходи. Най-сетне, система, която ви осигурява възможност за множество направления, от които да печелите.Верният път към успехаСпечелете бързо авторитет и доверие с Ezine. Едно от най-силните маркетинг средства, което съм използвал в моя бизнес е Ezine. Това електронно списание или вестник, доставяни през Интернет чрез имейл или чрез автоматична отговаряща система. Ezine с[...]



АВТОМАТИЗИРАНЕ НА ВРЪЗКАТА С КЛИЕНТИТЕ

2005-11-16T15:10:11.533+02:00

Поддържайте контакт посредством имейлиИзползването на файл – подпис с всеки имейл който изпращате е безплатна възможност да покажете себе си, продуктите или услугите, които предлагате, както и вашия бизнес като цяло. Ето един подходящ пример:„Току що появили се на пазара!!! 101 начина да се промъкнете при вашите клиенти. Твърде е възможно, това да е най-полезната книга за това как да спечелим препоръка и как да продаваме, която сте чели. Посетете http://www.kathleengage.com/marketingtools1.htm за да научите повече и да я поръчате.“ Обърнете внимание, че в този подпис се съдържа и адреса на сайта. Причината – желанието да се направи лесно достъпна за читателя предлаганата информация.Управлявайте вашите контактиЕдна от вашите маркетинг цели е да си осигурите ефикасен списък с потенциални купувачи и/или клиенти. Това ще ви облекчи при определяне на вашата стратегия на изпращане на съобщения, както онлайн, така и по традиционните начини. Често ще я срещнете охарактеризирана като създаване на база данни за маркетинг.Ето защо, предвидете ресурс за закупуване и инсталиране на добра база данни, позволяваща ви изпращането на групови съобщения. Основното, което груповото съобщение ви позволява да направите е да изпратите десетки и дори стотици съобщения наведнъж, като всяко от тях изглежда като че ли е индивидуално изпратено. Това е една страна от вашия маркетинг, без която трудно ще се справите.Автоматизирайте системата сиГолям недостатък на множество организации е липсата на навременна последваща връзка с клиентите им (follow-up). В други случаи такава въобще липсва. Автоматизирането на вашата система ви осигурява възможност за ефективно проследяване на реакциите на вашите клиенти.Много хора нямат и идея колко силен би могъл да бъде еМаркетинга. Също така многобройни са и тези, които не си дават сметка, че ако някой вече е запознат с вашата продукция или услуги и вече е купувал от вас, той е по-податлив на последващи предложения за продажба. Огромни средства се губят само [...]






ДЕМОГРАФСКИ АНАЛИЗ

2005-11-06T18:19:15.603+02:00

Продължение от КАК ДА ПЛАНИРАТЕ ВАШИЯ САЙТ


Той се отнася до проучване на определени групи от населението и съдържа такива характеристики като:

  • Пол

  • Житейски навици

  • Възраст

  • Брой на членовете в семейството

  • Образование

  • Доход на семейството

  • Географско разположение

  • Етническа и религиозна среда

  • Собственост на недвижими имоти

  • Политически пристрастия (в някои случаи)

  • Семеен статус

  • Професионален статус


  • Съвет: Колкото повече знаете за вашия потенциален пазар, толкова по-добре „прицелен“ ще е вашия маркетингов подход.


    Най-важни са ключовите думи


    След като дефинирате кой е вашия пазар, ще имате необходимост да определите кои ключове думи да използвате за да привлечете клиенти към вашите търговски предложения.

    Ключовите думи са думи, които се използват от Интернет търсачките за да намерят търсената информация. Разположете стратегически тези ключови думи в „тялото“ на вашия текст, заглавията и подзаглавията, както и във всяка тема или отчет, които смятате да разпространявате онлайн. Това е част от оптимизацията на вашия сайт. Ключовите думи, които използвате на вашия сайт ще имат изключително силно въздействие върху успеха му и върху класирането му от онлайн търсачките.


  • Мета тагове: Съществените тагове

    Мета таговете служат на търсачките да класифицират по-акуратно вашия сайт вв индексите си. Обикновено именно те са движещата сила, която докарва посетители на сайта ви. Въпреки голямата им важност, те не са единствените за които следва да се замислите за да увеличите трафика си.

    Мета таговете и Mета описанията се „шпионират“ от онлайн търсачките. Последните идзползват специални програми, наречени „шпиони“ (spiders) за да индексират съдържанието на сайта ви в техните бази от данни. Когато вашите страници са видими за шпионите, те намират отражение в търсачки като Google, Yahoo, MSN и т.н. Ако страниците на вашия сайт не са видими за търсачките поради мета-таговете си или зле написани описания, те просто няма да се появят в списъците.

    Следва...



  • КАК ДА ПЛАНИРАТЕ ВАШИЯ САЙТ

    2005-11-06T17:57:05.543+02:00

    Дизайнът на вашия сайт следва да бъде разглеждан като същинска част на общия план по изграждането му. Кой да създаде вашия сайт: вие или платен уеб дизайнер? Съществуват множество софтуерни пакети, които ви предоставят възможност да създадете сами вашия сайт. Предимството на този подход е, че можете да спестите пари. Все пак, важно е да отчетете колко време ще ви отнеме разработката и поддръжката на сайта, качеството на общия му изглед, както и какви са вашите планове за доразработването и обогатяването му. В много случаи, ако наемете външен дизайнер, ще получите добро обслужване и ще спестите доста време. Съвет: По-ниска цена не винаги означава по-добра сделка. Може би за вас ще е по-добре да работите с някого, който ще ви струва повече, но същевременно ви дава това, от което имате нужда.Планиране и организация на вашия сайтВинаги е за предпочитане да инвестирате повечко време в етапа на планиране на вашия сайт. Така ще се подсигурите много повече отколкото ако просто механично започнете да добавяте компоненти към него. Първият подход би ви спестил време, пари и неминуеми разочарования. Помислете също и за основната идея на вашия сайт. Базирано на основната ви цел и съобщението, което искате да изпратите до клиентите си, определете за вас самите от какво точно имате нужда на сайта си за да го направите напълно функционален? В зависимост от типа дизайн и дизайнерска компания с която работите, тя може да ви предоставя или не съдържание за вашия сайт. В някои случаи вие ще трябва да се заемете сами с подготовката им. Ако не сте добър в писането, обмислете възможността да платите на някого, който да напише текстовете за вас. За съжаление много хора погрешно смятат това за потенциално поле за икономии. Резултатите много често са плачевни.Преценете какво съдържание и основни характеристики да присъстват на вашия сайтОсновен принцип при подбора на информация за вашия сайт е да осигурите безплатна информация [...]



    ИЗБЕРЕТЕ КАК ДА ИДЕНТИФИЦИРАТЕ ВАШИЯ САЙТ (DOMAIN)

    2005-11-05T12:37:56.170+02:00

    Изберете идентификация за вашия сайт, известна като URL. Каквото и име да изберете, старайте се то да е кратко и да отразява точно предназначението му. Можете да използвате името си, особено ако то е свързано с търговската ви марка. Ако сте ориентирани към международен бизнес, можете да потърсите в базата данни на Whois.net. Друг чудесен източник на информация е GoDaddy.com. Всеки от тези сайтове позволява не само търсене, но и регистрация на вашия домейн.При избора на име за вашия бизнес, от полза ще бъде да включите в него всичко, което е значимо за да представите вашата продукция. ИЗБЕРЕТЕ ПОДХОДЯЩ ИНТЕРНЕТ ДОСТАВЧИК И ХОСТ ЗА ВАШИЯ САЙТЗа да използвате успешно Интернет за вашия маркетинг и за позициониране на бизнеса ви, ще имате нужда от добър сървър, който да „подслони” вашия сайт, както и от Интернет доставчик (ISP). Както често се случва с малките и средни бизнеси, икономиите започват именно оттук. Това е голяма грешка! За да участвате в света на Интернет маркетинга и за да бъдете възприемани на сериозно от клиенти и конкуренция, вие абсолютно задължително се нуждаете от добър Интернет доставчик и хост сървър. Ако искате да създадете впечатление за стабилен бизнес, забравете за безплатните интернет доставчици и домейни. Оставете ги за хората, които използват Интернет само като хоби или за семейните сайтове. Евтино може да означава безплатно, но ефективността винаги изисква да се инвестира в услуги, които ви се отплащат с подобряване на облика на вашия бизнес, както и с качеството, необходимо ви за да останете конкурентноспособни.За да не сме голословни, ето кратък лист на недостатъците на бизнес употребата на безплатни услуги:• Ще създавате впечатление за непрофесионалност. Нищо повече или по-малко.• Колкото по-познат става вашия бизнес, толкова ще се засилва това усещане • Компанията, която ви предлага набора от безплатни услуги може да промени политиката си или да фалира, което и в двата [...]



    ИНТЕРНЕТ САЙТОВЕТЕ В ПОЛЗА НА РЕАЛНИЯ БИЗНЕС

    2005-11-05T12:15:19.770+02:00

    Уважаеми съблогници, (хммм, измислих нова дума, а?)Без да искам да засягам някого, намирам, че безкрайни оплаквания по този или онзи повод с нищо не допринасят за подобряване на положението ни. Ето защо, а и като отчитам спецификата на този сайт, който хоства блога, искам да предложа на вниманието на всички ви моето мнение по повод на нещо практично: използването на интернет маркетинга като средство за подобряване на бизнеса.Тъй като това, което искам да изложа пред вас е сравнително дълго като съдържание, смятам да го развивам постепенно и да го предлагам на вниманието ви в последователни съобщения.Ето първата част.===========Всеки ден все повече хора започват да използват това, което ни предлага Интернет за да проучват дадени компании, да определят нивото на доверие към една или друга организация, или просто за да пазаруват онлайн.Ако вие също сте участник в тази надпревара, но не разполагате с добре оптимизирана система за да се възползвате от предимствата, които Интернет ни предлага, скоро ще се окажете безнадеждно изостанали.Съществуват множество основания за да станете реален играч в света на Интернет. Едно от основните, за да бъдете разглеждани като заслужаващ доверие бизнес вие трябва да присъствате на Интернет. Другите основания са:• За да станете по-лесно достъпен и повишите вашата „видимост”• За да понижите цената на традиционния маркетинг на вашата компания• За да повишите възвращаемостта на всеки вложен в маркетинг инициативи лев• За да разработите и поддържате доверие в бизнеса си• За да привлечете посетители към сайта си или бизнес адреса на компанията ви• За да повишите степента си на печалба• За да увеличите скоростта, с която бизнесът ви отговаря на клиентите ви.За да може вашия бизнес не само да оцелее на съвременния пазар на стоки и услуги, но и да процъфтява, необходимо е той да е правилно изграден, а вие трябва да имате ефективна система за привли[...]



    БИСО В СЪДА

    2005-12-23T20:30:28.646+02:00

    Това е последният разказ от поредицата за Бисо и се явява продължение на БИСО, ИЛИ РЕЦЕПТАТА ЗА ЕМИГРАНТСКИЯ УСПЕХ.Сама по себе си, поредицата за Бисо е включена в цикъла ЗАВОЕВАТЕЛЯТ. Искрено се надявам, че ще успея да ви разсмея докато ви показвам на какво е способен нашенецът в гонитбата на лично щастие.Далеч съм от мисълта да го представям акто нещо събирателно или представително за характера ни, но кой знае...АвтораМалко след като Бисови се изнесоха от къщи и аз ги последвах. Така де, нямаше какво да правя в огромния седем стаен апартамент, а перспективата да намеря някой нов съквартирант не ме блазнеше. Така се случи, че с промяната на квартала се промениха и хората, с които се срещах най-често, че дори и навиците ми. С други думи, станах нов човек в буквалния и преносен смисъл на думата.  Новините за Бисо и съпругата му, които отначало някак механично ме достигаха постепенно намаляха и накрая съвсем секнаха.  Една вечер смучех кротко биричка пред телевизора и безцелно щраках по каналите с напразна надежда да намеря нещо интересно за гледане. По едно време попаднах на интервю с някакъв мастит дебелак, който се мъчеше с всички сили да оправдае съществуването на утвърдената система от затвори в Канада. Оказа се, че това е директорът на затвора в Сейнт Джонс, столицата на провинцията Ню Фаундленд. Позагледах се и... тъкмо да превключа канала, нещо привлече вниманието ми. Вгледах се по-внимателно и разбрах какво беше. Зад гърба на дебелака висеше огромна позлатена рамка,  в която се мъдреше не по-малко позлатена стилизирана риба, тип шаран. Знаех тогава, заявявам го и сега: няма на Земята друг художник, обсебен от идеята да показва тези красоти на куцо и сакато, освен Бисо. Затова заслушах с интерес та белким се ориентирам за причината гастрономичния шедьовър да краси канцеларията на пандел-шефа. Уви! Не ме огря. Въпреки, че подрипваше като нестинарк[...]